Атлетиум

Това е площадката на сградата, подходяща за развиване на бързина, ловкост и точност. Тук се учат рейнджърите. Има наредени многобройни мишени, чучела и всичко от този сорт, хранилище за оръжия. В частност почва гората. Учители са Съни Старкс и Тайлър Сард. Старкс е най-опитният стрелец с лък в цял свят. Няма мишена, която да не улучи, независимо колко малка и колко далечна. Тя се изживява като тарикат. Колегите й не я харесват особено заради буйният й нрав и хлапашки постъпки. Тя от друга страна смята, че живота е за забавление и не пропуска момент да направи някоя пакост. Единствената причина, че още има глава на раменете си е че е слабост на началника. Тайлър пък е най-бързия стрелец. Той е особен човек. Обича да си комуникира с животните и обожава природата. На рамото му винаги има пъстър папагал, който му е нещо като спътник.


Съни Старкс


Тайлър Сард

след час Азии и Стракрос пристигнаха. Азии не огледа мястото. Беше й все едно.
Тази учителка не ми се хареса. Защо не иска да ме обучава?
Незнам отвърна й Старкрос Но и на мен не ми се нрави особенно.
Щом няма да ме обучава, за какво съм й?
Незнам. Но едва ли е нещо забавно.
Тя въздъхна и огледа. Забеляза учителката да си говори с още някой. Сигурно и тей бе учител. Бе елф ЙЕС и имаше папагал на рамото си. На ботуша си бе подпрял лък.
Тя ги приближи на около два метра и изчака. Забелязаха я.

Съни и Тайлър се обърнаха почти едновременно. Пред тях се появи малката елфка която явно бе решила да се появи най-накрая. Когато Елфа я забеляза, остана очарован. Не бе виждал скоро някой нов от своят вид, камо ли момиче. За това той се обърна към нея :

- А ти...коя си?
- Новата ти ученичка... - добави г-ца Старкс като не остави думата на момичето. - Изненадаа...
Думите и звучаха толкова клиширано, че бяха произнесени като сутрешна прозявка.

- Нали се оплакваше че скоро не сме имали нови попълнения.
- Но как така? Кой я прие?
- Аз! Подарък по случай празниците.
Още преди да е възразил на думите и, от рамото му се издаде писукащ звук. Папагала който стоеше там имаше ясната представа какво може да се случи с него. Все пак на два метра стоеше доста огромен вълк който можеше да го използва за закуска или да си почеше зъбите. Учителя посегна с ръка към него и го погали по главата.

- Спокойно Поли...няма да позволя да те докоснат.
Тогава папагала погали глава в рамото на мъжа и се сви на топка като почти прибра глава под крилете си.
- Аз съм Тайлър Сард. Както разбра, вече ще бъда твой бъдещ учител. От теб зависи единствено дали ще останеш тук. Ако се справиш ще получиш собствена стая и ключ за нея. Сега от теб искам да знам единствено името ти и да ми покажеш какво можеш...

Азии гледаше без интерес картинката. Тя въздъхна тежко. Очевидно бе че Съни я бе приела само за да подразни по някакъв вид Тайлър.
-Името ми е Азии Разир-казя тя гледайки го право в очите с ледения си поглед. Той изтръпна.-А това тук...-Тя посичи шейпшифтъра до нея-е Найтфол Старкрос.- Съществото се озъби в поздрав.
-Какво искаш да ти покажа? Имам някакви познания във стрелбата с лък и въртенето с меч.-
Елфът сви рамене и Азии реши да му покаже от всичко по малко. Беше и доста атлетична. Надяваше се, че това щей помогне.
Найтфол ще ми помогнеш ли? Точно както тренирахме предишните дни? погледна го тя Да разбира се! Умирам си за малко живец! Той оголи зъби и скочи нависоко. За един обикновен вълк такъв скок бе невъзможен. Той блесна и на негово място се появи лисица голяма колкото Азии. Азии също скочи. Скокът бе лек като вътър. Сякъш Елфата бе създадена за това. Тя извади меча си в полет и замахна. Шейпшифтъра бе много по-бърз отколкото изглеждаше. ой се озова зад нея и замахна с лапата си. Всеки нокът бе дълък колкото дланта на елфата. Тя парир с меча си и се отблъсна назад. Кацна на близкото дърво. То бе доста голямо и затова секунди след нея издържа и натиска на Старкрос. Но тогава тя вече бе сменила оръжията и вече обтягаше тетивата за да го уцели. Хайтфол се шокира и в последния момент отскочи и се озова зад нея. Удари я толкова силно с опашката си, че тя отново полетя във въздуха. Той скочи след нея. Тя се прицели и изтреля три стрели една след друга. Старкрос се носеше право към нея и нямаше накъде да избяга. Насъбралата се тълпа забеляза притеснението му. Отново в последния момент той блесна и се смали с размерите на котка. Така избегна атаките. И двамата се приземиха. Старкрос се задъха и Азии се възползва озова се зад него и замахна с вече извадения й меч. Лисицата порасна отново. Той мигновенно се обърна и парира. Мечът й падна. Скочиха във въздуха един към друг на голяма височина. Шейшшифтъра смени формата си на пегас, но за жалост бе забравил, че сега учи и крилете му бяха колкото топка. Не можа да полети и двамата се сблъскаха и паднаха един върху друг на земята. Започнаха да се смеят. Смехът на азии звучеше като мелодия и няколко човека притайха дъх, но се опомниха когато чуха смеха на шейпшифтъра-като кашлица. Азии погледна учителя и веднага върна безиразното си изражение. За няколко мига тя вече бе на дървото и събираше стрелите си. После взе меча си от земята и се приближи до учителя си.
-Е...?- Попита тя кръстосвайки ръце.
Той в началото не отговори не за нещо друго ами от очудването му на това с каква готовност бяха готови да се убият те един друг. Азии явно не бе такава каквато изглеждаше на пръв поглед.
После той се опомни. До нея вече бе застанала първоначалната форма на шейпшифтъра й която той видя-бял вълк.

Госпожица Старкс се облегна на рамото на своя колега. Погледна го в очите и почти успя да сдържи смеха си.

- Не бяха ли сладки? Имах чувството че съм на ...цирковата арена. Едни летежи, фанфари...само фойерверките липсваха!
- Съни, не бъди толкова критична. Не беше никак зле.
Жената го потупа по рамото и се приближи този път по-близо до лицето му, прошепвайки му тихо :
- Успех друже, успех...
Какво искаше да каже с това? Явно не бе доволна от представянето на момичето. Но, все пак това бе Съни Старкс. От нея не можеше да се очаква мило държане или пък да дойде до теб, да те хване за ръка и да ти покаже всяко едно умение което трябва да знаеш.
Тайлър свали папагала от рамото си и започна да го гали по главата. Милата животинка бе толкова доволна от нежната му ръка, че разпери криле в страни и ги изтръска няколко пъти. После започна да гали сама глава в дланта му, описвайки кръгове.
- Не я слушай, тя си е такава. За нея никога няма да бъдеш по-добра, дори да я победиш.
Елфа изпъна леко ръката с която държеше папагала. Остави му малко свободно място за да се изправи и после го хвърли нагоре. Птицата осъзна че ако не полети ще падне и разпери криле. Вдигна се във въздуха и започна да кръжи около господаря си. В този момент учителя взе в ръце лъка който бе подпрял до себе си и го изпъна нагоре. Върху дървения корпус на оръжието вече имаше поставена стрела умело подпъхната в специално изработен предпазител, който я държеше стабилно. С едно ловко движение мъжа махна предпазителя и опъна тетивата на лъка. Прицели се и изстреля стрелата право нагоре. Секунда по-късно, папагала който кръжеше около тях падна пронизан на земята. Азии стоеше с безизразната си физиономия и наблюдаваше цялата ситуация.

- Помогни му... - бяха единствените думи на учителя. Нито и обясни как, нито какво да направи. Всичко зависеше от нея дали птицата ще оживее.
Когато Азии се приближи до падналия папагал, видя как той агонизираше на земята. Стрелата бе преминала първо през левият му крак пронизвайки го почти през цялото тяло достигайки до крилото от другия край. Удара бе толкова мощен че изглеждаше като нанизано пиле. Обездвиженото му тяло не помръдваше и милиметър. Единственият признак на живот бе шаващата във всички посоки глава и очите които премигваха на пресекулки.

Азии въздъхна тежко. Не бе объркана или притеснена от ситуацията.
Тя приклекна до папагала и го погали. Огледа раните и се зае за работа. Измъкна стрелата бавно и кръвна обагри ръцете й. Животното започна да се гърчи и да издава тихи и диви звуци. Тя хвана крачето му и затвори очи. След миг почувства мускулите и кръвта му. Всички нерви и счупени или здрави кости. Под ритъма тя започна да го лекува. Усети как плътта му заздравява отвътре и избива над повърхността. След малко се забеляза дълъг белег между пъстрите му пера по който имаше засъхнала кръв. Тя се усмихна. В лагера в който бе живяла през първите си години. Там една елфа бе доста добра лекарка, но за жалост единствената. Преди Азии да започне да се шляе из горите в продължение на дни или седмици тя бе прекарвала повечето си свободно време(което беше цял ден) учейки се на лечебни заклинания.
Азии се премести към крилото. Тя го положи внимателно в дланите си. Докато правеше всичко това, тя запя. Мелодията бе прекрасна, а гласът й - като пролетта. Животното спря да се гърчи и затвори очи. Елфата се съсредоточи върху крилото му и след само няколко минутки птичето вече можеше да лети свободно.
-Да, малкото ми. Всичко е наред.- Прошепна му тя едвам чуто. Сложи го на пръста си и го побутна нагоре. Тя полетя високо и щастливо напред и Азии се обърна към ''учителя'' й.
Усети как я набива на гняв, но не го показа външно. Замисли се да не би да има цяла градина с красиви папагали който намушкваше пред учениците си за да изпита силата и волята им. Старкрос Найтфол застана до нея.
-Е?- попита тя без да го поглежда.

Тайлър наблюдаваше внимателно опитите на Азии да излекува горкото птиче.Не можеше да я съди за техниката и, имаше някой дупки в изпълнението и, но въпреки всичко тя бе нова.Момичето впусна силите си и те се вляха в тялото на папагала, бяха тромави и несигурни.И ето че след няколко минути, тя го хвана в шепите си и го пусна да полети.Животинчето последва инстинктите си и разпери криле, но магията на Азии не бе достатъчно силна за да поправи напълно скъсаните тъкани и още не изживяло полета си, животинчето започна да лети надолу.
Тайлър направи няколко крачки и го пое в ръцете си:
-До тук добре, но трябва да си по уверена.Освободи напълно силите си и му помогни.
Той подаде отново птичето и скръсти ръце като зачака да види опита и.Тя го обгърна с дланите си от тях излезе зеленикаво сияние, което потъна в малкото телце.От изкривен, кракът започна да придобива права форма и когато бе напълно готова, папагалът сам се изтръгна от ръцете й и полетя волно:
-Браво!Точно така...този път успя да се справиш, видя ли, че можеш.И не ме гледай така все едно съм някакъв тиранин на бедни животинки.Някой ден ще се изправиш пред много по тежко ранен човек или животно и трябва да си силна за да му помогнеш.А това е моя работа, да те науча на всичко, което знам.-каза учителят й и положи ръка на рамото й-Имаш нужда от почивка.Имам идея как да съчетаеш полезното с приятното.Искам да отидеш на някое диво място и да наблюдаваш животните в естествената им среда, да ги опознаеш.Защото трябва да познаваш това което лекуваш.Но естествено няма да те оставя да обикаляш сама.-той посочи към прозореца през който се виждаше ясно как едно момче подрязва розовите храсти.-Това е един от най-добрите ми ученици, Раян.Той ще те съпроводи до опредленото място.
Тайлър се подаде през прозореца и го повика, младежът веднага се подчини и след малко се появи в залата:
-Раян, това е Азии, тя е нова.Запознайте се и искам да я заведеш на водопада.Има поставена задача.Ще го направиш ли?
-Няма проблем , ще се радвам да я придружа..обожавам това място.
-Радвам се, сега изчезвайте!-каза учителят и се оттегли на бюрото си.
Двамата млади останаха сами и момчето вдигна рамене:
-Предлагам да тръгваме, какво ще кажеш?



Азии, получаваш умение Лезание I-во ниво. Пиши следващия си пост на Памуковата планина.Опиши впечатленията си.

Азии и Лия откриха Раян, който създаваше нещо като стена от цветя. Добре му се получаваше. Но не се приближиха. Решиха да пойзчакат малко.
-Азии ето къде си! Чух за случката вчера... Явно Бони яко ви е ступала... Още първия ден и вече сгафи а?- Ухили се Раян насреща й.
-До тук с плана ни.- Подшушна й Лия в ухото.
-Здравей и на теб Раян.- Засмя се припряно Азии.
Лия се отдръпна и се заговори със няколко други момичета-по-малки от тях.
Докато Раян и Азии си говореха една висока фигура ги приближи.
-Вие двамата... Защо не се върнахте след като ви отпратих вчера? Помислих, че сте избягали от тренировки, но имам доверие на Раян.- Той погледна скептично към Азии.
-Както и да е-продължи Тайлър-имам малко работа за вас. Елате.
Отведе ги до малка беседка заобикаляща си от птички. Беше увита с лияни и така беше закрита.Но имаше купчини от писма и документи който проваляха цялата картинка..- Подредете ги до залез. Тик-так, тик-так. -
Азии първоначално се стъписа, но после се усмихна насреща на съдбата. Сега бяха затворени насаме и Азии можеше да му обясни плана им. Тя се заобяснява и зачака отговора на Раян. Той изглеждаше доста шокиран, но накрая се усмихна лукаво.

Хартията бе толкова много, че ако се превърнеше в ядрена енергия щеше да захрани половин град.Но преди каквито и да е тренировки, Тайлър искаше да им покаже, че след като каже нещо, думата му е закон и двамата младежи или в случая Азии, отново случи на наказание.Но все пак това си бе и вид възможност да обясни какво и се върти в главата и какво се е случило снощи:
-Така като те слушам, тази твоя съквартирантка ти е докарала доста бели.Но те разбирам и аз бих постъпил по същия начин за приятел или да помогна на животно.А относно плана ти, пиши ме вътре, отдавна не съм вършел нещо щуро, но ето, че ти дойде и пакостите започнаха.
При тази му мисъл Азии се изчерви леко:
-Добре, как ще го нагласим тогава?-попита тя.
-Ами, ако си мислиш, че в това се състои цялата ти тренировка жестоко се лъжеш.Тайлър ми сподели, че днес ще те учи на скорост, все пак не бива да изоставаш.Предлагам докато се упражняваш аз да ида и с Лия да се промъкнем в стаята ви и да вземем някой нужни неща, след това ще отведем Саймън в близката гора и ще те чакаме там.Ще спестим време, пък и няма да се набиваме на око тъй като ще сме по- малко хора.Съгласна ли си?
-Имам ли избор?-вдигна рамене елфата.
-Ами...не.
Момчето забеляза, че приятелката му нещо посърна и предположи, че това е заради факта, че няма да участва изцяло в плана.Отиде до нея и я прегърна през рамо:
-Понякога нещата се получават не така както искаме...и това не бива да ни натъжава.Помисли за хубавата страна, като свършиш почти цяла нощ ще се мотаем заедно и знаеш ли какво?
-Какво?-попита тя малко по-разведрено.
-Ще имам време цяла нощ да правя ето това..-подшушна той в ухото й и прокара пръсти през талията и като започна да я гъделичка.Остави я да си поеме въздух:
-Ще е хубаво да измислиш нещо ново, защото това се изтърква...-изписка тя .
-Аз не мисля така...но все пак всичко с времето си и другото ще дойде.-пусна я и и намигна.
В този момент влезе Тайлър и скръсти ръце пред гърдите си, като ги видя толкова зачервени, запъхтяни и ухилени:
-Интересен метод на работа, Раян...браво!
-Не е това, което си мислите, просто искахме да направим работата по-забавна, никога не бих си позволил такова нещо, познавате ме!-кимна уверено младежа.
-Точно това ме притеснява, че те познавам доста добре...но това е друга тема.Азии, ти идваш с мен, трябва да потренираме.Той ще се справи и сам.
Не и се искаше да тръгва, но го направи , извърна глава да помаха на приятеля си и той и направи знак, че всичко ще бъде наред.
Когато влязоха на терена Азии нямаше представа какво ще я накарат да прави.Тайлър пък я обикаляше бавно в кръг и я гледаше с преценящия си поглед:
-Знаеш ли, не чувам добри работи за теб!И това изобщо не ми харесва, Азии.Държа учениците ми да са изрядни във всяко едно отношение и ако не можеш да достигнеш до това съвършенство до което аз искам да те доведа, по-добре изобщо не си прави труда.Познавам много добре Лия, тя също е моя ученичка и единственото нещо до което би могла да те доведе тя е провал.И не защото е лош човек, а просто мирогледа и е различен...-говореше твърдо той без почти никаква интонация.
Младата елфа не искаше да казва каквото и да е за да не вземе да си довлече неговия яд:
-И сега за да не си губим времето в приказки ще ти кажа какво искам от теб.Скоростта е много важна в това което вършим и умеем и ти трябва да се научиш да я достигаш.Днес ще наблегнем точно на това мила ми Азии...и за да не те карам да се въртиш безсмислено в кръг ще го направим малко по-интересно.
Учителя щракна с пръсти и изпод краката им се задейства незнаен механизъм.Два капака се отвориха по средата на Атлетиума и от тях бавно започна да се показва клетка, но въпроса какво имаше в нея си оставаше.Не след дълго се разбра, сива козина, заострени зъби и уши, рошави опашки или по-просто казано- настървени вълци.Тайлър се приближи до клетката и посегна към резето, което ги държеше вътре:
-На три ги пускам и за нищо не света не трябва да им позволяваш да те хванат.Успееш ли да им избягаш, значи си постигнала съвършенството на скоростта..Едно, две...три.

Азии погледна на кръв Тайлър. Не й харесваше, че учителя й си мисли такива неща за нея. Сега я приемаше за нехайна и пакостлива. Азии не беше такава. Тя го спря преди да е отключил клетката.
-Няма да се поколебая да ги нараня или по-лошо ако застрашат моя живот. Нищо не може да попречи на обучението ми... не се притеснявай за Лия или Раян, няма да навредят. Сериозна съм за тези неща. А колкото до вчера... Мислете каквото искате, аз знам какво всъщност се случи. И вие бихте направили същото ако на леглото ви се облягаше кон нали?-
Тайлър се усмихна. -Това исках да чуя.- Без да предупреди дръпна резето. Вълците се стрелнаха към Азии и тя побягна.
Безшумността и бързината бяха нейната сила. Азии бе благодарна, че изпитанието не е за сила защото там определено не я биваше. Но това не я улесняваше в ситуацията в която бе изпаднала. Тя тръгна да тича през атлетиума. Хората се спираха да я гледат. Някой отскачаха встрани уплашено. Втори се спускаха да помогнат на горката елфа, но трети ги спираха, разпознали изпитанието. Азии може би щеше да успее да им се изплъзне, но нямаше да може да прикрия миризмата си от вълците. Тичаше със всичка сила, а вълците я настигаха. Излязоха от атлетиума и Фрей-Филт и тръгнаха към гората.

(СЛЕДВА ПОСТ В ГОРАТА)

Азии се върна в атлетиума вече уморена. Какво можеше да направи с толкова малко енергия?
Тя намери Тайлър и се приближи до него.
-Ооо, Азии! Радвам се да те видя! Честно казано си мислех, че си мъртва и вече започвах да съжалявам. Толкова ли време ти отне?-
-Ами не... Просто не можах да се върна веднага.-Каква е днешната задача?- Попита нетърпеливо и любопитно момичето.
Папагалът долетя до рамото на Тайлър, което навя на Азии лоши спомени и тя се озъби, но в следващия миг тя си припомни нещо.
Изневиделица, върху нея се нахвърли Найтфол и започна да я ближе и обикаля в кръг.

Нов ден, ново приключение, нова задача за изпълняване. Още нямаше обяд и Азии дотича, кипяща от енергия, ентусиазирана и любопитна, на какво ли ще я подложи учителят й този път. Надяваше се да не я преследват отново диви животни или да се бори за живота си, но това тепърва щеше да предстои.
Слънцето печеше и нежно се отразяваше в кожите на присъстващите, а площадката беше препълнена. Навсякъде се чуваха гласове, смях и глъч на задоволство или терзания. В близост до тях, Съни тормозеше един мъжки елф да прави двеста лицеви опори. Стигнал до сто и четиридесетата, той вече се запъхтяваше, а красивата ментора му викаше и от време на време го обиждаше на "гнида, нищожество и за нищо не ставащ дългоуш". До някъде си беше забавно, но не и за момъкът, който напъваше мускулите си и се стараеше да угоди на блондинката. Все пак като цяло атмосферата бе загнездена с приятни емоции.
-Каква е днешната задача? - попита червенокосата с изпълнени с очакване очи.
Тъкмо щеше да й отговори, когато от главната порта на сградата, връхлетя едно младо момче и почна да фокусира няколко човека с поглед. Отиваше до тях, казваше им нещо, а после преминаваше на поредния. Когато стигна до Сард се спря, поклони се уважително и заговори:
-Г-н Сард, гилдмайстор Елрон ви вика в кабинета си.
Тайлър забрави за миг ученичката си и се обърна към него.
-Каза ли за какво?
-Не, но било важно. Събира всички преподаватели и важни членове на обществото.
В далечината се зададе Раян, който крачеше бавно, с ръце в джобовете и се приближаваше до тях.
-О, г-н Раян, предводителят вика и вас.
Младежът се учуди от тази внезапна заинтересованост от страна на шефа, но нямаше как да откаже.
-Добре сега идваме.
Момчето се поклони за втори път и продължи обходът си.
-Ей, Съни. Евен повика ли й теб? - попита я колегата си.
-Да бе, някви далавери пак ще върти.
-Да видим какво иска тогава.
-Дам, май ще трябва.
Белокосият мъж се обърна към Разир.
-Няма да се бавим. Изчакай ме тук и моля те, не си навличай неприятности.
Така девойката остана сама с домашният си любимец, а тримата повикани тръгнаха към сградата, питайки се на какво ли се дължи тази ненадейна сбирка.

/Азии слънце пиши как си правиш нещо там, без да е нещо голямо. Просто как се шляеш и ги чакаш./

Азии изгледа учудено Раян.
До колкото си спомняше, момчето каза, че шефа вика всички учители и важни членове на обществото. каква работа имаше там Раян?
Тя въздъхна и седна на една пейка. Времето бе хубаво днес. Надяваше се Тайлър да не я забута в някоя пещера.
Ех, Найтфол... Липсваше ми...
Животинчето закима енергично и започна да се върти около краката й.
Тя се загледа към мястото където до преди минутка седеше Тайлър. Той изглеждаше на около двадесет и пет. На колко ли години бе всъщност? 50? 75? 100? 150?
Тя въздъхна. Поне беше благодарна, че учителя й не говори в рими или някакви странни предсказания. Е, след някоя друга годинка можеше и да започне.

Преподавателите се върнаха в Атлетиума и всеки един се насочи към групичката ученици, която бе поел.Повечето от тях сега се шляеха или като Азии бяха поседнали да си отдъхнат от тежките тренировки.Един бал определено щеше да се отрази добре на всички, малко танци, малко веселие никога не бяха излишни.Тайлър и Раян вървяха редом един до друг и разговаряха:
-Ще те оставя малко насаме с нея да я поканиш.-каза учителя като го потупа по гърба и му намигна.
-Но ти от къде знаеш, че ще поканя нея?-опита се да се заяде момъка, все пак можеше да си го позволи, този човек го бе отгледал от малък и му бе нещо като наставник.
-Има ли смисъл да ти припомням, че си ми ясен като бял ден.За това и като по-малък не правеше толкова бели, предвиждах всяка една от тях и я предотвратявах.
-Ето защо сега си наваксвам толкова много с тях.-изсмя се младежа.
Двамата се разделиха малко преди да стигнат Азии, която ги наблюдаваше с любопитство.Докато вървеше към нея Раян обмисляше следващите си думи на ум, репетираше ги още откакто излязоха от кабинета на гилд майстора, но някак си не му звучаха както трябва.Определено се притесняваше.
Застана пред младата елфа и се усмихна чаровно:
-Хах, май ще ти писне от мен...толкова време заедно...-смотолеви той.
-Какво има?Определено не си тук за да си говорим празни приказки.
-Да, така е.-кимна момчето, а на ум си повтаряше думите на настойника си "както съм те учил, както съм те учил".
Той протегна ръката си и хвана тази на Разир, като я накара да се изправи.След това всичко тръгна по мед и малко, увереността се възвърна в тялото му и той отново си стана същия чаровник.Наведе се пред нея в галантен поклон,след което целуна нежно ръката и:
-Милейди, имам честа да ви поканя да бъдете моя дама на таз годишния маскен бал организиран от маговете в Сто слънца.Не приемем не за отговор, имате точно два дни да изберете най-прекрасната си рокля, както и маска към нея.-той застана мирно като офицер и извади поканата от джоба си, адресирана към дамата с която щеше да бъде.Подаде я в ръцете и, след което и хвърли поглед пълен с очакване:
-Е, ще ми окажете ли тази чест?

Азии го изгледа любопитно. Думите му звучаха леко като заповед, а не покана. Тя се подсмихна и го погледна право в очите.
До тук с не-прибързването, а?
Тя пое поканата от ръцете му и я загледа. Всичко беше изпипано. Много красиво.
О, не! Рокля? Маска? Азии бързо трябваше да си намери! Имаше само два дни?!
Азии разполагаше с една красива дълга рокля, но тя не бе по вкуса й, както й с официална елфска одежда, но тя посмъртно нямаше да се появи с нея на бал. О и маска нямаше. Трябваше да побърза.
-Е, ще ми окажете ли тази чест?
Попита той и прекъсна дълбоките й мисли.
-С удоволствие.- Каза тя и му се усмихна нежно.
-Прекрасно! А сега моля да ме извиниш, но имам малко работа. Ще се видим утре вечерта. Тогава заминаваме.- Каза той набързо и я прегърна. После и намигна и изчезна на някъде.
Азии се доближи до Тайлър. Сега бе изгубила пълен интерес от тренировките. Нямаше търпение да се пошляе по магазините по елфски.

Тайлър търпеливо бе изчакал Раян да свърши работата си и по искрящото лице на Азии можеше да види, че всичко е минало успешно.Той усмихна под мустак и сложи ръка на рамото и:
-Е, значи ще ходим на бал?-попита той
-Да, толкова се вълнувам, никога до сега не съм ходила.-момичето бе във възторг.
Той се засмя от сърце, обичаше когато учениците му бяха щастливи и доволни:
-Имам една оферта към теб...Понеже съм наясно с дългия женски процес по избирането на рокля и тям подобни, какво избираш, да тренираме или да си направиш една хубава разходка из магазините и да си потърсиш подходящ тоалет.
Всички бяха наясно, че след като раздуе новината за наближаващия бал, да се тренира би било повече от невъзможно заради еуфорията, която щеше да залее всички.

Офертата на Тайлър бе повече от прекрасна, но Азии не си позволи повече да се вълнува толкова много.
-Ами... Като се замисля бих предпочела да отида на пазар, защото нямам време, но след като съм наказана в онази дупка няма къде да сложа покупките. А и тренировките трябва да са на първо място. Мерси за великодушието, но ще остана тук. По-късно ще отида на пазар.- Каза тя и се усмихна.
-А сега... Предлагам да не губим повече време и да започваме, а?-

-А сега... Предлагам да не губим повече време и да започваме, а?-каза Азии.
Това харесваше Тайлър в нея, предпочиташе работата пред удоволствието, беше напълно отдадена на каузата си да се превърне в един изкусен рейнджър, а може би бе на път да стане и един от най-добрите му ученици.Харесваха му такива младежи, напомняха му някак за него в началото, затова и бе толкова отдаден на работата си.Мъжът се огледа наоколо като започна да обмисля различни варианти за обучение, едни му се струваха прекалено сложни и още не бе време за тях, а други бяха свързани с физическа подготовка, а това правиха вчера.
От едната страна на Атлетиума имаше малък хамбар, там се подвизаваха част от животните и предимно конете, това предизвика усмивка на лицето му:
-Добре, понеже всички ни е обхванало едно ваканционно настроение, няма да правим нещо сложно.Днес ще те научим на яздиш.-каза той решително.-Хайде, последвай ме.
Той положи ръка на раменете и и тръгнаха към конюшнята.Когато влязоха вътре, момичето бе смаяно, в килиите пръхтяха и тропаха с копита не просто коне, цели рисунки.Бяха толкова красиви и излъчваха достолепие от себе си:
-Е, избери си един.-подкани я учителят.
Това явно щеше да е най-трудното, понеже кой от кой бяха по-изящни.Но девойката се спря на един чисто черен като нощта жребец:
-Този!-посочи тя.
-Добрее!-Тайлър отиде до килията му, отвори вратата и го изкара за юздите.-Интересен избор, това е един от най-непокорните.Същински калпазанин.
Конят тръскаше недоволно глава и се бунтуваше.Момчето, което отговаряше за грижата по животните веднага дотече и го оседла.Учителя го изкара навън:
-Трябва да знаеш, че ездата не се състои в това просто да седнеш върху животното и да му заповядаш посока.Трябва да се слеете, да почувства намеренията ти, да станете едно.Искам да овладееш този кон, а той наистина е труден.Ще можеш ли?

Знаеш процедурата.Опитай се да обяздиш този красавец и остави това дали си успяла на мен.Движете се само по Атлетиума, никакви гори!

-Ооооооо! Това е страхотно! Винаги съм искала да се науча да яздя!-
Тя си избра един чисто черен кон като нощта и разбра, че е от най-дивите. Късмет помисли си Азии не го владея.
С Тайлър го изкараха на площадката и той й обясни какво да прави.
-Трябва да знаеш, че ездата не се състои в това просто да седнеш върху животното и да му заповядаш посока.Трябва да се слеете, да почувства намеренията ти, да станете едно.Искам да овладееш този кон, а той наистина е труден.Ще можеш ли?-
-Хех, разбира се.- Каза Азии и се усмихна самодоволно.
Азии имаше някакъв опит от язденето, но тя бе яздила само Найтфол и бе много по-различно.
Първо, имаше разлика между животно с високо ниво на интелект и необуздан кон.
Тя се приближи до коня и той се надигна на задните си копита. Изцвили и се засили да ритне Азии, но тя се претърколи и избегна.
''Добре, понеже всички ни е обхванало едно ваканционно настроение, няма да правим нещо сложно.Днес ще те научим на яздиш'' изникнаха думите на учителя й в главата й. КАК ЛИ ПЪК НЕ! ТОВА НЕЩО ТОКУ-ЩО СЕ ОПИТА ДА МЕ УБИЕ! помисли си Азии.
Обикновено се сработваше с животните, но напоследък нещо не й се получаваше. Първо вълците, а сега и този див кон.
Тя се наведе максимално. Бе чувала, че ако си по-малък от животното пред теб, то ще си помисли, че не представляваш опасност.
Тя започна да прави малки стъпки бавно към коня.
Животното спря да цвили. Разтърси глава и черната му грива се разпиля по гърба му като водопад от катран(ГЕНИАЛНО).
Тя се понадигна леко. Животното отстъпи стъписано.
-Спокойно, няма да те нараня.- Каза тя, като използваше медения си гласчец.
Животното направи още една крачка назад и Азии бързо направи две напред, вече почти изправена в цял ръст. Животното нямаше време да реагира и просто застина там, докато Азии му говореше нежни неща. Деляха ги само четири метра.

--------------------------------------------------------------------------------------
Никакви гори отрязаха ме

Тайлър наблюдаваше опитите на Азии да се сприятели с коня и виждаше пролуките в техниката и.Животното бе подплашено и диво за да се подчини на когото и да е било.То скачаше, мяташе се , опитваше се да се защити.Той си приближи и хвана коня за юздите:
-Опитай се да не му обясняваш чрез думи, а чрез езика на тялото.Позволи на животното да опознае намеренията ти.Колкото и да му говориш, то няма да те разбере, трябва да усети аурата ти.-даде той своите наставления.
-Но как да стане това?-попита девойката.
-Животните общуват на едно по-високо ниво, те усещат твоята душевност, не я чуват.Както ти казах, трябва да станете едно.Опитай се да мислиш като него.Наблегни не на действията и думите а на духовното опознаване, тогава той ще ти позволи да го възседнеш.

Надявам се да си разбрала какво имам предвид.Опитай отново, пиши как се качваш на него, но преди това спазвай указанията на Тайлър.

Азии кимна и отново се обърна към коня.
Тя пристъпи уверено напред и животното се сниши ниско. Чудеше се дали да остане или да побегне. Вече на три метра от него, Азии се спря и го загледа.
Животното постоя така малко, после изцвили и наклони глава към нея. Приближи се една-две крачки.
Гледайки го в очите Азии скъси разстоянието и посегна към него. Животното се отдръпна, но само малко. Тя пак се приближи и протегна ръка.
Погали муцуната му. После го потупа по гърба.
За да се увери дали се е получило, Азии отстъпи малко, а наслаждаващото се на милувките й животно се разсърди и пристъпи заплашително напред.
Тя го погали още веднъж и се обърна. Започна да обикаля в малки кръгчета. Животното я следваше любопитно по петите, но всеки път когато тя се обърнеше, то застиваше.
Тя реши да прекрати игричките и го обиколи веднъж. Застана отстрани му и той я загледа с големите си и дълбоки кафеви очи. Тя се опита да се покатери отгоре му.

Животното разбра, че Азии не е заплаха за него.По някакъв начин тя успя да му покаже, че му мисли доброто.Стоеше пред него и го гледаше право в черните очи, казват, че очите са прозорец към душата и са много прави.В тези на Азии се криеше единствено мека топлина и благо намерение, което конят прозря.Приближи се бавно към него, всичко наподобяваше изящен танц, а в танците изразяваме самите себе си.Тя пристъпи, той отиде назад, тя се приближи, той се отдалечи.
Тогава девойката затвори очи и се отпусна, изчисти всички мисли и намерения от главата си, по този начин тя се съблече пред коня и му се показа такава каквато е в действителност.Някъде там под дрехите, кожата и нервните окончания, живееше човек, човек по-добър от всички останали, човек чиято мисъл бе как да направи добро на останалите, човек с главно Ч и голямо сърце.
На животното не му правеше впечатление с какво е облечена, колко далеч ще застане и дали му се моли ако трябва, то просто искаше да погледне вътре в нея за да се увери, че може да се довери на този човек.
Когато го направи, той застина покорно на мястото си.Девойката се приближи и допря ръка до врата му, можеше да усети пулса му, който от бурен сега бе забавен, почти като стенен часовник.Усещаше как целия този живот циркулира в това тяло, карайки клетки и кръвни телца да се впуснат в бурния танц на кръговрата на живота.От друга страна жребеца улови нейната топлина, тя навлизаше в тялото му и го караше да се чувства добре, караше го да се отпусне.Това бе процеса на опознаване, без излишни движения или думи, само те двамата такива каквито са, без да се срамуват да се покажат един на друг.
Сега вече беше готов, той тръсна глава за да и даде знак и Азии бавно и предпазливо се качи на него.Стисна здраво юздите и се понесоха в лежерен тръс.Докато вървяха по пътя си не ги интересуваха останалите, сега бяха само двамата и прашната земя.Почувствал волното сърце над себе си, коня започна да галопира.Вятърът свистеше в ушите на Азии и я караше да се чувства свободна, все едно цял един живот са били заедно.
Направиха няколко обиколки, под зоркия поглед на Тайлър.Когато прецени, че е видял достатъчно, той ги спря и и помогне да слезе:
-Справи се чудесно!Точно това исках от теб...-усмихна се топло мъжа.-Сега си свободна да си намериш най-прекрасната рокля.

Азии, слънце, това не беше моя работа да го пиша, но исках да ти покажа по какъв начин да бъдат структурирани постовете ти по време на учение.Наблегни на мисли и чувства, а не толкова на дйствия.
Получаваш: умение- Езда , воля-5, интелект-4

-Ееех, искаше ми се да пояздя още малко... Но е време да тръгвам. Колко бързо отлетя времето.-
Тя се замисли къде да отиде на пазар. дали в Илион имаше магазин за рокли?
Тя се обърна и махна за довиждане на учителя си, но после се спря и му каза:
-Е, ще се видим на бала. Надявам се да може да потанцуваме.- Засмя се тя и си тръгна.

Азии пристигна след известно време на гърба на Найтфол, който бе в образа си на елен. Тайлър бе човекът на когото можеше да се довери и само на него да покаже новото си оръжие. През целия път Азии си мислеше как ли щеше да реагира? Какво ли щеше да каже? Щеше ли да се израдва или да я изгледа лошо? Във всеки случай сега й предстоеше да разбере.
Тя се приближи до Тайлър, който седеше и гледаше замечтано в пустошта.
-Търсил си ме.- Каза тя и го поздрави учтиво. Отне му време да разбере какво става.
Той я погледна леко и пак насочи погледа си към залеза. Небето бе толкова красиво червеникаво-оранжево.
Той потупа мястото до него и тя седна, като Найтфол се покатери на рамото й в лисичата си форма.
Тя се облегна на ръката си и се загледа. Даде му колкото си поиска време. Двамата гледаха, всеки със собствените си проблеми.
След време той се изправи, когато небето стана червеникаво-лилаво със порозовели и пухкави като захарен памук облаци.
-Да, относно това за което те търсех...-той пое несигурно-Елрон каза ли ти нещо?-
Тя поклати глава и отговори:
-Не, но искам първо да ти покажа нещо.-
Той изглеждаше видимо облекчен поради избягването на темата и типично по негов стил повдигна вежда.
Тя постави наметалото си върху Найтфол,който сега бе с размерите на вълкодав и протегна ръка.
Той забеляза гривната-оръжие и се очуди. В следващия момент Тя сви юмрук и оръжието изскочи. След което изпъна ръка и то пак изскочи. Премести го на дясната си ръка.
-О, никога преди не съм виждал нещо подобно, но го разбирам.-
-Не се и съмнявам.- Каза тя с усмивка на лице.
-Да, но предполагам, че не знаеш как да го използваш... нали?- каза той с предизвикателна усмивка на лицето.
И двамата си мислеха същото. Ето какъв щеше да бъде следващият им урок.
-Окей, а сега кажи за какво искаше да говорим.-

-Да, относно това....
Тайлър престана да мисли за момент за оръжието й и се съсредоточи към главната тема. Нямаше смисъл много да протака, защото бе почти на сто процента сигурен, че идеята ще й допадне.
-Става въпрос за това, че...
Още преди да успее да довърши, от двора се чуха виковете на двама от наемните войници на държавата.
-Г-н Сард.
Вниманието на двамата елфи бе привлечено от пристигащите, които доста бързаха. Учителя ги позна веднага. Саймън и Никълъс, тъкмо завърнали се от поход гладиатори. Но с тях имаше и едно момиче, което вървеше закачулено редом до старейшината, който от друга страна подпираше почти изпадналото в несвяст тяло на младо момче.
Когато ги достигнаха по-възрастният побърза да положи тялото на червенокосия на земята.
-Намерихме ги на пътя. Момчето се е натровило с татул. Доведохме ги тук, за да му помогнем.
Белокосия и Азии трябваше да прекратят разговора си поне за малко. Елфската кръв на мъжа не можеше да пренебрегне този проблем и да гледа със скръстени ръце. Той клекна до младежа и го хвана под брадичката.
-Как изобщо се е случило нещо подобно?
-Защото е идиот. - отговори спътницата му.
Очите на Тайлър се впиха в нея. Веднага разбра каква е истинската й същност, но реши за сега да си замълчи.
-Азии, отиди до сградата и донеси някаква кофа, купа с топла вода и парцали. Бързо, няма много време.
Красавицата не чака втора заръка, обърна се и хукна към базата, за да изпълни поръчката.
-Придружете я. После докладвайте на Неш за мисията си.
Двамата мъже се поклониха почтително и също се отправиха в определената посока, оставяйки Ашууд, Сейг и Тайлър сами. Той се доближи до устата на огнения маг и подуши изпаренията, които излизаха от нея.
-Дала си му жълт кантарион.
Кроме кимна позитивно.
-Умно драконче.
Девойката малко се стъписа при думите му, но се постара да не го показва. Как този човек успя да разбере толкова бързо произхода й? Всъщност може би не трябваше да се учудва. Той беше елф и сигурно е по-възрастен дори от нея. Може би минаваше двеста години и познаваше всяко същество с дъх и душа на този свят.
-Това е забавило процеса на отравяне. Сигурно е повърнал по-голямата част от отровата.
-Да, преди малко повече от час.
-Спасила си му живота.
-Ще се оправи ли?
-Да!
Белокосия положи дланите си точно над гърдите на Сейг и ги нагря. От тях почна да се процежда зеленикава енергия, която пропи в кожата му и почна да се наслагва в органите, като се концентрираше най-вече в стомаха. Лечителната сила почна да действа, а от нея и конвулсиите. Младежът почна да се тресе и гърчи неистово.
-Придържай го. - заповяда Сард и тъмнокосата притисна раменете на приятеля си към земята, за да не може да шава.
От устата на момчето почна да излиза пяна, която съвсем скоро бе заменена от същата онази тинеста каша, която си пробиваше път през организма му, за да излезе навън. Беше болезнено, но трябваше да стиска зъби, за да оцелее.

/Азии, ти си/