Тренировъчната зала

Тя се използваше за тренировки и спаринг между учениците. С уговорката, че никой нямаше право да убива противника си естествено. На стените бяха окачени оръжия. В единия край имаше нещо като тепих за ръкопашен бой. В другия край имаше наредени - боксова круша, две станки и няколко стълба за набиране.

Чу се удар. Последва втори. Вик. Пак удар. Дървената пръчка полетя към червенокосото момиче, но бе избегната в последния момент. Тя се заби рязко в стената и отново изхвърча към елфата. Тя бе парирана с дълъг меч който едвам я отблъсна.
-Бърза си. Но все още нямаш много мускулна сила. Хайде! Нападни ме!-
Азии замахна отново с меча, но само бе повалена на земята. Тя бързо се изправи на крака и избегна поредният замах на дървеният прът към нея. Но преди да е направила следващият си ход пръчката я затисна към стената и я притисна силно. Азии изрита чернокосото момиче притиснало я в корема и тя леко се отдръпна назад с вдигнат гард. Азии пак замахна с меча и очаквано бе парирана, затова се сниши и оплете крата си около глезена на момичето, поваляйки я на земята. Чернокосата бързо се изправи и хвана меча когато Азии замахна извръщайки собственият и меч и леко прорязвайки бузата й. Кръвта оцвети върха на острието, но това не бе достатъчно. Момичето заби пръта си в корема на Азии и тя падна точно под една от боксовите круши. Дървеното оръжие пак се засили към нея, но елфата хвана боксовата круша и с всички сили я бутна към чернокосата. Тя падна на дървеният под и мечът на Азии издрънча на пода. Тя се претърколи за да избегне люлеещата се круша и грабна меча си. Усети рязка болка в гърба и залитна, но замахна, удряйки врага си с плоската част на меча по вдигнатата ръка за да се предпази, но ударът бе силен и момичето извика.
С това тренировката приключи.
-Азии още си далеч от главната си цел. Но задобряваш. Въпреки, че все още не разбирам защо държиш за си толкова силна. Да не би да имаш зъб на някой?- пошегува се момичето.
Разир не отговори. само се подсмихна и стисна ръката на момичето.
-Трябва да си починеш малко. Преуморяваш се. Ще вземеш да грохнеш по време на някоя тренировка и Тайлър ще се чуди какво пак да прави. Само проблени създаваш Азии.- Момичето се ухили и я потупа по рамото. С тези думи тя се отдалечи нанякъде из коридорите на Фрей-Филт.
Азии се намръщи при съвета, но Катерина бе права.
По цял ден Азии се преуморяваше последният месец насам. Ако нямаше тренировка с Тайлър ходеше при Катерина-чернокосото гладиаторско момиче което се нави да й помогне да стане по-силна. Беше много добра. А ако имаше тренировка с Тайлър веднага след това тичаше пак при момичето. А то я приемаше с удоволствие. Влечеше ги битката. Харесваше й и късно вечер да излизат с Тайлър да бягат в гората. Азии прекарваше останалата част от времето си с Лия и й помагаше за всичко.
Тя въздъхна и тръгна да си прибира меча, но някой грубо я блъсна в рамото.
-Внимавай!- Изсъска червенокосата и погледна злобно нагоре, но гледката я очуди. Странен силует с черно и разпокъсано наметало стоеше пред нея. Ниско и сбръчкано, Азии виждаше само зелените му светещи очи и това, че цялото му тял бе покрито с козина.
Съществото протегна костеливият си пръст към Азии и прошепна с дрезгав и пречупен глас:
-Бягай от тук Азии... Бягай!-
Тя премига и силуетът го нямаше. Тя се обърна неистово в всички страни, но навсякъде имаше само трениращи ученици. Тя прибра меча си, но остана с вдигнат гард. Момичето не се изненадваше лесно затова сега бе хваната неподготвена. Що за случка?!?

Денят преваляше, небето се обсипваше със златистите краски, които дори сега, през ноември все така запазваха своята бляскава красота, омекотяваща представата за зима. Животът се затваряше, приготвяйки се за зимен сън, от който щеше да излезе пречистен и росен като утрешна роса. Безброй птици отлитаха за горещите страни, оформили ята в разнообразни форми, полета им бе нетърпелив, но някак си спокоен и ти можеш да доловиш в него свободата, извисяваща се там, някъде далеч, на високо, недостижима и толкова желана. Тези две крила, тези изпъстрени пера, този трезвен поглед, те караха да им завиждаш и да поискаш поне за малко да си на тяхно място. Отнасяха със себе си полъха на тази вечна земя, прехвърляйки го нейде другаде, докато се завърнат след цял един сезон, за да напомнят за величието и господството на тези никога избледняващи руини. Дори в тях можеше да усетиш Илионската кръв, кипяща, така нетипична спрямо останалите. Носеше със себе си чест и доблест, качества непонятни за много народи, качества, за които само бяха чували или чели, но никога притежаващи. Има ли някаква меланхолия в този небесен танц или е просто първичен инстинкт, напълно нормален за животните? Имаше и кореняците го знаеха. Откриваха себе си чрез птиците, виждаха лицата си, отразяващи се в ирисите, усещаха силата си в замаха на крилата. И ти можеш да почувстваш тяхната мъка от заминаването, както и липсата на избор.  
Азии стоеше на широкия балкон и наблюдаваше този полет, ревностно, завистливо, но с чиста душа. Съмнението от прокрадналата се така нагло в живота й сянка, не бе изчезнало. Подлежащо на купища анализи, не можеше да прецени дали бе реално или мозъкът й си играеше с нея. Лудостта не бе излишна никому, нито учудваща, когато съдбата те обстрелва с всевъзможни проблеми и перипетии. И все пак, тя знаеше, че не е луда, нито подвластна на манипулиращи шантажи. Илюзиите не вземаха връх в битието й и тя ги отхвърляше като неспособни. Магията бе на първобитно ниво, защото елфът преди всичко почиташе природата и се осланяше на нейната намеса, колкото и двусмислена да е тя. Фарша, задгробните нюанси, размиващи представата ти за действителност бяха изкуство за тъмните земи. Тук светлината пазеше чедата си, покриваща ги с невидим саван, предоставящ повече закрила от което и да е друго умение. 
Мислите й бяха прекъснати от не толкова тихите стъпки на съквартирантката й. Още преди да се обърне знаеше, че е тя. За един месец коремът й бе набъбнал и можеше да долови аромата на зараждащ се нов живот в утробата й. Млечните жлези бяха започнали да се пълнят, а мирисът на мекота и мляко обагряше ноздрите й, долавящи много повече от обикновените хора. 
Момичето се приближи до приятелката си и я прегърна в гръб, залепяща уголемените си гърди в плешките й. Покрай бременността бе станала по-любвеобилна, което за нея си бе направо прекалено. Разир очакваше да се промени към капризничене, нетърпимост и дори досада, но подобно нещо не последва. Напълно преживяла убийството на мъжът, който я дари с този дар, Лия бе по-щастлива от всякога, намерила нова причина за съществуването си, много по-благородна от която и да е война. 
-Станала си! Мислех, че ще спиш цял ден.
-О, не! Омръзна ми да лежа! 
-Как се чувстваш?
-Прекрасно!
През последните седмици, Азии помагаше на приятелката си с каквото може, като не й отказваше подкрепа. Беше се превърнала в нещо като по-малка сестра, която има нужда от надзор и червенокосата изпълняваше тази длъжност на драга ръка. 
-Имам нещо за теб!
-Да не е поредният подарък от Тайлър?
Откакто отношенията с учителя й бяха преминали на интимно ниво, той постоянно я обсипваше с всевъзможни дарове, кой от кой по-хубави - красиви рокли, бижута, цветя и букети, като не пропускаше и така любимите й оръжия. Въпреки че контролираше емоциите си и не губеше твърдостта си по време на тренировки, не пропускаше да я третира нежно, с уважение, точно както заслужава една жена. Дори на нея не близостта не й бе чужда и тя бе доволна от този факт, без да му се качва на главата или да се чувства привилегирована.  
-Не! Това дойде за теб. Едно момче го достави, а после си тръгна.
Красавицата й подаде един малък плик, твърде тънък, че да съдържа предмет. Елфата го отвори и извади от него лист, изписан само от едната страна. Думите бяха само седем, но напълно достатъчни да разбере какво се изисква от нея - "На края на света, утре по пладне"!
-Пише ли от кого е?
-Не!
Оранжевите очи на Разир се забиха в тези дебели букви, изписани в черно мастило, сякаш се опитваха да разгадаят какво се крие под тях. Някакво напрежение прониза черепа й, но то бързо отмина, подтиснато от самата нея.
-Какво мислиш да правиш?

/Свободно РП. Може да правиш каквото си искаш, където си искаш. Може да напишеш и два поста, по твоя преценка./