Крилото за гости

Влюбените казват, че тяхното чувство е най-главното, това, което върти земята и я кара да функционира. Те пренебрегват всичко останало само в името и заради любовта си. Няма друга висша сила, която да измести тази първична емоция в тях. За нея са готови да излъжат, предадат, убият, дори умрат. Заслепените им очи са готови на всякакви жертви, всякакви изпитания, само и само да я спасят и съхранят. Водени от сърцето, което нашепва правилните за тях слова, показва правилните стъпки, води към правилната пропаст, те изпадат в летаргията на собственото си опиянено съзнание. Както и да прекарат ежедневието си в дъното винаги е тя - Любовта, извисила се като богиня на пиедестала на битието. 
Но дали тази така чиста представа може да се съюзи с живота на убиеца, по принцип лишен от скрупули, както и нужда от близост? Нима двете не са взаимно изключващи се? Как е възможно да обичаш и в същото време непоколебимо да размахваш ножа, с който промушваш далака, отрязваш главата или пробиваш корема? Убийците са хора, които нарочно и целенасочено не създават връзки, по-дълбоки от формалните. Защото знаят, че един ден човекът, който обичат ще бъде използван да ги сломи....
Водата бързо, но меко се стичаше по телата, затопляща сърцевината им. Дори в жегата нямаше нищо по-хубаво от една топла баня. Чудно как кореняците намираха подпочвени води, до които прокарваха тръби за мивките и баните в населените градове, а напуснеш ли ги, пустинята ще те погълне със своята пустош и колкото и да се мъчиш, пясъка няма да отвори дебрите си заради твоето оцеляване. Една от причините много от тукашните да не напускат градовете бе точно тази, другите смело поемаха по пътя на приключението или силно уверени, че ще пребъдат, или заблудени от илюзията, че "на тях ще им се размине". Пустинята е като душата - неразгадана и неспирна. Няма как обикновено око да я обхване цялата, тя винаги ще продължи още, винаги ще те изненада с още и ти няма да я опознаеш, колкото и да се стараеш, колкото и животи да живееш. 
Нежната женска ръка галеше лицето му и допирът й му се стори като допира на коприна - толкова ефирен, едва осезаем и в същото време пропукващ бариерата на разсъдъка. Бе изминал повече от месец от запознанството им и въпреки всичко, въпреки непостоянството на асасините, явно Талън бе едно огромно изключение от общото цяло. Той изпълни заръката си и няколко вечери седмично пазеше както любимата си, така и момичетата, които неусетно се превърнаха в негово семейство. Погледнато от страни сигурно приличаше на харем, но тук имаше само една царица и само един цар и той не споделяше подчинените й. Положението бе спокойно и все пак човек с неговия занаят никога не живееше напълно непритеснено. Винаги бе нащрек, винаги очакваше някоя ненадейна атака или някоя поръчка. Малко по малко си извоюва име в Захрид и все пак то стигаше до толкова, колкото да го смятат за един добър телоохранител. Имаше още много вода да изтече докато някой пожелае да използва услугите му, а през това време той не го губеше. Във всеки свободен момент тренираше тялото и духът си, а посещенията при Естен се увеличиха до пет на седмица. Понякога двамата окъсняваха и на младия мъж се налагаше да преспи в замъка. Нямаше против! В разрез с очакванията намери общ език с "учителя" си и често обсъждаха теми от общи интереси. Запозна се и с господарката на имението, Ериа Торак, която учудващо или не, излезе по-мъдра и разсъдлива от сина си. С часове Талън разговаряше с нея по политически или всякакви други теми, обхващащи висшата класа. Без да е префърцунена, нито грам надменна, жената го учеше за останалия свят, споделяше мнението си, както и изслушваше неговото. Може да се каже, че в нейно лице намери един добър събеседник, с който си отдъхваше когато се преуморяваше. Тази близост с аристократичната фамилия също би се сторила нетипична на повечето от бранша, но това сякаш не притесняваше нашият герой. Той бе построил своята лична крепост, която го заобикаляше и правеше всичко по силите си, за да я брани. 
-Какво си мислиш?
Устните й изрекоха въпроса неглижиращо и в същото време любопитно, докато дланите му галеха мокрия й гръб.
-Че мога да стоя под тази струя цял ден.
-Водата не е безплатна, Талън. - подсмихна се красавицата и за да докаже правотата на думите си, а и може би малко да му натърка носа, спря кранчето и душът секна така ненадейно, както се бе пуснал.
-Не забравяй, че сме на гости. Нека не прекаляваме с оказаното ни гостоприемство. 
-Да, да....знам....
Не му се искаше да признае, но бе права. Не можеше да кисне цял ден под така или иначе изключително скъпата тук вода, при положение, че не си бе у дома. И макар, че снощи всички се бяха събрали на вечеря в голямата, скъпо обзаведена трапезария, макар че се смееха и шегуваха, знаеше, че тук бе главно по работа и все още не смееше да се отпусне напълно. В него се зароди уважението към тези хора и то никога не го напусна. Дори сега подбираше думите си внимателно, прецизно, да не би да обиди някой или да не се изкаже на ниво. Чувстваше, че покрай тях, покрай всички тях - Ясмин, Тинрод, момичетата, Ериа, се променя. Те го изменяха неусетно, но му харесваше. Чувстваше се добре и на място. Колкото повече кланът се заличаваше от спомените и същността му, толкова по-коректен и здравомислещ се намираше. 
Малко след като се облякоха, на вратата се почука и Фокс отвърна на тропането с краткото "Влез"! Когато портата се отвори, младежите видяха на прага стопанката на къщата, преоблечена с дълга кадифена синя рокля. Сапфирните й очи блестяха на слънчевата светлина, а любимите й рубини, с които не се разделяше, неотлъчно красяха шията й. 
-Добър ден!
-Добър ден, мили мои. Талън, съжалявам, че ще те отнема от любимата ти, но Тинрод те вика. Иска да е види и те чака в конюшните.
-Разбира се!
Асасинът се поклони леко, изказвайки почтителността си и напусна стаята.
-През това време ние можем да се разходим в градината. Какво ще кажеш, скъпа?
-С най-голямо удоволствие.
Възрастната дама подхвана красавицата под ръка и я поведе към изхода на източното крило, за да се прехвърлят в малкото, но богато на растителност китно кътче. Докато мъжът слизаше по стълбите не спираше да се пита за какво ли го търси Естен толкова рано сутрин и кое е толкова спешно, че не може да почака до обяд....

/Злати пиши как отиваш в конюшните. Тинрод е сам, може да опишеш как го сварваш и т.н и после поемам аз./