Спортната площадка

Тя е частта от Атлетиума където всеки може да поиграе или тренира отборни спортове. Тук са разположени игрище, пътека за бягане с препятствия и прочие. Създадена е за развиване както на физическите качества, така и за развлечение.

Самочувствието на Азии бе тотално сринато. Пфффф с един удар можеше да победи тази надувка.
Тя пристигна и моментално съзря няколко учителя. На лицето й се изписа широка усмивка. Елфите бяха ненадминати в атлетиката. Изпъна гордо гръб и се доближи до мъж на около двадесет и седем който показваше на групичката около него акробатичните си умения докато се въртеше на лост. После го смени с халки. Той забеляза Азии и спря да се върти. Минава през тълпата към нея, когато вижда, че тя го чака. Усмихва се дружелюбно и Азии му обяснява ситуацията.



ПС:Да знаеш за когато говориш от мое име, че Азии е хладнокръвна и лицето й остава безизразно за пред непознатите. Като две самоличности.

Мъжа имаше завидно добра фигура за възрастта си. Оформени широки рамене, силни ръце, а гръдният му кош бе изписан като с перо. Когато разбра ситуацията в която е изпаднало момичето, реши да и помогне. Тя бе двърде близо до целта която търсеше, но пак не бе намерила правилното място. Но все пак, като един от най-старите ученици в сградата, нямаше как да не откликне на този малък зов за помощ.

- Дай ми две минути... - махна той с ръка и изчезна от полезрението на Азии.
Когато се върна, той водеше със себе си момиче. Всъщност, това бе една от учителките на Рейнджърите - Съни Старкс. Висока и стройна дама с руси коси и много светли сиви очи. Едва приближили се до момичето, Азии избърза да припомни и на жената историята която я съпътстваше. Въпреки че тя разказваше историята си доста въодушевено, по външният и вид не и личеше че е много заинтересувана от мястото. Но въпреки това, Съни щеше да и помогне.

- Значи си дошла да учиш. Така ли?
- Да..
Жената я огледа внимателно. Малка, сладка и невинна - не беше за нея. Дори явно нямаше да може да държи меч с двете си ръце, за това и обясни тактично ситуацията :
- Харесваш ми, за това ще те приема. Но, няма да бъда твой учител. Ела след час в "Атлетиум" където ще те запозная с този който ще те обучава. До тогава, можеш да се подготвиш тук... - Съни се обърна към мъжа който стоеше до нея и добави -... сама!
Азии може би се опита да възрази или да каже нещо, но никой не я отрази. Непознатия се вслуша в думите на учителката и отиде отново да довърши тренировката си. А тя на своя ръка изчезна натам, от където беше дошла.

Азии вече бе готова да напусне. Що за хора? Тя по по-силна и бърза от хората. Както и по-висока, а те се отнасяха с нея като с кукличка. Стисна зъби и реши поне да си покаже имуществото за да си мълчат и да не я предисвикват да ги разсече надве. Седя десет минути говорейки си с Старкрос и после слъкна наметалото си и го прибра в чантата.
вече можеше да се забележи, че на колана си, елфата имаше ножница в която имаше меч. А на гърба имаше сребрист лък със колчан със черни стрели.Тя си придаде възможно най-безизразното изражение и тръгна да се разхожда с Старкрос който бе приел формата на бял вълк, двойно по-голям от обикновен вълк.

Пътят им бе дълъг и труден. Не заради друго, ами поради факта че им липсваха камилите.
Вятърът бе забрулил отдавна по хълмовете и не оставяше тримата пътуващи на мира.
По едно време, Оар се обърна към момичето и я погледна. Тя се бе сгушила в тялото на предводителя и не смееше да мръдне. Явно красивата рокля бе създадена повече за красота, отколкото да прикрива тялото и, както и да я пази от студа.
А мъжа до нея, също забеляза този малък факт, че Ния премръзваше от студ.
- Чакай малко...
Те се спряха, а гладиатора свали дрехата от гърба си. Преметна я през раменете на момичето и я прегърна така, че да я закрие цялата с него.
- Така е по-добре. Хайде, не остана много.
След около тридесетина минути, те пристигнаха в базата. Преминаха покрай езерото, а от там - право към Спортната площадка.
- Изчакайте ме тук - предупреди ги мъжа - сега ще ви донеса подарък.
Червенокосия се отдалечи на около стотина метра, скривайки се от погледите им, като премина през голяма дървена врата. След около пет минути, в които Ния и Оар стояха леко премръзнали на прага на площадката, дочуха тропот от копита. Дървената врата се отвори, а от там се появи самият Евенстийл, който водеше след себе си две красиви животни. Той се приближи с усмивка до двойката пътуващи и им проговори с благ тон :
- Ако искате, качете се първо до кабинета ми. Разполагам с достатъчно храна и напитки, които ще ви заситят. После, спокойно можете да тръгнете по пътя си. Всъщност, къде искате да стигнете?
- Найтмер. Но, има един проблем.
- Слушам.
- В камилите е материала, който ни трябваше. Докато намерим камилите, ще мине доста време. А на сутринта, трябваше да сме в града.
- Е, все ще измислите нещо. Но ви уверявам, че ще трябва да намерите само животните. После, ще се уверите колко са бързи тези два сладура зад мен. Между другото, казват се Гръм и Мълния.
- Ами, не знам. Ти гладна ли си? Ако искаш, ще останем малко...
Оар погледна към некромансърката и зачака отговора и. Всъщност, прехвърли топката в нейните ръце, защото не искаше да взима поредното решение тази вечер, от което зависеше дали ще се провали планът им или не.

конете:

На Азии определено й бе дошло в повече от подигравките и гальовните именца. Азии съвсем не бе такава. Тя бе студена, твърда и можеше да накара някой да се страхува от нея ако поиска. Случаят с Лия и Раян бе изключение. Време бе гилдията да я опознае добре. По-добре да гледа, защото щеше да бъде голямо. Те заеха позиции за старт. Момичето се събу, а Азии не можеше да си обясни защо, но честно казано не й пукаше.
Противният гладиатор даде начало и момичето подвизаващо се под името Саня се изстреля доста по-напред от Азии. Тя само се усмихна, което озадачи насъбралите се наоколо зрители.
-Ха, още от началото ли започна да губиш?- Подвикнаха й приятелчетата на мърлата.
-Наистина не си за тук! Махай се!-
-Давай Азии!- Само Лия викаше за нея.
Но Азии бе елф. Тя бе по-бърза и по-издръжлива от този малък парцал.
Азии набра преднина и се приближи до Саня. В този момент подлото момиче се обърна и запрати едната си обувка към Азии. Тя я избегна на косъм и се обърна да проследи траекторията на падането и дали тази лудата наистина бе метнала обувка по нея. Но когато се обърна, пиклата запрати и втората си обувка и тя успешно се заби в стомаха на Азии с голяма сила. Азии се сви на две и се строполи. Учудващо бе как една пикла има толкова много сила, но като се подхранва с омраза... няма как...
Тя се изправи бързо и го удари на макс.
-Първа обиколка!-Обяви единият гладиатор за Саня.
Азии бързо я настигаше. Определено си личеше, че всичко й кипеше.
Някъде около третата обиколка, елфата започна да я надминава. Тогава и момичето направи най-голямата си грешка. Спъна я и си плю на петите. Азии отново падна, а всички избухнаха в смях.
Тя се изправи и тръгна да спринтира отново, но този път загуби концентрация. Бе твърде ядосана и просто тичаше. Без посока без цел. Тогава чу гласът, някъде там от насъбралата се тълпа и това я върна към реалността.
-Давай Азии!- Изписка Лия с меденият си гласчец.
Азии се съсредоточи. Бързо я настигаше, когато знаеше какво прави.
Саня финишира с седмата си обиколка, когато Азии започваше шестата. Елфата я настигна на половината на осмата и този път отпраши толкова бързо, че пиклата нямаше време да направи каквото и да било за да я повали и изложи.
Азии финишира първа и отиде до Лия, която й се нахвърли на врата. Саня даже не си ги довърши, ами се запъти направи към Азии.
Тя й скочи, но Азии я бутна и момичето падна на земята. Азии се извиси над нея гледайки злобно.
-Чуй ме пикло.-Започна тя. Страхът на момичето се четеше в очите й. Азии можеше да се нахрани със този страх и да е предоволна.
-От днес нататък, чуя ли още веднъж думата принцеса...-тя направи лека пауза и се усмихна дяволито.-Е, да кажем, че някои неща са по-лоши от смъртта.
-От днес нататък не съм ''Принцеса''... Вече ще ми викате... Лайтнинг, Азии светкавицата... Като малък трофей за скоростта ми.-
Момичето под нея закима енергично.

Малката Азии се справи впечатляващо с предизвикателството и определено запуши устите на много хора днес. Покажа, че макар и не много здрава, бе поне бърза. По-бърза от обикновен човек.
-От днес нататък не съм ''Принцеса''... Вече ще ми викате... Лайтнинг, Азии светкавицата...
Лия се затича и се хвърли радостно върху врата на приятелката си, като почна да я целува по бузите, да вика и да се смее.
-Лайтнинг! Лайтнинг! Лайтнинг! - скандираше тя с цяло гърло.
Победеното момиче се изправи, забравила предишният си страх и се запъти към елфата, със свит юмрук. Искаше да й нанесе силен удар, за да я накара да млъкне. Но тъкмо приближила се, от централният вход на сградата излезе предводителя на всички ученици тук, а именно Евенстийл Елрон. Осанката му се разля като лъч светлина по цялото пространство и запечата погледите на присъстващите към себе си. Секунди преди гладиаторката да нанесе удара си, един от приятелите й се провикна възможно най-тихо.
-Саня.....Шефа!
Всички се обърнаха към главната порта и момичето се спря в крачката си. Знаеше, че гилдмайстора не толерира вътрешни проблеми и ще си навлече неприятности ако удари Разир. Двете елфи също се обърнаха към мъжа, който стоеше на двайсетина метра от тях и Азии примря. За първи път го виждаше, но определено реши, че това е един от най-красивите екземпляри когото някога е виждала.
-Хубав е нали?
Въпросът на Лия достигна до ушите й и червенокосата енергично закима с глава за потвърждаване.
-Много.
Но каква бе изненадата им, когато зад нея се появи и онази синекоса жена, която срещнаха вчера. Същата, която ги натупа, а после изчезна като дим.
-Азии....това не е ли онази лошата? - притеснението се четеше в тона на розавокосата.
-Какво прави тук?
Още по-голяма изненада бе, когато Ния се спря точно пред Елрон и той я целуна. Ченетата им щяха да се откъснат от главите им и да паднат на главата.
-Каквоооо????? - възкликнаха едновременно двете.
-Спукана ни е работата. Ще дойде и ще ни набият взаимно.

В същото време Евен и Ния се сбогуваха. Асасинката се обърна настрани и се загледа в учениците. Толкова се различаваше от всички тях. Сякаш потъваше между цветната им красота. Очите й съзряха двете момичета от снощи и придобиха замислен вид. Евенстийл проследи погледа й, който водеше към двете ученички.
-Познаваш ли ги?
През главата на Ния преминаваха какви ли не мисли, но когато най-накрая отвори устни през тях се процеди едно кратко:
-Не. Никога не съм ги виждала.
Мъжът малко се учуди на реакцията й, но щеше да приеме думите й за истина. Той я прегърна и я дръпна към себе си. Тя обхвана гърба му с ръце и сърцата им се докоснаха, разменящи си флуидите от отминалата нощ.
-Ще ми липсваш, Ния.
-И вие на мен, предводителю.
-Не ме наричай така. - усмихна се красавецът и я пусна. -Приятен път.
-Такъв ще бъде. - усмихна се синекосата и го целуна за последно по бузата.
Беше й трудно да си отиде, но трябваше. Чакаха я прекалено много неща. Най-вече собственото й опознаване и откриване на всички онези загадки, които съпровождаха стъпките й.
Тя пусна ръцете му, постоя няколко секунди гледайки го, а после без да казва сбогом или довиждане, направи първата крачка. Заобиколи го и тръгна към планината. Елрон я проследи с поглед, докато не можеше да види фигурата й и въздъхна носталгично.
-Ама, че жена.... - прошепна сам на себе си.
Той се обърна към учениците си и забеляза, че всички го гледат втренчено. Любопитство и може би леко притеснение бе изписано по лицата им. Той се запъти към тях и спря пред групичката, която само преди няколко минути щеше да се сбие.
-Какво става тук? Има ли някакъв проблем. - обърна се той към Саня и Азии, защото усети напрежението между двете.

/Азии, ти си мацка, искам да напишеш в началото на поста си, реакциите и мислите си от видяното, а после продължи както сметнеш за добре./

Азии много добре знаеше, че ще тръгне да я напада, но си заслужаваше да я унижи така.
Момичето тъкмо да замахне, но нещо я спря.
Всички застинаха и се обърнаха към някакъв мъж.
Косата му беше червено-черна и той бе висок, красив и мускулест, но не прекалено. А очите му... те бяха толкова интересни и красиви. Азии никога преди не бе виждала такива. Те бяха жълти и проницателни.
-Саня.....Шефа!-
-Хубав е нали?- прошепна Лия.
-Много.- Азии знаеше името му, но никога до сега не го бе виждала. Евенстийл Елрон. Предводителят на рейнджърите и гладиаторите. Казват че е най-добрия.
Миг по-късно зад него се подаде позната фигура.
Жената от бара която ги подреди хубавичко. Азии и Лия вече бяха убедени, че това е края. Предводителя щеше да ги ступа заедно с жената а Саня и другите гладиатори щяха да ги гледат от високо и да им се смеят. Азии не можеше да си позволи това. Тя посегна към нищожното си ножче, но в това време, грубото момиче се наведе и го целуна.
-Каквоооо????? - възкликнаха едновременно двете.-
-Спукана ни е работата. Ще дойде и ще ни набият взаимно.-
Азии не отвърна. Тя се загледа мълчаливо в жената, проследявайки я с поглед как тя си тръгва, а мислите й нямаха край в главата й.
Елрон се обърна към тях и тръгна.
Тръпки побиха Азии. Ами сега? Запита се тя.
Бе забелязала, че по-рано ги гледат. Явно жената бе казала за малката им случка. Но защо? Какво й пречеше да си замълчи след като вече си тръгваше?!?
-Какво става тук? Има ли някакъв проблем. - обърна се той към Саня и Азии, защото усети напрежението между двете.
Азии си отдъхна. Почувства как камък й пада от сърцето. Почувства и облекчението на Лия до себе си. Явно си бе замълчала.
-Всъщност... да има. Но вярвам, че вече се сбогуваме, нали така?- Тя погледна предизвикателно към малката гладиаторка. Как нещо толкова крехко вьобще не го бе срам даже да носи името гладиатор?!?

Двете момичета се гледаха продължително и настъпателно и искрите на неприязънта хвърчаха между тях. Елрон е мъж и понякога за него женските чувства остават загадка, но не и тези на агресията. Той беше забил очите си в двете, без даже да мърда глава от едната на другата.
-Всъщност... да има. Но вярвам, че вече се сбогуваме, нали така?
Саня сви вежди, но при присъствието на гилдмайстора, отпусна гарда си и застана мирно и кротко като дете.
-Да. Всичко е наред г-н Елрон. Няма проблем.
Тя се поклони почтително и се обърна, като изтича при приятелите си и малката групичка се отдалечи. Евен се обърна към двете елфи и ги изгледа. Едната я познаваше. Беше тук от известно време. Другата обаче явно бе нова и нямаше възможността да се запознае официално с нея. А той държеше да познава всеки един новопостъпил ученик.
-Как се казваш? - гласът му беше твърд, но в него си проличаваше елемента на покровителство и човек, който би се погрижил за теб ако се наложи.
-Азии Разир.
-Нова си.
-Да, г-не. Тук съм от седмица.
-КОй те обучава?
-Тайлър Сард.
-Той е добър ментор. Ще те научи на много.
-И аз съм на това мнение.
Гладиаторът хвърли един поглед на застаналата зад гърба й Лия, която точеше лиги по красотата му.
-Не сте ли вие двете, които Бони наказа?
-Да, г-не! - възкликна розавокосата, като се изпъна като родови войник. -Но ние не сме виновни г-не, тя е лоша жена, г-не.
Евенстийл се усмихна. Това му хареса.
-Да, понякога е строга, но има защо. Май не трябва да напускате изолатора, до колкото ми е ясно.
-Но... - Азии понечи да възрази -Аз съм поканена на бала на Феникс.
-Нима? - повдигна едната си вежда той. -Лично ли?
-Ами...не. Като придружител.
-На кого?
-На Раян.
-Разбирам. Явно ще се наложи да кажа на Бони да си затвори очите за два дена.
-Благодаря ви.
-Няма защо. Днес всички уроци са отменени. Тези, които ще заминем ще се чакаме на двора точно в осем вечерта. Тогава потегляме. Пътя е дълъг, ще ни отнеме цяла нощ, така че няма да е зле да си починеш.
Червенокосата кимна с разбиране.
-Кажи ми, г-це Разир, как ти се отразява нашата скромна гилдия? Чувстваш ли се на място тук?

Азии изгледа с учудване гилдмайстора си. Не очакваше мъжът да се интересува от личното мнение на една новобранка, но се усмихна когато той я попита.
Радваше се, че се е запознала с предводителя. Личеше си, че той може да й помогне и то много.
Още повече се зарадва, когато той я пусна да отиде на бала.
-Кажи ми, г-це Разир, как ти се отразява нашата скромна гилдия? Чувстваш ли се на място тук?-
Той още стоеше тук? Искаше да си поговори с нея? Що за мъж? Азии винаги си бе представяла гилдмайсторите, като мъже който се показваха само на важни събития и не контактуваха с другите освен с учителите. Представяше си гилдмасторките, как се появяват и спасяват някой от пребиване като във този случай, след което казват нещо мъдро и изчезват. Но определено не очакваше нейният гилдмайстор с този външен вид, да стой и да си говори тук с нея. Сърцето й се напълни с радост. Бе попаднала на симпатичен гилдмайстор.
-Не ми се струва, че гилдията е скромна. Според мен тук са насъбрани важни и мъдри хора, който имат да ни научат на много неща.- Тя се замисли за момент и по погледна.
-Определено се чувствам на място, като не смятаме сегашната случка.- тя се спря за момент и продължи.
-Според мен съм в добри ръце, тук при Тайлър. Вярва, че има на много неща да ме научи. Радвам се, че попаднах тук.- Последното изречение, тя го изговори с усмивка, сякаш сама на себе си.

Евенстийл я слушаше внимателно, като не можа да игнорира усмивката й и искрите на щастие, които проблясваха в очите й. Не го лъжеше. А това бе достатъчно за него. Да вижда учениците си доволни. Най-хубавият подарък, който може да получи. Този и...може би една...нощна фея, пръкнала се от нищото. Но това е друго и сега не можеше да мисли за нея.
-Радвам се, че тук ти харесва.
-Много.
Той се усмихна и я потупа по рамото.
-Тогава продължавай да се учиш. Винаги сме на среща.
Обърна се да си върви, оставяйки ги да си правят някакви женски, младежки неща, да се забавляват може би, но тогава Лия го спря водена от любопитството си.
-Г-н Елрон, може ли да ви попитам нещо?
-Питай.
-Коя беше жената с вас?
-Коя жена?
-Онази...със синята коса. - искаше й се да каже, онази злобната, но предпочете второто.
Погледът му видимо се промени. Стана по-задълбочен и меланхоличен.
-Просто....една приятелка...от друга държава.
Той пак се усмихна някак си носталгично и се отдалечи, оставяйки след себе си аурата на могъщество и аромата на цялата Памукова планина, пропила в кожата му.
-Не мислиш, че той.... - прошушна Лия на Азии, когато останаха сами. -....я обича, нали?
Надяваше се, че не. Как може такъв прекрасен мъж да обича такова пошло създание?

-Не мислиш, че той.... - прошушна Лия на Азии, когато останаха сами. -....я обича, нали?
Надяваше се, че не. Как може такъв прекрасен мъж да обича такова пошло създание?Азии потупа Лия по главата карайки момичето да й се намръщи.
-О, не Лия.- каза елфата и се усмихна.-убедена съм в това, че я обича.-
Лия се намръщи и въздъхна. Но Азии знаеше това което бе видяла. Изражението на лицето на гилдмайстора. Безценно. Това за което всеки мечтаеше, това което Лия й бе споделила, че търси. Това което Азии много скоро можеше да открие и във собственото си сърце. И на собственото си лице.
-Е, Лия?- Какво ще правим сега докато чакаме да стане осем?-
Момичето се ухили странно и задърпа елфата нанякъде.

ПС: Трябва ли да съм облечена с роклята в осем? Или предполагам когато пристигнем във Сто Слънца ще си я облека там?