Ковачница Секирата

Мястото за купуване или поръчка на оръжия. Собственичката Милена е с най-развития бизнес в този бранш. Тя е единствената, която взима чираци да й помагат. Тя смята, че не ти избираш оръжието, а то теб. Така че влезеш ли в нейната работилница, бъди готов да се довериш на стоманата и да я оставиш да те води.

Жената чието лице винаги беше закрито от стоманена маска влезе в същината на магазина си и изгледа непознатите. Поправка - изгледа непознатата. В движенията и мимиките й, които без това бяха закрити не пролича нищо освен хлад.
-Лушиъс!
-Милена!
Двамата си размениха формални поздрави, от които Меропа разбра, че не се срещат за първи път, но също така, че не са в добри отношения. Всъщност отношенията им не бяха нито добри, нито лоши. Просто двама човека, които се познаваха, но не таяха каквито и да е чувства помежду си.
-Отдавна не си идвал.
-Така е.
-Какво те води насам?
Той посочи ученичката си, която все още се шляеше като муха без глава.
-Трябва ни оръжие.
-За нея?
-Да!
Милена мина зад гърба на девойката и вдиша от аромата й:
-Новак - некромансър, в началото на своите двайсет. Доста неопитна, по-скоро жертва, отколкото нападател. Боязлива, невинна, с вътрешен, неотключен жар.
Тя погледна към Пахт и все така неемоционално отвърна:
-Тя не е създадена за ловец.
-Ще й се наложи да стане. Имаш ли нещо за нея или не?
Високата, сякаш изваяна от боговете жена ( което не беше съвсем невярно ) не каза нищо. Само се отдели от гърба на Меропа и застана в средата на магазина си. Отпусна част от магията си, която направи няколко свободни вълни и след това попи във всяко едно острие без изключение. Различните видове оръжия почнаха да треперят около орбитата си като издаваха тракащ шум. Приканваха ги, изпитваха ги. Те усещаха Морт с цялата й същност. Тук имаше оръжия за всеки един човек, въпроса бе да се намери точно това, което е най-подходящо за нея.
След известно време на лявата стена една от изработките се открои като заблестя в неоново синьо. Останалите оръжия замряха, като само това специфично изпъкваше на фона. Милена отиде и го свали от поставката му. Стигна до Лушиъс и протежето му и й го подаде.

-Окото на смъртта! То те избра. Сега вие сте едно цяло. Надписите са на език, който е умрял отдавна. Означават....
-....Подземни ниви.... - довърши думите й Пахт умислено.
Ковачката кимна. Разбира се той го знаеше. Меропа пое изящното сечиво и го заоглежда.
-Харесва ли ти? - попита я некромансъра.

Учителят й кимна:
-Добре тогава. Твое е.
Той извади кесията си, наброи дължимата сума на Милена от 5 златни жълтици от сто злато и й ги даде. Сделката беше сключена. Ученичката му вече имаше собствено оръжие, с което беше по-добре никога да не се разделя. Никога не се знаеше от къде може да се появи поредната опасност. Вече имаше острие, остана да се научи да го използва подобаващо. За тази цел им трябваше по-обширно място и по възможност по-безлюдно.
-Хайде да тръгваме.
Той я хвана за ръката и я повлече извън магазина с новата й придобивка без да се сбогува с Милена. Нито тя с него. Нямаше нужда, просто бизнес.

/Боянче пиши как се изкачвате по Памуковата планина и стигате до Моста

Азии влезе тихо. Бръкна в чантата си и извади скицата която винаги седеше там, чакаща да влезе в ход.
-Добър ден.- Приближи тя.
-Здравейте. Аз съм Милена. Има ли как да ви помогна?-
-Всъщност да. Чудех се дали можете да направите едно определено оръжие...- Тя подаде скицата на ковачката.
-Нека да видим...- Милена пое листа и го разгърна.

-Хмм.... Доста сложна изработка, но ще успея. Но ще ми отнеме време. и няма да е евтино.-
Колко ще ми струва? И колко време ще отнеме? Не че бързам...-

Милена не беше от онези изтънчени мацки, които можеш да срещнеш на улицата или в някое заведение.Дори в движенията и преобладаваше мъжкия размах , а грацията на жена тя оставяше някъде дълбоко в себе си.Оръжията бяха нейната страст, а тази страст междувременно се бе превърнала и в професия.Няма нищо по-хубаво да вършиш това, което обичаш , нали?
Желязото пукаше под силните и, но все пак женски ръце, а тежкия чук свистеше във въздуха.Тогава в ковачницата се появи създание, което с визията си бе в пълно отрицание на това грубо място.Тя навлезе плахо, като стискаше чантата си, явно нетърпелива да покаже поръчката си.Милена удари още няколко пъти по желязото, което накара ушите на елфата да заглъхнат от металния звук.Съдържателката се обърна към нея слагайки ръце на кръста:
-Кажи малката?Парфюмерията е малко по-надолу...тук правим оръжия.
Азии направи тъпо изражение:
-Знам къде се намирам и точно затова съм тук.Искам оръжие, не парфюм. Всъщност да. Чудех се дали можете да направите едно определено оръжие..-продължи тя, като подаде скицата, която бе приготвила.
-Нека да видим..-взе папируса и започна да го оглежда старателно, да изчислява някакви неща наум и да го върти на различни посоки.--Хмм.... Доста сложна изработка, но ще успея. Но ще ми отнеме време. и няма да е евтино.-предупреди ковачката.
-Колко ще ми струва? И колко време ще отнеме? Не че бързам...-отвърна спокойно Азир.
Жената отиде до склада на работилницата си и се забави няколко минути, след което се върна:
-Два дни, 200 злато!Имаш късмет, че в момента нямам много поръчки.
-Чудесно!-отвърна момичето.
-Нали знаеш, че оръжията не са за малки момичета?Към тях трябва да се подхожда с нужното уважение и да не се използват за щяло и нещяло.
-Напълно наясно съм!
-Хубаво..тогава ти пожелавам лек ден!Поръчката ти ми грабна интереса, така че смятам още от сега да се залавям за работа.
-Благодаря ви!Лек и на вас.-усмихна се девойката на излизане.

Азии влезе безшумно. Може би от части си бе сложила колана за пред ковачката. Мислеше и друг път да се възползва от услугите й и не искаше да я мисли за пикла.
Милена се обърна към нея и тъкмо да каже ''ей, момиче... да не се изгуби?!'', но разпозна момичето и се ухили.
-Е, ето че се върна. Сега ще ти донеса оръжието.- Тя тръгна някъде отзад но Азии все още я чуваше.
Да ти кажа доста интересно оръжие, къде си чувала за него? За пръв път виждам такова, че камо ли да изработвам. Твоя идея ли е? Знаеш ли много пари можем да направим с това оръжие...- Азии я погледна някак си умолително, но и предупреждаващо и жената веднага разбра.-О, интересно... искаш да си единствената с такова и да изненадваш противниците си, а? Е, добре тогава но за да си замълча и да не получа толкова много пари от производството на ново вид оръжие ще трябва да го носиш само при мен за поправка...- Жената се усмихна и й подаде оръжието. То бе увито в сив плат. Малък но красив.
Азии го пое и се усмихна. Разгърна го. Бе много красиво. Сложи го. Изглеждаше като красива метална гривна на войн. Лесно можеше да казва, че е награда от битката си. Беше в кърваво червено, но Имаше и много бронзово около него. Беше много красиво оръжие. Смъртоносният дагер скрит в него въобще не си личеше. Оръжието й пасна точно на ръката, сякаш беше излято върху нея. Тя сви юмрук и оръжието изскочи. беше дълъг дагер и имаше черни ивици по него. Беше много красиво, но и много плашещо в същото време. Тя се усмихна и жената до нея се надигна гордо. Момичето сви още няколко пъти юмрук, след което и изпъна дланта си. Оръжието и така изскочи. Щеше да си отива към униформата й.
Момичето стисна ръката на Милена и й даде парите. Поблагодари и и й обеща само при нея да носи оръжието. След което излезе набързо защото закъсняваше да работа.