Гостилницата

Разбира се, че това е мястото, на което се събират учащи и ментори, за да подкрепят телата и умовете си с храна. Най-често продуктите се отглеждат в самата местност и менютата са винаги богати. В края на залата се намира бюфета, а в останалата част са наредени многобройни дълги маси. Тук винаги е пълно.

Докато търсех "Приемната зала", долових приятен аромат за малките ми ноздри.Идваше от близката къщичка от която се чуваше доста шум и мощни мъжки крясъци.Запътих се натам.Преди да стигна до вратата, тя бе рязко отворена, даже мога да потвърдя че бе почти изкъртена от двама едри мъжаги които отпрашиха в неизвестна посока, държейки няколко бутилки алкохолна течност в ръцете си.
След тях тичаше и нисичкият барман с крясъци, но явно не му стигаше по силите да ги догони.Не мислех да продължавам да ги зяпам и да търся развитие в личният им живот, за това направо влезнах вътре.
Забих си задничето на един от щъркелите на бара и зачаках някакво обслужване.

-Какво ще бъде момче? - попита една стабилна лелка, мясаща на селянка, но факта, че бе готвачката тук, означаваше, че не бе толкова невежа. Все пак из цялата зала миришеше приятно и бе пълно с ученици. Още едно доказателство за преимуществото на Феникс пред другите местности с техните гилдии.


/Уточнение - Гостилницата е вътре в имението, като столова, не е някаква къщичка./

Появи се една пухкавелка която ме попита какво ще желая.Малките и бузки предизвикваха апетита ми и ако бях любител на месото в чинията, щях да си поръчам един голям стек.Но за жалост, пречитах месото до което се докосвам, да е само в леглото ми....

- Нещо като за преди тренировки, мадам.И ако може, без месо.Стомаха ми не е пригоден към по-примитивната форма на хранене - рекох и аз като с рака погалих стомаха си в знак на обич към природата.- Ааа... и таковата.Една голяма бира!

Жената се разшета иззад бюфета и след две минути бирата му бе сервирана. После се зачуди какво точно да му даде и за ядене, за да угоди на желанията му. След още няколко минути пред А се положи голяма чиния със зелева салата и моркови и порция ориз със зеленчуци. Това трябваше да му е достатъчно, особено като се има предвид, че храната в сградата е безплатна.
Момъкът не се стори познат на лелката. Явно беше току що приет или нещо такова. Тя не задаваше въпроси, но запомняше всяко лице, което идва тук, за да се храни.

Излапах храната колкото се може по-бързо и с по-малко сдъвквания, тъй като умирах от глад.Бе наистина вкусно и исках да се отблагодаря на жената.
Бръкнах в левият си джоб...и осъзнах че е скъсан.Често бърках посоките и местата на които си слагах парите.Събрах няколко монети в шепата си и ги сложих на бара.

- За добрата гощавка, мадам. - завъртях се няколко пъти на стола и огледах заведението.Имаше доста хора, но повечето ми се сториха необщителни, за това се обърнах пак към пухкавата барманка. - Чудесно местенце си имате тук... Вие ли сте шефката? - малка усмивка се прокрадна по лицето ми, сякаш искаше да се закача с жената стояща срещу мен.

Тя се усмихна и му бутна парите обратно.
-Момче щом си ученик в гилдията значи не плащаш за храната си. Членовете носите достатъчно пари тук, че да ви искаме и за храна.
Тя огледа като за първи път "чудесното местенце". Толкова бе свикнала с него, че не намираше нищо особено в интериора.
-Да аз съм готвачката. Стараем се колкото можем, така да се каже, хахаха - лек смях. -Времената са благоприятни за маговете. Благословени сме, че в този порочен свят има и такива личности, които са свързани с природата и черпят знания от нея, вместо да я разрушават.

Сложих ръката си върху тази на готвачката като я погледнах в очите.Тъмно кафеви, наситени до почерняване.Като сутрешното кафе за закуска, напомнящи за разтопеният шоколад който облизвах като дете от пръстите си.Можех да се замечтая за някой друг свят, докато се вглеждах в тези очи.

- Моля Ви, удоволствие бе за мен да се нахраня с вкусната Ви храна.Бих искал да Ви се отблагодаря по този начин.

На лелчето й стана неудобно от този допир на младото момче и може да се каже, че се изчерви. Младежът пред нея бе повече от симпатичен, но все пак бе ученик тук, а тя отговаряше за бюфета, да не говорим, че бе близо двайсет години по-възрастна. Опитвайки се да не падне сама в собствената си мрежа, пухкавата жена се опита да смени темата.
-Момко, не трябва ли да тренираш сега?

-Момко, не трябва ли да тренираш сега? - скастри ме пухкавата готвачка.Явно съм загубил тренинга си сред жените.По-скоро, това трябваше да тренирам.

-Е....съдба - рекох аз и станах от стола.Оставих парите на бара където си бяха и поех по пътя си - към тази така прословута тренировъчна зала към която всички ме напътстваха.

Дойдоха до тук и Тес церемонно отвори широките врати като вкара Арадел вътре.
-Та-дамммм - усмихна се момчето. Двамата се запътиха към една от дългите маси, която бе почти заета вече. Дръпна стола и го посочи. Арадел седна.
-Позволи ми аз да избера храната. Усещам, че ще уцеля нещо, което ще харесаш.
Преди да успее да му отговори той се врътна бързо и отиде до бюфета. Не след дълго се върна и постави пред нея, една порция. В средата на чинията стоеше добре изглеждащо ризото със зеленчуци. После й поднесе още една, в която имаше салата от шунка, царевица, твърдо сварени яйца, варени картофи и чеснов сос. Последва и чаша топло кафе и още една прясно изцеден портокалов сок.
-Заповядайте мадам.
За него сложи горещо какао, купа с цедено мляко с магданоз и порция печени патладжани с доматен сос.
-Аз съм вегетарианец. - не пропусна да отбележи Тес, докато се настаняваше, след това я погледна в големите прозрачно сиви очи и попита.
-Е, какво ще кажеш? Улучих ли?

Погледнах чинията от която се издигаше ароматна пара , погледнах и него.Имах чувството ,че дори в нея да имаше обелка от картофи с порция овесена каша пак щеше да е супер вкусно.Просто бях зверски гладна.Но трябваше да призная , случайно или не , той наистина беше улучил.Заметнах косата си на една страна и му се поклоних леко с глава:
-Случайно освен да съживяваме растения и да предизвикваме природни бедствия , да не би да ни учат и да четем мисли.-пошегувах се аз.-Вече си ми една идея по-симпатичен....хахахха...бъзикам се , спокойно.Браво за добрия избор!А , освен ,че си вегетарианец , да не би случайно да си на пет , че ще пиеш какао?.-казах и му намигнах.
Започнах да се храня бавно , наслаждавайки се на симфонията в устата ми , която предизвикваше всяка хапка.

-Хахахха - засмя се той на шегите й дали от куртоазия или защото наистина му бяха забавни и демонстративно и звучно отпи от какаото си, което малката Арадел толкова жестоко пренебрегваше.
-А случайно да знаеш, че използваш думата "случайно" доста често. - не остана по-назад Тес. - А и нека ти припомня, че е само обяд. Ако толкова искаш да пийнеш нещо с мен може просто да ме поканиш. - продължи да се смее той.
покрай тях мина един рус момък и тупна силно Тес по рамото.
-Ей, мой човек. Довечера на нашето място?
Събеседникът на Арадел се обърна и чукна юмрука на новодошлия.
-Как е, Дани. Все още не знам за довечера. - обърна многозначителен поглед към момичето той. Явно от нея зависеше дали ще ходи по мъжки някъде или наистина ще го покани да пийнат по нещо.

Докато се борех с едно непослушно зрънце от ризотото ми , усетих въпросителният му поглед върху себе си.Вдигнах главата си от чинията и го погледнах многозначително , приличаше на малко дете , което чакаше да му потвърдиш ,че Дядо Коледа съществува.Устните ми се изкривиха в лека усмивка:
-Изпросено....но хитро.И кога ролите се обърнаха , не мога да разбера?!-започнах внимателно да премислям следващите си думи докато не се сетих.-Мамка му да...-усетих се навреме и сложих ръка пред устата си.-Тес , имаме проблем , по-скоро аз имам проблем.Снощи бях в бара на Нео и Лео и съм си забравила ключът за стаята там.Тигърът ми Шейн е затворен вече ден и половина в проклетата стая и сигурно вече е издивял.Това е основното , а другия проблем е ,че имам спешна нужда от душ и чисти дрехи.Тези вече ги направих на нищо.Ако успееш да измислиш решение на проблема ми , то смятай ,че си официално поканен да прекараш вечерта с мен на някое забавно място.
Така де , все пак аз бях жената тук , не той.Трябваше да се докаже като мъж , пък и исках да проверя до колко му работи мозъчето.
Наистина започнах да се притеснявам за късокосместия си приятел.Най-вероятно ми е много сърдит.А на това огромно място нямах шанс да намеря онзи сладък , зеленокос откачалник Аш и да поискам да ми услужи с неговия ключ.Пък и почти бях обедена ,че нямаше да ми го даде.
-Е , ще ми помогниш ли?-попитах директно аз и направих смешна тъжна муцунка.

Двамата младежи пред нея се спогледаха и се засмяха, но малко след това Тес се спря, за да не я обиди...случайно.
-Дани, явно трябва да помогна на младата дама с проблема й. Ще се съберем утре.
-Както кажеш, брато. - и русокосият продължи по пътя си.
Тес го тупна по гърба за довиждане и след това се обърна към събеседничката си.
-Арадел, да си земен маг и да не можеш да отвориш една дървена врата не е много добре. Радвай се, че Дани тук не е клюкар иначе на всеки щеше да раздрънка и да ти се подиграват.
Той въздъхна леко, с усмивка.
-Нека се нахраним и ще ти отворя вратата, пък после ако толкова държиш на ключа си ще отидем до кръчмата. Без това не съм виждал двамата образа известно време. А след като свършим и това аз ще избера къде ще завършим вечерта. Сделка?

Почувствах се много глупаво...в първия момент не намирах смешката в това което казах , но после Тес ми разясни.
-Сделка , но как искаш да знам да си отворя вратата , при положение ,че съм тук от вчера и не знам почти нищо?!-наистина се чувствах леко засегната , не че момчетата бяха виновни , просто безсилието което изпитвах ме дразнеше.-А за по-късно вечерта , примерно можеш да ми покажеш някое от местенцата тук , или...просто ме изненадай.-опитах се да сменя темата и да забравя за издънката си , но лицето ми както винаги ме издаваше.

Мъжът кимна:
-Ще те изненадам. Хайде сега, усмихни се, не е станало кой знае какво.
Ядяха в мълчание, като от време на време разни минувачи от различни възрасти и полове поздравяваха Тес. Някои от тях се интересуваха и от това коя е новата му дружка и тогава той ги представяше на момичето. Арадел стисна много ръце и се усмихна на много хора, на кои искрено, на кои изкуствено. Когато паниците най-накрая бяха празни, а чашите пресушени двамата се чувстваха повече от сити. Младият мъж стана и отсервира приборите, върна се при Арадел и я попита:
-Е какво ще кажеш да тръгваме?

/Гери пиши как го водиш в стаята си/

Не след дълго, пристигнах в гостилницата.След малката случка преди малко, изпитвах нужда от храна.Влязох вътре и се огледах.Естествено - никакви познати лица.Това дори не ме учуди.Може би, учителите не посещаваха такива ... да го наречем закусвални.
Погледнах към бюфета за милата готвачка която срещнах преди дни, но я нямаше.Не знаех какво ми се яде, даже не знаех дали изобщо ми се яде, пие или каквото и да е.Все още мислех за Нея.
Залата беше препълнена, почти нямаше свободни места за сядане.А ако имаше такива, то вече на масата около тях имаше и други хора.В този момент, имах нужда да се храня сам.Разходих се няколко пъти из стаята, търсейки свободно място.Най-накрая, успях! Малка масичка, в началото на залата се освободи.Някаква жена притича и я почисти набързо, а аз стоях от страни като неин телохранител и верен защитник.Само тъпичкият ми поглед ме издаваше че не съм такъв.След като жената приключи, ми се усмихна и изчезна, сякаш никога не е била там.Дръпнах стола и се стоварих върху него.Облегнах лакти на масата и подпрях глава върху дланите си.
Поогледах хората по масите.Скучни, еднообразни.Всеки надвесил се над своята купичка с храна и се хранеше безспир.Като стадо диви прасета, намерило поредната гощавка, без да обръщат внимание на съседа си.Нямах място тук, а и не изпитвах чак толкова глад.Станах от стола и се запътих към изхода.

Докато отивахме към гостилницата се чувствах като някаква звезда.Всеки който видеше новата ми приятелка разбираше, че не е тукашна.Даже по този начин си спечелихме челно място на опашката за храна, заради страхопочитанието което всяваше Дориан в хората.
Огледах отрупаната в храна витрина и корема ми изкъркори умолително.Консултирахме се какво точно ще си вземем, а то беше: конска доза кафе, кифлички с шоколад, броколи с четири вида сирена и малко салата.Помолихме да ни ги опаковат и като всичко беше готово потеглихме към града.

Роза ми разправяше някакви забавни случки през времето прекарано докато вървяхме към гостилницата.Времето беше приятно навън, слънчево и красиво.Днес се чувствах странно.Някак си щастлив от факта че се събудих с усмивка и исках да взема живота си в ръце и да го прегърна силно!Роза ме развеселяваше с детският си смях и .. абе изобщо беше един хубав ден.
Ето че стигнахме до гостилницата.Отворих малката врата и оставих Роза да влезе първа.Явно бяхме дошли доста по-рано отколкото трябва, защото вътре още нямаше никой.Дали бяха отворили изобщо днес?Столовете стояха обърнати все още върху масите, а липсата на персонал леко ме стресна.

- Май сме подранили, а?
Роза само повдигна раменете си.
Приближихме към бара, където видях малко звънче.Почуках няколко пъти по него, очаквайки някой да се появи зад дългият тезгях.Ама кого ли чаках изобщо? Това сигурно беше единственото място където можеш да се нахраниш и никога да не се запознаеш с персонала.Даже не помня лицето на онази пухкава госпожа, която ме нахрани тъй сладко първият ден.

И ето, че след няколко минутно чакане пълната женица се появи от склада.
-О, деца! - възкликна учудена тя. - Доста сте подранили. Ранно пиле рано пее. - засмя се тя и отиде до тях. -Но за жалост почти нищо не е готово. Мога да ви предложа само каша. Съгласни ли сте?
Не беше едно от най-вкусните ястия, но двамата сладури бяха толкова гладни, че биха изяли и сурово месо.
-Да, да, да... - извика малката Роза. -Няма проблеми.
Закръглената леличка изкара две паници на тезгяха, една дълбока тенджера и голям черпак. Отвори похлупака и от вътре лъхна аромата на топла овесена каша. Тя цопна по две лъжици в паниците и им ги подаде. Аш и Роза поеха купите си и тръгнаха към масите. Не направили и няколко крачки леличката се провикна.
-Чакайте деца, не съм ви дала нищо за пиене.
Толкова се беше вживяла и притеснила от грешката си, че размахваше с черпака на всички посоки. От него се отдели част каша, която хвръкна и падна на земята на метър от Аш. Незабелязал това той продължи да ходи с обърната назад глава, усмихвайки се:
-Не се притеснявайте, не е голям проооо.......
Хлъзна се на кашата и полетя назад, като крака му хвръкна нагоре. Цопна по гръб, паницата му се обърна и падна върху лицето му, а яденето естествено омаца цялото му лице.

Въпреки че се опитах да бъда мил с веселата жена която прекъснахме рано сутринта, неблагодарната съдба явно беше неблагосклонна към мен като ме остави да се подхлъзна на собствената си закуска.Не стига че се подхлъзнах, ами и паницата ми се лепна на лицето.Усетих топлото петно което се разтече по гърба ми, а по лицето закапа топлина.

- Мммм...Мммм - беше единственото нещо което успях да измуча изпод купичката, защото бе запушила устата ми.Размахвах ръцете си наляво надясно като се опитвах да се докопам до нещо за да се изправя.Накрая просто се извъртях настрани като се претърколих.Когато се изправих, купичката падна от лицето ми, но овесената каша все още си стоеше там.

- Прекрасно! Няма що! Мерси! - извиках поглеждайки към тавана, визирайки в мислите си коварната съдба.

Женицата се сконфузи и почна да се извинява страстно. Колкото до Роза и Доби - те се заливаха от смях по адрес на приятеля си. Готвачката изтича зад бюфета, стигайки до Аш с голям, мокър парцал в ръцете и почна старателно да бърше хубавото му лице. Толкова старателно, че чак беше груба.
-Извинявай, моето момче, много съжалявам.
Когато махна кърпата от него чак косата му беше рошава. Това още повече разсмя момиченцето. Тази лелка беше колкото нескопосана, толкова и смешна.
После изтича обратно, взе парцал за под и изми и нацапаното.
-Сега ще ти сложа още една паница. И така и стана. След две минути в ръцете на Аш се появи нова паница, по-напълнена и от предишната.
-Още веднъж съжалявам, сладурче. - покланяше се извинително тя, докато не изтича обратно в кухнята вайкайки се.

Вкязох в гостилницата и там нямаше много хора...Бях решила да си взема нещо за изпът, но очите ми попаднаха на съквартиранта ми и малолетната му дружка."Идеално" казах си аз.Приближих се до тяхната маса без да сядам.Ядяха някаква каша с такъв апетит, че човек би останал с впечатлението, че това е гозба приготвена от самите богове.Аш беше рошав, а по косата му имаше засъхнала каша, която излъчваше особен мирис при омесването й с неговия собствен.Не казвам, че той вонеше зле, просто комбинацията не си пасваше:
-Здрасти малчо, здрасти Аш...-почнах аз.-Ммм...няма да ме има за известно време в стаята иии...в имението изобщо, та това навярно те радва, защото ще имаш възможност да си отвориш хан на мястото на стаята ни, който между другото можеш да измажеш с овесена каша, така като гледам цвета и мириса й много ти подхождат.-не знаех защо се държа пак така към него, за това станах по-мека като се имаше предвид, че това можеше да ни е една от последните срещи.-Грижи се за малката принцеса....ии също те моля да хвърляш по някое друго око и на Тес...смятам, че ще има нужда от подкрепа и приятел.А тии....въпреки всичко умееш да караш хората да се усмихват.-тогава се сетих и бръкнах в джоба си като извадих една малка снимчица на мен и Шейн като малки, легнали на една поляна осеяна цялата в червени лалета, подадох му я с думите.-Искам да я пазиш и като се върна....ако се върна да ми я покажеш и да ми припомниш коя съм...
Разбрах вече, че не обича да го прегръщат, но случея си го изисваше за това го притиснах отново към себе си, този път за по-кратко.Като го пуснах, разроших косата на малката и се насочих към изхода, без да изчакам и той да ми отговори.Беше ми достатъчно тежко и нямах търпение да си ида в стаята и да си поплача докато си събирам багажа,Преди да изляза си взех няколко пакетирани сандвича и кифлички, които би трябвало да ми стигнат за няколко дни...

Мила жена.Въпреки че ме заля целият, не бе нейна грешката че се пребих като идиот.
Забърсах кашата от лицето си с ръка, взех другата купа с овесена каша и с Роза се настанихме да закусим.Жената още няколко пъти ми се извини, което ме накара да се почувствам гузно че дойдохме тук.
Току що бяхме започнали да се храним, когато в гостилницата връхлетя Арадел.Изнесе своят кратък монолог пред нас сякаш бе на малка дървена сцена и после си врътна сладкото дупе към вратата, като не ни даде дори шанс да се изкажем.

- И к'во... дойде, видя, победи...така ли?А ние да кървим от мъка че си заминаваш без да кажеш къде ще бъдеш.Е, няма да стане...Ари!Поне да беше довела и Шейн, та да се сбогуваме и с него.