Градският пазар

First topic message reminder :

Тук може да се намери абсолютно всичко - от храна и алкохол до дрехи, сувенири, домашни любимци, бижута и всякакви други. Най-умелите и сладкодумни търговци разтварят сергиите си тук. Винаги е шумно и пренаселено, не само заради големия избор, но и заради доброто качество и не много високите цени.

Цялата ситуация се случваше прекалено бързо, и прекалено изненадващо. Събитията в живота на Зед, обикновенно се влачеха едно след друго, бавно, като охлюви. Е, разбира се от време на време се появяваше някой "Заек" който правеше живота интересен. Макар че в момента, това бе по-скоро "леопард". Нашият герой, очакваше стряскаща сума, нещо голямо... а то какво стана. Красива жена го предизвика на битка. Странно... и странно разпалващо.
Изглежда днес, той трябваше да се доказва пред всички. Това бе дразнещо, но уви, това бе живота.
Тя стоеше пред него, и го гледаше с една от онези усмивки, които бяха подкупващо-предизвикателни. Какъв бе този магазин?!
- Мога ли, да използвам целият арсенал който притежавам? - попита той, надявайки се да спечели още малко време, за да се оттърси от цялата тази история.
- О, да. Давай, изненадай ме, г-н Разбирач - отвърна му тя, а сърказма в гласа и можеше да се използва за оплътняване на стени... Пфу, какво оплътняване, той би могъл да бъде използван за ИЗГРАЖДАНЕ на такива.
Маската в джоба му леко тежеше. Зед я извади, и инстинктивно си я сложи. Това действие, някак си го успокои. Бе удобна. Виждаше добре през нея... или поне така смяташе.
Ножа бе в ръката му, и той го подхвърли няколко пъти изпитвайки го. Погледна напред, и това което видя бе жената, летяща към него с ножовете напред.
Зед отстъпи няколко крачки назад, и настрани. Подскочи няколко пъти, и скочи към нея. Ножат изсвистя в ръцете му... и бе спрян от един от нейните. Другия изсвистя, към гърлото му. Блекуинд за секунда се стъписа, една ценна секунда бе пропиляна...
...след което той дръпна своето оръжие назад, и го вдигна, готов за блокиране. Но това, уви бе грешния избор в този случай. С усмивка на лицето, тя смени позицията на ножовете си, и атакува право напред. Живота премина пред очите на героя ни, но само за секунда.
С вик, той посрещна удара с нея, след което замахна към главата и. Удара му не бе много добър, но успя да я накара да отстъпи за миг, толкова колкото му е необходим.
Макар и да го бе правил само веднъж, той завъртя енергията си около ножа и я сля с "променения въздух" в себе си". За жалост, не успя да изгради това което искаше, понеже жената сякаш усети какво искаше да направи и хвърли един от ножовете си. Задържайки въздуха който бе освободил от себе си, той направи крачка в страни и издиша моделирайки нещо като щит, на пътя на летящото острие. То се удари в нея, и падна. Но Зед направи гъвкава нишка от въздух, и го дръпна. Използвайки я като камшик, той замахна към нея, пазейки дистанция. Успя да нанесе няколко разкъсващи удара, по дрехите. Не и нанесе реални щети, но успя да разкъса роклята-кимоно на няколко места.
Усмихна се, на гледката, понеже тя имаше доста хубаво тяло. Би било хубаво, ако може да го види...
Мръсните мисли, които потекоха през ума на мага бяха прекъснати от... синьо сияние около острието на противниковия нож. Той се опули, когато то сряза "камшика" му, по средата с уникална лекота и свърза ножа с нещо подобно.
- Хей, знаеш ли колко струва тази рокля?! - извика тя, на героя ни, който стоеше все едно току що някой му бе казал че небето е направено от сирене, и звездите са кози които ядат фикуси.
- А? Какво ка... - започна Зед, но видя летящо острие, което се бе насочило право към лицето му.
Първата му реакция бе да побегне, но... изведнъж му хрумна нещо по-добро. Въздуха който бе срязан преди малко, все още бе там. Той замахна с него, и уви ножа преди да пробие маската, и да излезе от другата страна на главата му.
В стомаха му, обяда се раздвижи и пожела да излезе навън. Задържайки го, с доста голямо усилие (което не бе улеснено от силата която тя прилагаше, в опити да освободи ножа си от хватката).
- Хей, хей... Спри за малко... Обяда ми иска да излезе навън. - примоли се Зед, опитвайки се да раздели вниманието си... когато му хрумна идея.
"Камшика" се разтопи, и той мръдна главата си, отбягвайки атаката. Сля бързо енергия, въздух и "синьо" и хвърли дебело въже, което бе подобно на ластик, към жената. Тя се ококори, и дръпна ножа си назад, но той вече летеше към нея. Ножа му обаче, не бе напред, а зад гърба му. Когато се блъсна в нея, той спря да се спря опитите си да задържа обяда си.........

Нужно ли е да коментирам? Това бе едно варварство от негова страна от погледа на девойката, никаква прецизност, никаква грациозност...Та той изобщо колко пъти използва ножовете си? Не беше ли идеята да види как всъщност се бие само с оръжие? А той започна да се перчи, като петел с уменията си. И какво като беше сладък и красив, това не го оправдаваше. Самия факт, че си позволи да развали роклята и си заслужаваше обезглавяване, но за разлика от него тя явно си имаше обноски.
Беше страшно ядосана, а хората които я познаваха, знаеха какво следва, когато тя се ядоса и гледаха да не си го причиняват. А Зед се държа нагло и изобщо загърби джентълменските си обноски.А изобщо имаше ли такива?Както и да...Тази жена притежаваше в тялото и съзнанието си всички природни стихии , бе дива, като вятъра, гореща , като лавата и нежна като сутрешната роса.
Но сега? О, сега тя стоеше стиснала здраво ножа си, а погледа и показваше единствено унищожение , ако трябваше да сравняваме състоянието и с някоя стихия...то торнадото при вида и щеше да се свие покорно в ъгъла.
Зед нещо се размотаваше пред нея, дори не виждаше какво точно прави, само се запъти умерено бързо към него и когато бяха на дъх разстояние тя се взря в очите му. Тези красиви очи побрали мистиката на един непознат свят. Усмихна му се, облиза устни, като погледна към неговите и в следващия момент просто замахна и заби ножа си в бедрото му.
Магът изрева, като ранен лъв и се свлече на земята от болката, която го бе заслепила , а девойката още стискаше дръжката на оръжието, дори я завъртя един път, което предизвика нова доза прилив на болка:
-ААААААААААААААААААААААА, ТИ НОРМАЛНА ЛИ СИ?!
Тя продължи да се усмихва и седна но него, като остави ножа да се седи в него:
-Знаеш ли...нещо в техниката ти..мммм...как да го кажа, не ми допадна.-говореше съвсем спокойно, все едно бяха седнали на кафе.
Зед виеше от болка, беше изпотил четири пъти и я слушаше с половин ухо:
-ПРОСТО ГО МАХНИ! ТИ СИ ЛУДА, ЗНАЕХ СИ ЧЕ СИ ЛУДА!
Тя не му обръщаше внимание:
-Но къде са ми обноските..-замахна с ръката си , като първоначално посегна към ножа, но впоследствие хвана и раздруса ръката му.- Казвам се Сесилия, но можеш да ми казваш Сиси.
Милия Зед бе на път да се разплаче:
-ИЗПАДАМ В ШОК. ЩЕ УМРА, ЩЕ УМРА.МАХНИ ПРОКЛЕТИЯ НОЖ ОТ КРАКА МИ.
-Знаеш ли, че аз също съм маг? Баща ми е гладиатор, майка ми бе велик земен маг. Случайно да ти го показах по някакъв начин?-тонът и вече звучеше укорително.- НЕ! Исках просто един честен дуел, а аз дори не разбрах можеш ли да работиш с тези оръжие. Тръгна да ми се правиш на много знаещ като ми подуха малко с вятъра си.
Без да го предупреждава издърпа рязко ножа от крака му и мъжа се сви от новата вълна на болка:
-Голямо си бебе! Хайде сега излекувай се, като си толкова могъщ...
Ревеше му се на Зед, но бе като пиян ,затова измънка само едно :
-Не мога..
-О, колко жалко...но можеш да се правиш на мъж, нали? И не мисли, че не забелязах как ме гледаш..простак!
О, да, Сиси се опитваше да му даде урок по трудния начин. Погледна отново към крака му , който обилно кървеше , въздъхна и положи нежните си ръце върху него, като освободи синкавата си магия от тялото и тя попи в това на Блекуинд. Само след секунди от раната и болката нямаше и следа, мъжът можеше да усети колко е могъща тази жена , все пак част от енергията и циркулираше в тялото му:
-И все пак мога ли да знам името на мъжа, който обича да си играе с вятъра?
Той вече бе по-добре, доста по-добре, но това не изключваше факта, че и бе малко ядосан. Но освен това в него имаше и някакво друго чувство..тази луда жена му бе интересна:
-Зед Блекуинд.-отвърна кратко той.
Тя кимна и отново се усмихна с онази усмивка и Зед си помисли, че пак ще го наръга:
-Оръжията ти са без пари...но за сметка на това ще прекараш следобеда с  мен за да се реваншираш за роклята. Всъщност ще ми купиш нова! Съгласен ли си или ще си тръгнеш от тук тъжен, че лошата кака те е одраскала?-попита тя с престорен бебешки глас.

/ Ако си навит пиши как тръгвате и вървите по улиците на Маджестик/