ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share
 

 Домакинът

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next
АвторСъобщение
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeВто Яну 18, 2011 6:55 pm

First topic message reminder :

От тук минава всеки нов член да получи наставления за престоя си. Домакин е зайо байо Геш както го наричат всички. Леко психясал тип или поне така си мислят останалите. Колкото до него, никой не знае какво точно си мисли и дали изобщо е способен на тази функция.

Домакинът     - Page 2 2fff794966cc97606666ae8


Последната промяна е направена от poli_dreamz на Пон Мар 24, 2014 2:28 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeПон Ное 14, 2011 12:31 pm

Мортем го гледаше с недоумение и първоначално беше спокойна, защото той се засмя. Но после нещо му стана. Зайо започна да троши, да крещи, да скача насам натам. Държеше се като ревнив съпруг. А Мортем се стресна. От сладкия заек в кабинета, който я настани в стая 009 той стана нещо по-плашещо и от Лушиъс. Нещо от което я беше страх. Тя плахо се приближи до него и свали маската от главата си и разбира се тя беше единственото нещо, което крепеше всъщност дългата и коса да не падне. Мортем я подаде на Зайо Байо и се усмихна.
-Зайо един троши това, другите неща ги остави. И няма да ядеш на никой ушите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeПон Ное 14, 2011 8:43 pm

Геш дишаше учестено. Той я погледна и почна да се успокоява малко по малко.
-Не - промълви накрая той. -Никой няма да ям, не ям месо, все пак. Хахахаха - смеха му отекна из кабинета. Ей се почеса изпод шапката докато се оглеждаше.
-Малееее, колко имам да чистя само.
После се обърна към нея, завъртя я на другата страна и я затика към вратата.
-Ти ще трябва да си ходиш демонче. Зайчето има да подрежда. Дам, дам....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mortem

Mortem

Брой мнения : 716
Join date : 09.11.2011
Age : 24

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeПон Ное 14, 2011 9:47 pm

-Другия път направо с щит мисля да се домъкна.
Каза му тя и се усмихна, докато ходеше към входната врата. Накрая тя само се обърна и го гушна.
-Чао Зайо. - И доволна, че тоя път го е гушнала Мортем си тръгна с усмивка на лицето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeПет Яну 13, 2012 9:43 am

Дойдох до тук и без да чукам отворих широко вратата и буквално нахълтах. Нямах много време за губене. Да, но какво да видя. Геш се беше качил на въртящият стол и така изглеждаше три метра висок. Гледаше нагоре към един от ъглите на кабинета си. Присвих очи, за да разбера какво точно наблюдава и тогава го видях - там се простираше една малка паяжина, а Зайо Байо галеше паячето, което живееше там и му говореше разни неща. Вдигнах ръка и се ударих по челото.
-Обречена работа.... - въздъхнах, след това станах сериозна. -Ъхъммм.... - издадох с гърлото си и той се обърна изненадано. Като ме видя скокна на пода.
-Зайо, трябва ми помощта ти. Моля те кажи ми в коя стая живее Клавдий Блек. Много е важно.
Трябваше да го намеря преди да е изпуснал въпросната среща и онзи лунатик да вземе случайно да атакува имението или нещо подобно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fate
Admin
Fate

Брой мнения : 1391
Join date : 18.10.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeСъб Яну 14, 2012 7:18 am

Зайо стоеше все така на стола си, без дори да се обръща.Само и отвърна :
- Той не спи, драга.Твърде вманиачен е в работата си за да позволи на тялото си покой.
Налудничавият лакей все така продължаваше да си играе с малката гадинка.Закачаше леко паяка с пръст, като го дразнеше и го караше да се опитва да го захапе.После прокарваше пръста си нейде из мрежата, сякаш се е хванало нещо в капана и караше малката животинка да тича след него като малко кученце.Той спря за момент, като обърна глава и погледна Дориан.Тя стоеше запъхтяна от тичане в средата на стаята и го гледаше с жален поглед.

- Каква си лисица...- отвърна той, като леко и се усмихна, вярвайки че жалостният и поглед е плод, просто на желанието да намери своят Блек - потърси го нейде из Роузкилл, през деня обича да обикаля. - след това просто се обърна пак към малкият паяк и продължи да си играе с него, без да обръща внимание на стоящото в стаята момиче.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
GorgeousNightmare

GorgeousNightmare

Брой мнения : 895
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeСъб Яну 14, 2012 12:51 pm

Устата ми се разшири в ядосана и грозна форма.
-Ахххх... - извиках към него бясно, като присвих ръце така, че все едно щях да го удуша. Даже направих няколко крачки към него с тази цел, но се спрях. Знаех, че нямам шанс. Макар и домакин виждах силата му, особено физическата и затова просто продължих да крякам.
-Роузкил е толкова голямо имение, къде да го търся, по дяволите.
В бясът си почнах да обикалям и неволно минах покрай прозореца. По някакво стечение на обстоятелствата главата ми се обърна само за секунда навън към гробищата и алилуя.....там стоеше Блек и си говореше с някакво създание, което приличаше на човек, но не съвсем. Сигурно някоя кукла. Обърнах се пак към Геш и троснато му измънках:
-Благодаря за помощта.
При което побързах да се махна от тук, за да не го изпусна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeСря Яну 18, 2012 6:29 pm

След като Лушиъс изчезна от погледите им, гробището им се стори странно пусто. Не можеха да възприемат това място без причудливия мъж, който ту ги караше да примрат от ужас, ту да зяпнат от изумление; надгробните камъни, голите дървета с увиснали скърбящи клони, полуразрушения фонтан... всичко си беше на същото място, но картината бе различна; точно както се случваше с полето пред кулата, в която бе затворена Меропа. Когато се разразяваше буря, девойката сядаше на прозореца и гледаше как стихиите стоварват нечовешкия си гняв върху земята; и след като те утихнеха, природата подемаше своя бавен, спокоен ритъм, потъваше в лъжовно-успокоителна тишина, докато вятърът полюшваше приспивателно листата, сякаш никога нищо не се бе случило.
Двамата се запътиха към мрачното имение, което се извисяваше заплашително - досущ като готическа катедрала. Прозорците, потънали в мрак, следяха с черните си стъклени очи всяка крачка на новопристигналите. Единствено един от тях не се интересуваше, че вече е късно през нощта и, безразличен към хода на времето, излъчваше ярка светлина - това бе прозорецът на домакина. Намираше се точно над внушителната порта, от чиито страни стърчаха две високи колони със скулптори на каменни гаргойли по върховете.
Меропа и Виктор влязоха без да почукат. Бяха сигурни, че няма кой да им отвори: трябваше да го направят сами. Те избягваха да се гледат (май им ставаше навик), нито пък си бяха проговорили - след всичкия този срам, който бяха преживели. Особено Виктор - той никога нямаше да прости на Лушиъс за това как го бе изложил пред приятелката му. Всъщност не, това което младежът изпитваше към бъдещия си "ментор", бе много по-силно и разрушително чувство: омраза. Ненавиждаше го от дъното на душата си и това никога, никога, нямаше да се промени.
В дъното на залата, в която се озоваха, се намираше просторно каменно стълбище. Вътре в къщата бе толкова тъмно, че когато затвориха вратата и се лишиха от мъждивата светлина на луната, престанаха да различават каквото и да е: пред очите им се разкри просто едно черно петно. Въпреки това те продължиха да се движат напред спокойно, защото нямаше как да объркат посоката: бе невъзможно да изпуснеш такова голямо стълбище, нали?
- Добре ли си? - попита Меропа накрая, решила, че е крайно време да сложи край на това неловко мълчание. - Боли ли те?
- Страхотно съм! - отряза я намръщено Виктор и бузите му пламнаха от срам. За негово огромно щастие приятелката му нямаше как да забележи това.
- Стига де, не унивай - започна да го успокоява девойката, стараейки се да подбира думите си внимателно - Нормално е да те победи, все пак е по-силен от нас. Какъв учител ще бъде иначе? Ти се справи добре, поне призова мъртвец. А аз и един бръмбар не успях да съживя. - Надяваше се, че ако се самоиронизира и отклони вниманието към себе си, ще успее да разсее мрачните му мисли - Единствената ти грешка беше, че го предизвика, не трябваше да го обиждаш. Трябва да се научиш кога някой е по-добър от теб. Ще ти спести много неприятности. Според мен не е чак толкова лош, знаеш ли. - добави тя боязливо - Просто не трябва да се перчим много-много пред него.
Последната реплика събори всички основи на примирението, които бе успяла да изгради.
- Май си му голяма почитателка, а? - почти й изкрещя той (което би и направил при нормални обстоятелства, но тъй като хората в имението явно спаха, не можеше да си позволи този лукс); Отприщвайки чувствата си, Виктор най-сетне стигна до същината на проблема, който го бе тормозил - очевидно тя харесваше лунатика и този дразнещ факт не му даваше мира! - Той е пълно ку-ку, Меропа! Откачалник! Знаеш ли какво значи това? Че му хлопа дъската! Изобщо не го защитавай! Замалко щеше да не ни убие! Каза, че иска да те разпори, по дяволите!
Момичето присви устни, обаче си замълча. Нямаше смисъл да продължава да спори: просто бе загубена кауза.
Съвсем скоро двамата се озоваха пред вратата на домакина и се постараха да си придадат възможно най-безизразен вид. Трябваше да пазят личното си пространство от чуждите хора.




Последната промяна е направена от Меропа Морт на Съб Яну 21, 2012 9:14 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeЧет Яну 19, 2012 7:04 pm

Почукаха отчетливо три пъти. От стаята се чу глас, не по-малко странен от този на Лушиъс, макар и с друг тон.
-Колко пъти да казвам, че не съм портиер. Влезтеееееееее - извика се накрая мъжа, без да се кара или сопка. След тази така "галантна" покана новодошлите се престрашиха да открехнат вратата и да надзърнат, а после и да влезнат напълно в малкия кабинет. Гледката си заслужаваше. По средата на стаята, на пода стоеше мъж с огромна цилиндрична шапка и усмирителна риза. Краката му бяха свити по турски, ръцете свободно лежаха на земята, а главата му се клатушкаше наляво надясно в такт с мелодия, която си тананикаше:
-Уууууууу аууууиииууууу аиу мамба уееее......Ауимба уе ауимба уе ауимба мамба уееее....
Те се стъписаха, особено Меропа и го изгледаха с уголемени очи.
-Какво? - попита Геш. - Чух някой да си я тананика от вън. Намирам я за закачлива. А вие?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeЧет Яну 19, 2012 9:16 pm

След тази вечер нищо на света не можеше да учуди Меропа.
Девойката едва бе пристигнала на това място, но вече се уверила в едно нещо - хората тук като че ли бяха избирани с конкурс по странност. Бе напълно готова да очаква и неочакваното.
Прекрачвайки прага на стаята, тя се почувства, сякаш се пренася в друг, фантастичен свят, може би този на картите за игра или на тайнствените циркови шатри. Мъжът вдъхваше на момичето именно онова мистериозно чувство, което съпровожда фантазиите и приказките. Той носеше огромен цилиндър, върху чиято черна повърхност се виеше бяла непрекъсната лента. Съчетанието от двата цвята наподобяваше на три неща: на хипнотизираща спирала, на шоколадово руло и на близалка. Усмирителната риза, прекомерно дългите ръкави, които стигаха чак до пода и късата черна коса, която се подаваше под необикновената шапка: всичко това накара Меропа да настръхне от вълнение. Този човек бе не по-малко интересен от предишния, нито по-малко причудлив, но имаше една съществена разлика: бъдещият им учител изглеждаше опасен, докато домакинът... е, най-удачната дума, за която момичето се сещаше, бе "зайче". Изглеждаше толкова мил и сладичък! Когато го гледаше, направо се стапяше от умиление.
Виктор пък, от своя страна, въобще не бе толкова въодушевен колкото Меропа. Всъщност лицето му имаше вид, сякаш скоро са го удряли с тухла (което не бе съвсем далеч от истината!). Явно срещите с хора от "третия свят" му бяха дошли малко в повече.
- Да, наистина, много е закачлива - съгласи се Меропа, усмихна му се широко (и сърцето й някак си, съвсем случайно!, потръпна при спомена за зеленокосия красавец), след което пое по същество - Ами, ние сме нови, както сигурно се досещате. Казаха ни да дойдем при вас, за да ни настаните, господин...?




Последната промяна е направена от Меропа Морт на Съб Яну 21, 2012 9:13 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeПет Яну 20, 2012 11:06 am

-Дам, дам, досетих се. - поклати глава Геш. -Не съм тъп, хахаха. Не съм виждал тази нацупена физиономия до сега. - посочи той Виктор.
Мъжът се излегна на опашката си, положи ръцете си зад себе си и скокна като се приземи на крака. Стигна до Виктор и го хвана за ръцете като почна да го върти танцувално.
-Хайде, танцувай с мен. Ауимба уе, ауимба уе, ауимба уе, ауимба мамба уееееее.....
Геш изглеждаше като малко дете радващо се на завръщането на важен за него човек, а новодошлия некромансър се чудеше как да се отскубне от този нелеп захват, който определено не му се нравеше. Никак даже.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeПет Яну 20, 2012 9:05 pm

Ако по-рано този ден бяха казали на Меропа, че вечерта ще види Виктор да танцува със странен мъж на фона на мелодийката "Ауимба уе ауимба уе", тя никога нямаше да го повярва.
Но ето че наистина се случваше! Виктор, с изражението на човек, когото току-що са накарали да изпие чашка оцет, гледаше домакина така, сякаш иска да му зашлеви един як тукат. "Заекът" пък, без изобщо да отрази недоволството на младежа срещу себе си, го подмяташе наляво-надясно и най-невъзмутимо си тананикаше. Меропа избухна в чистосърдечен смях - не бе виждала нищо по-забавно през живота си. След малко момичето почна да подглася, с което си навлече възможно най-отровния поглед, на който бе способен приятеля й.
- Ууууууууу ауууиииу аиууу мамба уеее... - се усилваха все повече и повече гласовете на двамата своеобразни нови приятели;
По едно време Виктор не можа да издържи и отблъсна грубо причудливия човек срещу себе си.
- СТИГА! - изкрещя той, без изобщо да му дреме дали ще събуди някого в съседната стая - НЕНОРМАЛНИЦИ! ВСИЧКИ ТУК СТЕ НЕНОРМАЛНИЦИ!
Той изрита гневно първия предмет, попаднал пред очите му, и изфуча през вратата със скоростта на тайфун. Меропа не го последва. Нито искаше да се занимава с него, нито пък имаше някакъв смисъл. По някое време все трябваше да се върне - иначе трябваше да прекара нощта на открито. А пък ако не се върнеше - това не бе нейн проблем. Нали тя нямаше да мръзне на студа в зловещите гробища?
- Добре ли сте? - обърна се тя към домакина, което всъщност трябваше да означава "Да не би Виктор да ви натъжи, какъвто сте сладичък и мил?"
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeСъб Яну 21, 2012 3:25 am

-Добре ли сте? - попита го момичето. Ама за какъв го мислеше тя? Че е някакъв некадърен откачалник. Никой не разбра, че тази нощ Виктор за малко да умре и не от блъсъка на Лушиъс, а от самия Геш. Единственото, което го спаси бе чистия късмет да излезе преди заека да успее да се ядоса напълно.
-Да, добре съм. - усмихнато отговори той. - Той не може да ме спре да танцувам цяла нощ. Но щом е такъв сухар може би ти ще искаш да се забавляваш, демонче.
Още не изрекъл думите си и вратата на кабинета се отвори широко, а през нея влезе не кой да е, а самия Пахт.
-Ой, Геш. -почна той, но се спря при вида на току що приетата му нова ученичка. -Я виж ти, кой още бил тук! Нима изтрепах онези берсерки толкова бързо, че още се моташ в тази пародия на кабинет?
Некромансъра я подмина и седна на бюрото като извади изпод ръкава си едно шише с червена течност и я подметна на Зайо Байо.
-Както винаги. Нося ти от любимото.
Очите на домакина светнаха при вида на бутилката. Той я хвана във въздуха и се завъртя от щастие.
-Е, какви ги вършите вие двамата и къде е онзи перко - мъжа ти?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeСъб Яну 21, 2012 9:00 am

- Умори се и отиде да глътне свеж въздух - подсмихна се Меропа и се зачуди какво ли всъщност прави Виктор в момента? Предполагаше, че я чака някъде в коридора: нямаше да се върне, но не мислеше и че ще излезе навън. - А колкото до другия въпрос: танцувахме на вашата песничка. Нали се сещате, онази, която си пеехте на сбогуване с нас?
Девойката погледна към червеното шишенце и се зачуди какво ли има вътре. Учителят бе казал, че току-що е убил група берсерки. Дали бе възможно да е тяхната кръв? "Или е просто сок от моркови" - отсъди тя накрая; беше логично да е второто. Заек - моркови. Връзваше се.
- Значи се казвате Геш, господине? Хубаво име. - промърмори момичето, загледано в ритмично тропащите по прозореца капки. Това бе любимият й звук - много я успокояваше. Изведнъж в главата на Меропа изплува спомена за дъждовните вечери, в които Мерион сядаше до леглото й, за да й разказва своите (странни) приказки, но тя веднага прогони този досаден призрак от миналото - както Джамелия я бе посъветвала, не беше времето да мисли за това сега.
Пеликанът се ухили одобрително в мислите на момичето.
Меропа, изненадана от това неочаквано и смешно видение, прихна.
Мъжете в стаята я погледнаха въпросително.
- Нищо, просто.. си спомних за нещо.
Господи, този страхотен пеликан!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeСъб Яну 21, 2012 2:33 pm

-Хубава работа! Бива ли да те оставя сама с нас? - кажа подигравателно Лушиъс.
-Притрябвал ни е. - довърши Геш и като почна да подскача като заек към един шкаф извади от там три стъклени чаши. Със същите подскоци стигна до посетителите си и им подаде на всеки от тях по една. Отвори бутилката и наля.
-Гроздов сок. - ухилено обясни на Меропа той.
Двамата мъже се чукнаха по най-приятелски и отпиха.
-Какво чакаш - покана ли? - подхвана я менторът и защото момичето стоеше и ги наблюдаваше като екземпляри изкопаеми.


/Сори за кратките постове, но днес главата ми е блокирала/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeСъб Яну 21, 2012 5:30 pm

Меропа веднага побърза да отпие.
Толкова отдавна не бе усещала вкуса на гроздето, че сокът й се стори като манна небесна.
- Много е вкусен - отбеляза тя тихичко и почна да си играе с един кичур коса. Винаги, когато беше притеснена, правеше така; а в момента бе неизбежно да се чувства по друг начин - тези хора бяха толкова интересни и странни, и следяха всяко нейно движение.
В този момент вратата се отвори и пред тях се появи Виктор. Бе явно, че е дошъл, задето му бе писнало да чака приятелката си и сега идваше да я нахока; той влезе с разгневено-поучително изражение, което се промени на секундата, когато видя "неприятната изненада", тоест незнайно кога озовалият се тук учител.
В сърцето му надигна смесица от раздразнение и омраза, обаче той се постара да не го показва.
- Ъъ..хм. - промърмори той нервно, тъй като не се сещаше какво да направи. Вече бе влязъл и нямаше връщане назад. - Меропа. - обърна се накрая към момичето - Щях да те питам дали скоро ще бъдеш готова, обаче... - погледът му неволно се отправи към Лушиъс, което, разбира се, не остана незабелязано от новия им ментор.
По дяволите, защо не си беше стоял в коридора. Сега как щеше да се измъкне оттук??
"Браво на мен! Добре я втасах! Затворен в една стая и с двамата ненормалници."
Що за откачено място бе това?
"По-добре никога да не бях идвал тук!" - изруга той наум. Пред Роузкил му изглеждаше за предпочитане даже денонощното присъствие на досадните му родители.

п.с. - спокойно, идеално си пишеш. Домакинът     - Page 2 1212055764
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeСъб Яну 21, 2012 6:48 pm

Лушиъс се подсмихна при вида на новото си попълнение. Талантлив беше, да, но това значеше ли, че трябва да го харесва - не!
- Ъъ..хм. Меропа. Щях да те питам дали скоро ще бъдеш готова, обаче...
-Не, не е готова. Не виждаш ли, че пием? - ненужен въпрос. Пахт скочи от бюрото и почна да върви с центуриони стъпки. -Ето и първият ви урок, деца. Запознаване със същността на г-н Пахт. - започна той като си предаде преважен вид.
-Уууу, това ще е интересно. - констатира запленено Геш и се облегна на китки, които бяха закрити от ръкавите му, за да се наслади на историята на приятеля си.
-Наричат ме по-лош и от убиец.
Зайо поклати глава, за да потвърди току що казаното.
-Да, такава е била моята участ още от самото детинство. Всички четяха на лицето ми признаци на лоши свойства, които не съществуваха, но тях ги предполагаха - и те се родиха. Бях скромен - обвиняваха ме в лукавство, станах скрит. Аз дълбоко чувствах доброто и злото, никой не ме е ласкал, всички ме оскърбяваха - станах злопаметен. Бях тъжен, другите деца бъбриви и весели. Чувствах се по-високо от тях, слагаха ме по-ниско - станах завистлив. Бях готов да обичам целият свят, никой не ме разбра - и аз се научих да мразя. Моята безцветна младост премина в борба със себе си и със света, боейки се от насмешки, аз пазех в дълбините на сърцето си най-добрите си чувства - те там и умряха. Говорех истината, не ми вярваха - почнах да лъжа. Като познах добре земята и пружините на обществото, станах изкусен в науката на живота и видях как другите без изкуство са щастливи, като се ползваха даром от онези изгоди, които аз така неуморно добивах. И тогава в гърдите ми се роди отчаянието. Не онова отчаяние, което се лекува с острието на кинжала, а онова студеното, безсилното отчаяние, прикрито с любезност и добродушна усмивка. Станах нравствено осакатен. Едната половина от моята душа не съществуваше, тя изсъхна, изпари се, умря, аз я отрязах и захвърлих - когато другата шаваше и живееше и това никой не забеляза, защото никой не знаеше за съществуването на загиналата й половина.
Мъжът спря за миг, за да си поеме дъх. След миг продължи разказа си:
-Нима, мислех си, моето единствено предназначение на земята е да руша чуждите надежди? Откакто живея и действам, съдбата кой знае как винаги ме докарваше до развръзките на чужди драми, като че без мен никой не би могъл да умре или да се отчае! Аз бях необходимото лице в петото действие. Аз неволно разигравах жалката роля на палач или предател. Но....като се замисля - много се радвам. Аз обичам враговете си, те ме забавляват, вълнуват кръвта ми. Да бъдеш винаги нащрек, да улавяш всеки поглед, значението на всяка дума, да долавяш намерения, да нарушаваш заговори, да се преструваш на измамен и изведнъж, с един удар, да събориш цялата огромна и заплетена действителност от хитрости и замисли - ето кое аз наричам Живот!
Некромансъра млъкна. Геш гледаше с насълзени очи.
-Колко трогателно....
Лушиъс се озъби с лунатична усмивка, а окото му светна на фона на лунната светлина.
-И все пак съм голям сладур, нали?
-Да, да такъв си! - отвърна домакина като бършеше натеклите сълзи, които всеки момент щяха да попаднат в устата му.
-Е, деца мои - за втори път използваше това определение. - Сега е ваш ред да играете. Кажете нещо за себе си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeСъб Яну 21, 2012 9:09 pm

След като Меропа чу разказа на Лушиъс, я дожаля страшно много за него. Искаше й се да направи нещо... да каже нещо... обаче нямаше какво да стори и добре го осъзнаваше. Освен това дълбоко се съмняваше, че той иска съжаление, нито пък че ще приеме такова. О, и определено не очакваше някакъв прочувствен отговор от нейна страна. Според Меропа бе най-добре всичко казано да си остане без коментар.
"Откъде мога да знам кое ще е най-добре?" - помисли си объркано тя - "Той е толкова непредвидим. Как мога да знам какво ще му хареса?"
Момичето преодоля внезапния порив да го прегърне и прехърли мислите си към втория проблем.
Бе ги попитал да разкажат нещо за себе си.
Меропа съвсем не знаеше как да отговори на подобен въпрос. А доколкото виждаше, Виктор нямаше да си отвори устата, освен ако не му опрат нож до гърлото. Така че тя трябваше да започне първа, колкото и да не й се искаше. При това - веднага.
- Ами.. - започна тя неуверено, хвърляйки поглед към приятеля си. Момчето гледаше Лушиъс така, сякаш си представяше по какви различни начини да го ликвидира - Аз всъщност нямам кой знае колко разнообразна история. Неговите родители убиха моите, след което ме отвлякоха и ме затвориха в кула, където прекарах общо-взето остатъка от живота си до... вчера, когато той ми помогна да избягаме и - ето ни тук днес. Затова и одеве не можех да направя нищо, учителю - обърна се конкретно към ментора си тя - Просто не съм упражнявала това изкуство от деветгодишна. - Меропа млъкна, давайки си сметка, че е разказала целия си живот в едно изречение. Беше го направила безстрастно, сякаш констатира какво е времето днес, тъй като не й се искаше да става мелодраматична. И така май беше най-добре. - Хм.. е, та май това е всичко за мен.
Момичето зачака отговор.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeСъб Яну 21, 2012 9:32 pm

-Чакай, чакай, чакай малко. - размаха ръка пред лицето си Геш - Искаш да кажеш, че неговите родители...и после твоите....и после те са те взели....и ти и кула....десет години....и после той те е измъкнал....и сега сте заедно????
Домакина се чешеше по главата под шапката си в недоумение.
-Ама, че сбъркана работа, Луши!
Лушиъс я наблюдаваше, после и него със скръстени ръце пред гърдите и не показваше каквато и да е емоция. Само окото му шареше по лицето и телата им. Изучаваше всяко едно движение, всеки един тик, бегъл, неволно изпуснат поглед.
-Сякаш сме във фамилен роман, не мислиш ли Геш?
-Не думай?
-Аз лично не ви давам дълго време заедно.
Той престъпи и след няколко крачки застана пред Виктор. Беше малко по-висок от него и все пак момчето изглеждаше като пале пред него. Сякаш го смачкваше само с присъствието си. Виждаше омразата в очите му, още повече и след този толкова нагъл коментар. Но това нямаше да бъде последния и съвсем не и най-наглия.
-И мога да ви кажа защо ще се разделите.
Във вените на Виктор напрежението кънтеше като звук от камбани. Искаше да му затвори устата, но в същото време му беше изключително любопитно какво ще изрече извратената му уста.
-Заради мен! - отсече студено и адски сигурно Пахт като не мърдаше даже на милиметър от младия мъж пред него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeСъб Яну 21, 2012 10:10 pm

Виктор дори не усети кога се е нахвърлил върху Лушиъс. Това, което осъзна, бе как полита настрани и се удря в стената.
Рамото му изхрущя със същия онзи звук, който се чува, когато човек настъпи солета.
- Мразя те! Ненавиждам те! - отприщи той дълго таените чувства, които се изляха през устата му като цунами. В гласа му се долавяше смесица от презрение, гняв, отчаяние и безпомощност.
Меропа стоеше облегната на стената с опулени очи. Тя не смееше да повярва на това, което току-що се бе разиграло пред нея. Бе в състояние на пълен шок. Не знаеше какво да мисли, как да реагира, ка... просто... Пресвети Хротгар! Това наистина се случваше!
Девойката впи озадачен поглед в Лушиъс.
Заради него?
Какво имаше предвид с това?
Защо го беше казал?
Какво щеше да се случи?
Защо сърцето й биеше толкова развълнувано?
Въпросите продължиха да препускат в главата й като стадо разбеснели бизони.
Тя дори не осъзна, че Виктор се гърчи на пода в агонизираща болка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeСъб Яну 21, 2012 10:26 pm

Момчето се нахвърли върху него. Лушиъс се дръпна точно с един милиметър и Виктор се строполи. Нападението му бе всичко друго, но не и успешно.
-Мразя те. Ненавиждам те!
Некромансъра просто вдигна небрежно рамене.
-Мразя ви, ненавиждам ви, плюя в огъня ви страхлив,
в лицата ви любопитни плюя, в стадото ви злорадо.
Кой ви е бог? Кой - дявол?

Редеше дума след дума и двамата пак не можеха да разберат какво го бе обзел. Накрая той се обърна към падналия:
-Я стига си мрънкал като малко момиченце. Не аз измислям съдбата ви. Само казвам фактите. Ако не ти харесва знаеш къде е вратата. И прозореца ще свърши работа...
Зайо Байо отиде и го повдигна без изобщо да се старае да е внимателен.
-Правилно. Освен това не скачай в кабинета ми. Само аз имам това право, малък демоне.
Лушиъс се запъти към вратата. Нямаше какво повече да прави тук. Утре можеше да продължи да си играе с новите си кукли. Размина се с Меропа и заби ледено студения си поглед в нея. Още малко и щеше да премре. Слаба работа.
-Не тревожи главичката си с непосилни за теб мисли, малката. - каза й той и излезе. Вратата остана широко отворена.
Геш пъргаво стигна до бюрото си и извади два ключа.
-Вие гълъбчета сте в стая 008. Нали сте заедно. - прихна да се смее той, като им ги подхвърли.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeСъб Яну 21, 2012 11:27 pm

Меропа продължи да стои облегната на стената, обаче за разлика от преди, когато трепереше, сега бе замръзнала на мястото си. Сърцето й бе спряло. Погледът на Лушиъс й бе подействал така, сякаш са я залели с кофа леденостудена вода.
Мъжът просто я бе подминал и я бе оставил да стои тук объркана, смутена, напълно унищожена.
Щеше да се пръсне.
Не можеше да дочака до утре, просто не можеше.
В този момент Геш извади два ключа от бюрото си и се обърна към нея развеселено:
- Вие, гълъбчета, сте в стая 008. Нали сте заедно.
Тя ги пое невиждащо.
- Благодаря, Зайо - отвърна му, без дори да осъзнава, че използва това обръщение (Меропа не позодозираше, че всички останали го наричат така; затова при обикновени обстоятелства никога нямаше да си позволи подобно нещо да излезе от устата й).
Девойката чак сега се сети за превития на пода Виктор. Младежът се държеше с ръка за най-вероятно счупеното си рамо.
- Добре ли си? - коленичи до него момичето и направи плах опит да се усмихне.
- А, сети се! - изцеди той през зъби, жестоко обиден от това, че й бе отнело толкова време да го забележи.
Колкото и да му бе неприятно да си го признае, думите на Лушиъс му изглеждаха като самата истина: глупакът не блъфираше. Проклетницата наистина почваше да се отдръпва от него.
Изведнъж му се прииска да блъсне главата й в стената.
Нормален за него изблик на ревност.
- Извинявай, аз просто... ранен ли си? - изпелтечи Меропа с почервеняли като домат бузи.
- Не знам, май е счупено! Боли ужасно!
- Има ли доктор тук? - обърна се незабавно към Геш момичето.
- Разбира се, че има! Аз! - отвърна той и хвана Виктор за рамото, като го изпъна силно; то прищрака и всичко беше на мястото си, с изключение, че момчето почти не припадна от болката.
- Хайде сега, зайчета, припкайте на свобода! - изпъди ги Заекът и след миг се озоваха на тъмния коридор.
Двамата насаме. След всичко, което се бе случило.
Какво ужасно изпитание.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeНед Апр 01, 2012 8:54 pm

Лушиъс я хвана за ръката (от допира му момичето потрепери) и преди дори да успее да мигне с очите, се озоваха в стаята на домакина. Космите по тялото й настръхнаха. Никога нямаше да свикне с чувството, което съпровождаше телепортирането! Хладно, хлъзгаво... като жива риба! Е, може би фактът, че беше вир вода до голяма степен играеше роля в изграждането на подобна асоциация, но...
Говорейки за течности, край краката й вече бе успяла да се оформи малка вадичка. Е, какво пък. Геш едва ли щеше да го е грижа.
Зайо Байо, отново пременен с усмирителната риза и "фокусническия" цилиндър, стоеше до прозореца. Явно преди така своеволно да се изръсят в личното му пространство, бе гледал през него, но сега погледът му бе насочен право към тях. А в него се четеше...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeНед Апр 01, 2012 9:00 pm

В него се четеше тревога или по-скоро малко притеснение, недоумение. Определено не беше весел. Тази му черта беше отстъпила място и той вместо безгрижен беше замислен. Видя мократа Морт и се учуди.
-Какво се е случило с теб?
Но защо ли питаше. С учител като Пахт можеше да се случи всичко. Фантазията там беше безграничен океан, само трябваше да си избереш и можеше да стане реалност.
Момичето само посочи Лушиъс тихомълком.
-Ясно.... Е пиленца за какво сте тук? Ти, скъпи... - той скочи и прегърна приятелят си през рамо. -Знам, че си тук защото ме обичаш хахаха. Но тя? Не трябва ли да е някъде на топло и да се преоблича?
-Искаше да те види. Не знам за какво.
-Да видиш мен? Много си мила, не е ли мила, Лу?
Дежа ву....
-Това и друг път си го задавал.
-Да и ти пак не ми отговори.
Явно и сега нямаше да го направи защото си замълча. Домакина се намуси. Е какво пък.
-И за какво по-точно искаш да ме видиш, зайче?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меропа Морт

Меропа Морт

Брой мнения : 947
Join date : 03.01.2012
Age : 24
Местожителство : On the wings of a murdered angel

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeПон Апр 02, 2012 7:15 pm

Меропа погледна крадешком към Лушиъс. Честно казано, малко се притесняваше да отвори темата в негово присъствие.
- Ами.. такова, - започна тя, сякаш се обръщаше по-скоро към себе си, отколкото към домакина - Къде ще бъда преместена? И .. да взема ключа, разбира се.
Избягваше да мисли (или поне се опитваше да го стори) за това, което й се налагаше да направи. Изобщо не искаше да припарва до стаята на Виктор, дори и на няколко метра от нея. Щеше да бъде най-добре, ако не го видеше никога повече.
Но не, вместо това трябваше да влезе и да му се мотае в краката Бог знае колко време. Дано да й се разкара от главата! Какво не би дала глупакът да не й диша във врата, но не - беше напълно сигурна, че няма да я остави на мира. Щеше да я притеснява през цялото време. Добрата новина бе, че за толкова малък престой в Роузкил, не бе успяла да разхвърля твърде много нещата си.
Хубавото на това да си затворен в кула е, че научаваш как да си подреждаш всичко, така че да го намираш лесно и да ти е удобно. Все пак, какво друго да правиш на подобно "интересно" място?
"Няма ли начин багажът ми да се премести сам?" - започна да си мрънка наум девойката.
"Дано да съм в по-отдалечена стая." - горещо се надяваше да не й се налага засича проклетника случайно в коридора!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://caledonian-vapour.tumblr.com/
poli_dreamz
Admin
poli_dreamz

Брой мнения : 3307
Join date : 16.01.2011
Age : 31
Местожителство : Plovdiv

Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitimeПон Апр 02, 2012 8:59 pm

Физиономията на Геш посърна. Да...беше сигурен, че е дошла тук за това. Не му се искаше точно той да е човека, който ще й каже, но.... Той извади един лист хартия от джоба си и го подаде на Меропа. Девойката и Лушиъс спокойно можеха да прочетат написаното, а Морт ясно различи почерка на синекосата си приятелка. "Оставям стаята си на теб. Дориан". Двамата останаха повече от изненадани.
-Явно е напуснала имението. Бележката е поне на два дена. Мисля, че проблема със стаята ти е уреден. Ако желаеш можеш да вземеш нейната.
-Боунс знае ли?
-Не съм му съобщил още.
Лушиъс се замисли. Защо ученичката на противния му колега просто така ще напусне без да се обади на никой? Това не беше обикновена прищявка.
-Дай ми бележката. Аз ще му кажа.
Той я пое и тръгна към вратата. Нещо тук намирисваше.
-Изчакайте да се върна. Ти през това време я настани.
И излезе. Геш взе огромната тетрадка. Зачеркна с нежелание името Дориан Смит от стая номер 10, написа Меропа Морт.
-Демонче, къде си?.... - прошушна той жално.


/Бояна свободно РП/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




Домакинът     - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Домакинът    Домакинът     - Page 2 Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Домакинът
Върнете се в началото 
Страница 2 от 5Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Fate Cry :: Териториите на прокълнатите :: Роузкилл :: Общежитията-
Идете на: