Стая 1

First topic message reminder :

Стаите са за двама. Има всичко необходимо за удобството на ученика - две легла, в двата края на стаята, два гардероба, полица за личните вещи, маса с три стола и малка тераска, гледаща към градината. Банята е средна на големина с душ и средно голямо огледало.

Внесохме я внимателно в стята ми и я положихме на леглото.Не това на Аш, защото имах чувтвото, че купчината дрехи на леглото ме наблюдава.Бях малко стъписана...седнах на един стол и зачаках Хейз да направи някаква магия, тя да се съживи и да си я пратим в погребалното бюро наречено Найтмер.
Вместо това професора ми даде наставлвния да почистя раните й и да я наблюдавам.
-Ама,ама....тя може да ме напрадне като се събуди, ами ако е вампир?Не можеш да вярваш на човек който няма обувки.-кимах аз.
Но за мое учудване професора просто изсумтя и излезе от стаята.Стоях в другия й край и гледах синекоската и равномерното й дишане.
-Така, Шейййн...ако ме нападне просто си представи, че е една от онези пеперуди които гониш...защото към тях си по-настървен отколкото когато съм в беда.
Намокрих един парцал с топла вода и започнах да промивам раните й.Явно бе участвала в някаква жестока битка.Дори и тигърът ми помагаше като нежно ближеше една от тях.Махнах й чорапите и започнах да ги оглеждам интерес.Всъщтност бяха много стилни.Махнах и корсета, за да диша спокойно и я облякох с една сладка блузка на розови сърчица.Много обичах да спя с нея, караше ме да се събуждам с усмивка, дано и на нея й подействаше така.Когато приключих с нея се огледах...стаята изглеждаше наред, единствено леглото на Аш се открояваше.Поседнах на земята и положих главата си на големия корем на Шейн.Бях толкова изморена физически и емоционално, че не усетих кога съм заспала.Сънувах откачен съм за скелети които танцуваха степ....

Усетих слънчевите лъчи, стараещи се да преминат през нещо тъмно. Пердета, помислих си. Я, чакай малко!!! Пердета? Отворих рязко очи и се надигнах. Да ама не. Вместо да застана в седнало положение се завъртях и тупнах на земята.
-Ау... - изстенах и се огледах. Намирах се някъде, в някаква....Къде по дяволите бях? Изправих се. На едно легло спяха едно русо момиче и някакъв бял тигър. Почна да ме избива пот по челото. Въртях се трескаво. Не знаех нито къде съм, нито как съм се озовала тук. Изтичах бързо до прозореца и отметнах с две ръце завесите. Озари ме такова силно слънце, че роговиците ме запариха. Сякаш изгаряха.
-Очите мииии.... - извиках болезнено и ги закрих с длани. Заопипвах се притеснено и с ужас осъзнах, че не съм със собствените си дрехи. На тяхно място имаше една тениска с розови сърца.
-Ъхх...ххх...какво...е това.
Пръстите ми шареха по блузата, в опит да я разкъсат. Плата се увиваше около мен. Залепих се за стената и пипах шията си от притеснение. Момичето се събуди от виковете ми и бързо скочи от леглото. Изправи се централно срещу мен с треперещи устни, а звярът й ръмжеше. Защо се страхуваше? Аз май бях по изплашената от двете. Не тя се беше събудила на непознато място. И тогава ме връхлетя мисъл толкова абсурдна, че я взех за напълно възможна. Първо беше прекалено светло, второ бях полугола, трето пред мен стояха два екземпляра твърде красиви и чисти.
-Мъртва ли съм? В рая ли съм? - попитах накрая все още залепена за стената с тресящо се тяло от това, което щях да чуя.

Равното дишане на тигъра така ме унасяше, че не исках да се събудя...обаче нечии истерични викове ме накараха да притворя очи.Все още сънена се зачудих от кога съквартирантът ми има толкова женски и писклив глас...ето до къде водеха женските дрехи.Тъкмо се готвех отново да се унеса докато мозъкът ми не загря, че бях приютила чужд човек.Станах ловко на крака, а синекосото момиче се блъскаше в стените като муха в стъкло.Все едно получаваше гърч.
-Мъртва ли съм? В рая ли съм? - попита уплашено тя
Приближих се до нея, предпазливо...Шейн вече не ръмжеше...като бях достатъчно близко я хванах здраво и дръпнах горните й устни нагоре...както правят на конете като им гледат зъбите.
-Уххх...добре...не си вампир.-след което я пуснах, но погледа й беше много по-страшен от който и да е вампир.-Иии не...това не е раят...съдейки от къде идваш раят няма да олицетворява толкова живот...

Непознатия евентуален ангел се приближи до мен, хвана горната ми устна и ме заоглежда. Странен начин да те посрещнат на небето.
-Уххх...добре...не си вампир.
Ъ...какво....нима в рая не приемаха вампири? По тази логика и некромансърите не трябваше да са там, а някъде в дупките на Себастиан.
-Иии не...това не е раят...съдейки от къде идваш раят няма да олицетворява толкова живот...
Тези думи ме сепнаха. Значи не бях умряла, не бях в небитието и тя не беше ангел? Значи някаква жена от неопределен род ми бараше зъбите????? Изтласках ръката й и почнах да търкам устата си. Накрая я погледнах предпазливо. Бях готова за действие ако опиташе още нещо като преди:
-Ако това не е рая какво е? Страната на чудесата?

Беше странна...приличаше на малко животинче което се опитва да изглежда страшно пред по-голям хищник.Като лъвчетата когато са малки и се учат да реват, ревът им предизвиква по-скоро усмивката ти отколкото някакво страхопочитание.Всъщтбост, се смятах за общителен човек, за това непознатата ми стана интересна.
-Ако това не е рая какво е? Страната на чудесата?-ясно се усети насмешката в гласа й.
-Намираш се в гилдията Феникс..ако ти говори нещо.И може да се каже, че е нещо като страната на чудесата..поне за мен.-усмихнах й се мило, за да й покажа, че не съм злонамерена.-Беше припаднала на онова отвратително, тъмно, гадно, миризливо място и ние ти помогнахме.В някакъв преносен смисъл бих казала, че те измъкнах от самият ад.
Започнах да обикалям из стаята...оправих леглото, отворих прозорците за да влезе свеж въздух и започнах да си избирам тоалет за деня.Спрях се на синята ми рокля.
-Аз съм Арадел.-подадох й ръка.-Това тук е гардерод...в него има дрехи, избери си нещо чисто, защото честно казано роклята ти е в доста окаяно състояние.Ако искаш можеш и да си вземеш душ, но смятам да те изпреваря.След това, ще минем през стола да вземем храна, ще отидем в парка и ще си направим един хубав пикник.Имаш нужда от чист въздух и малко светлина...с право те помислих за умряла.

-Феникс?
Това ми дойде като гръм от ясно небе. Кой може да предположи, че някакви си магове ще помогнат на един изпаднал некромансър. Това е все едно монахиня да подаде ръка на наркоман. Ама, че работа. Бях в напълно различна територия. Никога не бях напускала земята на прокълнатите. Нея я знаех като петте си пръста, но извън нея не бях стъпвала. И все пак слуховете бяха верни - тук е много по-различно. Няма и грам следа от тъмнина, развалини и....значи това представлявали териториите на магьосниците.
Тя отвори прозореца. Инстинктивно присвих очите си. Не бях свикнала на такава светлина.
-Аз съм Арадел. - подаде ръката си към мен. За няколко мига се замислих, но накрая я поех. Все пак даже и да не го показвах бях благодарна на нея и приятелите й, че са се погрижили за мен. И наистина вече не кашлях кръв. Бяха останали само следите от раните, които лесно щяха да зараснат.
-Дориан.
Тя кимна когато чу името ми, лека усмивка се появи на устните й. Сигурно се учудваше на мъжкото ми име. Няма да е първата. Всъщност изглеждаше приятна.
-Това тук е гардерод...в него има дрехи, избери си нещо чисто, защото честно казано роклята ти е в доста окаяно състояние.
Тъшшшш......забравете какво казах преди малко - не беше приятна. Изгледах я с тъп поглед.
-Аз съм некромансър, не бавноразвиваща. Знаеш ли и ние имаме гардероби на родното ми място.
Момичето се почувства неудобно от забележката ми. усмихна ми се извинително и побърза да се шмугне в банята. Обърнах се към тигъра, който мога да се закълна, че ме гледаше укорително.
-Какво? - сопнах му се аз. Може би прекалявах, бях доста изнервена от последните случки. Имах нужда да се успокоя. Бръкнах в един миниатюрен, скрит джоб на роклята си и извадих последната си цигара от него. Запалих я и се облегнах на прозореца пушейки. Гледах навън. Ама наистина беше много светло. Докато пушех тренирах зениците си да издържат на слънцето. Малко по малко свикваха. След като хвърлих фаса отидох до гардероба и заогледах дрехите. Осъзнах, че всички ми бяха големи. Арадел беше слаба, но по-висока от мен и нещата й ми висяха. Е какво да се прави, ще ходя с моята окаяна рокля. Не ми пречеше, имах и пари ако трябва щях да си купя нови дрехи. Щом имаха гардероби щяха да имат и магазини, чрез които да ги пълнят.
След още малко тя излезе от банята, а аз влезнах на нейно място. Когато топлата вода обля тялото ми се почувствах като преродена. Изми цялата мръсотия външно и вътрешно. незнайно защо докато стоях под душа почнах да си мисля за Дрейк. Какво ли прави? Дали е с Дани или работи над оръжията си? Изпитах нужда да го видя. Много.
-Аххх... - извиках леко ядосано и ударих с юмрук по стената. -Защо, защо, защо Дориан? Защо той? Защо сега?
Окопитих се. Сега не му беше времето да мисля за него. Спрях водата, загърнах се с две кърпи една от които за косата и излезох.
-Благодаря за предложението, но дрехите ти не ми стават.
При което се подсуших и облякох така обичната си черна премяна. Сложих и чорапите и аксесоарите си.
-Виж, знам, че имаш желание да ми помогнеш, но наистина не е нужно. Не ми е мястото тук. Може би ще е по-добре да се връщам.

Докато Дориан излезе от банята вече бях напълно готова с външния си вид.Следях всяко нейно действие с внимание, изучавах я от разстояния, без думи.Беше по-ниска от мен, но определено много по-силна.Стараеше се да прикрива емоциите си, сякаш цялата й същтност бе пропита от тъмнината на онова място.Определено превиваването й там си казваше своята отрицателна дума.Движенята й излъчваха готовност, всеки момент да пререже гърлото на този който я нападне, но и също така изтънченост.
-Виж, знам, че имаш желание да ми помогнеш, но наистина не е нужно. Не ми е мястото тук. Може би ще е по-добре да се връщам.- измънка тя.
Скръстих ръце и повдигнах едната си вежда.Разбирах я....може би цялата тази чистота и светлина й идваха в повече, припомних си как се чувствах на нейна територия.
-Мястото е чудесно и смятам ,че ще ти се отрази доста добре.Имаш нужда от почивка, която няма да си набавиш на твоето място.Знам го, защото предполагам, че там си имаш твой си трвоги и неизбежно ще те погълнат като се прибереш.
Дориан ме изгледа леко невярващо след което се насочи към вратата.Не биваше да я оставям да си тръгва.Макар и за малко, между мен и това момиче имаше нещо...някаква връзка, връзка която не се бяхме потрудили да изградим , а просто си беше там.Като онази връзка която съществува между денят и нощта.
-Виж....ще съм откровенна с теб...нямам много приятели.Даже бих могла да кажа, че нямам такива.Заобиколена съм от хора, които ме обгрижват, но ето тук съм сама.-и посочих гърдите си.-Знам, че звуча много наивно...никога не бих те накарала да ми връщаш услугата, но искаш да направиш добро за мен-остани тук за ден , два.Дай шанс на този нов свят...опитай нещо различно, Дориан.

Спрях се с ръка на дръжката.
-Виж....ще съм откровенна с теб...нямам много приятели. Даже бих могла да кажа, че нямам такива.Заобиколена съм от хора, които ме обгрижват, но ето тук съм сама. Знам, че звуча много наивно...никога не бих те накарала да ми връщаш услугата, но искаш да направиш добро за мен-остани тук за ден , два. Дай шанс на този нов свят...опитай нещо различно, Дориан.
Слушах я внимателно с гръб към нея.
-Приятели, а... - измънках си под носа. -Много си сладкодумна, признавам ти го. - опитах се да я захапя, но вътрешно усещах, че тя го направи много преди мен. Още преди няколко минути, докато ми обясняваше как се чувствала сама. А как да й обясня, че тук от това което виждах от прозореца, а бях сигурна, че то щеше да е много по-мащабно, аз не се вписвам.
-Ъххх... - въздъхнах и отпуснах захвата си. Обърнах се към нея и я изгледах пусто. - Добре. Така да бъде! - предадох се накрая. Даже не вярвах, че се съгласих. Даже не знаех защо се съгласих. Приближих се до нея и поставих длан на рамото й. Очите ни се срещнаха - нейните бляскаво сиви и моите дълбоко черни. Сякаш се изучавахме без много думи. Насилих се да се усмихна. Не, че не исках просто винаги ми е било трудно. -Води ме тогава към учителите си. Трябва да ги помоля за услуга. После ако искаш и сто пикника ще си устроим.

Стигнахме до стаята й и шумно нахлухме вътре. Първата ми работа бе да влеза в банята и да премахна цялата тази кръв от себе си, а Арадел се любуваше на голямото си коте. След като се изкъпах я отмених и тя отиде на мое място. Бях по кърпа и галех Шейн. Той се умилкваше около мен. По едно време захапа края на хавлията ми и почна да я дърпа.
-Не...не, не, не...лошо коте.... - опитваше се да ме съблече. Що за животно беше това? Аз дърпах и той дърпаше. Накрая се претърколихме и аз се озовах седнала върху гърба му, а той се беше разплул на пода.
-Лошо коте! - казах ядосано и станах. Махнах кърпата и я хвърлих върху главата му, за да не ме наблюдава. Намери едни къси спални панталонки на Арадел, които ми ставаха, поради причината, че бяха къси. Не мислех да я използвам чак толкова много затова грабнах една бяла тениска от тези на съквартиранта й и я сложих. След това се метнах на леглото и я зачаках. След пет минути и тя излезе.
-Сигурна ли си, че не е разгонен? - попитах като посочих тигъра.

В началото под душа течеше червена вода и то доста...но малко, по малко започна да се избистря.След като приключих с душа нямаше и следа от боя, който си бяхме хвърлили.
-Сигурна ли си, че не е разгонен?-попита Дориан, къде на шега, къде насерйозно.
-Ол не, просто има култ към голи женски тела.Осъзнах го още когато беше съвсем малък и съблече едно момиче по средата на главната улица.Мисля, че е някой известен прероден художник...просто не понася жени с дрехи, като всеки нормален мъж.
Навлякох една къса, черна ношничка с бродерии по нея.Реших да не суша косата си, за да има по-голям обем, пък и като я оставях така след баня се образуваха красиви, едри къдрици по краищата.
Легнах до новата си приятелка.Лежахме и гледахме тавана, чуваше се само дишането ни.Бяхме уморени, но пък не ми се искаше да заспиваме без да си побъбрим.
-Дориан....-започнах деликатно аз.-Ако може ще ти задам един личен въпрос.Понеже съм израснала без майка и е нямало с кого да говоря на тези теми..надявам се да ме разбираш...мм...предполагам, че тиии...такова...не си.Нали не си?Та се чудех....дали ще можеш да ми обясниш това-онова.

Въпросът й ме сепна и смути. До някъде я разбирах, аз също бях израснала без майка и баща. Даже не знам дали съм родена или създадена от не знам и аз какво. С годините се научих да не си задавам този въпрос и да не търся отговора му. А сега това красиво, къде къде по-нежно от мен създание ми искаше съвет за тази деликатна тема. Поех си въздух и силно издъхнах. Набрах се нагоре и заех седнало положение, като облегнах гърба си на дървената част на леглото. Запалих цигара и се замислих.
-Не ме разбирай погрешно. Била съм...имала съм....един-двама, не повече, но....никога не съм изпитвала онова душевно удоволствие, за което съм чела в приказките. Физическите ми актове са били формални, даже единият от тях го убих след като приключихме защото се опита да ме удуши. Както и да е отплеснах се.
В този момент си казах, че по-късно когато отида при Скай няма да мисля, а ще се отдам до предела си. Живеех веднъж мамка му. Исках поне малко да изпитам нещо истинско. Защото, защото....в Найтмер може би, само може би ме чакаше човек, който....глупости. Как изобщо можа да ни хрумне? Той никога не би....Стиснах ядно очи и след няколко секунди когато ги отворих затворих тези терзания навътре в съзнанието си, оставяйки на повърхността единствено дилемата на Арадел.
-Главното е, когато се стигне до там да не се страхуваш. Всички се страхуваме в началото, но не трябва. Не е нещо болезнено или неприятно. Трябва да имаш вяра в партньора си ако знаеш, че той държи на теб, тогава никога няма да те нарани. Ще те третира като цвете. Аз не съм имала този късмет до сега, но по погледа на Тес мисля, че той гледа на теб точно по този начин. И разбира се да се отпуснеш. Да не се стягаш и да не си смутена. Тогава всичко си става естествено и дори няма да го мислиш.

Приседнах до нея, тя запали цигара и ваниления й мирис се разнесе из стаята.Не се сдържах, пресегнах се през нея, взех кутията и огънчето и си запалих една.
-Нямаш против, нали?Утре ще си взема една кутия.
Боже, в пушач ли се превръщах?!Никога преди не бях изпитвала потребност към този порок, но сеха имах нужда да се усетя тежкия дим между гърдите си.
-По това което ми каза, разбирам, че трябва сама да преценя кой би билподходящия.Права си!Но какво правим ако смятам, че подходящия е повече от един, ами са двама?!Именно това ме обърква.Нищо, че различавм двете явления, защото това за мен е стихия.Към единия е първично и горещо като лятото, а при другия е нежно като самата пролет.Не знам дали си се влюбвала до сега...Лично при мен нещата са малко с двойнствен характер.-беше толкова сладко, цигарата, разговорът..идилия.-Надявам се скоро всичко да ми се изясни.....-завърших аз и докато водех монолога си, бях изпушила цигарата.
Смъкнах се отново в легнало положение и се загледах в красивото, но умислено лице на Дориан.

-Влюбена? Аз?!
Изтръпнах при тези думи.
-Аз, аз никога не съм се влюбвала. Изпитвала съм влечение към един човек, но той жестоко ме предаде. А сега.....Не....не, не....аз съм такъв тип човек, който не се разкрива пред другите, а и да не се лъжем - кой би се влюбил в такава като мен? Невъзможно е!
Точно така, Арадел ме върна на земята и ми помогна да си припомня, че между мен и Дрейк не може да има нищо освен някакъв тип приятелство, даже не приятелство а бизнес сътрудничество. Та нима благороден гладиатор, който не обича да наранява особено би искал да е с кръвожаден, самотен и вглъбен некромансър. Никакъв шанс.
-Колкото за двамата. Ами предполагам, че ще го почувстваш. Знам, че е много банално да го кажа, тъй като не съм го изпитвала, но нали уж сърцето говори. Осланяй се на него, а не на разсъдъка си. Прекаленото мислене понякога те подвежда, интуицията почти никога.

Слушах я внимателно, не знам защо реших, че със затворени очи нещата са ми по-ясни.Започнах да виждам отделни и несвързани картини, човек ядеше сладолед...а после котка която пукаше мехурени балони.От време, на време някоя нейна дума докосваше съзнанието ми и пораждаше куп нови несвързани картинки.Бях толкова уморена, че дори не загасих цигарата си в имровизирания пепелник.Дам, с този късмет след някоя друга година... ще си бъда заспала на канапето сред котешка урина и много котки, със запалена цигара в ръка и ще си отида нелепо от този свят.Ми да, ако продължавам в същия дух с душевните си дилеми ще си остана самотна коткарка.Ще се радвам дори ако Шейн възнамери да ми съблече хавлията поне веднъж, понеже няма да имам мъж който да го прави.
Ще си говоря с чувал картофи облегнат на стола до мен с нарисувани весели очи и крива усмивка.Даже вече се чувах как подвиквам леко "Днес миришеш странно, Джо"...Съзнанието ми си играеше с мен като една от бъдещите ми котки...докато съвсем не престанах да чувам гласа на Дориан.

И тя заспа толкова кротко, че ми заприлича на дете. Взех цигарата от ръката й и я загасих. Станах и я погледах така за известно време. Завих я и отворих прозореца, за да се проветри от тютюневия дим. Загледах се в звездите. Какво ли правеше сега? Като го познавам сигурно дялкаше някое ново оръжие, което може би никога нямаше да му послужи, но в което щеше да влее цялата си душа, за да може когато някой го купи той винаги да остане в блясъка на острието. Може би това беше неговия начин за безсмъртие.
Раздрусах глава, за да не мисля за това. В една от онези стаи ме чакаше един друг мъж - весел и жизнерадостен, който искаше да прекара време с мен и аз щях да му го дам. Щях да отдам себе си ако ще и никога повече да не го видя. Отидох към изхода. Преди да излезна се обърнах към Шейн и му прошепнах.
-Пази я!
Затворих плавно вратата след себе си, за да не я събудя.

По коридора отекваха здрави мъжки стъпки. Една ученичка го подмина и му се усмихна, но единственото, което получи беше любезно, безпристрастно кимване. Стигна до стая номер 1 и тихо открехна вратата. Единственият свидетел за това бе Шейн, който веднага долови движенията му с животинските си инстинкти. Първата му реакция беше да застане в бойна позиция готов за нападение, но когато видя госта си се успокои и седна послушно. Мъжът мина покрай него и го погали по главата. Спря се над Арадел и се загледа във фигурата й. Спеше толкова спокойно. Но не можеше да я остави просто да спи. Не и след случката тази нощ. Може да изглеждаше весела, но не беше лесно да пренебрегне толкова много кръв. Дориан я нямаше, което беше идеално за него. Той седна на леглото и чаршафите изшумолиха под него. Наведе се към нея и я целуна нежно по устата. Арадел се разсъни от допира и отвори очи. Една единствена свещ гореше. Пред нея се озари лицето на Тес все още размазано.
-Здравей красавице! - усмихна й се той и повтори целувката си, този път много по-настъпателна от предната, като я прегърна. Не искаше да чака повече, не можеше, изпитваше нужда от нея, от ласките й, от ръцете й, от очите й. Тези очи... Нужно беше само да му даде някакъв знак. Само един единствен знак и той щеше да бъде нейн целия - и духом и тялом.

Странните ми сънища бродеха из съзнанието ми като самотни души дирещи вярата ми.Защото сънищата се хранят с вяра, тя им помага да станат реалност.А сънят ми тъй прекрасен и далечен...Лисица по средата на поле, вятъра галеше козината й, залеза обагряше очите й с цветовете на безкрайността.Животното стоеше пред две рози, напълно еднакви на пръв поглед, но под похлупака под който верееха, властваше различен климат.
Едната, волно разцъфнала с наперени листа изпълваше пространството и аромата й преодоляваше всякакви прегради за да разнежи сетивата ти.Другата, свита в своята пъпка...едва разтворена, само загатваща красотата и потенциала си, всичко в пропорциите й бе премерено.Небесен лъч се спускаше недалеч от лисицата, онзи небесен лъч който тя цял живот е чакала.И сега избора предстоеше, трябваше да вземе само една от розите, а облаците наближаваха и скоро щеше да изпусне слънчевия лъч.
Грабна срамежливата роза и троснато се запъти към светлината...но в моемта в който обърна гръб на дивата роза, листата й пробиха стъкленицата и обвиха крака на животното.В този момент се сепнах, отворих очи и разбрах, че това не е розата а ръцете на....Тес.
-Здравей красавице! -каза нежно той.
Няколко секунди стоях безмълвно загледана в очите му, погледът му гореше, можех да усетя топлината му по страните си.Косата му нежно падаше по раменете и врата ми като създаваше някакво странно двойнствено усещане средно между гъдел и ласка.Когато впи жадно устните с в моите, сякаш ми даде част от неговия пожар, чиито пламъци изгаряха утробата ми.Това се случваше при всяка една негова целувка.
Мисълта за него, думите на Дориан, разсъдака ми и желанието се преплитаха в главата ми, всеки по-шумен от предходния.Исках да си дам малко време за да разбера кое ще заеме връх и нежно се отдръпнах като му направих място до мен на леглото.
-Е, красавецо...каква е тази спонтанна нощтна визитация.Не си спомням да съм те опълмощявала за личен лекар.-казах сънено аз и отново го целунах този път по челото.Настаних се удобно върху гърдите му и зачаках отговор.

Той прокара пръсти през косата й. Желаеше я изключително много, но знаеше, че няма да направи нищо, което тя не желае. Най-малко искаше да я насилва. Тя не беше като другите и нямаше намерение да се държи както с другите. Искаше да е напълно сигурна в избора си. Арадел държеше ръката си на сърцето му и усещаше как тупти бясно като разярено куче опитващо се да излезе от клетка.
-А ти какво очакваш след като те видях в това състояние? Вярвам в теб и в това, че можеш да се справиш с всичко сама, но това не променя фактите, че не искам да виждам наранена жената, която....
Той млъкна и се измъкна изпод нея и леко се надвеси. Целуна я по челото както тя него. После по единия клепач и по другия. И по малкото, заострено носле, по меките бузи, по брадичката, по нежната шия. Не се сдържа и погали деколтето й стигайки до свивката на бюста й. Но след това върна ръката си върху лицето й. Не искаше да я изплаши. В това стъклено лице се криеше едно слънце току що пропукващо светлината. Сякаш първите лъчи се отразяваха в очите й. Каква красота само. Тес смяташе, че може да прекара цялата нощ само наблюдавайки я. Любувайки се на всеки един неволен допир, на всеки един случайно издаден звук, раздиращ тишината като мелодия, която вдъхва незабравими емоции в човешката душа. Толкова истински...
Не се сдържа и я обгърна цялата като притисна тялото си в нейното, което леко навдигна нагоре. Устните му се бяха впили в нейните, като че ли това щеше да е последния път, в който щяха да вкусят от този сладък плод. Като, че ли си открадна миг от небето. Той усети как трепери цялата и отпусна захвата си. Втренчи се в сивите й ириси и с лека болка в гласа й прошепна:
-Ако не искаш няма да продължавам. Няма да те лъжа - копнея да те усещам, но не искам да се натрапвам. Решението трябва да е твое и аз ще го уважа.
В погледа и думите му се четеше само искреност и Арадел сякаш можеше да улови някаква лека нотка на зараждаща се любов. Като облаците, които прикриваха слънцето, с което той толкова очарователно я сравняваше.

-А ти какво очакваш след като те видях в това състояние? Вярвам в теб и в това, че можеш да се справиш с всичко сама, но това не променя фактите, че не искам да виждам наранена жената, която....
Която....която какво?Обича, харесва, желае..а може би всичко купом.Ръцете му обхождаха тялото ми-шията, лицето, част от гърдите ми....все пак беше деликатен, но не скриваше еротиката, желанието и жаждата в допира си.Целувките му обсипваха лицето ми, като утрешни капки роса-нежни и чисти.Разумът оставаше безгласен, захвърлен някъде из стаята като дреха, подчинен на безвластие.Оставаше ред на предрасъдъците, но всяка една ласка на Тес ги отмиваше от тялото и сега те се стичаха от леглото.
-Ако не искаш няма да продължавам. Няма да те лъжа - копнея да те усещам, но не искам да се натрапвам. Решението трябва да е твое и аз ще го уважа.-призна накрая той.
Прокарах пръстите си през косата му, назад към тила, леко затегнах захвата си и го придърпах към устните си, целунах го толкова страстно...че това бе повече от достатъчно от някакъв си едносричен отговор "Да".Насочих се бавно към врата му, исках да достигна онази извита част от широките му и силни рамене, но ризата му не ми позволяваше.Прокарах дланта си от долу нагоре като започнах от бедрото му и едва доловимо закачих и слабините му, минах през стегнатия му корем и опрях дланта си на твърдата му гръд.Ибутах го в легнало положение и се качих върху него, не отделях погледа си от неговия, пръстите ми сдръчно се справяха с копчетата, след като бях готова с тях той сам се надигна и послушно ми позволи да отърва тялото му от нея, като леко хапеше долната ми устна.Захвърлих я при разума и предрасъдъците.
Нощта танцуваше върху красивото му тяло, просто нямаше как да не спусна погледа си по него.Леко прехапах устни.
Погалих с показалец неговите, той нежно го целуна, продължих надолу по шията му, в играта си включих и останалия чифт нокти и леко ги прокарах през кожата му, която настръхваше под ръката ми.
Като стигнах до стомаха му и ръба на панталона му, той не издържа, грабна ме и ме покри с тялото си-сега аз бях под него.Обвих кръста му с краката си , а той плъзна нежно ръка по бедрото ми.Дишането ни беше тежко....освободих се за момент от жадните му целувки и казах задъхано и сподавено:
-Моля те...бъди нежен!-Той веднага разбра какво имам предвид, може би малко се изненада.Бях притеснена, беше ме и малко страх от болката за която бях чувала.Но каква ли щеше да е тази болка сравнение с тази която изпитах днес.

Тес кимна в разбиране и внимателно прокара ръката си до краищата на нощницата й. Вдигна я плавно и я изхлузи от тялото й. Отдолу беше напълно гола както майка я е родила. Не можа да не запечата тази гледка в съзнанието си. Наведе се и вдиша аромата на кожата й - аромат на рози. Лявата му ръка погали нежно едната гърда и се насочи надолу. Стигна до срамните й части. Видя смущението по зачервеното й лице. Беше като невинно цвете нали? С нежни движения разтвори широко краката й. Целуна пъпчето й и продължи надолу. Арадел усети езика му на място, което до сега беше чуждо за каквито и да е ласки. Грапавината, топлината и влагата му си играеха с клитора й като го обхващаха напълно. Новото усещане беше смесица между гъдел, свян и удоволствие, което нямаше как да бъде сравнено с нищо познато на човешкия свят. Ту искаше да се отдръпне от него, ту тялото й не позволяваше такава волност. Езикът му бавно шареше по вътрешността й, описвайки въртеливи движения във формата на осмица. Тя стенеше леко и съвсем недоловимо извиваше гърба си. Тес тръгна към върха като премина и през корема й и стигна до гърдите. Облиза едното й зърно и леко го засмука, за да не й причини болка. Приближи се до лицето й. Страстната целувка, която последва напълно озъпти тялото на девственицата, която беше на път да изгуби невинността си. Преди да успее да реагира по какъвто и да е начин усети как в нея прониква пръста му, лесно провиращ си път към съкровищата й. Тя разшири устни в опит да каже нещо.
-Шшшттт....спокойно... - прекъсна я Тес и почна да върти пръста си, усещайки топлата плът. Присъедини още един. Арадел чувстваше как се разширява и овлажнява повече, отколкото е мислела, че е способна. Не можеше да издържа като я гледаше под себе си. Той изкара ръката си, а на нейно място положи члена си като бавно, съвсем нежно го вкара. Блондинката изстена силно и впи ноктите си във врата му. Той я хвана за гърба и я тласна към себе си за максимално проникване. Държеше я здраво, но сигурно, показвайки й, че болката ще изчезне всеки момент. Тласъците започнаха. Той движеше тазът си с такава лекота и наистина с всяка изминала секунда болката отстъпваше място на такова удоволствие, на такава еуфория, че Арадел се зачуди защо не го беше направила много отдавна. Чувстваше тялото си като контейнер в който избухват хиляда фойерверки. Тес почна да забързва като от време на време правеше бавни интервали. Не спираше да я целува в желанието да й достави максимално удоволствие.

Езикът му извършваше сладострастни движения и леко засмукваше клитора ми.Непознати до сега за мен вълни заливаха тялото ми излизащи под формата на стенания.Докато беше долу го придържах с една ръка за косата.Като се насочи отново към устните ми, той оставяше след себе си огнени следи, тялото ми го приветстваше с всяка една пора..разтварях се пред него като роза.
След като вкара пръстите си усетих съвсем лека болка, която бързо отстъпи място на удоволствието, проникването му ставаше все по-лено и по-лесно понеже буквално се разтапях в ръцете му.Дъхът му галеше лицето ми, устните ми се движеха сякаш искаха да кажат нещо, но от гърлото ми излизаха единствено нежни стонове.
Тялото ми се превиваше под неговото, следващо сякаш едва доловим такт, а движенията ни се сливаха в една обща мелодия.Тес не можа да се стърпи, и замести пръстите си с пулсиращия си член.Вкара го съвсем малко и бавно, след което притисна тялото ми в неговото и влезе целият , докато викът ми потъна някъде в него.Пронизваща болка, сякаш разкъса невинноста ми на две, за да мине през нея нова вълна на похот.Усещах болезнени конвулси в утробата си, които отстъпваха място на неподозирано до сега за мен удоволствие.Ноктите ми оставяха след себе си кървави следи и бях заровила лицето си във врата му.
Сега тялото му се движеше върху мен в дивашки ритъм, постепенно намяляше темпото и движенията му ставаха по-нежни и задълбочени.Сякаш бях с двама човека едновременно.

След като болката почти си отиде, бях готова да се включа в играта вместо да си лежа пасивно там.Отдръпнах се от него и му застанах в гръб, тои обви хълбуците ми с една ръка, след което ръцете му се придвижеха към гърдите ми....преди да ги обхванат той леко вкара показалеца си в устата ми, като го навлажни достатъчно започна да извършва кръгови движения с него около зърната ми.Тялото ми се гърчеше в див екстаз, не издържах на този вид мъчение.Наведох се леко напред с едната си ръка се подпирах на матрака, а с другата обхванах члена му и нежно го нагласих, така че да проникне възможно най-безболезнено.Едната му ръка стоеше на талията ми, а другата ме галеше по гърба и от време на време дърпаше косата ми.Някак си премерено, нито много силно, нито много слабо...адски ми харесваше.

В тази позиция нещата се усещаха по различен начин...имах чувството, че преоткривам един нов свят.Стенанията ми се превиваха в тъмнината така както тялото ми се превиваше при ласките му.Докато бях на четири крака, открих че като правя кръгови движения с дупето си, удоволствието за него и за мен е по-голямо.Беше като един от онези танци, извърнах глава към него...ако удоволствието имаше лице, то бе лицето на Тес.С движенията си го докарвах до някаква кротка лудост, която той пускаше на свобода като дереше гърба ми.След това ме изправи и ме притисна към себе си, сякаш искаше да се слеем.Хапеше ме по рамото, но аз не спирах.

Диханията ми отекваха в нощта, докато бяхме на колене на леглото ми, едната му ръка отново се насочи към слабините ми.Беше достатъчно влажно и с лекота извършваше тези побъркващи въртеливи движения с пръстите си.Имах чувството, че получавам гърч, колената ми омекнаха, погледът ми се премрежи...подпрях сена матрака като оставих дупето ми да стърчи.Тес не спираше и колкото повече увеличаваше темпото толкова повече имах чувството, че се доближавам до нещо голямо и разтърсващо.Стисках чаршафа в юмруците си и....БАМ...експлозия от цветове, цунами от неистово удоволствие се съсредоточи първо в онази част от тялото и после се разля като горещ шоколад по цялото ми тяло.Устата ми бе пресъхнала...нямах способността да помръдна, сега бях подвластна единствено на него.

Тес забърза с движенията, изгаряше от първичните инстинкти, които сега се бяха отприщили без контрол. Ръцете му бяха хванали гърдите й. Тръпката беше неописуема, удоволствието нарастваше всеки миг. Той спря за момент. Почина си известно време, после невъзмутимо обърна Арадел пак по гръб и продължи, сякаш едва сега започваше. В последвалият дълъг интервал от време те смениха много пози и съвсем се забравиха във вихъра на екстаза... Всичката болка и несигурност се отми, нямаше въпроси, нямаше и отговори. Вълна след вълна, върховното усещане заличаваше всяко съмнение, всеки страх. Правеха го сякаш са били двойка с години.
Той я положи да легна на страни, а сам се намести зад нея като я държеше с две ръце за кръста. Още едно ново усещане, ефект от новото положение на телата им. Тя ту свиваше инстинктивно глава, ту се опитваше да хване косата му без да се обръща. Стенанията й се усилваха все повече и повече. Тес запуши устата й с ръка. Не искаше някой да си помисли, че я колят и да ги секнат притичвайки й се на помощ. Но трябваше да си признае, че колкото повече викаше, толкова по-голямо удоволствие му доставяше. Малката, непорочна до сега Арадел показваше завидни за опита си умения.
Когато им писна и така той я обърна, обкрачи краката й на таза си и я повдигна. Сега и двамата бяха в седнало положение, тласъците му бяха бавни, но дълбоки. Корпусът му не се отлепяше от гърдите й, а ръцете му шареха по гърба и задните й части като от време на време оставяха следите си по гладката кожа. Не спираше да целува деколтето и врата й. Тази жена го побъркваше до неописуемост. Сякаш сливаха не само телата, но и душите си.
Арадел стискаше чаршафите и ги извиваше като бурен, който трябва да бъде изкоренен. Тес забързваше все повече. Пъшкането му беше възбуждащо. Гърчеше се като плачеща върба на силен вятър. Тласъците му до болка пронизващи. Задоволяваше всяка част от тялото си с нея. Чувстваше се като различен човек - нов, истински, разкрепостен.
Леглото скърцаше под движенията им. Той шепнеше сластни думи в ухото й, които не можеха да достигнат до съзнанието от екстаз. Арадел стенеше толкова силно, не говореше. Всичката истина се отразяваше в погледа й. Монолози се виеха в главата й от еуфория. Сега за първи път опознаваше този мил мъж, като му отдаваше всичко, което беше тя.
Изведнъж очите на Тес се присвиха. Изглеждаше така все едно всеки момент ще изгуби съзнание. Крадеше най-съкровените, забранени части от нея. Почна да движи таза си все по-силно и по-силно. Ръцете му трепереха. Той бутна торса на момичето на леглото, само краката й останаха вкопчени в кръста му. Изведнъж двамата усетиха как свършват едновременно. Арадел се навдигна в свиреп вик. Тес се отскубна от нея секунда преди да избухне.
Той се просна на леглото до нея. Отне му повече от пет минути да осъзнае че през последните два часа беше правил див, необуздан секс с магьосницата, което беше в разрез с всякакви правила и норми. И най важното – беше най хубавото нещо което му се е случвало напоследък. Той я погледна и усмихнато я целуна като легна върху нея, за да я топли със собствената си температура, а и за да усети ритъма на сърцето й.

Беше толкова хубаво, че ми се губеха моменти...божествени бели петна, нямаше картини, само усещания.Не ми беше студено но треперех...въпросите се блъскаха в главата ми..или по-точно един основен въпрос.Лежах под него и се оглеждах в очите му, искаше ми се да вярвам, че там е моето място...да плувам свободна в тези две червени езера.По челото ми се спускаха капки пот, косата ми бе мокра, дъхът ми го удряше през лицето.
Беше взел това от което имаше нужда, сега можеше да го потърси при друга, а в погледа му да остане само един призрак.Чувствах случилото се така сякаш отдавам част от себе си, парченце от моя свят в лъскава опаковка от доверие.От тук нататък можех да отдам единствено тялото си, тази част неволно бе останала при него...чувствах се като стока.Грозно чувство, за такъв красив момент.Насилих се да се усмихна...беше просто...страхът бавно пълзеше в мен, страх и този човек да не си тръгне от живота ми.Прегърнах го силно и се сгуших като дете в обятията му:
-Не ме карай да съжалявам за това което направих....-това бяха единствените ми думи към него, банални , клиширени, но истински.
Лежахме там скрити в мрака, а луннта светлина се разхождаше по голите ни тела...той бе по-красив от всякога.

-Не....
Той поклати глава като я прегърна и целуна по косата.
-Ако зависи от мен няма да съжаляваш за нищо.
Измести се от нея, за да не й тежи и сложи кракът й върху себе си. Зави ги с одеялото. Шейн лежеше на пода и ги наблюдаваше. Тес си играеше с белият й кичур като го въртеше между пръстите си.
-Надявам се да не съм ти причинил болка.
И тогава се сети.
-А новата ти приятелка....Дориан май беше. Къде е тя? Да не свари така? - усмихна се той.

Ако бях котка, то сега щях да мъркам, аромата на кожата му ми действаше като валериан.Не знам, но някак си един прост едносричен отговор ме накара да се чувствам най-сигурния човек на тази планета.В тази стая, с този мъж изпадах в едно сладко безвремие, сякаш никой друг не съществуваше.
-А новата ти приятелка....Дориан май беше. Къде е тя? Да не свари така? - усмихна се той.
Верно....къде ли беше отишла тази палавница...не знам защо но в съзнанието ми изплува лукавия образ на Скайчо.Можеше и да греша...но ми се струваше толкова нормално хрумване.Усмихнах се на себе си, усмивка която все едно казваше "Браво, Дориан!"
-Не се притеснявай за нея...голямо момиче е.-отговорих му аз и се прозинах.
Имъкнах се от леглото , прескочих големия тигър, опитвайки се да стигна до другото легло.Разчистих дрехите там , като просто ги бутнах на пода, утре щях да подреждам.Оправих й другото легло, за всеки случей.
Върнах се отново при Тес, качих единия си крак малко над слабините му и положих главата си на гърдите му.
-Лека нощ, Тес...-прошепнах след което затворих очи и се отдадох на онези нелепи картини, които виждах всеки път преди да заспя.