Тъмна светлина

First topic message reminder :

Единствената действаща кръчма в града след елиминиране на конкуренцията. Буквално. Това е шумно място, където хаосът и безпорядъкът са всекидневие. Ниски цени, ниски претенции, ниски очаквания. Ниска класа хора. Свърталище на вещици, шифтъри, вълколаци и некрота. Собствениците Микаел и Кат държат всичко под контрол. Не е тайна, че брата и сестрата търгуват с контрабанден алкохол и забранени вещества, но никой не смее да им каже и гък. Защо? Защото те притежават града.

Микаел Валарис


Кат Валарис

- Нищо не знаеш за мен! Нищичко, че да ми казваш за кого трябва да ми пука или не! - ревна още по-силно момичето. Изправих се и я изгледах със студен, празен поглед. Тя стоеше и цивреше и не искаше да чуе и дума от това, което й казах.
-Права си! - проговорих монотонно без капка емоция или жал в гласа си. - Не те познавам. Не ме интересува дали ще ревеш като разпрана или ще се смееш като клоун.
Обърнах се и се запътих към малката врата.
-Но ако наистина си като онова момиче, което видях в началото няма да се държиш като разглезена пикла. Явно съм сбъркала в преценката си - черепите по броеницата ти не са твои. Колко жалко....
Излезнах и я оставих сама в безсмислената си, глуповата тъга. Деца.
Върнах се обратно в заведението и отидох до новия си мистериозен познайник.
-Извинявай, че се забавих. - оправдах се докато сядах. - Занимавах се с един плъх. До къде бяхме стигнали.
Вдигнах чашата и отпих.

- Микаел - провикна се Дрейк към бармана - вземи едни капани за тия мишки бе! Виж го момичето какво бледо се връща, все едно е видяло призрак да гризе сирене.
Микаел я погледна за миг, след което взе една бутилка от бара.
- Ами тогава, да ти оправим цвета с едно хубаво уиски...а? - обърна бутилката с гърлото надолу и и доля питието почти до ръба на чашата.Днес беше изключително дащен и мил, най-вече защото заради изпълнението на Дориан доста хора после пръснаха парите си, за да утолят стичащите си слюнки по нея, в алкохола който той предлагаше.

- Дребен, за теб не знам, но аз трябва да тръгвам.Ти имаш да ми носиш още един...- тук той се замисли, защото не знаеше как да опише ситуацията разиграла се между тях, без някой друг да разбере -... подарък!

- Дребен, за теб не знам, но аз трябва да тръгвам.Ти имаш да ми носиш още един...подарък!
Обърнах се към него и тогава ми дойде като гръм от ясно небе. Плеснах се по челото.
-По дяволите! Съвсем забравих. Прекалено е късно да се прибирам сега и то сама.
Боунс щеше да ме убие ако разбере, че бях излизала извън окръга за неща като убийства, а както разбрах той имаше дарбата да надушва когато съм правила нещо.... по-интересно. А и забележката му да не използвам уменията си безразборно. Май пренебрегнах тази част нали? Нямах голям избор.
-Ще бъде ли проблем ако пренощувам у вас? Утре ще тренирам направо тук, ще раздвижа тялото си и вечерта направо може да дойдеш с мен да....да купим новият ти подарък за да не го мъкна. Мисля да е големичък.

- Мисля че трябваше на Дани, да му дам две, а не три кесии злато.Щом ще се налага и аз да участвам в мръсната работа...
Дрейк пусна една голяма прозявка, като разтегна ръцете си в страни.След това погледна към бармана, бръкна в джоба си и извади няколко масивни златни монети.Остави ги на бара на купчинка и му помаха, сбогувайки се за сега с него.

- Хайде, дърпай питието и да тръгваме преди да съм заспал.

-Може и да не се наложи да участваш, ковачо. - усмихнах се лукаво аз, знаеща, че едва ли ще имам нужда от опит. - Най-много да ме повлачиш малко после, ако не съм в състояние.
Грабнах чашата и я изпих на един дъх. Микаел се ококори като видя това. Як пияч си бях, няма две мнения по въпроса. Казах му довиждане, до нови срещи и всякакви такива изрази на куртоазия и потеглихме от заведението. Озовахме се на улиците и тръгнахме към къщата му, по-скоро той ме водеше.

Жената всъщност не беше на повече от 15 години. Кат изгледа новодошлия с неприязън. Не го беше виждала до сега, не й се нравеше, но на нея кой ли и се нравеше. Тя троснато му остави бирата. Чу се само едно "Хм" от детските й устни. След малко вратата на килера на бара се отвори и от нея излезнаха Микаел и Анджелина. Те си говореха нещо усмихнати и се разделиха. Той отиде да помага на сестра си, а рижавата дама веднага забеляза мъжа от басейна. Усмихна се заканително и тръгна по котешки към него. Спря се на бара.
-Знаех си, че ще дойдеш. Значи разкара онова момиченце, а?
Само с вдигане на пръста пред нея застана чаша с джин и лед. Тя я взе и отпи една средна глътка.
-Е, сладурче, тази нощ ще видиш истинския живот на този град и колко забавен може да е той. Наздраве! - поднесе чашата си към аристократа тя.

Анджелина забеляза ревнивия поглед на Виктор отправен към Микаел и това й хареса. Игривата усмивка не слизаше от лицето й. Само се надяваше да не му се изрепчи защото иначе щеше да се прости с живота си, а не й се искаше да се разделя с новата си играчка преди да се е наиграла.
- Е, и откъде ще започнем, хубавице?
-Ще започнем с пиене.
Тя надигна чашата си и изпи съдържанието й на един дъх, тропна я на бара силно и го стрелна.
-Пий! - каза със заповеднически тон и Виктор я послуша без значение дали искаше или не. Почна да поглъща голямото количество бира като на няколко пъти се задави, но огнените очи на жената не му даваха правото да спре. След няколко минути успя да изпие всичко. Гърлото му се сви от студената, газирана напитка и той се закашля. Тя му се изсмя в лицето.
-Анджи, хванала си си новак като гледам. - гласа на собственика профуча през ушите им. Сега той се видя още по-антипатичен на Виктор.
-Хахахха. Нима ти можеш да го победиш, скъпи?
-Разбира се.
-Да проверим?
-Да проверим!
Микаел извади една бутилка текила и наля десет шота, като нареди пет пред себе си и пет пред некромансъра.
-Е наздраве, драги.
Почна да поглъща алкохола един след друг все едно беше вода. Шейпшифтърката се приближи до ухото на Виктор и прошушна в него:
-Не се оставяй. Ако се предадеш ще ти се подиграват цял живот.

-Така да бъде! - с охота прие предизвикателството Микаел и наля още по десет шота за всеки. Изпи първите пет и очакваше непознатия да направи същото. Не се излъга. Момъка преглътна "честта си" и гавъртна пет чашки.
-Ой, Мик, играеш ли си с него? - присмехулно го попита сестра му.
-А ти как мислиш? - намигна й той. Тя отвърна на жеста му и се облегна на бара, за да наблюдава внимателно зрелището, заедно с Анджелина, която по някаква безумна случайност харесваше.
-Ой, червенокоске, искаш ли да заложим малко пари на тези мъжаги?
-Разбира се, виолетке.
Анджи извади една кесия със сто злато и я тросна на бара. Тйнейджърката извади също толкова и ги прибави към нейните. Микаел погълна и останалите пет, а краката му даже не се подкосиха. Шифтърката се приближи до Виктор.
-Ако победиш, ще спечелим добри пари.
Всъщност знаеше, че това е почти невъзможно, но и сеира й беше достатъчно забавен, за да се лиши от парите си на драго сърце.

И така без да предполага, че е способен изпи останалите пет. Почна да залита. Тъкмо когато щеше да падне Анджелина го подпря и той се облегна на нея. Главата му клюмна към нейната до толкова, че хищната красавица можеше да усети дъхът му, който ухаеше на противно джибри.
-Дръж се, голямо момче.
-Анджи, не играеш честно. - сопна й се малката Кат.
Лъвицата отправи заканителен, мистериозен поглед към Микаел. Той веднага разбра какво искаше от него. Е, добре, щеше да й достави това удоволствие, но после ще трябваше да му се отблагодарява по някакъв начин. Изражението му ясно й казваше това, а нейното на свой ред отвръщаше, че няма никакъв проблем. След този безсловесен диалог, собственика си наля още няколко шота и погълна три. Разтърси глава и се хвана за плота, стискайки го.
-Ей, добре ли си? - попита го невярващо сестра му.
-Аз....не мога...повече....
Сестра му беше като гръмната след тези думи. Той се шегуваше. Трябваше да се шегува. Нейният красив, могъщ, скъпоценен брат се отказваше. Реакцията на останалите беше подобна на нейната, но на по-ниско ниво.
-Ти победи. - въздъхна той уж разочарован от себе си, но на Виктор му беше размазано и не можа да различи фарша. Анджелина се усмихна лукаво, очите й грейнаха гледайки скрито към Микале и той към нея. Би трябвало да е доволна. Тя грабна кесиите като прибра едната в пазвата си, а другата отвори и пръсна жълтиците във въздуха.
-Безплатен алкохол за всичкиииииииии.... - извика тя и изведнъж в съзнанието на тълпата изчезна идеята за загубата на Микаел. Кат почна да налива питие след питие недоволно и да ги подава на десетките протягащи се ръце. Рижата жена хвана Виктор за ръцете и го прекара през пасмината. Стигнаха до средата на заведението.
-Е, победителю, да танцуваме.
Музиката звучеше силно, всички пиеха и се веселяха, някои пееха, а други като тях почнаха да се движат под ритъма на мелодиите.

Да и те танцуваха. Малко трудно заради некоординираните движения на Виктор, но все пак се люшкаше поне малко в такт с музиката. Анджелина се виеше умело около него като го придържаше да не е стовари на пода в безсъзнание. Мелодията беше бърза и игрива и всички подскачаха и се забавляваха. Тя не оставаше по назад. Беше го прегърнала и се радваше на победата си.
Вратата на Тъмна светлина се отвори и вътре влезнаха три персонажа. Двама от тях добре познати, третия виждаха за първо път. Геш и Дрейк се извисяваха достолепно сред останалите, а малката Меропа стоеше между тях и погледнати от страни те наподобяваха двама колоси, които охраняваха крехката си царица. Микаел веднага ги забеляза и ги поздрави като ги повика на бара при него. Дрейк му отвърна с ръка, че ще дойдат всеки момент. Тогава нещо втрещи Морт. Не беше способна да обели и дума. Сякаш беше видяла мъртвец. Само очите й бяха втренчени в средата на заведението. Мъжете се обърнаха и затърсиха това, което гледаше. Точно така! Тя видя рижавата лъвица в прегръдките на приятелят й. Анджелина забеляза натрапницата и в главата й нахлу идея толкова бързо и толкова нагла, че чак й доставяше удоволствие. Тя хвана лицето на Виктор в шепите си и впи страстно устните си в неговите. Тази целувка му дойде като пробуждане. Отвори широко очи и все още невярващ на случващото се й отвърна със същата жажда. Обви ръцете си около гърба й и я приближи до себе си, като не отделяше устата си от нейната.
Геш пламна при тази гледка. Едвам се сдържаше да не отиде и да не му откъсне главата.

/Свободно РП/

Топката магия се заби в главата на Виктор и след първоначалното сепване той се обърна готов да убие този, който си е позволил такова своеволие. Но какво да види? Самата Меропа! Жената, която беше освободил, жената, с която беше избягал, заради която уж беше изоставил фамилията си. Стоеше на прага на бара и ярост се пишеше в очите й. Истината е, че мъжът не знаеше как да реагира. Изпита удоволствие от допира с Анджелина. Да почне да се оправдава и извинява? Не е негов стил. Да й се скара, че го е направила за глупак? Имаше прекалено много хора, за да се води "семеен скандал". И в крайна сметка просто стоеше и блееше.
Анджелина от друга страна се радваше много на развилите се събития. Усмихна се лукаво и излезе по напред.
-Я виж ти какво е довело котето? Една малка, неопитна магьосница. Не мислиш ли, че мястото ти не е тук, новачке?
Меропа захапа устни от ярост, унижение и още много емоции в едно. Геш видя беззащитността й и застана пред нея като стена.
-Анджелина Прайд. Не мислиш ли, че ти се държиш не на място?
-О, Геш и ти си бил тук. Колко хубаво, довел си и Дрейк. Кат е зад бара ако я търсиш.
Ковача се намръщи при произнасянето на това име, но не каза нищо. Най-малкото не беше негова работа да се бърка в отношенията на другите, като дори не можеше да подреди своите собствени. За сега остана като страничен наблюдател.
-Анджелина.....
-Какво? Знаеш много добре, че нямаш право да разделяш учениците по своите собствени предпочитания, домакиньо.
-Мога да правя каквото си искам.
Тя се подсмихна подигравателно:
-Значи малката новобранка не може да се справя сама, така ли? И това ми било приятелка на този красавец тук. - посочи към Виктор тя. -Изобщо не си приличате. Цял живот ли ще чакаш някой друг да те спаси, новачке?

Анджелина се изсмя право в лицето й. Малката най-накрая беше решила да си отвори устата. И какво от това?
-Тогава какво правиш още тук? Не ти ли е време да се прибираш? Това не е място за теб.
-Това е място за всички и всеки, без значение от расата, външния вид или характера. - намеси се накрая Дрейк и Меропа неволно се трогна от защитата му, но само за момент защото гнева към шейпшифтърката взе отново предел.
-Така ли, красавецо? Дори за изпадналите, приличащи на трупове некромансърки, които водиш тук? - настъпи го по петата тя.
Дрейк се засили стиснал юмрук. Щеше да й фрасне един тукат в хубавото личеце, но точно в този момент Микаел застана пред него и му препречи пътя с ръка. Целият бар замлъкна. Всички очакваха да стане бой, но замръзнаха веднъж щом собственика се намеси. Той гледаше изкъсо всеки един от тях, а Кат доволно се беше облакътила на бара и се наслаждаваше на шоуто, на божествения си брат и на хубавия Дрейк, по който все още точеше лиги.
-Не искам побойща в заведението си. Ясно ли е! - каза със студен, заповеднически глас. Нямаше нужда дори да повишава тон. Никой не смееше да възрази. Само Анджелина гледаше злобно, на Геш му беше все едно какво боботи собственика, него това не го плашеше ни най-малко. А Дрейк, той още стискаше юмрука си и се опитваше да си обясни защо побесня така при споменаването и още повече - отправената обида към Дориан. Колкото до Меропа и Виктор те стояха безмълвни и се гледаха.
-Ако искате се убивайте, разкъсвайте или ебете, не ми дреме, но го правете някъде другаде. Ясен ли съм?
Той обърна погледа си най-вече към Анджелина. Тя все още стискаше намръщено очи, но много добре познаваше силата и влиянието му, а тя бе жена, която знаеше как да се приобщава, как да се присламчва към този който трябва. Затова отпусна захвата си.
-Добре! - каза глухо тя, но все още гледаше Меропа на кръв.

Анджелина се хвана за гърдите и малко кръв изби от устата й. Тя я изплю и се обърна към Меропа.
-Малка нещасница. Смееш да използваш отровата си върху мен!
В този момент Анджи напълно забрави за думите на Микаел. Отпусна магията си. Беше разярена като звяр, очите й горяха, готови да убиват. Оранжевата й енергия заогръща тялото й като го промени за секунди. Клекна като постави ръце на земята и се превърна в огромна рижава котка. Беше дълга осем стъпки, с голяма сплескана муцуна, продълговати жълти очи и зъби, дълги колкото човешки пръст. Хората се разбягаха като се бутаха кой първо да избяга през входа. Настана паника. Всички знаеха нрава на шифтърката и яростта, с която нападаше жертвата си. Тя нямаше да е целенасочена. Ако не се махнеха щяха да пострадат заедно с Меропа.
Животното скочи към нея и я избута централно през вратата като младата некромансърка падна по гръб. Срещу нея звяра беше навел леко глава и ръмжеше заплашително. Виктор, Микаел, Геш, Дрейк и Кат изтичаха навън.
-Анджелина недей! - извика собственика на заведението, но думите не преминаваха през мозъка й. Виктор не знаеше как да реагира. Беше като скован и не знаеше от кое се страхува повече - от това, в което се преобрази красавицата или от опасността за приятелката му. Дрейк тръгна да се намесва, но Геш го спря:
-Не! Стой тук!
-Как така... - опита се да възрази ковача.
-Нека се справи сама! - прекъсна го домакина.
Мъжът разбра логиката и смисъла в думите му и зачака. В този момент огромната котка се хвърли по посока на Меропа готова да я разкъса. Кат се радваше на гледката като малко дете на тържество.

/Бояна, опиши опит за измъкване от ситуацията и контраатака. Резултата остави на мен./

Незнайно как Меропа успя да овладее масата и да я изстреля към котката. Та тя не умееше телекинеза, но адреналина й дойде в повече и в жалостен вик за помощ се отзова на призива й. Тежката мебел удари Анджелина по животинския й гръб и се разби в него. Звярът падна на земята. Меропа мислеше, че е победила, но животното се изправи, разтърси главата си и пак нападна. Скочи на бара и почна да наблюдава движенията й. Морт почти не мърдаше, което я правеше идеалната мишена. След няколкосекундно дебнене звярът наподобяващ леопард скочи към нея, като отвори лапата си и острите й нокти блеснаха в опит да раздерат лицето й.

/Боянче напиши опита си за отбягване на Анджелина и хвърли зар като го настроиш на 2. Ако сбора на числата е повече от 10 ще я избегнеш успешно, ако ли не ще те ударят/

Тигрицата беше отблъсната от ударна вълна зеленикава магия. Значи малката притежава нещо в себе си, макар и да не знае как да го използва подобаващо. И какво от това. Енергията й не беше достатъчна, за да я спре. След като се окопити, огромната котка стана на крака, залитна на няколко пъти, но се вкара във форма и изненадващо премина бързо шмугвайки се през краката на Меропа като я повали. Глезените й бяха издраскани дълбоко. От тях рутеше кръв, образувайки малка червена локва. Другите все още наблюдаваха безучастно. Дрейк едвам се сдържаше да не се намеси, но Геш не го пускаше. Трябваше да се научи, нямаше друг избор. Намесата щеше да дойде единствено в критичен момент. Повалената Морт посегна към ранените си крака, но преди да успее да ги стигне тежката лапа на звяра се стовари върху гръкляна й и почна да я задушава. Некромансърката почна да се гърчи под тежестта. Въздуха все по-трудно и по-трудно се процеждаше през устата и носът й.