Градската библиотека

Тя заемаше една не много висока, но за сметка на това доста широка часовникова кула. Самата сграда бе изработена от бял мрамор, с външни стъпала, сто на брой, всяко дълго около двайсет метра. Огромния часовник на върха отдавна бе спрял да показва точното време. Той беше застопорен на 7 и 43. Вярва се, че преди седемдесет години, точно по това време кулата е била ударена от светкавица и от тогава часовниковия механизъм не работи. От вътре библиотеката беше внушителна. Тук са запазени хиляди книги, записки, документации от всякакво естество. За реда отговаряше Гастон Льоблан. Леко лудо, любопитно старче, което отдавна вече беше изгубило връзка с външния свят, но пък за сметка на това бе изключително стриктен и се грижеше за мястото като за своя собствен дом.

Отворих предпазливо масивната дървена врата...лъхна ме до болка познатият аромат на пожълтели от времето страници и старо мастило.В няколко редици бяха подредени секции разбира се натъпкани с книги.Всяка една от тях неволен свидетел на ужаса случващ се вътре.
Прецених, че бих могла да се вмъкна измежду колоните незабелязано и да разбера какво точно се случваше.Подът с мързеливо скърцане издаде стъпките ми...застинах на място, виковете и врявата идващи от вътрешността на библиотеката не спряха, така че продължих.Когато бях толкова близо, че да имам нужният поглед върху ситуацията затаих дъх за да не се издам, защото гледката ме шокира.
Двама мъже, едри, с гръб към мен..носеха качулки...около тях в безтегловност се носеха книги, най-различни.А горкият въпросен Гастон бе проснат на земята, а около тялото му се увиваха здрави лиани, не позволяващи му да помръдне.Мъжете питаха за една определена книга, но клетият изперкал старец отказваше да им даде отговор.С всеки негов отказ, разстенията се затягаха по-здраво около тялото му, малко им оставаше да го прекършат.
Не трябваше да губя време, върнах се обратно за да кажа на Дориан и Скай...но в бързината си съборих една масивна кожена книга.С глух, но достатъчно силен трясък тя достигна пода...стана тихо.Беше ме страх да помръдна, виждах открехнатата врата, виждах също двамата ми другари.Нямаше как да мръдна...подът също бе твърдо решен да издаде прикритието ми с досадното си скърцане.Можех само да се надявам да погледнат към мен и да се предприеме нещо.

Докато двамата мъже се опитваха да изкопчат някаква информация от старият библиотекар, иззад тях се чу шум.Нещо тупна на земята толкова леко, че може би никой нямаше да забележи тази случка.Но уви, слухът на неканените гости беше доста изострен.Навън започваше да се смрачава, а тези вестители на нощта бяха дошли да търсят нещо което не беше тяхна ценност.Книга по-стара от земите на Маджестик, в която бе съхранявана всичката информация за града, за околностите, за земите.В нея има по един лист за всеки един ден, от хилядолетия насам.А листовете и така и не свършват.
Докато двамата мъже бяха обградени от летящите книги, единият от тях се спря повдигайки ръка във въздуха.

- Чакай! Чу ли това?

- Кое шефе?

- Иди пази изхода!Аз ще се оправя с този тук - каза заповеднически мъжа, като срита старият библиотекар.
Вторият от тях изслуша заповедите на явно своят шеф и се запъти към изхода.Премина на двадесетина сантиметра от падналата книга, но така и не забеляза нито нея, нито Арадел.Той застана на входа на библиотекарската кула и се облегна точно на входа.Кръстоса ръцете си и след това си затананика някаква мелодия.
Лианите които държаха библиотекаря се бяха изпарили.Магията с която ги контролираше вторият мъж се бе разнесла и те сега лежаха обездвижени на пода.Библиотекаря се бе измъкнал от тях, като бе прегърнал коленете си превивайки тяло.Първият мъж се приближи до него и прокара пръсти под качулката си.Спусна я назад и светлината идваща от няколко близко стоящи свещи огря голото му теме.Не приличаше на тукашен, изобщо даже.Кожата на главата му бе татуирана със странни знаци, напомнящи татуировките на старо племе.Нямаше фигурки на човечета или думи, а просто добре заострени линии подчертаващи грубите му черти.

- Е, сега ще ми кажеш ли къде е книгата?
- Взеха я преди няколко дни!
- Кой?
- Не знам.Честно! Беше поставено лице...не беше за него.
- Значи не е била за него...а? Тогава това е за теб! - мъжа се удари и замахна към стареца като го плесна със шамар през лицето.Стареца се преви на земята и не смееше да помръдне.Непознатия се обърна към най-близкият рафт от книги и повдигна ръцете си към него.В този миг всички книги които летяха покрай него се строполиха на земята, а след това той една по една ги издърпваше от лавиците с помощта на силите си.Доближаваше първата книга пред лицето си, поглеждаше я и после я захвърляше на земята.

Бях в капан, ни напред, ни назад.В този момент ме обзе страх породен единствено от чувството ми за съхранение.Скай и Дориан най-вероятно бяха видели мъжа, който излезе да пази пред вратата и щяха да се усетят, че нещо става.За това, единственият ми път бе напред към човека , който измъчваше старият библиотекар.Преглътнах тежко, краката ми бяха подкосени...за пръв път щеше да ми се наложи на нападна човешко същество.Никога до сега не бях попадала в битка, независимо дали за самозащита или да спася някой друг.Е, сега имах този шанс...трябваше да изляза от ролята на наблюдател, на пасивен воайор и да взема нещата в свой ръце.
Поех смело към вътрешността на сградата където се намираха жертвата и похитителят му.Стареца все така безпомощно лежеше на земята, а мъжът над него го налагаше с ритници...чуваха са звуци от сподавени викове и слюнка.Не можех да бъда свидетел на такова отношение, гневът като черен гарван се надигна в гърдите ми...първоначално тръгнах към мъжа (стар навик преди да разбера , че имам сили...оправях всичко с голи ръце), но после се сетих за магията ми:
-Каква гордост само да измъчваш някой който не ти е в категорията , а?!Махни нещастното си копито от човека и ела да си поиграеш с мен.-дори не можех да повярвам, че тези думи излизат от моята уста.Радвах се на смелостта, която пулсираше във вените ми.
Той се обърна леко и се усмихна хищно.Не изчаках за отговор, нямаше право на такъв, за това просто преместих погледа си в страни от тях където бе читалнята състояща се от дървени столове и маси.Насочих мисълта и магията си към един от столовете...сега разбирах колко полезно бе онова мъчение което Хейз ми приложи като ме учеше на телекинеза...вдигнах ръката си и някак влях част от себе си в мебела.В следващия момент го запратих в главата на противника ми, имах чувството, че не го строших в главата му, а в стена....

Докато мъжа се опитваше да изкопчи каквато и да е информация от старият библиотекар, зад него се появи малката Арадел сипейки обиди по негов адрес.

-Махни нещастното си копито от човека и ела да си поиграеш с мен. - изкрещя тя към мъжа, разпервайки ръцете си в страни, отваряйки гарда си.В очите му изглеждаше толкова глуповато така да атакува непознат, че едва не се разсмя.Той бе вперил глупавото си изражение в нея, когато изневиделица през стаята прелетя един стол който се заби право в лицето му.Изглеждаше все едно се заби в стена, а не в човешка кожа.Парчетата му се разхвърчаха във всички краища, а по него нямаше и драскотина.Единствено усмивката стоеше на грозноватото му лице.

- Добър вечер, мадам. - поздрави непознатият, подигравайки се с неуспешната и атака.

Реакцията му бе толкова неадекватна, сякаш нищо не се бе случило току що.Той заряза жертвеният агнец и пристъпи с бавни крачки към младото агне което си търсеше белята.Приближи на няколко метра от нея, като през това време докато оглеждаше внимателно тялото и.Не се виждаха оръжия или скрити боеприпаси.Явно малката беше решила да го атакува с голи ръце, което не беше добре за нея.От километри си личеше че не е създадена да се бие, за това той реши да се пошегува с нея.

- Желаете ли един танц?
Още не бе изчакал отговора на глупавият си въпрос, когато той обърна дланите си към нея, въздействайки върху спокойното и състояние без тя да се усети.Енергията му се насъбра под нея за секунди, а когато той сви ръцете си в лактите, тялото на Арадел се издигна във въздуха.Колкото повече той присвиваше ръцете си и дланите му се приближаваха към нивото на гърдите, толкова повече и момичето се издигаше във въздуха.Тя зарита в пространството с краката си, но не можеше да направи нищо по този начин.Нито виковете и, така и движенията и не бяха ефективни.Струваше му се забавно, а и не беше трудно за него да повдигне човешко същество.Правеше го с лекота, а и по същият начин контролираше движенията и.Той изпъна едната си ръка в страни, сякаш се приготвяше за началото на красиво танго, а ръката на Арадел последва движението му.Момичето се стресна от това че не може да контролира тялото си и очите и се ококориха от недоумение.Тялото и висеше на няколко метра над него, успоредно на позата която бе заел той.Докато Арадел се озърташе във въздуха и се чудеше как да реагира, непознатият мъж бавно започна да прави крачки из стаята.Ясно можеше да се забележи че той си тананика някаква мелодия, която единствено самият той разбираше и знаеше.Крачките му се редуваха една след друга, а Арадел неотлъчно го следваше реейки се из стаята.Ако и двамата се намираха на земята и бяха вплели ръцете си една в друга, може би щеше да се получи едно красиво танго.Но в тази ситуация, всичко изглеждаше толкова странно и необяснимо...

Арадел изчезна от погледа ни като сянка. Застанахме зад една от предните колони на библиотеката и затаихме дъх в очакване. Не смеехме да произнесем и един излишен звук. Не можах да не се зачудя защо където и да отида все попадам в такива ситуации били те косвени или пряко отправени към мен. Аз уж бях тук, за да си почивам. Каква иронична игра на съдбата само!
Понечих се да кажа нещо, но Скай ми запуши устата и посочи към входа на сградата. Обърнах се и видях един индивид от мъжки род застанал на пост. Това не ни хареса ни най-малко. А Арадел беше сама вътре и не беше трудно да се досетим, че нещо я задържа. Нещо опасно. Изведнъж се чуха викове - нейните викове. С магчето изтръпнахме при крясъка й. Избутах ръката му грубо.
-Зарежи тая простотия. - и се затичах към мъжа, а той хукна към мен. С няколко скока преминах стълбището. Може би ниската ми фигура ми беше от полза защото съгледвача не ме забеляза почти до края. По пътя бях изпуснала магията си. Замахнах към него рязко и целенасочено. Стремежът ми беше ако успеех да го улуча да го изблъскам с голяма доза сила и да минем през него. Нямах време да си играя с тялото му защото това удоволствие можеше да коства живота на блондинката. За радост магията ми се заби в него като ударна вълна и той политна назад преди да може да реагира. Подминах го бързо и заизкачвах следващите изправили се на пътя ми стълби. Чух как въздушния маг се справя с часовоя и ме следваше по петите. Колкото повече наближавах, толкова повече усещах присъствието й. В края на коридора светеше зала. Шумно нахълтах в нея и замръзнах на място. Пред очите ми се разиграваше гледка, която не можех да реша дали е смешна или кризисна. Арадел се беше извисила във въздуха, а пред нея самодоволно се хилеше един висок мъж с татуирана гола глава. Краските изобразяваха интересна плетеница от неразбираеми знаци. Той ме забеляза и се усмихна още по-широко.
-Ти...си некромансър. - казах глухо аз. Не само външният му вид ми подсказа това. Черната му магия се усещаше из цялото пространство. Престъпих няколко крачки напред и изпънах ръката си. Поех момичето с мисловната и енергийната си сила и изблъсках неговата. Тя почна да пада надолу, но я поддържах като с мрежа. Издърпах ръката си назад и Арадел се озова зад гърба ми, като я поставих на крака. Огледах се и чак сега забелязах безразборно изпопадалите книги, счупения стол и гърчещият се на земята старец. Намръщих се заплашително.
-И така, ще ми кажеш ли какво прави отрепка като теб на такова място или трябва да изстискам информацията по трудния път?
Бяхме изправени един срещу друг - от една порода, с еднакво усещане за живота.

Татуираният мъж остана изненадан от неочакваната атака.Този път врагът му беше от неговата раса, което правеше обстановката доста по-интересна.Въпреки че срещу него стоеше момиче, той не се поколеба да реагира по някакъв начин.

- Ами освен да започваме ако искаш? - зададе и въпрос той, като по изражението му личеше че не изпитва желание да получи отговор от нея.Мъжа приближи няколко крачки към новодошлите, след което се провикна силно из стаята :

- Ей, Зик!
Гласът му беше басов и тембъра му те караше да потръпнеш когато се вслушаш.Татуираният мъж се опитваше да извика своят помощник, но той вече беше в доста по-голяма опасност.Скай го беше сграбчил за блузата и го бе опрял в стената, като го държеше на двадесетина сантиметра от земята.Той стискаше здраво горната част на блузата му, като бе опрял юмруци в гърлото на мъжа.Качулката му се бе свлякла и ясно си личаха красивите му черти.Такова нежно лице можеше да има само един земен маг, който знае как да борави с билките.Дълга кестенява коса се спускаше малко над раменете му, а по лицето му не се забелязваше нито едно излишно косъмче.Гладко като морският пясък рано сутрин или като безоблачното небе.

- КОЙ СИ ТИ БЕ?!?А?КОЙ СИ ТИ??! - крещеше белокосият в очите му, опитвайки се същевременно с това да го задуши.Юмруците му силно притискаха адамовата ябълка на мъжа като затрудняваха дишането му.Малко по-късно Скай се усети че се бе увлякал и отпусна хватката си.Мъжа се опита да диша нормално, като се изкашля няколко пъти.Скай го пусна на земята, при което постави ръка около гърлото му притискайки го и му изкрещя в лицето :

- Ей, гад мръсна!Имай късмета нещо да им се случи и си мъртъв!
После дръпна рязко мъжа към себе си и с част от енергията си го запрати отново в стената.Тялото на мъжа се заби в каменната стена, а зад него се появиха няколко пукнатини от удара.Тялото му се разтресе и той се свлече обездвижен на земята.
Приключил с натрапника, учителя побърза да настигне Дориан.Когато нахълта запъхтян в стаята, видя че момичето и непознатият мъж с татуировките се приготвяха за битката си. Опита се да се намеси, но строгият поглед на Дориан го накара да отстъпи няколко крачки назад и да хване Арадел под ръка.

- Стой до мен.Ако се наложи - скачаме!
Момичето само го изгледа одобрително и постави ръце в страни от тялото си, готова за атака.
В това време татуираният мъж вече се бе подготвил с първият си удар.Но преди да атакува искаше да прецени ситуацията.Бяха повече от тях, а и той беше.Или трябваше да играе мръсно или да се прости с живота си.Той изви ръка зад гърба си, от където изкара две малки ками.Хвана здраво всяка и се засили към момичето.На около три метра от нея той скочи във въздуха и наддавайки вик насочи единият нож към нея, а другият придържаше плътно назад, готов да го включи в битката.

Докато мъжът изваждаше камите си и се засили към мен затворих очи и отпуснах цялата си енергия. Тя попи в тялото ми и изостри сетивността ми до болезнена степен. Слух, обоняние, поглед. Чувствах всичко. Напомняше ми за движещите се мишени на Дрейк и успешното им отбягване. Тук обаче беше по-сложно и доста по-опасно. Той скочи, не го виждах, но усещах всяко движение на тялото му, дори и най-малките. Когато се озова на няма и метър от мен, гъвкаво превих тялото си назад, направих мост и отскочих във въздуха като избегнах първата му атака. Приземих се с клекнало положение и изпратих ударна вълна от магията си към него. Беше гъста като смола. Нямах никакво оръжие под ръка затова трябваше да разчитам само на собствените си сили. Изтласквах чернилка отново и отново в опит да го задуша, да проникна във всяка клетка на кожата му и да го поваля от натравяне на кръвта. Веднъж попаднала в организма му магията ми щеше да накара квъроносните му съдове да циркулират толкова бясно, че вените щяха да се спукат една по една и да умре от вътрешен кръвоизлив. Не знаех дали ще се получи, не знаех дали няма да избегне димния облак. Всичко зависеше от бързината и уменията му, но аз тласках без да спра, като така се опитвах и да замъгля погледа му.

Гъстият черен дим се блъсна в тялото на татуираният мъж и се пръсна около него.Енергията бавно започна да се пропива в тялото му като започна да изчезва.Видимо той не изпитваше никаква болка.Дяволска усмивка пробягна по лицето му и той атакува отново.Този път с енергия излизаща измежду устните му.Той разпери ръцете си наподобявайки крилата на разярена птица и издиша към Дориан.От устната му кухина започна да излиза същият гъст димен облак от енергия и полетя към нея.
Скай видя това навреме и се хвърли напред.Нямаше начин Дориан да оцелее при този удар, особено ако енергията бе докоснала тялото ѝ.Той я изблъска с двете си ръце настрани, а тя залитна и се претърколи на земята.Гъстият облак енергия се блъсна в тялото му, но при него енергията не попи в кожата му.Сякаш се рееше около тялото му, опитвайки се да го покрие целия.Скай не осъзнаваше какво става и какво може да се случи за това просто продължи с атаката си.Засили се към мъжа със стиснати юмруци и точно преди да се докопа до него, се свлече на земята.Той падна по лице, неуспявайки да се претърколи.Тялото му лежеше на земята обездвижено а татуираният мъж се бе надвесил над него.Посегна с ръка към главата му, като го погали с пръсти.След като се увери че няма да мръдне повече, се изправи и...точно тогава зад него се появи старият библиотекар.Никой не подозираше че стареца се бе събудил и ще се опита да помогне.От някъде беше грабнал една огромна ваза, която стовари върху главата на некромансъра.Предмета издрънча силно след което се пръсна в татуирания череп на мъжа.Той се опита да се изправи но удара беше достатъчно силен да го повали.Направи няколко крачки назад и тялото му се свлече близко до това на Скай.Стареца се спусна към Скай и го обърна по гръб.Очите му бяха полуатворени а устните напукани.Стареца докосна с ръка гърлото на мъжа и почти не усети пулса му.Само леко почукване от вътрешната част на гърдите му издаваше живота.Той погледна към момичетата и ги попита:

- Какво му има? - в очите му се четеше страх.Страх от смъртта...

Претърколих се и Скай пое удара вместо мен. Направи няколко крачки и се стовари на земята. Арадел извика от страх, а мен ме побиха тръпки. Следващите събития се случиха толкова бързо, че никоя от нас не можа да повярва на очите си. Библиотекаря изтряска мъжа толкова силно с една ваза, че той припадна. Изгледах тъпо.
-Е баси иронията!
Стареца се надвеси до него и се опита да напипа пулса му.
-Какво му има?
Беше уплашен. Арадел също, все пак й беше приятел. Изправих се и двете изтичахме до него. Аз застанах на колене и хванах китката му. Наистина нямаше пулс.
-Кръвта му е отровена....Арадел. - обърнах се към нея и после й посочих поваления некромансър. -Обездвижи го!
Тя кимна в разбиране и привика така любимите си лиани на помощ. Те обхванаха мъжа и го увиха така, че да не може да мърда даже и да се събуди.
Аз върнах вниманието си към Скай. Грехота беше да оставя толкова хубав мъж да умре, а и ме защити. Бях му задължена. Концентрирах се и дланите ми се загряха в сив цвят с бели пропукващи снопове светлина. Положих ги над гърдите му, почти докосвайки ги. Затворих очи и изчистих напълно мозъка си. Това, което щях да направя беше трудно, изморително за мен и рисковано за него. Нужно ми беше пълно спокойствие. Двамата шумяха и се разкарваха наляво надясно от притеснение.
-Млъкнете! - извиках им ядосано. Те разбраха, че така ми пречат и се кротнаха. Затаиха дъх в очакване. Концентрирах се още повече, всичко около мен изчезна. Света не съществуваше. Със Скай сякаш се прехвърлихме от тази реалност. Бяхме обградени от бяло пространство. Все едно бяхме на облаци, недокосващи земята. Чувствах всяка една част от него. Магията ми усещаше слабият ритъм на сърцето му, долавяше иначе неуловимия пулс, опита горчивия вкус на чернилката. Бинго! Достигнах до нея - течеше свободно по капилярите му като неканен вирус, разяждащ вътрешно душата му. Засилих енергията си още повече и сега не само дланите, но и голяма част от тялото ми почна да свети. Стиснатите ми очи показваха напрежението, на което се подлагах, но нямахме друг избор, времето не беше достатъчно, за да го заведем на лечител. Странното в цялата ситуация беше, че използвах този метод за първи път в живота си. До сега го знаех само на теория, но в кризисни ситуации се налага да се научиш и на практиката.
Вдигнах леко едната си ръка по-високо и рязко я запратих към гърдите му, вкарвайки голяма струйка магия в организма му. Тя достигна до отровата на противника и се смеси с нея, както амебата залепваше за чехалчето. До тук добре. Сега започваше наистина трудното. Напрегнах се още повече, почти бях стигнала лимита си. По лицето ми изби студена пот. Ръцете ми вече леко трепереха. Малко по малко почнах да изсмуквам заразата на некромансъра от тялото на русокосия маг. Тя почна да избива по порите му на леки капки. Все повече и все повече, малко по малко. Трябваше много да внимавам, за да не засегна някой важен орган. Чух учудените възклицания на наблюдаващите, но се опитах да се абстрахирам от какъвто и да е шум. Нужна ми беше пълна тишина. Продължавах да поддържам натиска и извличането на отровата. Вече се рееше във въздуха. Почти не беше останала вътре в него. Още малко и щеше да е напълно прочистен. След още една минута и последната частица беше извън тялото му. Беше се оформила в неправилна меняща се сфера над главите ни. Вдигнах ръцете си и ги местих бавно настрани от нас, като по този начин премествах и сферата. Изправих се и се насочих към прозореца. Беше отворен. Престъпвах бавно и несигурно. Силите ми не издържаха, както и мозъка ми. Отидох до него, изтласках я навън и отпуснах ръце. Тя се разпръсна във въздуха и не след дълго се изпари. Коленете ми се подкосиха и леко се свлякох надолу. Хванах се за парапета, обърнах се към тях, облегнах се на стената под прозореца и седнах. Бях запъхтяна, изтощена, пръстите ми трепереха нервно, бях изцедена, но Скай щеше да живее и всеки момент трябваше да се пробуди. Дишането му върна нормалният си ритъм, а туптенето на сърцето му беше отчетливо и силно.

Арадел се приближи до изтощената си приятелка, за да види дали е добре.През това време, стареца се втурна към Скай който току що идваше в съзнание.Той се изкашля няколко пъти, след което си пое една голяма глътка въздух, която сякаш го връщаше към живота.Стареца се спусна до него и положи главата му на своите колене.

-Спокойно, дишай...дишай... - повтаряше старият библиотекар опитвайки се да успокои мъжа.
Скай се стресна за миг и се опита да продума нещо.Първоначално му беше трудно, но успя да прошепне една дума на стареца която той ясно разбра :

- Дориан...

- Добре е, не се притеснявай!Ти я спаси! - говореше нежният глас на стареца.Скай се усмихна, а след това се опита да се огледа из стаята.Съзря Арадел която в момента се движеше безцелно из стаята.Когато погледите им се срещнаха, той с последните си сили протегна ръка към нея...

Събитията се развиха толкова бързо...в единия момент се реех из въздуха хваната в извратената хватка на татуирания ненормалник, после и онова странно нещо което се случи със Скай.В такива моменти човек вижда колко е тясна границата между живота и смъртта, а хора като Дориан съвсем спокойно си щъкаха от едната, към другата.
Стоях облегната на едната стена и гледах в нищото или то гледаше в мен, не бях сигурна.Периферията ми усети една протягаща се ръка, тази на русокоското...Новата ми приятелка стоеше на колене до него с оклюмал вид...и малкото й останала жизненост явно се бе изпарила с черния облак излезнал от тялото на Скай.
Библиотеката представляваше в момента затихнало бойно поле, некромасърът лежеше в безсъзнание, а другите все още бяха в лек шок.Особено старецът, който сега нервно се поклащаше напред-назад и говореше на една книга паднала до него.

Отидох до тях и клекнах до мага, поех ръката му и я стиснах силно след което го погалих нежно по главата:
-Ако се беше случило нещо с теб, щях да те последвам там където си отишъл и да наритам кльощавия ти задник!!И двамата се справихте страхотно...ние хората от масовката можем само да се надяваме, че един ден ще дойде и нашия миг на слава...и ако разбира се, Дориан ни остави да му се порадваме...-пошегувах се аз.

Погледнах към господина чието име не помнех, сега люлееше друга книга и приспивно й пееше.
-Надявам се да си е ударил главата, защото ако някой ми каже, че си е такъв, сериозно ще се замисля дали да си взема книга от тук.Е, гълъбчета...аз предлагам да се омитаме от тук.
По погледите им съдех, че са съгласни.Дориан пое през кръста Скай, а аз се заех да разчиствам боклука-припадналия некромасър.Исках да се застраховам за това обвих тялото му в същите онези лиани, които изполвах за да обездвижа Скай.Така ми беше и по-лесно да го влача, защото не усещах тежестта му.Преди да се запътим към изхода се уверихме, че стареца е добре...физически.Жената, която ни повика щеше да го поеме от тук нататък.
-Ще го заведем заедно с приятелчето му при Хейз, той знае какво да прави с тях.

На излизане от сградата се погрижих и за дружката му...сега двамата се влачеха зад мен и главите им се удряха по назъбените стълби.Имах чувството, че съм се върнала в детството ми и дърпах едно от онези камиончета със връв.Истана бе, че ако трябваше да ги влача с голи ръце, нямаше да се справя...но благодарение на магията ми всичко се случваше с лекота.

Докато всички излизаха от библиотеката, иззад тях се появи старият библиотекар.
Той беше зарязал играта си с книгите в библиотеката и се опитваше да ги спре.Извика зад тях и Скай се обърна.

- Кажи старче.
- Какво ще правите с тях? - попита задъхан стареца, придържайки се за корема.

Скай погледна към Арадел която влачеше двамата мъже с магията си и се захили.

- Като гледам, май ще ги изтезаваме.
Той махна с ръка към старчето и се забърза към другарите си.Дориан изглеждаше малко по-свежа от преди.В момента поне можеше да се движи нормално, без да пада по пътя.Когато той я настигна и постави ръце на раменете ѝ.Плъзна ги надолу по дължината на ръцете и когато стигна отстрани на лактите, ги събра пред гърдите ѝ.Сключи пръстите си в примка и придърпвайки Дориан към себе си, той я прегърна силно.

- Добре се справи, Дориан.Даже много добре...Старият Некромансър добре те е научил.

Костюма наистина бе доста кичозен, но като се замислим, такъв беше и този на Тес. С Аш май имаха еднакъв вкус за дрехи или поне горе долу. Щяха да бъдат голям тандем и разбира се, както обеща, земният маг щеше да си мълчи. Все пак нямаше да се налага да пази тайната дълго, само едно денонощие, колко му е.
А сега приятелят му искаше да се разкарват. Не само искаше, ми направо му заповяда. Е, добре, щом толкова държи. Имаше едно място, на което Тес не беше ходил от може би два месеца, че и повече и сега сещайки се, искаше да го посети. А и нещо му подсказваше, че нашият герой не е редовен клиент на подобни места. Щеше да е забавно да види реакцията му.
-Добре, хайде, последвай ме.
Доволен от съгласяването му, зеленокосия възкликна.
-Къде отиваме?
-В библиотеката.
-В библиотекатаааа???? - разочаровано извика той.
-Точно така, в библиотеката. Искам да си взема някоя нова книга, без това тези дни ще се отдам на почивка.
-Ама там е скучно бе, пич.
-Ти така си мислиш. Няма ли поне доза любопитство за знание в теб?
-Едва ли.
-Непоправим си. Не е нужно да си взимаш, само ще ме придружиш. Освен това, не всички книги са учебници, Аш. Има и литература, забавна, приключенска, розова за теб....
-Ей.
-Хаха, много си лесен.
Не им отне много време докато стигнат до центъра, а там в продълговатата сграда се подвизаваше и градската библиотека. Мъжете изкачиха дългото стълбище на прага и навлезоха вътре. Когато стигнаха, Аш се изуми. Наистина не си я представяше толкова обширна, голяма и пълна с всевъзможни четива. На едно бюро седеше старец, който почистваше една корица с парцал. Когато ги чу той повдигна главата си.
-А, добър ден, добре дошли.
-Добър да е, старче. Ще огледам книгите.
-Разбира се, разбира се. Ако имате нужда от помощ само ме викнете.
Тес се усмихна.
-Няма да е нужно. Моят приятел тук ще ми е достатъчна помощ. - посочи той към зеленоокия подигравателно.
-Сериозно, не ме бива в тези неща.
-Хайде де, не се прави на жена.
Двамата почнаха да преминават през различните рафтове, като дългокосия се спираше на всеки един и се зачиташе в заглавията. Колкото до Аш, той просто го следваше отегчен и тук таме духаше някоя прашинка попаднала на пътя му.
-Хареса ли нещо? - попита го по едно време приятеля му.

Прозях се вяло, поглеждайки към Тес. Искаше да му избера нещо или да избера нещо на себе си? Добре. Щях, но ако не бе...библиотека. Само като гледах дебелите четива, които ме обграждаха и очите ми се пълнеха със сълзи. Но не от тъга или носталгия, към учебниците в началното училище, ами от недоспиване. Умората налягаше над душата ми, очите ми започваха да клепат и единственото нещо, което можех и исках да направя сега, е да поспя. Обаче, не му отговорих бързо на въпроса. Докато разглеждах рафтовете с дебели книги, се натъкнах на една. Извадих я измежду другите, а когато го направих, неволно погледнах от другия край - където се виждаха другите редове с рафтове. Явно така бяха направени, че когато вземеш една книга, зад нея зейваше дупка, през която можеш да погледнеш.
За мой късмет или по-скоро за късмет на мръсното ми подсъзнание, от другия край на моята книга, се криеше голям късмет. Наведох се, погледнах и съзрях задните части на някаква девойка. Носеше черна пола малко над коленете, чорапи с цвета на кожата, скриващи се под нея и малки деликатни обувки. Имаше слаба и стройна фигура, която се извиваше нагоре като стеблото на младо дръвче.

- Мдам... - измъкнах тихо -...май си намерих нещо интересно...
Тес явно ме забеляза, какво правя, защото чух смеха му отстрани. Докато той си избираше книги и ми се смееше, аз така се бях загледал пред себе си, че не бях забелязал как девойката се бе обърнала с лице към мен, наведена, с вперен поглед в сините ми очи.
- Какво си мислиш, че правиш?
Първоначално, не се стреснах. Опитах се да запазя самообладание, тъй като бях хванат на местопрестъплението. Но в следващият миг, когато спрях да си мисля за дупето на девойчето и успях да видя хубаво лицето и, се стреснах, скочих назад и извиках:

-Ааааа...!
Тес се сепна и се обърна рязко назад.
- Какво има бе, човек?!
Всъщност, имаше много неща. Първо - хванаха ме. Второ - девойчето изчезна. Трето - на нейно място се появи някакво същество, което може би беше гладно, защото ми показа големите си пожълтели зъби. Четвърто - къде отиде девойчето бе?!
Тес дойде до мен и погледна през дупката. А от там, се подаде лицето на онова "девойче", което бях наблюдавал до сега. Състарено, сбръчкано и много намусено. Тя погледна към Тес и му се усмихна.
- Май приятелят ти, не знае какво са обноските?!
Жената се отдръпна от малкия процеп като се скри от другия край. За миг си отдъхнах, докато към мен не прехвърча една книга, хвърлена от нея. Четивото падна в краката ми, на няколко сантиметра от мен. Погледнах го с леко недоверие. Сърцето ми още биеше лудо от уплаха, който бях преживял.
Наведох се и взех книгата, като я огледах внимателно. Черни корици, един голям надпис отгоре, който гласеше :
Eсли человек идиот, то это надолго!.
Беше на някакъв странен език, който така и не разбрах. Разгърнах книгата, а вътре нямаше нито картинки, нито илюстрации, за това я върнах на мястото, от където падна.
- Извратени хора...
Обърнах се към Тес, а той продължаваше да се хили в ъгъла, докато гледаше някаква книга. Приближих се до него и погледнах в края, от където той си бе взел книга. Тук бе раздела с фантастичните романи и четива. А до него, точно на около двадесетина сантиметра, видях думичката "Еротика", написана на една малка табелка.
Нещо ми щукна и се врътнах натам. Застанах пред двата големи реда с книги и започнах да тършувам из тях. Дърпах една книга, поглеждах корицата и се усмихвах широко. Колкото повече книги вадех от рафта, толкова повече усмивката ми ставаше по-широка. Накрая, се спрях на нещо интересно. На картинката бе изобразена гола жена в басейн, отмятаща косите си назад. До тук добре. Но заглавието, което бе поставено на книгата, хич не ми се връзваше с картинката.

- Ме-са-рят - прочетох го на срички, опитвайки се да вникна в историята, без дори да я знам.
През главата ми преминаха стотици режисури за това, което пише вътре. Но все пак, ми стана интересно, каква е истинската история в книгата. Обърнах се към Тес, а той на свой ред също държеше някаква книга.

- Май ще се престраша да си взема...тази. Ти какво си избра?

Аш трябваше да е доволен, че се размина само с едно озъбване, а не юмрук или ритник в лицето. Но понякога така става, когато сваляш всичко женско що диша. Рисковете на професията, какво да се прави. Не всички пчелички харесват главния кошер.
Но както и си мислех, нашият герой се упъти точно към секцията с еротични четива. Напълно нормално за него.
-Май ще се престраша да си взема...тази. Ти какво си избра?
Тес се приближи до него и се вгледа в изборът му.
-Месарят? С тази корица ми прилича повече на книга на ужасите, отколкото еротична.
Представяше си как жената е разполовена в този басейн или нещо такова. И сам не знаеше защо. Просто имаше нещо прекалено перверзно в лицето й.
-Колкото до мен, спрях се на това.
Той вдигна книгата и Аш се зачете в заглавието.
-Пътеводител....на....галактическия стопаджия. Що за работа е това, бе?
-Това ще разбера. Чувал съм, че е забавна.
-Е, добре. Сега може ли да се махаме от тук.
-Ок де, ок. Май не ти понася.
-Не много.
Двамата се отправиха към бюрото на библиотекаря и се спряха пред него.
-Ето, Гастон. Ще вземем тази.
-О, чудесно.
Той пое книгите и ги прегледа. Когато видя тази на Аш малко се подсмихна:
-Приятелят ви май има изтънчен вкус.
-От най-изтънчените.
Старецът записа имената на книгите, датата и часът, в който са взети.
-Колко ви дължа? - понечи да попита тогава зеленокосият, което само разсмя останалите.
-Аш, това е библиотека. Книгите не се купуват, а се взимат за определен период и после се връщат.
-Добре де, тогава кога трябва да я върна?
Старецът му подаде четивото и се усмихна.
-В рамките на един месец. Надявам се книгите да ви харесат.
Младите красавци се сбогуваха с библиотекаря и се отправиха към изхода. Когато се оказаха на улиците, Тес погледна към жаркото слънце, което след час, може би два щеше да залезе.
-Е, сега може ли да се прибираме или още ти се скитори?

/Тед отговори на улиците, ако ще се прибирате пиши как си взимате коня и се връщате обратно в гилдията./