Кабаре "Сребърен скорпион"

First topic message reminder :

Кабарето е затъмнено. Тук се забавляват най-богатите от най-богатите. Алкохола е марков, жените са подбрани по талант и визия, сцената е голяма. Работи всеки ден, а всеки Петък и Събота има живо шоу с гостуващи певци и певици. Притежателка и управителка е Ясмин Фокс -умна, елегантна, привлекателна жена, с талант за водене на бизнес. Тя е един от най-уважаваните представители на града.

Нощта погълна тези две тела както небето поглъща звездите, слива ги в едно, разраства ги. Явление, от което се ражда най-силното слънце, но изгасва също толкова бързо. Потопени в чужди дрехи, служещи им за покривало, прегърнати, двамата заспаха блажен сън, леко неспокоен, оставяйки работа, клиентела и пари на заден план. Поне за тази нощ можеше да си го позволи. За първи път оставаше момичетата да се оправят сами, но вярваше в тях. Нямаше да дойде края на света. Поне за една нощ той щеше да оцелее и без своята главна куртизанка. Поне за една нощ, поне за един миг не тя щеше да продава любов, а щеше да получава, при това без да плаща. Подобно чувство не идваше често в живота, което я плашеше, но в същото време я правеше щастлива. Като че чак сега осъзна истинската си сила над мъжете. Не е сигурно дали Талън се влюби в нея от пръв поглед. Подобни случаи са по-редки и от описаното горе явление със звездите. Но емоциите родени в него доста доближаваха предишното явление. Чувстваше тази жена близка, желана, не само телесно, но и душевно. Изпитваше нужда да я защитава, да й покаже всички красоти на този свят, а те бяха много, стига да им дадеш шанс. Шанс...точно това искаше нашият герой. Убиец мечтаещ за щастие. Да, би убивал, би проливал кръв, но вътрешно искаше някой да го приема такъв какъвто е, без да го съди, а той на свой ред да му се отблагодари със същото, че и в повече.
Картината не ви ли прилича на великите романи, написани от някой емоционален или пък твърде жесток автор? Мога да дам много примери, отговарящи подобаващо на този момент - Есмералда и Квазимодо, Руслан и Людмила, Таня и Евгени Онегин и много други несретни души, които имат възможността да се срещнат, но не и да останат заедно. Съдбата винаги се намесва, разваляйки тази идилия, разбивайки я на пух и прах, отнемайки мечти, пориви, животи. Дали щеше да се намеси тук и да безмилостно да изтръгне това моментно щастие от труповете на тези млади заблудени? Само времето ще покаже, а то се надпреварваше да сменя траекторията си - ту течеше адски бързо, ту се проточваше болезнено бавно.
На сутринта слънцето не достигна до лицата им. Барикадирани в тази тъмна стая, без прозорци рошавата глава на Ясмин се показа изпод една блуза - чорлава, но все така красива. Дори подобни подробности като размазан грим, подпухнало сутрин лице и сънен поглед не я правеха по-малко привлекателна. Дори напротив - имаше друг, напълно естествен чар, който повечето жени в пустините прикриваха поради една или друга причина.
Когато вратата се отвори и в съблекалнята нахлу една от сервитьорките изненадата от намерената суматоха я накара силно да възкликне. Не стига, че всичко беше разтурено, дрехи, парцали и стелажи се намираха на всевъзможни места, но и за капак на всичко да видиш шефката си в такава поза - излегнала се върху торсът на някакъв мъж - с подпухнали очи, залепнали от многопластова спирала, като една няколко парчета плат прикриват голото й тяло...да кажем, че на девойчето му дойде в повече.
-Разкарай се! - провлачено и ядно изрече Фокс все още в полусън.
По това време на деня цялата земя й бе крива. Най-много мразеше сутрините, а още повече когато някой й висеше на главата. Излишно е да казвам, че девойчето се стресна да не изгуби работата си и бързо затвори вратата след себе си. Шумът накара Талън да се разбуди и осъзнал какво се случва го напуши на смях. Не очакваше тази кралица на пустинята, този Скорпион да е толкова хаплив в ранните часове. И въпреки че спокойно можеше да си го отнесе както нищо неподозиращата прислуга, не пропусна да я целуне за добро утро ид а отбележи колко е красива.
-Чувствам се като премазана.
-И все пак си красива.
-Казваш го просто така.
-Напротив!
-Подмазвач!
-Неверница!
Малкото заяждане по-скоро ги развесели, отколкото да ги скара и след още малко излежаване те започнаха да се вкарват в някакъв ред. Вече облечени, минаха през тоалетните, за да се измият, а когато навлязоха в централната част на заведението, спретнати, чисти и изрядни, съдържателката излезе няколко крачки напред и застана по средата сякаш се готви да изнесе реч. Всички - сервитьорки, барманки, певици и танцьорки и чистачки спряха работата си и се обърнаха към нея. Да виждат мъж редом до работодателката си беше невероятно изключение, още повече такъв, който се задържа на сутринта.
-Слушайте внимателно! Това е Талън - посочи асасина, жената. -От този ден нататък, той е наш протектор и мой мъж. Който има проблем с новия ред е свободен да напусне.
Мигът на затишие показваше, че всяка една от тях ( да персоналът бе единствено от жени ) обмисля чутото, но в крайна сметка никой не си тръгна, никой не изостави задълженията си. В скромната групичка дори се мернаха няколко усмивки на удоволствие и нескрито щастие за шефката си. Ако жена като нея можеше да намери любовта, то значи бъдещето изглеждаше доста светло и за тях. Ясмин кимна в благодарност на подчинените си и се обърна към новият си любим.
-Май животът ти ще поеме в доста интересна насока, убиецо. Надявам се да не съжаляваш.
-Не мисля, че ще се стигне до там.
Мъжът я прегърна и я дари с една топла целувка по челото, показваща неговата привързаност. Бе като обет за лоялност и доверие. Кабарето щеше да се превърне в неговият нов дом, а тези жени, от хубави по-хубави в новото му семейство....

/Злати, свободно РП. Не е нужно да продължаваш след същата секунда, може да пишеш някаква ситуация, която се случва след час или както си прецениш./