Стая 008

Стаята е за двама. Разполага с баня, две легла, двукрил гардероб, маса, шкаф и прозорец. Ако ученикът иска може да дообзавежда стаята си по личният си вкус.

Докато Меропа и събеседника и спотайваха телата си под топлите завивки, някъде долу под сградата се спотайваше тъмна сянка.Спотайваки се за да не бъде твърде забележим, той заставаше под най-ниските прозорци и назърташе през тях.Търсеше нещо, някой, някъде....но все още не го намираше.Прозорецът на Меропа бе един от малкото които светеха тази нощ, да не кажем че бе дори единственият който огряваше със светлина.Сянката застана под него.Беше на доста по-високо ниво от ръста му, за това се отказа да подскача или да се катери по дърветата.
Постоя още малко така, след което грабна няколко дребни камъчета които хвърляше внимателно за да не потроши стъклата.

- Дориа-а-ан - провикна се леко мъжа стоящ под прозореца.След малко пред него се отвориха крилата на прозореца, а на него и телата на Меропа и Виктор.Сянката загледа двамата полу-разсъблечени младежи и им се усмихна, но те не забелязваха това.Главата му бе покрита с широка качулка, закриваща по-голямата част от лицето му.Единствено част от косата му се подаваше.
Той отдръпна с ръка качулката си назад, като откри леко лицето си, вперил поглед в двойката.Отметна част от косата си която бе паднала пред лицето му и се обърна към стоящите на прозореца:

- А...май не е при Вас.Случайно да я познавате?

Стоящата сянка пред прозореца повдигна главата си нагоре, за да може лунната светлина да огрее лицето му.Луната погали нежно млечно бялата му кожа, карайки белите кичури на косата му да заблестят като сребро пред огнена камина.

Spoiler:

- Дани, приятно ми е - отвърна той, като се усмихна.- Аз съм неин стар приятел.Къде мога да я намеря?
След като никой не дойде на срещата на Леденото Езеро, Дани бе решил да намери хората си сам.Знаеше местонахождението на Роузкилл и лесно достигна до тук.Сега му оставаше да намери стаята на Дориан, както и нейният белокос приятел.

Още преди да получи отговора си, Дани подскочи.На същият етаж но по в страни се отвори друг прозорец и за негова изненада или може би удоволствие, там стоеше Дориан.Беше сигурен че е тя.Синята и коса проблесна в тъмнината, а вика и "Ти..." не можеше да сбърка.Познаваше гласа и!

- Ау, ето я и нея...милата ми тя - извика той към Меропа и приятеля и, като след това махна с ръка нагоре - Благодаря Ви, мисля че знам на къде трябва да ходя.
След това, Дани се запъти с бавни крачки към входа на имението.


/Меропа, ако не разбираш този пост, погледни в стаята на Дориан. Свободно РП/

Хората нямат време за отдих. Не и в ситуациите, в които най-много им се иска да се отърват незабележимо. Меропа не беше изключение. Тъкмо събрала багажа си, с желанието да напусне тази стая и никога да не се върне, вратата се отвори с пронизващо скърцане и момичето усети чуждо присъствие зад себе си. Чуждо, но прекалено познато, близко, дори интимно, ако отношенията им можеха да се нарекат интимни, имайки предвид, че никога не сме ги виждали даже да се целуват.
Виктор стоеше зад гърба й, а тя не смееше да се обърне и да го погледне в очите. Усещаше ледени тръпки по гръбначния си стълб.
-Какво правиш тук? - въпросът му отекна като ехо в пространството. Тонът му все така пастелен, заради високомерието му, но опъстрен с къдрави нишки, показващи доза гузност и срам. Ако не беше самолюбието му сега той щеше да е забил поглед в земята, но просто не можеше да си го позволи.
-Мислех, че не искаш да ме виждаш известно време.
Меропа инстинктивно стисна кожената дръжка на чантата си. Привидният й любовник забеляза този малък жест и разбра всичко.
-Ясно.... - ядосано продължи той - ...след всичко, което направих за теб.
Всъщност мъжът не вярваше, че Морт реално ще го напусне. Предполагаше, че ще се поцупи няколко дена, след което ще й мине и ще се върне при него, все едно нищо не се беше случило.

Виктор я гледаше с опулени очи, като тряснат. Да му повишаваше тон! Тя на Него! За коя се мислеше? Получи свободата си без дори да се бори а нея, дойде тук, видя един силен мъж и вече почна да се възвисява до небесата. Младокът не можеше да повярва, че тя му вика. От една страна това го вбеси ужасно. От друга обаче този нов огнен жест в психиката на приятелката му, погъделичка любопитството му. Някъде точно под жилката усети аромата на една променена поне до някъде Меропа. Меропа, която не се страхува от него, която има смелостта да събере багажа си и да го напусне. Гледайки я в момента тя му се видя по-привлекателна от когато и да е било. Разчорлената й коса, небрежно падаща по разголените й рамене. Сбръчканите, нацупени устни. Юмруците, бойно стиснати. Свъсените вежди. Малката вена на челото й, която изпъкваше винаги когато е ядосана. Всичко това предаваше на момичето една неопределена, неоформена еротика, за която Виктор не си бе давал сметка до сега. Усещаше как гневът му се смесва с желание да я докосне.
Той просто замълча. Остави флуидите й да се тлеят из въздуха. След минута тръгна към нея с бавни крачки. Изражението му не показваше особени мисли или емоции. Стигна до нея и рязко я хвана за лакътя, като грубо я дръпна към себе си. Това накара крехката й ръка да изпусне багажа си, а очите й се разшириха в невярване. Мислеше, че ще й се развика, ще я удари и какво ли не друго, но точно това не го очакваше. Той приближи устата си до нейната и прошепна:
-Заради твоето псевдо бунтче, както го наричаш, сега не мога да се прибера в дома си.
Другата му ръка обгърна кръста й и я притисна още по-плътно към гърдите си.
-Не си ли се замисляла, че се хвърлям на първата срещната защото не получавам това, от което се нуждая.
Гласът му беше потаен, леко вулгарен и в същото време сладострастен. Той я стисна здраво и жадно, леко грубо и необуздано впи устните си в нея, като поглъщаше целият й дъх. Все едно взимаше насила това, което му принадлежеше. Това, което трябваше да си е взел много отдавна.

Бледо зеленото блесна на фона на сивотата, която ги обгръщаше. Този така мистичен цвят - съчетание на бяло със зеленото. Едва доловим нюанс на природата.
Точно това зелено накара Виктор да потръпне. Цялото му тяло се скова при вида му. Студенина изби по кожата му, вените пулсираха с ледена ненавист. А тя толкова нежно държеше кичура, като някое ранено врабче. Гледаше го с такава миловидност, надежда, даже може би....
Мъжът се намръщи. Не можа да издържи на този последен, но най-тежък удар. Можеше да преглътне да му се крещи, да му се кара, да стане равноправна с него. Но да бъде заменен и то от такъв като него - Никога!
От гърлото му се процеди вик като на ранено животно. Замахна с ръка и отби тази на Морт. Кичурът полетя и косъмчетата се разпръснаха из целият под. Девойката се уплаши от тази реакция, а Виктор, той стоеше пред нея и дишаше тежко, на пресекулки в своя бяс. Извърна пръста си назад.
-Знаеш къде е вратата.
Момичето искаше да му обясни, да му каже. Дължеше му поне това. Опита се да го докосне, но той просто изкрещя:
-Върви! Махай се!
Тя се сепна и въпреки, че искаше да си събере косъмчетата, колкото и абсурдно да беше това, хвана багажа си и се изниза без да поглежда назад. Така беше по-лесно.
Очите на останалият сам мъж се спряха на бледите косми изпопадали на земята. Той вдигна крак и стъпка няколко от тях като с хищен поглед въртеше подметката си над тях. Представяше си как те са самият Лушиъс, а той доволно се гаври с трупа му. В този момент синът на Калеб се закле, че ще го унищожи, каквото и да му коства това.

Виктор отвори вратата на стаята си и влезе вътре в желанието да си почине от всичко и всеки. Но тъкмо влезнал нова изненада бе приготвена за него. Дали добра или лоша той сам щеше да каже.
На леглото му се беше излегнала Анджелина. Тялото й бе заело прелъстителна поза, игривата й усмивка грееше на лицето й, а едната й ръка придържаше главата й, от която се сипеха така познатите ни рижави вълни като коприна.
Мъжът стоеше безмълвен.
-Какво, не се ли радваш да ме видиш? - започна уж обидено тя с еротичният си глас. Когато не получи отговор се засмя подигравателно.
-Не мим казвай, че си ми се наситил само с една целувка. Или предпочиташ на това място да лежи тя?
Докато изричаше последните си думи тя прокара свободната си ръка по продължението на тялото си. То се изменяше докато накрая не прие формата и облика на Меропа. Очите на младежът се разшириха.
-Мога да бъда и нея ако искаш, но не смятам, че това - посочи лицето на бившата му приятелка - ми отива. Обичам да нося само най-хубавото.
И просто така пак възвърна предишната си визия.
-Е там ли ще стоиш цял ден?

Да...точно това очакваше Анджелина. Знаеше, че той няма току така да я отритне. Не можеше. А направеше ли го, по-лошо за него. Няма нищо по-опасно от една отхвърлена жена, още повече такава като нея.
Целувката му бе някак си ту нежна, ту груба. Страстта се сливаше с яростта и това й харесваше много. Точно така, нека омразата му се процеди, така че да го усети. Тя бутна ръката му и го повали по гръб на леглото. Седна върху него като прокара ръцете си по ризата му. С едно движение скъса копчетата и оголи торса му. Заби нокти в гърлото и продължи надолу, като оставяше по десет червеникави резки по гърдите му, чак до пъпа.
-Виждаш ли, скъпи - тя просто не е от същата класа.
Красивата жена не му даде шанс да отговори, а жадно впи зъбите си във врата му, като някой вампир, който иска да източи кръвта ти. Само където нейните не пробиха кожата, а оставиха виолетово петно ей така за спомен.
Лампата беше загасена и телата им се отразяваха само от светлината на почти залязлото слънце, което придаваше на кожата им кремав отенък. Анджелина не спираше господарски да си играе с тялото му, сякаш го притежаваше до края на света, а после - после можеше или да го остави на произвола на съдбата или да продължи да си играе, като котка с мишка. С още няколко, но този път еротични движения свали ефирната рокля, с която се бе облякла и остана напълно гола, както първия път, в който се видяха в плувния басейн. Тя притисна големите си гърди към неговите и облиза устните му.
-Не ме карай да съжалявам. - изрече тихо тя и впи езика си в неговият. Образуваха сладострастен водовъртеж, опияняващ, каращ те да изгубиш разсъдък.

/Викторе свободно РП/

Виктор не се бе чувствал така никога през живота си.
Той усещаше плътта й върху себе си, гореща, огнена, изгаряща, подпалваща кожата му, превръщаща го в първично кълбо от желание.
Започна да я целува още по-жадно, сякаш искаше да я изпие цялата. Хапеше и облизваше меките й устни, които му се услаждаха повече от най-сочния плод.
С нежно-грубовати движения момчето се премести настрани към шията, а ръцете му повториха извивката на изящно-еротичната й талия, докато не достигнаха гърдите. През дланите му премина гореща вълна. Плюшената мекота в комбинация с твърдия допир на зърната й го накараха да полудее от възбуда и той започна да ги стиска, като междувременно притисна тялото си още по-близо до нейното.
Нов първичен инстинкт накара Виктор да плъзне лицето си надолу по пулсиращото й тяло. Езикът му навлажни местата, където досега бяха играли ръцете му; след това младежът продължи по корема, обсипвайки с жадни и страстни целувки пътя, който водеше между краката й...

П.с. - Ох, официално се препотих 50 милиона пъти, но мисля, че посвикнах с идеята да пиша такива неща. Д: Много ми е огрубена лексиката, знам, ама тва е от смута. : D Не мога да се отпусна! :Д

А там се намираше хазната към нейното съкровище. Виктор определено се чувстваше на седмото небе и се възползва напълно от предоставената му ситуация. Заигра се толкова с нежните, меки и топли места от тялото й, че не отне много време преди Анджелина да почне да стене под допира на езикът му. Когато се насити и на това, го обърна по гръб и го яхна като някое добиче. Тя владееше парада умело като кукловод куклата си. Оставяше следи по целият му торс. Нека го гледат, особено онази малка рошава пикла. Нека да знаеше, че той е бил с нея тази нощ.
Красавицата се намести и членът му проникна в нея дълбоко до съкровени дълбини. Сякаш късаше даровете на природата. В миг всичко изчезна. Двамата се отдадоха на страст граничеща само с екстаза. Виктор смяташе, че бог се намира между краката на тази жена. Еуфорията бе неописуема, а тя умело се виеше и гърчеше над него, което го караше да полудява до неузнаваемост. Нито веднъж не му позволи да поеме инициативата. Играеше си с него както сметнеше за добре. Хапеше го по врата, гърдите, ниско на корема и това му харесваше. О, да! Как само му харесваше да е под нейна власт. Телата им се потяха, а вече изгрялата луна ги озаряваше. Сякаш блестяха под светлината й, а рижавата й коса, която падаше по лицето му, я караше да прилича на омайна самодива, излязла от дълбините на някоя приказна гора.
Повече от час двамата се бяха отдали на еротика, примесена между грубост и тленна нежност. Веднъж свършили, мъжът не можеше да си поеме дъх. Анджелина напълно го беше изцедила. Той се излегна, за да си почине и понечи да я погали. Но тя само се дръпна и стана от леглото. Облече се напълно и тръгна към вратата без да каже нищо.
-Чакай! - опита се да я спре той. Тя само се обърна и му се усмихна потайно. В следващата секунда беше затворила вратата след себе си, оставяйки го сам с остатъците на сладострастието си.