Магазинът за костюми на Дазлин

Тук може да се намерят всякакъв тип елегантни дрехи и костюми за маскарадни балове. Собственичка е Дазлин - студена и високомерна жена, но изключителен перфекционист и професионалист. Цените са високи. Принципът на магазина е "Дай най-много, за да получиш най-доброто". Откакто обаче дойде новият ред, Дазлин все своя чирак, Арадел Картие, и заради високия наличен капитал, а и също толкова високия талант я направи равноправен съдружник. Договорът им е да работят заедно, да разделят печалбата на половина, само и само да не се отвори втори подобен бутик, който само ще повлече бизнеса надолу. Името все така си остана същото, но правата са 50:50.

Дазлин

Влязох в магазина и още от вратата ме лъхна ароматът на чисти ,нови дрехи.Обожавах го!Дрехите бяха подредени в няколко редици , на изящтни сребърни закачалки със сатенени рамене.Докато пристъпвах в магазина , прокарах ръце през дрехите , мекият плат погали дланта ми и усещането за лукс изпълни цялото ми тяло.Ако на другите разходка в парка или медитация на някоя скала им действаше успокояващо , то пазаруването за мен бе ултимативното лекарство.
Преобладаваха главно рокли и изящтни дълги поли.Дрехи достойни за една имперетрица.Харесваха ми такива магазини , в който те карат да се чувстваш важен.
Съдържателката на магазина , млада ,чернокоса жена следеше всяка една моя стъпка.Сякаш ме преценяваше с поглед , взимаше мерките ми и на ум преглеждаше асортимента си от рокли в стремежа си да избере подходящата.Но аз не бях тук само за една рокля...все пак бях жена и жаждата ми за лукс и дрехи не се изчерпваше с едната бройка.
-Добър ден!-поздравих мило аз.-Имате прекрасен магазин и с такава лекота и вкус сте подбрали стоката си.Поради този факт ми е трудно да си избера , така ,че бих ли могла да разчитам на помоща ви?
Шейн също стоеше до мен , облечен все още в цветната дреха , измяуквайки и той едно умолително "Мяу".

В магазина влезе едно момиче, което почна да въздиша по дрехите. С нея имаше тигър с блуза. Дазлин ги изгледа скептично и тръгна по стъпките й. Клиентелата й бе отбрана, а тези не ги беше виждала до сега. А и кой е чувал или виждал тигър да влиза в магазин за дрехи, Накрая девойката се обърна към нея и заговори усмихнато:
-Добър ден! Имате прекрасен магазин и с такава лекота и вкус сте подбрали стоката си.Поради този факт ми е трудно да си избера , така ,че бих ли могла да разчитам на помощта ви?
-Мхм. - измънка горделиво собственичката на бутика. - Какви дрехи предпочитате? Какъв стил харесвате, за да мога да ви подбера нещо подходящо?

-Мхм. - измънка горделиво собственичката на бутика. - Какви дрехи предпочитате? Какъв стил харесвате, за да мога да ви подбера нещо подходящо?
Замислих се за момент , нямах опредлен стил , който да ми се върти в главата.Исках просто да приятно за окото.
-Ами , честно да ви кажа...не искам да е нещо прекалено помпозно.Ще ми трябват няколко тоалета.Ежедневни , за вечерно излизане и такива които....да са подходящи за танци!!Наскоро получих работа като танцьорка и не ми се иска да съм зле облечена , току виж вземат някое момче вместо мен , което да е по-добро...ужас!

Дазлин повдигна едната си вежда.
-Танцьорка! Ясно.
Високомерието личеше в тона и погледа на жената, но никой не можеше да я вини нали? Само се надяваше тази танцьорка да може да си позволи лукса да пазарува от нейния магазин.
-Последвайте ме. - каза монотонно тя и я заведе до отделението с рокли.
-Да почнем с вечерните тоалети. Къси и дълги рокли.
Тя извади по три от всеки вид и ги показа на Арадел, за да си избере тези, които й допадат, ако изобщо си харесаше някоя. Почна с по-късите.

Spoiler:

Spoiler:

Spoiler:

След което извади и трите дълги по-официални и бални рокли, които беше преценила, че ще стоят добре на фигурата и лицето й.

Spoiler:

Spoiler:

Spoiler:

-Е, харесахте ли си нещо? - попита накрая дамата.

Продавачката не мисля ,че гледаше на мен с добро око , но не ми пукаше.Бях дошла тук заради роклите й , не заради нея.Отиде до едно помещение и започна да вади най-различни по дължина и цвят рокли.Още в началото една от тях ми направи силно впечатление.Много нежен син цвят с бебешко розаво.Бе любов от пръв поглед!
-Тази , синята с розавото-взимам я!
След което отидох до другото помещение.Там дрехите бяха смесени , рокли , панаталонки...рай.Станах кривогледа докато си избера тези които щяха да ми паснат.Но ако имах възможност щях да изкупя магазина и един ден щях да го направя.След малко се върнах с една маалка купчинка дрехи.

Spoiler:

Spoiler:

Spoiler:

Spoiler:

Spoiler:

Spoiler:

Spoiler:

Дазлин прегледа всичко.
-Добър избор. - заключи накрая тя и се зае да ги сгъва и прибира всеки в отделна торба. Пресметна набързо всичко.
-Общо ще ви излезе 800 злато.
При изричането на не малката сума, собственичката мислеше, че Арадел ще се откаже от повечето дрехи, ако не и от всички. Не и даваше вид на заможна дама. Тя зачака търпеливо отговора си.

800, 800....миг на колебание, струваше ли си?Бях свикнала да получавам това което искам независимо каква бе цената.Щеше да ми излезе доста солено, но бе добър влог.Някоя друга дреха никога не е излишна, за това просто се усмихнах на любезната дама, бръкнах в малката кесийка, която стоеше в джоба ми и извадих дължимата сума.
-За мен бе удоволствие да пазарувам при вас!Само ще ви помоля да ме насочите към съблекалнята , защото бих желала да облека розаво-синята рокля, която ми предложихте в началото.
Жената ме упъти към едно малко помещение с червени, плюшени завеси.Там на спокойствие се премених с ефирната одежда.Стоеше ми като излята , все едно бях обвила тялото си със свеж въздух.
Благодарих още веднъж на излизане и се насочих към парка.

Сякаш мина цяла вечност, докато Дрейк взимаше решението за телепортиране.Той бе сгушил тялото на Дориан до себе си и с едно леко движение прикри очите и.

- Остави се на усещането - прошепна и нежно и отново я притисна до себе си.Полъха на студен вятър премина покрай телата им и кожата на До настръхна.Тази тяхна телепортация не беше като предишната, която бе изживяла тя.Този път нямаше красиви картини, разбъркани цветове или космически шумове.Всъщност колкото и да напрягаше слуха си, тя не чуваше нищо друго освен шепота на тишината.Да, тя също шепне.Като онзи странен звук когато чуваме, като се намираме в тъмна стая.Подсъзнанието ни го създава и ние си мислим че има нещо там, но всъщност сме сами.
След няколко секунди из бродене в измеренията, те се озоваха в красивият Маджестик, но не точно там където очакваха.Когато се материализираха в реалността, и двамата тупнаха по дупета в една от пробните на местният магазин за костюми.Дориан се свлече от силните мъжки ръце а на главата и се бе стоварила една стара сламена шапка, която явно забравена висеше в съблекалнята.

Дочула странните шумове от края на магазина си, Дазлин подскочи от обичайното място до прозореца, на което обичаше да стои сутрин и да се наслаждава на кафето си.Хващайки краищата на ефирната си рокля, тя се запъти към пробните за да види какво се бе случило.Когато стигна до тях, видя няколкото широко отворени врати от които бяха наизскачали две девойки, неуспяли да облекат още новите си дрехи.

- Какво става тук? - попита строго чернокосата красавица, обръщайки се към двете момичета.

- Не знаем.Чу се странен шум и...много се изплашихме - запискаха почти в един глас двете момичета, повтаряйки думите си.
Дазлин се огледа хубаво и видя бъркотията която се бе сътворила.Изпод пробните се подаваха купища разпиляни дрехи по земята, а една от тях стоеше все още затворена.Собственичката на магазина се приближи близо до вратата, като няколко пъти удари по вратата със свития си юмрук.

- Госпожо, добре ли сте? - обърна се тя към предполагаемата жена зад вратата, но всъщност там си стояха кротко Дориан и Дрейк.

- Тихо, не се издавай... - прошепна внимателно мъжа към синекосата некромансърка, опитвайки се да бъде достатъчно деликатен за да не ги хванат.

- Има ли някой ? - чу се отново гласът на Дазлин.
Недоволна от това че никой не и отговаря, тя бръкна в деколтето си от където изкара един малък метален ключ, който пъхна в ключалката на вратата.Завъртя го, чу се изщракване, след което отвори широко вратата, забелязвайки тупналите на земята младежи.Веждите и се повдигнаха в знак на учудване, невярваща на случилото се.

- А така... палавници! Нямахте ли си друго място където да се гушкате?

Жената стоеше строго пред врата скръстила ръце, като не им оставяше място от което да се измъкнат безнаказано.

Сякаш самата празнота премина през кожата ми. Никога нямаше да свикна с тази телепортация. Ами когато почнех да я използвам. Ама, че работа. Неприятна работа. Но все пак удобна и полезна.
И ето, че се озовахме в желаната дестинация...почти. Вместо на улиците, парка или на някое централно място, отворих очите си в някаква малка стаичка, която след секунда осъзнах, че е пробна. Писъци, викове, като на хора, които са видели плъх, тропане по вратата.
-Тихо, не се издавай...
Обърнах се към него с яден поглед. Хванах го за яката и го придърпах към себе си.
-Ти не можа ли да ни телепортираш някъде другаде бе?
Но напиращият ни спор бе прекъснат от изщракване на ключалка. Бяхме видими за този различен свят. А кой мислите бе откривателя ни - някаква префърцунена женица, гледаща "лошо". Ама, че смях. Тъкмо мислех да я поваля, зашеметявайки я и дим да ни няма когато неочаквано думите й ме втрещиха.
- А така... палавници! Нямахте ли си друго място където да се гушкате?
Оцъклих се тъпо и тогава осъзнах защо го казва. Бяхме толкова близо един до друг.
-Моля?....
Скочих от земята като попарена и се забих в другия край на тясната пробна.
-Аз...той...ти....ние....НЕ! - бръщолевих неразбиращо. Не вярвах, че някой реално може да си помисли, че аз и Дрейк сме двойка. Не исках аз да го повярвам, камо ли някой друг.

Докато Дориан се опитваше да се оправдае, собственичката на магазина вече бе намерила отнякъде две големи метли, които ги хвърли в краката им.После повтори бавно изречението което се опитваше да каже некромансърката, като умело добавяше и нещо от себе си:

- Така. Аз - ще стоя и ще Ви гледам.Tой - надявам се да е достатъчно сръчен, че да се справи с метлата.Ти скъпа моя, се захващай след него и докато Ние се върнем, всичко да е готово. И... да не съм чула "НЕ"! Разбрахме ли се?

- Да...да...да... - запелтечи в такт с момичето приятеля и.Явно окопитил се след неуспешното телепортиране, Дрейк вече бе готов да се захване за метлата и да изплати грешката си.
Дазлин се усмихна, завъртя се доволна в обратна посока и тръгна към изхода на магазина.В този момент Дрейк се обърна към все още опитващата се да каже нещо Дориан, която пелтечеше в посоката към която се отдалечи продавачката.

- Виж... съжалявам. Разсеях се и...да... - Дрейк мрънкаше под носа си като малко виновно момченце, опитващо да се оправдае пред родителите си.

Стоях като пълен идиот с метла в краката си, а едната ми вежда се повдигаше нагоре надолу като тик. Какво се случи току що?
-Виж... съжалявам. Разсеях се и...да...
-Моля?..... - изписках все още неразбираща напълно.
Той взе неговата метла и почна да, да, да мете естествено. Какво друго може да прави с метла. Много взех да повтарям метла. Ето пак.
Най-накрая схванах и се обърнах към него, като избих...ъъххх...метлата от ръцете му.
-Абе ти нормален ли си? - карах му се като ръкомахах. - Как ще метеш? Ти си Дрейк Туул, а ще метеш. Бивало на рождения си ден да чистя префърцунени магазини.
И просто така излях тайната си наяве. Цапнах се по устата, за да я запуша, но беше повече от късно. По изражението му не можах да определя какво си мисли, дали е учуден, гузен или объркан. Знам само, че казах повече отколкото трябваше. Може би затова грабнах нервно метлата и почнах да шетам скоростно, като вдигах прахоляк наляво надясно, който ни заграждаше.
-Прав си, да метем, да метем. Трябва да метем, нека пометем малко.
И почнах да се придвижвам бързо като някоя хлебарка. Чувствах се неловко за кой ли път в неговото присъствие.

Ръцете на Дориан се вееха около вехтто лице на Дрейк, когато тя изведнъж изпусна дълбоко скритата си тайна, че в този ден бе нейният малък празник.Опитала се да прикрие чувствата си, радостта или тъгата си, тя искаше да изживее деня си пълноценно, в компанията на младият ковач.Нищо особено.Без фанфари, без почерпки или среднощни напивания - просто двама души хванати за ръка, обикалящи из градовете.

- Да метем...да метем ... - повтаряше бледоликото момиче, опитвайки се да се измъкне от погледа на младежа.Ала вече бе късно, защото той бе съумял какво бяха изрекли нежните и устни и бавно се приближаваше към нея, стиснал здраво в ръце своята метла, която до преди секунди се търкаляше по земята.Бавните му крачки съпътстваха всяко замитане на метлата на Дориан, като оставаха заглушени от търкането на тревистата метла.Дрейк завъртя няколко пъти дървената дръжка в ръцете си и с едно ловко движение постави върха и точно под брадичката на момичето, спирайки я на мястото ѝ.

- Я ... повтори отново думите си? - каза тихичко младежа, очаквайки да чуе отново онова, което преди малко толкова много го заинтригува. - Какъв ден било днес?

- За метене, за метене... - продължаваше да повтаря синекосото девойче, като безцелно разметаше метлата си, опитвайки се да имитира дейност, въпреки че Дрейк умело не и позволяваше да се измъкне.

- Не, не това! Имах предвид, Какъв ден е, че ти няма да метеш на него...

- Аааа... не бе! Ще мета, как няма да мета! Ето, продължавам! Не се притеснявай...
До бавно отмести дървената дръжка от брадичката си и продължи с подмятането си из стаята.Но, не за дълго.Ковача не мислеше да се откаже лесно, за това се приближи с няколко стъпки до нея, като прехвърли метлата пред гърдите и стоейки точно зад нея, а после рязко дръпна дръжката към себе си, оставяйки тялото на момичето да се блъсне в него, от инерцията да се оттласне, а после отново да я приближи до своето тяло, притискайки я с дръжката.
Бегла усмивка заигра по лицето му, което бе от единият край на Дориан.Погледа му се свеждаше надолу играейки си по неволно разтвореното и деколте, неумело търсейки контакт с очите.

- Та-а-а... ще ми обясниш ли сега внимателно, без да избягваш главната тема?
Дъхът му бавно затопляше оголената част на врата ѝ, гъделичкайки я деликатно.

Сега я втасах. Нямаше измъкване. Аз и моята голяма уста! В колко ли бели ме беше вкарвала? Или в неловки ситуации? Или по-скоро неловки за мен, имайки предвид характера ми и нежеланието ми за близост. Така и не смятах да му казвам, но цялата тази бяс понякога ме избива в грешна насока и какво става после - чудя се как да се измъкна. Не ми стигаше това, ами и този интимен сблъсък. Хубава работа. За кое да мисля - за това как да излъжа или за допира на силното му тяло? Въздъхнах тежко:
-Имам рожден ден....Не е кой знае какво. Хората имат празници всеки ден. Не е нещо специално.
Наведох се и се измъкнах от дървената бариера като продължих с чистенето.
-Исках да дойда до тук за да видя една....да го кажем приятелка, но не очаквах да се озовем точно тук. И сега ще метем, ще метем, ще метем....Като се замислиш няма нищо лошо в това да метем, нали?
Ама тая продавачка нямаше ли да се върне най-после?

Нещо се стопли в сърцето на Дрейк, дочул че момичето има рожден ден.Усмивката отново се заигра по лицето му.Не бе изчезвала за дълго време от него, защото покрай Дориан той се чувстваше наистина весел, а дори може би мъничко щастлив.
Държейки здраво метлата в ръце, се приближи бавно дo Дориан като я прегърна през рамо.

- Тогава, нека ти направим един подарък...
Двамата се спогледаха и До веднага разбра какво има предвид ковача.Оставиха метлите си на земята и бавно се запромъкваха към изхода на магазина, оглеждайки се внимателно за строгата Дазлин, но от нея нямаше и следа.
Стъпките им отекваха тихо по каменният под а колкото повече се доближаваха до вратата, толкова повече надушваха свободата си.Достигнали до нея, Дрейк се присегна и внимателно завъртя дръжката като се опита да отвори вратата без да изскърца.За жалост скоро пантите на дървената порта не бяха смазвани и тя леко изстена, докато младежа я отваряше.

- М-мх-мхмм...! - чу се зад тях нечленоразделен звук.
Дани обърна глава назад докато бе застинал на място пред изхода и съзря собственичката на магазина да се подава иззад едно перде, хванала в едната си ръка порцеланова чаша а в устата и имаше няколко бисквити.Тя на бързо сдъвка бисквитите и с все още пълна уста се опита да извика :

- Къде тръфнахте бе пифлемета?!?
По пода се разхвърчаха все още неизядени трохи, търкаляйки се към младежите, все едно искаха да ги спрат да не избягат.Жената се опита да остави чашата си някъде, но най-близкото място на което можеше да го направи, бе на около два метра - което бе достатъчно голямо разстояние че да и попречи да спре бегълците, ако се мотаеше много.За това, тя тръгна с бързи стъпки към вратата.Въпреки че успяваше да се справи с движението, от чашата се разливаха пръски кафе които изпоцапаха цялата и дреха.
Дрейк се засмя, смига на продавачката и после се обърна към Дориан.Този път тя пое инициативата да се измъкнат по-бързо и хвана със свободната си ръка вратата.Издърпа я навътре и двамата се стрелнаха навън.Измъкнали се един път от магазина, ковача се извика силно дори без да поглежда към момичето или пък назад, знаейки че някъде там е озлобената и олята с кафе продавачка :

- Бягай куче-е-е!

Двамата вървяха по пътя, а след час навлязоха и в града. Компанията му найстина бе приятна, защото той не мълчеше, не се мръщеше, а напротив. Приказваха си постоянно за какво ли не, което направи вървенето приятно и неусетно.
-Щом ще се грижиш за себе си знам идеалното място. Така и така сме почнали с танците, защо да не ти изберем рокля за въпросния бал.
Клайд отвори стъклената врата на един уникален бутик и въведе Арадел вътре. А там очите й окапаха. Зад продавачката и в частност собственичка на магазина се простираха щандове и рафтове пълни със всякакви луксозни, елегантни дрехи, най-вече рокли. Не много хора можеха да си позволят пазаруването от тук, но когато става въпрос за мероприятия като летен бал, това бе идеалното място.
Той замахна с ръка и усмивка.
-Цялото е твое. Избери си най-подходящата.
И се дръпна на няколко крачи от нея, за да може да се наслади на всяка една тъкан и цвят.

Всички знаем как изглежда едно дете, когато го вкарате в магазин за бонбони.Когато влязохме във въпросния магазин очите ми се разшириха, пулсът ми се очести и започнах да дишам тежко, само където не подскачах на едно място в истерични писъци, но ми се искаше:
-Цялото е твое. Избери си най-подходящата.-каза Клайд с блага усмивка.
А те бяха всичките толкова подходящи, коя от коя по-красива, всяка блестеше по свой си индивидуален начин и носеше определено послание:
-Господи!Ти си мъжа мечтаа!Повярвай ми, малко мъже на този свят ще имат търпението а и желанието да направят нещо подобно.
Още не довършила изречението си вече се гмурнах в морето от коприна, дантела, кадифе и велур.Прокарах ръка през тях, все едно галех живо същество.Дали наистина имах проблем и бях някаквам маниачка?Неее!
Първо се спрях на една розава с гол гръб, падаща свободно надолу и красива черна панделка за колан.Но това не бе моята рокля.След това видях една къса сребриста, беше с корсет и падаше на долу като балон.Но честно казано, не си се представях с такава рокля на бала.Трябваше да е нещо принцесино, нещо, което ще предизвика у другите онова възхитително "Уау".
Докато се ровех из одеждите в търсене на Нея, Клайд ме чакаше с желязно търпение и дори не показваше досада.Когато отново извърнах поглед към закачалките я видях..беше точно там и кротко ме чакаше да я забележа.Ако и тя можеше да говори , то сега се обяснявахме в любов една на друга.
Беше светло синя, почти като небето, без презрамки.Елегантен корсет, обшит с красиви златни нишки в изящни форми, а надолу бе бухнала, като от едната й страна бе прикрепена красива, златна панделка.Веднаха я грабнах и я сожих в пробната.Вече нямах съмнения, не исках друга!Сега исках да се отблагодаря по някакъв начин и на Валето за този мил жест от негова страна.
Отидох в мъжкия сектор и започнах да разглеждам мъжките костюми.Имаше някой доста кичозни, след минутки на тършуване и пуфтене намерих подходящ костюм и за него.Красив черен фраг, бяла риза, изгладен до съвършенство черен панталон и изискана папионка.Към него подбрах красиви сребърни ръкавели.Грабнах го изтичах към лидера:
-Добре!Това е за теб, не е честно само аз да се изокарвам за бала.Моята рокля виси в съблекалнята, сега ще си изберем маски и ще влезем да се ги мерим и ще излезем.Всеки ще каже какво мисли за другия.Навит ли си?
-Звучи интересно.-повдигна вежди той.
-Извенете, можете ли да ни покажете с какви блани маски разполагате?
-Заповядайте на щанда, тук са изложени всички.-отвърна съдържателката.
Бяха много, някой смешни, други тъжни или ухилени.Аз се спрях на една с моя цвят на роклята с подобни златни нишки, покриваща само очите и малка част от носа ми.За Клайд избрахме в същата форма , но черна и изчистена.
Отидохме до съблекалните:
-Казваш когато си готов и излизаме.Сделка?
-Сделка!-каза той и ми намигна.
Трябваха ми около пет минути за да я облека, беше толкова голяма.С една фиба оформих набързо един импровизиран кок и сложих маската си.Разбира се, той бе по-бърз от мен и вече ме чакаше:
-Добре, готова съм!-изчуруликах и се погледнах за последен път в огледалото.-На три...едно,две, три.-и се показах.
Мъжът пред мен бе като излязъл от книгите.Висок, спретнат и красив той блестеше в новия си костюм.Определено и той предизвикваше онова "Уау".
-Красив си, не мога да кажа нищо повече!-гледах възхитена към него.-А ти какво мислиш за мен?-и се завъртях леко за да ме огледа.

Клайд се усмихна. Не беше по тези неща, но комплимента й наистина му достави удоволствие.
-А ти какво мислиш за мен?
-Мисля, че си истинско бижу и на бала ще си запазя първия танц, ако нямаш нищо против.
-Разбира се.
Двамата се оглеждаха в огледалата. По едно време даже мъжът я завъртя и почнаха пак да танцуват валсовите съчетания от по-рано, сега много по-добре и много по-изискано, заради дрехите и продължаваха така весело докато сприхавата собственичка не им се скара, че това не е нощен клуб и ако искат да си размотават задниците да го правят някъде другаде. Те само се смееха, прикривайки устните си с ръце, докато стояха послушно като деца, слушащи назиданието.
-Извинете мадам, няма да се повтори. - едва успя да Каже сериозно Клайд, след което пак избухна в смях, веднъж видял гърба на неприятната жена.
-Добре, че поне върши превъзходна работа.
Двамата се върнаха в съблекалните и свалиха дрехите, като ги пакетоваха в големи найлонови чували, които Дазлин им беше дала. Отидоха на гишето и ги сложиха там.
-Ще ги вземем.
Тя заби пръст в етикета и почна да смята.
-Фраг - 1100 злато, с намаление, рокля - 800 злато.
Тук приказката свърши сблъскана с истинската действителност на икономиката и финансите.
Те я наблюдаваха безмълвно с разширени очи.
-Ъммм... - почна Валето -Знаеш, че ти сама ще си плащаш роклята, нали?
-Ъ...??!!
-Взимаме ги.
Той извади една кесия, преброи нужната сума за костюма и я подаде на собственичката. Арадел направи същото с доза нежелание и....абе направо й се плачеше, че си дава почти всичките пари, но като погледна пак златистата панделка и реши, че това е една добра инвестиция. А и къде ли пък харчеше толкова пари?
Когато сметките бяха разчистени и покупките вече лична собственост, приятелите излезнаха от магазина доволни, на прага на обедния ден.

/Арадел -800 злато/

Героите ни вървяха по пътя си и си разказваха разни истории. По-точно Аш и Тес обясняваха на Роза за снощното напиване, като гледаха да пропускат по-провокативните моменти. Макар и по-голяма на години, за тях си беше дете, а и елфите не бързаха да пораснат. Държаха се както подобава за външния си вид и не беше в нейн стил да пие, пуши, псува или други подобни постъпки. Но й беше забавно и често се смееше.
Накрая стигнаха в магазина на Дазлин, в който Аш стъпваше за първи път. До сега си е купувал дрехи само веднъж и то от пазара, защото цените там бяха доста приемливи, но за бал и то с маски, трябваше нещо специално.
-Май е време да си изберем костюми.
-Аз съм за. - ентусиазирано възкликна Тес и първи отвори вратата.
Жената ги посрещна както посрещаше всичките си клиенти, с лека надменност, но тя си беше просто такава.
-Получихте ли маскарадни костюми за Летния бал? - попита принцесата.
-От няколко седмици вече. Детският сектор е натам.
Тя и показа частта от бутика, където можеше да намери нещо подходящо за себе си и малката припна като пеперуда, тършуваща из цветовете, докато не попадне на нещо, което щеше да й грабне окото. Мъжете пък се запътиха към мъжката секция.
-Това ще е трудно. Никога не ме е бивало в избора на дрехи.
-И мен. - съгласи се Аш. - Да се радваме, че е маскарад.
-Прав си.
И почнаха да разглеждат.

/Аш избери си костюм, маска и всичко, което мислиш, че е необходимо/

Залутах се из магазина, търсейки каквото и да е било. Пробвах маски, пробвах шапки, ала нищо не ми харесваше. Повечето бяха претрупани с женски дрънкулки, които определено нямаше да ми стоят добре. Хванах се по-сериозно в търсенето, като оглеждах няколкото други купувача в магазина, какво си избираха. Добре де, взимаха си маски и някакви костюми на принцове и принцеси, ама аз пък не исках да бъда принцеса! Въпреки че обичах да се глезя, не желаех да изпадам чак толкова.
Накрая, съзрях един мъж, в зелен костюм да се оглежда в огледалото. Хареса ми не само как му стоеше но и начина по който си мислех че ще ми стои на мен. Вярно че отстрани изглеждаше все едно се бе намъкнал в един голям чувал и се бе овързал с въжета, ала в този костюм имаше нещо...тайнствено.

- Аш, стига се филмирай... - прошепнах си тихо, да се събудя от транса.
Приближих се до мъжа и се опитах да му обясня колко зле изглежда в тези одежди :
- Тц, не става! Сериозно ти казвам, ужасен е! Виж тези ръкави - и баба ми може да влезне в тях. А вие сте млад, красив... - добре де, тук излъгах. Когато хванах мъжа за рамото и го завъртях към себе си, видях пъпчивото му лице. Ако това беше красота, значи аз сигурно бях Божествен! Да не ме чуе Дантес, че току виж ме ударила някоя светкавица. Мъжа взе да мрънка нещо срещу мен, че жена му му избрала костюма, ама подложих няколко хитри тактики с които го разубедих. Грабнах от онези префърцунените дрешки с пайетите и му подадох един такъв фрак. Облякох го като зле облечен коняр опитващ се да се вмъкне в замъка на принцесата и му отмъкнах костюмчето под носа.

- Ама наистина ли ми стои добре? - чух зад гърба си и не възразих да му отвърна, въпреки че дори не се обърнах, а само махнах с ръка.

- О да, повярвай ми! Прекрасен си с тази шапка!
Носех си харесаните одежди в ръка и се вмъкнах в най-близката пробна. Съблякох своите дрехи като внимавах да не скъсам каишката си и навлякох наметалото. Е, не беше наметало, ами някакво подобие на монашески дрехи. Много дълбоки ръкави, качулка която падаше под очите и една голяма препасана торба, която можеше да напълниш със всякакви лакомства! Всъщност, точно това ми мина през ума, когато я видях. С този зелен цвят щях да приличам точно на някаква смесица между магьосник и онзи тайнствен Робин Худ който крадял от богатите. Е, аз щях да крада от всички, стига да се докопах до някоя вкусотия.
Събух и обувките си, за да може костюма ми да бъде по-автентичен. Пъхнах ги заедно с останалия багаж във висящата чанта и излязох от пробната. Огледах се, видях Тес който се бе вгледал в едно огледало и кокетно си оправяше новия костюм. Реших малко да го стресна и за това нахлупих шапката на главата си. Приближих се странично от него за да не ме види в огледалото и когато се приближих, скочих зад него като го ударих леко в ребрата с юмрук.

- Ха, стой разбойнико! Ха-ха! Какво ще кажеш за новия ми костюм?

Стоях точно зад него, с нахлупената шапка на глава. Всъщност, когато пак се видях в огледалото, се харесах. Определено исках да изглеждам така на бала, а не като дантелена кукла.

Spoiler:

-Хаха.....приличаш на някой монах. Харесва ми.
Аш се ухили доволен. Наистина това бе точния избор за него. Цвета даже отговаряше на косата му. Просто му пасваше.
Докато Тес беше избрал нещо много по-префърцунено, по-хвърчащо, от което ако не знаеш, че е той, никога няма да предположиш. В едната си ръка държеше дълга, дебела тояга, с изкуствени птици на нея.

Spoiler:

-А аз как съм?
-Мясаш на компир.
-Чудесно. Ще го взема.
-Ей, глупаци. Ще бледнеете пред мен.
Роза се появи иззад паравана и мъжете ахнаха. Тя бе все още дете, но костюма и начина по който си бе направила косата вдъхваха само едно огромно "Лол".

Spoiler:

Тя се завъртя няколко пъти, като остави крилата пришити за гърба й да попърхат кокетно. Сега изглеждаше не само като принцеса, но и голяма, прелестна черна пеперуда.
-Определено искам ти да си ми дама на бала. - каза Аш и изобщо не се шегуваше.
Момичето се изхили с ръка пред устни и отиде да свали костюма. Момчетата направиха същото, което им отне доста време защото това не бяха обикновени дрехи. Чак след петнайсет минути стояха с покупките в ръце на гишето и оправяха сметките с продавачката. Не им излезе евтино, но си заслужаваше.

/Аш, от тук нататък, свободно РП/

Стигнаха до магазинът на Дазлин, който никой не можеше да бие по продажби. Даже по-малките магазинчета и лавки по пазара, които предлагаха много по-изгодни за нормалният гражданин, цени.
-Какво правим тук?
-Нали искаше да се занимаваш с дрехи?
-Да... - несигурна на къде бие, отговори Арадел.
-Добре. Ще отвориш тази врата, ще влезеш и ще помолиш Дазлин да те назначи като чирак.
-Ама, ама ти познаваш ли я?
-Не! Не разчитай на моята помощ. Аз само те доведох. Дали ще я впечатлиш е лично твоя работа.
-Ама...
-Хайде, мърдай.
Лезандър я побутна по задника, така че да мине през стъклената врата, а той щеше да я чака вънка. Искаше дрехи, получи ги, или щеше да ги получи, ако бе достатъчно лъчезарна и умна, за да я наемат. Ако ли не, спокойно можеше да помоли Юрик за заем, който едва ли щеше да й отпусне.

Отворих плахо вратата и миризмата на нови дрехи ме лъхна, ммм има ли по-хубав аромат от този.Но нека се съсредоточим върху това защо бях тук.Трябваше да се представя в най-добрата си светлина, за да може Дазлин да ме хареса и евентуално да започна работа.А имах ли работа, пътят към мечтата ми бе лесен, понеже щях да имам пари.Огледах красивите рокли и костюми и прикарах ръка през тях сякаш ги поздравявах, ритуал, който спазвах всеки път.Лека усмивка на задоволство се прокрадваше по лицето ми..обичах да съм в компанията им.
Не ме интересуваше дали бизнесът ми щеше да потръгне, важното бе да се занимавам с нещото което обичам и ми носи удоволствие.Тогава щях да се чувствам пълноценна.Все пак вече не бях в гилдията и освен горски разбойник, не виждах какво друго ми поднасяше съдбата.И все пак ако изникнеше нещо в сферата на силите ми, щях да се възползвам, но дотогава щях да съм дизайнер.Мислите ми се редяха една след друга, докато оглеждах една бяла копринена рокля "Красива си" прошепнах, когато гласът на съдържателката ме стресна:
-Ще желаете ли нещо?-попита тя с изискания си глас.
Постоях секунда-две с гръб към нея докато събирах смелост и се обърнах сложила на лицето си най-голямата и искрена усмивка, която имах:
-Всъщност да...-отвърнах и млъкнах, явно нещо забих.
-Нещо специално, ежедневно да ви препоръчам?
-Ъм, аз...не съм тук за да пазарувам, както правя обикновено.-започнах.-Може да ви се стори налудничаво, но аз наистина обичам дрехите.И винаги съм искала да се занимавам с мода, но не съм имала възможност и..сега..сега намерих смелост да дойда в магазинът ви, който наистина е прекрасен, мойте адмирации за таланта ви.Та исках да ви попитам дали имате нужда от чирак.Ако да, аз мога да ви стана такъв и обещавам да служа вярно както на вас така и на дрехите!Наистина!-кимнах с глава аз за по-достоверно.

-Ъм, аз...не съм тук за да пазарувам, както правя обикновено.Може да ви се стори налудничаво, но аз наистина обичам дрехите.И винаги съм искала да се занимавам с мода, но не съм имала възможност и..сега..сега намерих смелост да дойда в магазинът ви, който наистина е прекрасен, моите адмирации за таланта ви.Та исках да ви попитам дали имате нужда от чирак.Ако да, аз мога да ви стана такъв и обещавам да служа вярно както на вас така и на дрехите!Наистина!
Много говориш, бе първата мисъл, която мина през главата на Дазлин. Чирак? Наистина? За първи път някой идваше в магазина й, за да предложи услугите си, вместо обратното. Малата беше хубавка, но твърде млада, какво ли изобщо разбира от мода, освен да купува и после носи моделите. Иначе беше доста настоятелна и пряма, но дали имаше талант. Високомерният поглед на собственицата мина по продължението на цялото й тяло, изпитателно, изучаващо. Малко помощ нямаше да й е излишна. Все пак дрехите й се разграбваха доста бързо, а понякога не оставаше време за новите поръчки и все пак....
-Добре! Ще започнеш пробно. Два пъти в седмицата. Понеделник и четвъртък. Днес сме неделя, което значи, че утре те искам тук точно в 11 сутринта. Нито минута по-късно. Не търпя непрофесионализъм, очаквам само перфектност. Първата седмица няма да ти плащам докато не преценя дали ставаш за работата. Това са условията ми.
Изборите бяха два - или приема или излиза през вратата и се връща там, от където е дошла.

Започнах да кърша пръсти в очакване и когато отговор и когато той беше положителен, щях да подскоча до небето от радост:
-Добре! Ще започнеш пробно. Два пъти в седмицата. Понеделник и четвъртък. Днес сме неделя, което значи, че утре те искам тук точно в 11 сутринта. Нито минута по-късно. Не търпя непрофесионализъм, очаквам само перфектност. Първата седмица няма да ти плащам докато не преценя дали ставаш за работата. Това са условията ми.- каза Дазлин.
Очите толкова ми се разшириха, че щяха да изхвръкнат.Най-накрая имах реалната възможност да сбъдна една от мечтите си.Щях да бъда сериозна и отдадена, нямаше да я карам да съжалява:
-Благодаря ви от все сърце!-изписках радостно и я прегърнах леко, все пак не можех да се контролирам.-Ще съм тук още в десет и половина, ще оставам до късно, ще работа извънредно, ще чистя, ще шия ако трябва..Всичко!Отново ви благодаря!
-Много говориш.Опитай се да превърнеш думите си в действия, малката!-отвърна ми Дазлин меко, но поучително.
Кимнах ентусиазирано:
-Разбира се!Да!-господи бях толкова развълнувана.-Благодаря ви!Оф трябва да спра да говоря, но така става като съм нервна.Ще се видим утре...благодаря ви!-и се изнизах от магазина.
Лезандър стоеше отпред и като ме видя повдигна въпросително вежди:
-Предлагам да тръгваме по-скоро към вкъщи понежее....-направих кратка пауза и изражението ми от сериозно стана изскрящо.-Понеже трябва да взимам мерки за новата ми стая-гардероб.-изписках от радост.-Наета съм, наета съъм!-подксачах около него, след което му се хвърлих на врата.
-Това значи ли, че трябва да тренираме днес?-попитах нацупено.