Стая 1

Стаите са за двама. Има всичко необходимо за удобството на ученика - две легла, в двата края на стаята, два гардероба, полица за личните вещи, маса с три стола и малка тераска, гледаща към градината. Банята е средна на големина с душ и средно голямо огледало.

До колкото разбрах от отвеяната домакинка, бях в първата стая за това не ми трябваше да се лутам по стълбищата.Намираше се непосредствено след кабинета на жената, но на долният етаж.Почуках на вратата, но никой не ми отвърна.Дали не се криеше още някоя черна лелка отзад? Погледнах към долният край на вратата - не излизаще дим.Явно нямаше никой.Пъхнах ключа в ключалката и го завъртях един път.Опитах да отворя - не успях.Стоеше си заключено.Врътнах ключа втори път и пак опитах - този път вратата се отвори.Явно тук никой не бе влизал скоро и някой бе заключил предпазливо два пъти.
Влезнах в стаята и реших да огледам.Легла...маса...
В банята ми хареса - голямо красиво огледало, на което можеш да си се наслаждавам всяка сутрин.Не носех багаж със себе си, за това реших дали няма да намеря нещо от някой друг стар наемател на стаята.Надеждата ми се увенча с успех - в един от гардеробите намерих раница.От онези, рибарските, където презрамките ги захващаш за върха и.Беше ми интересно какво ще намеря, за това грабнах торбата и се запътих към терасата.Не беше много голяма, но спокойно можеше да поставиш хавлия на нея и лятото да се припичаш на слънце.Хвърлих торбата на земята и взех един от столовете стоящ до масата.Настаних се на прохладната тераса, след което разтворих "ковчежето със съкровища".
Отгоре имаше наредени дрехи.Извадих първата - рокля.Черна, дантелена, с дълбоко деколте.Изправих се като я поставих пред себе си и се опитах да си представя как е изглеждала жената която я е носила.Фино тяло, може би.Представях си я с млечно-бяла кожа, тесни рамене и леко широк ханш.Сигурно е била красива.Захвърлих роклята на страни и продължих да се ровя.Блузки, поли, бижута...нищо интересно от което да имам нужда.Прибрах всичко отново вътре, като върнах чантата в гардероба, а след това отново отидох на терасата.Седнах на стола и бръкнах в джоба си от който извадих парче сладък бамбук.Поставих го между устните си и засмуах.Сладкият сок се стичаше бавно между устните ми като се лееше върху езика, а рецепторите ми изпращаха сигнали от удоволствие към мозъка.Денят вече бе спокоен и мислех да се отдам на това блаженство следващите няколко часа.

Събудих след около няколко часа.Играта с "Дамското Сърце" бе отнела част от енергията ми и имах нужда от сън толкова, че не се бях усетил как съм заспал докато смуча сладката сламка.Погледнах към дрехите си - там беше и тя.Пресъхнала и сгушена върху тъмната ми риза.А от устните ми се стичаше една голяма лига която старателно избърсах с ръкава си.Поизлежавах се още десетина минути на стола, след което станах рязко.Нещо вътре в мен трепна и ме обзе неописуемо желание да видя старият си ментор.

Не ми беше трудно да намеря стаята.Падаше се на долния етаж , точно под кабинета на знахарката (вече така ще я наричам).Стигнах пред тясната вратичка обозначена с цифрата едно.Вече си представях името ми на табелка , закачено грижливо на вратата "г-ца Арадел-тера маг и сибирския тигър Шейн"...това за Шейн беше за да плаши по-нахалните.Пъхнах ключа в ключалката с целия си ентусиазъм...Не влязох а направо нахълтах вътре и....изненадааа.Беше прекалено хубаво за да е истина , лична стая..да , ама в някой друг живот.Сигурно и в рая нямаше да си имам личен облак.Две легла , два гардероба...двойна стая.Която явно вече имаше своя наемател...или трябва да говоря в женско лице защото по пода и леглото бяха разхвърляни рокли , блузи , поли...абе много женски дрехи , само където по полюлея нямаше.Явно за съквартирантка щях да имам доста немърлива млада дама...Е , поне ще е момиче и би могла да ми услужи с някой от дрехите си , защото не носех нищо със себе си освен Шейн.Огледах банята , беше прилична , но ми направи впечатление ,че липсваха каквито и да био козметични продукти...Мдаам , наистина е немърлива.Приближих се до терасата , излгеда беше приятен...гледаше на изток , можеше да наблюдавам изгревите , не обичах залези , те ме натъжаваха.Отново огледах разпиляните дрехи около себе си , огледах и моята вече мръсно бяла и изпокъсана от зъбите на Шейн рокля...Знаех ,че е малко нагло но грабнах една черна и доста красива рокля.Щом деляхме стая , значи щяхме да си делим и дрехите като за начало...щях да й се отплатя по-късно щом се сдобиех с лични дрехи.Съблякох старата и пъргаво облякох копринената изящтна рокля.Огледах се като една типична жена..мм...придаваше ми доста изискан вид.
Нещо не ме свърташе исках да разгледам новия си голям дом и реших да изляза.Но преди това взех от нощтното шкафче един тефтер , скъсах лист и написах бележка:
"Скъпа съквартирантке , аз съм новата ти съседка по легло, извини ме ,че трябваше да заема роклята ти.Имаш доста изискан вкус и смятам ,че ще си допаднем.Може да ме заведеш и в някой бутик за дрехи и да направим един хубав шопинг.
Арадел"
Оставих я на възглавницата й и излязох , оставяйки Шейн да пази новите ми покой.Надявам се само да не поуплаши горкото момиче.

Стигнаха до стаята. Лео пъхна ключа и завъртя ключалката. Бравата подаде. Влезнаха вътре, или по-точно бармана влезе с Арадел на ръце, отиде до едното легло и я строполи на него. Зави я загрижено колкото позволяваше сопнатият му характер. После седна на малката масичка, взе лист и молив и написа бележка. После се обърна и си тръгна. На листа беше написано:

Spoiler:

Мириса на възглавницата ме омая като детска приспивна песен.Допира до нея бе като майчина милувка и призова съня по-бързо от колкото очаквах.Действието на тревата почти ме беше отпуснало и на негово място дойде умората и жаждата за сън.Не знаех дали още Лео е някъде около мен или вече си е тръгнал , не ме и интересуваше.От съседното легло долиташе спокойното , ритмично мъркане на Шейн , което ми помогна да се унеса по бързо и не след дълго попаднах в омайната прегръдка на съня.
Събуди ме дразнещо пулсиране в слепоочието , а устата ми наподобяваше релефа на местната пустиня.Махмурлука не прощава на никой и сега целият му гняв се бе стоварил върху главата ми.Не успях веднага да отворя очи , имах чувството че са се слепнали.Наложи се да го направя след като усетих движение в стаята и след това се чу силен трясък.Скочих от леглото (голяма грешка на пресния махмурлия , защото света се залюля под краката ми) и установих ,че Шейн е бутнал една от вазите на нощтното шкафче.Не обърнах никакво внимание на пораженията , за съжаление на тигъра който очакваше моята реакция.С люлеещ се поглед и заслепена от слънчевата аветлина като къртица се понесох към банята.Погледнах отражението в огледалото , не се учудих от видяното защото го очаквах...вероятно приличах на некромансър събудил се от вековен сън.Нагълтах се с вода и влязох под душа с надеждата водата да отмие махмурлука ми и алкохолните изпарения.

Открехнах вратата и влезнах вътре.Беше тъмно.Толкова бях изморен, че дори ме мързеше да се присегна към малкото копче което щеше да озари стаята със светлина.Дръпнах ципа на блузата си, за да мога да я сваля по-лесно без да заклещя главата си.Свалих коженият си нашийник, обувките захвърлих към леглото на което не спях, а след това и панталона ми ги последва.
Дочух от някъде шум на течаща вода.Стори ми се че идва от моята баня, но уви.Не бях поканил никого, за това просто се отправих към леглото си.С няколко опипващи движения с крак, успях да се приближа до него, като по пътя се убодох на някакво камъче.Изохках, подскочих от него и хванах петата си с ръце.Опипах я - нищо.Разтърках я силно за да разнеса болката и продължих като опипвах земята с ръцете си.Ръба на леглото докосна косата ми.Изправих се леко и затърсих завивките в долният край на леглото - нямаше ги.Опипах по-нагоре и разбрах че явно бях забравил да ги сгъна преди да изляза сутринта.
Сгуших се под тях, като стената се опря в гърба ми.Струваше ми се твърде близко, а и беше топла..много топла.Явно времето се променя.Подпъхнах ръка под възглавницата, като я опрях в по-удобна позиция на врата си.Не след дълго, вече спях.

Водата нежно обливаше цялото ми тяло , топлата й целувка ме караше да чувствам като в безтегловност.Помогна ми малко и за махлурлука , но пулсирането отказваше да си тръгне.Огледах се някакви козметични принадлежности , но открих само един сапун."Ясно , имам си работа с мърла" казах на себе си и примирено започнах да търкам тялото си.Приключих с душа и като се огледах и за хавлия , установих ,че в унеса си съм забравила да си взема такава от шкафа.
В къщи обичах да се разкарвам гола , нищо не ми пречеше и тук да го направя при положение ,че бях и сама.Явно освен мърла , съквартирантката ми беше и скитня.Влязох в полумрака на стаята а тялото ми се осветяваше леко от процепа лека светлина , който влизаше измежду спуснатите завеси.Стоварих се върху едно от леглата и усетих ,че нещо не е както трябва , опипах леко с ръце местноста под тялото ми и напипах човешки задник...наддадох войнствен , пронизителен писък и опитвайки се да закрия тялото си и да се отдалеча от непознатия се набодах настъклата от вазата и паднах на земята , продължавайки да пищя.

Събудих се от крясъците на нещо или някой който стоеше в стаята.Гласът бе тънък, като на дете на което си му взел играчката.Силен, пронизващ и дразнещ.Как и кога се е промъкнало хлапето, нямах време да мисля, за това направо скочих.Инстинкта ми за самосъхранение събуди всяка частица от мен, а кръвта бликна из мускулите ми, сякаш се пръскаха по шевовете.Не виждах нищо в тъмнината, дори пръстите на ръцете си.Опитах се да кръстосам очи да погледна носа си - безуспешно.Не знаех кой или кои са, какво искат и какво ще направят, но имах едно предимство пред тях - стаята си беше моя и малко или много познавах всяко кътче от нея.Плъзнах десният си крак по ръба на леглото, за да се ориентирам горе-долу къде се намирам и в каква посока трябва да се насоча, за да включа осветлението.Обърнах се на около 40 градуса в посока банята, която стоеше от задният край на леглото.Някъде срещу мен щях да намеря малкото копче, което когато влезнах в стаята пренебрегнах.Може би това бе грешката ми.

- КОЯ СИ ТИ? - извиках по посока на крещящото дете, но то само си пищеше в тъмното.Беше от лявата ми страна и лесно можех да го избегна, без да го настъпя.Засилих се, като отскочих рязко напред и се претърколих през глава.Бях някъде близо до стената, но и до момичето в стаята което продължаваше да вика.

- КОЯ СИ ТИ?!? - извиках, този път от другият и край.

В паниката си съм успяла да загреба от някъде дълъг бял чаршаф , с който се бях преметнала за да прикрия голотата си.Тъмнината успешно се справяше с това , но непознатия реши да разруши прикритието ми като светна лампата.Нямах предтава защо продължавам да крещя , може би вярвах ,че писъците ми ще отпратят натрапника.Шейн бе зад него , заел бойна готовност и само чакаше да му дам знак.
- КОЯ СИ ТИ?!? -повтаряше момчето , изглеждаше почти толкова смутен колкото бях и аз.
-А ТИ КОЙ СИ???-изпищях на умряло.-И КАКВО СИ НАПРАВИЛ СЪС СЪКВАРТИРАНТКАТА МИ?
Мислите ми в момента представляваха сложна плетеница , която не допускаше логиката.
-СТОЙ НА СТРАНА , ИМАМ ТИГЪР И НЕ СЕ СТРАХУВАМ ДА ГО ИЗПОЛЗВАМ!-застанах в бойна позиция свила ръцете си в юмруци.Опитвах се да изглеждам възможно най-заплашително , но докато мятах крайниците си във въздуха , забравих напълно за чаршафа , който кротко вече си лежеше на земята.Погледнах него , погледнах момчето , а после и себе си...Срамът бе сковал цялото ми тяло.

Светнах лампата, след което пред мен се откри странна гледка.Докато пръста ми не помръдваше от копчето, лицето ми придоби ухилена физиономия, после леко смутена, после пак се ухилих глуповато.Забавното бе, че в средата на стаята из между изпочупени парчета порцелан подскачаше момиче което бе с поне глава и половина по-ниска от мен.Хубава кожа, рошава коса и...никакви дрехи.В страни от нея - тигър, който стоеше на моето легло.Точно той бе и причината за смутената ми физиономия.Животното стоеше кротко на леглото си, облегнало глава на лапите, вторачило поглед в мен.А аз, глупавият беден Аш, стоях по бельо пред вратата.Ситуацията изглеждаше толкова глупава, че реших да се пошегувам с хлапето.Отпуснах пръст, като копчето на осветлението падна надолу и стаята потъна отново в мрак.
Момичето отново започна да крещи, но като включих осветлението отново, спря.Явно имаше страх от тъмното.Огледах я.Стоеше гола на сред стаята.Позволих си най-нагло да я огледам, като считах за преимущество това, че контролирам ситуацията.Имаше стегнато тяло и едри гърди, със забавно щръкнали зърна.Хареса ми.Малка мазна усмивка се прокрадна по лицето ми, наподобяваща изражението на перверзник скрил се в храстите на някоя алея.

-СТОЙ НА СТРАНА , ИМАМ ТИГЪР И НЕ СЕ СТРАХУВАМ ДА ГО ИЗПОЛЗВАМ! - извика към мен, сякаш искаше с голямото си коте, да спаси малкото си тяло.Усмивката все още стоеше на лицето ми.Единият край на устните ми бе повдигнат нагоре, като караше бузата ми леко да изпъква и да придава загадъчен вид на погледа ми.
Отново отпуснах пръста, призовавайки тъмнината на моя страна.

- БАУ... - извиках рязко, имитирайки лай на старо раздразнено псе.

Изведнъж писъкът ми секна , млъкнах и преразгледах ситуацията.Явно женските дрехи са ме подвели и бях сметнала че ще си имам момиче за съквартирант...и по нелеп начин трябваше да разбера грешката си.Грабнах една риза от близката табуретка (явно негова) и я наметнах набързо , закопчавайки само средното копче , така че само гърдите и интимните ми части да бъдат скрити.Разбрах ,че си играе с мен и за това параноята ми утихна.Сложих ръцете си на кръста и го погледнах изпитателно , или поне погледнах силуета му:
-Ти ебаваш ли се с мен?!-въпроса ми беше риторичен.С грацията и гъвкавостта на котка се промъкнах около отломките и се добрах до ключа на лампата.Светнах я и вперих големите си сини очи право в неговите, сметнах че сега не е момента да впускам дарбата си в действие , за това просто се приближих до него...толкова близо , че дъхът му ме удряше в лицето (да,буквално си ме удряше , все пак всички сме наясно с "благоуханието" на сутришния дъх).
-Такааа.....-започнах тихо аз.-Не искаме никой от нас да губи личното си пространство нали?Така ,че скъпи ми съквартиранте , ще трябва да се спазват някой правила.В случей ,че не си забелязал ние сме мнозинство а ти малцинство...Като за начало НЕ СЕ ЕБАВАЙ С МЕН или по-конкретно НЕ СЕ ЕБАВАЙ С МЕН РАНО СУТРИН!-усмихнах се миловидно и продължих с ниския приятелски тон.-Просто задълженията по стаята ще бъдат поделени по равно.Нищо повече , не смятай ,че като съм жена , аз ще върша цялата черна работа.Не си познал скъпи.И между другото , аз съм Арадел а това зад теб е Шейн, приятно ми е!-отново му се усмихнах и го щипнах по бузката.
- Mяу - добавих за край закачливо
Не изчаках да ме удостои с отговор , за това просто започнах да си търся прилични дрехи за през деня от тези които бяха разпилени из стаята.

Стоях и гледах глупаво към нея.Току що дошла и вече даваше заповеди.Няма да стане тая!
- Аз съм Аш, но преди да започнем с любезностите, искам да знаеш че това че те видях гола, не ти дава правото да ми заповядваш...Арадел - казах закачливо, като обхождах тялото й с поглед - защото съм сигурен, че не съм длъжен дори да те слушам.
В следващия момент се замислих дали наистина да не се облека, но честно казано аз обожавах игричките и не виждах защо трябва да бързам.Погледа ми премина по цялата дължина на краката й и ме побиха тръпки. Принципно не се впечатлявах от женското тяло ... така де, бях видял толкова много голи жени за всичките тези години, че щеше да е странно, ако още треперих от вълнение, но нещо в нея пораждаше неприлични мисли в главата ми. Въздъхнах силно и за момент се успокоих малко, а после се приближих до нея и без да се притеснявам погалих с върха на пръстите си гърба й, като следях с поглед дали кожата й ще настръхне.
Всъщност въобще не ме интересуваше за коя се мисли... просто исках да поддържаме разговора, защото ми харесваше как сочните й устни се движат.

-Ако ще и стадо антилопи да ми докараш в стаята, аз няма да ти бъда слуга.Тук ям, тук спя...тъй че, пожелавам ти лека нощ. - след това се врътнах като поех към изхода.Отворих вратата и демонстративно я тръшнах зад себе си.Миг след това, осъзнах каква глупост направих.Стоях в коридора полугол.Извиках едно силно *АААААААА*, след което тръшнах юмрук върху стената сякаш за да се успокоя от глупостта която направих.Отворих отново вратата, а Арадел вече почти си бе намерила дрехи.Погледите ни се срещнаха, а аз се ухилих глупаво.
- Да... мисля че днес в кръчмата няма пижамено парти...хах.
Грабнах дрехите си от земята, а докато го правех внимавах да не ядосам голямото рошаво коте.Изглеждаше мил, стоеше си върху моето легло и ме гледаше с големите си красиви очи.Обух набързо панталона, чорапи, блузата и разроших леко косата си.Поех отново към вратата, преди което се обърнах към момичето:
- И да си прибереш котето под завивките.

Следях всяко едно негово малко движение.Наблюдавах как се променят очите му докато говори , как преливат от един в друг цвят.Напомняха ми за океана , самият му външен вид ми приличаше на една стихия.Забелязах как хищно гали тялото ми с поглед , но не му направих забележка , понеже ми харесваше начина по който се опознавахме.Вече бях напълно спокойна и сега кротко следях действията му.Както си говореше някакви неща за антилопи и пижамени партита , защото честно казано спрях да го слушам когато разбрах името му , мина зад мен , затихна за момент и прокара съвсем нежно пръстите си по дължината на гърбът ми.Имах усещането , че две капки роса се стичат по него ,от краткотрайното удоволствие двете ми страни поруменяха...това можех да ги прикрия , но след тях последва и цялото ми тяло , всяко едно малко косъмче , протегна малките си ръчички нагоре , сякаш се молеше за още ласки.Бях сигурна ,че е забелязал и даже мисля ,че долових леката му доволна усмивка.По принцип не съм човек на самоконтрола за това реших да прекратя играта и започнах да събирам някакви дрехи из стаята.
-Обещавам ти ,че няма да имаш проблем с мен и с...котето ми , стига да не си си го заслужил.-казах и му се усмихнах дяволито.
След като бях избрала дрехите си за деня , влязох в банята да се облека.Бях се спряла на къси, дънкови панталонки и бяло потниче което се връзва през врата и бе дълго толкова колкото да прикрие гърдите ми.Наистина си бе доста топло на това място.Косата ми вече беше суха и сега отново придоби съвършено правата си форма , само белия кичур стоеше по- непослушен от останалите.Като излязох , Аш още се моташе из стаята и явно и той се готвеше да излиза.И двамата се запътихме към вратата , аз лично бягах от неловкото мълчание , защото не знаех какво да му кажа , но съдбата реши да се изгаври за пореден път като и двамата едновременно посегнахме към дръжката и ръката ми хвана неговата.Дръпнах я рязко , сякаш я бях допряла до нещо горещо.Направих се ,че нищо не се е случило и на излизане му казах:
-Само да те предупредя , че като се прибереш което ми отново ще е тук и ще те чака.-вече думите ми наистина имах усещането ,че придобиват двусмислен смисъл , за това се изсмях тихо на себе си , обърнах се и пратих въздушна целувка на Шейн.Тигърът не беше особено доволен ,че отново остава затворен , нито пък ,че използвахме обръщението коте като го споменавахме в разговора си, но смятам да му се реванширам вечерта като го изведа на малка лунна разходка.

Добро представление направи малката. Тес се зачуди какво е това филм, но след като не можа да се сети дали е някакъв неизвестен за него жаргон просто си замълча и си предаде разбиращ вид. След като най-накрая стигнаха до стаята й, той й каза да се отдръпне на няколко крачки, все едно щеше да я разбива с експлозив. Нищо подобно. Тес нежно постави длан на вратата, а с другата си хвана дръжката. Затвори очи. Ръката му засвети в бледо жълто и само след миг бравата подаде. Той я натисна и отвори широко.
-Воаля!
Влезна вътре и направи място на Арадел да мине. Огледа стаята, или по-скоро разпиляните наляво надясно дрехи и хавлии. Естествено най-интересната част от интериора бе големия сив тигър, който лежеше на земята и дъвчеше някаква раница.
-Сладко! - отбеляза той.

Бях малко объркана какво точно да направя.Първо свлякох на земята към пухкавия ми звяр и започнах да му говоря мило:
-Много , много ,много ама адски много съжалявам!Повече никога няма да се повтори!Раничка ли си си намерил , играй си , играй си.-гуках му тихичко и го галех нежно.Шейн се правеше на дълбоко обиден , като не ми обръщаше внимание , но не издържа дълго и започна да ми се умилква и да мърка.
Огледах се наколо и ми стана неудобно от безпорядъка , който цареше.Втурнах се да събирам , дрехи кърпи и други неща които не си бяха на мястото:
-Извинявай ,че виждаш стаята в такъв вид.Нанесох се вчера , още нямам никакви дрехи дори , тези са на съквартиранта ми.-усетих се какво бях казала и се поправих.-Не , не той не е травестит , просто ги има от някъде.
Стаята вече беше поносима , за това грабнах една хавлия:
-Ъъъм....ти тук ли ще ме чакаш , илии?-изчервих се аз.-Шейн е доста забавен , може да ти прави компания.Таа няма да се бавя,
Тръгнах колебливо към банята.

-Тук мисля да те чакам да. - ентусиазирано тупна на леглото Тес и привика тигъра към себе си. Надяваше се само този съквартирант с ексцентричния вкус да не го изненада. Мъжът започна да гали и роши тигъра, който се оказа доста миловиден. Не след дълго се обърна по гръб, а Тес го чешеше по корема и му говореше разни мили думи.
От банята се чуваше звука на течащата вода и за миг през ума му мина идеята да надзърне.
-Това не би било много джентълменско, нали? - попита той животното като стискаше муцуната му и му се пулеше. Голямата котка измяука в съгласие.
-Да и аз така си мислех.
След десетина минути Арадел излезе от банята и завари как звяра и мъжът се въргалят на земята в детска игра, а Тес постоянно се кикотеше.
-Кое е сладкото коте? Кое е сладкото коте? Ти сиии! Ти си!
Изведнъж усети чуждото присъствие, сепна се, седна по турски и загледа момичето тъпо.
-Ъъъъ.....хубава котка. - каза неловко той като потупа Шейн кротко по главата.

Като излязох от банята очаквах да заваря едно момче и един тигър , но противно на очакванията ми , в стаята се въргаляха две момиченца.С присъствието си прекъснах малката им игричка , само играчките им липсваха.
-Ъъъъ.....хубава котка. - каза неловко Тес като потупа Шейн кротко по главата.
-Сигурно искаш и Дядо Коледа да ти донесе такава.-пошегувах се аз и се изсмях.
Чернокосия красавец , за мое нещастие стоеше в непосредствена близост до шкафа с дрехи.За да стигна до него , трябваше да мина в неловка близост до Тес.Очаквах подобна трудност , за това още в банята заех необходимите мерки.До такава степен бях затегнала хавлията си ,че гърдите ми стояха неестествено повдигнати , а дишането ми беше леко затруднено.Просто не исках да се повтори историята от сутринта.Докато чертаех мисловно краткия път по който трябва да мина , бях оставила малка локвичка под себе си от стичащите се по тялото ми капки.Косата ми беше вързана на висока конска опашка , за да не я намокря , но краищата й бяха влажни и се бяха залепили по деколтето и гърба ми.Поех дълбоко въздух , предадох си спокоен и незаинтересован вид и тръгнах към шкафа.Дори не смеех да погледна на долу към момчето , очите ми щяха да издадат смутението ми.А и почти бях сигурна ,че се бях изчервила.
Минах покрай него и кожата на ръката му , погали голият ми крак...беше като някаква неестествено мека материя.Опитах се да премина максимално бързо , защото хавлията бе прекалено къса за да се застоявам.Започнах да се ровичкам в шкафа и грабнах първата рокличка която хванах.Малка и черна с тънки презрамки , семпло секси."Която и да си , имаш страхотен усет към дрехи" , благодарих мисловно на непознатата собственичка на дрехите:
-Обличам се и съм готова.-казах с леко треперещ глас и се изстрелях към банята.

-А, спокойно аз не съм срамежлив. - викна след нея Тес.
Шейн изръмжа строго, ако това беше възможно за едно животно и захапа леко момчето по ръката.
-Какво? Казах нещо ли?
Той стана и почна да оглежда стаята. Реши, че е обърнал прекалено много внимание на тигъра, затова се запъти към малката тераса. Там намери една бамбукова пръчка наполовина изядена. Хвана я и почна да я изучава. Захапката определено не беше женска.
-Странен съквартирант.... - заключи след анализа си. Когато и това му стана безинтересно просто положи лактите си на перваза и зачака девойката в банята да се оправи.

Не обърнах внимание на казаното от Тес. Влязох в банята и се изсуших до колкото можах , след което се опитах да вляза в тясната рокля.Оказа се ,че ми пасва идеално , подчертаваше всяка една извивка на тялото ми и ми беше много удобна.Сега оставаше да измисля какво да правя с косата си....Стоях и се взирах в огледалото , след което просто я прибрах в нисък кок като отпред свободно и небрежно падаха няколко кичура.Получи се доста добре , сега вече се чувствах доста добре.Чиста , приятно ухаеща и самоуверена.Излязох от банята и за момент си помислих ,че гостът ми е загубил търпение и си е тръгнал , но след като го потърсих с поглед , видях ,че е на терасата.Шейн бе задремал от играта , за това се облегнах на касата на вратата и прочистих гърлото си за да сигнализирам ,че са тук.
-И сега какво ?-попитах със загадъчна усмивка на уста.

Момъкът се обърна привлечен от нежния тембър на гласът й и изпадна в захлас.
-Лол... - бе единственото, което успя да каже. Всъщност в това кратко възклицание се съдържаше много повече от това, което излезе на повърхността. Роклята бе предизвикателна и елегантна, но за щастие страната бе предимно спокойна и Арадел едва ли щеше да има особени проблеми заради облеклото си, пък и беше с него. Освен всичко я описваше идеално и подчертаваше прелестите, а малките несъвършенства се прикриваха от черното кадифе. След като усети, че се заглежда повече отколкото бе културно Тес се взе в ръце, отиде до нея, положи небрежно ръка на кръста й и я поведе извън стаята.
-Сега излизаме.
Преди да затвори вратата момчето се обърна към новото му любимо плюшено коте и усмихнато му заговори:
-Съжалявам приятелю, но ти ще трябва да останеш тук.
След което вратата бе затворена. Тес отново положи ръката си на дръжката и ключалката се врътна като заключи, за да не влизат недоброжелатели, макар че тигъра спокойно щеше да се справи с тях и все пак не искахме излишни жертви, нали?


/Арадел пиши на улиците в Маджестик/

Отворих вратата бавно , подготвяйки се психически за следващите неща , които ще видя.И пораженията бяха: матракът на едното легло без свален и наръфан до толкова , че пружините му да се показват , имаше кални лапи по стената , всяка една вещ до която би могъл Шейн да има досег , сега се търкаляше на земята.А голямото коте , стоеше по средата на този хаос , облечен незнайно как явно в една от блузите на Аш дъвчеше някаква обувка.В инетерес на истината , блузката която бе избрал му отиваше , проявата му на вкус ме изненада.Огледах щетите около мен , махнах небрежно с ръка с мисълта ,че милият ми съквартирант ще се спави.Шейн ми беше дълбоко обиден , защото дори не ме удостой с поглед.
-Сърдиш ли ми се голямо коте?-като го погалих нежно по челото.-Ако си истински мъж , би ми дал право на реванш , идвам да те изведа на разходка.- думите ми не го трогваха особено , но аз имах скрит коз.- Знаеш ли , вчер като си вървях по улиците на града и до една сергия видях най-красивата бяла тигрица , която можеш да си предтавиш.Беше доста оклюмала , май имаше нужда от компания.
При думите ми , тигъра стана на крака, умилка ми се няколко пъти в краката и застана до вратата."Мъже", помислих си аз, понякога са като малките деца.
-Между другото , тази блуза много ти ходи!Смятам да те оставя с нея.

Най-накрая се прибрах в стаята си.Чувствах се като утрепан след всичките премеждия днес и исках да спя.Отключих врата си и останах изненадан.Голямото котен а Арадел бе направило невъобразима кочина, а на всичкото отгоре някъде се беше изпарило.Не ми пукаше изобщо в момента, защото исках да се хвърля дори на пода и да заспя.Хвърлих на земята торбата с дрехи която носех и се заех за работа.Посъбрах разпердушиненият си дюшек от пода, като натъпках дунапрена му отново между пружините.Обърнах го обратно на начина по който бе поставен, че да имам по-удобна позиция за лягане.Събрах разкъсаната си тениска и я изхвърлих в една торбичка в която събирах отпадъците си.
Измих ръцете си, свалих новите дрехи и се пъхнах под завивките на разкъсания си дюшек.Утре трябваше рано сутринта да съм готов за премеждия.

Подскочих от леглото си, стряскайки се в съня си.Задъхан стоях в полу-седнала позиция под завивките, оглеждайки се около себе си.Изпитах онзи момент в който тялото ти спи, а душата ти крещи от вътре *Събуди се* ... искаше ми се да има нещо, което те събужда рано сутрин когато трябва да ставаш...
Огледах стаята, беше празна.Арадел и големият и пух ги нямаше.Стоеше само малкият и будилник от нейната страна на леглото.Стрелнах поглед към него, а по-малката му стрелка почти достигаше числото 8.Оставаха ми около двадесет минути в които трябваше да достигна до уговореното място, на което щеше да ме чака г-н Бишъп.Избутах завивките от себе си с крака и скочих от леглото.Грабнах първите докоснати дрехи от торбата и ги навлякох.Чорапи, обувки, тениска за да мие по-свободно...и тръгнах.Преди да изляза от стаята, се погледнах в огледалото.
- Уау...-останах удивен от себе си и посегнах към вратата до мен.Отворих я, след което се стрелнах из коридора, бързащ за срещата за която не трябваше да закъснявам в никакъв случай.

Въведох я в стаята малко притеснена от това в какво състояние я оставих последният път.Надявах се Аш, да е пооправил.За щастие стаята имаше нормален вид.
-Нека не ти прави впечатление вида на стята.Със съквартиранта ми много не се харесваме и гледаме да прекарваме възможно най-малко време тук.
След което започнах да търся подходяща торба или сак за багажа ми, но както си тършувах из стаята забелязах, че част от нещата на Аш липсват.Забелязох защото на нощтното шкафче винаги държеше някакви дрънкулки, а част от дрехите му стояха на леглото-сега ги нямаше.Дали се бе изнесъл? Или бе заминал при родителите си.Малко ми стана мъчно за него...когато единственият дразнител в живота ти си отиде или отсъства, той става някак си по-празен.Въпреки всичко той не бе лошо момче, просто някой трябваше да го научи на маниери към жените, ако бе поискал помощ като хората бих се отзовала.А може би грешката беше в мен, аз бях тази която се дистанцира, а горкият Аш да е търсел приятел в мое лице.Обещах си следващия пъткогато го видя да му дам втори шанс.
Докато събирах мислите и багажа си, Кейт ме попита нещо което ме шашна.Бях забравила, че си говорим по женски и сега искаше да разбере кого от Сто слънца съм си харесала.Честно казано, тук се радвах на голямо мъжко внимание....дори и в смахнатия ми съквартирант имаше нещо което ме превличаше, но то бе на чиста животинска основа.Бях объркана, при такъв въпрос, човек казва първото име на човека , което е изникнало в съзнанието му.Но с моята двойнствена природа, имената бяха две.Но като се има предвид отношението на Лезандър към мен, щях да направя всичко възможно, да остане само това на Тес:
-Ами...не е тайна, но те моля да бъдеш дискретна.Между мен и Тес се случва нещо, но просто още е в зародиш за да си правя някакви илюзии.-като говорех за него винаги се усмихвах.
Бях събрала дрехите си в една черна, кожена чанта и се бях преоблякла в черното ми малко костюмче, което ми бе адски удобно.