Кръчмата на Марк

First topic message reminder :

Голямо каменно, стабилно заведение. Оцеляло е след какво ли не - купони, пиянски разпри, боеве, състезания и прочие. Е, от време на време покрива капе, но това са подробности. Марк е най-точният пример за нехранимайко. Много талантлив, но напълно безотговорен, мързелив лентяй. Пада си интригант. За него е важно да става шоу и нищо друго. Но гражданите го обичат въпреки това.

Ето така се правеше бизнес. Дай нещо от себе си, безплатно за клиента, а после той ще се връща за още и още и ще му го изкараш през носа. Хитрец. Ухилих се и почнах да отварям бутилките. Капачките една подир една падаха на пода, а възгласите не спираха. Наредих цяла колона по външния край на бара, а аз самата се качих на него, държаща две шишета в ръцете си и се изправих достолепно.
-Добре глупацииии.... - провикнах се така, че всички да ме чуят. - Време е за пиенеееее......
Обърнах шишетата и почнах да наливам от течността им, право в гърлата на наредилите се мъже и тук там няколко жени. Всички те поемаха алкохола с охота, дръпвайки се за момент, колкото да си поемат дъх и пак се нареждаха като дехидрирал добитък. Двете бутилки свършиха доста бързо. Подадох ги на Марк и взех нови две. Така утолявах жаждата им, стъпвайки внимателно по дървеният бар, за да не падна, докато не стигнах до Блъд.
-Отваряй, душко. - усмихнах й се заканително.
-А, не, мисля, че няма нужда.
Клекнах на нейното ниво, погледнах я право в очите, оставих едното шише до краката си и положих вече свободната си длан от страни на главата й. Придърпах нежно, сладкото й личице до моето и пак се усмихнах този път сластно.
-Отваряй... - прошепнах в устните й, и тя иска или не взе, че ме послуша. Положих гърлото на бутилката в меките й устни и налях малко. Тя преглътна и сви очи.
-Малко е силничко.
-Няма страшно. Нали съм тук да те пазя? - намигнах й и на свой ред гаврътнах от острото питие.
Изпръхтях от вкусът му и се надигнах.
-Ухууууууу...... - извиках. - Има ли пиячииии.....
-Даааа!
От долу, Марк се смееше доволно на своеволията ми и също пълнеше протегнати към него чаши. Един грозноват и силно невъзпитан мъж се пресегна и ме хвана за глезена. Обърнах се и го изгледах на кръв.
-Мацоооо, ами ти не си ли в менюто?
-Съжалявам скъпи. Някои неща не са за продан.
Но той не ме пусна. Напротив, дръпна ме още по-рязко към него и леко залитнах, но успях да запазя равновесието си. Без дори да се замислям, вдигнах другият си крак и забих токът си в ръката му, притискайки я до толкова, че тя изтръпна, пръстите му се разтвориха, аз се освободих, а после само му се засмях подигравателно и продължих по пътя си, провирайки се през наредените бутилки, които намаляваха с всяка изминала минута.

Мъжа извика с все сила, усещайки болката от женското токче. Той хвана ръката си и рязко се дръпна назад от бара. Кървеше и то обилно. Не бе достатъчно че да осакатее, но определено ще си има проблеми следващите няколко вечери, ако иска да използва ръцете си за нещо...
- Ах ти куч...
Още преди да е довършил изречението си, от някъде се появи онзи пияница, който кротко спеше между столовете. Присегна се през бара право към бутилките наредени за безплатно раздаване и още преди някой да му се е скарал, отвори едната.
- Еей... - провикна се Марк, в мига в който видя зажаднелия пияница - ...не съм го взел само за теб!
Пияндето се усмихна и извика на свой ред:
- Шпокойно шефе, аз да пучерпя....
След секунда, течността от бутилката не се оказа нито в гърлото на мъжа, нито в устите на повечето чакащи за безплатна пиячка клиенти, ами върху ръката на крещящият до преди малко мъж. Викът му от болка се разнесе отново из заведенито, но никой не го отрази.
- И дру'ия път ня'а да закачаш мумичиту.... - извика се в ухото му пияницата, след което го избута право към изхода. Мъжа залитна и се строполи на земята. Покрещя около минута в безпомощно състояние и борейки се с болката причинена му от спирта. Когато се поокопити, се изправи на крака и затърси този, който му причини всичко това.
- Къде сии! Къде си куче мръсно, да те убияя..!
- Май забавленията днес ще започнат от рано! - обади се Марк, смигвайки на татуираната учителка, която стоеше в момента в недоумение и не знаеше какво да направи.
- Тука съм уе, трябвам ли ти ш нешту?
А, ето го и пияндето. Облегнал се на един щъркел, държащ полу-празната си бутилка алкохол и доволна усмивка на лицето.
- Ааааа!!!
Боен вик, след което раненият мъж се нахвърли върху пияницата. Но още преди да го е докопал, един друг го предпази като го бутна върху една маса. Пияницата се претърколи върху нея, обърна се по гръб и тупна право на земята в несвяст. На свой ред, засилилият се мъж се удари в търбуха на този, който в момента се изпречи пред него. Той повдигна поглед и видя пред себе си един двуметров исполин, с изредели зъби в устата.
- Здрастии - избоботи тежкият му глас.
А за поздрав, здравата му десница се стовари върху лицето му. Раненият звяр залитна от силният удар и падна върху двама мъже, които стояха близо до Блъд. Събори един от тях, а другият едва успял да се задържи от сола си, скочи на свой ред да се бие. Засили се върху първият мъж който видя срещу себе си и започна да го налага с юмруци.
Единствените хора, които не бяха се включили до сега в битката, бяха Блъд, Ния и бармана. Но, той никога не го правеше. Заведението бе негово и за него бе предназначено само да наблюдава шоуто, но не и да участва в него.
Но пък на свой ред, Блъд явно нямаше нищо против.Докато мъжете се тупаха покрай нея, тя стоеше с доволна усмивка и наблюдаваше големият кютек. На около метър от нея, прехвърчаваха телата на мъже кои по-едри от нея, кои по-силни. Но, тя не потрепваше и секунда. Смееше им се, изучаваше ги, наблюдаваше ги...
- Мижитурки... - рече си самичка и хвана поредната чаша с безплатен скоч. Изпи го на две или може би три големи глътки, след което, тупна чашата в краката на ученичката си. Двете се спогледаха и жената и извика - ... е, какво пък? Един път се живее!
След думите си, тя избърса устни, направи движение все едно запретва ръкавите на чисто новата си риза, но поради факта че тя не носеше такива дрехи, просто погали ръцете си и се хвърли в тълпата. Сама жена сред други пияни до козирката двадесет а може би тридесет мъже? Ако ставаше дума за Блъд - О, да! Тя обичаше тези моменти!
Ния наблюдаваше цялата сцена, стоейки върху бара. Нейните подчинени добичета вече я бяха изоставили, хванали се в задружен бой. На няколко пъти успяваше да зърне собствената си учителка, отделена в някой от ъглите на заведението, където спукваше от бой поредният пияница до който се бе докопала. После оставяше тялото му да се разлага на земята и хукваше отново в тълпата, да търси поредната жертва.
Докато Ния се озърташе, по едно време пред краката и се появи учителката и. Бе хванала някакъв шишко за ревера и го бе довлякла точно пред щъркелите. Татуираната мацка се повдигна на пръсти и се провикна с все сила :

- Хайде, кукло...няма ли да се включиш в забавата?
Дали всъщност бе толкова забавно, колкото изглеждаше? Поне учителката се забавляваше искрено. Дори с разкървавена устна, тя продължаваше да се усмихва като хищник, осъзнаващ победата си. Една малка лукава усмивка, която нямаше да слезе цяла вечер от лицето и...

Ето така, Блъд ми харесваше повече. Показваше бунтарската си страна. Онази, заради която най-вероятно са я издигнали в поста учител на асасините. Безпощадна, силна, пъргава и ловка. Изпитвах голямо удоволствие като я гледах как поваля далеч по-едрите от нея мъжаги и ги прави сами да си говорят. Не знам дали алкохола й бе вдъхнал кураж и я беше отпушил или просто си беше скрита лимонка, но каквато и да е причината съм доволна, че стана. Даже Марк се наслаждаваше на шоуто. Сигурно е свикнал на подобни боеве. Като гледам колко порутено е заведението, даже съм напълно сигурна.
-Хайде, кукло...няма ли да се включиш в забавата?
Изпречи се пред мен червенокосата, държаща поредният бабаит в ръцете си, после се ухили широко и пак се впусна в мелето. Самата аз се усмихнах доволно. Доволна от това, което виждам и още по-доволна от това, в което ще се включа. Обърнах се към новият си работодател с поглед изпълнен със само един, но много важен въпрос. Сякаш разбрал ме, той само наведе глава назад.
-Добрее.....отивай.
Само това и чаках. Устните ми се разшириха в съзаклятническа усмивка, изправих се, наблюдаваща всичко отвисоко и почнах да шаря с очи върху тълпата. Търсех си подходящо място и ето, че след малко го намерих. Не много далече от бара, Блъд раздаваше юмруци наляво надясно. Точно в този момент обаче, един "мъжкар" я дебнеше зад гърба, вдигнал стол, готов всеки момент да го забие в нея.
И така без да му мисля много много се хвърлих върху него, като го съборих на земята. Забих му няколко удара и той си остана там.
-Не се изправяй. - казах ядно, но и развеселено.
Кръвта ми кипеше и когато станах се опрях гръб в гръб с преподавателката си.
-Реши да се присъединиш, а?
-Нима ще пропусна?
Това, което последва после, може да се обясни с размятане на крайници, ритници, раздаване на тукати. Пазехме се една друга. Тя мен, аз нея, когато се налагаше, макар че се справяше доста добре и сама. Боят се беше разраснал до толкова, че на никой не му пукаше кого налага. Беше важно само да се раздават крошета, да пръска кръв, по възможност и зъби. Беше толкова забавно.

Марк стоеше безучастно и си чоплеше в устата с някаква клечка. Наблюдаваше сбирщината пияници които се налагаха и двете момичета срещу тях. Боят продължи около десетина минути, в които никой не спря да налага другия. Просто им бе толкова интересно и забавно да проснат някой на земята, че никой не се отказваше в този момент.
По едно време, двете момичета се стовариха пред него. Червенокосата с разбита устна, от чийто край се стичаше струйка кръв, а момичето със синята коса бе разранило кожата на ръцете си, от множеството удари, които бе нанесла до сега. Може би имаше и други разранявания, но в момента те не си личаха.
- Мацкии - извика лудичкия барман - Хайде де, забравите ме. То бива, бива...
- Е, карай сега. Малко забавления никога не са излишни.
Тримата се засмяха дружно.
- Обаче да призная, за начинаеща се биеш доста добре - заяви Блъд, гледайки към ученичката си - не знам кой те е учил и къде, но тупаниците ти са здрави!
- Мерси, мерси...
- А вие, двамата...от къде се познавате?
- Ами, не се, поне до преди няколко дни - включи се в разговора Марк, докато наливаше поредното питие. - Дойде в бара и...така. Беше като изгубена птичка.
- Странна птица си ти, Ния. От нищото ли дойде?
Още преди да е получила отговор от момичето, учителката получи един доста звучен шамар зад врата. Тя се обърна рязко и забеляза онзи дебелак, чиято ръка бе ранена от малката асасинка. Лицето му беше доста деформирано от боя който беше изял, но все още се хилеше като идиот. Блъд се извърна, цапардоса го един път здраво и го прати на почивка на пода.
- Уау... - възкликна Марк и ококори очи. - ... ти май ще пиеш на аванта тук, без да ти мигне окото.
- А, не. Стига с това пиене. Мисля, че ми дойде малко в повече. Какво ще кажеш да се прибираме към Базата?
В момента Блъд очакваше отговор от момичето. Явно след боя, настроението и за забавления се бе развалило или чашката най-накрая си каза думата.

- Странна птица си ти, Ния. От нищото ли дойде?
Ухилих се. Колко права само беше. Но така или иначе нямах и възможност да й отговоря защото онзи кривозъбия пак се намеси. Е за последно.
- А, не. Стига с това пиене. Мисля, че ми дойде малко в повече. Какво ще кажеш да се прибираме към Базата?
Време беше наистина. Сигурно минаваше два през нощта, което не е много късно и кръчмата би печелила доста дивиденти, ако клиентите не бяха толкова заети да се налагат един друг.
-Дадено. Но като работник тук имам да свърша още малко работа, особено след като аз дадох началото на всичко.
Блъд кимна, а Марк погледна с онзи негов поглед, който показваше, че не разбира за какво говоря. Само му намигнах и му казах:
-Ще видиш. Не може да оставим заведението по този начин, нали така.
Обърнах се към тълпата, сплетох пръстите си и ги изпуках леко. После разтресох длани и ги насочих към хората. Магията ми излезе на талази и обгърна всяко едно тяло, докато те не замръзнаха статично. Просто така като живи статуи. Вратата беше отворена, което щеше да ми спести малко усилия. Плавно мръднах ръцете си към изхода и един по един мъжете почнаха да се реят във въздуха, докато не се намереха на улицата. Когато всички бяха изкарани, спрях наплива на енергия и те се строполиха на земята. Ако искаха можеха да продължат мелето.
Когато бара остана празен, хванах приготвената ми кофа и парцала и почнах да чистя. Макар и порутен, трябваше да се грижим за него, особено когато щях да работя тук. Отне ми малко повече от половин час да измета, забърша и хвърля боклуците. Когато свърших отидох на барплота, грабнах чашата си, в която все още се намираше малко алкохол и го изпих. С Марк натрупахме чашите в мивката, които щяхме да измием на другата вечер преди да се отвори. Което ме и подсети.
-Кажи ми как се разбираме. Всяка вечер ли ще работя или?
Интересуваше ме работното време, заплащането и като цяло заетостта ми в кръчмата.
-А и още нещо. Тъй като създадох малко проблеми, може ли да не ми плащаш нищо тази вечер, а вместо това да взема една бутилка с уиски? Как да ти кажа....Имам един съквартирант, на когото искам да направя подарък.
Погледнах го с влажни, големи очи, престорено мили и клепах с мигли. Може би, в крайна сметка, понякога женските номера имаха своята сила и чар.

- Душко - ухили се Марк, гледайки я право в очите - Мисля, че заплащането ти на вечер тук е малко по-голямо. Тъй че, вземи тези двечките и ще се видим...когато си свободна. Не е нужно да идваш всеки ден или по някакъв график. Марк е достатъчно готин, че да се справи и сам. Но щом си решила да помагаш - по всяко време си добре дошла. А ако решиш, мога да ти плащам с алкохол...нямаш проблем. Стига да можеш да го изпиеш всичкия...
Бармана се врътна зад себе си и издърпа две бутилки качествено уиски. Остави ги на бара пред момичетата и намигна към Ния.
Тук, Блъд се намеси :
- Абе, аз или съм много пийнала или ти използваш доста добре телекинеза? Продължаваш да ме изумяваш...
Ния се усмихна чаровно и повдигна раменете си. Взе двете бутилки с алкохол, сложи ги в една торба и изчака учителката си да я последва. Е, малко повечко време и отне да се отлепи от стола, но все още можеше да върви.
Преди да излязат от кръчмата, Марк обясни на малката асасинка с какво ще разполага всеки път когато дойде да работи. А именно 200 злато и както казваше той "1 бутилка за из път"...
Нощта се ширеше в цял Сахрид. Времето бе станало студено и нощните виелици бавно настъпваха към града. Пияниците отдавна се бяха разотишли по домовете си, за да ближат рани. Единствените живи души, които крачеха в момента по улиците, бяха двете момичета, които търсеха пътя към дома.

По пътя изядох своите закуски, изпих чаят си и изпуших няколко цигари. Въпреки, че нямах часовник, предполагах, че наближава четири следобед. Сега се чувствах много по-добре. Бях сита, освежена от студената напитка, не усещах прореза на ходилото си и ако съществуваше нещо подобно на щастие за мен, може да се каже, че в момента поне малко се приближавах до него. Даже от време на време се хващах сама как се усмихвам бегло, ей така без причина. Може би вечерта щеше да е хубава и го предусещах.
Ето, че стигнах и до доста голямото кръчме, което обаче се оказа заключено. Нормално. Като работиш по цели нощи, спиш по цели дни. Докато хвърлях поредният фас в пресечката забелязах, че единият прозорец е открехнат. Глупав Марк, не го е затворил. Ами ако някой влезе с взлом? Някой като мен например.
Да, правилно прочетохте. Налегна ме една такава сладка, лукава усмивка, отворих прозореца и се шмугнах вътре. Изобщо не беше трудно. Сега седяща в центъра на помещението се огледах. Макар че бяхме изчистили предната нощ, заведението все още си беше в полусрутено състояние. Тогава ми хрумна гениалната идея. Малко необсъдена със собственика, но нещо ми подсказваше, че няма да има нищо против.
-Добре, Ния. Да се залавяме за работа.
Надъхах се сама. Първо отворих всички прозорци, за да се проветри и да се махне този мирис на застоял алкохол. После се заех да доизмия всички останали чаши. Напълних чешмата с пяна и се захванах. Леко се поклащах с някакъв собственоръчно създаден ритъм. Така сапунисвах, изплаквах и нареждах по стелажите. До тук добре. Следваше нещото, което споменах преди като гениалната идея. Застанах право в средата и фокусирах всички неща, които имаха нужда от ремонт. Тъмната енергия почна да пробива през възглавничките на пръстите ми и като се въртях, все едно си танцувам, почнах да я изстрелвам по различни части на заведението. Таван - бум - и дъските му се закрепиха, така че да не се счупят при някоя по-голяма буря. Врата - бум - пантите си напаснаха на мястото, подплатени с лепкава магия. Под - бум - няма повече дупки. Прозорци - уплътнени. Маси и столове - заздравени. Бар - лакиран до блясък. Тоалетна - лъсната. Лампи - изчистени до основа, така че светлината да излиза много по-ярка. Складът - подреден прилежно, алкохола сортиран по вид и качество.
Докато тършувах в склада, очите ми попаднаха на откритие. Едно истинско бижу, забравено от времето. Как може? Направо ме дожаля. За какво говоря ли? За един джубокс, малко стар и прашасал, чукнат и ожулен на едно две места. Нищо, с което малко магия не може да се справи.
Изтиках го в общата част и го опрях на една от стените, на която имаше контакт. Първо го почистих, така че ясно да си личат червено-златистите му цветове. После включих контакта и преминах с няколко вълни през него. И както и очаквах - той заработи. Цветовете светнаха, а една странична етажерка изщрака и се появи, пълна с пое трийсетина плочи. Очите ми окапаха.
-Музика.....
Забелязах, че много от тях бяха в караоке версия. Колко хубаво. Нямаше как да не си задам въпроса, дали от мен можеше да излезе певица. Хванах една от тях, на която бяха изписани заглавия на няколко песни. Ухилих се като за световно и я пъхнах в машината. Отидох отново към средата и довлякох един стол, на който се качих. Мелодията тръгна отначало малко бавна, с предпоставки за бърз темпоритъм. И просто така, почнах да пея, измисляйки си подходящи думи. За мое най-голямо учудване гласът ми беше не хубав, ами направо страхотен. Леко дрезгав, но с нотка на нежност. Налегна ме такова удоволствие, че за миг забравих всяко недоволство и скочих от стола. Почнах да танцувам, пееща сама на себе си, въртяща се на всички страни, като се виех като змия, изкусно около масите, барплота и навсякъде където сметнех за добре. Даже грабнах една метла и почнах да я използвам за микрофон. Напълно изгубих представа за време и пространство. Чувството да пееш.....как не го бях изпитвала до сега? Беше невероятно. Освобождаващо, каращо те да се чувстваш добре, на място.
Така танцувах в ритъма на собственото си творение, без да се интересувам от абсолютно нищо....

/Песента: https://www.youtube.com/watch?v=TZFQgqhNoEI/

Музика, танци, ремонти и веселие. Това изобилстваше в главата и настроението на сладката Ния, която се бе развихрила в заведението, в което бе започнала работа...едва преди няколко часа. Музиката кънтеше из околните улици, приветствайки всички хора и напомняйки им че Кръчмата на Марк е отворила врати.
На свой ред, развихрилата се асасинка поклащаше сладко дупе покрай масите, столовете и рафтовете с алкохол, докато работеше и се забавляваше.
Но, музиката не отекваше приятно единствено в главата на един мъж, който се влачеше по улицата към заведението. На вид го докарваше като истински пияница, привлечен от приятните звуци и изпаренията от алкохола. Обаче, музиката кънтеше в главата му по един доста по-неприятен начин причиняващ му болка. Колкото повече се приближаваше, толкова по-осезаемо физиономията му се променяше.
Още преди да е свършила веселяшката и странна песен, мъжа се появи на вратата. Опита се да я отвори, но...не успя. Бутна я няколко пъти, пак без никакъв успех.
- Какво по... - реши да изругае, но преди да го направи видя открехнатият прозорец, който бе само на няколко метра от него. Той отиде до него и когато видя вихрещото се момиче, извика с все сила.
- Ей, фурийо! Отвори ми...ох, главата миии...!
Ния успя да чуе гласът на мъжа, прекъсващ малкото и забавление. Ако беше някой пияница, определено щеше да го изгони. Но когато видя кой стои на прозореца, тя побърза да отвори вратата. Когато го направи, се изненада от внезапното посещение и остана с отворена уста.
- Марк?!
- Да, добро утро! Как влезе?!
- А...през прозореца. Беше го забравил.
- Кое?
- Прозореца.
- Ааа...да може. Ох, чакай, донеси ми чаша вода, моля те.
Двамата влязоха в кръчмата, но Марк изобщо не забеляза приятните промени вътре. Главата го цепеше толкова силно, че му идеше да си я откъсне и да я ритне в някой ъгъл на кръчмата. Момчето се настани на бара, а след секунда и чашата му вода стоеше пред него. Той отпи няколко глътки от нея и се просна отгоре на бара.
- Добре ли си? - попита го момичето.
Той само повдигна разчорлената си глава и с крива гримаса изрече :
- Искам да умра! Снощи, или по-скоро сутринта спряхме с пиенето и едвам се прибрах. Онези пияници, които изгони се върнаха след теб, дърпайки някакъв индивид със себе си. Рожден ден имал. Не знам от къде го бяха изкопали, но му изпиха всичките пари. Ох...застреляй ме, моля те!
Последва малко мълчание, в което само стоновете на недоволния собственик се чуваха. Но, след минута той малко се окопити и се обърна към момичето.
- А ти, какво правиш тук? Как влезе и мамка му, защо е толкова чисто тук?!
Лицето му издаваше някаква погнуса от ситуацията.

Аха, нищо по-лошо от шеф махмурлия. Навъсен, чорлав, като изкопан от някой ров.
Освен водата му дадох и двата геврека, които му бях взела. След пиянска нощ човек винаги има нужда от храна. Всички го знаем от личен опит.
-А ти, какво правиш тук? Как влезе и мамка му, защо е толкова чисто тук?!
Направих чупка във веждите както се казва.
-Вече ти казах - влезнах през прозореца. Реших да дойда по-рано. А е чисто защото стегнах сградата. Не искаш покрива да падне на главите на клиентите ти, нали? Освен ако не си решил да се пенсионираш на млади години.
Чак сега той се огледа и видя, че заведението е доста по-здраво от преди.
-Как го направи, бе? Да не си обикаляла с чук и пирони навсякъде?
-Не е нужно. Магията е създадена с чел на този свят и аз се възползвам от нея. И да, пак заповядай, много си мил, че ми благодари.
Извърнах се, ядосана от това, че ми развали кефа. Като не може да пие, да не приема почерпки. Аз ли да го уча на трикове?
Спрях джубокса и го преместих до стената, така че да може да се използва ако някой има подобно желание и пак се извърнах към него. Погледа му си стоеше все така мътен и забулен в мъглата на алкохолните изпарения. Пълна развалина.

Марк отхапа от единия геврек, след което възкликна.
- Ммм...обзалагам се, че си ги взела от пекарната. Такава вкусотия, не бях ял доста време!
Докато закусваше в следобедно време, червенокосият се огледа около себе си. И наистина, всичко започна да му прави огромно впечатление. Стените, тавана, рафтовете за алкохол, дори и бара беше като нов. Стегнати и здрави. Дори от любопитство Марк ритна един от столовете, който се намираше до него, но той не помръдна и сантиметър.
- Наистина добре си се справила.
Едва привършил с геврека си, бармана бръкна в джоба си, от където извади голяма кесия с пари. Хвърли я на бара и се обърна към момичето.
- Виж, ще ми трябва услуга. След снощи, много пиене се изпи, а това което е останало няма да стигне. Трябва някой да отиде да зареди. В случая - ти, стига да си съгласна. Аз, просто нямам сили да вървя до там...
- До къде? - прекъсна го асасинката.
- Ами, всъщност е малко далеч. Можеш да отидеш до градското казино, от където можеш да си вземеш превоз. Лейди Симфония ме познава и ще ти помогне, стига да и кажеш името ми. Отиваш, взимаш си добиче, а след това, трябва да излезеш от Сахрид и отиваш към пътя, който води до горните земи. От там, поемаш на север и след около час ще стигнеш до един оазис...
Очите на момичето се ококориха, щом чу за какво говори кръчмаря.
-...най-хубавият алкохол си набавям от там. Скъп, но качествен. Ето, давам ти хиляда и двеста злато. Трябва да ти стигнат. А ако не искаш, мога да отида сам. Но, това значи, че тази вечер ще работиш сама.

-Наистина добре си се справила.
Така беше по-добре. Сега вече можехме да говорим и по други теми. Но се намръщих по-скоро отколкото очаквах.
-Ами, всъщност е малко далеч. Можеш да отидеш до градското казино, от където можеш да си вземеш превоз. Лейди Симфония ме познава и ще ти помогне, стига да и кажеш името ми. Отиваш, взимаш си добиче, а след това, трябва да излезеш от Сахрид и отиваш към пътя, който води до горните земи. От там, поемаш на север и след около час ще стигнеш до един оазис....най-хубавият алкохол си набавям от там. Скъп, но качествен. Ето, давам ти хиляда и двеста злато. Трябва да ти стигнат.
Е не. Да му еба и майката и тъпият ми късмет. Точно от този мазник ли трябваше да си набавяме алкохола? Нямаше ли някой друг склад някъде наблизо или магазин или нещо, от което да заредим?
-А ако не искаш, мога да отида сам. Но, това значи, че тази вечер ще работиш сама.
-Не, ще отида. Знам къде е мястото.
-Така ли?
-Да.
-От къде?
-Това не е важно.
Взех кесията и се запътих към вратата. Не можех да го оставя да отиде сам поради две причини - не беше в състояние, а и не знаех дали ще се справя сама с целият бар, който сигурно щеше скоро да почне да се пълни. Ако пък онзи паун се опита да направи нещо....е по-зле за него. Преди да напусна се извърнах.
-Но и ти ще ми направиш услуга.
-Каква?
-Ще ти кажа като се върна. До скоро.
Излезнах и се отправих към казиното, като попитах един два минувача за посоката, защото до сега не го бях посещавала.

Тупорът на копита тук не беше толкова силен, защото те потъваха в копринения пясък, който макар и горещ и сух бе достоен за възхищение. Едно от малкото неща в пустинята, което харесвах. Всичко друго бе прекалено обикновено, прекалено скучно, прекалено никакво. Но това бе мястото, на което пребивавах и сега го преминавах на гърба на красивата кобила, а редом до нея, Мълния не изоставаше. Дойдох сама, сдобих се не с един, а с два коня и двата хубави, здрави и покорни.
Спрях ги зад кръчмата, скочих от седлото и ги завързах за един уличен стълб. Щях да остана до вечерта, до към 10-11, но се надявах, че след този дълъг и изморителен път, Макр да не ме кара да изкарам цяла смяна. В момента не исках нищо друго, освен скоро да се прибера, да хвърля тези дрехи за пране и да се изкъпя. А после, просто да заспя и да си наваксам, докато тялото не ме заболи от лежене.
Смъкнах кошовете и грабнах първия. Преминах през заведението и застанах пред вратата. Колкото можах да видя, беше още празно. Повдигнах крак и леко бутнах вратата, защото ръцете ми бяха заети. Влезнах вътре, а моят сладък шеф се обърна по посока на шума.
-Ния? Какво стана? Къде беше, бе момиче? Взех да се притеснявам.
Вървях към него и стигайки бара оставих първия кош отгоре. Преди да му отговора, неочаквано за него се долепих до тялото му и го прегърнах силно, със затворени очи.
-Най-накрая едно приятно лице....
-Н-Ния....!!!
Пуснах го и се отдалечих.
-Извини ме. Просто през какво ли не преминах. Оар не ти ли съобщи?
Той поклати отрицателно глава.
-Накара ме, е по-скоро ме помоли, но по един такъв начин, по който няма как да му откажеш, да го придружа до Територията на Прокълнатите, иначе нямало как да ми даде стоката. Пътувахме цели пет дена от единия край на света до другия и обратно. Чак сега се върнах и веднага идвам при теб да ти донеса алкохола. Има още един кош. Сега ще го донеса.
Обърнах се и тръгнах, но той ме хвана за ръката и ме спря в крачката ми.
-Чакай. Аз ще отида да го взема. Ти си почини.
Послушах го и седнах на един от щъркелите. След няколко минути и той се върна с втория кашон.
-Значи те е взел за ескорт, а? Този тарикат.
-Мисля, че искаше просто компания, но да ти призная, няма да стане любимият ми човек. Има нещо в него, което не ми харесва. Не мога да го определя. Държи се добре и все пак.... Но не съжалявам, че приех предложението му. Видях какво ли не.
-Разкажи ми. - седна до мен и положи ръка под брадичката си.
Почнах малкият си разказ, наблягайки на всичко, освен на зарибявката ми с гилдмайстора на Илион. Това реших да запазя за себе си. Все пак не бяхме толкова близки, все още. А и личният ми живот е личен. Затова се нарича така. Но всичко друго споделих. Най-ентусиазирано говорех за Найтмер, за цигулката, с която се сдобих, за кея. Не пропуснах и случката в Корнор. Като цяло май му беше интересно.
-Извинявай, че отсъствах толкова време. Ще се реванширам. - казах накрая, когато приключих.

Марк слушаше историята с интерес. Понякога засилено коментираше, друг път стоеше и си представяше самата гледка, превъртайки я в главата си. Въпреки всичко, му бе интересно да слуша. Когато Ния реши да му се извини, за това че я е нямало, той махна нехайно с ръка и се засмя.

- Ти пък..не се излагай! Аз пак си заредих алкохол.
- Но нали ме изпрати да...
- Да, изпратих те. Но, поръчката ми не бе толкова спешна. Всъщност, ми трябваше за днес и е чист късмет, че се появяваш точно сега. Иначе алкохол има от къде да си набавя, че даже и на по-ниска цена. Просто, при Оар всичко е първо качество.
- Тогава, защо ти трябваше за днес?
- Ще имаме събиране.
- Тук, в кръчмата?
- Мхм. Ще имаме рожденик от Базата и всички ще присъстват. Ще падне голям купон!
- Стига бе! - извика изненадано асасинката - Дори, Блъд?
- Не само тя, скъпа моя. Блъд, Франсоа...всички. Точно поради този факт, днес деня е обявен за почивен и никой няма да тренира. Да не говорим, че самият Ерик Чосър е човека, който ще празнува най-много днес.
При изричането на името му, Ния чу сладка въздишка от страна на Марк.
- Ако искаш, отиди си почини. Аз ще стегна заведението и ще приготвя алкохола, че след няколко часа започва купона. Днес ще е частно парти, тъй че градските пияници ще отсъстват. Чакам те тук, точно в осем вечерта. Имаш около пет или шест часа, в които си свободна да правиш каквото си пожелаеш.

Рожден ден на предводителя на базата! Виж ти. Добре, щом ще е така, определено щях да имам нужда от почивка. Изправих се и го потупах по рамото.
-Мерси. Ще се прибера да се оправя и ще бъда на време.
Марк се усмихна. Поне нямаше да му се налага да чисти много, имайки предвид, че преди пет дена стегнах кръчмата и сега бе по-здрава от всякога. Всички приготовления щяха да бъдат козметични, което нямаше да му отнеме много време.
-Ще се видим след няколко часа.
Излезнах и се запътих към конете. Възседнах Сноу, впрегнах я и тримата се запътихме пък дюните. След половин час щях да се намирам в стаята си и да си отдъхна. Най-накрая. Нямах търпение да си взема гореща вана и да се почувствам чиста.

Спрях кобилата на обикновеното място, а именно зад кръчмата, така че никой няма да я закача. Скочих от гърба й и я завързах за същият онзи стълб. Потупах я по главата и я оставих сама. Щеше да се оправи.
Заобиколих дървената постройка и влязох през главният вход. Още нямаше никой. Само Марк все още подреждаше. На всяка маса бе оставена по една бутилка с алкохол и пет чаши около нея. Джубокса бе изкаран на преден план, което само можеше да ме радва. Музика, колко хубаво. Сега старателно полираше чаши за вино и халби за бира и ги нареждаше по металните стелажи намиращи се над главата му.
-Привет.
Той ме погледна и се усмихна.
-О, булка. Много сме хубави.
-Не ме наричай така.
-Хаха, едва ли ще отвикна.
Озъбих му се и отидох зад бара до него.
-Мястото изглежда добре. Доста си се постарал.
-Мислиш ли? Дали ще им хареса?
-Марк, това са убийци и майстори по тайкуондо и тем подобни. Не мисля, че вкусовете им са много високи.
-И все пак.
-Да, Марк, ще им хареса. Не бери грижа. Кажи какво да правя докато почнат да прииждат.
-Яла ли си днес?
-Не, май пропуснах.
-В онази купа има банички. Вземи си, те са за нас. После виж списъка с песни. Мислиш ли, че ще можеш да научиш някои от тях?
-Искаш да пея ли?
-Ми да, булка. Онзи ден нали те чух? Доста си добра.
-Мерси.
Взех си една баничка и докато я ядох преминах през листовете с лириките.
-Не са трудни. Ще ги наизустя бързо.
Седнах на един стол и почнах да уча, така да се каже, докато той продължаваше да полира.

Докато Ния репетираше своите песни а Марк се заемаше с последните приготовления, отвън се чу шум от конски тропот. Собственика на кръчмата се усмихна широко, осъзнавайки че първите му гости тъкмо пристигаха.

- Аз ще се заема. А ти, продължавай да си репетираш.
Асасинката го послуша. Тя продължи тихо да си шепне текстовете на песните, настанила се удобно до джубокса, а понякога дори си припяваше по няколко изречения на висок тон.
Когато Марк отвори вратата, за да види кой е отвън, усмивката му стана толкова голяма, че зъбите му едва не изпопадаха.

- Норааа! - провикна се той на висок тон.
В следващият миг, през вратата влетя едно прелестно създание със посивели коси, което му се метна на врата, обкрачвайки тялото му.
- Маарк! Лудетино!
Щуравия собственик на кръчмата я прегърна силно, превъртайки я няколко пъти около себе си. Ния погледна към тях любопитно, но след секунда продължи да се занимава с песните си.
В този момент, сивокосата госпожица слезе от тялото на Марк и му се усмихна широко.
- Колко време не съм те виждал!
- Знам. Водя ти и гости, да знаеш.
Момичето го гледаше изпиващо с красивите си големи очи. Тя го прегърна още няколко пъти, преди да дойдат и нейните приятели.
А зад нея, се появи красивата учителка на асасините - Блъд. В цялата си прелест, днес тя изглеждаше по-различно. Явно пренебрегнала модният сезон на кожените дрехи, тя бе сложила върху себе си твърде ефирни дрешки. Къси панталонки от много лек плат, които почти откриваха дупето и, бюстие от подобен плат и малко шалче, покриващо леко раменете и.
- О, г-це Блъд! - възкликна Марк, като се поклони към жената. - Добре дошла!
- Добре заварил, момко - засмя се дамата - надявам се, този път няма да ме напиеш...нали?
Учителката шеговито го сръчка с пръст в ребрата, а Марк се засмя.
- Хехе. Не се знае! Нали знаете, от тук никой не си тръгва трезвен...или пък с пари в джоба.
- Хаха! - засмяха се дружно двете момичета.
Блъд огледа обстановката и когато видя собствената си ученичка застанала до джубокса, се провикна силно:
- Еййй, кукло!
Ния се извърна рязко, като подплашено животно от думите и. А насреща, учителката и махаше приветливо. Ния и отвърна. Нямаше как. Но въпреки това, все още мразеше да я нарича с това определение.
Двете дами влязоха в кръчмата, придружавани от Марк. Той ги преведе през входа, като след това минаха покрай Ния, за да я запознае с лечителката. Младата дама не чакаше никаква покана. Още преди да е продумал нещо кръчмаря, тя дотича до синекосото момиче и подаде ръката си напред.
- Здравейй. Аз съм Нора Версити - лечителката на базата. Приятно ми е.
Ния се усмихна, прекъсвайки малкото си удоволствие да учи текстове.
- На мен също. Аз съм Ния...
В този момент, Блъд и Марк се появиха зад Нора. Учителката се облегна на едното и рамо и се опита да и прошепне в ухото така, че въпреки всичко и другите да чуят.
- Най-добрата ми ученичка до момента...
- Еее, момичета - провикна се отзад Марк - нека оставим Ния да репетира, защото тя ще е една от атракциите тази вечер.
- Така ли? Какво ще прави?
- Ще пее, разбира се.
- Ооо, колко сладко! - отвърна възхитена лечителката. После се обърна към момичето и и се усмихна - Добре, мила. Приятно репетиране и се надявам, с теб да се виждаме само по такива събития.
Двете дами се оттеглиха, а Марк остана за няколко минути до асасинката. Приклекна до нея и се облегна на стола на който тя стоеше.
- Не и обръщай внимание, булка. Малко си е ...лудичка. Всъщност, това тук е нормално. С тези резки температурни промени, е нормално човек да полудее. Хайде, аз ще те оставям да се подготвиш. Когато си готова, ела при нас. Ние ще сме на бара.
Марк се оттегли, присъединявайки се към двете дами, които бяха се настанили на щъркелите пред бара.

Запознанството с лечителката бе просто нещо, което се случи. Не му отдадох голямо значение, но на какво ли и отдавам такова. Просто поредното лице, влизащо по косвен или не начин в живота ми. Нищо повече, нищо по-малко. Все пак виждах, че е как беше думата?...мила! Като го включим в съчетание с хубавото й лице, е разбираемо защо Марк я харесва. Но това са си техни работи, мен не ме засягат.
Тримата се отделиха на бара и почнаха с пиенето, още от рано, а аз все още стоях и тихо си припявах, тактувайки си с крак. Макар и все още акустично, вече се чувствах добре. Хората си имат различни пристрастявания към дрога. Някои пушат трева, трети смъркат амфети, кокаини и т.н. Явно музиката бе моя наркотик и ми харесваше. Караше ме да се чувствам сякаш не съм на земята, а на някое по-хубаво място, където няма проблеми, няма главоболия, терзания и всичко става както аз го искам.
-Марк! Виж...Ния... - дочух Блъд
-Какво?
-Усмихва се!
Той се обърна и видя, че наистина на лицето ми се е изписала една искрена усмивка, докато тропах леко с пета.
-Виж ти! Това е вторият път, в който я виждам щастлива. Първия пак пееше.
-Защо не я помолим да ни изпее нещо? Тъкмо ще се зареди с енергия.
-Съгласен съм. Ей, булка!
Обърнах се към тях.
-Как върви?
-Идеално. Научих ги.
-Всичките?
-До една.
-Защо не им покажеш таланта си?
Очите ми се разшириха.
-Сега? Другите още не са дошли.
-Това пречи ли ти?
Замислих се. Защо пък не. Щях да положа началото, а и щях да се разкрепостя.
-Добре.
Станах от мястото си и оставих листите върху джубокса. Отидох до тях.
-Нямаме микрофон.
-Това не е проблем. - обади се учителката ми.
Протегна ръка зад бара и вкара магията си в действие. Пред очите ни почна да се материализира висока метър и петдесет стойка, а върху нея безжичен микрофон. Очите ми светнаха от щастие. Щях да пея на професионален микрофон. Знаете ли какво значи това за едно бедно момиче? Едва ли!
Грабнах го и пак отидох до машината. Пуснах една от песните, по неангажираща и весела като за начало. Мелодията зазвуча чакаща да я запълня с лирики. Нямаше да я карам да чака. Приближих микрофона до устните си и гласът ми излезе от гърлото, леко дрезгав и все пак мелодичен, нежен на моменти, по-груб в други. Не знам какви са стандартите за певици, но по погледа им осъдих, че наистина съм добра.
Почнах да танцувам около себе си, от време на време закачайки се с тях, за да не стоят изолирани.
-Страхотна е! - възкликна лечителката.
-Казах ли ви? Ето затова ще пее цяла вечер. Блъд държиш в кесията си истинско музикално бижу.
-И май не само.
Вървях към тях, отдалечавах се, въртях се и подскачах. Без някакви излишни професионални движения. Просто се забавлявах свободна като птица. Влагах много чувство и емоция тук, защото в реалността не бях способна на подобни своеволия. Това бе моята страст, колкото повече го правех, толкова повече се убеждавах в това твърдение.

/Песента https://www.youtube.com/watch?v=UJtB55MaoD0/

Когато свърши се спрях на място и леко се поклоних. Тримата почнаха да пляскат доволни.
-Браво, кукло. Впечатлена съм.
-Не ме наричай така. - намръщих й се, но по-скоро за бъзик отколкото лошо. Просто бях изпълнена с живец заради тази възможност и бях склонна да преглътна определението.
Отидох зад бара и поставих микрофона на мястото си.
-Е, предлагам да вдигнем тост. - предложи Марк.
-За какво? Рожденика още го няма.
-Тогава за нас и за началото на купона. Какво ще пиеш, булка?
-Не ме наричайте така бе, хораааа...
-Хаха, добре де. Не се пали. Та какво ще пиеш?
-Бяло вино.
Мислех да го карам по-леко. Все пак трябваше да съм в кондиция. Той ми наля и четиримата доближихме чашите си, като се чу кристалното сладко дрънчене от стъклото. Всеки отпи от питието си, а после се впуснахме в лежерни приказки, докато дойдат и другите празнуващи. Аз обяснявах на Блъд защо ме е нямало толкова време и къде съм обикаляла, Марк и Нора си припомняха старите времена и честно да си призная, все още вярвах, че не е възможно да се сприятеля с когото и да е, но в момента се чувствах добре. Странно нали?

Времето, което им отне да стигнат от базата до мястото на празненството, се равняваше на краткия промеждутък между светлина и мрак. Беглите слънчеви отблясъци вече почти се губеха, когато двамата спряха пред голяма дървена постройка, която стоеше странно смълчана за рожден ден.
Чернокоската преметна единия си крак на главата на жребеца и внимателно се изхлузи отново на твърда земя. Нямаше да се остави отново да я свалят за ръка от животното или направо на ръце от него. Беше си въпрос на самочувствие и малко на инат.
Погледът, който хвърли на момчето си беше чиста проба покана да му подаде ръка, за да слезе. Може би ироничната й усмивка допълваше съвсем чистосърдечното й предложение и го превръщаше в насмешка. Е, нямаше това щастие, защото той последва примера й и бързо и премерено слезе, заставайки до нея. Сега вече усмивките им си бяха същински близнаци и това дяволски я дразнеше и предизвикваше. Оставаше само въпроса къде ще оставят новия й приятел, чиито юзди висяха свободно в ръката на асасинката.
-Хайде да го завържем отзад и да влизаме.
О, той да не четеше мисли? Дано не, защото точно сега Рен си мислеше, че има убийствено сладък задник и кожените му панталони прекрасно подчертаваха това. Не беше лесно да изтласка тези си помисли от главата си, но конят вече стоеше сигурно завързан отстрани на постройката, а пред тях стоеше единствено алтернативата да се набутат вътре.
-Чакай секунда!
Дъст я изгледа питащо и повдигна вежда, за да я подкани да продължи.
-Нещо, което трябва да знам преди да вляза в кошера на осите?
Той се усмихна предизвикателно и съвсем безцеремонно отвори широко входната врата. Явно, каквото трябваше да знае, щеше да си го научи сама.

След отварянето на вратите, пред новодошлата двойка се разкри интересна гледка. Четирима души, от които три жени и бармана, стояха в центъра на ресторанта и тъкмо вдигаха наздравица. Щом Дъст и Рен се появиха на вратата, Марк спря ръката си във въздуха и извика :

- О...боже...моййй!
На свой ред, русокоското с кожените панталони вдигна високо едната си ръка и се изкрещя изненадващо.
- Иийууу, братоо!
Вика му бе толкова силен, че сепна и останалите гости в заведението. Лечителката се засмя при вида на русокоското на вратата, Блъд направи леко нацупена физиономия, въртейки главата си, сякаш казваше нещо от сорта на "боже, пак ли този келеш?", Ния...тя просто се разсмя гръмко.
- Ей, чакайте ни! - извика Чи, след което дръпна момичето до себе си и след секунди се озоваха пред бара.
Марк изкара две чаши за двамата, в които наля бяло вино до половината. Подаде им ги, след което взе своята чаша в ръка.
- За какво пием?
- Как за какво! - сепна се Марк. - Аз ще ви кажа за какво пием!
Младежа притежаващ това заведение се отдръпна от бара и мина от другия му край, заобикаляйки покрай гостите си.
Той застана редом до Рен и Чи, вдигайки чашата си във въздуха.
- Пием за всички нас! За това, че толкова години тези от вас, които познавам винаги са ме карали да се усмихвам. Както и за новодошлите ни гости, които от скоро са тук. Пием първо за вас, г-це Версити. Повечето от нас, дължим живота си във вашите ръце. Пием и за г-ца Блъд, с която имах честта да се запозная наскоро. Пием и за този русоляв идиот тук, който преди се напиваше като идиот, а сега...сега си е просто идиот. Но накрая и не на последно място, нека пием за това белокожо създание, което ни показа красотата на музиката. Дано гласът ти бъде все така прекрасен и да радва боговете някой ден!
Хубава реч, след която последва и наздравицата. Всички навдигнаха чашите, а Чи изпи своята на един дъх, след което въздъхна доволно:

-Аааа...качествено както винаги!
- Нали знаеш приятелю, за наши хора - винаги най-доброто! Но, няма ли да ни запознаеш с младата дама...?
- Хехе! Извинете ме. Рен, запознай се с тайфата, с която ще дивеем тази вечер.
Всички се вгледаха в младото момиче, което все още държеше в ръце чашата си с вино в ръце. Първа която отговори на поканата, бе лечителката. Тя подаде ръката си към момичето, усмихвайки се чаровно.
- Както ми е тръгнало, нека аз да съм първа. Вече се познаваме, но още твърдя, че си най-хубавото нещо, което виждам днес.
Последваха и останалите. С Блъд вече се знаеха, тъй че тя я пропусна, като само и се усмихна приветливо. Марк бе след нея, като стисна здраво ръката и, разтърсвайки я като клон с плодове.
Незнайно защо (поне за останалите), Ния остана последно. Тя си остана на същото място на което стоеше до преди малко и не дръзна да се обърне с особено желание към момичето, което стоеше до Дъст. Той леко се намръщи поради този факт, но се опита да не го показва. Единственото което направи в този момент, бе да подвикне името на съквартирантката си, за да привлече вниманието и.

- Нияя!
Тя го изгледа изпод вежди, без да казва нищо.
- Много си некултурна, значи! Няма ли да се запознаеш?!
Синекосата се усмихна иронично, без да подаде ръката си. Чи се отдръпна и отиде до нея, като застана от едната и страна. Хвана с една ръка стола на който стоеше и я завъртя на 180 градуса, с гръб към останалите.
- Какво ти става бе, човек!
- А, нищо. Но, вече се познаваме с нея.
- А...така ли?
- Да. Преди няколко дни и сритах задника.
Чи леко се намръщи и погледна към Рен, след което върна погледа си към синекосата.
- Стига де! Какво ти е направила?
- Ядоса ме.
- Виж...знаеш че те харесвам, но харесвам и нея. Не по начина по който теб, ами някак си...не знам.
- Ха! Да не я сваляш?
- Ами...ще видим. Но наистина ми харесва. За това, ще те помоля да не бъдеш толкова заядлива. Става ли ?
- Нека си помисля...Не. Сега се разкарай от лицето ми.
Синекосата се обърна, пренебрегвайки съквартиранта си, погледна към новодошлата и нехайно каза:
-Ния. - само толкова.

Райден смръщи недоволно носле и в главата й затанцуваха спомените за ритника и боклата в белите й дробове. После се появи онова мъничко гласче, което заядливо повтаряше " Злопаметна злобарка, злопаметна злобарка!" и така до безкрай.
-Кучка си си попринцип или аз точно ти тровя здравете?
Синекосото момиче се усмихна сякаш Рен е изрекла някаква голяма шега и съвсем свободно и нормално отвърна, сякаш си говорят за времето и цената на портокалите.
-И двете!
-О, много благодаря, че беше така мила да ме осветлиш защо се държиш като задник, Ния.
Натъртването на последната дума накара гласа й да звучи дрезгав и приглушен, което беше крайно необичайно за звънливостта и мекотата на тембъра й. Със същия тон и пглед, който можеше да хвърля изкри цялото й внимание се пренасочи към компанията й за вечерта:
-Ако си въобразяваш, че ще се замесвам в някакви си ваши каши - жестоко се лъжеш. По-скоро ще я разцелувам - пръста й се стрелан към момичето, с което говореше до преди миг - отколкото да влизам в интриги заради ТЕБ.
Съдържанието на чашата й бързо изчезна в няквкъв опит да сподави следващите неща, които можеше да каже и определено смяташе за не много на място и разумни.
Останалата част от компанията ги гледаха повече развеселено и любопитно от необходимото и само наливаха масло в огъня с непрекрития си интерес. Вече им все тая, но пък не всяка вечер гледаш как разни хора си оправят или не сметките.
-Между другото аз съм Райден. Не че изобщо ти пука.
Чернокоската удостои другата новопостъпила в базата с най-изпипаната си фалшива усмивка и се зае да пълно чашата си с още нещо. Така се надяваше да е много по-силно от бяло вино, защото щеше да й е нужно, за да издържи заформящата се вечер. Нямаше как да стане по-неприятна на първо четене. Направо удари в десятката.

Вечерта започна предимно добре, ако това е възможно, но естествено съдбата винаги е против мен. Дойде Дъст, чийто задник трябваше да гледам, а още му бях бясна от следобед. И не само, че дойде, ами дойде с придружител. И то кого. Онова момиченце, което мяса на захаросана пръчка, със сладкото си лице, стегнатото си телце и дългата си до задника косица, която се вее като коприна. Чудесно, просто чудесно. Защо ли се учудвам? А после ми обяснява как ме харесвал, но нея повече и някакви си врели некипели. Харесвал ме? Ха! Харесва му да ме тормози, иначе щеше да ме посрещне по-радушно, но неее...нека се гаврим със синекосото, бледолико момиче, излезнало като от книга на ужасите без минало. Защо да не? Без това не си спомня живота си, може и това да забрави. Да се смеем на чужд гръб винаги е най-забавно, нали?
-Между другото аз съм Райден. Не че изобщо ти пука.
-Аха.
Станах от мястото си и ги оставих да си се любуват на свобода. Няма да им преча. Отидох зад бара и извадих една бутилка с марково уиски. Отворих я, сложих й дозатор и след близо пет минути се върнах. Взех наново напълнената чаша на Райден от ръцете й и я сложих на масата. Вместо нея, поставих нова, ниска пред нея и й налях от кехлибарената напитка.
-Едва ли ще искаш да караш на вино цяла вечер.
Не й казах нищо повече. Грабнах високата чаша и се върнах на бара. Чи ме проследи с поглед, но не се обади, нито пък аз. Седнах на стола оставен от вътрешната страна. Положих ръка на плота и сложих главата си на нея. Почнах да пия от виното и да пуша. Исках да се изолирам от компанията, от шумотевицата и лиготиите на присъстващите. Идваше ми в повече. А и вниманието бе насочено към новото момиче, така че какво да правя там? Нали съм кучка, нека поне се държа като такава. Така няма да давам поводи, да си помислят, че са се объркали.
-Страхотен купон, няма що... - измънках сама на себе си и пак отпих.

Докато Ния се вайкаше върху собствените си сръдни, а Рен се чудеше как да не и обръща толкова внимание, навън се разнесе силен шум и викове.
- Какво по... - опита се да каже някой от групичката, но бе прекъснат от следващите нахлуващи гости.
На прага първо се появи не много възрастна жена, придружавана от двама телоохранители. Дамата бе на видима възраст около тридесет години, но кожата и бе толкова бяла, че можеше човек да и даде и по-малко. Бе облечена в черна ефирна рокля, с голям воал около раменете. Косата и - червена...явно любимия цвят на хората в пустините. А върху косите и, бе кацнала деликатна черна коронка. Жената помаха леко на всички и пристъпи в заведението.
Марк се обърна към всички, като каза на всеослушание :

- Това е Лейди Симфония - градската богаташка. Държи казино и е фрашкана с пари и връзки.

Следващото...създание ако можем да го наречем така, бе красива и млада девойка, с оскъдно облекло. На пръв поглед изглеждаше като хваната от гората, но веднъж погледнеш ли я в лицето, осъзнаваш че е създание на боговете. Приказна красота, тънка и изваяна талия, а на разголения и гръб се виждаха истински крила. Деликатни, с форма като тези на прилепите, но пригодени за нейното тяло. Между крилата, се виеше красива татуировка, направена от незнаен майстор. Момичето премина след първата гостенка, като пусна лукава усмивка към гостите. Оглеждаше ги внимателно и преценяше всеки един от тях.

- Лука... - обади се отново бармана - Демона, който прави оръжията в града. Много хитро и коварно създание!

В следващият момент, всички гледаха към вратата, очаквайки следващият човек, който щеше да влезе.А на прага се появи не създание, не демон, а истинска красавица. Естествена до последната част от тялото си. Стройна, с кожа, наподобяваща цвета на топло капучино. Дълга кестенява коса падаше по раменете и, а върху и, стоеше красива диадема с диаманти.
Какво мислите направиха хората около бара? Разбира се, че погледнаха към Марк, в очакване на неговото обяснение. А той, горкия, не знаеше точно как да обясни ситуацията с тази красавица. Той се ухили глуповато и успя единствено да назове името и :

- Кристиана Орион... - за миг младежа замълча, след което направи едно движение с двете си ръце, с което описа достатъчно добре, древната професия която изповядваше красавицата.

Следващата, но не на последно място, бе възедричка жена, която избута всички пред себе си, с огромната си гръдна обиколка. Тя се заоглежда трескаво, хвана се за големите бузи и почна да се възхищава на кръчмата.

- Ооо, колко е красиво тук! Боже, боже, боже. Какво имаме тук? Я да видим...оооо! Вино, водка, уиски, мезе...ама че красота!
Щурава жена! Блъд реши да реагира първа. Тя погледна към Марк и му зададе директно въпроса, като повдигна въпросително веждите си.
- А този образ, кой е?
- Леля Бетси - градската пекарка - отвърна Ния на свой ред, като изпревари младежа с отговора си.
- Много е готина! А и прави най-вкусните закуски!
Всички се присъединиха към компанията, като се започнаха да се запознават един по един. Докато го правеха, в заведението дойдоха и някой второстепенни гости идващи направо от Базата. Рожденика бе решил да покани повечето хора живущи там, дори и персонала. Все пак и те са хора, които биха искали някакво забавление.
Докато гостите влизаха един по един, леля Бетси забеляза нацупената физиономия на Ния, която все още стоеше безучастна на стола си. Тя веднага я позна и се затича към нея, като я хвана за двете бузи и започна да я щипе за тях.

- Ооо, малко тъжно момиченце. Не искаш ли да се забавляваш? Нали за това сме тук? Можеш ли да танцуваш? Хайде да танцуваш, с леля Бетси!
Пухкавата женица направи няколко малки крачки настрани, приближавайки се до джубокса. Тя натисна няколко бутона, след което започна произволна песен. Пухкавата дама разпери ръцете си напред към синекосото момиче и започна да кърши страстно големите си задни части.

// песента - https://www.youtube.com/watch?v=OgMAFXaVOXk

Майко, циркът се запълваше все повече и повече. Чак да ти се доплаче. Няма да излъжа, че въпреки, че бях виждала някои от тях, като префърцунената червенокоса да речем, не бях много любезно настроена. Защото, е, както Марк се изказа по-рано, аз бях просто атракцията. Тази, която щеше да весели всички останали, докато се забавляват. Но истината е, че нямах против само защото щях да пея. Единствено това ме накара да се съглася да бъда шоу гърла.
Но когато леля Бетси дойде и разбута всички анорексички, с перфектните тела от пътя си с пищната си гръд ми стана смешно. До толкова, че чак се усмихнах. Поне един нормален човек тук, при когото можех да се тъпча до пръсване, без да се притеснявам, че ще кача някое излишно кило. Жени....
-Ооо, малко тъжно момиченце. Не искаш ли да се забавляваш? Нали за това сме тук? Можеш ли да танцуваш? Хайде да танцуваш, с леля Бетси!
Тя почна да ме дърпа от мястото ми без да ме пуска.
-Какво? Не. Не, не, не...
-Хайде, хайде.
Не приемаше не за отговор и чак си пусна сама музика. Ама, че човек. Преди да се усетя почна да тресе телесата си кръшно и трябва да си призная, че беше госта гъвкава за годините и телосложението си. Всички останали стояха и ни наблюдаваха без да мръднат от местата си. Стана ми толкова забавно, че сложих ръка на лицето си и почнах да се смея, леко срамежливо, защото не бях свикнала да се излагам на показ, а и малко стеснително, защото не обичах да се разкрепостявам. Явно страненето от хора ми се е отразило.
-Наистина не мога... - опитвах се да се измъкна.
-Как да не можеш? Я се виж! Цяло секси парче.
-Хахаха, не мисля.
-Аз мисля, хайде малката разкърши това сладко дупе.
Поредната доза смях излезе от устата ми, а в следващият момент чух пляскането и провикванията на Марк.
-Давай, булка. Покажи им как се прави.
Обърнах се към него и му се намръщих ужким сърдито.
-Не ме наричай булкааа.... - извиках.
-Ако танцуваш ще спра.
Ха! Може би си заслужаваше. Е, добре, какво пък. Майната му. На кого му пука какво мислят другите? Докато лелката ме държеше, се превъртях в пирует и когато се спрях се оказахме лице в лице. Вдигнах ръцете си във въздуха и почнах да правя едни такива чупки в кръста, да забивам токовете си в земята, да размятам коси и ръце във всички посоки, е не хаотично разбира се. Оказа се, че ме бива в тези неща. Боже, да не би преди да си изгубя паметта да съм била артист? Изведнъж просто така се разчупих, забравих за всички и се впуснах в забавен танц с пекарката. Без сластни или еротични движения, все пак песента не бе такава, а и не обичах да се правя на поредната девойка, която иска да привлече погледите върху тялото си. Просто се веселях, като се превъртах по няколко пъти без да спра, подскачах и тем подобни.
-Чакай да ти покажа едно движение.
Тя се спря и очите й блеснаха в очакване.
-Свиваме лактите.
Тя ме последва.
-Да и сега?
-И сега, ги движиш наляво надясно.
И двете почнахме, свити както обясних, първо на едната посока, после на другата.
-Сега почваме и да щракаме с пръсти.
Тя пак ме имитираше, бързо схващайки.
-А сега включваме и глава.
Така се получи едно много просто, но приятно съчетание на непукизъм и ритъм, в което главата и ръцете следваха една и съща посока, а косите ни се рееха във въздуха, понякога непокорно падащи върху лицата ни. Не спирах да се смея и усмихвам.
-А сега даваме назад.
-Океййй...
Почнахме да правим малки, кокетни крачици, отдалечаващи се една от друга, а после и напред. Когато пак се изравнихме, аз я хванах за дланта, а другата своя сложих на кръста й.
-Какво следва? - попита ме пухкавата сладурана.
-Следва поддръжка.
И преди да е успяла да възрази я тласнах надолу, придържаща тазът й. Тя увисна назад като онези красиви поддръжки в тангото, но аз я държах здраво и не я изпуснах. Оставих я така няколко секунди и я дръпнах рязко към себе си.
-Ухуууууу.... - чуха се възгласите на Дъст, който сега се заливаше от смях на малкият ни пърформанс.
Но не го правех заради тях. Правех го заради себе си, а до някъде и заради леля Бетси. Завъртях я в пирует, около оста й, после я пуснах и пак почнахме да се движим всяка по собственият си изчанчен начин.

Някой определено беше трясна Рен с предмет със завидна тежест и големина право в тила и сега всичките логични мисли й обягваха като на родео. Защо ли? Младата асасинка съвсем съзнателно се замисли, че си е направила не много точно първо впечатление за Ния и трябва да преразгледа плана си точка по точка. План от типа на: "Стой далеч от нея, за да не се хванете за гушите. Не я взимай на сериоано, защото и тя теб също" и така до не много мили параграфи. Мислите на Реб си бяха почти толкова остри и цинични, колкото можеше да бъде и езикът й.
Девойката се запромушва във вече създалата се тълпа и с малко повече късмет успя да се натъпче цяла и нестъпкана на дансинга. Преди синекосата красавица да е отразила присъствието й тя се надигна на пръсти и прошепна в ухото й.
-Може ли да се включа?
-Какво? - Явно изненадата не беше само за самата нея, но и за другото момиче. Не всяка вече започва със студени подмятъния и продължава с покани за танц. Е, и това не си беше вечер както вечер.
-Смятам имам да ти връщам за едно уиски. Пък дансинга има нужда от повечко хора, за да бъде атрактивен. Колкото повече по-забавно.
Нищо, че половината хора тук направо маршируваха върху тънките й, колкото косъм, нерви. Рен смяташе, че може да си прехапе езика, да си подтисне егото и желанието да се прави на злобарка, и да се повесели.
-Здравейте! Аз съм Рен и адски много ми харесва как танцувате.
Жената, към която беше отправен комплимета, имаше най-чистосърдечната и пленителна усмивка, която девойката можеше да си представи. От онези, които приличат на майчинска, но без излишната гордост и с допълнителна доза топлина, която ти размекваше сърцето. Е, почти...
-Благодаря!
Смехът й беше също толкова топъл. Можеше да си заложи главата, че това щеше да бъде най-милия човек, който ще прекрачи тая врата.
Райден се включи в танца им и не можеше да си спомни кога за последно е танцувала по свое желение и то нещо подобно. Никога? Явно да. Направо й се изкаше да забрави за всичко и да си живее точно за няколко такива мига. И егото й да върви на майната си. Можеше да вземе по път и малко от ината и безсърдечността. За тая вечер!
- Ния, да имаш още нещо силно за понатаъчните песни? Защо няма да издържа тоя празник без нещо на градус - висок градус.

Добре, това беше малко изненадващо. Не го очаквах и въпреки, че й позволих да се включи, това не означава, че изведнъж сме станали дружки. Просто нямаше как.Може и да е готин човек, но аз имах лична причина, която ще спестя на всеослушание. Но това не значеше, че не може да се включи. Все пак бара беше за всички.
-Ния, да имаш още нещо силно за понатаъчните песни? Защото няма да издържа тоя празник без нещо на градус - висок градус.
Изгледах я въпросително.
-По-висок от уискито?
-Ми да. - отвърна си тя като първия пич.
Май имахме още един алкохолик тук освен мен. Виж ти, поне по нещо да си приличаме. Чак да не повярваш. Честно да си кажа, ми беше малко секано да обслужвам членовете на базата, като слуга, но от друга страна пък ми плащаха за това. И то добре.
-Сега се връщам. - отвърнах, обърнах се към бара, извадих кутията с цигари от джоба на коженото яке и запалих една, тръскайки пепелта по пода. После щях да си чистя така или иначе. С непокистка походка стигнах до барплота, скочих върху му и се озовах от другата страна. Загледах се в бутилките. Текила? Не....твърде е рано. Те първа започвахме. Погледа ми тършуваше по всички шишета, докато накрая се спря на едно определено. Взех го и се ухилих.
-Водка....да, ще свърши работа.
Отворих я и се запътих наобратно. Стигнах до двете...момичета, да ги обобщим и направо връчих на малката убийца цялата бутилка.
-Да ти е сладко.
Тя май остана доволна от избора защото се усмихна предизвикателно.
-Хей, Ния.... - чух викане и се обърнах.
Марк ме привикваше с ръка да отида при него.
-Е, дългът ме зове.
Врътнах се и ги оставих да се кършат над ритмите, които сега бяха други, също така енергични и бързи. Стигнах до него и се облегнах на рамото му. До него Блъд ми се усмихваше и ме гледаше. Мразех когато го правеше. Беше толкова лесбийско.
-Какво става?

/Тед каза, че сега той ще пише./