Чиста кожа

Така се наричаше единствения бутик за дрехи, кожени изделия и аксесоари по тези места. Собственичка е Тони Кеш. Магазина й се слави с добрата си материя, приемливите цени, както и допълнителните услуги като татуиране, пиърсинг на тялото и всякакви подобни процедури свързани с външния вид.

Момичетата влязоха в магазина и вратата хлопна зад гърбовете им.
"Изненадай ме" беше казала Дориан на Меропа. Задачата се бе оказала малко трудна, тъй като къдрокоската не познаваше много добре околностите. Бе идвала към Найтмер един-два пъти и то не сама, а с водач, така че не й се бе налагало да се ориентира и да запомня кое къде се намира. Не бе особено вълнуващо да прекараш свободното си време на Пътя на смъртта, а достъпът до единственото място, което Меропа познаваше добре - гората Шеридан - бе повече от забранен. Навсякъде из него щъкаха служители на Тенар, които само ако я видеха, щяха да я заловят и този път нямаше да й се размине толкова леко като миналия. Но за щастие, докато бе вървяла с Геш из улиците, един магазин й бе направил огромно впечатление. С екстравагантни и привлекателни букви над него се ширеше надписът "Чиста кожа", а през витрините се виждаха най-различни дрехи и аксесоари... които, както мъдро бе съобразила Меропа, бяха точно по вкуса на Дориан. Или поне облеклото й изглеждаше така, сякаш бе подбирано именно там.
Точно такова място можеше да им осигури перфектният следобед - спокойно, тихо, далеч от хорския поглед. Може би беше тук бе най-уютно и естетично от целия гред. А и в крайна сметка, колкото и корава и бойна да беше приятелката й, и тя като всички останали жени имаше нужда да се поглези, да си понакупи това-онова и да освежи по някакъв начин външния си вид.
Понякога "шопинг терапията" направо те кара да се преродиш. Или поне със сигурност за няколкото часа, прекарани в нея, напълно забравяш за всички други проблеми в живота си.
- Е? - усмихна се Меропа - Откъде искаш да започнем?

Добре де, защо винаги като излизах с момиче някъде, то ме водеше на шопинг? Ако зависеше от мен щях да заведа Меропа в Моргата и да се ступаме малко с някой ентусиаст. Но казах, че днес ще го карам леко и айляшки и може би усетила нуждата ми, решението й бе правилно.
Веднъж влезнали в магазина се обедих. Първо имаше всичко в мой стил. Какво ти, все едно самия магазин беше проектиран от самата мен. И второ, продавачката беше един симпатичен екземпляр, когото веднага реших, че е точния човек, за това което мисля да направя.
-Какво ще желаете? - попита ни тя, ту леко сопнато, ту подканващо.
-Виждаш ли го това тук? - посочих Морт.
Жената кимна и аз отидох зад приятелката си, вдигнах й блузата и положих показалец на пъпа й.
-Какво ще кажеш, май има нужда от някое друго бижу.
-Съгласна съм. - усмихна се собственичката и преди Меропа да успее да каже "Аааа?" беше прикована за един стол с вдигнати крака, а пъпа й вече прецизно се дезинфектираше.
-Ама чакайте.
-Хайде де! Не ти ли се иска малка промяна?
-Е, да, но....
-Значи е решено. А и не е толкова очебийно.
Доближих устни до ухото й и прошепнах:
-Когато дойде момента ще може да я покажеш лично на твоя скъп Лушиъс.
Тя ме изгледа уплашено, срамежливо и учудено, но аз се усмихнах така, че й дадох да разбере, че няма нужда да обяснява. Накрая явно прие, че ще я дупчат и кротко стисна очи и зъби. Брюнетката се зае с процедурата, доста професионално. Докато се занимаваше с корема й, аз разглеждах дрехите и тъй като не смятах да си взимам нищо, разглеждах за мъченичката. Попаднах на един красив тъмно зелен корсет от кадифе, обшит с черна дантела и го отделих. А тя самата от време на време скимтеше и охкаше, но като цяло се държеше мъжки. След още пет минути бе готова, а от пъпа й излизаше един изящен черен, не твърде голям камък.
-Мисля, че ти стои много добре. А в комбинация с това ще изтрепеш рибата. - показах й корсета и й помогнах да стане. Тя го пое и почна да го разглежда - ту него, ту новата си продобивка.
-А ти. Нещо ще правя ли по теб? - попита ме Тони, както разбрахме, че се казва.
-Разбира се. - отвърнах веднагически и се наместих на мястото на Меропа. Взех един лист и молив и изписах следното с наклонен шрифт: Regna terrae cantate Deo psallite domino
-Искам го тук. - посочих лявата си ръка, от началото на китката, от дясната й страна по продължението на ръката, та чак малко след лакътя.
-Добър избор.
И почна да ме шари. През това време се обърнах към некромансърката.
-Е какво, не си ли доволна от обицата си?

Меропа, която се въртеше пред огледалото, за да огледа обицата от всички ъгли, отвърна развълнувано:
- Не просто съм доволна, мисля, че е страхотно! - Това беше първият й пиърсинг и още не можеше да му се нарадва. Беше нещо напълно ново, нетипично за нея. И очевидно подобни промени й се отразяваха много добре. - А сега .. къде е параванът?
Тони спря за миг да шари върху ръката на Дориан и посочи към един от ъглите на магазина. Къдрокоската й благодари и се отправи натам.
Отне й известно време, докато пристегне връвчиците на корсета, който по нейно мнение бе повече от превъзходен. Явно приятелката й имаше голям усет за тези неща, защото досега бе направила перфектни избори.
Когато най-сетне беше готова, Меропа се върна обратно при момичетата и зачака реакцията им с усмивка до ушите.
- Е, какво ще кажете? Как ми стои? А, и междудругото - добави тя, когато погледът й попадна върху все още незавършената татуировка - Какво означава надписът?

Обърнахме се към нея и се усмихнахме.
-Мисля, че това е твоя цвят.
-Съгласна съм. - каза Тони, както разбрахме, че се казва и продължи да се занимава с надписа, чиито контури вече бяха завършени и сега се бе заела да ги запълва.
-А това ли? Означава "Земни царства, пейте за Бога, възхвалете Господа". Дантес трябва да е поласкан, нали? - засмях се аз, но всъщност това нямаше нищо общо с него. Да, вярвах в бога на подземното царство, даже ми се иска някой ден да го зърна, а не само змиите му да ме гонят, но това беше за един друг бог. Един бог, в който не само вярвах. Такъв, с който бях тясно свързана, който бе оставил частица от себе си в мен, който усещах реално в душата и тялото си. Който беше истинския ми господар. Мисля, че по този начин свързах някакъв пакт с него. Доказвах на себе си, че го приемам и съм готова да съхранявам наследството му, без да позволявам на никой да ми го отнеме.
След още час, в който Меропа разглеждаше интересния магазин и от време на време се любуваше на новата си придобивка и аз бях готова. Тони беше свършила работата си безгрешно. Наистина е професионалистка. Платихме й и излезахме. Едва ли щях да дойда тук за последно.
-Какво ще кажеш да отидем към парка. Надявам се, че по това време на деня няма да има много хора.
Морт се съгласи и двете се отправихме натам, за да търсим уединено място.

Тони пак се отплесна с разясняването на длъжността на магазина си и остана сляпа за истинските желания на новодошлата.
-Ъм....Всъщност се чудех дали не търсите персонал.
Татуираната сладурана повдигна едната си вежда.
-Персонал?
-Идеално. - чу се от малката стаичка, където другата жена правеше поредната си кожна картина. -Без това след седмица заминавам. Тя ще може да ме замести.
-Рисувала ли си до сега с машинка? - попита я Кеш.
-Всъщност не....
-Не е проблем, ще я обуча.
-За една седмица? Криста, това е невъзможно.
-Аз се надявах по-скоро да се занимавам с дрехите, ако нямате против.
Брюнетката се приближи до нуксата и я огледа. Беше хубава, висока, лесно щеше да подмамва клиентелата. Но пък кожата й бе твърде чиста. И въпреки, че бутика носи същото име, в него да работи човек, който няма нито една рисунка по тялото си беше чиста излагация.
-Ако ще работиш тук ще трябва да се научиш да пробиваш дупки.
-Моля?! - неразбиращо попита Уинтър.
-Да слагаш пиърсинг. Обеци... - поясни Тони.
-О, мисля, че ще мога да се науча.
-Как се казваш?
-Елизабет Уинтър.
-Нека попитаме купувачите. Ей, Джони.
Големият, доста космат мъж, лежащ на кушетката се извърна към собственичката.
-Ти би ли се оставил в ръцете на Елизабет тук?
Той я огледа от петите до главата и обратно, и се усмихна.
-В нейните ръце даже бих умрял.
Ел се усмихна при този колоритен комплимент и застина в очакване.
-Добре, ще те пробваме. Обходи мястото. Изучи го и при следващият влязъл го поеми. Ако се справиш мястото е твое. Без това както разбра след седмица оставам без помощник.
Красавицата благодари ентусиазирано и почна да обикаля голямото помещение. Застана до Криста и почна да наблюдава процеса на шарене.
-Интересно ли ти е?
-О, да.
-Да и на мен ми харесва. Преселвам се в Захрид. Ще отворя собствено студио там. Не обръщай внимание на Тони. Понякога е малко сприхава, но всъщност е много готин човек.

...а зад нея, се криеше красивото лице на един привлекателен младеж. На видима възраст около двадесет и пет години, с черна прошарена коса и широка усмивка. Като казваме широка - наистина си бе такава. Когато се усмихнеше, се виждаха дори задните редове на зъбите му. По лицето му не си личаха никакви следи от обеци, а по откритите места на тялото не се виждаха татуировки. Имаше два варианта. Или беше нов или бе объркал магазина.

- А...добър ден - започна несигурно момчето.
- Добър да еее - посрещна го Криста, обръщайки се от стола си, докато татуираше момчето пред себе си.
Елизабет също го поздрави, а когато погледите им се срещнаха, момчето сякаш се хвана за спасителна сламка. В нейно лице видя някой, който се надяваше да му помогне. Той се приближи до зеленооката красавица и се усмихна с чаровната си усмивка.
- Ами, всъщност бих искал да си сложа обеца. Но, все още се колебая. Можете ли да ми предложите кое ще е по-добре? Чудя се, дали ще ми отива повече на ухото или на устната.
- Ами аз...- опита се да започне несигурно момичето, но бе спасена от свой таен помощник.
- На устната е много женско бе, пич! - извика се Джони, който в момента се бе извърнал леко на една страна, опитвайки се да огледа момчето.
А момчето, щом чу думите му, се ухили по детински. Сви раменете си, сключи двете си ръце пред тялото и заставайки кокетно, промълви тихо :
- Знам.
Миглите му запърхаха като крилата на пеперуда, а усмивката му стана още по-широка.
- Ууу...ужас! - чу се от стола, на който татуираха гологлавия младеж.
- Джони, стой кротко! - скастри го Криста. Тя прекъсна за малко работата си и се изправи. Приближи се до двамата младежи и застана от страната на Елизабет. Огледа внимателно хилещото се момче и го прецени.
- Май не си тукашен. А?
- Ами, да. Идвам от Маджестик.
- О, Маджестик? Да не си някакъв маг?
- Да. Земен маг съм.
Джони се извърна леко и постави ръка на устните си, прошепвайки достатъчно тихо, че единствено Елизабет и Криста да го чуят :
- Женчооо...
Татуистката се обърна към него и го погледна с пренебрежителен поглед, с който го укроти за секунди.
- За първи път ли ти е?
- Да.
- Сложи си на ухото. По-малко ще боли. А и мисля, да предоставя тази възможност на новото ни попълнение. Надявам се, нямаш нищо против...нали?
- Не разбира се - каза през усмивка момчето.
Криста го упъти към един от столовете, на които трябваше да седне. До него имаше всичко необходимо за поставянето на пиърсинг. Обеци, спирт за почистване, различни видове игли, памук, марли и дори една аптечка, за спешни случаи. Малкото магче скочи след секунди на стола, а Криста се обърна към нуксата, която явно все още, не бе разбрала, че говорят за нея.
- Хайде, момиче. Захапвай малкия и му сложи най-блестящата обеца! Сигурна съм, че ще му хареса!
В следващият момент, Криста се настани отново на стола си и продължи с вече започнатата татуировка.

-Ууууу....прекрасна ееее..... - възкликна ентусиазирано младежът като пляскаше с пръстите си.
-Ама, че гей.... - поклати глава Джони.
-Видя ли, че се справи? - поздрави я Криста, която я гледаше одобрително. В единия ъгъл Тони седеше със скръстени ръце и наблюдаваше внимателно как се развиват нещата. От това зависеше решението ми.
-Хаха, радвам се, че ти харесва. - усмихна се Ел доволна от себе си. Очакваше да се справи по-зле, но уви, късмета й се усмихна.
-Обожавам я. Браво скъпа, ще те предложа и на другите ми познати.
-И те ли са гейове? - провикна се едрия мъж подигравателно, но Криста го скастри.
-Джони!
-Какво? Чудно ми е дали са някаква секта или...
-Хах, ужасен си.
Младежът се направи, че не обръща внимание на обидата и пак се обърна към красивата ни нукса.
-Колко ви дължа за това малко бижу?
Всъщност тя не знаеше какво да каже. Не беше запозната с процеса и затруднението й си пролича.
-Петдесет злато! - обади се Кеш и блондинката се обърна към нея. -Вземи му петдесет злато.
-Петдесет злато. - усмихна се за пореден път Елизабет.
Момчето бръкна в пазвата си и от там извади една червена кожена кесия.
-Чудно как не е розова. - обади се отново Найтмереца.
Земният маг отброи точно парите и ги подаде на девойката. Тя от друга страна ги остави при собственичката, защото още дори не беше сигурна дали ще я назначат. Чужденецът се сбогува с всички по живо по здраво и се запъти към изхода.
-Гледай фейчките да не те откраднат по пътя, момче. - разсмя се Джони.
Магът се обърна, намуси се типично по женски и само се провикна.
-Грубиянин!
И тръшна стъклената врата след себе си. Погледите на Ел и Кеш се срещнаха.
-Наета си!

Криста се засмя. Не беше нещо голямо, но пък е начало.
-Сядай. - показа й тя стола и нуксата с неохота се настани. - За такава дума най-добре е на китката. Не е ангажиращо. Съгласна?
-Имам ли избор?
Жената се ухили.
-Не!
-Давай тогава... - въздъхна героинята ни и мъчението се започна.
Жената остави старата механизирана игла и извади нова, като я почисти старателно със спирт. Извади една малка пластмасова кутийка пълна с черно мастило и една подобна пълна с туш. Първо трябваше да направи контурите, а после да мине върху тях с мастилото.
-Имаш ли предпочитания за шрифта?
Шрифт? Елизабет даже не знаеше какво означава това, затова просто поклати глава.
-Хах, добре. Остави всичко на мен.
Криста бръкна с иглата в туша и почна да прави първите щрихи. Усещането може да се сравни с обикновено стържене по кожата. Нищо особено, леко тръпчиво и неприятно, но не и болезнено.
-Тази част от тялото е подвластна на много вода, всеки ден си мием ръцете все пак, така че максимум след три години ще трябва да я подновим, иначе ще избледнее.
-Аха....
-Спокойно не е страшно.
Контурите привършиха за близо час.
-Позволих си да добавя още нещо.
-Какво е?
-Ще видиш накрая.
Време бе за съществената част. Иглата бе почистена наново старателно, така че по нея да не остане туш. После я пъхна в една машинка и я пусна. Силното жужене се заби в ушите на Елизабет, но тя стискаше смело зъби. Вече бе почнала, нямаше връщане назад. Върхът на иглата се докосна до кожата й, а тя се стремеше да запомни заръките на Криста да не мърда независимо колко я боли и постоянно ги въртеше в главата си. Острата болка проби най-горният пласт и почна да се движи по очертанията. Е не беше чак толкова страшно колкото си го представяше. Да, не беше най-приятното усещане, но се търпеше. Ивиците малко по-малко почнаха да се запълват с черен цвят и да образуват форми, които до преди малко не бяха толкова лесни за различаване.
Татуиската й разказваше разни истории и й описваше пустините, където щеше да се пресели след седмица, за да я разнообразява от мисълта за болката, а Тони обслужваше поредните клиенти. Времето минаваше бавно. Понякога Криста спираше с рисуването, за да може и двете да си починат и даваше вода на Елизабет. Нищо, друго, за да не се разширят порите й или налягането й да се покачи.
-Справяш се добре. Издържаш без да мрънкаш.
-Ами...да...не върви да плача.
-Точно така.
-Как е нашата нова колежка? - доближи се Тони до тях, поглеждайки на половина завършената рисунка.
-Чудесно. Смела е и не хленчи.
-Много добре. Очаквам да видя крайния резултат.
-Всички очакваме. - усмихна се подчинената й и пак се зае с работа.
След още четиридесет минути на приказки, тук там някой смях и много жужене, жената спря машинката, взе една мокра кърпичка и мина с нея през китката на Уинтър.
-Готова си. Вземи този вазелин и се мажи с него няколко пъти дневно, за да предотвратиш напукване. Сега ми кажи какво мислиш.
Момичето вдигна ръката си и видя новата си доживотна придобивка.

Spoiler:

Татуировката наистина стана шедьовър. Семпла, сладка и с искра надежда. Може би точно затова Криста сложи звездата на върха й. Даже на Елизабет, която предимно е против тези неща, й хареса. Но както всяко ново начало и това изискваше някои подробности.
-Заплатата? - попита несигурно нуксата.
-А, да. Ще идваш четири дена седмично. Понеделник, вторник, петък и събота. Това за най-натоварените дни. Сряда, четвъртък и неделя са ти почивни. Работното време е от два на обяд, както споменах до осем вечерта. В края на всяка работна седмица ще получаваш по 250 злато, първоначално. Ако се справяш и се издигнеш, ще увелича заплатата ти. Приемаш ли условията?
Уинтър се замисли за момент. Не биваше да бърза, но колкото и да го обмисляше, условията си бяха доста добри. Малко работно време, приятна обстановка и що-годе нормално заплащане, а и явно е първоначално. Накрая се усмихна и протегна ръката си напред.
-Съгласна.
Двете жени стиснаха ръце.
-Е, сега е почти осем и мисля, че трябва да отпразнуваме назначаването на новият ни служител.
-Какво си намислила? - доволно я попита Криста, която знаеше, че Тони умее да се забавлява на ниво и в нейната компания никога не бе скучно. Тя съумяваше да сплоти подчинените си и да ги направи един малък колектив.
-Кръчмата разбира се!
-Оооо, твърдо за.
-Добре момичета. Да затваряме.
Двете се заеха да поправят и подреждат всеки артикул, а даже Ел се включи като помогна с метенето. След приблизително двайсет минути, трите млади дами се намираха пред магазина, Кеш заключи, а Криста хвана новачката под ръка.
-Хайде, хлапе. Да ти покажем нощният живот тук.
Без да посмее да откаже, а и заинтересувана как ли ще протече вечерта, Елизабет се остави в техните ръце и всички дружно поеха към центъра на града.

/Ел, пиши в Тъмна светлина/

Още с отварянето на вратата, Ел стана свидетел на разярена гледка. Не само, че шефката изхвръкна от студиото бясна, но след нея, зад завесата, която водеше към стаята за татуировки и пиърсинг, се разнесоха груби мъжки ругатни.
-Вие малоумни ли сте бе? Как така аз съм виновен? Патки!
Сивия плат се разтвори рязко и през вратата мина един представител на силния пол, който фучеше и не спираше да ръси обиди. Светло кестенявата му коса падаше на клечки, дрехите изсулени, а по ръцете имаше няколко цветни рисунки. След него вървеше Криста, видимо раздразнена. Все още държеше машинката за рисуване и се чудеше дали да не му я забие в черепа, точно над ухото.
Оказа се, че причината за свадата бе най-новия татус, който непознатия е искал. Точно на рамото, една голяма криволичеща линия излизаше от очертанията и разваляше така или иначе незавършеното цяло.
-Ти знаеш ли аз при колко професионалисти съм бил, а? Знаеш ли? Това за първи път ми се случва.
-Виж к'во бе, келеш. - поде художничката -Ти сам се мръдна. Като не търпиш на болка що си дошъл да се фукаш?
-Аз? Аз не държа на болка? А това тука какво е?
Изпъна ръка точно под носа й, за да види хубаво картините по крайника му.
-Пустинните татуисти са много по-добри, светлинни години от вас.
-Ми тогава си ходи в пустините, бе! Я не ми се репчи!
-Рекламация. - не спираше да крещи младежа. - Искам си парите обратно.
-Аз пък си искам мастилото. Можеш ли да ми го върнеш? Или ще трябва да го отрежа от теб?
Скандалът бе пълен, но от всичко чуто, Уинтър разбра, че клиента сам си е виновен. Ако не се е помръднал, колежката й никога нямаше да допусне такава грешка. Макар и нова, вече познаваше работата й, а тя бе на доста високо ниво. 
Докато разправията продължаваше, Тони седеше облегната на тезгяха и наблюдаваше като се държеше за челото. Буреносен облак се бе появил пред очите й, и нуксата усещаше, че тя съвсем скоро ще избухне. Ясно виждаше искрите излизащи от косата й, които с всяка изминала секунда ставаха по-плътни и изгарящи. Всичко бе въпрос на време.
А времето дойде по-скоро отколкото очакваше. Мъжът тъкмо обиди и двете на родствена тематика и сам не осъзна, че е прекалил. Чашата в главата на Тони преля и тя се оттласна от тезгяха толкова тихо, че скандалджията не я усети, заплеснат да вика на подчинената й. 
Красавицата крачеше към него, като с всяка стъпка стискаше все повече и повече юмрук. Той като че ли се уголемяваше, приемаше формата на чук, не - на футболна топка, не - на цял боздуган. Колкото повече приближаваше, толкова повече юмрука се разширяваше и втвърдяваше (метафорично казано). Най-накрая, той се стовари върху тила му като скала и секна обидите. Мъжът се строполи на земята и затихна. Не, не беше мъртъв, но щяха да са нужни поне два часа да се свести и определено щеше да се снабди с една голяма, изпъкнала цицина.
-Боклук! - изръмжа брюнетката и дори срита орезилената му ръка.
После се обърна към Криста с все същия притъмнен поглед.
-Върна ли му парите?
-Не, естествено.
Собственичката протегна длан и я сви няколко пъти в пръстите.
-Дай ми ги!
Работничката бръкна в джоба си и изсипа в шепата й няколко монети по сто. Въпреки, че двете бяха доста близки и почти равноправни в бизнеса, Криста много добре знаеше кой е шефа и гледаше да не спори с нашарената хубавица, особено ако е ядосана. А колкото до втората, тя се наведе до падналия и изу панталоните му, достатъчно, че голия му задник да лъсне.
-Какво ще правиш?
-Ще му върна парите!
Тони най-безцеремонно бръкна с ръка в ануса на мъжа. Стигна чак до лакътя и разтвори длан. Издърпа ръката си, а от задните части на поваления се чу леко дрънчене на метал. Двете жени станаха свидетели на буквално "наври си го в задника". Не може да се каже дали бяха втрещени, погнусени или доволни, но татуистката се усмихваше.
-Ел, мацка, би ли изхвърлила боклука навън? Аз трябва да се измия.
И без да казва нищо повече се обърна и отиде в тоалетната.
-Тази откачалка ще ми липсва. - проследи я с поглед Криста, като не спираше да се усмихва.

/Ел, пиши как изпълняваш заръката, а после си измисли нещо за вършене/

Младежите, които наброяваха две момчета и едно момиче, влизащо в графа симпатични сладурани, се спогледаха ошашавено и някак си, думите на Ел не успяха да ги успокоят.
-Не се случва често ли?
-Не! - поклати глава красавицата - Просто единичен прецедент.
-Ъ...надявам се... - измънка едно от момчетата. -Че искам обица на ухото и...ами не ми се иска да...да ме сполети същото.
-Хаха, не се притеснявай, няма. Стига да не ядосваш Криста, а тя наистина е добра. Онзи просто беше идиот.
-Някой ми спомена името ли? - подаде глава татуистката иззад тъмната завеса, която докато нуксата се разправяше с боклука, се бе върнала, за да подреди машините и иглите си.
-Да, този симпатяга тук, иска обица.
-О! Чудесно! Заповядай сладък, не се стеснявай.
Юношата преглътна на сухо, все още стреснат от предишните случки и неуверено тръгна към студиото. Молеше се само шефката да не го свари докато е в лошо настроение, а самата тя се върна от тоалетната видимо спокойна, изхвърлила неприятните емоции от организма си, както се гони мръсно, чумаво куче от собствената ти кухня, или нещо подобно. Когато видя клиентите си лепна една престорена широка усмивка и поде да ги посрещне.
-Добър ден, какво ще желаете.
-Ами аз.... - започна момичето. - Си търся рокля. Нещо небрежно, с доста орнаменти. Имате ли нещо със шипове?
Тони хвърли един бърз поглед към секцията с дрехите, преценявайки какво би било подходящо за къдравелката, отиде до един щендер, измъкна от него една черна рокля с шипове по рамената и я вдигна високо във въздуха.
-Тази става ли?
Непознатата огледа леко плахо избора на собственичката и сякаш се страхуваше да откаже. Но трябваше да го направи.
-Ами....всъщност, ако може нещо по-разчупено.
-Може! Как да не може. Елизабет, ще се погрижиш ли?
Русокосата кимна и пое нещата в свои ръце. Слава богу, тази клиентка не бе от заядливите и лесно щеше да избере нещо подходящо. Тя я привика към себе си и двете започнаха така приятното за всяка жена тършуване из царството на платове и цветове.

/Ел, спокойно можеш да й намериш нещо, да го купи, да ги изпратиш и после да се заемеш с нещо друго. Колкото искаш толкова дълъг пост може да напишеш. /

Момичето се приближи до клиента, толкова тихо, за да не попречи на мислите му, че той дори не я усети. Приплъзвайки се като гепард сред шума и в същото време с напълно топли и открити помисли, тя изглеждаше ту хищно, ту мило. Истинска красавица, но няма смисъл да говорим за хубостта на Елизабет, защото тя говореше достатъчно сама за себе си без излишни думи. Когато най-накрая го достигна и положи длан на рамото му, непознатия чак подскочи от изненада. Нали знаете, като по анимациите, почти долепи глава до тавана и падна на краката си.
-Ох, майкооо..... - вайка се той, подплашен от обстановката тук.
И всичко това само заради онзи глупак, който бе изхвърлен. Заради него, сегашните клиенти смятаха, че трите жени са някакви амазонки или нещо от този сорт, които мразят мъже и искат да ги скалъпят. Но когато се обърна към Ел, тя изглеждаше толкова добронамерена, че малко по малко тази идея почна да се разтапя.
-Извинявай, не исках да те уплаша.
-А, не. Няма проблем. Аз съм си виновен.
-Виждам, че се затрудняваш. Защо не ти помогна?
-Ами добре.
Момчето се обърна отново към витрината и се загледа.
-Ако трябва да съм честен...ъ...мога ли?
-Разбира се!
-Ако трябва да съм честен не ми се иска нещо с камък, защото изглежда доста...гейско.
-Съгласна съм.
-Та си мислих за един флеш. Не много голям, може би този.
Младежът посочи една обица с размер шестица и зачака мнението на продавачката.
-Мислиш ли, че ще ми отива?
Уинтър огледа него, огледа и флеша, помисли обстойно, но вътрешно реши, че изборът е напълно подходящ за него. От бяла слонова кост, нито кичозен, но пък вдъхващ мъжество, нещо от което явно имаше нужда.
-Да, мисля. Ще ти стои много добре.
-Значи е решено. Искам него.
Блондинката отвори витрината, извади обицата и го подкани да я последва. Вече добил повече увереност, той вървеше след петите й, докато се озоваха при Криста.
-Момчето си избра това.
Татуистката огледа артикула и се усмихна.
-Много добре. Сядай на стола.
Младежът я послуша и се настани. Щеше да му е за първи път и бе малко притеснен, но предполагаше, че се намира в добри ръце, или поне така се надяваше.
-Ще боли ли много?
-Хахах, не и по начина, по който аз го правя, сладурче. Знаеш ли как се разширява?
-Амии...не съвсем.
-Най-лесно може да използваш сламка, после по-голяма и така, докато флешът съвпадне с дупката и прилепне за нея.
-Аха, ясно....
-Ел, помогни ми. Ако много шава, придържай го, ок? Не искаме случката от одеве да се повтори.
Нуксата кимна и хвана ръцете на момчето, докато колежката й се подготви за процедурата....

/Ради, опиши цялото пробиване и т.н, чак до изпращането на момчето./

Привлекателният господин обаче, в разрез с очакванията не се оказа поредния клиент, нито някой, който иска да купи нещо скъпо и лъскаво за жена си или пък за любовницата си. Ми, да то, в тези времена, знаете как е.
Както и да е! Веднъж озовал се в магазина, мъжът вдигна ръка и спря хода на бабаитите, както и на малкия смешник.
-Останете отвън!
-Да, шефе!
Навлизайки навътре оглеждаше обстановката прецизно, сякаш, че търсеше нещо, но много скоро Ли разбра, че търси някого.
-Хаха, не точи лиги толкова много. - секна мислите й Криста, която се подсмихваше на колежката си.
-А? Какво? А, не. Просто наистина е хубав.
-Така е! Кажи го на Тони, че тя още не вярва.
-В какъв смисъл?
-Това е Найджъл Пиърс. Виден бизнесмен. Ухажва сладката ни шефка от месеци вече, но тя ината й с инат, не поддава.
-Ти сериозно ли?
-Напълно! Какво ли не й купи, какви ли не подаръци не й носи от чужди страни. Тя не та не. Май иска да го изтормози.
-Искаш да кажеш, че не отвръща по никакъв начин?
-Е, не по никакъв, но е костелив орех.
Чак сега видял ги, непознатия се приближи до тях, поклони се почтително и се обърна първо към татуистката.
-Криста! Приятно ми е да те видя отново.
-На мен също.
-Мадам. - подаде ръка на Елизабет, която с най-голяма охота му отвърна и едва доближи устни до дланта й. -Нямам честа да ви познавам.
-Нова съм.
-Това обяснява всичко. Приятно ми е, Найджъл Пиърс.
-Елизабет Уинтър.
-Очарователно.
-Пиърс остави работничките ми на мира.
В този момент Кеш премина зад един от параваните, вървейки право към тях с един леко враждебен, но според моя преценка, само на ужким поглед.
-Разбира се, мила. Стига да ме удостоиш с твоето внимание. Един обяд?
-Ако престанеш да говориш като глътнал бастун може и да си помисля.
-Хахаха. Честна сделка. Госпожици, вие позволявате ли да отмъкна за час шефката ви.
-Взимай я, взимай я. - побърза да отговори Крис. -Без това само ни виси на главите и плаши клиентите.
-Не е вярно! - протестира брюнетката.
-Напротив. Даваме ти я. Ама да ни я върнеш.
-Естествено. Виждаш ли, Тони. Те ще се оправят малко и без теб.
Татуираната красавица изгледа изкъсо подчинените си, които на свой ред й се хилеха като гамени, но накрая смекчи и се усмихна.
-Ох добре. Какво пък толкоз. Но само обяд.
-Имаш думата ми.
-Мхм...ще видим.
И двамата напуснаха магазина, оставяйки двете момичета да се погрижат за него.
-Май е време и за нашата почивка. Хайде вънка.
Сега седнали на една пейка на метър два от главната врата, Крис запали цигара и подаде кутията към колежката си.
-Пушиш ли?
-Рядко.
-Добре де, искаш ли?
Нуксата дръпна един фас и го запали. Денят минаваше доста добре, а само няколко часа им оставаше до краят му. Тук времето летеше неусетно, но предполагам винаги е така щом си заобиколен с добра компания и много интересни и провокиращи задачи.

/Ради опиши какво правите през почивката. Скоро работният ти ден ще приключи :)/

Макар че, Криста бе непукист или поне като такава можем да я определим, тя виждаше съмнението и колебанието в лицето на колежката си. Колкото красиво бе то, толкова и сега някак си изпито от разкъсващи я въпроси. Беше жалко да виждаш едно толкова младо момиче да страда по какъвто и да е начин, но също така знаеш, че има още много като нея и човек не може да направи нищо по въпроса.
Жената се изправи и се вгледа в мъглистото небе, в което единствено слънцето се открояваше подобаващо.
-Кое е най-голямото ти качество, Ели?
-Моля? - неразбиращо вдигна поглед към нея, но видя единствено гърбът й.
-Кое е най-голямото ти качество.
-Амии...не съм сигурна...
-Това, че си силна.
-А...
-Силна си. И аз го знам и ти го знаеш, но не си вярваш. Последвай ме.
Татуистката я подмина и влезе в магазина, като остави вратата широко отворена, така че да подтикне момичето. То не чака дълго, а почти моментално скочи на крака и тръгна по петите й. Когато стигнаха в студиото, Крис извади от един рафт папка с рисунки и я разлисти на масата.
-Пазя ги за специални случаи....като този. Ще ти направя татус, но при едно условие.
-Какво?
-Да не ми плащаш.
-Но...
-Приеми го като прощален подарък. В края на другата седмица заминавам, нека това да е спомен от мен за теб. Имаме ли сделка?
Очите на Елизабет за малко да се навлажнят. Това бе едно от най-милите неща, които някой е правил за нея и никога нямаше да го забрави. Ако ако почнеше, просто ще погледнеше към нарисуваното място и ще си спомни отново.
-Добре.
-Чудесно. И тъй като казах, че си силна, знаеш ли кое е символът за сила?
Красавицата поклати глава, както и колежката й очакваше.
-Драконът. Той съдържа в себе си мистика, мощ и доблест, всичко, което ти притежаваш.
Жената извади два от листовете и ги подаде на блондинката.
-Ако ти харесват казваш кой, избираш място и почваме.

Spoiler:

Spoiler: