Магазинът за костюми на Дазлин

First topic message reminder :

Тук може да се намерят всякакъв тип елегантни дрехи и костюми за маскарадни балове. Собственичка е Дазлин - студена и високомерна жена, но изключителен перфекционист и професионалист. Цените са високи. Принципът на магазина е "Дай най-много, за да получиш най-доброто". Откакто обаче дойде новият ред, Дазлин все своя чирак, Арадел Картие, и заради високия наличен капитал, а и също толкова високия талант я направи равноправен съдружник. Договорът им е да работят заедно, да разделят печалбата на половина, само и само да не се отвори втори подобен бутик, който само ще повлече бизнеса надолу. Името все така си остана същото, но правата са 50:50.

Дазлин

-Наета съм, наета съъммм....
-Наистина??? А, да, разбира се. Защо да не си наета?
Лезо почна да се смее неловко, не очакваше точно такъв развой на събитията. Не, че се съмняваше в Арадел, но не мислеше, че Дазлин реално ще си вземе чирак. А и като познаваше блондинката, бе почти сигурен, че по-голямата част от заплатата й ще отива за изкупуване на създадените дрехи.
-Това значи ли, че трябва да тренираме днес?
Д'Аврил я хвана през рамо и тръгнаха по улиците към пътя извън града, за да се приберат.
-Може би не. Все пак е последният ден на брат ти, нали? Прекарай го с него, преди да си тръгне, пък вечерта когато замине ще видим какво ще стане.
И така двамата се отправиха към къщурката, която наричаха свой дом.

/Гери, пиши как се връщате и там с брат ти каквото искаш :)/

Отворих вратата и се препънах на прага като паднах шумно по лице на дървения под.По дяволите, това щеше да е най-странното първо впечатление, което щях да направя.Започнах да се опитвам да се изправя, но за жалост така започнах да вдигам още повече шум, понеже ми трябваше опора за да се изправя.Чух токчетата и как се разнесоха из помещението, сега щеше да дойде и да ме види.
Да, ето я.Усмихнах и се тъпо, но миловидно:
-Здравейтее!Даже малко подраних, няма да повярвате какво ми се случи..
-Сигурна съм, че е нещо интересно, интригуващо и неповторимо.-каза тя сухо и строго.
-Ами да...трябваше да се бия с една много страшна жена, но мисля, че накрая аз победих!-кимах убедително .
-Побой значиии...разбирам.-продължи със същия този глас.
-Ами не точно....можете ли да ме вдигнете от тук?Обещавам, че няма да изглеждам дълго така,. все пак ме чака баал..нали помните онази прекрасна рокля, която си купих от вас.Та да, можете ли да ми помогнете?

-Все пак ме чака баал...нали помните онази прекрасна рокля, която си купих от вас.Та да, можете ли да ми помогнете?
-Не, не помня. - отговори сухо Дазлин.
Изобщо не я интересуваше през какво е минала и през какво не, малката магьосница. Тя беше тук, за да бачка и жената нямаше намерение двете да стават "приятелки". Хвана я за ръката и я издърпа, за да стъпи на здравият си крак. огледа я от петите до главата. Изподрана, чорлава, с анцуг и маратонки. Изобщо не беше за показване. Нямаше начин да я държи зад щанда в този вид. Тя отиде до склада и от вътрешността му се чуваше шум на вода. След няколко минути, собственицата се върна, остави пред Арадел една кофа пълна с вода и един от онези парцали, които са закачени за дълги дървени пръчки.
-След малко ще отворим. Като за начало можеш да измиеш пода. И не ме интересува, че си осакатена.
-Да чистя? - повдигна учудено вежди Ари, с поглед, който показваше, че не е някоя миячка.
-Да, да чистиш. Искаш да работиш тук, нали? Да не мислиш, че чираците почват с кройки и дизайни още от първият ден? Ако не те устройва знаеш къде е вратата. Ако ли не, взимай парцала и почвай. Нямаме време за губене.
Така Дазлин се отдалечи, застана зад гишето си и почна да смята някакви отчети за продажбите от отминалата седмица.

Дамата си падаше явно доста доста безскрупулна, за да накара човек в моето състояние да мие подове.Но това бе рискът на професията, за да се издигнеш трябва да се потрудиш.Хванах парцала докато Дазлин се отдалечаваше и го изгледах с посърнал поглед, след което огледах помещението.Ако когато бях с нормални крака ми се струваше големичко, то сега ми се виждаше огромно.Щеше да ми отнеме повече от половин ден за да го мина цялото.Но колкото повече се офлянквам, толкова по-бавно щях да свърша.
Хванах парцала и се залових за работа, но се обзалагах, че никой досега не бе виждал подобно чистене.Застанах на здравия си крак и започнах да подскачам със ситни крачки докато търках една по една плочките.Плочка по плочка, сигурно щях да заякна , а навехнатия крак щеше да си остане неразвит и така щях да се превърна в несъразмерно грозилище.Такива мисли препускаха в главата ми докато миех, от време на време се спирах за да разгледам някоя рокля или красив корсет, след което отново започвах да подскачам като пиле.А Дазлин се появяваше и си отиваше за да види само докъде съм стигнала.
Бях цялата обляна в пот а по ръцете ми бяха излезнали мазоли от силното стискане на дръжката, понеже я използвах като опора.Това бе едно прекрасно допълнение към цялата ми визия...даже за миг съжалих, че не приех офертата на момчетата да ме излекуват.Та как ли щях да изглеждам в очите на Лезандър, сигурно изобщо нямаше да му е приятно да спи с някаква си развалина, охкаща не от удоволствие, а от болка.
Когато бях готова закуцуках до щанда където се подвизаваше работодателката ми:
-Готова съм!-казах като избърсах с ръка стичащите се капки пот.-Сега ще може ли да се занимавам с нещо поне малко свързано с модата или съм свободна да си вървя?

Дазлин повдигна едната си вежда:
-Свободна? Ти дойде преди малко. Нима мислиш, че с това се привършват задълженията ти като чирак?
Жената поклати глава. Почна да съжалява, че я беше наела. Не обичаше да й мрънкат. Ни най-малко. Още повече някой да е недоволен от заръките й, особено когато този някой ще си изкарва хляба заради нея. Но реши да й даде още един шанс. Ако не се справеше, нямаше място тук.
-Последвай ме.
Арадел тръгна куцукайки след собственичката на магазина, която я преведе през цялото помещение и стигна до една врата. Отвори я и я въведе в склада, където се сортираха всички материали и вече готови облекла, старателно увити в найлон, за да не се нацапат или развалят.
-Виждаш ли онзи чувал? - посочи към въпросния Дазлин.
-Да.
-В него има най-различни прежди. Искам да ги навиеш по кълба и да ги прибереш в тези два кашона по тъкан. В единият по-меките и нежни, а в другият по-твърдите. Когато приключиш с тях вземи онзи кашон до масата. В него има обувки. Ще ги почистиш и наредиш под онази стоянка.
И посочи към един дълъг метален лост, на който бяха закачени различни рокли, готови за продажба. Тя остави на масата четка за обувки, вакса ако се наложи, гъба за почистване и един влажен парцал.
-Като си готова с всичко ме викни да видя как си се справила.
В общото помещение вече се чуваше тропането на токчетата на първата клиентка, затова дизайнерката остави Арадел сама и се върна в общото помещение, за да обслужи новопристигналата.

Дамата ме въведе в едно голямо помещение, което се намираше зад магазина и бе доста по-голямо от него.Имаше доста стелажи, на които бяха наредени сортирани кашони или найлони пълни със най-различна стока от различни краища на света.Типичен склад за дрехи, или по-скоро типичен рай бих казала, понеже имах прекрасната възможност да се докосна до изработката на всички тези прекрасни дрехи.Задачата ми този път бе малко по-различна и приятна, първо трябваше да сортирам един кълбета според тяхната тъкан , а след това да чистя обувки.Прекрасно, обувките заслужават цялото внимание на света, така че нямах нищо против да ги обгрижвам и глезя като помпозни питомници:
-Това вече е нещо приятно!-казах с усмивка след Дазлин, която излезе от помещението.
Огледах се наоколо и видях едно малко дървено столче, придърпах го към двата чувала и заедно с тях намерих и два празни кашона където да ги сортирам.Настаних се удобно, все пак това начинание не изискваше да се подскачам напред-назад на един крак и общо взето си бе доста успокояващо.
Първата прежда бе от лен, мека на допир , почти като малко по-груба паяжина.Започнах да я намотавам на пръстите си, а преждата вървеше гладко, като конци на захарен памук.Малко по малко започна да се оформя малко кълбенце.
В този момент както винаги обичах да правя си позволих малка ретроспекция, припомних си как като малка помагах на баба да навива своите вълнени кълбета.Аз стоях на една ниска табуретка с разперени ръце, като трябваше да ги накланям от време на време за да върви гладко конеца, без да се закача.Процеса в момента бе същия и ето че едното кълбо бе готово, оставих го в кашона за меки тъкани.
Второто кълбо бе по-грубо, мисля че бе от вълна идеална за зимата, все пак есента наближаваше и зимната конфекция трябваше да се подготви прецизно.Започнах да го навивам и него около пръстите си, от грубата тъкан и скоростта с която го правех имах чувството, че кожата ми ще се протрие, но пак беше приятно.В цялото това занимание имаше нещо напевно и успокояващо, някакъв едва доловим ритъм, който те унасяше.А работата винаги е вървяла по-гладко с песен на уста, а пък и бях сама.Веднага в съзнанието ми изникна една детска песен и веднага я пуснах от гърлото ми някак непринудено:
Soft kitty,
Warm kitty,
Little ball of fur.
Happy kitty,
Sleepy kitty,
Purr, purr, purr.
Беше на някакъв език, който не можеше да се определи, но бе използвана и като преспива песничка по целия широк свят.Всеки един от моето поколение я знаеше, беше символ на детството.И така от песен на песен работата вървеше, кашоните бяха наполовина пълни.Останаха ми две кълба, едното от камилска кожа, а другото от коприна.Точно десетина минути и за двете.Станах и изтупах ръце от добре свършената работа, насочих се бавно и славно към обувките.Наведох се изтърсих кашона, като разпилях всички на пода за да мога да видя с какво си имам работа.Дори прашни можеше да се забележи изящната им изработка и прецизните детайли, какво малко съкровище.Довлачих столчето си и се настаних пред тях.Започнах първо с черните, тези които имаха нужда да се минат с вакса, а другите, които бяха изработени от друга тъкан щях да мина с влажен парцал.
Харесваше ми как от захабени, след едно минаване с гъбата те ставаха красиви лъскави, все едно оживяваха готови за нов живот.Попивах всичките им малки детайли като в главата си изработвах нови модели с различни десени.Имаше копринени, кожени, лачени, ниски, високи, пантофки, платформи, ботуши, мокасини, боти, чехли с ток и без ток.Красота!Тези, които бях излъскала ги редях до мен и след като бях готова с всички започнах да ги редя на стоянката.Но не ги подреждах безразборно, а ги редях по цветове, като започнах от черните и лачените, докато не стигнах до най-светлите и лъскавите.До стоянката придърпах и двата кашона с кълбенцата, за да бъде всичко прегледно.
Закуцуках към вратата за да викна Дазлин и да и покажа свършената работа, нямах представа колко време е минало, когато ти е приятно не отмерваш минутите.Открехнах вратата за да проверя дали не е заета с някой клиент, но в този момент беше свободна и подреждаше едни колани:
-Готова съм, мадам!-усмихнах и се мило.-Можете да дойдете да проверите.

Дазлин се върна в по-тъмната зала и очите й като тренирани веднага се обърнаха към стелажа, макар да не го търсеше. Но зоркият й поглед веднага попадна над тях. Тя се приближи, клекна и почна първо да оглежда обувките. Беше ги лъснала толкова старателно, че всяка една бе придобила първоначалната си форма, нищо, че някои от тях бяха на повече от половин година. Както се каза - беше върнала живота в тях.
-Добра работа. На това му се вика реставрация на продукти. Ако се справяш все така, скоро ще ти позволя да правиш същото и с дрехите.
После обърна вниманието си върху преждата. Не й беше нужно даже да ги изкарва едно по едно. Само с няколко докосвания до материята, професионализмът й улавяше всяка подробност. Имаше само една пролука. Една от близо двайсетина. Само една прежда трябваше да е при другите, защото въпреки, че бе нежна на допир, беше от изключително здрава тъкан и я използваха най-вече за ватирани тъкани.
-Понякога Корнорците могат да те измамят. - обясни тя и постави кълбото на новото си място.
След това се изправи и се обърна към Арадел. Изражението й си беше все същото. Тази жена може би никога не се усмихваше. Беше като онези ледени кралици - строги и безкомпромисни щом се отнася за работа, а приятелства нямаше желание да създава.
-Справи се подобаващо. Сега въпреки контузията ти, ще те пратя до пазара за обяд. Аз не мога да напусна магазина, някой трябва да посреща клиентите. Аз желая вегетариански сандвич с пълнозърнеста питка. Не от бял хляб. В никакъв случай от бял хляб и силно кафе без захар и сметана.
Тя извади няколко монети от пазвата си и ги подаде на блондинката. Общо наброяваха петдесет.
-Вземи си и ти нещо....каквото искаш, не ти знам вкусовете.
Двете се върнаха в общото помещение и макар че Дазлин се държеше доста сдържано и сухо към новото си протеже, намери от някъде една тояга, извита като бастун и й я подаде.
-Ето, да не се спънеш някъде. Ако се пребиеш допълнително, никога няма да можеш да си вършиш работата като хората.
Арадел не знаеше дали да се ядоса или да се трогне. Може би малко и от двете, но в крайна сметка имаше поръчка, която трябваше да свърши. Може би не си представяше задълженията на чиракът точно по този начин, но явно това бе стълбата, която трябваше да изкачи, докато стигне до върха.

Кастиел се изниза от ежедневието ми толкова бързо колкото и се бе появил.Нямах намерение да го задържам по някакъв начин и едва ли бих и успяла.Загледах се в стъпките му, докато премислях какво да правя с оставащите минути до работа.Нямах желание да се шляя, пък нямах физическата възможност, затова се насочих към магазина.
Времето бе чудесно, спрях се до една чешмичка с дървена пейка до нея и изпуших цигара, хората ме подминаваха без да ми обръщат особено внимание, не ми трябваше и такова.
Когато стигнах до магазина, вътре имаше няколко клиентки, промъкнах се като котка, за да не преча на работата на Дазлин.Оставих поръчките зад тезгяха и се настаних на едно малко столче от което се виждаше само малка част от главата ми и внимателно започнах да наблюдавам процеса на работа, да изучавам методите на шефката ми.Все пак на всички ни е известно, че занаят не се учи, а се краде.След като изпрати гостите си, тя се обърна със сдържаното си изражение към мен:
-Изпълни ли поръчката?-попита.
-Цялата, аз моето си го хапнах по пътя...времето е невероятно.Може да седнем малко навън и да му се порадваме.Все пак сутринта се беше намусило едно такова...
-Моля?Да седнем отвън и да бездействаме все едно си нямаме достатъчно работа.
-Ма...
-Ела с мен отново до склада за да ти покажа колко пък е хубаво времето там и колко много неща има за правене.
Станах послушно и я последвах.Не исках да се скътвавам от работата, просто да и предложа малко почивка.Когато ме въведе в помещението ми посочи едни чували натъпкани с дрехи, бяха около три-четири:
-Искам да ги изкараш, сгънеш и подредиш ето на тези рафтове.-заповяда тя.
-Няма проблем , мадам!-отвърнах весело.
-Сега отивам да хапна..после ще дойда да проверя какво си свършила и си свободна.
Така и предположих, аз докато ги наредя и сгъна, работното време щеше да се изниже.Започнах да вадя дрехите едно по една и прилежно да ги сгъвам.Първоначално ги слагах на различни места и когато бях готова с тях щях да ги наредя отново по цветове.отново се пеех, даже си танцувах на един крак, говорех на дрехите и общо взето се държах като луда, но нали никой не ме гледаше.
Нямах представа колко време е минало , но когато Дазлин дойде отново нареждах точно последните две блузи.Мина бавно по рафтовете и като хрътка търсеше някое несъвършенство:
-Добре, изглежда прилежно!Сега си свободна и гледай до следващия път да не си куца.Чакам те в четвъртък отново.
-Супер, ще си видим тогава!-закуцуках към вратата, исках да се прибирам вече, бях изморена.
През витрината видях, че Ерик и Лезо стоят и ме чакат отвън:
-До следващия път, ще ми липсвате!-усмихнах и се мило и излязох.
Двамата мъже се приближиха като ме видяха:
-Знаеш ли Лезо, всички модни дизайнери са с бастунчета!Ето го и нашия, само където бастуна му липсва..
-Не е смешно!-зарадвах им се аз като ги прегърнах.-Сега какво ще правим като се приберем?Нахранихте ли тигрите?Аз нямах време сутринта..

Двамата приятели се спогледаха с един от онези погледи, който показва, че са забравили нещо или са направили някаква пакост, но каквото и да става трябва да се подкрепят и да поддържат една и съща теория, за да не ги хванат.
-Дааааа..... - дружно отвърнаха мъжете и Лезандър побърза да я хване през рамо, да я накара да върви няколко крачки пред него и така успя да се обърне незабелязано към Ерик.
Направи му знак да си мълчи, а чернокосия красавец само кимна.
-Разбира се, че ги нахранихме. Да не мислиш, че сме забравили? Нахранихме ги и още как. Малките сладки животинки, мамини те....
-Вие сте върха. Какво им дадохте? - не преставаше да се усмихва Арадел.
-Свинско!
-Пиле!
Отговориха в един глас и се сепнаха. Опа, гафче.
-Моля? Кое от двете?
-Амиии на малкия Шейн дадохме пиле, защото е по-крехко, а на големия свинско, за да го поддържаме здрав и силен. - отби номерът Матюс и момичето явно се върза.
-О, добре. Благодаря ви.
Двамата си отдъхнаха и се запътиха към централната улица, която щеше да ги изкара извън града.
-Кажи сега как мина денят ти? - поде Д'Арвил, за да я накара да спре да мисли за питомците си и да насочи разговорът в друга насока.
Ерик вдигна палец, показващ му, че това е умно решение и зачакаха малкият й разказ.

/Гери пиши на улиците как се прибирате и им разказваш денят си, а после направо в къщата, в която стая си пожелаеш/

Пристигайки в Маджестик, слънцето още напичаше жарко в гърбовете ни. Достигайки до магазина за костюми, там от където си взехме старите, спрях коня пред него.
- Какво правим тук ? - чух зад гърба си.
- Ще видиш утре.
- Ама... ти нали си взе вече костюм?
Обърнах се към него и се ухилих.
- Точно това е идеята... Но, искам да пазиш тайна. Само ти ще знаеш.
Добре де, той ме разбра бързо, какво имам в предвид. Скочих от коня и се запътих право към магазина.
- Чакай ме тук - подвикнах към Тес, преди да вляза вътре.
А влизайки вътре, останах изненадан. Посрещна ме красивата продавачка и може би няколко купа с ...костюми. Навсякъде около мен имаше манекени облечени като за театрално представление.
- Какво става тук? - попитах любопитно. А, отговора дойде доста неочаквано.
- Заради бал-а с маски. Подготвени сме за всякакви ситуации.
Брей, брей, брей... Наистина добра подготовка. Дори не виждах старите неща, които се продаваха тук. Всичко беше ново! Обърнах се към продавачката и посочих с ръка към манекените.
- Аз...ще разгледам. Като си харесам нещо, ще скоча направо да го взема. Нали може?
Тя ми кимна одобрително и се скри някъде от погледа ми. През това време, зaпочнах да разглеждам наоколо.
Имаше толкова голям избор тук, че надали щях да си избера правилния костюм скоро. Имаше всякакви. За ниски хора, за високи, за дебели, даже и няколко които предположих че са за грозни хора, тъй като за тях бяха сложени маски, на красиви такива. Имаше дори няколко интересни, които можеха да те превъплътят в някоя друга раса. Единият от костюмите беше толкова интересен, че когато се приближих до манекена, реших че е жив. Лицето беше избелено толкова, че сякаш светеше. По дрехите се виждаха пришити черепи и черни камъни. Зад манекена се виждаха големи черни крила, които заемаха доста голямо пространство.
- Ааа...не! - казах сам на себе си, наблюдавайки чудатия костюм.
Определено не беше за мен. Но преминавайки точно зад крилете на това "митично създание", очите ми сякаш светнаха. Видях това, което щях да си взема. Определено! Много натруфен, с искрящ лилав цвят, ветрило, дори и корона. Игрива усмивка се появи на лицето ми, виждайки тази красота. Всичко му беше идеално! Щеше да скрива косата ми, тялото, дори лицето, зад красива двуцветна маска. Единствено очите ми щяха да се виждат, но това на дали би ме издало.
Започнах да събличам костюма от манекена, когато продавачката се появи изненадващо зад мен.
- Искате ли да го премерите?
- А, не... мерси. ЩЕ го взема направо. Сигурен съм, че ще ми стане.
Но, жената не ми позволи да се оправям сам. Дойде и грижливо свали дрехата от манекена. сгъна я на няколко пъти, сложи маската и короната отгоре и ги занесе на щанда. Последвах я, като приготвих парите си за плащане.
- Колко ще ми струва?
- 400 злато.
Скъпичко си беше, но пък бе доста красив. Но да си кажа, имах достатъчно пари, че да не ми пука колко ще струва. Преброих парите от кесията си и ги дадох на жената. Тя ми благодари, подаде ми торбичката и ми пожела приятен ден.
На излизане, видях Тес, който си играеше с коня. Бе скочил от него и стоеше в момента пред него. В ръката си държеше шепа клечки и подаваше по някоя друга към устата му, като я дръпваше понякога назад, за да го подразни.
- Теееес! Остави животното!
- Хаха! - изсмя се той - Виж колко е забавн...гледай сега.
Той взе нова клечка, подаде я към муцунката на животното и зачака. Коня явно вече бе притръпнал и свикнал със закачките му, защото не се върза от първият път на неговия номер. Но, Тес го ръгна няколко пъти закачливо в муцуната и коня тръгна да хапе клечката. Веднъж щом отвори устата си, тоя лигльо, взе че направи едно рязко движение и заби клечката право в носа на животното. То се дръпна рязко назад, като направи няколко крачки и изкиха силно, пръсвайки сополи около себе си.
- О, Боже! Ужасен сиии! Остави животното на спокойствие и ми кажи къде искаш да отидем!
- Ама ние ще ходим ли някъде? - обърна се към мен магчето.
- Ми...защо не? Тъкмо ще ми разкажеш за Корнор и тези глупости, които си правил. Че не разбрах защо точно си бил там.
- Бях посланик, глупчо!
- Да,да...все тая. Хайде, решавай къде ще сме.
- А костюм взе ли си ?
- Мхм. Ето, ще ти го покажа. Но, ще видиш само маската и цвета му. Другото, ще е изненада.
- Добре.
- И...не казвай на никой. Става ли?
Тес сложи ръка на сърцето си и се засмя.
- Честна магьосническа, приятелю.
Идеше ми да го плесна зад врата. В този Корнор явно го бяха разлигавили повече, отколкото мен.
Подадох торбата към него и я отворих. Показах му горе-долу как изглежда костюма и с какво да очаква че ще бъда облечен.

Костюма с който ще бъда:

Само в какво добро настроение бях, вървях бодро по улиците и се усмихвах на хубавото време.Преди да стигна до магазина на Дазлин се отбих в една кафетерия от която взех една кутия с понички и две топло латета.Хората бяха изпаднали в еуфористична истерия, най-вече жените, които нервно щъкаха напред-назад в приготовления за предстоящия бал.Фризьорските салони бяха препълнени с момичета чиито коси се опъваха в стремеж да достигнат желания ефект на прическата, а други разглеждаха каталози за да си изберат такива.И като стана въпрос за прически се зачудих, каква ли щеше да бъде моята?Не исках да е нещо обикновено или да си направя един от коковете, които по принцип си правя...но това щеше да се изясни с течение на деня.
Магазинът бе празен все още когато влязох, а моята красива шефка подреждаше някакви костюми:
-Добро утро!-поздравих весело и се насочих към нея.
Дамата вдигна глава и ми отвърна сдържано:
-Донесох понички, ако не сте закусвала да се подсладите.-и оставих картонената кутия до нея.-Не знаех какво кафе предпочитате за това ви взех лате, ето ви и захарчета.
Оставих багажа си зад тезгяха, като извадих роклята за бала и я закачих на една закачалка за да не се мачка.Дазлин погледна с крайчеца на окото и се усмихна едва:
-От къде взе тази рокля?-явно се опитваше да се шегува.
Погалих изящната дреха:
-Ами какво да ви кажа, в сърцето на града има един вълшебен магазин, където всяко едно момиче може да намери роклята предназначена за нея.Понеже няма да имам време да се прибера и оправя, възнамерявам да го направя тук, те моите хора ще дойдат да ме вземат.
-Добре.-отвърна кратко жената.
-Е, с какво ще се заемаме сега?

Всъщност малкият жест от страна на чиракът й трогна Дазлин или поне до някъде. Покрай цялата работа не й остана време да закуси или да пие кафе и сега щеше да се възползва. Взе една поничка и почна да се храни, като отхапваше по малки хапки, какъвто е етикета.
-Вкусни са. Сега ще разпределим магазина на две части. При такива големи празници винаги има хора, които оставят всичко за последния момент. Но костюмите драстично намаляха. Това, което искам от теб е да разпределиш карнавалните дрехи в едната половина на магазина, а другата да запълниш с онези дрехи и обувки, за които се погрижи в понеделник. Най-хубавите облечи на манекените, а останалите нареди по закачалките, като поставиш и подбраните им обувки и чанти. Аз самата ще отида в склада. Имам да довършвам скици по новата колекция. Ако се затрудниш с нещо ме извикай.
-Добре. - отвърна ентусиазирано Арадел, че този път ще върши работа в самата същина на бутика, а няма да се затваря в тъмния склад и да четка обувки. Сега сама щеше да подбере най-красивите и елегантни тоалети по свой вкус. Това може би бе първата крачка на доверие, което дизайнерката й даваше и се надяваше да не я подведе. Виждаше потенциал и желание за труд в нея. Може би някой ден щеше да й позволи да се докосне до скиците. Но това по-нататък.

Жената изчезна някъде в склада и ме остави сама в магазина.Вдишах и издишах дълбоко този прекрасен въздух наситен с миризмата на коприна, балдахин и тафта...миришеше на мода.Грабнах една поничка с шоколад и отхапах голяма хапка като течния мус напълни устата ми и засили доброто ми настроение.Зяпах докато я изям през витрината и след което се насочих към другото помещение на магазина за да започна да търся карнавални дрехи.А те не бяха малко...
Започнах от първата редица като разлиствах закачалките като страниците на голяма книга.И ето, че и карнавалните костюми се появиха, имаше на клоуни, монахини, монаси, принцеси и принцове и на шутове, както и още много.Но определено се забелязваше, че по-хубавите бяха изкупени.Общо взето зад мен се образува една доста доволна купчинка, която малко по малко започнах да я изнасям в другото помещение.Редиците на дрехите станаха рехави и трябваше да се запълнят с нови, с онези от склада, но това щеше да стане след като подредя карнавалните на едно място.
Имаше такива чудати костюми, беше ми интересно дали някоя дама щеше да се премени в нещо подобно?Аз лично си залагах на красивите рокли и изкусните маски.Толкова се вълнувах, щях да видя Тес, Аш...дали щяха да ме познаят.Едва ли..мина толкова време а пък и нали щях да съм с маска.Ами Хейз?Той бе като бащата който никога не съм имала, никога не ме подлъгвал и толкова ми липсваше.В такъв ред се редяха мислите ми докато нареждах костюмите по рампите и подбирах останалите, които не бяха за тук.
Пак трябваше да пренасям купчина с дрехи, но този път различното бе, че тези не бяха карнавални и трябваше да ги сортирам в поли, панталони и рокли.Общо тази работа ми отне около час и нещо като включим, че от време на време се спирах пред кутията с понички.Сега трябваше да отида в склада и да взема дрехите, които бях подготвила миналия път.
В него Дазлин се бе настанила на една масичка подобна на чин и закачена нощна лампа на нея, която осветяваше скицата.Беше съсредоточена и вглъбена в заниманието си, като истински творец.Имах възможността да надникна за части от секундата в нейното творение, поредната невероятна рокля.
Тоалетите бяга наредени и закачени на една подвижна рампа на колелца.Започнах да я бутам към реченото място.Разгледах отново колекцията за да си я припомня и прецених кои ще облека на моделите и кои ще наредя по закачалките.
За витрините избрах една ефирна рокля в кремав цвят, почти бежов с черен колан препасан около кръста, отпред бе по-къса, а отзад се спускаше красив шлейф.Понеже акцент бе черния колан избрах черни високи обувки, които обвиваха крака като каиши и малка чанта със същия цвят и бежови елементи по нея.
На другия модел сложих права къса рокля, която следваше очертанията в сив цвят, светло сив за да сме по-точни , сребристи отворени обувки, отново високи и чанта със същия десен на обувките.Третия модел облякох с черен панталон с остри ръбове и бяла риза, чиито ръкави бяха дълги и като балон с лодка деколте, но този път червени обувки и червена малка чанта, страхотен акцент.
И така без да се усетя, това приятно занимание ми отне около три часа.Отидох до склада и отворих леко вратата:
-Мадам, аз съм готова.Когато имате възможност елате да видите какво съм сътворила.

-Мадам, аз съм готова.Когато имате възможност елате да видите какво съм сътворила.
Дазлин бе толкова съсредоточена в работата си, че й бе нужно малко време да усвои какво й се казва.
-А? - обърна се към Арадел тя.
-Готова съм.
-Да, добре. След малко ще видя, Трябва да довърша тук.
И пак заби погледа си в скицата, като ръката й бързо, но внимателно шареше по последните щрихи. Тази рокля бе изключително важна, защото бе по поръчка на Илионската кралица и вече цяла седмица, дизайнера работеше по нея. Трябваше да стане перфектна.
Явно разбрала значимостта на модела, блондинката затвори тихо вратата, за да не й пречи и се върна в същината на магазина. И тъй като не знаеше с какво да се заеме, се облегна на тезгяха и се отдаде на латето си, съчетано прекрасно с вкусните понички. Чудеше се дали да не избърше праха, или може би да нареди няколко модни списания на малкото шкафче до нея, или може би да подреди по друг начин дрехите, но докато се чудеше вратата изскриптя и през нея влезе една жена, около тридесет, с тъмно кестенява коса до раменете, не много висока, малко повече от самата Картие, леко префърцунена физиономия и миниатюрен пудел, поставен грижливо в розова чанта, с панделка на главата. Колкото и Арадел да обичаше модата, се надяваше никога да не стане такова конте, като присъстващата пред нея дама.
-Добър ден. - посрещна я приветливо все пак.
-Добър ден. - отвърна сухо с плътния си глас жената. -Търся костюм за тазвечерния бал.
-О, разбира се.
Момичето се извърна и тръгна към склада, за да повика Дазлин, но тогава нещо й щукна на ума. Шефката й бе доста заета сега и ако прекъснеше творческият й унисон, можеше да й попречи. Затова се спря и се обърна към новодошлата.
-Нека ви помогна. Нещо конкретно ли търсите?
Жената изгледа девойката от петите до главата с леко недоверие в изражението.
-Не. Още не знам какво искам.
-Тогава нека ви предложа.
-Не съм сигурна, че...
-Дазлин в момента е заета и аз я замествам. Аз съм Арадел.
Подаде русокосата ръка за здрависване, но тя увехна във въздуха.
-Да... - отвърна само клиентката -Добре, нека видим какво ще ми предложите.
Макар и раздразнена от надменното държание на непознатата, нашата героиня припна да оглежда карнавалните костюми в търсенето на най-подходящото за недружелюбната жена.

/Гери, намери й нещо и й го предложи. Дали ще го хареса ще реша аз./

Докато се наслаждавах за пореден път на страхотния ми ден в магазина влезе някаква псевдо модна икона.По принцип не съм толкова заядлива и лошо настроена към останалите момичета, но точно тази нямаше никакво покритие на самочувствието ,което демонстрираше.И този пудел заврян в чантата, горкото животно, сигурно има лошия късмет да го обличат в смешни костюми и му е забранено да бяга по ширните поляни и да лае.Но какво да се прави, дори хора като нея имаха нужда от помощ за такова събитие.Пък и да си кажа честно и по-добре, защото ако тя трябваше да избира сама, щеше да е катастрофално .Обясних и, че аз помагам днес на мадам Дазлин и това явно не и се понрави , но нямаше друг избор, щом оставаше нещата за последния момент.
Въведох е в помещението изцяло оборудвано с карнавални костюми като и се усмихвах дружелюбно, а тя не ми отвръщаше, не ми пукаше особено.Ръцете ми започнаха да шарят измежду закачалките , като гледах ту нея, ту тоалетите:
-Така като ви гледам имате красива фигура.Ще ви предложа неща, които да не се открояват вашия стил...-или по-скоро липсата на такъв, но както и да е.-Имате късмет, че сега докато подреждах намерих няколко красиви костюма...
-Сигурно..-отвърна ми кратко тя.
Чувствах се толкова удобно в тази работа, имах чувството, че съм го вършела цял живот.Намерих един костюм като за нея, беше на женски пират, който да си кажем честно беше адски секси.Извадих го и и го показах:
-Това е първото ми предложение.Определено в него хората ще завидят на дългите ви крака, а пък самата рокля ще подчертае талията ви.

Spoiler:

Тя го изгледа продължително, но по формата на лицето и, не можех да преценя какво мисли:
-За да не ви ограничавам, ще ви покажа още няколко..сега се сещам, че тези които съм предвидила също са страхотни.
Отидох на няколко различни реда с дрехи и започнах да се ровя в тях.Следващата беше по-изящна, дълга старинна, но все пак секси , напълно подходяща за събитието.Взех и я сложих на себе си за да добие представа:
-Това е следващата.Червеното винаги е актуално както знаете, приличате на жена която разбира от мода.-оставих е до миналото си предложение.-Има и още, не се страхувайте, ще ви облечем за довечера.

Spoiler:

Другия тоалет беше точно до този, който извадих току що и го презентирах:
-Това е много кокетно, отново имаме акцент върху краката, на мен лично ми допада малката шапчица.

Spoiler:

Оставих ги до останалите и без да и оставам време да мисли, хоп като магьосник измъкнах следващ тоалет.
Беше пак подобен на първия, но на мен лично ми харесваше повече самата изработка бе по-подробна и детайлна:
-Това на мен лично ми харесва най-много, ако позволите да изкажа мнение.Казвам ви сериозно, цяла вечер ще се чудите как да се отървете от обожатели.-оставих го до останалите и него, като всички можеха да се видят и сама да прецени дали ще избере някое от тях или ще поиска друго:

Spoiler:

-Е, госпожице, какво ще кажете?Харесват ли ви?Препоръчвам ви да пробвате ако имате колебание към някое, облечени стоят по съвсем различен начин.

Милата Арадел. Малката сладка Арадел. Толкова се стараеше и вършеше нещата с такова явно желание. Чак можем да я сравним с пърхаща пчела събираща прашеца от цветята, но вместо прашец тя подбираше бързо и сръчно костюм след костюм. За нейна голяма жалост и за жалост на нервите й, когато нареди всичките тоалети един до друг, жената с пудела просто я изгледа и скептично я отряза.
-Нищо не ми харесва!
Момичето ококори очи, а ченето й висна надолу.
-Невъзможно! - не съумя да се сдържи и възкликна изненадана, направо като ударена с мокър парцал.
-Напълно възможно. Нищо не ми харесва. Кич, дантели, пайети. Не, не, не. Искам нещо друго. Нещо друго. Дазлин винаги е имала вкус, но явно помощниците й не го споделят с нея.
Картие почна да изпушва. В представите си заливаше въпросната модна икона с останалото си лате, а кучето й тъпчеше с поничките, защото като гледаше кльощавото й тяло, едва ли хранеше много и него.
-Ехо... - върна я жената в реалността -Казах, че искам нещо друго. Ще ми намерите ли или да отида някъде другаде, където ще са ми от по-голяма полза?
Брюнетката бе на ръба да си тръгне, лишаваща бутика от тлъстото си портмоне, а Дазлин така и не се показваше иззад склада, вглъбена в работата си. Явно земният маг ще трябва да се оправя сама. Или...да се прости с първият си официален клиент.

Спокойно, Ари, само спокойно, опитвах се да си наложа да се успокоя.Тази жена наистина не искаше да ми помогне, както аз се опитвах да и помогна.И очевидно не знаеше какво иска, мразех такива хора.Но не трябваше да и обръщам внимание, все пак аз бях нещо повече от нея във всяко едно отношение.Определено не исках да губя редовните клиенти на мадам Дазлин , защото наистина си имах за цел да се издигна в този бранш, имах голямо желание да просперирам.А най-вече трябваше да се успокоя защото при работата с клиенти трябва да изчистиш главата си от лошите и негативни емоции, понеже те са като хрътки и усещат всичко.Сега изпразних главата си, сложих фалшивата усмивка и се опитах да угодя на тази лигла:
-Разбирам, не искате традиционните карнавални костюми, а другия тип бални рокли, които също са характерни за тези събития.Ще ви покажа едно от най-добрите ни модели, ако позволите да ви кажа, аз лично си закупих един модел от тях..Последвайте ме.
Отидохме в другия край на помещението където бяха положени този тип дрехи и вече в главата ми се въртяха няколко вида модели.Започнах да ровя из закачалките и една по една и ги изваждах като ги съпътстваше кратка презентация.
Първата:

-Това е един невероятен модел, имаме ги и в други разцветки.Ще приличате на истинска принцеса.
Извадих втората:

-Тази е направена с изключително скъп материал, по нея има места има истински диаманти.Това е достатъчно за нея, роклята говори сама за себе си.
А това е третата:

-С тази ще приличате на ангел!Не мога да кажа нищо повече за тези рокли....невероятни са..
Четвъртата:

-Подобна на миналата, но в розово...
Петата:

-Говорихме вече за червеното-класика.Е госпожице, какво ще кажете за тези?Да вадя ли още?-понечих да ровя пак из всичките рокли.

Жената огледа подробно роклите, като минаваше през всяка и пипаше платовете. Една даже доближи до носа на кучето си. То я подуши и взе, че кихна. Сигурно това бе неговият начин да даде съвет.
-Да и аз така си мислех.
Пусна плата и продължи към следващите. Накрая се обърна към Арадел с все същият пуст и леко тъп поглед.
-Фифи, ти какво мислиш?
Пуделът изджафка няколко пъти и явно собственичката й остана що-годе доволна.
-Ще взема тази с диамантите.
Всъщност не беше напълно сигурна дали я харесва, но самата дума диаманти я накара да се спре на нея. Щеше да блести в буквален и преносен смисъл или поне тя така си мислеше.
-Чудесен избор. - плесна с ръце Арадел, доволна, че тази снобка най-накрая си хареса нещо, вместо да продължава да й губи времето и търпението.
-Колко ще струва?
Блондинката се замисли. Ето това вече бе трудно. Никой от тоалетите нямаха табелки или нещо подобно с цена и тя прецени, че явно Дазлин сама измисля цената на дрехите си. Но тази персона тук изглежда бе фрашкана с пари, а и толкова я изнерви, че реши поне да й го върне финансово.
-Две хиляди злато. - отсече сигурно момичето, а вътрешно се смееше ехидно.
-Две хиляди?
-Две хиляди. Парите си заслужават. Върви и с обувки.
Дамата се зачуди, но накрая бръкна в чантата си, като така избута малко нагоре пудела, който изквича на умряло и кокалестите й пръсти стигнаха до портфейла й, който познайте - също беше розов. Розов и доста дебел. В този случай твърдението, че парите не купуват вкус и класа бе напълно правилен.
Брюнетката изброи жълтиците и ги пусна в ръката на Картие. Очите й светнаха. Не беше виждала толкова пари на куп от, сама не можеше да се сети кога. Тя прибра жълтиците в касата и се зае с опаковането на балната рокля. Сгъна я внимателно и старателно я сложи в голяма картонена кутия. В по-малка положи и обувките, а двете пъхна в също толкова голяма картонена торба. Когато беше готова с опаковането я подаде на невъзпитаната госпожа. тя я пое и без да се сбогува или благодари се врътна и демонстративно напусна магазина.
-Хайде, Фифи. Време е за фризьор.
Арадел остана сама, а Дазлин все още не се появяваше. Милата, сигурно полудяваше там вътре. Или пък й бе прекалено приятно, че да й правят впечатление неща като умора и глад.

/Гери за сега свободно РП. Прави каквото искаш в магазина, после пак се включвам аз./

Бях много доволна от себе си, че съм угодила на подобна псевдо модна икона, тъкмо се бях отчаяла, че ще ми се изплъзне между пръстите.Изпратих я по живо по здраво и отново седнах зад тезгяха, като облегнах главата си с ръце и се загледах отново на вън, в кутията с понички бяха останали единствено три, за кой по-напред, а корема ми стържеше от глад вече.Времето напредваше и не знаех дали ще имам възможност да отида да взема нещо за хапване.
За да се залисам грабнах парцала и кофата с вода и започнах да бърша пода с лека танцова стъпка.Не помня от кога не съм била в подобно добро настроение.Лъснах пода и реших, че трябва да оправя роклята си, извадих я и започнах да пооправям детайлите, които се бяха измачкали леко.Беше толкова красива, дали Ерик щеше да ме хареса?Ако не се лъжа, когато я купих бяхме заедно и ме е виждал, но друго си е когато се появя в цялостен и завършен вид с прическа и красиви обувки.
Така се бях отнесла, но изведнъж нещо навън ми направи впечатление.От доста време насам, една възрастна жена обикаляше града с едно подвижно павилионче, пълно с едни от най-вкусните гевреци, които сте опитвали някога.
Това бе перфектната възможност, защото не можех да оставя магазина без надзор, без малко жълтици от една чашка и излязох отпред за да взема два.Бяха още топли, но понеже не исках да прекъсвам Дазлин, оставих нейния в кутията за понички.
И какво да се прави, отново седнах и зачаках някой да се появи...

Времето течеше на амплитуди. Понякога бързо, а понякога бавно, ако не си намериш занимание. Обяд вече минаваше и Арадел се чудеше дали не може да се отдаде на един добър и обилен обяд, докато шефката й работи. Но още преди да е вкусила от топлия и мек гервек, вратата се отвори за пореден път и през нея премина следващият купувач. Този път обаче не беше някоя префърцунена примадона с подвижни аксесоари. Напротив - бе млад мъж, току що излезнал от юношеска възраст. Не се отличаваше с красота. Всъщност нищо особено, едно обикновено момче. А по погледа му, Картие съдеше, че се чувства някак си не на място тук. Свенлив, със забита надолу глава и доста срамежлив. Блондинката си помисли, че може би е сбъркал мястото, но само след секунди щеше да разбере от къде идва целия проблем.
-Добър ден. - поздрави я притеснено той.
-Добър ден, г-не. Какво ще желаете?
Младежът почна да кърши ръце, да върти очи и видимо да се изчервява.
-Ами...такова....как да ви кажа...
-Не се притеснявайте, тук всички сме приятели. Споделете какво ви трябва.
-Ами работата е там, че...търся подарък...за приятелката си. Разбирате ли след четири дена имаме годишнина. От цяла година сме заедно...
-Това е чудесно. Сигурно сте много щастлив.
-Да...но не знам какво да й взема. Мислех си може би за...бельо. - последната дума изрече доста притеснено. Явно не го биваше в тези неща.
-Но не знам как да избера. Какво би й подхождало, цветове, шарки, размери. Не ги разбирам тези неща. Но...искам много да я изненадам и....
Той повдигна лице към нея и я изгледа умолително.
-Моля ви, помогнете ми! - почти не изплака той.

Беше толкова сладък , но по детски и чист начин.Явно наистина държеше на приятелката си, толкова малък и все пак разбираше нещата.А Лезандър никога не ми е подарявал нещо освен онази красива брошка, но аз все пак си бях човек, който обичаше изненадите и подаръците.А онази прекрасна огърлица за рождения ми ден?Определено мъжете ако решат да изненадат една жена и вложат малко усилия, ефекта е доста приятен.
Сега този младеж пред мен ме молеше да му помогна да намери подходящото бельо за приятелката си, с което тя ще се чувства желана и специална.А аз от позицията на жена, знаех как да помогна.Усмихнах се искрено и топло:
-Последвай ме, знам точно какво да ти покажа.Определено си се спрял на добър подарък.
На една от външните стени, точно до витрината беше къта за подобно изискано бельо.Заведох го и първоначално го оставих, спокойно да ги разгледа.След което започнах с въпросите:
-Добре сега, знам че не разбираш от подобни неща като размер на чашка и тям подобни, затова просто ми опиши как изглежда тя...каква е формата на тялото и..
-Ами тя има дълга кестенява коса, а г-гърдите и са...м..м- момчето хвърли бегъл и притеснителен поглед към деколтето ми.-колкото твоите.Надолу е слабичка, не е пълна..
Точно това ми трябваше, сега оставаше да разберем нещо за нейните предпочитания:
-Забелязал ли си кой и е любимия цвят?Нещо което обича да носи?
-Харесва червеното, черното и бялото...това знам.А за бельото и...по принцип не се изхвърля, затова ми се иска да я поглезя.-сега изглеждаше малко по-спокоен.
Сега оставаше само да започна да предлагам различни модели, отговарящи на тези характеристики:
-Сега ще ти покажа няколко варианта...те не приличат на обикновените сутиени и бикини. Нямам представа дали си виждал такива нощници и корсети, но определено и твоето око ще зарадват.
Извадих първото предложение:

-Знам, че не от изброените цветове, но пък е много красиво и нежно.Имам още няколко идейки, които сега ще ти покажа и ти ще ми кажеш дали някоя от тях ти харесва или да търся други..
Ето и второто:

–Ето ги червеното и черото, които ми спомена...То е малко по-предизвикателно, все пак е в цвета на страстта.
Третото предложение:

-На мен това ми е любимия модел, толкова е сладък и игрив.Ако бях малко по смела щях и по улиците да го нося, аз ти казвам.Та това е, което мога да ти предложа, сега ми кажи какво мислиш?

Момчето не сваляше очи от моделите като си представяше приятелката си облечена в тях. Бузите му все така бяха румени, а погледа свенлив. Беше го срам, но точно това го правеше толкова сладък за Арадел.
-Ами не знам...всички са толкова хубави. Как да избера правилния?
-В такива моменти просто прецени какво най-много ще й хареса. Ако е такава каквато ми я описа, значи във всяко едно ще е хубава.
-О, да...тя наистина е хубава и нежна, и фина, и крехка и.... - момчето почна да се отплесва и възвишава при мисълта за любимата си, а на нашата героиня направо й се разтопи сърцето като го гледаше. Тя имаше известна на всички ни слабост към романтиката и за нея това бе идеалният купувач. Ту я слуша и иска мнението й, ту купува с желанието да зарадва близък човек.
-Извинявай. - обади се накрая усетил се - Май попрекалих.
-Няма проблем. - усмихна му се чаровно блондинката -Хубаво е да видя, че има мъже, които толкова държат на партньора си.
-Хаха, благодаря. Ами....май ще се спра на розовото. Най-семпло е. Ще изглежда като ангел.
-Чудесен избор! - възкликна Арадел и почна да сваля бельото от стелажа.
Опакова го по същия начин както и роклята, но този път добави нещо от себе си. Кутията бе чисто бяла и тя закачи за капака една голяма червена панделка, като го направи идеалният любовен подарък.
-Прекрасно е. Благодаря ви, г-це....
-Арадел.
-Г-це Арадел, много ми помогнахте. Колко ви дължа?
Него не смяташе да го цака. Бе толкова мил.
-Двеста и петдесет злато. - реши, че са напълно достатъчни за подобен атрибут.
Момчето извади три жълтици по сто, а русокосата красавица бързо му върна рестото. Изпрати го по живо по здраво с пожелания за прекрасен празник и пак остана сама. Повъртя се малко из магазина, като от време на време се любуваше на роклята си, когато вратата на склада се отвори и през нея влезе Дазлин. Изглеждаше уморена, но доволна.
-Приключихте ли със скицата?
-Не още. На края съм. Ти какво прави?
-Ами продадох една рокля и едно спално бельо.
Картие обясни кои тоалети точно е продала и за каква цена. Шефката й остана доволна от избора и търговските й умения, нищо, че беше продала роклята за повече отколкото трябваше.
-Купих гервечета за обяд. Реших, че ще сте гладна след цялото творчество.
Жената погледна към кутията и съвсем лека усмивка се прокрадна по устните й.
-Това е мило. Хайде прави ми компания.
Двете седнаха на малката масичка, която собственичката бе сложила в единия край, специално за тази цел, а Арадел не можеше да повярва, че реално я кани да сподели обяда си с нея. Почнаха да се хранят и да допиват кафетата си.
-Днес не е толкова натоварено, колкото очаквах. Но ти се справяш добре.

-Днес не е толкова натоварено, колкото очаквах. Но ти се справяш добре.-сподели Дазлин.
Това комплимент ли бе току що, което излезе от нейната уста?Не обичам да се фукам, но определено навлизах доста бързо в тази материя.Така е, когато на човек му се отдава, работата му върви с лекота, но за мен това не бе работа, а забавление.Седнахме на стъклената масичка и започнахме бавно да се храним, не си давахме зор:
-Благодаря ти!Ами хората са се застраховали и са си взели костюми на време.Аз лично роклята си я взех преди доста време, не знам дали помниш.
-Помня и между другото доста добър избор.Днес ще идват хора, които са оставили всичко за последния момент и не са си дали много зор.
-Определено.И аз от време на време си позволявам такива своеволия, но щом се отнася до събитие от подобна величина не мога да си позволя да съм немарлива.
Дамата отпи глътка от кафето си:
-Кажи ми Арадел, с какво си се занимавала преди това?
-Ами бях танцьорка в кръчмата на двамата братя, ако я знаете..
-Разбира се, че я знам.Пошло място поне за мен, но са се постарали момчетата.Не те ли тормозиха пияниците?
-Не, когато работех гледах да бъда с приятели и винаги имаше мой хора на предните маси.Много рядко съм имала проблеми там.Помня когато отидох за първи път...-въздъхнах носталгично.-Един кретен се опита да ме закача, но Лезандър, мъжът с бялата коса, който ме взе миналия път ми помогна.
Тя кимна с разбирателство:
-Предполагам той ти е приятел..или е някой друг.Под приятел имам предвид интимен партньор, нали ме разбра?
Този въпрос ме озадачи и наистина за момент не знаех как да отговоря.Но колкото и честна да бях, Дазлин бе чужд човек и не можех да и споделя, мълвата можеше да се разнесе и да стане опасно:
-Ммм...да той е..-отвърнах с известна неохота.
-Явно от доста време сте заедно...няма я онази искрица в очите ти от онази първична любов.
- Може и да си права, вероятно рутината е завладяла ежедневието ни..-опитах се да замажа положението.-Но нека не говорим за мъже...Кажи ми сега, ти ще ходиш на бала, нали?

-Ще ходя. Но ще пристигна по-късно. Имам още малко работа тук. Но като гледам....
Жената се огледа из помещението и кимна.
-Да, като гледам за сега работата ни приключи. Може да отидеш в склада. Пред една маса до стената има окачено огледало. Там може да се преоблечеш и подготвиш. И гледай да си хубава, не искам да изложиш роклята ми.
Смесицата между сарказъм и шега, развесели Арадел. Тя знаеше, че не го казва с лошо. Просто искаше да е на ниво, което подхожда на имиджа на бутика й. И как иначе, все пак правеше рокли за кралици. Изискваше даже от чирака си да е блестящ, особено във вечер като тази.
-Наистина ли? Наистина ли мога да почна?
-Нали ти казах вече?
Дазлин се усмихна съвсем леко, което бе знака на магьосницата. А тя не чака втора покана. Подскочи като шавливо еленче и се затича към вратата. Преди да я стигне се спря, обърна се към шефката си и леко й се поклони.
-Благодаря.
-За какво?
-Че ми позволихте да работя тук. Ще науча много от дама като вас.
Чернокосата се засмя сдържано и махна с ръка.
-Бягай, дете, преди да съм размислила.
Лицето на младата красавица грейна. Тя се изкикоти толкова невинно, но просто очакваше тази нощ от толкова много време, и се изгуби от погледа й.

/Мило, почвай да се оправяш, но не описвай всичко. Като стигнеш до косата спри и там ще се намеся аз./

Не чаках втора покана и веднага се шмугнах в склада, като грабнах и роклята със себе си.В помещението бе прохладно, което си бе чист късмет в сравнение с жегата навън.Закачих я на една от рампите понеже първо щях да се гримирам.Знаех, че в този ред се извършваха процедурите, понеже ако се облечеш и гримираш има доста лоша вероятност от пудрата или някой друг грим да паднат прашинки и да зацапат тоалета.
Огледах се наоколо и видях един сандък, който щеше да ми свърши перфектна работа за масичка на която да поставя нисисера с гримове.Избутах го точно пред огледалото , сложих и малкото столче за да ми е удобно и да не ми трепери ръката.Но се притеснявах, че светлината не е достатъчна, а точно зад огледалото на стената имаше лампи, които можеха да се мърдат във всички посоки.Отидох до тях и ги врътнах така че да светят точно срещу мен.
Седнах на малкото столче и започнах да вадя едно по едно фон дьо тен , спирали, сенки , брукати...абе бях в пълно бойно снаряжение.Определено се бях подготвила.
Започнах първо с основата, която да изравни тена ми, след това сложих тънък слой зелен коректор, който да прикрие зачервяванията, след което сложих фон дьо тена.Положих пласт пудра за да запечатам, и сложих и на клепачите си за да не се виждат сините венички или зачервявания и започнах със сенките.След тях положих очна линия, черен молив и спирала.Очертах устните си, след което ги запълних със гланц, който бе като червило.За да сме по точни, сложих и снопчета изкуствени мигли, които подчертават погледа.
Ефекта:

След като грима бе готов, облякох внимателно роклята, под нея сложих фини жартиери в телесен цвят и обувките към нея.Седнах отново на стола си с мисълта да започна прическата си но този път блокирах.Просто си нямах ни най-малка представа как да я направя..Ами сега?