Сладкарницата на Казу-чан

Казу е млад мъж, държащ единствената пекарна в града. Тук може да се намери всичко от най-различни тестени изделия, до сладкиши, шоколад, бонбони и всевъзможни вкусотии. Още повече, че той е майстор сладкар от най-високо ниво и клиентите се трупат в магазина му, който играеше ролята и на заведение.

Лушиъс тръгна навътре с безгрижна крачка, а Меропа вървеше след него като оглеждаше обстановката. Той се настани на една маса точно до прозореца и отвори менюто. По средата на масата имаше ваза с цветя и некромансъра очакваше нескопосаната му ученичка всеки момент да я бутне. След малко и собственика на сладкарницата дойде до тях с широка, слънчева усмивка.
-Добър ден. Какво ще желаете?
-За мен една еклерова торта с праскови и минерална вода. - поръча си Пахт.
-Чудесен избор, господине. А за младата госпожица?
Казу се обърна към девойката все така приветливо, очаквайки нейната поръчка. Забеляза, че момичето явно идва за първи път в магазина му и му стана изключително приятно от естествените й реакции на задоволство.

-Една еклерова и една шоколадова торта, плюс минерална вода идват веднага.
Младият мъж се запъти към витрината си и приготви поръчките. След няма и пет минути им сервира всичко и им пожела добър апетит. Той взе една маргаритка от вазата и я подаде на Меропа:
-А това е за вас заради хубавият комплимент. Момичето се зарадва, благодари и закичи цветето в косите си. Казу-чан се отдалечи и продължи да обслужва останалите си клиенти.
-Отива ти! - каза кратко Лушиъс и почна да яде от сладкиша си. Трябваше да му се признае на илионеца, че наистина беше майстор сладкар. Тортата направо се топеше в устата му.

Лушиъс кимна.
-Погледни през прозореца.
И тя го направи. Нямаше ги тъмните ъгли, осеяни с мръсотия и погнуса. Нямаше ги хората приличащи на изчадия. Нямаше я задушевната атмосфера, до толкова позната, че ти иде да повърнеш. На вместо това тук хоризонта беше изчистен, приветлив, слънчев. Подредени, красиви, бели улици. Усмихнати минувачи, добре облечени. Растителност омайна до немай къде. Всъщност Меропа не беше виждала толкова хубава природа до сега. А в далечината се извисяваше една планина, с кремав отенък, която те караше да се замечтаеш.
-Намираме се в Илион - най-древният от всички градове. Създаден от самата Елисандра. Това е столицата на достолепни бойци и царе. Наслади му се докато можеш, защото няма да видиш само рози и диаманти.
Да, той не я беше довел тук само, за да се натъпче с вкусотии. Областта имаше какво да предложи за изпитанието на волята - физическата, както и психическата. Колко проблемно. А си каза, че днес няма да преподава.

Мхммм....и тя пак изпадна в един от своите делириуми, замълча и занемя като риба на сухо. Понякога не я разбираше. Наистина ли искаше да си остане толкова затворена в илюзиите и фантазиите си? Толкова крехка и невинна? Така нямаше да оцелее дълго в този свят. А той не можеше да е винаги наоколо, за да й спасява кожата.
-Нахрани ли се? - измъкна я от мислите й. Тортите и на двамата бяха свършили, но все пак я попита от чиста доза любезност. Меропа кимна положително. Тогава Лушиъс бръкна в джоба си и остави няколко златни жълтици, за да плати дължимото плюс допълнително отгоре.
-Да ставаме!
Те се изправиха и напуснаха сладкарницата, като девойката се усмихна за довиждане на учтивия собственик и пекар.

/Боянче пиши в Ковачница "Секирата"/

Хленченето не помогна особено много, даже напротив. Надъха Роза още повече. Искаше да зарадва Аш, а и да прекара известно време с него, но не беше нужно да знае всичко нали?
Обикаляха по улиците докато накрая малката не се спря пред една дървена врата, зад която се разнасяше приятният аромат на прясно изпечено тесто, шоколад, сметана, ванилия, канела и какво ли още не.
-Първа спирка - закускаааа.... - извика радостно тя, отвори вратата и двамата нахлуха с гръм и трясък.
-Сладкишииии!!!!
На Аш му падна ченето. Помещението бе бъкано с изделия направени от съставките изброени по-горе. Седнаха на една маса, а Роза енергично се местеше на седалката си и въртеше постоянно главата си. Дойде и този който чакаше. Собственика и пекар Казу-чан се спря при тях и се поклони почтително с усмивка.
-Много ми е драго да ви видя, ваше благородие. Какво ще желаете този ден?
-Два еклера с крем брюле, една торта с бисквити, сто грама курабийки на Казу, едно парче чийз кейк и кана сок от ананас. И това е само за мен хихихихи.
-Хахаха, голям апетит и чудесен избор. А за вас, господине?

Отдавана не бях хапвал нищо и това щеше да е идеалното място да го направим. Е, щях да добавя доста калории в тялото си, но не ми пукаше. Обичах сладко, а повече от него обичах да си угаждам като си купувам сладки вкусотии. Погледнах към апетитната физиономия на Роза, след което самодоволно се почесах по брадата.
- А така де... какво да бъде?
Поогледах се наоколо и заоглеждах какво ядат другите хора. След като не се намери нищо вкусно което да грабне погледа ми, изкарах претенциозната си същност.

- Ами всъщност искам едно нещо. И аз искам еклер, но двоен! С двоен пълнеж, двойна заливка, двойно повече шоколад върху себе си и... абе всичко да му е двойно.
Мъжа срещу мен ме изгледа странно, ала явно прие поръчката ми на сериозно. Врътна се и изчезна след секунди. Явно отиде да ми приготви хапването, пък и големите порции на Роза, разбира се.
Погледнах към нея с любопитство. Тя потъркваше ръце, в очакване да тупне пред нея малката чинийка със сладост.

- Ти, сериозно ли ще изядеш всичко?
Наистина не ми се вярваше че ще успее. По-скоро бях склонен да се обзаложа, от колкото да повярвам.

-Разбира се! - възкликна малката въодушевено.
След минута-две Казу пристигна с няколко табли в ръцете и по тях и нареди всичко. Цялата маса беше отрупана в лакомства, а само едно малко участъче заемаше чинийката на Аш, в която бе поставен вкусно изглеждащия еклер.
-Бон апети. - им пожела сладкаря и се върна зад бюфета, за да обслужи и другите си клиенти.
Аш все още я гледаше невярващо, но Роза веднага хвана смисъла зад изражението му.
-Искаш ли да се обзаложим? - предложи тя чисто по детски дяволито.
-Навит съм! - трясна с длан той, сигурен, че приятелката му няма да се справи. Вече предвкусваше победата.
-Добреее. Ако изям всичко и то преди ти да си успял да довършиш еклера си ще ми вземеш нещо от градския магазин за подаръци. Ако не успея, аз ще направя същото за теб.
-Давай, малката. - надъха се момчето и двамата си стиснаха ръцете.
Застанаха в готовност, Роза с вилица в едната ръка и хищно присвити очи. Аш вече държеше сладкиша и чакаше началото. Около тях се беше образувала малка група от хора, които като чуха състезание се струпаха да наблюдават.
-Готов?
-Готов!
-Старт!
Аш почна да отхапва големи парчета от еклера, а Роза светкавично поглъщаше изделията едно след друго, като за изключително кратък период си позволяваше да отпива от сока си. Двамата бяха като разярени животни или по-скоро като дебелаци надпреварващи се кой ще изяде повече кренвирши с бира. Един по един десертите почваха да изчезват от чиниите, а Аш беше на половината от еклера си, който без това си беше двоен на този на принцесата елф. Времето течеше бързо и тъкмо му оставаше една хапка, когато с ужас видя, че другарката му поглъща последната курабия. Още несдъвчил, тя допи сока си и шумно процеждаща въздух от устата си, се свлече на облегалката на стола си.
-Ооооо.....натъпках се.
Разнесоха се викове и ръкопляскания, а момчето чак тогава успя да глътне остатъка си.
-Та, какво ще ми вземеш? - леко трудно каза Роза, защото корема я болеше. И все пак тя смяташе, че може да изяде и още.

Отпуснах се на стола назад, като се приплъзнах леко по облегалката. Вдигнах тениската си точно под гърдите като заголих подутия си корем. Тупнах с една ръка върху него и докато все още се разнасяха овациите на импровизираната публика, изохках :

- О-о.... това беше зверско.

- На мен ли го казваш? - подвикна ми победилата ме Роза, която самодоволно ме гледаше предвкусвайки подаръка който щеше да получи скоро. А аз, просто релаксирах. Галех се с ръка по корема с кръгови движения, като оглеждах публиката. По едно време съзрях едно дребно старче, чийто лиги се стичаха от устата му. Въпреки неугледния си вид и хвърчащата слюнка около устата му, той подскачаше на едно място и ръкопляскаше силно за победата на малката магьосница. Тогава, ме просвети и идея!
Обърнах се към Роза и рисвих очи заканващо. Опитах се да си създам възможно най-победоносния вид който можех да имам и се провикнах :

- Ама на бас, че на плюене не можеш да ме биеш! И на разстояние и на точност.
Повдигнах вежди, след което обърнах глава в страни за да и покажа какво можеше батко и Аш. Огледах се и съзрях на около три метра от нас една запалена камина. Точно над нея на импровизиран каменен рафт бяха сложени няколко статуетки, различни снимки на известни личности живели в Илион и малки награди от готварски конкурси. Точно една такава статуетка ми направи впечатление. Дебел чичко възседнал хамбургер, държеше в ръцете си хот-дог който се канеше да захапе всеки момент. Не знам дали тази награда бе направена от злато, мед или бронз и не ме интересуваше. Събрах една голяма храчка в устата си, преместих я в предната част точно между устните и зъбите, след което мощно я запратих към статуята. Топчето ми слюнка прелетя разстоянието с парабола и тупна точно върху металното лице на дебелият ездач на хамбургери. Покри цялата му горна част и белите балончета бавно започнаха да се стичат надолу по него, привлечени от гравитацията.

Овациите секнаха, а на тяхно място се чу едно звучно и общо "Иииууууу". Роза отвори врата и пъхна пръста си в нея в израз на погнуса. Само старчето се радваше и отново пляскаше на завидните таланти на Аш, ако можем да ги наречем такива.
Собственика Казу изтича до тях, посочи наградата и се развика.
-Виж какво направи бе, миндил. Изцапа ми статуята. Това е първо място. От чисто злато. Как не те е срам?
И продължаваше да се кара на момчето, което все още си отдъхваше.
-Вън! Вън! Вие, ваше превъзходителство естествено сте винаги добре дошла, но моля вииии, не водете този варварин с вас.
-Ехехеееехееее. - смутено се засмя принцесата - Съжалявам. Да тръгваме Аш.
Те си платиха и след още няколко извинения излезнаха от сладкарницата.
-Ама голям си гнусар по някога.
Той изгледа виновно, но тогава Роза продължи.
-Хайде, все още ми дължиш подарък и знам перфектното място.


/Тед пише Тук/

Още щом влязоха на вратата ги посрещна млад мъж с тъмна къса коса и красиви светлосини очи.
-Раян! Как е братле! От кога не сме се виждали? Как си? Как е Тайлър? Чух че в последно време е много зает! И аз съм така...-
Той погледна двете елфи и се поклони ниско.
-А кой са двете красиви дами?- Той пое ръцете им и ги целуна. Лия започна да се киска а Азии се усмихна в отговор.
-Това са Азии и Лия. Приятелки са ми. И като стана въпрос...-
От вътрешната част на заведението се чу шумотевица и дрънчене от падащи предмети.
-Ах, обикновено днес е най-заетия ми ден... Настанете се, докато обслужа всички клиенти и после веднага се връщам!- Намигна им той и се забърза към края на помещението.
Те си избраха една по-усамотена маса и зачакаха търпеливо.

Бизнесът на Казу-Чан вървеше повече от добре.От едно малко кафене, той го бе издигнал в изящна сладкарница.Сега обече в разгара на сезона беше пълна лудница.Определено се печелеха добри пари от това място, но трябваше да си чевръст и бърз, да имаш умението да угаждаш на клиентите и да разбираш техните нужди.Сега тримата ни герои стояха на стъклената масичка и чакаха да им бъде обърнато внимание, но докато това се случваше можеха да станат свидетели на доста интересни свади.
Една от сервитьорките бе изпаднала в истерия и чупеше една след друга чинии.Грима и беше размазан, а виковете и се разнасяха из цялото помещение, добре че повечето от клиентите бяха насядали навън, че да не стават свидетели на свадата между съдържателя и побеснялата служителка:
-Какво искаш да ми кажеш с това Казу-Чан?След толкова време вярна служба, отдадох всичко от себе си..а ти сега искаш да ми кажеш просто ей така, че между нас не може да се получи?-трясна още една чиния в земята.
-Кифличке исках просто да бъда честен с теб, да не те лъжа!-оправдаваше се мачото известен със солидната бройка жени зад гърба си.
-Да не ме лъжеш?Та ти ми беше обещал вила на брега на Скайфол?!Направих си пластична операция заради теб!Харесвал по-пухкави устни!И всичката тази болка за какво, да ми кажеш че между нас не се получава!!!Кретен!-бълваше огън и жупел префърцунената девойка.
-Клавдия, погледни от добрата страна, сега поне ще имаш хубави устни!
Една чиния полетя към него, но той ловко я избегна:
-Ще те успокоя ли ако ти кажа, че ще имаш уникалната възможност да консумираш с петдесет процента намаление всеки път като дойдеш извън работно време?
Тя направо побесня:
-Такова понятие като работно време вече няма!Напускам!И ще направя всичко възможно да срина тази барака!Край това беше!Омитам се!-крещеше въпросната Клавдия.
-Ако продължаваш да трошиш, не се учудвай ако скоро пред вратата ти пристигне чек да ми изплатиш щетите!-закани се мъжът.
-Можеш да си го завреш отзад!Майната ти, на теб и на клиентите ти!-тръшна тя вратата, като от удара още няколко чинии паднаха от лавицата.
Казу-чан гледаше стъписан след нея, но след като се окопити и си спомни, че не е сам се усмихна широко и се приближи към гостите си:
-О, извинете ме, драги!Какво да ви кажа, жените са истинско бедствие, няма да си тръгнат без да отмъкнат нещо от теб..а тази в случая си тръгна с доста солидна сума от банковата ми сметка.Та кажете сега с какво мога да бъда полезен?
Това беше някак си перфектния развой на събитията, макар, че Раян малко се притесняваше дали момичетата няма да имат проблеми със съдържателя и слабостта му към нежния пол.Но все пак щеше да наглежда нещата и ако някой им правеше проблеми щеше да се намеси.Момъкът се облегна на масата и доби делова физиономия:
-Така като гледам ще ти трябва нов персонал.Или поне една нова сервитьорка...-започна той.
-Ох..ужас, ужас!Сега пак обявии, интервюта..ходене по мъките!
-Е, имам добра новина за теб!Няма да ти се наложи понеже ти водя новия член на персонала ти на крака.
-Как така?-учуди се мъжът.
-Позволи ми да ти представя, г-ца Разир, Азии Разир!Талантлива и красива млада дама, която с удоволствие би станала част от тази прекрасна сладкарница.
Собственикът се изправи и плесна с ръце като спусна погледа си по червеноскоската:
-О мон Дио!Хайде изправи се мила , изправи се!Нека те огледам!-подаде и ръка той и Разир я пое с леко недоверие.
Той я завъртя като обходи най-нахално тялото и с поглед:
-Прекрасна е, наистина!-потвърди, като все още държеше ръката и.
На Раян нещо не му хареса как я оглежда, но работата си беше работа и нямаше място за грешки.Трябваше да се вадят пари:
-И това не е всичко.-продължи рейнджърът.-Тя върви в комплект с ето тази прекрасна млада дама!Казу-чан, представям ти Лия!-момичето побърза само да се изправи и се завъртя за да бъде огледана , вече наясно с процедурата.
Мъжът бе повече от доволен, по лицето му си личеше:
-Наистина съм много доволен!Идвате в най-подходящия момент!Г-це Разир, няма смисъл да протакваме.-Наета сте, и вие Лия сте наета!Всички сте наети!-извика той тържествено.-Само, че щом ще работите с мен трябва да се опознаем, ако ме разбирате.Защо не дойдете с мен до бара да ви почерпя по едно кафе или каквото там пиете и да ми разкажете за себе си млади дами?
Азии погледна навъсено Раян, чувстваше се като пласирана стока, но нямаше начин.Той и направи знак да го последва към бара.

Казу хвана под ръка младите дами и ги отведе до бара където наля три кафета и един чай с кифличка, които занесе на Раян, който се бе втренчил в тях.
Азии се бореше с желанието да се изтръгне от лапите на такъв мъж, но барът бе близо и тя трябваше да издържи.
-Е, мили момичета... Разкажете ми...-
-Колко е гръдната ви обиколка? Какъв парфюм носите? Ще излезете ли с мен на вечеря? Ще спите ли с мен?- Азии разтръска глава. Мда. Вече полудяваше.
-Е, мили момичета... Кажете ми как две прекрасни същества като вас си нямат и се нуждаят от работа?-
-Амииии събираме пари за...-
Азии срита Лия под масата и беше стократно благодарна, че тя се усети под намека й а Казу-чан не разбра нищо. Ако бяха разказали всичко, той щеше да загрее, че търсят само временна работа, а и нямаше доверие на този мъж. Усещаше, че ще се случи нещо лошо ако му разкажат.
-Хм?-
-Нищо.-
-Току-що влязох в гилдията на Илион и ги помолих за помощ да си намеря работа, а Лия реши и тя да се включи.-
Казу плесна с ръце.
-Прекрасно! Прекрасно! Сега, кажете ми кой размер сте и ще ви дам униформите ви. - Каза той и се посмихна леко.
Азии повдигна вежда и изгледа въпросително Лия, когато новият им работодател изчезна в някаква странична стаичка. Тя се обърна да погледне Раян и на лицето й се изписа разтревожен поглед. Той и намигна и тя му отвърна с чаровна усмивка. След което Лия я бутна да се обърне отново.
Казу стоеше на входа на стаята и ги гледаше.
-Усещам химия между вас! Ооооо това е толкова забележително!- Плесна той с ръце. -Но Раян, няма да ти ги дам толкова лесно!-
-Сега елате да се преоблечете да видим как ви стоят.-
Размерът пасваше точно на Азии, но Казу бе объркал този на Лия и докато й търсеше нов Азии вече се бе облякла. Когато Лия видя тоалета записка ужасено и заразмахва с ръце пред себе си със зачервени бузи.
Униформата представляваше Червена рокличка със дълбоко деколте, без ръкави и бе много къса. За добавка имаше и Дълги бели ботуши на ток, от който се подаваха още по-дълги червени чорапи. Имаше и бели панделки с който да си стегнат косата. Момичетата се вързаха на високи опашки, който много им отиваха и Казу ги подбутна, да излязат и да се покажат на приятеля им.
-Любовен триъгълник! Любовен триъгълник!- Пееше си с глас той.

Азии се въртеше пред огледалото, а роклята се изливаше перфектно по тялото и.Подчертаваше всяка една изящна извивка, всеки един добре оформен мускул, нищо че приличаше на стриптизьорка.Имаше такова телосложение, че дори един хартиен плик би и седял добре.Лия правеше разни чупки в кръста и общо взето се държеше като кокона:
-Никога до сега не съм се обличала по този начин .Стои някак си...предизвикателно.-изкиска се тя.
-Ти да видиш.-отвърна Азии, която също се оглеждаше.
В този момент се зададе и новия им шеф, пеещ си весело някаква странна песничка за любовни триъгълници.Що за странен човек, но като оставим настрана необикновената му особа, трябваше да се признае, че бе доста симпатичен.Определено въздействаше на жените около себе си, имаше нещо в тези сини очи.
Той подхвана двете девойки през кръста и ги поведе към масата на която стоеше Раян, той кротко си похапваше кифла, но когато видя да се задават едва не се задави.Преглътна набързо залъка, а погледа му стана опулен.Нямаше как да не разходи погледа си по тялото на Разир, някак си нахално. но това я накара да се сгрее отвътре, накара я да се почувства желана.След това като типичен мъж огледа и Лия, но тя от своя страна реши да изиграе малък театър:
-Е, приятелю?Какво ще кажеш за нашите красиви кобилки?Не са ли превъзходни?-намигна му Казу.
Раян прочисти гърло и се опита да отговори адекватно:
-Същински тигрици, какво да ти кажа.Определено ще ти правят доста оборот.
Хората навън бяха отплеснати в своите драми, така че никой не обръщаше внимание какво се случваше в заведението.Та да се върнем към театралния спектакъл, който те първа започваше.Лия, изглежда придобила смелост от облеклото което носеше започна да пристъпва хищно като котка към своята жертва, а именно Раян.Правеше чупки в ханша и се извиваше като арфа, когато стигна до него, бутна ръцете му и седна в скута му.Мъжът изглеждаше приятно изненадан, но и някак си объркан.Азии не вярваше на очите си:
-Е, господине, какво да бъде за вас?-прокара пръсти през косата му Лия.
-М..м студена чаша вода за да успокоим страстите.-усмихна се нервно той.
Казу беше на върха на екстаза от този развой на събитията, седна на стола до тях и потърка длани:
-Момче, внимавай, че така като те гледам ще изгориш.-изсмя се той.
А нашата героиня продължаваше да стои все така ни в клин ни в ръкав.Но тогава нещо в главата и прищрака, тя също можеше да играе игрички.Пусна чара си в действие и се приплъзна към скута на Казу , а той изглеждаше повече от щастлив.
Горката Лия си мислеше, че това е просто игра и не го правеше нарочно, тя се забавляваше съвсем искрено, но не разбираше, че това е война от едно по-високо ниво.Раян забеляза на къде отиват нещата и откри в ситуацията перфектна възможност.Той хвана девойката през кръста, наведе я назад и я целуна , като придържаше главата и с дланта си.Чиста целувка, без украшения и без допълнителни подробности.А това как щяха да се развият събитията нататък зависеше напълно от нашата червенокоса красавица.

Хехе, давай Азии, ти си! :)

Азии не искаше да се кара с Лия. Все пак тя бе просто едно влюбено момиче, което никога не е изпитвало нещо подобно.
Но от друга страна Азии бе повече от убедена, че Раян прави всичко това нарочно за да я подразни или още по-добре... да я предизвика.
Тя се обърна към Казу, убедена че ги гледат и се наведе към него. Заби солидния си бюст под носа му и се усмихна.
Казу изпадна в екстаз. Изпръхтя като диво животно и се нахвърли на младата елфа. Целуна я толкова страстно и нежно, че Азии щеше да потъне в милувките му от кеф. Погали я и върна един паднал кичур зад ухото й.
-Ти наистина си страхотна! Добре ще се сработим!- Ухили се той мазно и посегна към гордостите й.
Азии се възползва от момента и бързо се извъртя, седна на стола, а Казу остана прав. Хвана го за вратовръзката и го дръпна бавно към себе си, заставайки в предизвикателна поза, което не бе много лесно върху стол.
Захапа му леко ушето и започна да му говори мръсни неща в ухото. Усети как мъжествеността му се пробужда и се ухили.
Тя погледна Лия и й се усмихна искрено. Момичето й отвърна със същото. И двете момичета се кефеха на ситуацията. Азии погледна Раян и му намигна предизвикателно.
-Мисля че е време за малка размяна.- Каза Лия и стана от стола си. Застана до Азии и Казу и направи поредната чупка. Азии вече можеше да си представи как му тече кръв от носа и как е готов да им се нахвърли като разбесняло се животно.
Тя стана от стола и бутна нежно Казу отново на него. Момичетата си размениха по едно ''дай пет'' и се настаниха върху новите си играчки.
Азии вървеше бавно като хищник, но и с цялата си грациозност на която бе способна към Раян.
-Здравей миличък.- Прошепна му тя в ухото и се настани върху него. Роклята й се бе надигнала леко и сега всичко бе на предела за двамата.
Раян реше да поеме нещата в свой контрол и стана вдигна Азии и я отведе в другата стая. Притисна я към стената и й прошепна нагло в ухото:
-Значи ще си играем игрички а?- Каза той и зацелува врата й.
От другото помещение се чу смехът на Лия и възбудените възгласи на Казу. Явно тези двамата си допаднаха. Помисли си Азии и се усмихна.
Тя започна да се гърчи под движенията му, но той не пускаше и я държеше здраво.
Приближи се бавно към нея и впи устни в нейните. Азии никога преди не бе изпитвала такова чувство при целувка. Беше изпълнена със страст и още нещо... желание и от двете страни.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Уау не знаех, че съм способна на такова нещо! Развратна Азии....

Мдам, една жена е способна на какво ли не само и само да се добере до желания мъж.Но малката игра на ЛИя се превърна в идеален повод Азии да се докопа на Раян, и то по доста изобретателен начин.След като седна в скута му, на него му падна пердето, извинявам се за израза, но по-точно описание за това какво се случваше в главата и тялото му няма.За един кратък момент от вечността, той прати всичките си задръжки по дяволите, за един кратък момент реши да бъде спонтанен, нищо, че след това знаеше, че ще съжалява стократно за това си своеволие.
Той я повдигна като перце и я замъкна към склада, подпря я на стената и впери очите си в нейните.А след това последваха и целувките, о тези толкова сладки и парещи като жар целувки.Той изучаваше меката и кожа, опитваше аромата и, който замъгляваше погледа му и го караше да иска още.Ръцете му си проправяха път към всяка една извивка, която той стискаше леко наставнически.Устните им се впиха и си паснаха така все едно бяха създадени един за друг.
Азии тихо стенеше в обятията му, мъркаше и се извиваше като котка, а той не спираше.Пръстите му стигнаха до ръба на роклята и и я повдигнаха съвсем леко, достатъчно че бикините и да излязат на показ.Ръцете му се заиграха около нежната кожа покрай тях, а девойката трепнеше в желание.И ето, че след една доста солидна доза дразнение, те се добраха до венериния и хълм, а това направо подкоси краката и.Дъхът и бясно се удряше в ухото му, което го подлудяваше.Със свободната си ръка стискаше гърдите и или галеше косите и.Бяха на ръба да извършат едно сладко безумие.
Но точно в този момент в който той прокара пръсти под бельото и, той отвори очи и погледна реалността в очите.Изведнъж разума отрезня и той се отдръпна от нея , челия зачервен:
-Не е редно, Азии...просто не е редно!-опря гръб в стената срещу нея и заби юмрук в мазилката.-Нещата се случват прекалено бързо...а дори не сме сигурни в това което изпитваме един към друг.Не искам да те нараня...

Н-не иска да ме нарани? За какво говори той? Помисли си Азии.
Тя се опря на стената и бавно се плъзна до пода, без да издава нито звук. Постоя там докато си поеме дъх и се извърна към Раян. Какво й ставаше? Та тя го познаваше едвам от дни! Той я караше да гори отвътре, променяше всяка една малка частица от същността й.
Тя се изправи и го прегърна. След което го пусна и го погледна право в очите.
Стояха така и се гледаха. Просто се гледаха. Искаха да запечатат този момент.
Той се пресегна към нея и върна кичур коса зад ухото й.
Тя хвана лицето му с нежните си ръце и се приближи до него. Устните им се докоснаха само за миг. Едвам-едвам. Колкото и двамата да потвърдят, че всичко това е било реалност.
-Не е редно, Азии...просто не е редно!-опря гръб в стената срещу нея и заби юмрук в мазилката.-Нещата се случват прекалено бързо...а дори не сме сигурни в това което изпитваме един към друг.Не искам да те нараня...
-Че защо да ме нараниш? Знам че няма да го направиш!-Тя направи лека пауза и погледна встрани.-Прав си, че не сме сигурни в това което изпитваме един към друг, но искам да те питам... Имаш ли чувства към Лия? Или просто си играеш и със двете ни?- Последните й думи, тя ги изговори толкова тихо, че Раян едва ги чу.

Това трябваше да спре сега или да продължи завинаги.Решението бе трудно, но трябваше да бъде изказано тук и сега.Раян бе толкова объркан, че имаше чувството, че главата му ще се пръсне.Имаше и други преди нея, доста, но те бяха само празни опакаовки немогли да го докоснат по какъвто и да е начин.Беше му омръзнало от игрички, беше му писнало от рутината в любовта, единственото което знаете един за друг да са имената ви.Беше си си обещал следващото момиче , което привлече вниманието му да не я третира като всички останали, да опознае същността и , всеки ден да открива нещо ново, едно име да е стимула да отваря очи всяка сутрин.А това момиче пред него бе преобърнало малкия му свят, бе го накарало да наруши всеки един от личните си закони, нещо в нея го караше да нарушава правилата:
-Прав си, че не сме сигурни в това което изпитваме един към друг, но искам да те питам... Имаш ли чувства към Лия? Или просто си играеш и със двете ни?- Последните й думи, тя ги изговори толкова тихо, че Раян едва ги чу.
Той погледна право в очите и, огледа се в тях и от този ден разбра, че единственото нещо което иска да вижда в тях е себе си.Малкият му план бе разкрит, но все пак си бе прекалено очевиден:
-Не си играя с никого...Просто...просто те проверявах, исках да видя колко силно го желаеш, до къде си готова да стигнеш.Но май накрая и двамата изпуснахме юздите, а?-усмихна се печално той.
–Какво ще правим сега?-попита тя.
-Предлагам да почакаме..просто за момент да намалим темпото, да направим ревизия на сърцето и душата си и когато разберем какво се крие вътре и сме сигурни в него....тогава може би....-той протегна ръка към нея и я прокара през косите като я задържа на един кичур.

Азии хвана ръката му и я задържа на лицето си. След което кимна и се отдръпна леко от него.
Тя поизглади дрехите си и се огледа в огледалото. Косата й бе рошава, но тя бързо я оправи.
Все още чувстваше местата където той я бе докосвал. Те пулсираха, горяха, пищяха, тръпнеха от желание да бъдат докоснати отново.
Тя го погледна в очите и задържа погледа си там. Виждаше топлината и нежното отношение в очите му.
Тя го хвана под ръка и го дръпна към изхода на малката стаичка, която те винаги щяха да запомнят.
Лия и Казу седяха на малката стъклена масичка и Казу й носеше всякакви видове сладкиши и напитки а Лия се удивляваше след всяка хапка.
-Найстина е вкусно шефе!-
-Толкова ли бързо вече прие работата ''Шефе''?- Побутна я Азии с лакът и момичето й се ухили в отговор.
-Азии пробвай това! Не това! Не това! Или пък това?!? Не пробвай ги всичките! Наведнъж! Толкова са вкусни!!!!-
Азии се пресегна към една розова бонбонка на масата и когато я пробва цялата се разтопи. Беше най-вкусното нещо което бе яла някога.
-Е, Казу... Мисля че е време да си поговорим малко по-сериозно... Не че имам нещо против да седим тук и да се натискаме по цял ден де... но нали трябва да свършим и малко работа.- Те си размениха многозначни погледи с Раян когато Азии съчета ''цял ден'' и ''натискане'', но не казаха нищо.
-Е, добре. Казвай мила.-
-Какво ще е работното ни време? Ами заплатата ни?-
-Ще имаме ли отстъпка???- Попита Лия въодушевено.

На масата бяха наредени какви ли не сортове сладкиши, с глазура, без глазура, с шоколад, ванилия...всякакви.Лия се тъпчеше непрестанно и откриваше нови нови вкусове.Когато се върнаха от склада, Азии бе забравила да оправи един от кичурите си и това малко озадачи приятелката и, но все пак не искаше да нахлуват подобни мисли в главата и.И последва въпроса, който трябваше да бъде зададен още в началото:
-Какво ще е работното ни време? Ами заплатата ни?
Казу сложи ръка на бедрото и:
-Заплатите си зависят от вас, скъпа.-след това се изсмя.-Шегувам се, разбира се.Ще работите петък и събота, като на ден ще ви плащам по сто злато, разбира се си имате и бакшиш, който си е за вас.Как ви звучи?
-Доста добре-отвърна делово Разир.
-Относно отстъпката, разбира се вие сте готини мацки и ми харесвате, имате я!
-Йей!-плесна с ръце Лия и налапа още едно кексче.
Ръката на мъжа все още бе на бедрото и той я погледа с влажен поглед:
-С колежката ти вече се опознахме, теб какво ще те правим?-намигна и той.
Девойката хвърли един въпросителен поглед към Раян, който само чакаше повод да се намеси или Азии да му даде сигнал.Все пак те не бяха някакви и тя имаше пълната свобода да прави каквото си поиска с когото си поиска.

-Не съм от момичетата които се опознават за един ден.- намигна му тя.
-Ще ме опознаеш по време на работа.- Продължи тя със сладкия си тон.
-А сега ако ме извините... Ще отида да се преоблека и имам да свърша една работа.-
-Еее, жалко... Надявах се да си говорим цял ден.- Изписука Казу с мазния си гласчец. Тя му намигна отново и се запъти към стаичката. Когато влезе, в лицето я лъхнаха свежи спомени. Чу как вратата се затваря след нея.
-Къде отиваш?-
-Да се карам с Тайлър.- Подсмихна се тя.
Той се пресегна към кръста й, но се спря.
Тя се преоблече и се сбогува с всички. След което излезе.