Градският пазар

Тук може да се намери абсолютно всичко - от храна и алкохол до дрехи, сувенири, домашни любимци, бижута и всякакви други. Най-умелите и сладкодумни търговци разтварят сергиите си тук. Винаги е шумно и пренаселено, не само заради големия избор, но и заради доброто качество и не много високите цени.

Старецът ми помогна с посоката към пазара, а аз се надявах да намерим това което иска.Стисках здраво сбръчканата му ръка с която ме държеше, сякаш водех малкото си хлапе на училище и се стараех някой да не ми го открадне.
Разбрахме че сме пристигнали още от далече.Чуваха се провикванията на продавачките, а тук-там имаше малки дечица които се гонеха из между хората.
Не знаех какво търсим, за това просто се оглеждах и се надявах и аз да си харесам нещо.Но уви, нямах късмет.Продаваха се всякакви неща.От храна до дрехи, от домашни любимци до ловни трофеи... но повечето бяха или втора ръка или с лош хигиенен вид тъй като всичко бе изложено на голата земя.
Обърнах се към старият човечец с думите :

- Е стари човече, тук сме.Кажи ми какво търсим.

Старецът присви малките си очички и почна да търси нещо. Не след време го намери и двамата се запътиха към една сергия. Младо едва 16 годишно момиче позна дядото и веднага извади зад дюкяна една малка кожена торбичка, като му я подаде. Възрастният мъж ревниво я прибра в пазвата си и даде на момичето пари. В крайна сметка нямаше нужда от помоща на Аш, а по-скоро от компанията му. И все пак той изглеждаше благодарен.
-Е момко, усещам, че не си тукашен. От къде си всъщност?

Явно старецът вече беше запланувал за какво да дойде до пазара, но това не ми пречеше че се разходих с него.Дори ми беше приятно.
- От тук, от там.Нямам дом дядо.Аз съм дете на природата, а дърветата са мои родители.Красивата природа ме привлече тук...

-Ааа природата, природата. Хубава е момче, хубава е. Но нима си дошъл в столицата само, за да се наслаждаваш на пейзажа?
Младия мъж изобщо не му приличаше на поредния турист. Беше прекалено забележим.

Докато вървяхме из пазарчето, спътника ми леко взе да подмята въпроси клонящи към моята мисия тук.Какво пък толкова го интересуваше? Тупнах с ръката върху тази на стареца с приятелски жест и закрачихме измежду викащите продавачки които ни бутаха стоките си в ръцете ни.

- Не дядо.По пътя си насам, дочух че тук имало много добри учители които биха ме обучили.Пристигнах днес и все още не мога да се ориентирам, а ти си първият човек който заговорих в града.

-Оооо - с интерес подхвана дядото -Това вече е нещо друго момчето ми. Знаех си, че в теб има нещо различно хи, хи, хи - закиска се дядката като се закашляше от напредналите години и вероятно голямото количество табако в организма му. Той повдигна кокалестия си пръст в посока извън града.
-Виждаш ли онази голяма зона там със сградите? Това е факултета. Там трябва да отидеш, а не да си губиш времето с изкуфял старец като мен хи, хи, хи....

Вгледах се в очите на стареца.Бяха светли като утринното небе, с посивели крайчета около ириса.Ако жена притежаваше такива очи, щях да я съзерцавам като нощното небе.Да търся всяка звезда в очите и и да се взирам в нея, а после да си мисля какво ли би било ако мога да я докосна.
Лицето му, не бе набръчкано като стар лист хартия, макар че да се наричаше изкуфял.В него се криеше някаква тайнственост, която ми бе твърде интересна.Кой е той, защо е тук и защо взе този плик... може би нелегален търговец? Малко или много любопитството ми надделяваше и исках да продължа пътя си заедно с него.

- Не бързам, старче.Хората казват че учението е майката на знанието, но за мен е и бащата на затъпяването.Предпочитам преди да се захвана с купищата учебници и опити да хвана тичащите четирилистни детелини в гората, да опозная мястото на което се намирам.Между другото, аз съм Аш. - подадох ръка към старчето.Чувствах се изтощен, а коремът ми вече изказваше собственото си мнение и може би ако имаше чифт ръце, щеше да вдигне гордо средният си пръст. - Къде може да хапнем?

-Е щом такава е волята ти момко, нека хапнем. Нямам против да прекарам още малко време с възпитан младеж като теб.
Старецът заведе Аш до една фурна на края на пазара, пълна с прясно изпечени, топли закуски, сладкиши и хлебни изделия. Дядото си купи семидена питка и изчака Аш за неговият избор.

Дойде и моят ред за хапване.Бяхме се спряли пред малка бакалия, в която една пухкава продавачка подмяташе кифли насам-натам и прибираше парите на гладните хора с замах.Изчакахме реда си, изчаках и дядото да вземе това което иска и се настаних пред малкото прозорче с храна.

- За мен - нещо без месо. - обичах животните, но в суров вид и все още движещи се покрай мен.Не мога да гледам храна която е направена не с любов, ами с ялостливото сумтене на малко животинче.Пълничката продавачка ми подаде локумена кифла в ръцете ми, а аз набързо извадих шепа монети от джоба си и без да ги броя ги настаних в купичката пред момичето.

- Надявам се да стигнат. - усмихнах се леко на пухкавото момиченце и леко и смигнах.Винаги оставях малък бакшиш, ако обслужването ми е харесало.Малките и бузки придобиха червеникав цвят и момичето скри погледа си от очите ми зад щанда с пресни закуски.
Обърнах се към старчето с думите.

- Е, дядо... хапването от мен, знанията от теб.Какво ще намеря във Факултета?

-Ела. Не е полезно да се храним докато вървим.
И старецът тръгна с бавни крачки към центъра на града. Не след дълго двамата се озоваха в красивият и добре известен за тази област Парк на плачещите върби. Те седнаха на една каменна пейка и чак тогава дядото сладко си отхапа от обяда си.

/Аш пиши тук /

Гмурнах се в морето от хора.Те се блъскаха в мен сякаш без да ме забелязват...тук вече бях невидима и можех да изучавам.Един продавач подканваше хората да си купят от неговите ябълки , твърдееки ,че са най-сочните.На долу по пазрската алея ме лъхна наситения аромат на билки , една прегърбена женица сякаш дебнеща зад щанда , тихо чакаше поредния си клиент.Минах през сергия на която продаваха изкусно направени на ръка кашмирени шалове.Бяха окачени така ,че усетих с лицето си тяхната мекота...сякаш крило на пеперуда премина през него.Не се стърпях и реших да си купя един..Мустакатия продаваш ме поздрави проветливо и без да съм го молила започна да ме затрупва с най-различни цветове и модели на шалове.Но аз вече исках конкретно един.Сребристо сив , като дебрите на нощта...приличаше ми точно на небосвода на онова тайнствено място на което ме беше завел Лезандър.Попитах го за цената и за мое учудване беше само 20 злато , сравнително евтин от цената която очаквах.Благодарих му любезно и продължих на долу...Заметнах се с новата си придобивка и доволно се усмихнах.
Толкова много лица , толкова много очи срещу мен...и този шум.Някак си ми липсваше.Но в цялата тази тълпа имах чувството ,че търсех конкретно очите на опредлен човек.Сред кафявото , зеленото и синьото се надявах да срещтна онези светло лилави пепруди , които ме караха да танцувам...

Пообиколих доста от местата, разгледах и доста забележителности докато не стигнах до пазара на града.Хрумна ми, че от когато съм тук, нося все едни и същи дрехи.Хванах с ръка блузата си, като поднесох част от нея към ноздрите си.Вдишах и усетих лека погнуса.Как не съм се усетил до сега? *Ужас! И стоиш в такъв вид?!* - скарах си се наум.Блузата ми не бе докосвала вода от доста време и ухаеше на застояла дреха в гардероб.Малко се смутих и докато вървях, се опитвах да не се доближавам много до хората за да не усетят неприятния аромат.Вслушвах се във викащите продавачи, търсейки най-заинтригуващото подвикване на някоя красива госпожа, която да ме грабне и да ми предложи някой красиви одежди.

-Топли закуски.... - чуваше от една страна Аш.
-Най-добрите ножове..... - от друга.
Трябваше му доста време да обикаля защото на пазара имаше какво ли не. По едно време момчето забеляза една малка шатра, която водеше навътре. Отпред както и зад отвора се виждаха всякакви дрехи - мъжки и женски, а от това, което видя на етикетите цените бяха сносни, даже доста изгодни. Аш влезе вътре. Посрещна го една жена около своите четиридесет години, но все още запазена за възрастта си. Тъмната й коса бе сплетена на дебела плитка, а плътните й черни вежди и очи й придаваха пустинен вид.
-Добре дошъл, момко. - поздрави го жената. -Какво търсиш?

Жената беше учтива.Грубият и селски вид, ми напомни на старите жени от малките селца които с радост биха те извикали на по чашка кафе, за добра компания.Косата и бе сплетена в красива плитка, която предпочитах да гледам пред буйно окосмените и вежди.
Все още оглеждах окачените дрехи, но нищо не можех да си харесам, за това се обърнах направо към нея.

- Ами, то е ясно какво търся, щом съм стигнал до тук.Въпроса е, дали ще успеете да задоволите претенциозният ми вкус - усмихнах и се, след което добавих. - Ще са ми нужни, поне две пълни торби, тъй че разчитам на вас.

Продавачката го огледа от главата до петите няколко пъти и бързо прецени стилът му. Отиде в склада и почна да ровичка и събира дрехи. След около петнайсет минути се върна нарамила плеада от цветове и модели. Нареди ги на няколко стола и почна да му ги показва. Беше подбрала два чифта изчистени дънки, един чифт малко по-светли с кръпки на коленете, един малко по-официален черен панталон с права кройка и няколко спортни модела, с които лесно можеше да се тренира защото бяха леко широки и се разтягаха. Беше подбрала три чифта кецове - едните черни, другите тъмно сини, а третите светло зелени и един чифт черни високи кубинки, както и два вида мъжки летни сандали заради топлото време. Едните бяха от кафява кожа, а другите платнени, светло бежави. До тук завършваше долната част. Сега оставаха блузите. Тя почна да ги хваща една по една и да му ги показва.
-Тези двете са за по-специални случаи и все пак са достатъчно разчупени, че да не приличаш на костюмар.

Spoiler:

Spoiler:

-Ето още една комбинация

Spoiler:

След това му показа няколко едноцветни тениски и три суитчъра.

Spoiler:

Spoiler:

Spoiler:

После му показа и две изчистени черни якета - едното кожено, а другото до коленете от плат прилично на манто.
-Е какво ще кажеш? Добре ли съм ги подбрала?

Очите ми заблестяха в затъмнената стая.Жената явно или имаше прекрасен вкус за дрехи, или просто виждаше по какво си падам.
- Ох - успях само да изстена от вълнение, след което отново се вгледах в дрехите, които тя бе оставила на столовете пред мен.Изпитвах удоволствие дори, само като ги гледах.В главата ми се въртяха мисли, как ще изглеждам, къде бих се втурнал в този или този вид...Усмихнах и се, след което се позаинтересувах за цената им.Исках да взема всичко и не ме интересуваше колко щях да изхарча.Дрехите наистина си струваха, а и нямах особено голям избор, освен ако не исках да продължавам да си стоя с вмирисаната си блуза.

-Чудесно! - усмихна се доволна продавачката когато чу, че Аш ще вземе всичко. Добра продажба наистина. Сгъна дрехите и ги прибра в три големи торби. Сметна набързо всичко и му каза последната цена.
-Общо всичко ще излезе 300 злато. Устройва ли ви?

*Триста? Само толкова?* - помислих си аз.
- Уау ... - изрекох тихо, след което грабнах две торби и сгънах набързо дрехите прилежно, още преди да се е усетила жената.Напъхах ги в двете торби които се напълниха до горе, след което осъзнах че съм си с все така вмирисаните дрехи. - Аз...таковата... ще се преоблека.Нали може? - не изчаках дори отговора и, ами направо грабнах едната торба с дрехите които считах за по-готини и се вмъкнах в пробната.По пътя издърпах няколко чифта бельо, чорапи и един готин шал, които сложих вътре.Разхвърлях набързо дрехите около себе си и накрая останах само по бельо.Погледнах към ръба на завесата - нямаше никой.Понякога се срамувах дали ненадейно някой ще ме мерне гол когато се преобличам в някой магазин, за това ми бе останало като навик.Грабнах един чифт червени боксерки от торбата, свалих моите и ги сложих, като преди това премахнах етикета от тях.Ритнах мръсните дрехи за да си направя повечко място, обух едни черни къси чорапи, кецове, дънки и супер-готината черна ризка на която навих ръкавите до лактите.Завъртях се, погледнах се в огледалото и останах доволен.Определено това, ще ми остане любимият магазин.
Взех торбите, смачках мръсните дрехи на топка като преди това изкарах всичко от джобовете и на излизане ги изхвърлих в едно кошче за боклук което стоеше до съблекалнята.
- Това мисля че ще стигне - обърнах се към жената, като подхвърлих една кесийка със златни монети към нея, на която имаше бележка "500 злато", която обозначаваше сумата вътре. - Всичко над 300-та злато е за нещата които си взех, по пътя към съблекалнята.Лек ден - усмихнах се и излязох от магазина доволен с усмивка.

Не след дълго, с Лаура и малката Роза стигнахме до Маджестик.От бързото тичане, конете ни се бяха задъхали за това минахме в лек тръс.Достигайки началото на града, трябваше да забавим хода си не само заради умората, ами и за да не стъпчем някой случаен минувач.Лаура яздеше пред нас, а аз и малката Роза я следвахме неотлъчно.Когато стигнахме до пазара, Лаура ми заръча да отида за храната, а пък те с дребосъка ще се заемат с по-важните неща като лекарствата и т.н.Дадоха ми 30 минути, в които трябваше да се справя.Слязох от коня си, защото исках да огледам нещата от по-близо.Държах здраво юздите, за да не избяга.

- Добро момче - казах му, като го погалих с ръка по муцуната, след което застанах пред него.С бавни стъпки продължих напред, като оглеждах всяка сергия.
От едната взех първо пакети с храна.Първоначално взех един от тях за да опитам храната, а и не бях закусвал все още.Докато стоях пред сергията излапах храната от единия пакет.Хареса ми!Имаше си всичко - протеини, витамини и всичките му там глупости.Поне така ми обясни продавачката.
Грабнах по няколко пакета с месо, няколко със зеленчуци и два мяха с вода.
Продължих напред с търсенето си.Пред една сергия видях да продават оръжия, като сметнах че може би поне един нож ще ми свърши работа.
- Какво търсиш момче? - дочу се глас от малко тезгяхче наблизо.Приближих се до жената, която ме гледаше с изпитателен поглед.

- Събирам провизии за дълъг път.
Жената ме изгледа, позачуди се малко и се скри за малко под щанда.Явно бе забелязала на къде бяха вперени очите ми, защото след като се появи, подаде в ръцете ми малък сгъваем нож.От единият край имаше издълбана кухина, с която при нужда можеше да отрежеш въже по бърз начин, без да се мъчиш да го режеш с острието.Беше снабден с кремък, пинцети и малки игли които не знаех каква работа ще ми свършат.

- Колко?
- Сто! - отсече жената.
Бръкнах в джоба си и изкарах няколко монети.Преброих точно колкото искаше от мен и ги пуснах в ръката и.Благодарих и за помощта и продължих напред.
Снабдих се с дебело въже, няколко спални чувала, голяма ролка брезент от която щяхме да направим палатка и още една ролка да ни предпазва от дъжда.Мисля че бях приключил тук, а и не ми оставаше много време до срещата с Лаура.На връщане взех малко моркови от една добра жена, като похапвах от тях докато вървя и подавах на Вятър да опита.
Пристигнах на уговореното място и се огледах.Все още ги нямаше моите спътнички.

- Жени, какво да ги правиш. - казах на Вятър, сякаш щеше да ме разбере. -Като видят пазар и не могат да се спрат.

На Аш не му се наложи да чака дълго. След няма и десет минути двете момичета се появиха с платнени торби на гърбовете - малко лекарства и боеприпаси. Лаура беше окачила на гърба си под чувала дълъг боен меч, а малката Роза се радваше на новият си лък.
-Да тръгваме.
Те се качиха и потеглиха. Пътя им водеше към края на страната. След около половин час те вече бяха на централния международен път. Конете бяха толкова бързи, че нямаше да им се наложи да пътуват много докато стигнат Мидланд. Там вече щеше да стане по-трудно. След още три часа яздене вече се намираха извън териториите си. Лаура забави ход и се изравни с Аш.
-Мисията ни е ясна. Трябва да стигнем до Илион. Преди няколко дена наш шпионин и пазител на Главната книга на Феникс изчезна. Беше убит, книгата заедно с него.
Аш се намръщи. Не разбираше защо тръгват на такава важна и тайна мисия само заради някаква си книга. Лаура се намръщи на незнанието му.
-Това не е четиво с приспивни приказки. Книгата всъщност са всички стратегически, обществени и архитектурни планове на Феникс. Всяка сграда, всеки парк, всяко паве е описано подробно. Но не само това. Там са вписани и всички членове на висшето общество, заедно със способностите им, военна организация и акциите, които са изпълнявали. Мисля, че не е нужно да ти обяснявам колко зле ще стане ако попадне в неправилни ръце.
Добре до тук момчето разбра, но все още не му беше ясно защо е толкова секретно.
-Ъх.... - въздъхна тя и продължи - Напоследък има нападения над Сто слънца от аутсайдерите. Склонни сме да вярваме, че те са били по петите на Морис. Надяваме се само да не са попаднали на книгата. Тогава офанзивата ни ще бъде напълно разрушена. Какво го е убило не знаем, но трябва да я намерим преди тях. На всяка цена. От това зависи мира в държавата. Затова изпратиха нас. Аз съм най-добрия следотърсач в териториите ни, а Роза и дракона й имат уникални огнени сили. Теб защо те взехме още не знам. Надявам се само Хейз да не е сбъркал в преценката си.

/Аш следващият ти пост ще е на Пътя в Илион/

Пазарът ни посрещна със цветните си дрехи и наситеният аромат на подправки.Различни търговци се опитваха да привлекат вниманието ни...Мургави мъже ни подминаваха, разтваряйки деликатно якетата си предлагащи ни забранена стока.Малки деца тичаха измежду хората и слагаха ужким незабележимо по някой друг плод в джобовете си, след което изчезваха със шумен смях.Спряхме се пред една сергия която ми привлече вниманието, продаваха дрехи които в никакъв случей не бяха в мой стил, но грабнаха интереса ми.Черни кожени клинове, корсети, къси поли и красиви дълги чорапи, подобни на тези на Дориан.
-Ехаа....тези дрехи карат въображението ми да рисува неприлични сцени, какво ще кажеш?Всъщтност, имаш добър стил, нищо , че нямаме модни допирни дочки, бих желала да ми помогнеш да си избера дрехи в този тип за утре за работа.Дааа, забравих да ти кажа, че работя в бар като танцьорка.

Обикалях из града. Чувствах се като в небрано лозе. Беше толкова цветно, разнообразно, оживено. Всички бяха спретнати, добре поддържани, прилични да го кажем. Доста се откроявах от тълпата. Облеклото ми макар и доста предизвикателно беше смачкано и мръсно заради перипетите от последните два дена. Много от минувачите ме гледаха недружелюбно, някои от по-възрастните жени цъкаха неодобрително. Показваха ясно да се разбере, че не съм като тях, нещо което не ме дразнеше защото бяха прави и все пак не обичах да съдя преди да познавам някой. Почувствах се като смачкана от хорския неприязън. Едно малко момченце се загледа по продължително в мен заради странният ми вид, а майка му стресната го дръпна и му се скара, че не трябва да се занимава с такива като мен. "Такива като мен", колко мило само. На Арадел от друга страна това не й пречеше ни най-малко, даже напротив, дори не забелязваше укорителните погледи. Това ми допадна много. Показа ми, че няма предразсъдъци. Пак почнах да възвръщам първоначалното си впечатление за нея, че всъщност е доста приятна.
Тръгнахме по пазара, а тук повече от всякъде се усети колорита на този разнообразен град. Спряхме се пред една отрупана с дрехи сергия.
-Ехаа....тези дрехи карат въображението ми да рисува неприлични сцени, какво ще кажеш? Всъщност, имаш добър стил, нищо , че нямаме модни допирни точки, бих желала да ми помогнеш да си избера дрехи в този тип за утре за работа.Дааа, забравих да ти кажа, че работя в бар като танцьорка.
-Танцьорка, а?....
Прекъснах думите си. Нещо привлече вниманието ми в съседната сергия.
-Изчакай ме две минути.
Отидох там и първото, което направих е да си купя две кутии цигари. Щяха да ми стигнат за престоя ми, ако не щях да се запася наново. Но не за това отидох. Имаше нещо друго. Освен тютюневите изделия тук продаваха оръжия. Едно привлече интереса ми изключително много. Един изящен дагер от здрава стомана с инкрустирана дръжка. Веднага щом го погледнах се сетих за Дрейк. Сякаш името му беше изписано на него.

Spoiler:

-Колко струва?
-100 злато. - отвърна продавача.
Изкарах кесията си и му дадох точната сума. Той ми го опакова, сложи го в торба и ми го подаде. Поех го с идеята като се върна у дома да го подаря на Дрейк. Не бях виждала такъв в колекцията му. Щеше да му хареса.
Върнах се при Арадел. Свърших това, което исках.
-Та сега по твоя въпрос. Търсим дрехи за работа нали така? Остави това на мен.
Почнах да разглеждам всичко много внимателно. Трябваше да е нещо, което ту щеше да е предизвикателно, ту не прекалено готическо. Нещо семпло, но еротично. След известно време намерих нещо, което смятах за подходящо. Подадох й го.

Spoiler:

-Какво ще кажеш? Ако ти харесва мери го.
И докато тя преценяваше дрехата аз на свой ред реших да се оборудвам също. Не исках два дена всички да ме гледат като някое изчадие. Грабнах едни впити светли, леко изтъркани на коленете дънки, ризка с къс ръкав на червено-зелени карета и едни яркочервени ботуши до колената. Отидох в съблекалнята и се премених като ризата вързах на възел под бюста, така че корема и кръста ми да останат голи, а дънките вкарах в ботушите. Както и един бял корсет с черни дантели, и една къса леко разперена черна пола за бара.

Spoiler:

Прибрах старите си дрехи при дагера и се върнах при нея.
-Чувствам се толкова различно с тези дрехи, но ми харесва. - усмихнах й се.

Бях развълнувана от факта, че ще пробвам нещо ново.Дориан за момент изчезна от полезрението ми и се върна с красиво оръжие и изящтна рокля.
-Какво ще кажеш? Ако ти харесва мери го.-гледаше ту мен, ту роклята, доволна от "улова си".
Огледах я, наистина съдържаше точните пропорций, не беше семпла, но и не бе толкова вулгарна, че да ми докара проблеми.
-Ами...красива е, но се колебая дали няма да изглеждам като някаква метреса с нея.Но това не пречи да я пробвам и да преценя.-грабнах дрехата от ръката й и се запътих към импровиираната пробна, която представляваше два стърчащи пръта от покрива на сергията и метнат плътен плат през тях.
Не бях особено на "ти" с корсетите, като се опитах да го завържа и затегна сама, за малко да се задуша с всичките тези връзки.Наложи се продавачката да влезе при мен и да ми помогне.Когато бях вече опакована, се огледах преценяващо в огледалото преди да изляза.Имах чувството, че тази дреха до такава степен е стегнала гърдите ми, че ще започнат да опират брадичката ми.Не бях кой знае колко надарена , но корсетът перфектно извайваше формите ми.Роклята не бе много дълга, но имаше съблазнителна цепка от едната страна на крака ми и цялостната визия ми придаваше апетитен вид.
Излязох да се покажа на Дориан и заех манекенска поза, след което се завъртях за да се покажа от всички страни.
-Е, какво ще кажеш?Ако си боядисам косата в синьо и накарам Шейн да пробие няколко дупки по лицето и ушите ми с ноктите си, може и да мина за некромансър.-пошегувах се аз-.Всъщтност, роклята ми допада и смятам да я купя.

Шейн ме гледаше с извърната глава, сякаш преценяваше нещо във външния ми вид, но след това вниманието му бе привлечено от женската тигрица, собственост на един от зарзаватчиите на пазара.До колкото бях разбрала, името й бе Хера и нашето голямо коте бе хлътнало по нея до върха на опашката си.Гледката предизвише искрена усмивка.Но се съсредоточих отново върху външният вид на момичето.
-Красива си! Но ще се се смесиш с тълпата ако се опиташ да не гледаш толкова лошо.-засмях се аз.

Всъщност ризката наистина ми допадаше, чувствах се свободно с нея, дали изглеждах красива не ме интересуваше особено. Но виж Арадел наистина изпъкваше с черната рокля. Кожата малко я стягаше и гърдите й леко изпъкваха, но...
-Ще се отпусне. - успокоих я. -А сега я сваляй, че да не те открадне някой по пътя.
Момичето се преоблече отново в нейните си дрехи и плати за новата си придобивка. Не знаех в какво точно се състои работата й, но усещах, че с това облекло ще има успех и то не малък. Тръгнахме по улицата на пазара, а Шейн вървеше близо до нас като от време на време извърташе муцуната си, за да се наслаждава на "изгората си".
-Тази твоя работа.... - започнах като се чудех да не я обидя. -Не е нещо много фрапиращо, нали? Не правиш нещо по....ммм...специално така да го кажа за клиентите си?