Зоологическата градина

Намира се в близост до градският парк. Обградена от метални стени, началото й почва от бронзовите порти, които отварят врати всяка сутрин точно в девет. Мястото разполага с множество алеи и пейки, на които да поседнете и наблюдавате животните, които тук варират в най-пъстро разнообразие. От всякакъв вид пернати, през малки и големи бозайници, изчезващи видове, до два басейна пълни с делфини, моржове, пингвини и косатки.

Неочаквана ваканция съчетана с неочаквана среща. Две стари приятелки, изгубили дирите си, намерили се след години на най-немислимото място - далеч от дома. Колко странно. Когато си у дома, човекът е кажи речи на две преки от теб, но ти не се сещаш за него. А веднъж напуснеш ли града, се засичате като от рас.
Лора, се здрависа с мъжете, като задържа ръката си малко повече от необходимото в тази на Ерик. Той забеляза това, но не направи нищо освен да се усмихне бегло.
-Е, къде ще водите две красиви дами като нас? - изчурулика щастливата Арадел.
Пръскаше се от радост. Не само, че я бяха завели на толкова хубаво място, ами и намирането на прелестната брюнетка, я накара да се върне в детските години, когато си играха. Когато Лора я учеше как да се целува, разказваше й за момчета, а Ари се червеше от тази мисъл. Беше й пример за подражание. Може би не точно най-добрият, но магьосницата попи много от качествата й, като ги превърна свои, преди да се усети. И така, тя се превърна в едно огледално отражение, на с две години по-голямата девойка. Допадаха си, защото бяха подобни - красиви, забавни, мили по свой си начин, подвластни на модата и мъжете. Разликата бе, че Лора, за разлика от Арадел избра пътя на нормалният живот, а не на магията, която се намираше в нея и си отвори собствен бизнес с козметика. Нещо, което не пропусна да спомене на дружката си. Другата разлика бе, че тя беше една идея по-лукава от Картие и винаги гледаше първо себе си. Стараеше се да получи това, което иска и не веднъж е играела подмолни номера на блондинката, без тя даже да разбере, за да я измести. Може би това е нещо нормално между момичета. Не знам, може би не е, но подсъзнателната конкуренция при тези двете винаги е съществувала.
Докато вървяха в незнайна посока, хванати под ръка и си наваксваха пропуснатото време, мъжете, на метър зад тях обсъждаха плана за деня. Всъщност все още нямаше определен такъв, но вече бяха избрали първата си дестинация. Не познаваха Лора и не знаеха какви да предпочитанията й, но Арадел бе друга работа. Знаеха всяко малко кътче на душата й, или поне почти всяко и какво харесва. Затова задружно стигнаха до заключението, че първото място, на което ще ги заведат е градската зоологическа градина. Много животни на един куп. Щеше да припадне от еуфория.
Свиха по една алея и пред очите й се показа голямата сребърна порта, инкрустирана със стотици завъртулки и орнаменти. Лезандър я прегърна и я целуна по бузата.
-Добре дошла в един малък рай.
Очите на момичето светнаха. Такава красота. Веднага забрави и дрехи и обувки, и чанти. Почна да подскача наляво надясно, незнаеща на кое сладко създание да отдаде вниманието си първо.
-Виж гооооо...О, ами него. О боже, сигурно съм умряла и съм на небето.
Смееше се тя, а през това време Ерик седна на една пейка и се облегна на нея. Привлекателната брюнетка се настани до него и се загледа в изящното му лице с усмивка.
-А с какво се занимавате вие, г-н Матюс?
Мъжът се обърна към нея с кротък, но някак си далечен поглед. Все пак не я познаваше и нямаше намерение да споделя тайната на братството с нея, ако ще да е приятелка и на кралицата на Илион.
-Предприемач съм.
-Така ли? На какво?
-На вътрешна архитектура. - измени професията си той, ако можехме реално да я наречем професия и явно отговорът му беше задоволителен за младата дама.
-Вътрешна архитектура! Звучи добре. От колко време познавате Арадел?
-От няколко месеца. Съседи сме.
-О, колко хубаво. Сигурно ви е много забавно.
-Може да се каже.
-Аз самата я познавам от дете. Беше толкова нескопосана като малка, хахаха. Милата, винаги трябваше да й вървя след петите и да я покривам.
Ерик леко сбърчи вежди, но това остана скрито за пищната девойка.
-Сигурен съм, че би се справила и без вашата помощ. Поне за сега се оправя добре и сама.
-Хмм...предполагам. - малко се намуси Лора, че не е създала нужното впечатление на този дорест жребец, но всичко с времето си. Всичко с времето си....

Като се замисля не бях стъпвала в зоопарк от много малка.Последния спомен от такъв ми е още от ранното детство, когато баща ми ме заведе, но онзи не беше така голям и лъскав като този.Помня, че гледах маймунките и им хвърлях пуканки, но когато се приближих да погаля една от тях, тя ми открадна панделката за коса.А тук бе същински рай, мечки, тигри, коали..всичко и даже имаше малки бебета.Сега с Лезандър се бяхме спрели пред клетката на сибирските тигри, една двойка мъжки и женски мързеливо се бяха излегнали на една от изкуствените скали и си правеха слънчеви бани.Бяхме оставили Ерик и Лора на една пейка малко по-надолу от нас и от време на време им хвърлях по някой друг поглед:
-Знаеш ли, Шейн и Шейн са много по-красиви от тези тук!-заключих аз с пръст върху устните.
-Защо мислиш така?-попита графът.
-Ами не ги ли виждаш?Тези са като две лоени кълба, толкова са дебели.Е, въпреки всичко са сладички...но са прекалено дебели.Моите са фини мъжкари.
-Скоро няма да бъдат такива ако продължаваш да ги храниш толкова много.
Зачетох се в табелката пред клетката им:
-Ол, но чакай тези са мъжки и женски.Ясно, те са двойка, като нас...Ето до къде води семейния живот, един ден сте млади и красиви а на следващия не сте се усетили как стоите на верандата и ядете чиизбургер и диетична кола.
Той се изсмя на шегата ми:
-В това което каза нямаше никаква логика...
-Може и така да е...
Насочихме се към следващата клетка, а тя бе на група лемури.Тези животинки бяха толкова смахнати, затова и ги обичах толкова много.Имаха един такъв надрусан поглед, направо да си паднеш:
-Тези ги обожавам!
-Ти обожаваш всички, Ари!
-Не е така!Не обичам..кози.Те миришат странно и погледа им е плашещ.Докато представи си онзи там.-и посочих към един лемур, който бе седнал над всички като на пиедестал.-..как танцува облечен с поличка направена от листа на палма, а на главата си носи грамадна корона от всякакви видове плодове.Да го наречем Джулиен, а?Той е крал на всички лемури тук.
-Как ти идват на главата такива неща?
-Просто имам добро въображение.И знаеш ли какво?
-Какво?
-Крал Джулиен е много добър приятел с пингвините...-изсмях се аз.
-Започваш да ме плашиш...
-Не, просто се лигавя...не се притеснявай.Щастлива съм, че съм тук.-и го дарих с целувка.
Минахме през доста други животни и рибки и пингвини.Пингвините не ги броя към животните, понеже винаги изглеждат все едно имат някакъв скроен план.Зад над се движеха бавно Лора и Ерик, отделени от нашата компания.Все еднп бяхме излезли по двойки:
-Аз се занимавам с козметика.-обясняваше Лора, а Ерик блуждаеше някъде в пространството и я слушаше с едно ухо.-На всичкото отгоре съм толкова доволна от живота си, изкарвам добри пари, живея на добро място и най-хубавото от всички знаеш ли кое е ?
-Кое?-почувства се задължен да попита той.
-Че не съм обвързана!-каза тя като наблегна на не-то.-Това ми дава свободата да правя каквото си поискам с когото си поискам, а аз го правя доста често.-хвърли му палав поглед тя.
Малко по-напред бяхме ние и аз с орловото си зрение фиксирах един господин застанал до будката за гевреци с един кашон пред себе си.Приближих се малко повече понеже ми стана любопитно какво има в кашона и когато бях достатъчно близо, видях.В него се боричкаха малки, сладки вълчета, бебета.Изпаднах в захлас и веднага се приближих и грабнах едно чисто черно, като го вдигнах във въздуха:
-А ти си най-сладкото нещо в този зоопарк, знаеш ли!-започнах да го гушкам и да му се радвам аз, проклета да съм обожавах животните.
Лора и Ерик се бяха спрели и сега ни наблюдава отново от разстояние:
-Още си я обичам по някакъв начин, но никога не съм разбирала страстта и към всички тези помяри.Животните са нещо нехигиенично, пък и миришат.А тя се радва на всичко живо все едно са е пуснали от...някъде.-продължаваше да говори тя.
Обърнах се с вълчето на ръце и погледнах Лезо умолително:
-То ще е последното, моля те!!Моля те!Аз вече го обичам!

-Та не разбрах г-н Матюс, вие имате ли някоя специална дама на сърцето или в живота?-попита Лора , като се бе извърнала към него пъчейки пищната си гръд.

-То ще е последното, моля те!!Моля те!Аз вече го обичам!
Арадел разперваше малкото вълче в ръцете си все едно беше плюшена играчка, а не живо същество. Горкото. То хапеше от време на време пръста й, с малките си, непорасли зъби в опит да се освободи, но милата блондинка си въобразяваше, че то си играе. Още преди Лезандър да й е казал, че май то не я обича така както тя него и да й откаже, мъжът, от когото красавицата изтръгна зверчето се намеси.
-Съжалявам, г-це, но животните в зоопарка не са за продан. Те са донесени, за да се отглеждат тук. Стараем се да им предоставим естествена среда, така че не може да вземете вълка.
Тя малко се намуси и натъжи, но пък Д'Арвил си отдъхна. Още повече, че не му се наложи той да й го каже. Една сръдня по-малко.
-Ето, виждаш ли?
Той иззе животното от ръцете й и го пусна обратно в кашона.
-Те вече си имат дом. Не искаш да го отделиш от семейството му, нали?
Опита да й вкара чувството за вина се оказа успешен, защото тя само поклати глава и изрече едно кратко "Не".
Мъжът я прегърна през кръста и я целуна.
-Спокойно. Имаш си Шейновците. Те са животни за хиляди.
Арадел възвърна предишният си блясък и след като се сбогуваха със собственика на вълци продължиха нататък, а зад тях вървеше ескадронът им.
-Та не разбрах г-н Матюс, вие имате ли някоя специална дама на сърцето или в живота?
Този въпрос го накара да помръкне, но не си позволи да отдаде много внимание на настроението си. Не искаше да му личи все пак. Беше си казал, че ще го крие, независимо какво.
-Не. Не мога да кажа, че такова момиче съществува.
-О, но това е толкова жалко. Такъв хубав мъж, а пък сам.
Тя положи длан на ръката му, в близо до бицепса и направи уж тъжна гримаса. Всъщност отговорът му напълно я задоволяваше.
-Не бих казал. И така ми е добре.
-И все пак е срамота. Е поне за днес, аз ще ви правя компания.
-О! - възкликна Ерик. - Това е....мило....
Не, че не беше хубава. напротив. Пръскаше се от красота. Но просто не го привличаше. А и да го привличаше, бе само плътски. Сигурно е интересен и добър човек, но не можеше да докосне душата му. Все пак щеше да се държи добре и на ниво. Не искаше да я обиди по някакъв начин.