Къщата на Шао Кхан

Това е територията на бившия лидер на факултета. Вече възрастен рейнджър, който е дал път на по-младите и жизнени от него. Старецът е мъдър, прекалено опитен и смирен, но вече много уморен. И все пак все още наблюдава живота в Фрей-Филт макар и от разстояние. При големи беди и проблеми, все още се допитват до него и искат помощ и съвет.

Качиха се на конете си и потеглиха. Преминаха през целият град. От време на време Роза раздираше тишината като заговаряше Аш. Веднъж излезнали от града те се запътиха в посока на планината. Яздеха близо час и се намериха в приказната й същност. Навлизаха все по-навътре и по-навътре. След известно време стигнаха до една не много голяма къщурка. Слезнаха от конете и тръгнаха към вратата. От нея излезе един старец, с изключително мъдър вид. Малката Роза се втурна към него и се хвърли на врата му.
-Дядо! - извика радостно тя и го целуна по бузата. Лаура също се приближи и коленичи. Той пусна детето на земята и се приближи до нея. Наведе главата си и я целуна по челото.
-Милите ми внуци. Карате сърцето на стареца да се чувства младо отново.
Той забеляза Аш.
-Не знаех, че ще имате компания. Здравей момко. Името ми е Шао Кхан.
Той му подаде ръка и двамата се здрависаха.
-Това е Аш. - побърза да го уведоми малката му внучка. -Къде е татко? Ще го видим ли?
-След като завършите задачата си, миличка. Боя се, че нямате много време да се размотавате. Е Аш, кажете ми нещо за себе си.

Усмихнах се на старецът който стоеше пред мен и подадох ръката си към него.Той я стисна здраво и я разтресе във въздуха приятелски.Огледах го бегло, опитврайки се да преценя расата му.На външен вид ми напомняше на смесица между мъдър магьосник и престаряващ Асасин, въпреки странната шапка на главата му.Дрехите му бяха целите обкичени в златни елементи които проблясваха игриво на слънцето.
Когато стисна ръката ми, усетих силата му.Тази малка ръка която държеше моята в момента може би е причинила доста злини на враговете му.

- Казвам се Аш.Земен маг, който от скоро време се обучава в школата където са и прекрасните Ви внучки. - посочих с ръка към своите спътнички давайки знак че говоря за тях.
След това се отдръпнах назад и изчаках момичетата да кажат нещо.Не исках да избързвам със запознаването и да се изявявам като големият всезнайко, там където само глупостта ми ще бъде по-голяма от тази на другите.

Мъжът му кимна благо.
-Настанявайте се. Аз отивам да предупредя баща ви, че сте тук. Ще се опитаме да разберем с най-голяма точност в коя посока се е движел Морис, преди да умре.
Старецът се завъртя и изчезна по-бързо от вятъра. Момичетата разтовариха конете и прибраха дисагите в къщата. Беше малка, но имаше всичко нужно без особен лукс. Точно толкова, колкото да не ти липсва нещо - камина, две легла, един диван, маса със столове, бюро за писане, рафтове с книги и други по-дребни части от интериора. Беше уютно. ухаеше на лавандула.
Докато двете подреждаха вътре в къщата Аш забеляза, че слънчевият дракон на Роза е неспокоен. Той летеше накъсано, ръмжеше сякаш предупреждаваше за близка опасност. Собственичката му усети това и отиде при него.
-Какво има, Доби?
Лаура се присъедини към тях с навъсени вежди. Наостри ушите си и се заслуша. Изведнъж голям тътен се разнесе из околността и разтърси почвата под краката им. Те се залюляха, Роза падна по дупе, а Аш се задържа подпирайки се на едната си ръка. Чу се срутване като от лавина. Когато земетръса спря, Лаура извади меча си и го подаде на Аш. На свой ред тя взе още един от къщата на дядо си.
-Нещо не е наред. Трябва да разберем какво е.
Те тръгнаха в посока на срутването. Навлязоха в една широка клисура. Пътят беше блокиран от огромна купчина камъни, по два метра високи. Изглежда бяха паднали от близката скала. Но въпросът бе какво беше предизвикало това свлачище. Земетресението бе всичко, но не и естествено.
-Слушайте! - прошепна Лаура като им даде знак да запазят мълчание. Долавяше много тих звук. Нещо като търкане на люспи в стена.
-Люспи? - застина на място жената. Като че ли в отговор на това от един от процепите на падналите късове скала блеснаха две жълти очи. Разнесе се смразяващ съсък. Камъните почнаха да се движат и след секунда се пръснаха на всички страни. От долу се появи гигантска кобра. Поне 20 метра дълга. Тъмнозелена с разперена качулка и студени жълти очи. Главата й беше достатъчно голяма та само като отвори уста можеше да изяде цял човек. Изправи се на опашката си и се извиси на около 10 метра над тях. Всички я гледаха с широко отворени очи. Заотстъпваха и затаиха дъх.
-Роза изваждай лъка си! - заповяда сестра й.
Малката гледаше огромното чудовище и не можеше да спре да трепери.
-Чу ли какво ти казах, момиче - изкрещя Лаура.
В следващият миг змията се стрелна към детето. Секунда преди да я погълне дракона изрева гърлено, разпери крилата си и сега за първи път Аш видя силата му. Животното заблестя ярко и силно като слънцето. Те закриха очите си иначе щяха да ослепеят. Змията изсъска и извърна глава заради изгарящата светлина. Дракона си пое дъх и изстреля една голяма огнена струя към врага. Част от люспите на змията изгоряха. Но това съвсем не беше достатъчно, за да я повалят.

/Аш свободно РП/

Силната светлина искряща от малкият дракон заслепи всички ни и всеки един от нас се отдръпна в страни.Аз инстинктивно присвих ръцете пред лицето си, прикривайки по този начин очите си.Въпреки това, светлината сякаш проникваше през тях.Толкова силно усетих влиянието ѝ, сякаш изгаряше очите ми.Главата ми запулсира в такт с пулса ми.

Опитах се да се съвзема колкото се може по-бързо и отметнах ръката си в страни.Погледнах веднага към Роза, която стоеше по дупе на земята, с изпънати ръце назад.Беше приплъзнала тялото си и бутайки с крачета се опитваше да се отдалечи по-бързо от змията.Погледнах към кобрата - все още стоеше на същотото място.Горната част на главата и беше обгорена а тя се бе свила на топка криейки се от малкият дракон.В този миг докато стоях все още на коленете си, поставих ръце на земята.Впих пръстите си в сухата пръст, като усетих студенината ѝ.Напрегнах мисълта си и отпуснах онази част в тялото си в която усещах че е концентрирана цялата ми магическа сила.Представях си как в слънчевият ми сплит има кълбовидна мълния, която се движи около собствената си ос, задвижвана от мисълта ми.Колкото повече се съсредоточавах над тази точка, толкова по-бързо се въртеше и енергията.А когато я отпусках, тя се стрелкаше в призволна посока из тялото ми, отблъсквайки се като мълния падаща на земята, докато не достигне върха на пръстите ми.В този момент бяха напрегнал всичките си мисли на това място а от там се образува лъч светлина който прониза тялото ми.Премина през ръцете ми описвайки всяка точка от вътрешната им страна.Мускулите на ръцете ми се схванаха и сякаш станаха от камък.Имах чувството че ръцете ми са като забити каменни плочи в земята.Енергията продължаваше да преминава през тях, като излизаше на талази от пръстите ми.Всичко това се развиваше толкова бързо, но сякаш го обрисувах в главата си с години.Като онзи малък художник, който си представях че стои с малката си четка и показва действията ми.

Енергията която бях използвал бе пропълзяла нейде из дебрите на почвата, като събуди онези същества които призовавахме в атака.В момента имах удобен момент да ги използвам в реална ситуация като се надявах че ще помогнат.Почвата се разлюля леко под краката ни и между Роза и огромната кобра земята се разцепи.Почвата потъваше към вътрешността на дупката която се образуваше, а от там се издигнаха четири лиани.Формата им беше същата като първият път когато ги призовах, но този път цвета им бе различен.Наситеният им зелен цвят се бе изгубил, заместен от мораво зелено.Бяха като изсъхнали или по-скоро като вкаменелости.Напомнящи средновековни фусили на праисторически растения.
Лианите се издигнаха на около два метра от земята, препречвайки пътя на змията да стигне до момиченцето.В този момент реших да действам така, че да разполагам с помощта на малкото момиченце.Отпускайки още част от енергията си да премине под земята, с нея призовах нова лиана която този път се появи зад Роза.Или по-точно, под краката и.Растението се появи над почвата с въртеливи движения, като описваше кръг по нея.бeше се навило в горната си част като образуваше достатъчно пространство че телцето на малкото момиченце да стои свободно върху нея и да я издигне във въздуха.Секунда, две, три и вече тя се намираше на около три метра от импровизираният жив плет, удобно настанена върху лианата която контролирах.

Змията вече бе развила тялото си и се опитваше да се изправи в бойна позиция, за да атакува първият изпречил се пред нея враг.
Повдигнах глава и се изкрещях със всичка сила :

- Роза, извади лъка!Знам че можеш! - гласът ми прониза пространството достигайки до нея.В този момент единственият ни шанс беше в нея и силно се надявах да успее.

Детето се окопити и най-накрая се взе в ръце. Тя извади лъка си, а дракона, Аш и Лаура й печелеха време. Насочи го централно към едното око на змията, прицели се и пусна тетивата. Стрелата полетя като се въртеше около оста си с невероятна скорост и попадна точно в целта. Студенокръвният звяр се сбогува с едното си око. Преви се на няколко пъти и почна да мята глава. Лаура прецени, че това е идеалният момент за действие. Тя затича към врага, като премина успешно под мятащата се навсякъде опашка, скочи и се приземи върху главата й. Вдигна меча си и го заби в другото й око. Напълно ослепяла и освирепяла змията изсъска на умряло, размята яростно тяло и изхвърли жената, която полетя и се заби в каменната стена. Строполи се на земята в полусъзнание. Звярът се обърна към нея и понечи да я глътне. Ужасена Роза я обсипваше със стрели, но те не пробиваха твърдата й като стомана кожа, а Доби нямаше как да я зашемети защото беше изгубила зрението си. Единственото й спаение в момента бе Аш.

Атаката ни беше успешна но змията не се предаде толкова лесно.Стрелите които изтрелваше малката Роза към нея се забиваха в тялото ѝ с лекота, ала тя не реагираше на тях.Нямах време за губене, а една грешна стъпка можеше да коства живота на Принцесата.Обгорялата черна паст на животното летеше към нея, ала единственото което я забавяше че тя не виждаше къде се намира Лаура.По лицето на змията се стичаше собствената и кръв, придавайки на обстановката около нас ужасяваща гротескност.Тялото и се виеше във въздуха, а голямата и паст махаше наляво-надясно опитвайки се да захапе тялото на Лаура.Трябваше да направя нещо или с нея бе свършено.
Обърнах се отново към своята същност и скритата част от съзнанието си.Потърсих онзи ключ в тялото ми, който щеше да отприщи всичката сила на която бях способен.Да изстреля енергията от мен като мълния и да заблика като от небесен фонтан.Изправих тялото си все още стоейки на колене и разперих ръцете си в страни.Стиснах яростно юмруците си и отново отпуснах енергията си.Изцеждах всяка частичка от нея и я събирах в юмруците си.Усещах как бързо се насъбира под дланите ми, опитвайки се да разкъса тъканта и да излети в пространството.Ръцете ми започнаха да пулсират под напора на енергията.Замахнах пред себе си, като стоварих юмруци в земята пред коленете ми.Почувствах все едно дланите ми в този момент се пръскаха и от тях изхвърча всичката енергия криеща се в тях.
Пред ръцете ми се образува удърна вълна насочваща се по посока на лианите.Енергийният колапс който се бе получил, бе предизвикал изменение на плътноста на въздуха около мен.Вълната премина през вкаменените лиани, като за сравнително кратко време ги видоизмени.Те върнаха пастелените си цветове за част от секундата, а по върховете им се появиха онези шипове като в началото.Този път шиповете бяха извити назад подобно на корабна котва, което беше идеално за вкопчване в повърхности.Натиснах с юмруците си в земята, изпращайки сигнал към лианите за тяхното движение.Най-близката до змията стрелна своят връх напред към нея, като няколко от шиповете и одраскаха змията отстрани.От раната шурна кръв която оплиска растението и го обагри в червено.Беше ми нужна по-добра атака за това опитах същото движение но с по-голям натиск.Лианата се завъртя назад и замахвайки със собственото си тяло се стовари централно зад врата на кобрата.Инстинктивно тя разпери качулката си в страни от болка, предупреждавайки ни че сме в опасност.Лианата стоеше неподвижна забила върха си във врата на чудовището, а от раната бликаше кръв като из ведро.
Сетих се за меча който Лаура ми бе дала преди да тръгнем насам.Обърнах глава зад себе си и го видях че бе паднал близко до мен.Протегнах ръка и го грабнах.Типично женски меч, с който можеше да се борави лесно.Стоманата от която бе изработен не бе тежка и можех да го размахвам без особени проблеми.Скочих от мястото си и се затичах към Лаура без да го мисля.Преминах покрай лианите като завъртях няколко пъти оръжието си за да усетя по-добре тежестта му.Змията се намираше непосредствено от дясната ми страна, когато се озовах на сантиметри от грозната и глава.Завъртях меча към лявата част на тялото си, като насочих острието нагоре.Замахнах с всичка сила и забих острието му дълбого под челюстта ѝ, насочвайки го към централната част на главата.Кръвта и закапа по лицето ми, но не помръдвах от мястото си.Натисках с воят меч и се надявах че това ще и бъде достатъчно за да умре...

Беше трудно меча да прониже люспите, но въпреки това се получи. Кръвта шурна от гърлото й. Змията се замята, замахна с опашка и го удари. Той падна на земята и изкълчи глезена си. Влечугото го подуши и залази към него. От устата й се сипеше кръв и слуз. Тя светкавично насочи зъбите си към него. В този момент Роза се спусна и застана пред него, като го прикриваше, извади лъкът си и изпрати 4-5 стрели в гърлото й. Змията започна да залита, но още имаше сила. Дракона помогна на собственичката си като последва примера й и обгори пасмината й. Гръклянът и изгаряше. Чудовището освирепя, щеше да приключи всичко сега. Подуши ги, разпери качулката си величествено и нападна. Тъкмо да ги глътне, когато изпищя и наведе тялото си достатъчно за жертвите й да видят какво я е докарало до това състояние. Отзад стоеше Лаура - съвзета. С един замах беше отрязала края на опашката на звяра и късът още подскачаше в конвулси. Тя се намръщи, извика и заби меча в гръбнака. Той премина люспите, месото и се застопори в земята. За няколко секунди нямаше да може да се движи. Сега бе момента. Принцесата стрелна Аш и извика:
-Сега....Отрежи й главата!

Битката ни се оказа дълга и мъчителна.Животното не се предаваше, дори показваше всъщност колко силна е майката природа и нейните същества.

-Сега....Отрежи й главата! - изкрещя Лаура към мен, което ме стресна и ме събуди от собственият ми кошмар.Съзрях мечът който тя ми бе дала, все още да се подава от гърлото на змията.Опитах се да присъпя напред за да хвана меча отново, но стъпах на грешното ходило.Болката ме проряза за миг, като накара тялото ми да полудее.Извиках.Но не от болка, ами от яд.От яд че точно в този момент ще ми се случи такава глупост!Отново опитах да пристъпя, но този път стъпих на петата си за да мога да продължа.Оттласках се от място и докопах дръжката на меча с двете си ръце.Издърпах го към себе си при което то се измъкна изпод люспите на звяра и се озова свободно в ръцете ми.Яростта от болката в крака ми ме обзе още повече и съвсем ми причерня пред очите.Завъртях меча около главата си като го стоварих странично близо до раната която вече кървеше обилно.Не нанесох почти никаква вреда върху кожата на змията, освен че няколко от люспите и паднаха като откриха идеално място за следващия ми удар.Наддадох вик, а след него започнах с всичка сила да удрям на същото място, на което бе попаднал меча преди малко.Острието му се плъзна по оголената кожа на змията, като откри дълбока рана.Животното се опита в предсмъртна агония да се спаси, но не успя.Продължавах да удрям с меча си, а раната ставаше все по-дълбока и по-дълбока, докато накрая главата не се отдели от тялото и не падна в краката ми.Тялото на змията се свлече на страни като конвулсиите му не спираха, а главата се гърчеше точно пред мен разтваряйки огромната си паст в опит да захапе нещо.Вдигнах високо меча си и го забих право в отрязаната глава като я препарирах на място.

Главата падна, а след нея и меча на Аш, чието острие издрънча в земята. Всички стояха като препарирани няколко минути и дишаха тежко. За това време никой не посмя да продума. След малко Лаура се приближи до Аш. От челото й течеше струйка кръв. Тя се наведе хвана глезенът му и ръцете й се загряха в зеленикава светлина. След няколко минути болката изчезна и мъжът можеше свободно да движи кракът си. Тя погледна сестра си и успокоено кимна. Беше невредима, а това бе най-важното за нея. Но притеснението й не спираше до тук.
-Тази змия не се озова тук случайно.
Роза я изгледа неразбиращо.
-Не схващаш ли? - извика ядосано Лаура. -Някой я е призовал. Знаят, че сме по дирите им. Това не е добре. Трябва да сме предпазливи. Докато не разберем на къде точно трябва да вървим няма да напускаме къщата.
И тя хвана сестра си за ръката като я повлече в обратния път. Аш тръгна след тях. Чувстваше кракът си здрав, все едно сухожилието му бе сменено с ново.
Те се върнаха до къщурката. Беше в същото състояние, в което я бяха оставили - с широко отворена врата. Влезнаха вътре и залостиха здраво. Лаура се просна на канапето, а Роза побърза да напои кърпа с топла вода и да промие раната й. Макар че беше излекувала Аш не използва магията си за собствена изгода.

/Тед получаваш Сила - 5, Ловкост - 6, Опит - 7/

Вече се чувствах много по-добре и то благодарение на Лаура.Магията която използва беше толкова силна, че дори не можех да си представя че си бях изкълчил крака.Роза стоеше до сестра си, като почистваше раните и с мокра кърпа, а малкият ѝ дракон стоеше покорно до нея.Приближих се до тях и погалих животинката по главата, след което седнах на канапето до Лаура.Тя се бе излегнала на него, като само в единият му край беше останало малко място което откраднах за себе си.Сложих ръцете си леко върху краката ѝ и я погледнах в лицето.Беше вперила поглед в тавана, явно мислейки за нещо.

- Мога ли да помогна с нещо? - обърнах се към Роза.Наистина исках да направя нещо с което да се отблагодаря на Принцесата, но не знаех как...

Роза се огледа около къщата. Накрая посочи камината и един рафт, на който бяха окачени джезвета и тенджери в различни големини.
-Запари вода и направи чай. Намери и някъде из шкафовете превързочни материални. Може да направим и нещо за вечеря докато дядо се върне. Така е добре нали како? - посъветва се и със сестра си малката. Тя кимна и погледна към Аш. Благодарност се четеше в очите й. Благодарност, че беше защитил Роза.

Изправих се внимателно, след което се запътих към шкафа който ми посочи малката.Отворих го и грабнах една метална тенджера в която налях вода почти до върха.Поставих я в огнището след което с разрових и за билки от които да направя чая.Намерих ги закътани в една плетена кутия, увити в хартия.Стори ми се странно някой да си крие чая, но не познавах все пак стареца.Може би това беше някакъв отбран вид чай.Отворих пакета и изсипах малко от количеството билки в съда.Вместо да стоя и да чакам докато чая стане готов, разтършувах тук-там за да намеря това което искаше Роза.Намерих бинт, марли и една стъкленица която в последствие разбрах че е пълна със спирт.Занесох ги на момичето и се върнах пред огнището да чакам чая си.
Погледнах към Роза - все още така помагаше на по-голямата си сестра а малкият и дракон търкаше муцуната си в гърба ѝ.За да разчупя тишината се обърнах към нея с думите :

- Ей, Рози.Преди малко когато ... със змията.Сещаш се...Какво му стана на дракона ти?Имам предвид...добре ли е?

Роза превърза главата на сестра си. Бинта минаваше по продължението на челото й. Когато й зададоха въпроса малкото момиче се усмихна:
-Разбира се, че е добре. Нали ти казах - той е слънчев дракон. Когато иска може да блести със силата на слънцето. Още е малък и блясъка не е от най-силните, но когато порасне ще може да изгаря човека към който са насочени лъчите.
Тя прокара ръката си по дължината на гърба му в милване.
-Не е ли специален? - каза гордейки се от домашният си любимец и боен спътник.

Малкото момиченце се радваше на своят домашен любимец.А и как нямаше, все пак децата обичаха малките животни.Kогато топлата напитка беше готова, налях от нея в две порцеланови купи и ги поднесох на момичетата.Оставих ги на земята близо до тях, след което се огледах из стаята.Забелязах меча на Лаура който ми бе дала тя по-рано и ми хрумна идея.Отидох до него и го взех в ръце.Все още имаше засъхнала кръв от змията по острието, което го правеше да изглежда много елегантно.Поне, в моите очи.Погледа ми се спря на малка чешмичка близо до огнището, до която се приближих.Взех един парцал като го намокрих обилно с вода и изтърках старателно острието на меча.Когато върна блестящият си вид, го подхвърлих няколко пъти от едната в другата си ръка, след което го препасах на кръста си.Нямах специална поставка за него или колан на който да го закача, за това просто го плъзнах по вътрешната част на панталона си, прониквайки под него.

Кожата ми изтръпна.Студеното острие се бе плъзнало по едната страна на крака ми, което ме накара да изпитам удоволствие от досега с него.Обърнах се към момичетата като ги предупредих за следващите си действия.Мислех да се разходя из околностите, да огледам какво е положението.A те, щяха да се лекуват.Запътих се към вратата и преди да изляза се обърнах и с шеговит тон подметнах:

- Ей и да не избягате...

Лаура го гледаше скептично и подозрително. Явно твърдо бяха решили да им попречат щом използваха и личните им страсти срещу тях. Тя отиде безмълвно до него и срита гнусния труп на земята. Хвана го за ръката и го повлече обратно след себе си. Не говореше, беше намръщена и вървеше запряно, но начина по който го стискаше за ръката - топъл и някак си закрилящ, даже леко ревнив, показваше на Аш, че не е безпристрастна. Вече не!
По пътя той съзря таралежчето, което беше изпуснал и го взе отново. Върнаха се в къщата и завариха Роза и Шао Кхан седнали на масата, а върху нея едно печено прасе сукалче, което благоухайно изпускаше аромата си наоколо. Малката беше разказала всичко на дядо си. Старецът беше повече от замислен, но не искаше да показва тревогата си пред внучките си. Те добре я осъзнаваха, но нямаше нужда да ги обезсърчава допълнително. Аш и Лаура влезнаха при тях и момчето пусна животинчето да щука наляво надясно. Слънчевия дракон веднага се спусна към него и го подуши по муцуната. Таралежа се сви на кълбо от страх и го боцна по носа. Доби измяка на умряло, литна и се скри зад един скрин. Това развесели малко присъстващите и ободри обстановката. Лаура си замълча за случилото се в гората.
-Хайде, седнете да хапнете и после ще лягаме. - каза рейнджъра и ги подкани. Всички се настаниха на масата, а Аш разряза месото и сложи на всички.

Разхвърлих чиниите пълни с прясно изпечено месо по масата и се настаних на мястото си до Роза.Лаура стоеше пред мен и се наслаждаваше на храната си.Няколко пъти погледите ни се срещнаха неволно, при което се обръщах на страни чувствайки вина за случилото се.Опитвах се да излъжа нея, както и себе си че не почувствах нещо.Още усещах по устните си целувката, която ми се искаше да е нейната.Още белезите по гърба ми пареха леко, напомняйки ми за ръцете ѝ.
Малкият дракон на Роза си играеше зад нас с таралежчето, като обикаляше покрай него и го тупваше понякога с лапата си отгоре, закачайки го.
Месото беше много вкусно изпечено и приятният му вкус ме накара да произнасям нечленоразделни звуци, изразявайки удоволствието което изпитва стомаха ми.

- М-м-м, цудесно - изфъфлих аз през претъпканата си уста, като изместих част от храната към единият и край, за да мога да произнеса думите си по-лесно. - О-о, да!Ох, супер е!Кой го е пекъл? - продължавах да се възхищавам като тъпчех парче по парче от прясното месо в устата си.Приличах на просяк намерил парче хляб на улицата, което се опитва да натъпче в устата си преди някой друг да му го е откраднал.Когато достигнах предела на възможностите си за хранене, намалих темпото и се обърнах към дядото на Лаура и Роза.Той се хранеше доста по-бавно от мен, но движенията му бяха грациозни и изпълнени с естетика.

– Извинете че Ви прекъсвам... - обърнах се с уважение към него - ... но имате ли си на представа какво или кой е виновен за случилото се днес?

Въпросът му го накара да остави приборите си от двете страни на чинията и да го погледне централно в очите.
-Кой не. Но усещам магическо влияние в цялата работа. Каквото и да е някой знае, че сте тук и трябва да бъдете готови и за други атаки. Направих защитно поле в радиус от 2 км от къщата, но утре ще се наложи да навлезете много по-навътре в горите и ще излезете от него. Поне нощта ви ще бъде спокойна.
След като се наядоха, оставиха кокалите на дракона. Той ги погълна, а Роза нахрани и малкия таралеж с една круша.
-Сега е време да си починете.
Възрастният рейнджър легна на леглото си, а Роза се сгуши в него. Доби лежеше кротко до краката им. Аш се настани на канапето, а Лаура си беше направила импровизирана, но удобна постеля. Всички заспаха. Не всички. Младата принцеса не можеше да заспи. Изчака останалите да почнат своето пътешествие в света на сънищата и тихо се изшмугна от ръчно направеното си легло. открехна вратата и излезе на двора. Седна на земята и се загледа в звездите. Дългата й червена коса покриваше целият й гръб. Нещо тревожеше душата й. Някакви вътрешни терзания, които не й даваха мира.

След обилното хапване, всеки се настани в леглото си.Роза се присъедини към дядо си, дракончето легна в краката ѝ, а малкия таралеж се бе покрил някъде.Аз се настаних на канапето и затворих очи.Опитах се за заспя бързо, но безуспешно.Въртях се ту на едната, ту на другата страна, по гръб, по корем.Бях като на детска люлка, от онези които връзвахме като малки на дърветата, но не можех да си намеря място.Докато за пореден път смених позата, чух шум от стъпки покрай мен.Отворих очите си леко и забелязах как Лаура се изправяше от импровизираното си легло на пода.Светлината идваща от прозореца леко огря червените и коси и в тъмнината забелязах леко разголеното и тяло.Беше наметнала някакви вехти дрехи с които да спи, но дори в тях изглеждаше като принцеса.Aма тя си е такава де...

Затворих очите си като се опитах да си мисля за нещо приятно, но единственото нещо което изскачаше в главата ми беше целувката и.Като на забавен кадър се повтаряше постоянно в мислите ми, като не ме оставяше да спя.
Не издържах и след като въздъхнах един път силно, станах от канапето.Опипвайки по земята намерих панталона си и го нахлузих възможно най-тихо.Опитах се да намеря ризата си, но не успях.Изнизах се бавно от стаята гол до кръста и забелязах Лаура да стои на един камък в двора.Огнената и коса се спускаше по раменете, покривайки голяма част от кожата и.Тя беше вперила погледа си в далечината и явно размишляваше за нещо.
Приближих се към нея, достатъчно шумолейки за да разбере че се приближавам, а не да ме заколи още преди да съм припарил до нея.Когато бях на около метър от нея, просто седнах на камъка зад нея.Имаше достатъчно място на него, че да се съберем и двамата.Поставих ръцете си на гърба ѝ, като облегнах брадичката си на едното и рамо.Погледнах в посоката в която гледаше тя, без да обелвам дума.Исках да я оставя да каже нещо когато прецени че е готова.

Лаура гледаше замислено небето, а лекият вятър разпръсваше нежно косите й. При допира му потръпна. Не се случваше за първи път, но защо не можеше да си обясни. Или може би можеше, но не искаше. По принцип не даваше да я барат, но топлите му ръце я успокояваха толкова много. Тя вдигна своята и за момент Аш си помисли, че ще го удари, но не. Вместо това тя я положи върху неговата и вплете пръстите си в неговите.
-Днес наистина много помогна.Хах...май вече не си онова невежо момче, което приех преди седмици. Израснал си Аш. Израснал си много. Не ми се иска да го призная, но ако продължаваш така ще постигнеш повече отколкото мога да си представя.
Тя се обърна към него и се загледа в зелените му очи. Имаше толкова искреност в тях. Сякаш цялата невинност се беше събрала в този цвят. Колкото и да се правеше на готин тя виждаше и нещо друго - чистота, желание за доказване и закрила. Струваше й се, че от години не беше срещала човек, който да я кара да се чувства в някакъв покой. А защо точно този "перко" успя? Това беше въпрос, на който не можеше да даде отговор, колкото и да искаше.

Усетих топлата и ръка която вплете пръсти в моята.За първи път се докосвах толкова близо до нея и ме обзе непознат пристъп на лека паника.Сърцето ми затуптя като на притеснен ученик преди изпит и усетих как иска да се пръсне.

- Само да не се опиташ да ме убиеш сега - пошегувах се аз, като прошепнах думите и леко до ухото ѝ.Визирах случката която се разигра в гората и тя беше непосредственият свидетел който ме спаси.
Постоях така още малко, сгушил се в нея.Беше ми приятно а и честно казано не исках да помръдна от тук.Отдавна тайно си мечтаех за тази близост, а сега я получавах.Дори невинното докосване от нейна страна ме караше да се чувствам изключително приятно.Обърнах неволно глава настрани и видях как от вратата на къщурката се промъква малкият таралеж който донесох до тук.Хрумна ми идея и се обърнах към Лаура :

- Изчакай малко...
Измъкнах ръката си от нейната и се изправих.Приближих се до вратата и взех малкото животинче в ръцете си навеждайки се.То инстинктивно се сви на топка прикривайки се зад малките си бодли и не смееше да помръдне.Обърнах се и го занесох пред принцесата.Коленичих пред нея държащ внимателно малката животинка в ръце.

- За теб е.Срещнах го в гората.
Поднесох ръцете си към нея, а малката топчица все още стоеше така прикрита зад защитата си.Вероятно животинката се успокои, защото след малко подаде нос навън и показа малката си заострена муцунка.Аз не я виждах, но усещах мокрото му носле което си играеше по дланите ми и душеше по тях.Видях само как Лаура се усмихна.

При вида на малката животинска муцунка Лаура нямаше как да не се усмихне. Сърцето й не беше толкова кораво колкото се стараеше да го изкара. Тя погали нослето на таралежа с показалеца си, а след него и бодлите му като внимаваше някоя от тях да не се забие в кожата й.
Изведнъж малкия ежко се сви на кълбо от уплаха. В далечината се чу счупване на трески. Лаура се изправи светкавично в посока на шума. Инстинктивно отпусна магията си готова да нападне всеки и всичко, което посмее да мине през енергийното поле. Защитно или не, това не я интересуваше, не искаше да оставя нищо на случайността.
Преди Аш да успее да я спре тя се затича и се шмугна между шубраците. Мъжът изруптя срещу несдържаността й или по-скоро липсата на рабора в екип и я последва.
Лаура тичаше след звуковете, като ловко преминаваше през изпречилите се клони. Аш нямаше такъв успех и често се блъскаше в разклоненията на дърветата.
Изведнъж гората се прекъсна, за да даде част от плодородната си земя на една малка полянка, с много по-малко разсителност на нея. Магьосницата очакваше там да види евентуалният им нападател, но вместо това на прага й се изправи красив, тъмнокафяв благороден елен. Животното я гледаше кротко с топлите си очи. Шумът не беше нищо друго от неговите стъпки. Лаура се ядоса на себе си. Ставаше параноична, което не й харесваше. Трябваше да си почине от цялото това напрежение. Тя си отдъхна и усмихнато тръгна към омайното животно. Искаше й се да го погали. Но точно тогава чу името си и бягът на Аш, който се беше втурнал като побеснял гладиатор готов да посече врага си. Точно когато излезе на поляната нескопосаният на моменти момък се препъна в един малък камък и залитна напред. Червенокосата се обърна в опит да го застопори, но вместо това беше повлечена от тялото му и двамата се озоваха на земята, един върху друг. Аш изправи главата си и видя, че жената, която го беше пленила лежи под него с полуотворена уста, а около тях нямаше нищо освен елена, който не след дълго избяга подплашен от тези чудни човеци.

Тичах измежду дърветата като обезумял, че Лаура за пореден път ще попадне в лапите на някое същество.Понякога беше толкова необуздана, че не можех да ѝ смогна.Втурваше се като огън из предизвикателствата без да се замисля дори за миг.Когато излязох на някаква малка полянка, я съзрях в далечината.Стоеше с гръб към мен и гледаше напред.Стоеше като статуя сред тревите без да прави движения.Малко се стреснах като я видях така, защото не знаех какво има пред нея и за това извиках с пълно гърло:

- Лаура-а-а... - провикнах се аз зад нея, като в този миг се препънах в нещо твърдо, което ме накара да полетя към нея.Ударих тялото си в нейното като я избутах на земята и се претърколихме няколко пъти.Когато спряхме своят ход по земята, повдигнах глава за да огледам какво става около нас.Нямаше никаква опасност която да застрашава животите ни което ме успокои.

Наведох погледа си надолу и съзрях учудената и физиономия която стоеше на няколко пръста разстояние от мен.Спомените постепенно нахлуха отново в главата ми и сърцето ми затуптя диво.Мислите ми се движеха толкова бързо, а всъщност времето сякаш спираше.Още помнех аромата и, кожата и и онова странно усещане в корема ми когато беше наблизо...сега дори тя можеше да го усети.Вечерта когато се опитах да заспя тайно копнеех за целувките и, за докосването и, но някак чертите на лицето и все ми убягваха.Все пак целувката ни в гората не беше истинска. Нямаше жива душа наоколо.Само тъмнината ни правеше компания като тичаше около нас, а копринените небеса бяха преминали в черен купол, обсипан със звезди.Усетих лекия вятър който полъхваше и разрошваше леко косите ми.А с това чувство дойде и друго.Странно и неочаквано.Ръката на лаура бавно се бе плъзнала по почвата и докосна моята.Почувствах се комфортно, сякаш това бе най-естественото нещо на света.Тя повдигна леко главата си, като аз поставих ръка под нея и потърсих устните и в тъмнината.За момент се поколебах, но не можех да устоя.Краката ми бяха вече съвсем омекнали и нямаше как да се изправя в този момент.Тялото и се отпусна в ръцете ми и почувствах сякаш се сливаме в едно.Спомените ми за нея от последните няколко седмици нахлуваха един след друг в главата ми и ме опияняваха с коктейл от емоции.Първата ни среща когато тя не ме прие като нищо друго освен като някакъв хлапак, пътите в които я виждах съвсем случайно при учителя си или когато взаимно си помагахме при атаката на змията.Наместих внимателно тялото си между нейните бедра като повдигнах единият и крак към себе си.Поставих ръката си върху коляното и и бавно я плъзнах нагоре по бедрото ѝ, до подгъва на роклята ѝ.За момент се поколебах, а после продължих нежно да милвам кожата ѝ.Усещах я мека като кадифе и много приятна на допир.Бавно поклащащите и крака се търкаха в страните на тялото ми, подканвайки ме да продължа по-нагоре.Колкото и желанието да ме изгаряше отвътре, ръката ми не искаше да я измъчва.Когато стигаше до ръба на бикините ѝ, инстинктивно се спираше и не прекрачваше тази бариера.Хапех устните ѝ, целувах лицето ѝ, а топлият и дъх ме подлудяваше като си играеше по врата ми.Зарових лице в меките и огнени коси, вдишвайки от приятният им аромат.Подлудяващият момент ме накара да придобия увереност и в поредната ласка пръстите на ръката ми отново се разходиха от коляното до слабините ѝ, като ловко се пъхнаха под памучната бариера.Усетих нежната и топла кожа на нейната утроба, която пулсираше под ръката ми.Бавно милвах нежното и цвете но избягвах мястото където тя най-много искаше да бъде ръката ми...

Целувайки нежната кожа на врата ѝ бавно достигнах до ухото ѝ като леко и прошепнах :
- Желаеш ли ме? - глухият шепот отекна в небитието и погали слуха на Лаура.

Поиска разрешението й, а тя трепереше като девица. Искаше й се да каже нещо - да, не, каквото и да е, но думите не намираха път през гърлото й. Положи ръка на лицето му и в този миг видя през очите му. Възхищаваше й се, но не я величаеше. Искаше я, но не се натрапваше. Копнееше за нея, но се чувстваше неуверено. Чакаше един единствен отговор, който щеше да вземе връх и да доведе до развитието на ситуацията.
-Желаеш ли ме...? - думите му отекнаха в ухната й кухина и гъделичкаха тъпанчетата й.
-Да! - каза глухо и несигурно. Изведнъж се отпусна в ръцете му. Позволяваше му да прави с нея каквото си иска. Да поеме инициативата. От толкова време не е била с мъж, че се чувстваше неестествено. Не беше отдавала тялото и душата си на никой откакто.... Дали бе дошло времето да го преодолее? Да продължи напред? Можеше ли да остави миналото зад себе си? Нямаше ли това да е предателство? Не! Това, че искаше да продължи с живота си не значеше, че не почита паметта на единствената си до сега любов. Той щеше да я разбере! Сега сигурно й се усмихваше от облаците под закрилата на Елисандра. Да....той й даваше позволение да се чувства жива, да има емоции, да бъде щастлива. Аш искаше да я направи щастлива.
-Да! - повтори по-сигурно този път и някаква реална, жизнена усмивка, каквато за първи път се показваше озари лицето й.

Лаура събра дъха си и ми отговори тихо.След това, последва отново същият отговор."Да", закънтя в главата ми милиони и милиони пъти.Тя простена тихо и плъзнах отново устните си по врата и, обсипах с целувки деколтето и и достигнах крайчеца на сутиена ѝ.Тръпнех в очакване да освободя плътта и от този мек затвор - копнеех да го разкъсам и да усетя зърната ѝ като ги погаля с топлия си език.Плъзнах свободната си ръка нагоре по гърба и, освобождавайки я от малките катарами, като след това пак се върнах на коляното и.Неусетно ръцете на Лаура се озоваха по тялото ми.Галейки голите ми гърди тя ме караше да потръпвам при всяко нейно докосване.Всеки удар на сърцето ми докосваше дланите и, всеки мой дъх погалваше нежно лицето и.Тя плъзна ръка по корема ми и разкопча колана, а след това и копчетата на панталона ми.Ръката и се озова върху мъжествеността ми.Усетих лекото притискане на дланта ѝ, както и леките движения нагоре-надолу.Отвърнах на действията и като моята ръка отново намери ръбчето на бельото ѝ, но този път пръстите ми намериха правилното място и започнаха да го обсипват с внимание.Надвесих се над нея и подминавайки гърдите и, повторих пътя на ръцете си с устни.Бавно издишвах топъл въздух по бедрата ѝ.Усещах топли вълни които обливаха тялото ми, с всяка клетка от кожата ми.Повдигнах я като пъхнах крака под дупето ѝ, озовавайки се върху мен.Лаура бавно се отпусна в скута ми като бавно проникнах в нея.Тя движеше тялото си бавно нагоре-надолу като сама контролираше ситуацията.Устните и се отвориха сякаш искаше да изкрещи от удоволствие.Прокарах пръсти през косите ѝ, дръпнах я към себе си и утолих виковете и с целувка.Спуснах ръцете си към кръста и като я хванах здраво, следвайки неотклонно всяко нейно движение.Погалих тялото и с поглед и потърсих очите и в тъмнината.Погледите ни се срещнаха.Очите и сякаш светеха в тъмнината, черпейки енергия от взаимното ни удоволствие.Придърпах тялото и към себе си, като я прегърнах близо до себе си.Обсипвах всяка част от нея до която можех да се добера с целувки.