Сладкарницата на Казу-чан

First topic message reminder :

Казу е млад мъж, държащ единствената пекарна в града. Тук може да се намери всичко от най-различни тестени изделия, до сладкиши, шоколад, бонбони и всевъзможни вкусотии. Още повече, че той е майстор сладкар от най-високо ниво и клиентите се трупат в магазина му, който играеше ролята и на заведение.

Азии връхлетя в сладкарницата точно навреме. Няколко хора я изгледаха странно, но тя изправи гръб и с бавни стъпки се довлече до страничната стаичка. Там тя срещна Лия, която когато я видя веднага й се нахвърли на врата.
-Азии! Как беше на бала? Запозна ли се с важни личности? Танцува ли? Хареса ли ти? Какво е това на ръката ти?-
Азии започна да се смее на приятелката си. Знаеше че ще направи така. Прегърна я силно. Въпреки че бяха само ден-два там Лия много й липсваше.
-Лелееее, да ти разправям какво се случиии... А за гривната... Ще разбереш...- И така Азии й заразказва докато обличаше палавата си униформа.
Тъкмо се бяха облекли, когато Казу влезе.
-О, момичета! Навреме сте тук! Хайде сега припкайте по масите да обслужвате клиентите!- Той им подаде по един тефтер и химикал и момичетата и Казу излетяха от стаята.
Азии си избра едната половина- от външната страна. Мястото бе остъклено и Азии харесваше да гледа кой идва и да си го заплюва с Лия. Беше като малко състезание.
Азии тъкмо поставяше поръчката на масата на един дебелак, когато забеляза високо и стройно момче. Имаше Руса коса и Сини очи. Тя се завтече да си го заплюе преди Лия, но някой я хвана грубо за ръката.
Мъжът бе дебел и сърдит. Бе човекът който тя тъкмо бе обслужила. Ей, момиче за къде така се заразбърза!- Каза той и я удари отзад.
Очите на момичето проблеснаха.
Тя се наведе много близо до него. Можеше да се усети лошият му дъх, но не помръдна.
-Слушай сега, противен дядка, още веднъж докоснеш ли ме много ще съжаляваш...-
Тя изтръгна ръката си от неговата и тъкмо да каже още нещо когато някой отзад я прекъсна.
-Проблем ли има?-
Азии се огледа. Хората ги зяпаха, но Азии не можеше да разбере защо. Тя го каза достатъчно тихо така че да чуе само той и явно човекът зад нея. Тогава се осети, че се бе навела. Полата й бе къса и може би разкриваше няколко части. Тя бавно се изправи и изцъка. Обърна се за да види човека.

Често се случва обслужващият персонал да бъде тормозен сексуално. Случва се дори в реномирани заведения като това. Мъже, какво да ги правиш, не могат да си държат набъбналия член в гащите. Точно затова и дебелака дръпна кротката Азии, която на никого лошо не бе направила, в нескопосан начин да я "сваля". Колко грешен подход само. Той нямаше шанс дори да се държеше културно, но когато противната физика е съчетана и с противно, долнопробно отношение, тогава ти става още по-неприятен и дори най-милия и добър човек не би издържал. А в случая на Разир не й трябва много, защото тя не е от най-търпеливите. Никога не напада или заяжда без причина, но ако й дадат такава не се двоуми да отвърне.
-Слушай сега, противен дядка, още веднъж докоснеш ли ме много ще съжаляваш...
Мазния индивид, който наруши личното й пространство, тъкмо се озъби и подготвяше богатия си репертоар от ругатни и псувни по нейн адрес, когато зад тях се разнесе още един глас.
-Проблем ли има?
Беше изпълнен със строг тембър, непоколебим и някак си с господарска нотка. Отначало момичето си помисли, че е станало център на подигравки, заради добре откриващите й се гащички, но когато се обърна видя, че мъжът пред нея дори не е свалил погледа си надолу, към предизвикателната част. Вместо това гледаше целеустремено право към наглия "господин" и го изгаряше с поглед. Непознатият беше висок, строен, с къса кестенова коса, сини, почти пъстри очи. На лявата си буза имаше тънък прорез от стара рана, който въпреки всичко, не му придаваше грозен вид. Беше облечен с черен костюм, а в едната си ръка държеше метален бастун, с черна лъскава политура. Азии забеляза, че мъжът стои стабилно и на двата си крака, което я наведе на мисълта, че бастуна е по-скоро за аксесоар, отколкото помощен атрибут. Като цяло осанката му беше забележителна, правеше впечатление и си личеше, че е някоя важна клечка.
-Попитах, проблем ли има? - повтори въпросът си той, защото от изненада и уплах дебеланкото не отговори.
Окопитил се, той се отдръпна от момичето, притискайки гръб в облегалката на стола си.
-Не, г-н кмет. - отсече бързо, с леко треперещ глас.
Кмет!? Елфката зяпна в учудване. Значи това е кмета на Илион. Богу, никога не го беше виждала. Дори не знаеше името му. Но шефът й бързо щеше да поправи тази грешка, защото още когато го видя да влиза, лицето му грейна от щастие.
-Г-н Хален...г-н Хален.... - махна му той, приканвайки го към бара.
Обожаваше когато богаташи и важни членове на обществото, посещават сладкарницата му. Харчеха много пари и оставяха големи бакшиши, а и повдигаха реномето на заведението.
Кестенявият мъж не каза нищо повече на дразнителя. Погледът му беше достатъчна заповед и дядката побърза да си плати и да се изниже от сладкарницата по най-бързия начин. Не му се искаше да ядосва управника на града. В тази държава има трима важни и могъщи души. Единият е кмета на град Илион - Винс Хален, другият е гилдмайстора на Фрей-Филт - Евенстийл Елрон, който се грижи за цялата планина, и най-горе по стълбицата е кралицата, която е господар на всичко. Но така или иначе първите двама бяха много по-уважавани и почитани, защото се грижиха за страната и поданиците от много години и то повече от успешно.
Сега Винс Хален подмина червенокосата красавица, като наклони леко глава, в знак на почтителност и се отправи към добрият си познат, Казу. Седна на един от свободните столове на бара и се усмихна приветливо. Протегна ръка и двамата се здрависаха.
-Как сте?
-Идеално, приятелю. Ти? Гледам, че бизнесът върви.
-Както никога до сега.
-Това е повече от добре.

Азии продължаваше да наблюдава новодошлия с нескрит интерес, когато Лия се приближи до нея и я изкара от захласа й.
-Симпатичен е, нали? Кмета Хален. Много приятен човек.
-Познаваш ли го?
-Ами не лично, но знам кой е. Наистина е добър предводител.
-Човек ли е?
-Да. До колкото знам минава тридесетте. Но все пак е симпатичен.
Момичетата се спогледаха и се ухилиха. В умовете и на двете се въртеше едно и също и в един тон извикаха.
-Заплювам си го!
Това ги накара само да се разсмеят още повече и забравиха за неприятната случка от преди малко.

-Какво ще желаете днес? - попита собственика.
-Нека помисля. Ммм...да. Една сладоледена еклерова торта и сок от вишни.
-Веднага.
Казу се огледа за сервитьорките си и ги съзря в средата на сладкарницата, да се кискат като малки тинейджърки.
-Момичета! - плесна той, привличайки вниманието им. -Едно парче сладоледена торта и сок от вишни за кмета, за сметка на заведението.
-О, не, не, не. Държа да си платя.
-Е...добре. Така да бъде. Хайде, красавици, движение, движение. - усмихваше се приветливия сладкар.

/Азии, ти си слънце./

Азии бе малко объркана от случилото се, но не любопитстваше.
Кметът седна на бара при шефа й и ти се заговориха като стари приятели. В това време Лия я приближи. По думите й момичето разбра, че мъжът е симпатичен и сравнително млад. Тя го погледна още веднъж, когато Казу ги извика да обслужат бързо кмета на Илион.
Преди да са направили и крачка звънеца на входната врата издрънча. И двете момичета се обърнаха любопитно за да видят кой е. В сградата влезе онова момче което Азии щеше да си заплюе преди малкия инцидент.
Сега Азии можеше да го огледа по-добре. Беше висок и строен, приличаш на атлет. Русата му коса бе по-скоро бронзова отколкото руса, а очите морско сини. Приличаше на бог в човешки образ. Усмивката му бе ослепителна и игрива, но и в същото време нежна.
Момичето погледна към Лия, очаквайки тя да изкрещи онези така познати думи и да се завтече да го обслужи, но момичето само седеше и гледаше. Личеше си, че очите й изтекоха по този красавец. В същото време и младежът я оглеждаше обстойно. Изпиваше я с поглед.
Азии се ухили. О, колко щеше да я закача след това.
Лия се обърна към кмета и после погледна към Азии умолително. Червенокоската извъртя очи и кимна. На свой ред приятелката й грейна от радост и се хвърли на врата й за момент, преди да се завтече към момчето и да му покаже масата му.
Азии въздъхна. Сега трябваше да се погрижи за кмета.
Тя се забърза да вземе тортата и после да украси колкото се може повече чашата с обикновен вишнев сок, но не и да прекалява.
Тя постави пред него поръчката му и му се усмихна чаровно. Мъжът поблагодари и продължи разговора си с Казу-чан.
Азии се отправи да обслужва клиенти като от време на време хвърляш по някой поглед на Лия или кмета.
В почивката Азии дръпна Лия в стаичката на сервитьорките и каза:
-Докладвай.
-Казва се Финик(ПС: За всички който познаха някой в този образ... Не се сдържах...) Необвързан, Гладиатор в гилдията, но никога не съм го виждала. Уговорихме си среща...- Момичетата започнаха да се кискат.
След кратката почивка Азии забеляза, че кмета е приключил с храната си и побърза да почисти.
-Хареса ли ви господин Хален? Избрах ви най-доброто парче.- Каза момичето и побърза да почисти с усмивка на лице.

-Хареса ли ви господин Хален? Избрах ви най-доброто парче.
Мъжът се засмя леко. Тази девойка беше очарователна.
-Разбира се, беше чудесно. Благодаря за старанието.
-За вас винаги. - поклони се леко елфката и продължи да чисти.
Това, което й направи впечатление бе, че кмета се държи доста земно и освободено с нормалните хора като нея. Не се възвисяваше, големеше или надуваше. Имаше самочувствие, но с покритие и нямаше как да не ти стане приятен. Тя харесваше такива хора - хора на място, които знаят колко са постигнали, държат се на ниво, но не прекаляват със самолюбието. Добродетел, която е рядко срещана по земята и която според нея, повече хора трябваше да притежават.
-Не съм ги виждал преди. - каза Винс на сладкаря.
-Нови са! И двете! - възкликна той, доволен от факта, че попадна точно на тях.
Те красяха сладкарницата и й придаваха този цветен нюанс на захарен памук. Напълно подходящи за интериора.
-Пак си подбрал хубав персонал.
-Нали... - възкликна за втори път Казу, а лицето му грееше.
В този момент към компанията се приближи Лия. Беше леко изчервена, със скръстени ръце и сведен поглед.
-Ам...г-н Казу-чан, сър....Може ли малко да си починем?
-Почивка?
Шефът им погледна часовникът си. Минаваше едва четири.
-Почивка сега? Аммм....
Погледът му се срещна с този на кмета, който бе благ, но и точен.
-Е, добре....малко почивка няма да ви навреди. Десет минути! Колкото да изпушите по една цигара.
-Ние не пушим.
-Така ли? Ами тогава правете там....каквото правят момичетата.
-Благодаря ви чан, сър.
Розавокосата елфка, грабна ръката на приятелката си и я повлече към вратата на заведението, а двамата мъже се смееха след тях.
-Ама, че девойки. - въздъхна привидно оплакващ се сладкаря.
-Млади са.
-Млади? Та те са елфи. Сигурно са по-стари и от нас.
-Е, привидно казано. Може ли едно кафе?
-Разбира се.
Казу сложи на котлона едно джезве и почна да топли вода. Когато поднесе чашата ароматна кофеинова напитка през Хален, изражението му се промени и стана по-сериозно.
-Ще е нахално ли ако попитам как вървят нещата в държавата?
Управникът го изгледа.
-Какво по-точно те интересува?
Мъжът не отговори, но Винс разбра какво имаше предвид и на къде клони. Замлъкна за момент, пое чашата си и отпи една голяма глътка.
-Не много на добре. От както пое контрола не съм успял да говоря нито веднъж с нея. Не ме приема за аудиенция. Мисля, че нещо се мъти.
-Нещо....сериозно....? - притеснено попита Казу.
-Не знам. Но това не бива да те тревожи. Каквото и да е, едва ли ще ти се отрази. А може и да е нищо, може само да си въобразяваме.
-Може ли още един въпрос?
Брюнета кимна.
-Елрон смята ли, че нещо не е наред?
Поредното затишие. На кмета не му се искаше да признава, но Казу не беше кой да е. Въпреки сладкар, той бе един от добрите спонсори на града и зад жизнерадостната му обвивка се криеха и повече неща.
-Да, смята!
Синеокия гледаше кмета настойчиво и замислено.
-Той никога не бърка.
-Знам!
Хален отпи за пореден път от кафето си и постави чашата шумно, сякаш това просто движение подчертаваше притесненията и мислите, които се въртяха в главата на всички знатни членове на държавата, които имаха досег до вътрешната управа.

Когато Разир и Лия се оказаха отвън, срамежливата елфка се обърна към съквартирантката й и пак сключи ръце.
-Добре, какво беше толкова важно, че искаше почивка.
-Ами...нали ти казах за Финик...
-Да. Сладък е, давай момиче.
-Да, ами....ще се видим в други ден, но има един проблем.
-Какъв?
-Аз....не съм излизала с момче до сега. Не знам как да се държа.
-Това ли е? Просто бъди себе си.
Розавокосата зоофилка раздруса бързо глава, от което косата й се разпръсна на всички посоки.
-Не е точно това. Аз...аз никога не съм...целувала момче.
Очите на Азии се разшириха. Това наистина си беше проблем.
-Оууу...
-Да....Не знам ако поиска дали няма да се изложа. Азии трябва да ми помогнеш. Как се прави? Нищо не знам! Не искам да си помисли, че съм задръстена.

-Да....Не знам ако поиска дали няма да се изложа. Азии трябва да ми помогнеш. Как се прави? Нищо не знам! Не искам да си помисли, че съм задръстена.-
-Е, тогава ще трябва да те научим.- Намигна й Азии. Явно тази вечер щяха да се развихрят. Но къде ли да я изведе?
Азии се замисли как и двете могат да си намерят някой. Но тогава се сети за Финик и Раян.... Е, те не ходеха все още с тях, но нямаше да е правилно. Просто щяха да излязат по женски.
-Спокойно, изглежда ми много мил. Никой не би те помисли за задрстена. А сега ела да ме запознаеш с него.
Двете момичета влязоха в сладкарницата и се настаниха на масата на Финик.
-Ъм... Финик това е приятелката ми Азии.-
Момчето пое ръката на Азии и леко я целуна.
-Приятно ми е да се запознаем.-
-И на мен Финик.-
-Е и ти ли си в Фрей-Филт?-
-Да, рейнджър съм.-
-Интересно оръжие за рейнджър. Аз съм гладитор, от две години съм в гилдията.-
Азии се смръщи и погледна към ''гривната'' си.
-Оръжие? За какво говори той?- попита Лия объркано гледайки ги двамата.
-Нищо, нищо.-
Финик явно разбра и не задълбочи темата.
-Момичета, смяната виии...- Подвикна се Казу-чан.
-Е, Финик, надявам се пак да се видим.- Каза Азии ставайки от стола си.
Той се облегна на неговия...
- И аз.- Каза той с чаровната си усмивка и двете момичета се обърнаха, поемайки клиенти.
През цялата смяна Азии си мислеше за това как е разпознал оръжието. Как е виждал такова и от къде е знаел, че не е просто защитна гривна.
В края на смяната бе време Азии да разкрие на Лия какво ще правят.
-Излизаме да свалим по някое парче.- Подсмихна се Азии и проследи как бузите й стават от леко розови до алени.
-Нали си носиш гримовете?- Лия се ухили мазно и зарови в чаната си.
След като привършиха с всичко Казу ги посрещна на изхода.
-О, момичета много сте красиви! На къде така?-
-Към някой бар шефе... Идваш ли?- Попита Азии.
-Ще пропусна този път.- Ухили се той и заразчиства заведението за да го подготви за затваряне.

Точно в момента не му беше до барове. Може би някой друг път, сега имаше неща за обмисляне, но разбира се не го показа, а се ухили по добре познатия им начин. Казу прибра оборота за деня, отдели по двеста злато и подаде надницата на всяко едно от момичетата.
-Ето. Имате и бакшиши.
Даде им и допълнителните монети и момичетата ги прибраха в кесиите си. Тъкмо един добър повод да ги изхарчат, макар че по принцип събираха за лечебницата. Е, какво пък, това не значеше, че не могат да се забавляват. От една вечер нищо няма да им стане, нали?
Така двете красавици бяха готови за среднощни забавления, приключения и евентуално завоевания, което едва ли щеше да бъде кой знае колко трудно, имайки предвид външният им вид, който бе забележителен и уникален един от друг.
-Гледайте да не се напиете много. Ако утре закъснеете ще ви глобя. - пошегува се Казу като им махна за довиждане.
Те напуснаха сладкарницата, а той се зае с последните приготовления. Когато приключи изгаси всички лампи и погледна за последно царството си. Сега сладкарницата изглеждаше пуста и празна. Прекалено празна. Но всичко щеше да се промени на сутринта. Мъжът заключи и се отправи към домът си, който се намираше в центъра на града. Нямаше търпение да си вземе една ароматна вана и може би да се отдаде на отдих с чаша вино в едната ръка и приятно четиво в другата.

/Азии + 140 злато./