Нощният карнавал

First topic message reminder :

Вднъж седмично в града се организира карнавал. Той се намира почти извън града, на широко и равно поле. Има гадатели, гълтачи на огньове, ножовхърлячи, фокусници, усмирители на животни, рицарски турнири, куклен театър и други. Жителите могат както да се насладят на забавлението, така и да се включат лично.

Устните на Евенстийл продължаваха да шарят по тялото на момичето. А тя, забравила за малкия си проблем от преди малко, продължи да се извива под него.
Докато сладострастно поемаше всяка нейна целувка, ръцете му не спряха да играят. Шареха по лицето и, тялото, дупето, краката. Обхождаше я като непозната земя. Завладяваше я, като нещо, за което е копнял цял живот.
Елрон притисна момичето до себе си и я повдигна леко от земята. Впи устните си в нейните и дълбоко прокара език между устните и. Но, този път той се спря. Отдръпна рязко глава назад и погледна към входа на шатрата.

- Какв...
- Шшт! - сякаш и заповяда мъжа.
В този момент, се чуваха няколко различни мъжки гласа, точно пред входа на шатрата. А пробиващата лунна светлина, осветяваше три фигури, чийто сенки падаха право вътре. Мъжа ясно различи две от тях или поне това, че държаха в ръцете си оръжия.
Червенокосия се отдръпна с котешка извивка назад и бавно се изправи. Постави пръст на устните си и подаде ръка на момичето. Ния се изправи редом до него, а в следващият миг, мъжа тръгна към дупката образувала се в плата. Не мина и миг, когато входа на шатрата се отвори и през него преминаха трима едри мъже. Двама от тях бяха въоръжени като за битка. Третият явно бе някакъв главнокомандуващ. По лицето му личеше, че е насъбрал доста злоба в себе си.
Евенстийл и Ния вече се бяха прикрили, долепили отново телата си. Мъжа изглеждаше една идея по-комично със смъкнатия си панталон, но единственият, който можеше да ги види в момента, бе самият търговец. Той се задаваше в далечината, ходейки бавно. С наведена глава показваше, че битката му с камилите бе загубена. Явно двете животни го бяха надбягали, което бе разбираемо.
Елрон се оправи набързо и дръпна Ния след себе си. Двамата тръгнаха към търговеца, като го пресрещнаха по пътя му.
- А, вие ли сте.
- Къде беше?
- Аз ли? - попита учудено търговеца. - Ами вие, къде бяхте? Виках като побъркан, но никой не ми обърна внимание! Глупавите камили се подплашиха от огнегълтачите и побегнаха.
- Моля?! - направи се, че нищо не знаеше Ния. - Как можа!
Тя посегна да го зашлеви, но бе спряна от червенокосия, който стоеше точно до нея. В този момент, Оар тръгна към карнавала, но и той бе спрян от предводителя.
- Не можеш да отидеш там.
- Защо пък?
- Просто недей. По-добре ще е за теб. Хайде, елате с мен до Базата. Ще ви намеря транспорт, с който ще се приберете.
Мъжа изглеждаше сериозен. Въпреки че не каза нито дума, за непознатите мъже, които дойдоха в шатрата, явно нещо го притесни, щом не искаше да се връща назад.

Погледът ми се отправи право към лицето на Евенстийл. Моля те. Не можеше да прикрие мислите си от мен. Беше притеснен. Притеснен от онези тримата. Очите ми свити като на лисица го изучаваха.
-Хайде, елате с мен до Базата. Ще ви намеря транспорт, с който ще се приберете.
-Базата? - попита го учудено Оар.
-Да, гилдията на гладиаторите и елфите.
-Чудно! - плесна радостно с ръце търговецът. - Обичам елфите. Едни са такива сладички.
Поклатих отчаяно глава. Пътувах с пълен идиот. После пак погледнах пронизително очи към Елрон, с когото до преди малко се съвкупявах.
-Какъв по-точно си ти?
Той ме хвана за ръката и ме поведе.
-Аз съм предводителят им.
Ококорих очи, докато ме влачеше.
-Моля??!!! Искаш да кажеш, че съм, че аз, че ти....
Ебала съм се с гилдмайстор!!!!! Чудесата нямат край. Това изобщо не го очаквах. С целият си късмет, от всички мъже в тази земя, точно на един от най-високопоставените ли успях да попадна?
-Да, май така се получи. - усмихна се той. - Нямаш нищо против, нали?
Нека помислим. Не стига, че правих секс, наистина невероятен секс, с поклонник на Елисандра, ами той се оказа и шеф на цяла една гилдия. Гледай ти.
-А, не. Нямам.
Всъщност разликата в религията не ме интересуваше особено. Бях вярна на своя бог и то много, но никой не можеше да ме спре да изпитвам каквото си искам, с когото си искам.
-Мислиш ли, че ще е безопасно за нас?
-Какво имаш предвид?
-Ние не сме точно най-.......цветущите екземпляри, ако ме разбираш. - намеквах му, че произхода ни е друг и може поданиците му да не ни одобрят, а от там да се създадат и допълнителни проблеми.
-Не се притеснявай. Щом сте с мен, никой няма да ви закача.
-Добре, гилдмайсторе. Води ни към базата си.
Така потеглихме нагоре по планината, изкачвайки подножието й.