Стая 1

First topic message reminder :

Стаите са за двама. Има всичко необходимо за удобството на ученика - две легла, в двата края на стаята, два гардероба, полица за личните вещи, маса с три стола и малка тераска, гледаща към градината. Банята е средна на големина с душ и средно голямо огледало.

Почти изпищях, при вида на големия тигър който летеше към мен. Стовари ме на земята като чувал с картофи и си изяде наденичката. А после, моля ви се, най-нагло ми изръмжа в лицето! Ама че нахалство! Не стига че... е, добре де. Бях си виновен че го оставих толкова време гладен!
Определено трябваше да направя нещо. Какво, нямах си никаква идея. Огледах се около себе си, но знаех че нямам нито една наденичка в повече. А "малкото" зверче, беше гладно като зла мечка стръвница. Погледнах и към вратата, ала и там нямаше спасение. Нито Роза или Тес не бяха на вратата.

- Мамичко! - извиках в леко отчаяние, затиснат от лапите на звяра. - Добре де, добре...хвана ме. Само ме пусни, моля те! Ще отидем...къде? В гостилницата ще те заведа! Ще те нахраня като принц...не! Като крал ще те нахраня, само не ме изяждай.
Бях се вкопчил в лапите на Шейн, въпреки че самият той можеше да ме сдъвче. Е, надявах се да не го направи, защото не мислех че това ще е най-достойната смърт.

Отворих вратата и позволих на Шейн да мине пръв.
-Много си проблемен знаеш ли?
-Мяу... - отвърна ми котката в неразбиране.
-Така ще кажеш. Чудя се дали и на Арадел си създавал такива неприятности.
Тигърът ме гледаше все така затова се отказах и въздъхнах. Оставих го малко сам докато се изкъпя и подготвя за сън. Поредният дълъг и натоварен ден измина и имах нужда от почивка. Когато бях готов тупнах в леглото и го погледнах.
-Добре де, скачай.
Той сякаш се усмихна ако това е възможно за животно и се намести до мен. Ако не друго беше мек и топъл като възглавница или нещо такова. Доста бързо заспахме.
На сутринта станах рано. Облякох спортни дрехи. Този път щях да съм подготвен, затова изтичах набързо до гостилницата, натрупах храна подходяща за звяр и се върнах. Когато влезнах в стаята си, Шейн вече беше буден.
-Добре, добре, виж. Този път имаш закуска.
Оставих паницата на земята пред него и той почна да се храни. Бях взел и за себе си два банана и едно кисело мляко. Изядох ги набързо и се приготвих психически. Когато бях готов се наведох и разроших козината му.
-Ще трябва да останеш тук. Днес е важен ден. Ще ме изпитват. - говорех му усмихнато и мога да се закълна, че като че ли ме разбираше. -Добре, тръгвам.
Махнах му за довиждане и напуснах стаята си. Време беше да премина във второ ниво.

Качих се бързо. Бях загрял от дългия изпит и стълбите ми се сториха доста леки за изкачване. Когато влязох в стаята не останах изненадан. Шейн се бе сгушил на земята около паницата си с храна и я бе захлупил с едната си лапа. Ама че лакомник!

- О, сладък мой! - казах си леко под носа, визирайки големия тигър. Затворих след себе си и започнах да хвърлям дрехите си във всяка посока която намерех. Обувките на пода, измърсената блуза от боя запратих направо на леглото, а панталоните...с един замах пратих на полилея. Вече разсъблякъл се с хавлиена кърпа в ръка се запътих към банята. Преди да стигна преминах покрай огледалото на стената. От суета се погледнах в него преминавайки, ала после се спрях. Направих няколко крачки назад като се озовах отново пред него и пак се вгледах в себе си. Първо стоях странично, после се завъртях в профил. Очите ми шареха нагоре-надолу по стъклото, оглеждайки собственото си тяло. Извъртях рамото си напред търсейки някакъв белег от боя. Все пак Тес ми нанесе доста сериозни удари и все нещо щеше да има. И не се излъгах! Едно синьо-лилаво петно на рамото, друго доста по-наситено на цвят по средата на бедрото и подута скула. Това бяха "подаръците" които Тес ми бе оставил. Хайде, за рамото и бедрото можех да го преглътна лесно. Но скулата?! Натиснах с пръст подутото място. Болеше, но срама си бе по-голям.
След като се огледах хубаво за рани, прокарах поглед и по тялото си надолу.

- Тц,тц... много съм отслабнал!
Наистина! Трябваше да се направи нещо с това тяло, преди да заприличам на тапициран скелет. То хубаво е да си слабичък, ама пък ръцете ми почти се губеха в дрехите вече. Мисля, че като представител на второ ниво трябва да наблегна повече на храненето от колкото на усилените тренировки и изпити в момента!
Нахълтах в банята за един топъл душ. Не продължи дълго, защото не обичах твърде горещата вода да ме облива повече от десетина минути. Даже, пет! И толкова ми бяха много! Излязох набързо все още търкайки тялото си с хавлиената кърпа. Преминах отново през огледалото, като си хвърлих бегъл поглед. Не че щях да напълнея достатъчно да се харесам през последните десетина минути в банята, но пък исках да се мотивирам по някакъв начин.
Хвърлих се направо на леглото и погледнах към Шейн. Сладко си спеше за това не мислех да го притеснявам. Избърсах тялото си и се проснах назад. Сложих ръце на очите и реших да си отпочина поне час-два в които да не мисля за абсолютно нищо!

- Майната му на света! - извиках силно.
Като се замисля, доста често започнах да си говоря сам. Май и с този проблем трябва да се справя, преди да стана второ ниво в някоя лудница...
Време беше да поспя малко. Затворих очи и започнах да си мисля за красиви неща. Играех си със спомените си от детството, от изминалите години, докато не стигнах до днешният ден. Припомних си изпита ми в гората, като се замислях за всички малки факти. Като изключвах боя, учителите и Тес, остана само гората. Дърветата, шума на листата, птиците, шума на река....и всичката тази красота ме отнесе в света на сънищата...

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Поспах час, два...може би три. Времето мина неусетно, сякаш премигнах няколко пъти и отворих очи. Не знам как се бях озовал под чаршафите, но усещах едно. Пресният аромат на сдъвкано месо който идваше от муцуната на Шейн. От къде знаех че е той при положение че бях завит през глава? Този аромат се пропиваше дори през одеялото! С рязко движение избутах завивката от себе си и изохках силно. Рамото ме болеше доста силно след сутрешният тупаник. Погледнах до себе си и наистина котака ме гледаше въпросително.

- Какво, пак ли си гладен?
В очите му се четяха отговори. Опашката му всело се размърда сякаш ме разбра какво имах предвид. Е, явно не само на мен ми се забавляваше тази вечер. Или единствено инстинктите на тигъра пак се обаждаха.

- Добре де, чакай само да се оправя и ще те взема с мен.
Трудно ми беше, признавам си. Шейн бе толкова весел заради излизането, че през цялото време се опитваше да скочи отгоре ми или да ме събори на земята. Едвам си обух тениската, а пък за панталоните да не говорим. Навлякох набързо дрехите и погалих Шейн по главата. Събрах падналата храна по земята и я събрах в една хартиена торбичка. Нямаше и пет минути и вече бях навън от стаята си.

Ив отвори вратата и Тес премина през прага с малкия, е не толкова, земен маг на ръце. Сега да не си помислите, че го носи като булка. Нищо подобно.
Роза се беше сбогувала още на коридорите. Много не й се занимаваше с пиянски изцепки, затова разумно се оттегли, издебвайки удобният момент, когато Аш не възприемаше. Ако усетеше, че се изнизва, щеше да я накара да остане, но детето беше по-хитро. И все пак си легна с ясната представа, че наистина никога повече няма да пие.
В другата стая чернокосият мъжага, хвърли приятелят си на леглото, който веднага усетил матрака се надигна и почна да роптае:
-Аабее....
Но не успя да каже нищо повече защото гилдмайсторката седна рязко до него и грубо му запуши устата, за да не мрънка и вика.
-Я стига си квичал.
Шейн се тупна на съседното легло, а Тес седна до него, за да си отпочине малко.
-Много е забавен като е пиян, но само ако и ти си пиян с него. Ако си трезв жална ти майка.
-Виждам. Аз ще се оправя с него.
-Сигурна ли сте?
-Абсолютно.
Тес се поклони и излезе. Щеше да види приятелят си след ден или два, защото трябваше да замине утре за известно време. Веднъж останали сами, блондинката пусна устата на Аш и го изгледа лошо.
-Няма ли да спреш да се мяташ най-накрая? - скара му се тя.

И си намерих майстора! При начина по който ми се скара Гилдмайсторката със странната фамилия, замлъкнах моментално. Стоях с широко отворени очи и се чудех какво ще последва. Всъщност, в главата ми се разиграха няколко случки които ако вероятно се опитах да ги осъществя, щях да пострадам доста сериозно. Все пак г-жата си бе доста добре сложена в тялото и дрехите които винаги носеше, описваха доста гръдната и обиколка...която меко казано си бе внушителна. А като добавим това че аз лежах на леглото и тя се бе надвесила над мен...просто си го просеше! Но... "НЕ АШ!" - казах си на ум и прехапах устни. Усмихнах се със доволна пиянска физиономия но очите ми продължаваха да шарят ту нагоре към лицето и, ту надолу към леглото.
Вдигнах пръст пред лицето си и изрекох :
- Млъквам! От тук насетне, ще бъда гроб! Мхм!
Долепих пръста на устните си, така както правеха децата когато дават знак на някой друг да мълчи. Тоест, както правеха всички. Реших че ще бъде най-добре да си трая и да не си отварям устата, там където не ми е мястото.

Ив погледна със свити очи Аш.
-Голям си идиот. Още не мога да повярвам, че премина в по-горно ниво.
Мъжът само се ухили на забележката й, първо защото беше пиян и малко трудно се обиждаше. Второ защото не можеше да спре да си мисли за огромните й гърди. Трето защото му беше лигаво. И затова вместо да й отвърне, той само протегна ръка към нея. Тя свободно достигна до задната част на тила й. Хвана го, като между пръстите му се сплетоха руси кичури и я дръпна рязко към себе си. В този момент хванатата неподготвена гилдмайсторка се стовари върху му, като притисна бюста си в неговият гръден кош, а устните му се бяха долепили плътно до нейните. Общо взето това, което стана бе, че Аш целуна най-безцеремонно предводителката си. Всичко, което се случи после му беше черно петно.


Сутринта дойде, но никой в стая 1 не отвори очи. Пияните никога не се събуждаха призори, затова лекото похъркване продължи да се чува. След още два часа момчешките прозявки и алкохолни оригвания почнаха да жужат дразнещо и след още десетина минути Аш успя да отвори слепналите си клепачи. Надигна се в леглото си. Главата го цепеше, дъхът му миришеше на винени изпарения, а спомените от последните седем часа му се губеха.
Младият маг се държеше за челото и го натискаше, като че ли това щеше да го накара да се почувства в кондиция. Всичко това докато не чу допълнителен шум, който не се издаваше от неговото тяло. Той си помисли, че е Шейн, затова само го игнорира. Но каква беше изненадата му когато една нежна, женска длан с дълги, изваяни пръсти се постави на торса му. Зеленокосият изтръпна.
-Мммм...... - чу се зад него.
Искаше или не трябваше да се обърне, за да разбере кой по-точно се намира до него в леглото му. Страхливо и несигурно извърна глава и.....
Ако преди се беше изненадал, сега това чувство направо бледнееше в сравнение с изпитаното в момента. Потрес! Няма как по-точно да го кажем. Потрес и безумие. На възглавницата лежеше хубавата глава на Ив Севентийл, а повече от половината й бюст беше открит и сега Аш можеше да го види в целият му блясък. Руменина и страх се появиха по изражението на момчето. Как, кога, защо за бога се беше случило нещо такова? И то точно с тази груба и сопната жена.
Още преди да успее да даде отговор на всичките неясни въпросителни в главата си, блондинката сънено отвори очи и се огледа. Можеше да се закълне, че макар и почти идентични, тя не се намира в собствената си стая. Премести очите си и фокусира Аш. Той я гледаше тъпо и леко се беше усмихнал като идиот. Притеснението се четеше в погледа на жената. Земният маг се чудеше какво да каже, но тя го изпревари с един жесток, прекалено висок и мощен писък. Подскочи бързо и бясно и се заби в дървената облегалка на леглото. Младежът понечи да я докосне, но тя отби ръката му.
-Не ме докосвай. Не ме докосвай. Какво по дяволите? Защо съм гола? Защо съм тук при теб. Майкооо, майко, майко...
Ив се изшмугна от леглото и почна трескаво да търси дрехите си. намери ги и почна да се облича.
-Чакай.... - каза неразбиращо Аш. Явно и тя като него не помнеше какво са направили и й дойде като гръм.
-Не, не, няма какво да чакам. Не знам как се е случило всичко, всичко....ТОВА! - посочи себе си и него - Но няма да го споменаваме. Чу ли? Нищо не се е случило. Абсолютно нищо. Били сме пияни, не сме знаели какво вършим. Това е всичко и така ще си остане.
Красавицата вече облечена го погледна за последно и изхвърча от стаята му като хала. Изпитваше неустоима нужда да си вземе един горещ душ и да се опита да забрави тази неловка случка. Уви хич нямаше да е лесно.

- Стига бе ! - извиках силно. Някъде от стаята се чу силно ръмжене, а след няма и секунда видях Шейн който се засили направо към леглото ми. Скочи направо върху ми, претърколи се от страната където спеше г-жа Севентийл и легна отгоре. Погледна ме с големите си очи и изръмжа но този път по-леко. Погледнах го. После погледнах и възглавницата която стоеше до мен. Протегнах ръка и взех няколко руси косъма които бяха останали по възглавницата. Вдигнах ги и ги погледнах. Определено бяха на Гилдмайсторката. Но как?! Последното нещо което си спомнях бе как наблюдавах гърдите и, а след това се събудих до същите тези сочни ябълки които все пак успях да видя без бельо.
О, да! Спомних си отново едрите гърди които се подаваха изпод завивката и игривата ми усмивка се появи пак на лицето. Обикновено се хилех така като идиот само когато си мисля мръсотии. Няма значение дали по улицата или не, винаги го правех. Вярно че Ив не бе първа красавица в лицето...но какво тяло имаше! Поне според това което видях докато се изнизваше от стаята ми, определено си струваше!
Измъкнах се изпод завивките оставяйки Шейн да се въргаля в тях. Отидох до банята и преди да влезна вътре се погледнах в огледалото...отново. Огледах тялото си като търсех белези от нокти или каквото и да е което може да издаде нещо интересно от вечерта, но единствените неща които забелязвах бяха няколко малки синки по рамото и...това беше. Явно бяха останали от удара на Тес който ми нанесе преди ден. Въпреки това, се надявах тайно нещо да се бе случило.
Изкъпах се набързо без да се бавя. Един бърз топъл душ и след около десетина минути бях готов за излизане. Сложих една червена блуза с висока яка, анцуг с който мислех да тренирам. Въпреки, че май вече бях го направил. Пак се засмях... Няколко минути в стаята и вече излязох. Шейн също ме последва а и аз не смятах да го заключвам да умира от скука в стаята.

Прибрах се за отрицателно време. Нямах намерения да обикалям цяла вечер защото ми трябваха сили за утре. Все пак, не знаех какво да очаквам в този непознат град.
Отворих гардероба си и извадих всички дрехи които имах в наличност. Не бяха много. Няколко тениски, две готини блузи които си взех преди около месец, панталони колкото искаш и два чифта обувки. Бельото и чорапите нямаше смисъл да споменавам, защото те бяха в изобилие.
Сгънах няколко от тях внимателно и ги натъпках в чантата с която пристигнах тук. Не исках да взимам всичко със себе си. Не само за да не ми пречат, но и не заминавах за твърде дълго време...надявах се.
Оставих чантата близо до вратата за да мога сутринта направо да я грабна и да изляза с нея. След това се съблякох и се запътих към банята. Един бърз пет минутен душ ми дойде доста ободряващо. Даже загубих повечето време като си стоях кротко под водата, оставяйки я да се лее по тялото ми.
Веднъж излязъл от топлата малка стаичка, избърсах тялото си от водата и се шмугнах направо в леглото. Ей така - без дрехи! И без това нямаше никой вече в стаята ми и това изобщо не ми пречеше.
Завих се през глава и забравих за съществуването на този свят. Единствено аз и одеялото ми присъствахме в момента в една приказка, която тръгнах да сътворявам в главата си.

Всички бяхме листа. Различни, разноцветни...живеещи по целият свят. Никой не познаваше другия. Единствено познавахме съседните същества които растяха до нас, а след време губеха цвета си и умираха на земята. Изсъхваха пред погледите ни минута след минута, докато не биват стъпкани от някой преминаващ кон или изядени от някоя гладна коза.
Бях все още малка пъпка, която току бе поникнала. Не се бях показал за целия свят, но усещах присъствието на другите. Дишането им рано сутрин когато слънчевите лъчи ни събуждаха или тихото им хъркане нощем, когато луната ни приспиваше. Усещах и стремежа на дървото да ни даде живот. Всекидневните му дози храна ме опияняваха толкова много, че след няколко дни подадох очи към света. Излюпих се през малките стени в които живеех последните дни и прогледнах.

- А, ето те и теб...Присмехулко!
Опитах се да се обърна настрани, но не можех. Нямах този рефлекс в който да се въртя когато си поискам. Единствено ако вятъра ме погалеше леко, можеше да ми покаже кой ми говори.
- Кой? Кой си ти?
- Лу! Най-старото листо на дървото.
- Хах! Сигурно си пожълтял.
- Не много...но имам здрави и силни жилки! Няма втори като мен...
"Ама че надуто листо!" - помислих си и изведнъж...той изкрещя.
- Аааа...!
Задуха силен вятър който започна да ме блъска наляво-надясно. Въртях се в различни посоки и не знаех какво се случва.
- Ей! Какво се случва?
- Зимаааа.... - бяха последните думи които чух зад себе си. Но, това не беше Лу. Когато вятъра все още ме въртеше във всички посоки, той премина точно пред лицето ми. Малък скъсан на две лист който падаше право към земята.
- Но защо? Какво му има?
- Увехнаа... - извика ми старото листо. - Всички листа вехнат.
Уплаших се.
- И ти ли?
- Всички Присмехулко... всички...
Чувах гласа му през вятъра който боботеше около нас. Явно бе наистина силно листо щом можеше да пребори вятъра.
Когато за последно видях лицето му, той се бе променил. Не беше така зелен както преди малко. Изглеждаше стар...жълт...дори леко кафеникав. Губеше се живота в него.
- Защо вехнат листата? - опитах се да извикам, надявайки се да ме чуе...
- Да! Всъщност, знам - отвърна Лу. - Били са на бал тази нощ, затова са уморени...
- Но цветята не могат да танцуват - извиках прекъсвайки го. Та аз дори не можех да помръдна, камо ли да скоча на земята.
- Могат! Когато настъпи нощта и ние заспят, ние изскачаме радостно от всички посоки. Организираме си бал почти всяка вечер.
- А децата не могат ли да присъстват? – попитах почти крещейки до толкова, че гърлото ми се раздираше.
- Могат, децата на листата. Малките пъпчици, дори и цветята.
- Луу... а къде танцуват най-красивите листа?
- На...

Не чух думите му. Всъщност, аз бях заспал. Разбрах това когато се стреснах внезапно, скачайки от леглото. Докато си пресъздавах тази приказка в главата неусетно бях започнал да я сънувам. Всичко бе оживяло в един прекрасен сън който бе като реалност за мен.

- Бррр - разтресох се върху леглото и скочих. - Полудяваш Аш!
За няколко минути се оправих за излизане и изчезнах.
Наистина интересен сън, но с отворен край. Все пак ми се искаше да разбера отговора на въпроса си. Може би...някой ден...

Вратата се отвори с трясък, забивайки се в страничната стена. През нея преминаха Аш и Ив вплетени един в друг. Не се пускаха нито за миг, придвижващи се на сляпо. Тя стискаше косата му, а той държеше задните й части. Като тайфун, който преминава и събаря всичко по пътя си. Точно така и двамата блъскаха мебели, преобръщаха столове, буквално падащи върху леглото на младежа. Забравили отдавна за съществуването на каруцата и конят, който бяха оставили в града, бяха изминали разстоянието от града до гилдията на бързи обороти, необсъждащи това, което ще се случи веднъж щом стигнат до тук. Озовали се на коридорите, те се вкопчиха един в друг, блъскайки се в стената, магът вдигайки кракът на предводителката си, близо до себе си, обсипвайки я в страстни целувки по шията и деколтето, докато се озоваха тук, където никой нямаше да ги притеснява, никой нямаше да им се меси.
Сега блондинката лежеше върху Аш и буквално разкъсваше дрехите му, захвърляйки ги на пода като ненужни парцали. Самият той хвана ризата й и скъса копчетата, като с няколко бързи движения я освободи от тоалета й.
Жената не изчака много, а пак впи устните си в неговите. Той ноктите си в нежният й гръб. Образува се върволица от две тела, неследващи законите на гравитацията, търсещи единствено своят собствен път на удоволствието.
Крайници се размятаха навсякъде, събарящи предметите оставени грижливо на шкафовете до леглото. Целувките на гилдмайсторката бяха като нагорещени ръжени, оставящи своята следа по младото тяло на младежа. Подлудяваше го. Аш не усещаше любов, но лишението на кислород до мозъка му, го караше да изгаря от вътрешно вълнение и животинска нужда от плътско удоволствие. Той хвана Ив за кръста и я преобърна под себе си, взимайки инициативата в собствените си ръце. Пожарът трябваше да бъде потушен....

Малко след като отговори на целувката ми, Ив ме издърпа право извън заведението. Поехме по пътя, без да му мислим много. Когато нахълтахме в гилдията, вече предусещах това, което щеше да се случи. Целувките бяха като предвещаваща смърт, а докосванията на жената направо ме разкъсваха. Не и останах длъжен, като я целувах през цялото време. Усещах ненаситен глад и възбуда. Желаех я толкова силно в момента, че мислите ми бяха почти замъглени. Бях като хищник, който искаше само едно.
В стаята всичко продължи с още по-бързи обороти. Падаха мебели, както и нашите тела. Въргаляхме се до полуда. В един момент, се озовах отново върху Ив, като самият аз я преобърнах под себе си. Все още впил устните си в нея, ме удари силна болка в главата. Сякаш, спирачките в съзнанието ми забиха в този момент и тялото ми отказа.
"Чакай, Аш! Какво правиш?"
Започнах да превъртам мислите си една след друга в главата ми. Водех си скоростен монолог, който само аз чувах.
" Спомни си, какво си мислеше преди малко."
" Защо го направи?"
" Защо продължаваш?"
" Спри се, преди да си прекалил."
" Знаеш, че не си такъв"
А толкова я исках!
Бях се отдръпнал леко от нея, докато все още бях отгоре и. В този момент, видях учудения и поглед.
- Какво има?
- Ела...
Хванах ръката и, изправяйки се. Тя застана пред мен и я замъкнах направо към леглото. Тогава, гилдмайсторката отново се усмихна и ме бутна назад. Буквално ме изхвърли върху леглото, а след секунда и огненото и тяло се озова върху мен. Усетих отново устните и върху своите. Отвърнах, признавам си. Бе изкушаващо и трудно бих се отскубнал дори от собствените си желания. Но преди да продължим, отново я преобърнах под себе си. Погледнах лицето и, на което бе изписано пиянското и желание. Погледът и бе замъглен. Сигурно не разбираше дори какво правим. Ако я питах за името си, можеше и да го обърка. Понякога, мразех алкохола. Но най-много от всичко, мразех да се възползвам от жените. Обичах да завоювам, но не с подли номера. Най-вече по този начин. Ако го направех за втори път, щях да се намразя. Тогава, чух отново думите и:
- Аш...какво...има...?
Преди да и отвърна, усетих как нежната и ръка се плъзна надолу по корема ми, достигайки до бельото ми, което бе единственото нещо от плат все още стоящо върху тялото ми.
- Да не би да не...
Отдръпнах тялото си от нея, плъзвайки се надолу, на такова разстояние, че не можеше да ме докосне отново с ръката си. Преминах от едната и страна и се проснах право върху леглото. Повдигнах се нагоре и мушнах ръка под глава и.
- Не е това...
- Ами какво? Не те привличам ли?
- Напротив.
- Тогава какво те спира? Знаеш че и двамата го искаме...
Усетих отново ръката, която се плъзна по тялото ми. Спрях я точно на корема си. Оставих ръката си отгоре и, за да не я движи повече.
- Не заслужаваш такова отношение. Пак сме пияни и сутринта няма да помним нищо. А ако има нещо, искам да го запомня, вместо сутринта отново да ме заплюеш и да си тръгнеш от стаята ми паникьосана. Заслужаваш малко повече уважение...
Тогава замълчах. Нямаше да я спра, ако в този миг си тръгнеше. Но, не исках да се възползвам от нея. Жени - много. Исках ли, нямаше да ми бъде трудно да си намеря парцал, който да захвърля на сутринта. Но, не и сега...

Ив седеше вгледана в Аш, но сякаш гледаше през него. Бе забила погледа си далеч в стената. Попиваше всяка една негова дума. Не искал да я използва, заслужавала нещо повече. Само по себе си, всичко звучеше романтично и искрено, но нали самата тя го бе довела тук. Бе готова да му се отдаде, а той я отблъсна, независимо причината. Тя го искаше, може би не за сериозна връзка, и все пак го искаше. Но....
Предводителката изскубна ръката си от неговата, обърна се и седна на леглото, с гръб към него. Постоя така известно време премисляйки ситуацията. Мозъкът й се избистри. Сякаш изтрезня за минути. Правеше му чест за постъпката, но се чувстваше някак отхвърлена. Вътрешно я заболя. За бога, я се стегни Ив, ти не си човек, който може да бъде наранен., мина през главата й. Тя се изправи и все още с гръб продума.
-Разбирам.
Твърдо, късо, непоказващо никакви емоции. Взе дрехите си и тромаво почна да се облича. Не бързаше за никъде. Нямаше да избяга като хлапачка, като онази сутрин. Когато бе готова, хвана косата си и я изкара от притискащата я яка. Сложи обувките си и се обърна по посока на вратата. Запъти се към нея, без да му казва нищо.
-Лека нощ. - бе единственото, което изрече, преди да напусне стаята му, оставяйки го сам с мислите и емоциите му.
Когато се озова на коридора изруга тихо, сама на себе си, а после се прибра в собствените си покои. Не заспа дълго време.

Главата започна да ми се върти, още когато поех първите глътки свеж въздух. Въпреки че нямах идеята да се прибираме в сградата, конят сам пое по този път. През целият път държах едва-едва юздите на животното, а то караше по пътя. През това време, вратът ми бе обсипван от целувките на момичето. Вместо да усещам нещо приятно в душата си, се чувствах като предмет, който бива използван. Боговете ми бяха свидетели, че дори усещах аромата на алкохол, идващ от дъха на момичето, докато обсипваше врата ми с неангажираща любов. Доста неприятно, но като се има предвид ниската и класа, нямах против.
Пристигайки в подножието на сградата, поехме по коридорите нагоре. Момичето ме придържаше с едната си ръка, докато аз удобно и се бях облегнал на рамото. Нека имаме на предвид че не бях толкова пиян, че да не мога да вървя. Просто ме мързеше, а и факта че тя бе готова да изпълни всичко само за да получи своето, ме накара да се отпусна върху нея. Не и бях труден за носене. Докато вървяхме по стълбите, започнах да си мисля за нея. Защо ли бе такава? Задавах си най-странни въпроси, а и отговорите никак не бяха нормални. Най-фрапантното, което реших за нея, бе че е от някое бедно семейство и е свикнала да носи тежко. Е, щом може да ме носи, може да свърши и останалата работа сама.
Последното което направих преди да влезем в стаята, бе да навдигна бутилката и да изпия няколко големи глътки. Питието се процеди през гърлото ми и усетих парливият му вкус. Когато влязохме, метнах шишето право на леглото на Ари. Вървяхме вкопчени един в друг с момичето и започнахме с целувките. Дълбоки и грубо изпиващи. Бутнах я направо върху леглото и се нахвърлих върху нея. Обкрачих я, като седнах на бедрата и, а тя се повдигна на лакти. Започнах да събличам дрехите и една по една, а тя направи същото, като ми помогна да махна тениската. Целувките и продължиха да ме обсипват по гърдите и раменете. Съблякох всяка нейна връхна дреха, докато не остана наполовина гола. Плъзнах ръцете си надолу по тялото и, като я накарах да легне. Тя се опита да ми каже нещо, но възразих като поставих ръка на устните и. Стиснах я силно за да не се налага да я слушам и със свободната си ръка започнах да събличам останалите и дрехи. В този момент, мацката явно превъзбуда се отмести рязко и ми се нахвърли отново с целувки. Тогава, усетих втората ударна доза от аромата на изпитият алкохол. Оставих я да се забавлява по този начин, единствено докато я събличам.
Последваха мигове на пошло удоволствие, каквото никога не бях изпитвал до сега. Хващайки девойката за косата, я обърнах пред себе си. Нямах намерението да я наблюдавам в лицето, от което ме привличаха само устните и. Целият момент бе безчувствен. Бях груб, скубейки я за косите и драскайки тялото и с нокти. До нежности прибягвах, единствено ако исках да променим позицията си. После, пак се превръщах в това, което никога не съм бил. Все ми беше тая дали някой ден ще я видя пак и можех да правя каквото си искам с нея. А тя, покорно изпълняваше желанията ми. Въргалящи се върху леглото, или на пода, опрени във всеки ъгъл на стаята или върху някоя мебел. Когато бе с лице към мен, я гледах единствено в очите, а тя ми отвръщаше със същото. Имаше малък злобен поглед, казващ ми много неща. Но най-отчетливото, бе болката. Не само тази която аз и причинявах, но и тази която тя желаеше.
Последното което помня, бе как и двамата останахме строполени на леглото. Аз в единият край, а тя в другия. Излегнали се, дори без да сме прегърнати. Даже ръцете ни не се допираха една в друга. Имах чувството че съм сам в стаята. Чувствах се някак си обезверен, спокоен, жив. Доказал на себе си, че съм истински ловец, завоювал поредната плячка. Но от това ли имах нужда? От Лов? Не разбира се... това бе просто, за да забравя всичко. Това което бях, това което съм. Нямах желание да показвам онази своя страна, която посмях да доверя тази вечер. Хареса ми да се държа по този начин и мислех да не бъде последният ми такъв...
Скоро заспах. Очите ми сами се затвориха и не усетих, как сънят ме е понесъл на крилата си. Сънувах сън. Кратък и безсмислен. Гледах цвете, което разцъфва пред очите ми. Първо бе малка пъпка върху стебло, докато листата му не се появиха. Едно по едно се разтваряха и показваха красотата си. А аз през това време, ги късах, още преди да са се разтворили напълно. Накрая, остана само малкият цвят на цветето. Стиснах го между пръстите си, а той се разтече като сок по тях. Накрая, дори стеблото изсъхна и се стри на прах под пръстите ми. Земята остана гола, а аз стоях върху нея. Всичко увяхваше около тялото ми. Тревата, малките диви цветя напъплили през нея, дори самата почва се напукваше, докато не изсъхна напълно.

Новият ден дойде, а с него и първите лъчи. Те нежно галеха лицата на двете тела, дълбоко спещи на леглото в стая номер 1, но не можаха да ги погъделичкат до толкова, че да ги събудят от унисона на алкохола и плътското удоволствие.
Часовникът отброяваше секундите, които припряно се превръщаха в минути, а минутите бързо в часове. Настана обяд, а голите все още спяха непробудно. Сънищата отдавна бяха напуснали уморените глави. Само тъмнина, без нито една жълтеникава искра. Помещението бе пропито с мириса на алкохолни изпарения, сперма и пот. Бе задушно, разхвърляно и мърляво. Но в този момент, нямаше на кого да му пука особено.

По коридора крачеше жена с подпухнали очи. Не беше плакала, но безсънието си каза своето. Почти цяла нощ умува какво да направи. Какво да му каже когато го види. Все още не беше решила, но знаеше, че трябва да се върне и може би да му се извини за спонтанната реакция. Той беше искрен с нея, а тя си тръгна за пореден път. Може би всичко това я плашеше до някъде. Може би искаше да се държи на ниво или наистина бе наранена. А може би и от трите по малко. Едно бе напълно сигурно - тя беше объркана.

Стигайки до стаята, вдигна несигурно юмрук и леко почука на вратата. От вътре не идваше никакъв шум. Може би го няма. Но не, усещаше аурата му. Беше тук. Имаше и нещо друго. Непознато, далечно. Почука още веднъж.
В това време тропането достигна до слуха на Аш и завоеванието му и те бавно, трудно отвориха клепачи. Блъскаше го неумолим махмурлук. Погледна към жената до себе си. Сега, с разчорлена коса, му изглеждаше още по-натрапчива. Вътрешно магът почна да съжалява. Беше грешка. Грозна грешка. Която обаче нямаше как да избие от спомените си.
Двамата се надигнаха, чисто голи, както майка ги е родила. Тропането се потрети, и тъкмо когато момчето щеше да изпсува онзи, позволил си да го притеснява в това окаяно състояние, вратата се открехна и на прага й се появи Ив. Аш изтръпна когато я видя, а самата тя, остана като препарирана, попарена, замръзнала на мястото си. Очакваше да го види, но не и в такава ситуация. С друга жена в леглото, изпускащи остатъчни хормони, обгърнати от отвратителният аромат на пошлост.
-Ив....
-Аз....
Непознатата изгледа и двамата и осъзна, че е време да си ходи.
-Ами, аз да се прибирам. - измънка тя, стана криволичеща и нахлузи дрехите си. Тръгна към вратата, клатушкайки се и залитна в момента, в който стигна до гилдмайсторката. Подпря се на касата, за да се съвземе. Напълно достатъчно време, за предводителката да усети блъскащите се изпарения в ноздрите й. Повдигна й се, но не каза нищо на присъстващата. Тя се ухили опиянена и зави по коридора, търсейки изход от това място.
Блондинката се обърна към все още седящият на леглото ученик. Не знаеше какво да й каже, не знаеше какво да му каже. Знаеше само, че й се гадеше. Не от снощните коктейли, а от развоят на нещата. Предполагаше, че не е важна за него, но не чак толкова, че при първият възможен момент да се наебе с първата повлекана.
-Какво... - опита се да смотолеви той, но безуспешно.
-Аз.....не реагирах зряло снощи. Исках да се извиня.....Но изглежда няма нужда. Виждам, че се справяш доста добре.
Ив стискаше дръжката на вратата, която всеки момент щеше да се счупи под натиска й. Но се овладя. Не биваше да показва разочарованието си, емоциите си, които крещяха в главата й. Извърна се и тръгна към коридора за трети път напускаща покоите му. Тази нощ за Аш числото три се оказа съдбоносно. Какво изпитваше в този момент? Дали щеше да я последва, да я спре в крачката й или щеше да я остави за пореден път да се изгуби от полезрението му, оставяйки нещата така неизяснени? Какво ще направиш, Аш?

Влязох право в стаята си. Проснах се на земята и задишах тежко. Тогава, чух думите и. Стоеше от другия край на вратата. Чувах отчетливо всяка дума, изречена от устните и. Но, не помръднах. Не че не исках, но тялото ми не ми позволяваше. Не искаше да помръдне от възглавницата, върху която се строполих.
Защо трябваше отново да се моля, да тичам и да търся някого, който явно не ме искаше? Щом е така, така да бъде. Единак, вълк...или просто самотен земен маг. Един път е достатъчен, но втория боли. Трети няма да допусна.
Стоях така дълго време. Може би час, може и повече да е. Облегнат на вратата, поемащ от гнусният аромат на стаята. Стая, която не ми напомняше на нищо хубаво. Гадни спомени, гадни моменти, гадни случки...
Хванах се в ръце и се изправих. Имах поне малко сила в момента, която можех да използвам. Но, не магия. Стига ми толкова за днес!
Отидох в банята и измих старателно цялата мръсотия от себе си. Когато се върнах в стаята, сложих дрехите си в торбата и си сложих нови. Черна тениска, широк панталон в който да се чувствам по-свободно и най-вече нашийника си. Радвах се че не бе изчезнал, както и парите ми. Явно мацката, която бе снощи тук не бе толкова пропаднала.
Вкарах стаята в ред, за около два часа. Изчистих всичко, събрах чаршафите на куп и ги сложих в нова торба. Изхвърлих тази с изпочупените стъкларии, а за прането прибрах при багажа си. Сложих всичко на едно място в ъгъла на гардероба и се приготвих за излизане. Преди да го направя, огледах стаята. Беше като нова. Удовлетворен, поех пак по коридорите на сградата, но този път не при Ив.