Домакинът

От тук минава всеки нов член да получи наставления за престоя си. Домакин е зайо байо Геш както го наричат всички. Леко психясал тип или поне така си мислят останалите. Колкото до него, никой не знае какво точно си мисли и дали изобщо е способен на тази функция.

Почуках на вратата и влезнах. Вдигнах ръката си, като свих два от пръстите си във формата на V за поздрав.
-Йо! - казах след, което се сепнах - Ама ти не си заек?
Всъщност пред мен стоеше един висок, слаб индивид, в усмирителна риза, шапка достатъчно голяма, че да закрие почти цялото му лице и големи кубинки. Но това, което ми направи най-силно впечатление бе устата му, която бе зашита отстрани. Странен тип. Сефте. Едва ли имаше нещо в тази гилдия, което да не е чудато.

Докато зайо байо Геш подписваше поредните документи за внесени такси от общежитията, вратата на кабинета му се отвори широко и в него нахълта ниско рошаво момиче.

-Йо! Ама ти не си заек? - изрекоха малките и бледо сини устни.
Думите и го нахараха да се разсмее, но не даде никакъв признак за това.Устните му едва се раздалечиха една от друга, а гримасата му бе все така студена.Той захвърли документите които държеше в ръцете си и бавно се приплъзна назад заедно със стола като чели се намираше на ледена пързалка.Столът тупна в стената и спря на място.Зайо байо (както го наричаха всички) постави ръцете си на страничните дръжки на стола и се изправи бавно.Направи няколко маршови крачки към Дориан, а с ръка свали шапката си и я захвърли към единият край на стаята.

- Не драга моя, аз не съм заек.Аз съм най-страшният ти кошмар! - тук той направи лека пауза.Един малък съспенс в затъмнената стая.Сякаш в далечината се чуваха тътени от барабани, като тези които бият преди Гладиаторските битки.Гледаше я право в очите, както и тя него.Движеше бавно и грациозно тялото си към нея. - Аз съм този, който ще те изхвърли от тук при най-малкото ти провинение.Аз съм този, който ще те остави да спиш гола всеки път, когато забравиш да си платиш наема. - с няколко подскока той я заобиколи и застана точно зад гърба и.
Доближи лицето си до косата и, след като вдиша дълбоко.

- Мммм... свежа мърша! - изрече със задоволство.Харесваше му аромата на свежа плът или по-скоро аромата на свежа смърт. - Знаеш ли, тук рядко се срещат такива като теб.Млади, току що започващи да се разлагат.Все още ухаещи на формалин.Обикновено когато някой умре, душата му предпочита да се възнесе в рая или да гори в адски мъки заради греховете си.Но тук, тук идват най-ужасните, най-безскрупулните, най-мразените. Интересно ми е с какво това фино тяло е съгрешило за да достигне до тук, мястото на прокълнатите.

Гледах и не вярвах на очите си. Движеше се странно, говореше като изваден от книга и защо по дяволите ми помириса косата. След няколко минутно наблюдение бях напълно убедена - тоя беше Палячо! Имах чувството, че пот се стича по страната ми от тъпотия. Изобщо не разбирах какви ми ги бръщолевеше. Нещо за някакви си голотии, някакви провинения, честно казано спрях да го слушам след втората минута.
-Интересно ми е с какво това фино тяло е съгрешило за да достигне до тук, мястото на прокълнатите.
-Кой знае... - казах монотонно.
Обърнах се към него и го изгледах отегчено.
-Ъъъъ.... та коя викаш е стаята ми?
Каза ми това, нали? Почти сигурна съм, че говореше за някакви стаи, наеми и май някакви лилави пойни птички.

Дребосъка не откликна на очакванията на Геш, което хич не му се понрави.Той смени рязко позицията си и застана пред момичето като разпери ръце на страни, a ръкавите на усмирителната му риза висяха във въздуха и леко се поклащаха от лекият полъх който трудно можеше да се определи от къде идва.

- Ауу... така значи.Малкото момиченце не иска да и играе със зайчето? - лицето му придоби тъжна физиономия, като разкъсаните му устни се свиха в тъжна гримаса а малките конци прикрепящи плътта му едва не се пукаха един след друг.

- Пом-пом-пом-пом, пом пом пом ... пом пом пом ... пом пом пом... - затананика си той като започна леко да размахва ръцете си пред лицето на момичето, а веещите му се ръкави сякаш бяха палките на диригент. Тананикането му се усилваше в такт с размахването на ръкавите, а лицето му изглеждаше все по-зловещо.Изведнъж, той спря.Настана тишина, която бе прекъсната само от тънкият му глас.
- Щом не искаш да си играеш със зайчето, ще трябва да потичкаш като зайче... от тук, до последният етаж.По стълбите! Стая номер 10, приятно прекарване!

/ Дориан, тръгни по коридорите и намери стаята си. Когато я намериш, я подреди както на теб ти харесва и се отдай на почивка.Имаш нужда. /

-Ахахахаха - засмях се искрено. Ето така вече повече ме радваше. Взех ключа от стаята си и се запътих към вратата. Преди да си тръгна се обърнах и почнах да му шептя, все едно не исках никой да чуе.
-Ей зайо.... може би някой ден ще ти кажа защо съм тук.
Огромна усмивка озари лицето ми, показваща всички зъби в своя блясък.
-А и между другото, готина мелодия. - намигнах му и тряснах вратата след себе си. Време беше за почивка.

Бавна и флегматична, като охльов Мортем се влачеше по коридорите към домакина. Нали все пак мистериозния глас и каза, че е приета и да ходи да се настанява. Но вече започна да си мисли, че заради факта, че Себастиян Дантес я е отгледал всички я мразят. Е поне господаря ще си събира сила от тази омраза, тоест тя му помага. А нали точно за това я създаде. Мортем стигна до стаята на домакина и сложи ръка на бравата. Тя я натисна леко и влезе вътре. Срещу нея зад голямо бюро седеше някакъв сладур с усмирителна риза. Мортем вдигна ръката си към него и настъпи тишина, за около 3 минути. Накрая тя тихичко каза:
-Сладко.
А погледа и беше отправен право в шапката на главата му и усмирителната риза. Тя разклати главата си и пак го погледна.
-Някакъв мистериозен глас от Приемната зала, ми каза да дойда се настаня, вие би трябвало да сте домакина. Ако съм сгрешила стаите се извинявам.
И Мортем изчака да види дали е попаднала на точното място или наистина е невежа и не знае къде ходи, какво прави. А и наистина се надяваше поне този тип да се окаже, малко по-любезен от гласа и Микаел.

Геш отвори устата си в нещо като широка усмивка. Шапката закриваше лицето му. Само няколко черни кичура от евентуалния му бритон се показваха.
-Аууу...колко мило. Мистериозният глас е приело ново демонче.
Той стана от стола, приклекна леко и сви ръце пред гърдите си в лактите. В тази поза почна да подскача към нея като заек.
-Скок подскок скок подскок. - тананикаше си той докато стигна пред нея. Беше доста по-висок от Мортем затова изви врата си, така че главата му да е надолу, все едно бе счупена и се ококори пред нея.
-Привет. Кажи на зайчето как се казваш.

Мортем го гледаше с интерес, който досега не проявяваше към нищо и никой. Мда тя си беше доста странна. Харесваше смахнатите неща, лунатиците и този заек тук. А когато разбра че определено е като мишка пред него и стана доста странно.
-Привет. Кажи на зайчето как се казваш.
-Ами Мортем Хелските, господин заек.
Каза Мортем, но едвам не се засмя след това. И в момента искаше да го гушне, но се сдържаше. Факт момичето си пада по извратените същества.

Зайо байо Геш плесна с ръце.
-Чудесничко. А сега демонче кажи на зайчето и на колко си годинки. Така де всичко трябва да е записано. Дам, дам...
Този определено не беше с всичкия си, но явно девойчето му се радваше по собствен странен начин. Явно бе улучила домакина в добро настроение. Можеше само да се надява да не го сварва в лошо.

Когато Зайо Байо Геш плесна с ръце Мортем се засмя, понеже от усмирителната риза, главно от ръкавите стърчаха две връзки и те почнаха да се размятат.
-А ами на 17 съм. А защо ми викате демонче?

Геш протегна ръка и я строполи върху рамото на Хелските. Нещо като прегръдка явно. Ръкавът му падаше свободно по деколтето й.
-Ами как да ти кажа, душко - приличаш на такова. Нооооо....това да не те плаши - засмя се домакина и с един скок се озова обратно на стола на бюрото си. Със светкавична бързина отвори една огромна тетрадка. Изведнъж погледа му стана сериозен и се помрачи. Грабна дълго перо на бяло-черни раета и започна да записва:
-Мортем Хелските на 17, клас некромансър, стая 009 на последния етаж.
Той тупна силно книгата и от нея се разнесе малко прах, после хвана ключа за въпросната стая и й го подхвърли.
-Е, демонче, нещо да не си разбрала?

Мортем хвана ключа с две ръце и го погледна. После премести погледа си към Зайо Байо.
-Има едно нещо. Какви са правилата на общежитията. В предишния ми дом господаря искаше строго да спазвам правилата на дома му, така че си мисля, че и тук има такива.
Докато казваше това, тя леко наклони глава от страната на която беше нещото мязащо на череп на главата и.

-Правила? - повтори той замислено. - Те са прости - не чупи вещи, които не са твои, плащай си наема в края на месеца, не приютявай хора, които не са от нашите територии. Това са. Нарушиш ли ги си аут. Това е душко. - свърши ухилено той.

-Благодаря.
Каза му тя и лекичко се поклони, след което се усмихна едно ведро.
-Ако другия път като дойда си в добро настроение обещавам да нося и моркови.
Пошегува се Мортем и се обърна.
-Е чай зайо. - и докато излезе си каза тихичко - и все пак исках да го гушна. Беше прекалено сладък с тази шапка и ризата.

Преди да се прибере в стаята си Мортем искаше да по досажда и на Зайо Байо. Само защото го харесваше, а и искаше да вземе шапката му. Тя спря пред вратата и почука.

-Даммммммм.... -измрънка явно Геш отвътре. - Не съм пиколо, влез, събуй се и излез, аааахахахаххаа. - един откачен смях, след друг откачен смях. Само където смеха на Геш беше като на човек пуснат преждевременно от лудницата. Мортем влезе и завари интересна гледка. Зайо байо бе качил краката си на въртящия стол и съответно....се въртеше в кръг като пумпал.
-Ой. - поздрави я той в момента когато стола се завъртя така че лицата им да се засекат.

Мортем се учуди, като го видя така. Беше като малко детенце и наистина, ама наистина беше смешен. РАзбира се една много сладникава и в същото време примамлива усмичица се появи на лицето и.
-Зайоооо.
Каза тя и веднага се залепи пред него.
-Как си?
Попита го Мортем, като се мъчеше да не бъде отнесена от въртящия стол.

-Зайоооо. Как си? - извика тя и светкавично се озова пред него, като от интусиазма си бутна стола и той залитна надолу.
-Аааа... - се провикна Геш докато летеше към земята. В следващия миг се строполи, а стола се озова върху него.
-Ауууттт...тттъъъъ... - стенеше докато се изправяше. Погледа му се беше изменил в свиреп. Мортем за първи път го виждаше не смешен, а плашещ. Огънят в очите му можеше да убие. Той дръпна ръкава на дясната си ръка и разтвори дългите си кокалести пръсти. Положи заплашително дланта на главата й и впери поглед в нейния.
-Къде.... са....ми....морковитееееее - изкрещя, след което пак почна да се смее изтерично и я завъртя като балерина с показалец застопорен на върха на малката й главичка.

Мортем първоначално се стресна, но после като чу моркови и се усмихна. Тъй като криеше лявата си ръка зад мантията тя я показа пред Зайо и носеше морковчета.
-Ето ги.
След което седна на бюрото и го погледна с интерес.
-Та не ми отговори на въпроса, как си? И има ли някое ново демонче?

Той грабна морковите и зае сериозен наставнически вид. Загриза един морков и почна да върви важно като учител в детска градина, като леко ръкомахаше със зеленчука.
-Аз съм добре, много добре, демонче. Други демончета няма, ти си най-новата. Предното не беше демонче, предното беше зайче...синекосо зайче. Но то не си играеше толкова колкото теб. - Геш каканижеше думите бързо една след друга, така че ако се отплеснеш и за една секунда щеше да изпуснеш целия смисъл.
Мъжът извади една стъклена бутилка от шкафа пълна с тъмночервена течност. Отпи жадно, за да преглътне храната и измляска звучно. Домакинът забеляза, че момичето наблюдава с интерес този физиологичен процес. В интерес на истината очите му действително се виждаха. Той гледаше към нея ококорено и с неразбирането на малко дете. Тръгна свито към нея и се застопори. Стоя така известно време, стиснал ръце между краката си с глава и поглед забити надолу от срам и свян. После подаде бутилката към Мортем.
-Ето.... - каза той без да променя стойката си.

Мортем го гледаше какво прави и му се чудеше. Той беше забавен, различен от останалите чудаци. Беше мил, но и опасен. Беше едновременно луд за връзване и най-нормалния човек на света. Мортем го погледна когато се сви и и се стори още по-сладък от преди. Тя отиде до него и застана на колене и леко повдигна шапката му, колкото да го погледне в очите.
-Зайо, добре ли си?

Тъмно кафевите му очи се бяха уголемили и навлажнили като на кошута. Долната му устна леко трепкаше. Изведнъж той разпери ръце странично. Ръкавите падаха надолу както винаги. Геш се извика:
-Просто никой до сега не е носил моркови на Зайо. - с тези думи сълзи почнаха да се стичат от очите му. Той гушна Мортем силно, все едно мачкаше плюшена играчка. Малкото й тяло се заби в неговото доста по-голямо. Стискаше я толкова, че й бе трудно да диша и след няколко секунди почна да хрипа. Мъжът се усети и я освободи от железния си захват.
-Оу....моя грешка.... - измънка той като бършеше мокрото си лице в ризата.

Мортем стоеше и чакаше отговор, когато изведнъж Зайо я прегърна. Ама каква прегръдка само. Направо можеше да и смели крехките кости, ако не я беше пуснал. Мортем леко се закашля и се поразмърда. Май и беше писано да става плюшена играчка на Зайо и на Лушиъс. Как успя за два дена да получи две прегръдки и два удара. Тя погледна Зайо и се усмихна.
-Вече ще почна да нося бронирана жилетка вместо роклички. Мисля, че днеска прекалено много ме мачкаха.

-...Мисля, че днеска прекалено много ме мачкаха... - само това бяха част от думите които уловиха слуховите рецептори на Геш.

*Пфффф* - чу се звук като пускащ се фонтан, а фонтанът беше Зайо Байо.При произнасянето на тези думи той бе толкова силно изненадан, че забрави да доизбърше все още мокрото си от сълзите лице и започна да плюе течността която беше в устната му кухина.Лицето му придоби тъжна куклена физиономия, ръцете му застанаха на кръста а ръкавите както винаги имаха собствено мнение.

- Чх-ч...ч-ч-ч...чакай малко!Искаш да кажеш че някой друг те бил ... мачкал днес?Хах! - изсмя се той - Я ми го дай това тук насам да го видя... - грабна бутилката с алкохолна течност от ръцете на момичето и докато се завърташе в обратна посока, налапа гърлото и до средата като се опитваше да утоли жаждата си.Още не бе отпил няколко големи глътки от нея, като я запрати с всичка сила към стената където тя се разби на малки парченца.Остана само едно кафеникаво-червено петно на стената.

- А-А-А-А...! - извика зайо.Приближи се към момичето като я гледаше с малките си очички.Този път се виждаха наистина ясно. - А-А-А-А...! А-А-А-А...! - крещеше в своята лудост точно пред лицето и, там където до преди малко течаха сълзите му
Зайо се обърна ядосан като започна изнервено да обикаля из стаята.Хвана няколко моркова и ги захвърли на земята.Не успяха да се разхвърчат на малки парченца и това го вбеси още повече.С няколко крачки стигна до изпопадалите моркови и започна да скача върху тях като дете върху мравуняк.Отново крещеше неистово.
-Прегръщал я бил!А-А-А-А! Кажи ми кой беше! Ще му изям ушите!