Стаята за гости

Те са изящни, в буржоазен стил. Всичко тънеше в лукс и си личеше, че са отделени време, прецизност и средства , за да се постигне крайният резултат. Светли и просторни, с голяма тераса, с изглед към градината. Ваната е голяма и пригодена за двама, както и леглото, застлано с червени сатенени чаршафи. По стените има закачени картини, а на тавана е изрисувана красива фреска.

Като влязох в стаята имах чувството ,че влизам в една друга епоха.Епоха , която можех да докосна единсвено в учебниците и книгите , а сега стилът й грееше с цялото си богатство и излишакот изкусни орнаменти.В началото се почувствах малко не на място , защото не съм била отгледана сред такъв лукс и се отнасях към него с някакво странно страхопочитание , все едно бе жив човек и трябваше да му отдам почит.Но всички тези реакций протичаха вътре в мен , докато на повърхността се стараех да запазя нормален леко апатичен вид.Така се държах и като по-малка когато ходех на гости на по-богати приятелки , опитвах се да ги остаявя с впечатлението , че съм на "ти" с цялата тази шикозност.
Стените бяха поктири със синьо кадифе , а в килима бяха вплетени златни нишки , които блестяха на лунна светлина.Рамките на картините също бяха покрити със злато , от прозорците се спускаха тежки , масивни завеси със отново златни пискюли по крайщата.Сатена също не отсъстваше от цялата картинка , леглото което бе по средата на стаята бе покрито с изящтния плат.Леглото...легло , едно..легло...това се въртеше в главата ми като развалена плоча...стоях тук от десет минути и сега забелязох ,че ще трябва да деля едно легло с Тес.Все пак и преди съм имала някакви момчета (да, някакви) в живота си , но не ми се е налагало да деля легло с тях , просто не се е стигало до там.Да , с Лезандър спахме гръб до гръб на онази поляна , но леглото е някак си по-интимно...Зарязах тази мисъл за по-късно се насочих към гардероба , прекрасна дървена изработка с красиви орнаменти под формата на цветя.Огледах цялата стая , огледах и себе си..нещо не се вързваше...аз , по шлифер в този разкош , бе недопустимо.Забелязах ,че Тес гледа през прозореца в този момент и реших да се възползвам от момента да навлека на бързо някаква рокля.Отворих гардероба , грабнах първата която видях и започнах да се събличам.Но , съдбата в този момент реши да ми припомни една любима моя ситуация от по-рано днес.Точно бях махнала сутиена си и чернокоското реши ,че точно в този момент има нещо да ми казва и ме видя гола...зачати от секундата разбира се , защото механично се загърнах с роклята , която бях измъкнала.Привидно смутен , той отново застана с гръб към мен:
-Е , не е нещо което не си виждал.-опитах се разсея сконфузния момент с шега и се изсмях нервно.

Той се обърна и оп, хвана я гола. "Точно в най-неподходящия момент, Тес" - помисли си и светкавично се обърна с гръб. Вярно, че вече между двамата имаше някаква интимност, но не искаше да я кара да се чувства неудобно.
-Е , не е нещо което не си виждал. - опита се да се пошегува Арадел.
-Да, но....ъм...все пак. - чудеше се какво да й отговори, като накрая се предаде и остави тази тема. Вместо това почна да обяснява за семейството. -Семейство Хей има голям принос за състоянието на града в момента. Те са нещо като спонсори, грижат се за него. Съпругът н Хикари почина преди повече от десет години и от тогава тя се справя сама с всичко, с помощта на децата си разбира се. Аз имах удоволствието да се запозная с тях преди три години когато бях изпратен да пазя малката й дъщеря. Смятаха, че някой я преследва и не сгрешиха. В един неблагочестив ден спасих живота й и от тогава фамилията ме обича, а и аз тях. Може да се каже, че сме близки приятели. Понякога ги посещавам за по няколко дена, но напоследък нямах нужното време. Те са чудесни хора, Арадел. - обърна се накрая към нея той, като усети, че вече е безопасно. - Ще ги харесаш.
Момичето ред него беше облекло дълга копринена, много бледо зелена туника. Тя стигаше до пода, а под гърдите имаше връв като от корабно въже. Нагоре се оплиташе около врата, а плата падаше свободно по гърба. Арадел изглеждаше като императрица от миналото. Беше божествена. В очите на Тес се виждаха пламъци от захласа. Нищо не каза. Отиде до нея и я хвана за ръката.
-Да вървим. Очакват ни.
И двамата излезоха от стаята.

Чак когато влязох в стаята усетих как умората започва да ме оплита бавно в паяжината си.Стоях с облегната на прозореца глава и гледах малките светулки играещи на гоненица в градината.
-Съжалявам ,че така се намесих във взаимоотношенията ви с малката!Просто исках да помогма.- казах почти шепнейки.
Докато вървях към гардероба за да намеря нещо удобно за спане, започнах бавно да разплитам косата си.Имах чувството , че вървя почти в просъница.Грабнах една тениска от масивната мебел , която май се оказа мъжка.Не ми пукаше. Докато събличах изящтната туника , говорех за това колко прекрасно семейство са Хей.Нощта придаваше на кожата ми сребрист отенък...заедно с дрехата сякаш бях захвърлила и срамът , който изпитвах по-рано.

-Няма нищо. Ако не беше ти никога нямаше и да предположа за чувствата й. Тя е добро дете. Някой ден мъжът до нея ще е голям щастливец.
Той се настани в леглото до нея и я прегърна. Почти моментално заспаха уморени от дългия и интересен ден.
Сутринта дойде. Слънцето се опитваше да пробие през спуснатите завеси и почти успяваше. Тес се събуди и погледна... Арадел спеше кротко на гърдите му. Той се усмихна полу радостно полу скептично и погледна нагоре към тавана. Ама че работа... По принцип би трябвало поне да я отмести от себе си. Но той не го направи. Той я загледа с любопитство. Тя спеше като дете върху него и му се стори толкова... успокоена. Сякаш огънят който той все виждаше да бушува в нея сега го нямаше. Тес прокара нежно пръст по лицето й, беше замислен и объркан. Бързо свали ръката си и се надяваше тя да не бе усетила допира му. Не спираше да я гледа.

Сънувах странен сън-бях в пустинята и бягах , бягах от някой , от нещо.Този път слънцето не галеше кожата ми , а я пареше и й причиняваше болка.В този момент група тъмни сенки ме наобиколиха и опитваха да ме хванат с дългите си кокалисти ръце.Но кошмара свърши като от някъде се появи нежен вятър , който разгони сенките и милваше кожата ми, като я изцеляваше от болезнените мехури.
Беше толкова реално ,че можех се закълна ,че го усещах върху кожата си....без да отварям очи , можех да позная допира на Тес. Усмихнах се , сънено и двамата бяхме чорлави като диваци:
-Ммм , добро утро! Вчера цял ден бяхме заедно , не ти ли омръзна да ме гледаш?- казах като на шега.-Сега се надявам , някъде там да ме чака едно ароматно каефее...и.-изведнъж нещото което ми отбягваше се завърна с бясна сила в съзнанието ми.-И трябва да ходя на упражнения !!Господи , закъсняла ли съм? Колко часът?

-Ни най-малко. Нима ти писва да гледаш една бяла роза?
Те станаха и почнаха да се оправят. Минаха през банята, изкъпаха се по отделно. Облякоха дрехите, с които бяха дошли. Арадел забеляза, че те бяха незнайно кога изпрани, подсушени и миришеха на розови цветя. Не след дълго щяха да си отидат, но първо трябваше да се сбогуват със гостоприемните обитатели. След като бяха напълно готови Тес я поведе към градината.

/Гери пиши в градината, където са всички членове на семейството. Чакат ви топли кифли и кафе. След което се сбогувайте и после един пост на летището, където си хващате дирижабъла за обратно. На улиците на Маджестик те поемам аз/