Стая 1

First topic message reminder :

Стаите са за двама. Има всичко необходимо за удобството на ученика - две легла, в двата края на стаята, два гардероба, полица за личните вещи, маса с три стола и малка тераска, гледаща към градината. Банята е средна на големина с душ и средно голямо огледало.

Той се сгуши в нея и я целуна по челото.
-Лека нощ, Арадел.
Затвори клепачите си в опит да заспи. Не след дълго и това стана. Свещта изгасна, лек вятър вееше навън като засилваше преспивната песента на щурците. Въпреки, че второто легло беше оправено за Дориан, Шейн най-нахално се настани на него, направи няколко кръга и се сви на кълбо. Една голяма животинска прозявка отекна в тишината, а след нея и съновното мъркане на огромния котарак. Така тримата ни герои потънаха в нощта неволно позволявайки й да обгърне телата им със звездният си плащ.

Първите лъчи на утроро вече преливаха в стаята, водопад от свежест и мирис на небе.Отворих сънено очи, а Тес ме наблюдваше...този човек винаги се будеше преди мен.Нищо не му казах, само се усмихнах, изпънах ръце и се протегнах.Мекият чаршаф галеше голото ми тяло, мъжът до мен бе по-добро събуждане и от ароматно кафе.Не, че бих отказала де.Странно...имах нужда от нещо...с присвити като къртица очи се огледах наоколо.Бинго, втората кутия на Дориан бе оставено на нощното шкафче до леглото.Грабнах я хищно и разкъсах опаковката.Взех си пепелника и отново се настаних върху Тес, като се опитвах да правя кръгчета с дима.Ноо той ме гледаше леко странно....
-Ол, извинявай....Добро утро, слънце.-казах слънчево и го целунах по нослето.
Неее, не беше това...той продължаваше да ме гледа като майка сварила дъщеря си да участва в оргия.Това, че пушех ми се струваше толкова нормално, че дори не сгрявах защо ме гледа така.
-Ако расата ни може да чете мисли....то мен никой не ме е научил...-опитах се да се пошегувам.

Идеше му да хване цигарата и да я изхвърли през прозореца. Кога изобщо се научи да пуши, да се бие и какво ли още не. Дали онази малка некромансърка не й влияеше зле? Това ще да е. Не намираше друга причина за промяната в характера й. Хубава промяна, е може би като изключим пушенето, но все пак.
Тес прие покорен вид. Нямаше какво да направи. Ако иска да се трови той не може да я спре. А и нямаше това право. Надигна се и се облече. Отиде до банята и изми хубавото си лице, като не пропусна да среше косата си - до сто....
Докато се върна в стаята Арадел беше приключила със "сутрешната си закуска" и се беше облекла в тесни дънки и черно кожено бюстие, което закриваше само гърдите й. Гледката му хареса. Приближи се зад нея и целуна задната част на врата й точно до бебешките косъмчета на косата й.
-Харесва ми новият ти стил.
Шейн също се събуди и почна да скача игриво около тях. Новооформилата се двойка се разсмяха жизнерадостно.

Стигнах до стаята на новата си приятелка и веднага усетих нечие чуждо присъствие. Не си дадох време да разучавам чие, а направо отворих рязко вратата и заварих.....всъщност не се учудих особено. Тес беше прегърнал Арадел и гледаха как перверзния й тигър скача наляво надясно като ужилен от оса. Те се обърнаха към мен, а погледа на Тес леко се начумери.
-Да не прекъсвам нещо? - изгледах го лукаво, спрях погледа си на разтуреното легло и се усмихнах все така лукаво -Явно вече съм го пропуснала.
Влезнах навътре и въпреки, че земния маг беше там почнах да се преобличам без изобщо да ме интересува. Все пак от куртоазия се обърнах с гръб към тях и свалих тениската като я захвърлих на единия стол. Сложих си новозакупената ризка, като я вързах както вчера и дънките си. С носталгия погледнах към черната си рокля и дългите чорапи и мислено се успокоих, че съвсем скоро пак ще се намуша в тях и заедно ще напуснем това място. Колкото и да ми харесваше не можех да остана вечно тук. Скоро щеше да дойде времето да се връщам към мрачния си стар начин на живот, който толкова много обичах.

Нищо, че беше сутрин облякох едни стегнати дънки и кожено бюстие.С пукването на зората, разцъфна една нова Арадел, преминаването на нощта бе взела със себе си и невинноста ми и всичко онова което ме правеше наивна и уязвима.Тес сякаш бе проникнал в мен за да изгради някакви основи на една нова личност и да сложи подпорите на видимата увереност, която струеше от мен.

Беше ме прегърнал през кръста е целуваше онова място на врата ми което ме караше да настръхвам.Тъкмо бях готова да се обърна и да го избутам отново в леглото, когато в стаята нахлу Дориан.Хммм, аз ли бях разгърнала сетивата си или и тя ми вонеше на секс.
-Да не прекъсвам нещо?-попита тя ведро и насочи погледа си към разтуреното легло.-Явно вече съм го пропуснала.
Не и отговорих веднага, просто й се усмихнах съучастнически, след което тя започна без никакакъв смут да се преоблича пред момчето в стаята.Разбира се, той се обърна джентълменски с гръб към нея.
-Тес, ако искаш може да се видим направо довечера в бара, днес е петък и съм на работа...така че ако желаеш си добре дошъл.-направо си му казах в прав текст да излезе от стаята.Целунах го страстно разбира се, като едната ми ръка го стисна закачливо по стегнатото му дупе.След което прошепнах в ухото му:
-Довечера ако си навит може отново да....потанцуваме.-и целунах ушната му мида, пръстите му инстинктивно се впиха в голата ми талия.
Усещайки, че не е подходящото време за подобни ласки започнах малко, по малко да го насочвам към вратата като на всяка стъпка го дарявах с целувка.Бяхме вече на пантата когато отворих вратата, изтиках го навън, целунах го и извиках едно звучно:
-Чаааааао.-хлопвайки я пред носа му.
Навлязох в стаята с заешки подскоци, обикаляйки около синекоската със сто каратова усмивка:
-Снощи май не бяхме много послушни...-казах развълнувано, събирайки на кълбо леко окървавения чаршаф.Дориан го погледна с крайчеца на окото си и се усмихна палаво.

Погледнах я дяволито. Тя изобщо знаеше ли с кой разговаря? Кога по дяволите съм била послушна?
-Да! - съгласих се с нея. -Явно си направила избор. Дано да е верният.
Мернах кутията си с цигари и веднага запалих една. Ето на това му се вика добро начало на деня. Облегнах се на парапета на прозореца и пушех като наблюдавах града. С крайчеца на окото си забелязах Шейн, който беше изплезил език странично от мен и ме наблюдаваше.
-Да не си посмял. - изръмжах тихо, но заплашително както само аз си умея. Той усети жертвения блясък в очите ми и подви опашка. Когато изпуших малката фунийка, хвърлих фаса през прозореца и се обърнах към Арадел, която беше привършила с приготовленията си.
-Днес не искам да изпускаш обучението си заради мен. Може да е за малко, но ще отидем да тренираш, ок? Аз няма да тъпея ни най-малко. Даже напротив ще ми е интересно да наблюдавам как се справяш.

Прибрахме се. Деня беше половил слънчевата си половина и последните лъчи започнаха своето затваряне, лишавайки ни от светлината си. Влезнах първа, а Арадел затвори вратата след мен притеснена. Силите ми почнаха да се възвръщат. Наплисках лицето си със студена вода. Връщайки се в същината на стаята и виждайки все още задълбочения си поглед си дадох сметка, че не мога да престана да я игнорирам, нито пък има как да я излъжа. Седнах на леглото и започнах несигурно:
-Това, което ще ти кажа съм го споделяла само на още един човек. Силно се надявам да не напусне пределите на тази стая.
Разказах й за "способностите си", за възможността да виждам или сънувам разни видения, които ми подсказваха, че ще се случи нещо лошо с хора, които познавам или със самата мен. Обясних й, че не мога да тълкувам тези видения, че не съм пророчица, нито виждам бъдещето, поне не и по този начин, който го виждат гадателките. Разясних й и последствията върху тялото ми от тази дарба. Имах чувството, че някой ден точно тя ще доведе до моята кончина. Накрая завърших:
-В крайна сметка просто съм благословена с проклятие....
Така свърших разказа си и нервно запалих цигара, с все още леко треперещи пръсти.

Стоях вторачена в нея...виденя значи.Наиастина оцених факта, че ми гласува доверието си.Седеше пред мен, нервна, бледа и малко уплашена.За да й олекне станах от мястото си, отидох и я прегърнах, силно и топло.Излегнах се до нея и запалих една от моите цигари, тя легна също до мен.Започнах да правя кръгчета във въздуха, не знам как ги направих...просто ми дойде отвътре.Дориан внимателно следеше движенията ми, ясно бе, че и тя искаше да се научи как се правят:
-Просто е...представи си , че имитираш риба, но без да затваряш напълно устата си.-обясних й аз.
Тя спази напътствията ми и не след дълго във въздуха започнаха да се издигат правилно очертани кръгове.Лежахме си на моето легло и мълчахме, оставяхме дима да рисува картини.Не исках да я питам за видението й от днес, тя ако преценеше сама щеше да ми каже.Гледах да се пазя от такива неща-предсказания, хороскопи и тълкуване на сънища.Вярвах, че дори и едно нещо да е пълна измислица и в пълен разрез с реалноста, самия факт, че си приютил тази информация в мозъка си, може да я направи истина.
След известно време се изправих и погледнах навън:
-Време е да се оправяме!

Съгласих се с нея и също се изправих. Почнахме приготовленията си. Първо се заехме с косите си. Аз накъдрих моята на леки вълни, като тези които се образуват ако цял ден си бил на плитка. Арадел на свой ред направи нейната на едри букли, които с помощта на фиби закрепихме на една страна, така че лявата част на главата й да е изпъната, а на дясната се сипеха къдрици като златни нишки, с обемен бретон защипан назад. Облякохме се. Тя сложи новото си кожено облекло, което й избрахме предния ден. Стоеше и точно по мярка, сякаш беше шито за нея. Гримирахме я в нюансите на сивото, което ставаше по-светло в горната част на клепачите. Аз сложих черната си разперена пола, белият корсет, едни чорапогащни черни чорапи до коленете. Взех на заем от нея едни черни обувки на високи, тънки токчета защото нямах никакви други, освен червените ботуши, които си купих от тук, а те бяха всичко, но не и подходящи. Моят грим беше черен, доста по-опушен и тежък, но просто така бях свикнала. На главата си сложих цилиндричната черна шапка с черна малка панделка на нея. На врата ми висеше кръста.
Бяхме напълно готови. Последни приготовления и потеглихме към тази така говорена нощ.

Арадел отвори бавно клепачи. Първото нещо, което направи беше да се хване за главата. Огледа се и след малко почна да различава различните елементи. Беше се озовала незнайно как в собствената си стая, осветена само от една единствена свещ, която хвърляше светлина главно към леглото, а другата част от помещението беше леко затъмнена. Когато погледа й се избистри напълно видя две лица - моето и на Тес. Той си отдъхна и стана. Изпратих го до вратата, като му я отворих:
-Благодаря ти за помощта. Аз ще се оправя от тук нататък.
Излезнахме в коридора, за да си разменим няколко думи. Всъщност се сбогувах с него защото на сутринта нямаше да съм тук. Той се чудеше как да ми каже довиждане. Понечи да ме прегърне, но се спря. Знаеше, че не съм такъв тип човек, затова просто ме потупа по рамото и ми каза да се грижа за себе си. Кимнах му в лека, меланхолична усмивка и го отпратих. Върнах се при Арадел и седнах на стол срещу нея, а Шейн спеше до краката ми. Постоях така известно време вперила поглед в нейния без да й казвам нищо. Нямаше нужда, обещах й да не я разпитвам и точно това щях да направя. Нито какво е станало извън заведението, а нещо беше станало, нито защо се държеше така, сякаш сама искаше да се умъртви. Тя се изправи в полуседнало положение.
-Когато се завлече от бара имаше късмет, че Скай беше под теб. Удари се малко, но не е нещо сериозно. Малко кръв от носа. Донесохме те тук. Спа близо два часа. Има още време до първите лъчи. Как се чувстваш?
Тя ме изгледа по начин, чрез който да разбера, че нищо не я боли. Облекчена запалих цигара и издишах на фона на свещта.
-Сутринта си заминавам.
Мъка се изписа по лицето й. Каквото и да я гризеше отвътре, аз забих още един пирон, макар и много по-малък. Да щеше да ми липсва, но...
-Не мога да остана. Мястото ми не е тук. По-добре ще е за всички ако се върна там от където съм дошла. Така всичко ще възвърне нормалния си ритъм.
Замълчах за миг, в който мислех как да продължа. Не ме биваше в излятията на чувства. Гласът ми беше по-скоро монотонен и пуст.
-Някой ден след време съм сигурна, че ще се видим пак. - усмихнах се отново с онази меланхолична усмивка, пълна с печал и неизказани чувства.

Таван..пукнатини..сенки от свещ играещи сентасе по стените.Две замъглени лица, като през заскрежено стъкло и после сякаш изплуваш.Дориан и Тес висяха над мен.Явно когато човек умре взима със себе си и любимите си хора.Понечих да се изправя но остра болка прониза главата ми, напомняща ми, че съм на километри от рая.Още не се бях свзела напълно когато Дориан започна с монолога си като за капак на всичко.Как щяла сутринта да си ходи, онази баналност, че мястото не й е туук...бла, бла.Стоях и кротко я наблюдавах, лека усмивка се прокрадваше през устните ми.Много ясно, че щеше да се върне.
-Някой ден след време съм сигурна, че ще се видим пак.-каза тя, като оправда това което си мислех.
Направих й място до мен и тя легна и положи глава на рамото ми.
-Намерих майка ми.Мисля, че за момента това е достатъчно като информация, само искам да знам, че за в бъдеще ще мога да разчитам на помоща ти.Има вариант да ми е нужна.
Тя кимна решително с глава и отново се настани до мен.Галех сините й кичури докато дрямката не надделя.

Майка й! Тази майка, ето каква била причината. Налегна ме мъка в този момент. От една страна, че аз никога нямаше да имам тази възможност. Даже не знаех дали някога съм имала родители. Дали липсата им ме е направила такава каквато съм? От друга страна ми тежеше натрапчивата мисъл или чувство, че Арадел няма да остане толкова очарована от семейството си и всичките й прикази очаквания ще се срутят като кула от карти. Скапани видения. В моменти като този проклинах тази дарба. Нима някой би бил щастлив ако знае, че тези които са му близки ще страдат?
Прегърнах я. Очите й почваха да се затварят докато галеше кичурите ми. Отворих устни и тихо, нежно почнах да й пея една приспивна песен, с която казвах толкова много. Цели светове....
-Спи, захарче нека сънищата ти потекат. Във вълните на сладък огън ще се чувстваш сигурна. Спи, съкровище, нека вълните да те обагрят и да те занесат до новата сутрин....
Не издържах дълго така. Сънят сложи стъкленият си похлупак и върху мен и след няколко минути двете спахме сгушени, всяка очакваща новият изгрев с трепет, страх и още нещо...
Отворих очи и се огледах. Слънцето отдавна беше изгряло. Може би наближаваше десет часа. Арадел все още спеше кротко затова не я събудих, а станах тихо от леглото. Загледах се в това красиво лице, наслаждавайки му се като за последно. Нещо напираше в душата ми, но веднъж усетила го свих очи силно в опит да го изпъдя. Стисках ги с всичка сила и когато ги отворих отново нямаше и следа от пламъка им. Измих се набързо и вчесах косата си. Върнах се обратно, а на стола прилежно оставени се намираха старите ми дрехи - черна рокля, черни чорапи...всичко черни....като мен...
Облякох се. Колко повече ми прилягаха само! Прибрах купените от пазара в една голяма торба. Сложих там и кутията с дагера за Дрейк, както и лист и молив само за всеки случай. Запалих цигара и докато я пушех погалих Шейн. Тази перверзна котка всъщност щеше да ми липсва.
-Да я пазиш. - казах му тихо и се надявах да ме разбере. Той ме лизна по ръката и това бе достатъчен знак. Окичих всичките си накити и кожени гривни в готически стил. Само кръста ми висеше неотлъчно от гърлото ми каквото и да ставаше. Той бе моята светия. Тогава реших, че ще оставя нещо на Арадел от себе си. Отвързах от китката си една кожена връв с черна роза на нея и я поставих на масата. Надявах се да я носи и винаги когато я слага да се сеща за мен, поне малко. Бях напълно готова, а наближаваше обяд. Време беше да си ходя. Отидох до леглото й и клекнах като прокарах пръстите си през порцелановата кожа и белият кичур. Открих челото й и го целунах.
-Мразя сбогуванията.....Прости ми....
Станах и се запътих към изхода. Не се обърнах. Не исках....

Отворих очи, до мен бе останала единствено миризмата й...стоях в легнало положение още няколко минути.Беше за толкова кратко тук, достатъчно за да загубя посока когато си тръгне.Пресегнах се към шкафчето ми да си взема цигара, но вместо кутията, между пръстите ми попадна кожена гривна с малка, черна роза на нея.Сложих я на китката си, символ на едно ново приятелство, кръгът все изобразяваше и вечността.Не го приемах като сбогуване, част от нея се бе загнездила в гърдите ми, а част от мен здраво се бе вкопчила в черната й пола.Но светът се въртеше и ако стоях на едно място щеше да ми се завие свят.Станах тананикайки си една песен, която явно събитията бяха призовали:

Почакай ме малко, живеем в моно свят,
имам нужда от теб, опитай, повярвай,
че ние можем да бъдем много добре.

Новините валят, губят моето време
искат нещо да знам
Те показват света, но в този момент
имам нужда от теб
Човекът пред мен играе моно спектакъл,
новините валят, сменям този канал..
имам нужда от теб.. от теб.

Отново денят се завърта и чака да се скрие от нас,
Подари ми нощта, не искам моно спектакъл
имам нужда от теб!

Облякох дънки и едно красиво черно бюстие, беше идеално за тренировка...пък и жегата навън като тежък юмрук изстискваше жизнените сокове на всчико живо.Повечето жители тук , по това време на годината предпочитаха ефирната милувка на нощта, но когато имаш задължения и мисия на този свят си готов и през ада да минеш.

Нахлух в стаята си и дори без да затварям вратата се насочих веднага към гардероба.Започнах да мятам някакви дрехи на леглото си в търсене на подходящата.И не след дълго я открих...онази рокля, която бе спечелила всичките ми симпатий в онзи магазин.Извадих я от гардероба и я допрях до тялото си:
-Е, приятелю?Какво ще кажеш?-попитах аз тигъра, а той изви одобрително глава.
Влязох за части от секундата в банята за да отмия миризмата на слънце.Излязох, навлякох я и отидох до огледалото за да се справя с косата си.
Докато обикаляхме пазара с До, бях си взела едно приспособление, което с малко усилия и имаш перфектен и изискан кок.Направих го и започнах да въртя критично глава-супер.Розово-сините цветове подчертаваха още повече очите ми и правиха всякакъв грим излишен....
-Ти оставаш тук, драги!Друг път ще те уча да танцуваш валс.....

Не ме пусна през целия път до стята ми, а аз бях облегнала главата си на твърдата му като камък гръд.По незнайни как причини Шейн се бе озовал в стаята и дъвчеше обувка....но чужда.Тес ме пусна и се приближих съм тигъра:
-Нали знаеш, че ако си изял някой, аз отивам в затвора, а не ти, господинчо!-казах му аз и разроших козината на главата му.
Започнах да разчивствам наоколо, но Тес ме хвана през кръста и ме обърна с лице към него.Целуна ме, след което ме завъртя в кръг, така , че роклята ми се разтвори като красиво цвете.
-Хмм, колко таланта криеш зад тези красиви очи?!Пееш, танцуваш....още?
Казвайки го погледнах през прозореца си...луната тъкмо изгряваше и осветяваше керемидите, които се спускаха надолу от него.Изведнъж ми хрумна идея...отскубнах се от прегръдките на Тес и отворих гардероба, като започнах да тършувам в него.
Взех едно голямо и меко одеало.Събух обувките си и се приближих до прозореца, отворих го и погледнах подканващо чернокоското:
-Да видим дали те е страх от виско....-казах след което го прекрачих и се озовах на покрива, който още бе топъл от слънцето , нагряващо го цял ден.Качих се по-нагоре където ставаше равен и не толкова стръмен.Постлах одялото и се излегнах на него, Тес се появи малко след мен, като покри тялото ми с неговото и започна да обсипва с нежни целувки шията ми:
-Звездите ни гледат!-изкикотих се аз.

С Тес се разделихмее пред вратата ми, въпреки предстоящото мъмрене и погледите на учениците се изкискахме като хлапаци, целуна ме и влязох вътре, а той се запъти към неговите покои.В стаята цареше познатия ми хаос, нямах време да слагам край на царуването му, пък и той си бе вид личен почерк.
Захвърлих чаршафа с който се бях покрила в единия ъгъл и набързо грабнах дънките и един черен, впит потник.Влязох в банята за да вкарам рошавата си коса в ред и да я вържа на конска опашка.Шейн бе заспал на леглото на Аш и дори не ме отрази, напоследък го тресеше любовна треска по тигрицата от пазара и тя го правеше непокист към околните.Наведох се и го целунах по розовото носле и изтърчах от стаята.

Когато отворих вратата на стаята, вътре ме завари голяма бъркотия.Явно Арадел нямаше намерение да поддържа стаята а беше оставила за това да се грижи малкото и коте.Животинката радостно изтича към нас на вратата, виждайки живи хора.Сигурен бях че се е прибирала последните дни а го е оставила така на произвола....горкото.Дори нямаше нищо против Роза, ами даже се заигра с нея.Когато дойде до нас, първо подаде муцуната си към ръката ѝ за да се запознаят.Момиченцето го погали по главата а тигъра в замяна се уви около тялото и.

- Виж, ако искаш лягай.Аз ще пооправя малко тук.
Роза се съгласи с мен, тъй като тя също имаше нужда да се отърси от напрежението.Дадох и някакви дрехи от шкафчето на Арадел за да се преоблече и после тя се шмугна в леглото на Аарадел и не след дълго чух как започна да диша тежко.Сънят бе я прегърнал и не я пускаше от топлите си обятия.През това време докато тигъра се закачаше с мен, аз пооправих стаята в приличен вид.Изневиделица, усетих болка в гърдите си.Сякаш някой слон бе стъпил върху мен и ме притискаше към земята.Поставих длан на гърдите си като я притиснах силно, ала това не ми помогна.Болката се засилваше все повече и повече, докато не можех да търпя.Изтичах до терасата и отворих вратата.Излязох навън и се строполих на малкият стол.Привих тялото си напред и притиснах ръцете към себе си, очаквайки болката да спре.Но вместо нея, закапаха сълзите.Стичаха се една след друга бързо по лицето ми, без да се интересуват дали искам да си показвам чувствата или не.Мога да бъда достатъчно силен, за да продължа напред, достатъчно силен, за да се справя с всичко, но не е достатъчно силен, за да мога да живее без любов.Внезапната загуба на Принцесата ме накара да се почувствам истински сам.Вярно е че едва от няколко дни ѝ разкрих чувствата си, но в нея имаше нещо.Моментите ми с нея отново се завъртяха в главата ми.Не спирах сълзите.Оставих ги да се стичат свободно по лицето ми, капейки върху панталоните...

Отворих вратата с гръм и трясък, като заедно с мен, прага прекрачиха вонята и водораслите полепнали по тялото ми.Насочих се към банята, но забелязах чуждо тяло в леглото ми.Беше русо, малко и сладко като желиран бонбон.Приличаше на една от онези порцеланови кукли, които колекционирах като малка, само където тази тук бе от плът и кръв и дишаше тежко, унесена в белите крила на съня.Понечих да погаля руменото й личице, но видх ръката си, събрала на себе си цялата екосистема и реших да го оставя за след банята.
Надзърнах през прозореца и видях Аш седнал на едно столче с гръб към мен, така че не можеше да ме види.Зарадвах се, че го виждам...някак си този цветен, малък хаос ми липсваше.Втурнах се към банята и си взех бърз и освежаващ душ, надявайки се да не задръстя канала с цялата мръсотия, която се изсипа от мен.
Подсуших се набързо, облякох сивия си клин и бюстие с идеята, че след като се видя с Аш, ще изляза да потренирам.
Застанах на касата на вратата, унесен в мислите си, той не ме забеляза.Изчаках малко така, наблюдавайки движенията му...които сега бяха напоени с тежест,печал...резки като на диво животно.А след това забелязах малките капчици по цимента...сълзи. "Но защоо?" почудих се за момент и после си припомних случката в залата, историята, която бе стигнала до съзнанието ми, но бе заглушена от личните ми мелодрами.Смъртта на принцесата...чувствах се толкова безсилна пред този облечен с черна плащ гост.Сякаш с косата си раздираше и граматиката ми...оставяйки тялото ми да изкаже същите тези думи, но с по-голяма тежест и смисъл.С чувство, което е трудно да вложиш в поредица от символи, билото то и букви.
Клекнах до него и застанах на колене точно пред лицето му.Трябваше да коленича защото столчето бе от онези мънички и дървени мебели, които те карат да се чувстваш същински Галилей ( бог, покровител на великаните в един друг свят).Аш се сепна в първия момент, понечи да каже нещо, но не му позволих защото в този момент го обгърнах с ръцете си и го притиснах към тялото си, силно.Бях сигурна, че и той самия не знаеше какво да каже, защото с облекчение въздъхна на рамото ми.
Усещах всеки един удар на сърцето му, всеки един като отделен малък писък, вой на сподавената му мъка, която бе заседнала като буца масло в гърлото му.Знаех какво значи да загубиш някой близък и обичан човек.След всяка една загуба сякаш душата ти осиротява за пореден път, черният кръст на смъртта оставя отпечатъка си върху нея, кръст който носиш доживот със себе си, който ще виждаш понякога в чуждите хорски очи, чиито глас ще чуваш в напевния вик на вятъра.
Стояхме така и за момент си предтавих, че съм гъба...исках да поема възможно най-много от болката му, да я попия и споделя за да му олекне.Не знам дали съм използвала магия или е типично човешко състояние , но май успявах.Но пак си бе вид рядка магия, която не всички хора притежаваха, да не кажа почти никой...поне от там където идвах де....някой я наричаха съпричастност.

Не знам от къде, но пред мен се появи Арадел.Ухаеща на топлота и приятни за обонянието аромати.Клекна пред мен и ме прегърна с малките си ръце, опитвайки се да ме успокои.Уви, колкото и да се държеше мило с мен, не можех да я приема толкова близко до себе си.Повдигнах я за да стане и си сменихме местата.Избърсах сълзите си с ръка и после разроших косите и като на някое малко дете.

- Спокойно, ще се оправя - казах и с тих глас. - Ще отида да видя Шейн.
Избягнах темата умело и сложих маската си на щастливото цветно момче.Влезнах в стаята при Роза като я погледнах.Беше се сгушила в завивките, стиснала ги здраво до тялото си, а крачетата и се подаваха под тях.Тигъра на Арадел беше до леглото ѝ, поставил главата си на него, с насочена муцуна към детското личице.Той ме погледна изпитателно, като изръмжа тихичко.

- Знам...знам.Трябва да я пазим... - казах му само тихо, след което го погалих по голямата пухкава глава.
Отидох при нещата на съквартирантката си и се разрових в тях.Намерих няколко консервени кутии с храна и взех три от тях.Отворих ги една по една и изсипах съдържанието им в една голяма купа която поднесох на тигъра.Отдалечих се на разстояние за да не го дразня докато се храни и отидох да измия ръцете си.Когато се върнах, го огледах.Сладкото голямо коте въртеше радостно опашката си пред мен и доволно стоеше седнало на пода.Усмихнах му се и подадох ръка към мократа му муцуна.Погалих го леко, преди да легна в леглото си.Навън вече се стъмваше и мисля че имах нужда от голяма доза сън.Набързо свалих дрехите си и намерих някакви вехти захвърлени на леглото ми.Облякох се и легнах в него, гледайки към тавана.Все още не можех да се отдам на съня и да заспя спокойно, затова просто затоврих очи и зачаках...

Но защо ли се учудвам?!Както винаги той трябваше да бъде в разрез с всякакъв синхрон, за това просто стана и захвърли като изсъхнало авокадо цялата енергия която му отдадох.
- Спокойно, ще се оправя.-каза леко нерешително.Сякаш го казваше по-скоро на себе си, а не на мен, след което влезе в стаята.
Останах така още няколко минутки за да проверя дали надигащият ми се гняв щеше да достигне връхната си точка.Опитвах се да му помогна, да не се държа глупаво и да му отправям нападки както винаги, а той дори не оцени усилията ми?!
Влязах вътре и какво да видят красивите ми сини очи-Бога ми, нашият тип се готвеше да си ляга в малкото легълце, оставяйки хлапето да спи в моето.Погледнах през прозореца, денят отстъпваше пред омайната нощ и повече от ясно бе, че няма да се тренира.Отново обърнах поглед към Аш като скръстих ръце и започнах леко да потропвам с крак.Той дори не ме отрази:
-Тази няма да я бъде, друже.-казах аз и се насочих към гардероба, изваждайки одеало и още една възглавница, стоварвайки ги върху главата му.Той ги махна от себе си и започна да се озърта слисано.Седнах до него на леглото и започнах да го бутам навътре с малкото си дупе.Завих се и си нагласих възглавницата, очаквах всеки момент да се откаже и да легне на пода:
-Ако нещо ти преча, можеш винаги да слезеш долу и да се гушкате с Шейн.-добавих като заключение след което зачаках неговата реакция.

Ама че откачалка! Не стига че първо ми се намърда в стаята като ми стана съквартирантка , но и сега ми се намърда в леглото под предтекст че нямало къде да спи.Какво нахалство само!Идеше ми да я сритам и да я изхвърля от собственото си лично пространство, но ми дойде по-добра идея.Все пак бе момиче, а към тях не можех да се отнасям така.Ако беше някой мухльо, до сега да бе излетял от леглото ми с бясна скорост и да се въргаля върху Шейн.

- Ама ти с дрехите ли смяташ да ми спиш? - подметнах шеговито аз, като я прегърнах през това време през кръста. - Отдавна не е имало момиче в леглото ми, особено с дрехи...
Дали щеше да разбере смисъла на думите ми, не знам.Но и нямах особено желание в момента да разговарям.Имах огромна нужда от един здрав сън, който да ме накара сутринта да се събудя бодър.

Почти бях обедена, че щеше да си грабне малкото дупе и да иде на пода, но без успех.Беше упорит като коза, на всичкото отгоре отново започна с неговата вулгарност от която ми се гадеше.
- Ама ти с дрехите ли смяташ да ми спиш?-попита той, къде на шега , къде не и след това направи непростимото.Сложи малкия си израстък на кръста ми (имам предвид ръката му, нямам никакво намерение да узнавам големината на други части от тялото му).-Отдавна не е имало момиче в леглото ми, особено с дрехи...-допълни Аш.
каква наглост, какво нахалство, какъв глупашки мазохизъм си пречиняваше този човек.А аз се опитвах да поддържам нормални човешки взаимоотношения с него.Той просто не ми позволяваше.Хванах ръката му с два пръста сякаш беше нещо токсично и я отместих от тялото си:
-Е, сега ше ти се отдаде тази възможност!Даже ако имах възможност щях да се овия с кожа от овен и бодлива тел, но не искам да си съсипвам кожата!Ти сам си вкара този автогол, нямам намерение да спя на земята в собствената си стая.Като толкова ти е неприятно сложи едно легло за гости или поне ме предупреждавай да не се пребирам.И не мога да разбера какъв ти е проблема с мен?!Ако има нещо просто се дръж мъжки и ми го кажи в очите вместо да се държиш като разгонен дъждовен червей.-казах си всичко с такава лекота, просто цял ден си траех и сега може би си го изкарах незаслужено на него.Но той ме провокира.
Обърнах се с гръб към него, стремееки се да не се докосвам до тялото му, което бе малко трудно защото леглото не беше особено голямо.

- Дрън - дрън - дръм.... - беше всичко което чувах в момента.Арадел се опитваше да бръщолеви някакви изисквани неща в момента по мой адрес, но в главата ми се пораждаха съвсем други мисли които обземаха и изпълваха съзнанието ми.Мисли които не бях канил в главата си.Нахлули безпричинно така, както щяха да изчезнат.
Играех си с нокът върху одеялото под което се бе завила тя, като оставях леки белези върху него.Представях си че това е разголеният ѝ гръб, по който драскам и оставям малки белези които карат кожата и да почервенява.Но не от срам, а от леката болка която изпитва.
Стреснах се.Защо си мислех такива неща? Явно ми имаше нещо.Дали се побърквах? Не знам, но надявах се отговора да бъде отрицателен.

-...да се държиш като разгонен дъждовен червей. - дочух единствено последните и думи, които ме разсмяха.

- Скъпа - отвърнах аз - не знам с какви мъже си била, щом знаеш как изглежда един разгонен червей, но аз изобщо не съм от тях!
Размахах пръст в тъмнината сякаш щеше да го забележи.Май и тя не си даваше труда да ми обърне внимание.Или може би заспа?Ужас!Дано само не хърка по-силно от мен!
Хванах единият край на завивката който стоеше от моята страна, сгуших го към себе си и заедно с него се обърнах на другата страна, издърпвайки достатъчно голяма част от одеалото със себе си.Подпъхнах едната си ръка под възглавницата за да легна по-удобно на нея и се приготвих да заспя без да обръщам внимание на това какво се случва около мен.

Двамата заспаха, обърнали си гръб, всеки отдал се на враждата си един към друг. Не беше сигурно дали е точно вражда или началото на едно добро, но трудно приятелство, но имайки предвид обстоятелствата май беше първото. Или не....Времето щеше да покаже, а то не беше много.
Сутринта дойде, а с нея и новият живот, изпълнен с какви ли не премеждия. Първа се събуди малката Роза. Не предполагаше, че може да спи толкова много, но последните няколко тежки дни си бяха казали думите. Тя стана и видя в съседното легло новата си дружка, към която се беше привързала въпреки всичко и едно непознато русокосо момиче. Тя отиде до леглото и постави главичката си на гърдите на Аш. От допирът й момъка се събуди и след като прискляпа няколко пъти я забеляза. Усмихна й се мило. Може би му напомняше за по-голямата й сестра. Тя му заговори тихо, за да не събудят все още спящата Арадел:
-Добро утро. Извинявай, че се натрапих така. Красива е! Приятелка ли ти е? - полюбопитства детето по адрес на хубавата девойка до него.

Усмихнах се на мъничето и прошепнах тихо, като внимавах да ня събудя Ари.

- По-скоро тя е тази която се е натрапила, че и в моето легло.Съквартирантка ми е и искам или не, трябва да се грижа за нея.
Малката Роза стоеше срещу мен и ме гледаше с големите си красиви очи.Може би ми напомняше на някого в този момент.Не!Не на сестра си ами...не знам.Имаше нещо вътре в нея което ме караше да ставам малък и нежен всеки път когато я погледна.Може би защото беше дете?Не знам...
Погледнах към спящата Арадел, която се бе сгушила в другият край на леглото явно от страх да не взема да я докосна случайно пак с мръсните си ръце.По устните и имаше белег от стекла се слюнка през нощта, докато е спяла.Много се лигавеше това момиче, ей!

- Гладна ли си ? - обърнах се отново към Роза. - Ако искаш може да идем да хапнем набързо, а после ще ходя при учителят си.Може даже да дойдеш с мен.