Домакинът

First topic message reminder :

От тук минава всеки нов член да получи наставления за престоя си. Домакин е зайо байо Геш както го наричат всички. Леко психясал тип или поне така си мислят останалите. Колкото до него, никой не знае какво точно си мисли и дали изобщо е способен на тази функция.

Лушиъс се върна в кабинета на приятеля си и забеляза тъжното лице на Меропа. Явно двете със синекосата бяха приятелки и сега тя милееше за загубата й. Не му се искаше да говори за това пред нея, но не можеше и да я изпрати. По-добре да знае даже и с риск да я заболи.
-Какво става? - видимо притеснено попита Геш.
-Не знам със сигурност, но определено намирисва.
-Боунс?....
-Намислил е нещо. Няма да се учудя ако и гнусния ни шеф е замесен.
-Но какво общо има Дориан?
Пахт се приближи към тях и се подпря на бюрото както и в погребалното бюро, но този път, за да не ги чуе случайно някой.
-Слушайте внимателно. Ще говорим за това само веднъж и никога повече. Ясен ли съм?
Двамата кимнаха.
-Смит не е обикновен човек. Усетих го от първия момент, в който я видях. Не знам точно защо, но каквото и да е тя не е в безопасност.
При тези думи младата некромансърка потръпна, а домакина скочи на крака.
-Само някой да се опита да нарани демончето. Ще го изкормя. - размахваше пламенно юмрука си той.
-Не! Няма да се месим. Да не сте посмели да се забърквате в нещо, което не разбираме.
Физиономията на Зайо Байо посърна.
-Но....
-Няма "но", Геш. Разбра ли ме?
-Добре.....
-Така. Дориан има ли приятели, някой на който може да разчита?
-Ами тя си пада малко единак.
-Нима е напълно сама?
Мъжът и девойката се замислиха задълбочено. Да, Меропа й беше до някаква степен близка, но явно не й беше споделила нищо, дали за да я защити или по други причини. Изведнъж Геш вдигна жарко пръст.
-Ама разбира се! Зайче, помниш ли - онази вечер - Дрейк....
-Дрейк Туул? Ковача? - попита учудено Лушиъс.
-Ейййй....той е пекан.
-Нищо не съм казал. - успокои го Лу.
-Да, сега като се замисля си прав. Те май са доста близки. - отвърна Морт.
-Може ли да му се вярва?
-Мисля, че да. Изглеждаше много щастлив, че я вижда.
-Възможно ли е да я пази?
Тримата се спогледаха, опитвайки се да разгадаят тази гатанка, но нищо не можеше да се потвърди със сигурност.
-Мога да го попитам. - предложи Геш.
-Мислиш ли, че ако я крие ще ти каже? Мозък нямаш ли?
-Добра логика. - засмя се сконфузно домакина.
-Не споменавайте на никой за това. На абсолютно никой.
-Няма, обещаваме.
-Добре. Настани ли я?
-Да. Ето, зайче.
Той й подаде ключа от стаята на Дориан, която официално вече беше нейна.

-Хахаха... ще свикнеш. - засмя се Миша и я прекара в едно от отделенията на коридора. Спря се пред първата врата и я отвори тихичко и внимателно. Погледна тайно през процепа. Да, там беше. Спеше си така сладко, вдигнал крака на бюрото си, с кюлнала напред шапка, която закриваше лицето му.
Некромансърката пое дълбоко дъх, чак до диафрагмата си и шумно, с трясък изблъска вратата, скочи в кабинета и се извика с цяло гърло:
-Ггггеееееееееешшшшшшш....
Мъжът на бюрото подскочи като опарен от мястото си, заради писъка. Подскочи буквално. Когато Елизабет влезе видя странно облечения персонаж да виси от полилея, за който се беше вкопчил. Цилиндъра му беше паднал на земята и сега чупливата му коса си личеше съвсем ясно.
-Аааааахахаххахаххаха....... - се смееше като разпрана белокосата, сочейки го подигравателно с пръст. Мъжът я видя и си отдъхна.
-Ох, ти ли си била?
Скочи от тавана и сложи шапката на мястото й, върху главата си. Отиде при нея, хвана я за врата и стисна болезнено.
-Ауу....ауч....
-Ауч, мауч, така е. Ще ме събуждаш а?
-Стига де.
-Аааа няма стига.
Физиономията му стана някак тъжна.
-А толкова хубаво си спинках. Сега кой ще ми върне съня?
-Стига си спал. Виж какво ти нося. - посочи към Елизабет тя. В момента, в който Геш видя непознатата ченето му падна надолу. Дамата пред него беше толкова красива. В имението беше бъкано от хубавици, но красотата на Уинтър беше чиста, като порцелан. Той скочи и се озова пред нея като подаде доста нескопосано едната си ръка напред, а в същото време се беше ухилик като пълен олигофрен. Не, че не си беше такъв.
-Хахаха. Ел, това е зайо байо Геш. Той е домакинът на имението и мой добър приятел.

-Не думай.
Той стисна здраво ръката й, след което я пусна и се обърна до половина към другото момиче.
-Това коледния ми подарък ли е?
-Хаха, иска ти се. Това ще е новата ми съквартирантка.
-Така лииии? - продума любопитно Геш и почна да върви около Миша. - Просто така без изпит?
-Хайде де. Какво толкова? Тя е нукса и съм сигурна, че ще е отличен ученик.
Домакинът постави юмрук под брадичката си. Очите му шареха нагоре и настрани. Елизабет не го познаваше и не знаеше, но всъщност така той показваше, че мисли.
-Ммм....Не!
-Хайде де.
-Не!
-Хайде.
-Не!
-Хайде.
-Не!
На русокосото момиче й се замая главата от този иначе така забавен техен спор. Погледнато от страни Миша стоеше леко преведена в кръста, с преплетени в молба ръце. А зайо - той също се беше навел към нея, така че да са лице в лице. Бе поставил двете си ръце от двете страни на кръста си, а дългите му ръкави се влачеха надолу. Некромансърката разбра, че колегата й по раса няма да промени решението си, затова реши, че е време да използва тайното си оръжие. Тя още по-настъпателно се изви към него, а очите й се разшириха толкова много, като на ранено куче.
-Моляяяяяяяяя.....
Изглеждаше толкова сладка, за някои може би плашеща, че никой не можеше да й откаже. Геш се опитваше да запази самообладание. И друг път беше виждал този израз и все си казваше, че следващия път няма да се поддаде. Той скръсти ръце пред гърдите си, като защитна реакция и почна да клати неодобрително глава.
-Не, не, не, не....
Но не издържа и я погледна. Веднъж направил това просто не изтрая. Малкото й личице като на кошутка, тези пърхащи миглички и огромните навлажнени очи.
-Ааааа.....добреееее.... - извика накрая странният мъж като размяташе ръкави на всички страни. Като че ли, за да не промени решението си, той се изстреля като стрела зад бюрото си и отвори грамадната книга, където записваше данните на всеки новопостъпил.
-Име, години, раса.... - изкаканиза светкавично домакина

Всичко беше записано със светкавична бързина. Като че ли от самата писалка се вдигаше пушек, а листа още малко щеше да се скъса от съпротивлението. С все така бързи движение Геш извади един ключ и го метна към Елизабет, която успя да го хване във въздуха. Чак тогава той се изправи отдъхнал.
-Тази мошеница си има ключ, този ще е твоя.
-Кой наричаш мошеник? - запали се Миша, заради определението на личния й коз.
-Теб, кой друг?
-Я ми го кажи в лицето!
Домакина се изправи срещу нея, повдигна свитата си ръка и я тупна по главата привидно леко, но всички знаеха колко сила се крие в това високо тяло. Момичето изохка от удара, но не продължи да негодува. Да, Геш й беше добър познат, но знаеше, че е лудост да го ядосваш. Не беше учител, това е така, но отговаряше за поддръжката на цялото имение и ако искаше можеше да те изхвърли като мокро коте, че и отгоре.
-Нещо друго? - попита той.
-Не...и много ти благодаря.
Миша се надигна на пети и го целуна по бузката от благодарност, който той веднага след нея изтри. Това момиче понякога го изкарваше от нерви, но все пак си оставаше сладурана.
-Хайде, изчезвайте. Имам работа за вършене.
-Каква?
-Ще спя, разбира се, хахаха.
И просто така той ги избута извън кабинета си. Така или иначе това няма да бъде последната им среща. Веднъж озовали се пак на коридора, Миша хвана новата си приятелка за ръка и тръгна да я води към третия етаж, където се намираше стаята им.

/Елизабет, пиши в стая номер 007/

Поредния работен ден на домакина беше изминал и сега той седеше и реанимираше на отворен прозорец, оставяйки лекия вятър да опресни мозъка му. Днес имаше доста задачи, подписки и бланки за попълване, да не говорим, че се наложи да освободи няколко стаи и да ги поправи, тъй като предишните им собственици бяха решили да ги направят на пух и прах. Сега той седеше на парапета и блажено си хапваше нещо от стреопорова чинийка, което след Минута Меропа видя, че са спагети със зеленчуци.
- Господин Геш. Надявам се, че не ви безпокоя, но се прибирах и не ми се спеше, затова като минавах край вратата ви, реших да ви видя. Дано да нямате нищо против.
Той се обърна към нея и се усмихна. Ето, че щеше да си има компания.
-Разбира се, че не. Няма ли да спреш да ми говориш на Вие, зайче?
Той слезе от импровизираната си седалка и се приближи, като поднесе чинийката към нея.
-Искаш ли?
Без да чака да му отговори я дръпна и двамата седнаха на земята по турски. Геш извади изпод ръкава си още една вилица и й я подаде. Разбира се, че искаше. В какво състояние бе само. Сигурно е уморена и гладна. Не се съмняваше, че Лушиъс имаше голяма вина, за да изглежда така.

Ама тя май наистина беше много гладна, а? Направо се нахвърли върху пастата като улично куче върху кренвирш или като....като...като вълкодав върху ранен некромансър. Пак се отплеснах от темата.
Та, Меропа нагъваше и фъфлеше, фъфлеше и нагъваше.
-Добре, добре, говори ми на Вие. Какво пък, лошо ли ми е?
Тя кимна радостна и пак натъпка устата си. Без да се усети цялата порция свърши, като Геш бе успял да си вземе само няколко хапки, а момичето незнайно защо тършуваше с вилицата си в празната чиния, с надеждата да намери още някакви остатъци. Домакинът поклати глава и бръкна за втори път в ръкава си. Морт се чудеше дали няма да изкара още една вилица, но не, той изкара още една пълна със спагети чиния. Очите й се ококориха и се чудеше дали да ги погълне като предните или да се погнуси, заради това, от къде бяха излезнали. Но физическата нужда си надделя и почна пак да ги увива около прибора и да ги пъха в устата си. Зайо Байо се почеса по главата. Не помнеше да яде толкова, даже не беше сигурен, че изобщо се храни. Голям пропуск. Добре, реши го. Ъупна се с длани по бедрата и скочи на крака.
-Ей сега се връщам. Ти си стой тук ииии.....ъъъъ....хапвай....
И изтича през вратата, като я остави сама да смуче и дъвче мини кюфтета от кайма. След известно време се върна, а ръцете му бяха пълни с някакви цветни пакети, много пакети. Той ги разтвори и те се разсипаха на земята пред Меропа като подаръци от коледно дърво. Когато ги погледна по-добре видя, че некромансърът бе домъкнал шоколади, вафли, бисквити, няколко кроасана и едно сметаново руло.
-На, яж! - заяви й той, като грабна една вафличка и почна да я гризе. Явно това щеше да е неговата вечеря.

Геш вдигна рамене:
-Еее....
Добре де, не харесваше как готви готвачката в столовата. Не харесваше ли? Направо я ненавиждаше. Нямаше такива буламачи като нейните, стари продукти, сух хляб и плодове и заленчуци, които бяха далеч от сочни. Затова винаги си взимаше продукти от града и си майстореше по нещо. Всъщност си го биваше с кулинарните умения.
Отвори кроасана, който Меропа му подхвърли и отхапа една голяма хапка, оставяйки крема да се стече по гърлото му. Излапа десерта за две минути, а девойката вече привършваше с последния блок шоколад.
Светкавица проблясна през прозореца и електричеството в кабинета изгасна за миг, след което малката, прашна крушка присветна отново.
-Май ще има буря.
Малко след като домакина каза това се чу и първата гръмотевица, а след нея още една и още една. Дъждът не се забави и големите капки бясно забиха по стъклото, вятъра плющеше в клоните на дърветата, люлеейки ги като трупове на бесилки. Бурята се разяри с всичка сила и Морт се стресна. Беше лято, но отдавна не бе валяло по този начин, все едно самите небеса плачеха с тежки сълзи. Токът продължаваше да си играе не само с тях, но и в цялото имение. По коридорите можеха да се дочуят някои други стъпки, които припряно подминаваха, после наставаше пълна тишина. Всички се барикадираха в стаите си, с надеждата да проспят бурята или поне да я посрещнат под завивките си.
Некромансърката трепереше от гърма, забравила напълно за лакомствата. Геш видя това и отиде до нея като я изправи.
-Хайде ела. Искаш ли да останеш при мен през нощта?
Тя кимна срамежливо. Не искаше да си признава, но наистина предпочиташе да не остава сама точно сега.
Мъжът я заведе до едната стена и я сложи да седне отново. Взе едно голямо вълнено одеало, седна до нея и ги зави с него през глава, като направи нещо като импровизирана палатка. Концентрира малко магия в пръста си и той светна в оранжево. Пламъкът се преобразува в топче, което се отдели от показалеца му и почна да се рее във въздуха, осветявайки лицата и телата им. После гушна Меропа през рамо, за да я успокои и загледа светлика.
-Видя ли, не е страшно.

-О, това е много хубаво, зайче. Радвам се. - Усмихна се Геш и двамата почнаха да си говорят. От весели, приказките им взеха друга насока. Поради бурята или липсата на ток, почнаха да си разказват истории за призраци, вярвания за митични същества, които се появяват на пълната луна, Дами Пики и всевъзможни страшни митове и легенди.
Беше им забавно защото бяха заедно, но при всеки нетипичен шум изтръпваха, завладени от историите. Даже и Зайо Байо, който беше толкова силен, често се ослушваше и стряскаше.
Изведнъж по коридора се чуха стъпки от остри токчета. При цялата останала тишина те придобиваха неземен отенък и двамата ни приятели затаиха дъх.
-Какво е това?
Крачките наспътваха още повече и Геш махна покривалото. Страхът, чисто по детски ги беше сковал. Бяха изгубили сетивата си на некромансъри, изживяваха се като две лапета, скрити в къщната конюшна, които се криеха от торбалан. Токовете спряха точно пред вратата и те затрепереха. Зад масивната врата се чу очестено дишане, толкова призрачно, че косата ти можеше да побелее само докато го слушаш. Бравата изскърца и се завъртя, а Геш и Меропа бяха на предела на благоразумието си. Вратата се отвори с трясък и вътре връхлетя бясно фигура бледа като привидение, осветявана само от светкавиците. Това преля чашата на двамата ни герои и те отворили уста се извикаха с всичка сила:
-Аааааааааааа.....
Но съществото се уплаши също и последва примера им.
-Ааааааааааааааааааа.....
-Ааааааааа.... - викаха те.
-Аааааааааа... - викаше то.
-Ааааааааааа... - пак те.
-Аааааааааааааааааааа....... - пак то.
Двамата скочиха и се прегърнаха търсещи закрила един в друг, а нахлулото нещо се залепи за стената, хванало се за сърцето, което всеки момент щеше да изскочи от тялото му.
Чак тогава те познаха готвачката, за която преди известно време стана на въпрос. Сега тя стоеше и примираше от страх, толкова, колкото и те. Накрая осъзнали се Геш се намръщи, заради излагацията им и й се сопна:
-Какво правиш тук, дърта чанто?
-Призрациииии. Призрацииии... - почна да крещи жената.
-Какви призраци, мари?
-В имението. Цялото. Обладано е от призраци, духове. Навсякъде са.
Домакина отиде до нея, хвана я за раменете и я разтърси грубо.
-Осъзнай се, жено. Какви духове са ти в главата.
Тя го стисна с острите си нокти.
-Чувам ги. Навсякъде са. Направиха кухнята на нищо. Подиграват ни се. Играят си с нас, Себастиан да ни е на помощ.
-Ти напълно си откачила. Просто буря.
-Не е просто буря. Има духове ти казвам.
Той я пусна и изсумтя.
-Бабини дивитини. Ще ти докажа, че няма такова нещо. Меропа, идваш ли с мен?
-Да. - побърза да отговори тя и тримата тръгнаха към столовата, като на готвачката хич не й се искаше да се връща там, затова се наложи Геш да я влачи след себе си.

/Бо, пиши в столовата и очаквай моето включване/

Състояха се от жълта пижама от две части. Доста широко долнище и горнище със също толкова дълги ръкави както и ежедневната му риза. За капак на всичко пижамата беше на малки оранжеви звездички. На главата му клюмаше дълга спална шапка, чийто връх падаше от едната му страна, а на челото си бе поставил покривало за очи, от онези които някой хора си слагат когато спят.
Момичето не можеше да повярва, че реално носи това нощем.
-Какво? - попита възмутено Геш.
-А, не, не, нищо. - опита се да замаже положението Меропа.
Домакина влезе под палатката и само я бутна по рамото.
-О, я заспивай.
И я гушна. След няма и десет минути двамата вече се бяха отдали на заслужена почивка, а Геш от време на време даже похъркваше.
Сутринта дойде, а с нея и първите лъчи. От палатката не бе останало нищо. Одеалото се въргаляше небрежно смачкано на пода, Морт спеше кротко на топка, а домакина беше положих едната си ръка през кръста й. Главата му стоеше странно назад, сякаш врата му беше счупен или нямаше кости. Устата му беше отворена широко. От нея се стичаше една лига, образувала малка локвичка на земята. Похъркването му все още се чуваше.
Вратата се отвори и чифт кожени боти застанаха до главите им като им направиха сянка. Спящите се събудиха от това и погледнаха със сънени очи нагоре. Над тях се извисяваше Лушиъс с намръщен поглед.
-Да не би да прекъсвам нещо?
-Мхмммм.... - измънка Меропа, след което мозъкът й се задейства. Едно щрак се завъртя в него и тогава си даде сметка кой точно стои над нея. Подскочи бързо и почна да осъзнава ситуацията, в която ги бе сварил.
-Не, не, ние такова. Не....
-Оууууииииии.... - прозя се Геш, разпервайки широко ръце. Едната се заби в бузата на Меропа, която изхвърча на метър и почна да я разтрива, а другата удари твърдата обувка на Пахт.
-Ой, друже. Защо толкова рано?
-Щях да ти кажа да пием кафе, но явно вече си си намерил компания. - отвърна като даже не обърна внимание на забитото в стената момиче, което сега чешеше неадекватно разрошената си коса.
-Кой бе?
Лу извърна главата към ученичката си, а после пак към Геш.
-Тя ли бе? Не ставай смешен. Никоя жена не може да ме накара да я предпочета пред теб. Не се обиждай зайче.
-Ам...хамм..А?! - изпиулка само Морт.
Геш я погледна странно, после вдигна рамене.
-Все тая.
И скочи на крака, отиде зад един параван и набързо се преоблече. Вече готов се върна при приятеля си.
-Та за какво кафе говореше?
Лушиъс сега бе вперил погледа си в Меропа и я изучаваше. Очакваше и тя да каже нещо, вместо само да мяка и мънка.

Когато почна бавно да се възвръща към реалността, Меропа осъзна в какво нерадостно положение бе попаднала. Лушиъс стоеше пред нея като червен светофар и очевидно очаваше някакво обяснение, някаква реакция. Но девойката наистина не знаеше какво да каже, какво да направи. Не бе сторила нищо нередно, но въпреки това се чувстваше виновна, като Юда, държащ в ръка тридесетте сребърника. Разбира се, не можеше да докаже, че не е имала вземане-даване (:Д:Д:ДД:) с домакина, а да се оправдава само щеше да влоши нещата. А дори и да го убеди в невинността си, щеше да остане усещането за нещо нередно. Поне така некромансърката гледаше на нещата. Но вече не можеше да промени каквото и да било. Глупаво момиче! Защо не й бе хрумнало по-рано, че е възможно да се случи подбен инцидент? Всеки би могъл да нахлуе в стаята и после.. неизбежно щяха да плъзнат слухове, тъй като напоследък личността й предизвикваше значително по-голям интерес от преди, когато никой не бе чувал за нея.
Положението на Меропа бе повече от отвратително. Май се бе издънила здравата. Коя, по дяволите, беше тя в крайна сметка? Да не би да блестеше с много умения, с много акъл, с каквото и да било? Не! Бе по-трагична във всичко и от дете! Но въпреки това бе получила онова, за което другите дори не смееха да мечтаят! Не стига, че бе привлякла вниманието на човека, за когото бе достойна само една богиня, ами сега я заварваха ... да спи в една палатка с други мъже. Последната мисъл й прозвуча толкова долнопробно! Независимо, че не бе вършила нищо нередно, вече си бе вушила, че е сторила най-непростимо престъпление. Не заслужаваше Лушиъс, не заслужаваше дори да го погледне. Незначително момиченце!!! Какво си бе въобразила изобщо, всяка жаба да си знае гьола, нали? А тя се бе нахвърлила направо върху океана.
Тъй като вече не можеше да издържи на срама, унижението и цялото напрежение, стана и профуча през вратата, без да пророни дори една думичка. Защо да говори, само да се излага повече? Искаше да се изравни със земята възможно най-бързо.
И така, както беше по пижама, изтича към стаята си и се заключи. Нямаше да излезе цял ден!

Меропа изхвърча от кабинета като хала, оставяйки вратата след себе си широко отворена. Геш отиде до Лушиъс и двамата изгледаха след нея с ококорени очи и учудени души.
-Абе какво й стана?
-Не знам. - повдигна рамене Лу.
-Ти не вярваш, че ние двамата....
-Всъщност ни най-малко.
-Тогава защо изхвърча така?
-Не знам! - повдигна рамене Лу.
-Да я потърсим ли?
-Не, остави я да й мине.
-Какво ще правим тогава?
-Дай да пием по едно бързо кафе и да ходя в погребалното.
-Уууу може ли да дойда с теб?
-Ела.
И двамата тръгнаха към изхода.
-Обаче Меропа е много мила. Не е ли мила Лу?
Пахт изгледа тъпо. Второ дежа вю.
-Това си го казвал вече....

А в момента Геш рисуваше. Един талант, който пазеше ревниво. Когато Меропа нахлу, той бързо прибра листите и се зачуди къде да ги скрие. Обръщаше се на едната страна, после на другата, после на четвъртата, гледаше нагоре и надолу, но не можеше да си хареса място. Където и да ги сложи, тя каквато е сладко любопитна щеше да иска да ги види. И затова когато така и не се реши взе, че направи най-необмисленото нещо. Хвърли ги през прозореца. Да, през прозореца ви казвам. Те полетяха във въздуха, като някои изпопадаха в гробищата, а другите бяха понесени от лекия вятър.
Двамата се надвесиха на парапета и се загледаха в хвърчащите листи.
-Ъъъъ...... - измънка Геш. Чувстваше се като кръгъл идиот в момента, но това бе само моментно състояние и за да замаже положение се ухили и се обърна към Меропа.
-Ами припадна. Не ме питай защо не знам. Може би ти ще трябва да ми обясниш. Проспа остатъка от деня и цялата нощ.
Той се изпречи пред нея и я погледна право в очите, с притеснен вид.
-Мо, кажи ми истината.
Истината. Едва ли и сама знаеше.
-Да нямаш ниско кръвно?
Върху главата на момичето падна невидима наковалня. Този Геш! Непоправим беше. Тъкмо да си помислиш, че е сериозен и той пак ще обърне нещата на сто и осемдесет градуса. А най-смешното е, че неща като ниско или високо кръвно наистина го притесняваха.

Очите на Геш се разшириха:
-Синк?
Мъжът почна да се върти замислен, направи няколко кръга на помещението и пак се спря пред Меропа, този път много по-сериозен от обикновено.
-Не знам какво е станало, но се сещам защо. Този е психопат. Опасен е, пази се от него. Ако някой от учителите умре, Боунс или Лу, той ще заеме мястото му. Говори се, че е по-велик и от Боунс. Мрази ги и двамата, предполагам, че затова ти е оставил този...белег. Бъди внимателна. Ако го видиш гледай да не си сама.
Момичето слушаше внимателно и кимаше. Определено щеше да запише тези съвети в мозъка си с невидим химикал. Предполагаше, че въпросния е доста силен, но не очакваше чак толкова.
След няколко минути вратата се отвори и вътре влезе Лушиъс, придружен от два некромансъра. Когато видя Морт, той се спря за момент. Очите им се срещнаха. Нейните говореха толкова много, а неговите точно обратното - опитваха се да скрият всичко, което се таи в тази объркана душа. Но когато видя, че е здрава и непокътната вътрешно се успокои.
-Ой, Лу, знаеш ли, че.... - започна Зайо Байо, но тогава погледа му се спря на Мортем. Той я изгледа изпитателно, след което устата му се разшири в усмивка.
-Я! Ама това, това е...демончето!
Той скочи и се озова пред нея. Хвана я, повдигна я в прегръдка и я завъртя във въздуха.
-Демончееее....ти се върна.
Девойката се разсмя. Този перко й липсваше.
-Върнах сее... - провикна се радостно и тя.
-Йееййй....А и ти си тук, черньо. Усмихни се де.
Геш я пусна и застана пред него.
-Не е много трудно. Ето виж.
И той му показа начина, по който човек се усмихва.
-Ти пробвай.
Деф само изръмжа.
-Е, както искаш.
През това време докато домакина се занимаваше с останалите, Пахт отиде при Меропа.
-Добре ли си?
-Ами...да. - несигурно отговори тя. - Защо?
-Просто така.
-И какво всички сте ми дошли на гости ли?
-Не точно. Вече настани Деф в една от стаите нали?
-Точно така.
-Искам да сложиш и Мортем при него. Ще са съквартиранти.
-Хахаха, ти сериозно ли?
-Напълно.
-Дадено! - вдигна палец нагоре Зайо и се зае със задачата да попълва данните й, в стаята на Деф.

/Свободно РП за всички. Кой превари, той завари/

Лу доведе Мо и Деф в стаята на Зайо Байо Геш. Себастиян редовно си и даваше да му гледа резилите, тъй като видя, че ако не и даде ще има по цял ден и цяло нощ да го гледа с кучешкия поглед, а тя знаеше, че на него не отказва. Той и липсваше. Преди и беше единствения приятел и сега като го видя на живо се усмихна. Беше и чудно как изобщо я позна след толкова време, а и сега беше с поне 50 сантиметра по-висока. Доста по пищна ако ме разбирате и с променена коса.
-Я! Ама това, това е...демончето!
След това я прегърна и я завъртя. Всичко супер, само не и определението.
-Стига сте ми повтаряли, че съм демон. Дори нямам крилца като на онези гадини дето Себи се опитва да възпита. Иначе ми липсваше Зайо.
Тя също го прегърна и се сви в него Зайо беше топъл, миришеше приятно и винаги беше луда глава. И тогава и пресветна. Мо се отскубна от него и отиде до сака си. От там извади една връзка с моркови и му ги даде.
-Помниш ли преди какво ти казах. Всеки път като идва ще ти давам моркови. А сега ще ми кажеш ли как ме позна?
И се засмя. Беше ги взела специално от доставчика на Себи с храната. Все пак Себастиян си се грижеше доста за нея и и даваше само най-доброто. По отношение на уют. За тренировки беше по-брутален и от Деф. И тогава дочу за нея и Деф. Че щели да бъдат в една стая. Това я накара да изтръпне цялата. В главата и се появиха прекалено много сцени където тя е с отсечена глава, крак, ръка. Коса в гръбния кош. В черепа на главата. Направо ужасно.
-Не искам да съм с него. Той ще ми види сметката в момента в който се махнеш.
След това се усмихна миличко и погледна Лу.
-Може ли да направим така. Аз да си ходя всеки път след тренировки в Ада и после да идва като започнат тренировките?
Молеше се да каже да. А дано, но надали.