"Братска любов"

Най-предпочитаното заведение от младите. Държат го чаровните близнаците Нео и Лео, които знаят как да забавляват себе си и клиентите си. Тук освободеното държание е задължително. Винаги е весело и шумно. Идеалното място за събиране с компанията за по бира или нещо по-силно. Цените са приемливи, напитките са студени, храната е предимно снаксове и ядки, но това не е ресторант все пак.

Нео(русият) и Лео(чернокосият)

Пепепрудите се извиха над мен, сякаш следващи такта на някаква собствена музика. Когато изчезнаха зад масивната дървена врата , се поколебах дали да ги последвам.Двамата със Шейн стояхме явно пред някакво заведение...От вътре долитаха звуците на силна музика и весели възгласи. Бях притеснена , все пак това щеше да е първата ми среща с този красив , но непознат за мен свят.Щях да се сблъскам с неговото лице. Изведнъж въпросителните отново помрачиха съзнанието ми , върнати сякаш от същия вятър. Дали щях да бъда приета или отхвърлена както преди , бях свикнала вече с тази роля , но нали преследвах промяната.А и погледите на минувачите , танцът на природата , бяха като едно обещание.Миг на смелост и в следващия аз и Шейн бяхме вътре. Изведнъж всичко заглъхна , усещах погледите на хората по цялото си тяло.Тигърът започна да размахва заканително опашка , но му направих знак да се успокои.Тишината ме засмукваше като вакум...и после затихналия вулкан изригна с пълна сила от весели подвиквания , поздрави и смях...животът възвърна своя ритъм. Лавина от лица се втурна към мен , явно изпитващи неистово желание да опознаят моята особа.Замервах ги с усмивки и блестящи погледи , в замяна те ме засипваха с куп информация за себе си.Бях поканена да се присъединя към компанията на една жена , която според начина по който беше облечена ,заемаше висок статус в обществото.До мен стоеше мъж , видимо прекалил с количеството алкохол , унесен в пиянска дрямка.А този който стоеше пред мен , така дъхаше на спирт ,че не беше нужно да си поръчвам нищо , защото бях вече леко опиянена от дъхът му.Очите ми се лутаха из затвореното пространство , търсех тези на Шейн , последните 20 минути бях напълно забравила за него.Когато очите ми попаднаха на неговите открих ,че той се радва на компанията на слаб чернокос мъж.Беше като хипнотизиран от ласките му...нещо ме накара да стана и да се приближа към него , някаква невидима сила или глупав интерес. Приклекнах до тях и зарових ръка в гъстата козина на звяра , пръстите ми случайно се преплетоха в неговите , той извърна глава , очите ни се срещнаха и като по чудо не видях нищо в тях , сякаш тънка преграда , почти колкото паяжина ми пречеше да проникна в съзнанието му...само лека , загадъчна усмивка се прокрадна през лицето му.Изправи се , без да отмества завоалирания си поглед от мен и изчезна в тълпата и цигарения дим .Това беше игра.

-Хубав звяр имаш. - чу Арадел над главата си. Повдигна я и видя русо момче, много наподобяващо и на онова, което до преди малко галеше Шейн. -Брат ми го хареса. - ухили й се той. Е момиче, какво ще пиеш?
Преди новодошлата да успее да отговори пияния мъж на масата, на която до преди малко стоеше се изправи клатушкайки се и стовари огромната си като мечешка лапа, длан на бара.
-Тя ше пие....ше пие...аз ша я черпа - фъфлеше той, опитвайки се да докара членоразделна реч, но без голям успех.
-Не мисля, че си в състояние да бръкнеш с ръка в джоба си, за да извадиш парите който са нужни за тази цел, Джак. - подигра му се бармана и съсобственик на заведението.
-Как? Аз? Глупости.
При което грубият алкохолизиран мъж хвана здраво крехката Арадел под мишница и я придърпа към себе си. По лицето й личеше, че я боли, но съпротивленията й не действаха срещу него.
-Хайде, хайде, Джак. Пиян си, пусни момичето. Време е да си ходиш.
-Малък келеш като теб.....няма да ми запо...вядва. Тя ще пие. - дръпна я още по-грубо към себе си въпросния Джак.
Вдигна се шумотевица, всеки момент се очакваше махмурлията да скочи на бой на бармана, а покрай него и красавицата щеше да си го изяде. Не, че беше нещо непознато за този бар, но на Нео и брат му им се искаше поне една спокойна вечер. Уви, нямаше да я получат....отново.
В края на кръчмата, в най-тъмният ъгъл, две светло лилави очи наблюдаваха цялото представление.
-Май е време да се намеся.
Тъкмо когато Джак щеше да стовари юмрука си върху бебешкото лице на русокосия, като продължаваше да стиска тънката ръка на Арадел, върху която вече почна да се отпечатва синя следа, а тигърът й му съскаше заплашително, една лилава пеперуда, като онези от по-рано прелетя над главата на пияницата. Тя се пръсна на блед прашец и му замъгли погледа. Мъжът, на който принадлежаха виолетовите очи се изправи и бавно, доминиращо и спокойно закрачи в посока на бара. Момичето се обърна и го видя - достолепен и красив. Бялата му коса се разпиляваше свободно пред лицето, а кожата му бе като порцелан.

Той стисна нарушителя за врата като в менгеме, а пияният грубиян на свой ред "изквича" от болка.
-Мисля, че госпожицата не иска да се занимава с теб, така че, малко прасенце - пусни. - и пак го стисна като натисна точка от врата му, която моментално блокира лявата му ръка, с която държеше Арадел и отпусна захвата до толкова, че тя спокойно да може да се отскубне от него. След това белокосия мъж го изправи, завлече го до вратата и само с едно движение го изхвърли като ненужен боклук. Затвори след себе си и се върна на бара.
-Пак проблеми, а Нео. - попита той. На мястото се беше появил пак и другия брат.
-Пак проблеми, а Нео. - повтори той със злобна усмивка. -Добре, че беше Лезандър, да ти оправя бакийте. Май никога няма да мога да те оставя да движиш това място сам.
-Пффф.... - издиша отегчено русия. - Не забравяй, че си само 14 минути по-голям от мен, братко.
Чернокосия близнак махна нехайно с ръка и подмина сбирщината.
-Добре ли сте? - попита въпросния Лизандър падналото на бедро момиче като й подаде дланта си, за да се изправи, а от нея заизлизаха, вече така познатите й пеперуди.

Стоях и го гледах втренчено , устата ми беше пресъхнала , чувствах се като новородено което те първа се учи да говори...Събитията се бяха развили със светкавична скорост и ми трябваше минутка за да се опомня , синината на ръката ми , болезнено напомняше за случилото се преди секунди.А той , пълната опозиция на мрака , косата му послушно галеше порцелановата му кожа , но очите му бяха единственото нещо което ме интересуваше.Светло лилави , цвета на небето преди изгрев смесен с цвета на пурпурната мантия на нощта.Мракът и светлината така се сливаха , в него ,че загубваш представа кое доминира.В погледа му имаше нещо което ме плашеше , а в същото време успокояваше и привличаше.Долових в погледа му Тайната , това ми беше достатъчно. Исках да го изучавам , да бърникам в съзнанието му , да разкрия най-съкровените му тайни...да погледна през неговите очи.Тогава вниманието ми се насочи към протегнатата му ръка и пеперудите Мислите ми препускаха като бесни , диви коне ...докато не се опомних ,че вече близо 5 минути стоя и го гледам , навярно съм изглеждала като пълен идиот.Страхотно първо впечатление , не ,че държах да го впечатля , ноо....Трябваше ми стоическа сила за да успея да отместя погледа си от неговия.Поех ръката му, станах и започнах да махам прахта от дрехите си , забелязвайки още малки наранявания получели се по време на падането ми...С периферията си усетих , че той не е помръднал от мястото си , вероятно очаквайки отговор.
-Благодаря , добре съм.Трябва да призная , че имате нестандартни методи да посрещате новодошлите.Обикновено се справям и сама в подобни ситуации , но помощта ви не бе излишна.Чувствам ви се задължена , да ви почерпя питие , или ако мога да ви бъда с нещо друго полезна , ще се радвам.
Едвам сдържах трепета в гласа си , опитвайки се да изглеждам възможно най-хладнокръвна и спокойна.Не бе минал и час и вече бях длъжна някому.Бях бясна на Шейн , точно когато имах нужда от него , той реши да си направи паса.Сибирския , страховит бял тигър , показващ своята кръвожадност единствено към пеперуди и други твари , но не и към навлеци които ми правят проблеми.Сега рой стоеше в ъгъла , привел глава , явно осъзнал вината си.Реших да го оставя още малко на съвестта му.

-Благодаря , добре съм.Трябва да призная , че имате нестандартни методи да посрещате новодошлите.Обикновено се справям и сама в подобни ситуации , но помощта ви не бе излишна.Чувствам ви се задължена , да ви почерпя питие , или ако мога да ви бъда с нещо друго полезна , ще се радвам. - каза младото момиче и в гласа и погледа й се долавяше дилема. Ту беше доволна, че красив, висок мъж й се притичва на помощ като някой рицар на бял кон, без конят, ту се усещаше и недоволство от това, че трябваше да спазва етикета на "дълга" към спасителя си.
Той махна с ръка пред лицето си.
-Не, не. Няма нужда да ми връщате жеста. Но ако искате да изпиете нещо с мен, моля, заповядайте. - той й посочи бара, на който се намести удобно.
-Две, чаши бяло вино, Нео. Надявам се, нямаш нищо против от избора ми? - обърна се той към Арадел. -Между другото името ми е Лезандър д'Арвил. Мога ли да попитам какво правите в нашият така подреден град?

Постави ме пред свършен факт , нищо ,че избра любимото ми питие.Настаних се послушно на стола до него , придърпах чашата си и жадно отпих.Имах жестока нужда от питие...а виното тук ...мммм... сякаш разказваше някаква магическа приказка в устата ми , симфония на сетивата.Не съм от онези винени естетици , които обличат вкуса на виното в глупави метафори за дъх на дъб или пръст от пустинята до Мексико...Не..С глътката си забелязах ,че съм преполовила половината чаша , а виното ме прави приказлива. Погледнах през прозореца и видях ,че нощта е започнала да пада...с нейното падане дойдоха и притесненията за местоположението на моето нощуване което за момента не бе известно.И мисля ,че вече беше време да го удостоя с отговора си , предполагам ,че вече ме има за бавноразвиваща се заради "бързината" на отговорите ми.
-Няма и 5 минути от както си поръчал виното и чашата ми вече е до половината, мислиш ли ,че не ми е допаднал избора ти?!.Не очаквай да се изправя и да кажа "Здравейте , аз съм Арадел и съм алкохоличка ".Да , името ми е Арадел и имам слабост към виното.Идвам от друг непознат за вас свят , свят на нищета и хаос. И май донесох малко от този хаос и във вашия подреден свят.Въпроса е ,че нямаше място за мен....имам дарби които бих желала да развивам и това място е подходящо.Има и друга причина , но тя е прекалено лична за да ти я поверя още от сега.-наистина беше лична , преди 10 години майка ми тръгна по същия този път и повече никога не я видях-Приличаш ми на човек на когото бих могла да имам доверие и бих могла да го помоля за услуга или помощ.Наистина знам ,че ще ми стане в повечко за тази вечер , но се чудех дали би могъл да ми намериш някакъв подслон за вечерта или поне да ме опътиш за близък хотел , в които разбира се приемат големи бели тигри .
Още не си бях довършила изречението и ниска гърбата жена ме сграбчи за ръката (явно хората тук имаха скрит култ към ръцете) и разтвори дланта ми.Нямах време да реагирам а и ми приличаше на онези знахарки от филмите , в опушени малко стаички , надвесени над кристално кълбо , с голям нос и брадавица на върха му.Оказа се наистина ,че е такава...стоеше и се взираше в дланта ми.Двамата с Лезандър я набл'давахме с интерес и очакване нещо да каже.И в следващия момент , тя вдигна уплашен поглед към мен , и започна да крещи някаква дума явно на чужд за нас език , но ясно се разбираше ,че значи смърт.След това се приближи до ухото ми и заговори с груб акцент ,да се пазя от мъж и жена които не ми мислят доброто и още нещо което не разбрах , защото тя се обърна и почти претичвайки излезе от заведението.Наистина бях като ударена с мокър парцал , не е много приятно обезумели знахарки да вещаят смъртта ти , при положение ,че си дошла в същия ден в нов град с надежда за нов истински живот.Шейн усети притеснението ми и дотича при мен , слагайки си главата в скута ми.Имах сериозен повод да изпия останалото в чашата ми на екс....

Белокосият мъж забеляза притеснението й от онази гледачка.
-Я, стига. Не й обръщай внимание. - почна да я успокоява той. -Сигурно обикаля навсякъде и говори едно и също. Веднъж една ми беше предсказала, че в най-скоро време брат ми ще умре, а аз изобщо нямам брат.
Лезандър отпи от виното, което за разлика от това на Арадел още беше на половина. Студената му красота озаряваше кръчмата и почти всички женски погледи бяха втренчени в него, но не биваха венчавани с обратен отговор. След малко и чернокосият младеж, който по-рано галеше Шейн тупна на бара, като грубо избута брат си и зае мястото му.
-Значи си търсиш къде да препитаваш, а? Хъх. Не си за кръчмите малката. Бягай в гилдията да се учиш и опитомяваш тигъра си. Личи си, че си маг от 100 км. - изказа се леко нагло той.
-Лео! - изгледа го строго Лезандър, въпреки, че му беше клиент.
Бармана, чието име Арадел най-накрая разбра се обърна рязко към него.
-Какво? - попита безцеремонно той, надвеси глава през барплота и шумно подуши момичето от гръдния кош до края на главата й. -Земен маг! Мирише цялата на трева и билки.
-Виждам, че пак си в твоето скептично и досадно състояние. - каменното изражение на д'Арвил можеше да прониже и най-твърдата стомана. Беше величествен и страшен в същото време. От както го беше видяла Арадел, той нито веднъж не се усмихна.
-Нещо против държанието ми ли имаш?
-Да и против езика ти.
-А ти по-добре дръж своя зад зъбите, графе. Не забравяй с кой разговаряш.
-Ти не забравяй с кой разговаряш.
Напрежението между двамата се усещаше. Никой не отстъпваше. Красавицата се чудеше какво да направи, как да се намеси, за да не стане поредния бой. Животното леко ръмжеше усещащо искрите във въздуха, но не нападаше. Явно мястото не беше толкова подредено все пак. Всеки момент се очакваше сблъсък, но тогава русокосият близнак избута леко брат си и се захили като пълен идиот, като размахваше нескопосано ръце.
-Хайде, хайде. Всички сме приятели тук, нали?
Лео се врътна демонстративно с гръб към Лезандър.
-Приятелите понякога могат да бъдат много досадни.
Последва няколко минутна тишина, в която двамата се успокояваха самостоятелно, а Нео благоволеше, че не избухнаха и благодарен на съдбата избърса изпотеното си от притеснение чело. След още няколко минути чернокосият близнак отново погледна към Араде, която все още стоеше неразбираща какво се случва и лукавият му, интригантски поглед се появи едва забележимо.
-Е, Арадел щом искаш да подобриш уменията си, г-н графа тук, може да те заведе до Сто слънца. Нали така, приятелю? - обърна се той и се излегна на дървения бар. Лилавите очи на мъжа се свиха недоволно, но не каза нищо. Обърна се към младата госпожица до него и й подаде ръка.
-Хайде да се махаме от тук.
Тя хвана дланта му и в следващия миг двамата и Шейн незнайно за нея как се разпръснаха на ситни малки пеперудки. Вече не бяха в заведението. От тях останаха само двете стъклени чаши - едната празна, другата пълна до половина.
-Яре, яре - замрънка Нео. - Ужасен си понякога, знаеш ли?
-Все тая. - махна както и преди близо половин час Лео и се запъти към килера със самодоволна усмивка.

Незнайно как , умът или краката ми бяха виновни , но пак се озовах пред онази противна кръчма.Сега беше малко след обяд и се чудя дали ще има толкова народ колкото миналия път.Наистина се колебаех дали да вляза отново и се чудех дали ако го направя няма пак да си навлека куп неприятности.Но изминалите събития ми бяха вдъхнали глупашка смелост и самочувствие , за това отворих вратата.Лъхна ме познатата миризма на алкохол и дим от цигари замъгли съзнанието ми.Насочих се към бара и по пътя се загърнах със шала така ,че косата ми да е скрита.Само новопридобития бял кичур , издайнически се спускаше пред лицето ми.Този път възгласите не спряха при влизането ми като миналия път.Явно успещно се бях вписала е обществото.Седнах на бара , Лео и Нео бяха заети да се занимават с някакво момиче , типично за тях.Исках да се видя с някой който познавам , да водя нормален разговор.Огледах се наоколо , барът бе пълен толкова колкото и миналия път.Само където простакът от миналия път липсваше.Погледът ми случайно се насочи и към онзи тъмен ъгъл от който се бе появил Лезандър , но сега той бе празен.Но в тъмнината сякаш ми се привидя пърхане на малки лилави крила...но сметнах ,че това се дължи на цигарения дим , заемащ различни форми мамещи окото.Едно младо момиче стоеше до мен и пушеше цигара след цигара...погледа й беше тревожен а от едната й страна се спускаше самотна сълза.Явно бе усетила ,че я наблюдавам и се обърна към мен бършейки сълзите си.Явно не знаеше как да реагира затова отвори табакерата си и ми предложи цигара.Погледнах колебливо към металната кутийка и в пристъп на слабоумна слабост си взех една...Младата жена вдигна кибрита си , драсна клечка и запали цигарата ми.Преди не бях пушила , дръпнах си явно прекалено силно и димът сви дробовете ми като невидим юмрук.Закашлях се , имах чувството ,че ще умра...Опънах втори път и този път не беше така брутален като миналия.Момичето се забавляваше от опитите ми да изглеждам умел пушач.Зарадвах се ,че съм успяла за малко поне да я разсея от тъгата й.Но нямаше и миг и ето ,че тя отново бе потънала в морето на собствената си мъка.Реших ,че е изгубена кауза и ,че е по-добре да я оставя насаме с тревогите й.Извърнах глава и установих ,че Лео вече стоеше пред мен , подпрял главата си с ръка.Очите ни се срещнаха и се зачудих дали ме е разпознал....

Арадел си мислеше, че Лео я наблюдава. Всъщност той небрежно гледаше напред без да вижда нищо конкретно и въртеше със зъби обицата на долната си устна. По едно време момчето усети постоянен очен контакт, който го изнерви. Той премести погледа си само с няколко милиметра наляво и впи черните си очи в момичето, което онзи ден създаде проблеми в заведението му. Не че не се справи с тях без проблем, но не му се занимаваше излишно. Той изплю обицата демонстративно и тя зае нормалното си място и провлачено заговори на Арадел:
-Виж ти какво е довела котката. Затъжи се за сблъсъците и гостоприемните пияници ли? - сарказмът му пронизваше, а изражението му изглеждаше толкова спокойно. Русокосият му брат мина зад него, носещ каса с бира и докато минаваше се спря за момент, за да му направи забележка.
-Не забравяй, че ни е клиентка.
-Така ли? - възкликна ентусиазирано Лео, скокна във въздуха и преземи малкото си дупе на бара. -Какво ще пие нашата клиентка тогава? - ироничната му усмивка озаряваше заведението с неподправеност и вътрешен интелект. Него или го обичаш или го мразиш, за разлика от брат му, който беше много по-приятелски настроен към всички.

И това трябваше да ме уплаши или пък да ме засегне по някакъв начин , така ли?По-скоро Лео ми беше забавен и реших да се включа в игричката му.
-Ако мога да си намеря единствено белята тук , тогава не виждам защо трябва да продължавам от тук нататък да ви правя оборот?!Съвсем спокойно мога да си врътна малкото дупе и да се запътя към "Наргиле"...Така ,че ако обичаш сипи ми чаша бяло вино и моля то да върви с по-добро отношение към "клиентката" ти!-казах му съвсем меко и спокойно.
Не исках да се заяждам , просто да се отърся от репутацията на безпомощтно момиченце която си бях създала.

Лео се наклони напред втренчен в дупето й.
-Абе не ти е много малко да ти кажа, хахахаха- засмя се искрено той. Обичаше да се гаври с хората и все пак не забравяше и работата си. Скокна от бара така както и се беше качил и й наля чаша бяло вино със стайна температура - точно както трябваше да е и я постави на дървеният плот. После наля още една за себе си, приближи я до нейната, която все още си стоеше самотно на място и чукна двете стъкла едно в друго.
-За малките дупета. - извика той като вдигна чашата си високо във въздуха, а след думите му се чу едно звучно и бурно "Йееееее" от другите посетители. Всички в заведението, включително и барманчето, изпиха кой каквото имаше на екс,след което тряснаха чашите на масите. Арадел стоеше и гледаше тази непозната, но интересна за нея традиция. Но чернокосият хубавец не свърши до тук. Той се покачи на един стол, така че да се извисява над всички и пак се провика:
-За всички по една безплатна бира. Аз черпя!
Още едно, още по-гръмко извикване на задоволство се разля по стените на кръчмата, а Нео зарадван от отношението на брат си тръгна да раздава бирите.

Много добре бях наясно с размерите си , така ,че закачката му не ме засегна особено.Атмосферата бе малко по-различна от последното ми посещение , някак си по-приятелска и сплотена.А и малко , по-малко почнах да разплитам сложния възел криещ се в погледа на Лео.Той не държеше да ме обиди или засегне...не беше и лош човек.Не исках да гледам по на дълбоко , не е хубаво да знаеш абсолютно всичко.Също се надвесих над бара и вперих поглед в неговото дупе...не беше един от най-здравите мъжаги , сравнително слабичък . но това бе за заблуда на алкохолизираните ентусиасти , защото в него се криеше голяма сила.
-Да , наистина...за малките дупета-все още надвесена прецених аз.
Ударих леко чашата си в бара и глътнах течността на екс , както повеляваше "традицията".За миг светът се залюля , но после всичко се върна на мяатото си.Бях жадна за още...бях жадна за кипящия живот около мен , за виното...

Ето и че пред нея се озова бутилка изстудена бира. Нео беше изчакал да си изпие виното и чак тогава и я даде. Както вече казахме той беше къде къде по-приятелски настроен, затова постави лактите си на бара като пиеше малко по малко пивото си и я заговори.
-Как върви животът ти за сега тук? Като гледам вече има нещо различно в теб. - посочи усмихнато белият кичур, който трудно се забелязваше заради русата й коса. Момчето извади кутия с цигари и запали една. Почти моментално след това брат му го видя, протегна ръка и му грабна цигарата изпод носа. Намръщено му се сопна:
-Ти нали ги отказваше?!
Русокосият придоби безразличен поглед, протегна и той своята ръка и си взе светкавично цигарата обратно. Беше нещо като игра.
-Не се получи. Та какво казваше - обърна се пак към Арадел игнорирайки по-големият си брат. Лео го гледаше скептично, с леко вдигната лява вежда и ляв крайчец на устата си.

Не си падах особено по бирата , но не исках да обидя двамата собственици , за това повдигнах несигурно бутилката и отпих солидна глътка.Мехурчетата погъделичкаха езика и гърлото ми и се настаниха меко в корема ми , създавайки лека топлина.Не знам защо , но предположих , че се дължи на изгълтаната набързо чаша вино , бирата ми се стори примамно вкусна.Цигарата все още гореше в ръката ми , дръпнах си и димът влезе в тялото ми като парче кадифе , чувството адски ми хареса.Ако продължавах със същата скорост , скоро щях да си имам нов порок.Усмихнах се на приветливия русокоско и отново отпих от бутиклката преди да му отговоря.
-Как да върви...честно казано не мога да се оплача ,че скучая тук.Може би новата ми придобивка го подсказва.Мога да се похваля ,че вече съм част от гилдията Феникс.Но смятам ,че за напред ще ми става все по-интересно и по-интересно.Надявам се и вие момчета да допринесете за това-намигнах му приятелски.
Огледах се отново , човек можеше да си каже ,че чакам някого..но не , правех го инстинктивно.Момичето което стоеше до мен вече лежеше на бара унесено в сладка пиянска дрямка.Сега поне в съня си изглеждаше щастлива и безгрижна.Въздъхнах тежко и се обърнах отново към Нео:
-Главно за това ли хората посещават вашия бар?Да се опитат да удавят мъката си и като се опитат да установят с угорчение ,че тя плува по-добре и от делфин.Чувала съм ,че барманите са наполовина психилози , ако наистина беше така , нямаше да има такива гледки като тази до мен.Не е ли така?Не казвам ,че сте длъжни да слушате тревогите на хората , просто се чудя дали има и друг начин.Тъжно е!-отпих голяма глътка от шишето и погледът ми отново започна да шари из заведението.Не бях яла почти нищо и дори и малкото количество алкохол което бях поела започна да се настанява послушно в долната част на краката ми.Не бях пияна , но имах чувството ,че си имам личен облак някъде под мен , който ме издига и издига.Без да питам си взех една сигара от кутията на Нео , запалих я майсторски и издишах димът в лицето му с блаженство.

Нео погледна към тупналата глава на бара девойка.
-Кой? Тя ли?! -махна небрежно с ръка той. -Тя е така заради брат ми. Почти всяка вечер е тук и почти всяка вечер страда заради отказите му. Не се притеснявай.
Блондинът се обърна към брат си.
-Пак е тук. - посочи клюмналото момиче. Лео се намръщи излезе иззад работното си място, отиде до спящата красавица и въпреки привидно слабото си тяло я вдигна както се вдига булка, с нереална лекота. Изнесе я и след около пет минути се върна.
-Погрижих се. - заяви той и мина покрай Арадел като я стрелна с поглед. През това време Лео наблюдаваше аматьорските й опити за пушене. Мислеше си, че вече се е научила, но държеше цигарата грешно, пускаше димът по-бързо отколкото трябва и я гасеше преди да я е изпушила цялата. Като дете което се учи да кара колело.
-Пушила ли си нещо по-силно от нормален тютюн до сега? - попита я той и извади от джоба си една странно свита цигара- сякаш ръчна и неравна навсякъде.

Човек гледа различно на света след няколко питиета.Реалността се свлича грозна и размазана и отстъпва мястото си на един друг свят , личен и индивидуален като всеки един от нас.Избираш сам неговата окраска , тъжна или усмихната...човек сам избира своето пиянство.Чудех се само аз за какво пия?За това ,че започвам нов живот?За това ,че искам да удавя в алкохол и задуша в цигарен дим за сега единствената пеперуда пърхаща в стомаха ми...трябваше да го сторя точно сега , преди да е станало късно и да станат цял рояк.
Погледнах момчето срещу мен с премрежен поглед.Не бях пияна , просто замаяна , безгрижна и лека.В ръцете си държеше смачкана цигара , сякаш цял ден я бе носил в задния си джоб и чак сега се сети за съществуването й.Много добре знаех какво е това.Никога преди не бях пробвала , но сега нали бях решителната и смелата.Може би нищо нямаше да ми стане от 1-2 дръпки , пък и съм виждала хора под въздействито на такава цигара , приличаха на малки деца и разправяха ,че гонели някакви щрауси.Значи това малко цилиндрично нещо ще ме отведе в друг още ма магичен свят...Мислите пълзяха в главата ми като гъсеници , бавни колкото бе бавен изказа на Джасра.Накрая решителната Арадел взе нещата в свой ръце и просто вдигнах запалката от бара и вдигнах огънчето точно пред лицето на Нео.
-Пали!Но имам и друг въпрос към теб , случайно можеш ли да ми кажеш дали знаеш как да стигна до една местност тук-русокоското внимателно ме слушаше докато упорито правеше ситни дръпки от цигарата-Един водопад , който посред вечер ти се струва ,че еодата е златна и е заобиколен от чудодейна природа?
Изведнъж изпитах неистовото желание да отида там , не заради Лезандър ,а заради онзи покой който струеше там дори и от малките капчици на животворната вода.Ръката на Нео разпръсна мислите ми като ято птици ,подавайки ми джойнта.Дори не се замислих и го приближих към устните си , копирах движенията , които младото момче правеше току що.Но явно поех твърде много дим , защото веднага след което се закашлях.Почти щях да падна от стола.Врътката се разигра поне 4-5 пъти след което устата ми започна да пресъхва , не чувствах краката и ръцете си и не можех да фокусирам погледа си.Бях по-безпомощтна от всякога , дори не знаех дали ако се опитам да издам звук ще успея.За това просто тихо започнах да се кикотя.

Арадел си дръпна за пръв път и се закашля като коминучистач, който поглъща сажди. Нео не можа да сдържи силният си смях. После взе да му хваща цаката...май...не беше много сигурен.
-Случайно можеш ли да ми кажеш дали знаеш как да стигна до една местност тук. Един водопад , който посред вечер ти се струва ,че водата е златна и е заобиколен от чудодейна природа?
Нео се изцикли и погледна учудено свитата цигара.
-Да не би и преди да е пушила? - зададе сам на себе си въпроса. После я изгледа и видя размазаният й поглед свлечен почти до минимум, натежаващите й крайници и жадните опити да оближе устни.
-Явно не! - засмя се.
По някое време, в което Арадел се опитваше да извади членоразделна реч Лео се врътна покрай тях. Погледна бодрият си близнак, погледна и сякаш хипнотизираната девойка, погледна и умело свития джойнт. Грабна го и вдиша няколко пъти като го върна обратно на мястото му - а по-точно между двата пръста на по-малкият му брат.
-Да не си въобразява, че гони щрауси? - учуди се той.
Нео вдигна рамене:
-Или това или си представя златни водопади.
-Златни водопади? - повтори заинтересовано.
-Не ме питай братле, не знам. - бе отговора, който получи.
-Наблюдавай я! - нареди Лео накрая и отиде до една маса заета от три момичета, като седна до тях и само след няколко секунди момичетата почнаха да се смеят засрамено и да се изчервяват.
-Как няма да я наблюдавам. Толкова е забавна. - каза си блондинът. Наля една чаша с вода и я тупна пред Арадел. -Ей, добре ли си? - ухили се насреща й той.

Стоях и втренчено се взирах в чашата вода пред мен.Все едно се опитвах със силата на мисълта да я домъкна до устата си.Все още не се осмелявах да помръдна , защото опиатите които бях погълнала или изпушила през последния час , създаваха усещането ,че от двете ми страни стоят два големи чука и ме чакат само да помръдна за да ме нокаутират.Очите ми лазеха ту по чашата , ту по тялото на младото момче.Сега те бяха единствената част от тялото ми , която успявах да движа успешно.Ръцете и краката ми тежаха ужасно , сякаш група работници са минали неусетно и за части от минутата са ги цементирали.Трябваше да направя поне един последен опит преди да се предам напълно , а усещах ,че това ще е скоро.Сухотата в устата ми ми подсказа ,че е време.Опитах се да изпратя мисловен сигнал до десния си крайник и да го закарам до чашата , но без успех.Вторият ми опит също бе последван от провал.И така , на третия път доказах една всеизвестна максима ,че всичко става от третия път.Взех чашата в ръце , направих една голяма глътка и тъкмо бях на път да я върна на бара невредима , когато майката гравитация каза тежката си дума и прибра крехкия съд при себе си с гръм и трясък.Погледнах на долу и успях да кажа само едно "Уупс" и да се изкикотя.
-Ти....ти си мнооо лош!Водопад е ....той..ее истински ако искаш да знаеш , а на мен ми е зле.-това беше последното нещо което казах и главата ми тропна глухо на бара.Имах сила за поне още едно изричение , но усетих ,че започнах да се излагам и млъкнах.

-Ииии....тя е аут. - засмя се Нео.
Хората почнаха да прииждат и кръчмата стана още по-оживена. Арадел не можеше да помръдне. Чувстваше как тежестта на гравитацията всеки момент ще си каже думата и ще се повлече на земята най-безцеремонно. Лео огледа малката си собственост и забеляза позата й.
-Извинете ме дами - обърна се той към компанията си и стана. Отиде до нея, изцъка няколко пъти и заговори брат си като я посочи.
-Отряза я, а?
-Май, май. Така ли ще остане?
Лео въздъхна. Само неприятности с това момиче.
-Не!
Той я подхвана и я вдигна на ръце.
-Хайде, магче, време ти е да се прибираш.
Намести си я, така че да му е удобна и се запъти към вратата.
-Ще се върна след час. - осведоми русокосият си брат и излезе.
-Яре, яре - усмихна се след тях Нео

Тес й отвори вратата и двамата влязоха в заведението. В момента, в който се появиха много от клиентите почнаха да поздравяват Тес, някой го тупаха по рамото. Едно момиче даже му се хвърли на врата и се нацупи, че скоро време не го е виждала. Той й се извини и обясни, че е бил доста зает с мисии, но сега е тук и ще се мярка по-често. Той хвана Арадел за ръка и я прекара през хората като стигнаха до бара.
-Охо, виж ти с кой бил Тес. Не знаех, че вие двамата се познавате. - усмихна се многозначително Лео като се обърна към тях. Може да се каже, че лека изненада се изписа на лицето му при вида на тези двамата заедно. После се обърна към момичето.
-Предполагам, че си искаш ключа. Ето! -остави го той на бара, след което я огледа с тази впита черна рокля. - Не е зле констатира накрая.
Изведнъж и Нео се появи.
-Охоо, Тес, как си мой човек? - здрависаха се те. - Виждам, че си се справил с работата, която вършеше.
-Така изглежда. - усмихна се мъжът.
-Супер. Е какво ще бъде?
-За мен джин с тоник и лимон.
-А за теб? - обърна се към Арадел той.

Имаше повече хора от обикновено.Тес имаше толкова познати ,че ме заболя лицето да се усмихвам.Докато се доберем до бара сигурно бяха минали двайсетина минути.Сред всички тези хора , смях и музика , отново се почувствах невидима.Не знаех дали забелязват усмивката ми , но се усмихвах.Седнах на бара с облекчение и там беше първия човек , който сигурно ме забеляза и заговори:
-Охо, виж ти с кой бил Тес. Не знаех, че вие двамата се познавате. - усмихна се многозначително Лео като се обърна към нас. Може да се каже, че лека изненада се изписа на лицето му като ни видя ,че сме заедно. После се обърна към мен.
-Предполагам, че си искаш ключа. Ето! -остави го той на бара, след което ме огледа с най-нахално. - Не е зле констатира накрая.
Хората тук бяха толкова разкрепостени и освободени.Изпиваха тялото с поглед сякаш е нещо нормално и бях длъжна да го приема.
-Благодаря ти!Ето ти парите за виното , плюс бакшиш за това ,че ме замъкна до стаята ми.Малко прекалих снощии се извинявам ако си имал неприятности заради мен.
Изведнъж получих нещо като дежа вю , което ме накара да погледна към онзи тъмен ъгъл , но без успех , завесата от дим и хора ми пречеше да видя каквото и да е било.Може би трябваше да приема ,че Той е просто добър човек , помогнал ми в труден момент и за когото ще си спомням винаги , защо тогава мислех за него?Тръснах леко глава сякаш да се отърся от мисълта и се съсредоточих върху това какво ще пия.
-За меен..мм..някакъв сок .Просто не мога да приема какъвто и да е било алкохол , още ме държи от сноши.-усмихнах се аз.След което се обърнах към събеседника ми , който ме гледаше странно.-Жалко ,че тук не правят какао нали?
-подхванах шеговито.

Лео поклати глава.
-Не искам повече от колкото ми дължиш. - и й върна бакшиша. Малко след това брат му й поднесе многоцветен безалкохолен коктейл.
-Да и тук можем да правим такива баламочи, макар че рядко ни се налага. - намигна й той.
-Жалко, е тук не правят какао, нали? - пошегува се тя.
Тес се засмя и се обърна към русото барманче.
-Нео, приятелю, ако искам какао ще ми направиш ли?
-Разбира се, друже.
-Ето видя ли, Арадел? Явно всяко правило си има изключения. А и не искам да съм известен като алкохолик. - не й остана длъжен той, но в гласа му не се усещаше подигравка или нещо подобно.
-Е, какво те води тук, друже, отдавна не съм те виждал? - продължи с въпросите малкия брат.
-Искам да й покажа града.
-Хубаво правиш. Има нужда. Така де, едва ли знаеш много за това място нали Арадел?

По разговора между Тес и барманите , мога да съдя ,че се познават от доста време.Харесваше ми копманията на момчетата , самото място просто те предразполага да бъдеш себе си.Не знам дали е мястото или алкохола , но определено си беше харизматично.
-Така де, едва ли знаеш много за това място нали Арадел?-усмихна се дружески Нео.
-Бях тук-там , запознах се с малка част от природата ви.Хората няма смисъл да ги коментирам , за да не обидя някого.Но опредлено бих желала да науча историята на това място.-отпих от безалкохолния коктейл.-Ммм , това няма нищо общо с нещата които съм пила до сега.Предполагам ,че е една от поредните ви малки тайни.
Огледах пак пространството с надежда и очакване.
-А тук може ли да се танцува?

Танци! Най-нормалното и красиво нещо на света, нали? Нео се зачуди кога за последно в тяхното заведение някой се беше осмелил да танцува. Не защото ги беше срам или не беше позволено. По-скоро хората бяха забравили този тип развлечение. Може би бе време да върнат този обичай. Русокоското благодари мислено на Арадел за тази идея и щракна с пръсти. От ръцете му заизлизаха почти невидими радио вълни и жизнерадостна, ритмична музика прозвуча толкова отчетливо, че чак се пропи в дървените стени. Хората надигнаха глави и в очите им се прочете блясък. Някак отминал и точно затова толкова истински. Чувстваха как телата им по своя воя и желание малко по малко почват да се раздвижват. Нео скокна на бара и се провикна:
-Танцовата вечер в "Братска любов" започва сега. Тъй като идеята е на милата ни Арадел тя заслужава първия танц.
Тес се усмихна при тези думи и хвана придружителката си нежно за рацете като я заведе по средата на помещението, а всички им направиха място като образуваха достатъчно голям кръг.
-Не се притеснявай, няма да те изложа. - прошушна в ухото й като положи ръка на кръста й, а с другата си държеше нейната високо във въздуха. Направи няколко бавни крачки като водеше умело. Забързваше с всеки такт и не след дълго двамата се впуснаха във вихрушка от чуден танц, който украсяваше всичко наоколо. Тес майсторски я въртеше, правеше реверанси, поддръжки и всичко, което се очаква от един добър танцьор.

/Песента, на която танцувате https://www.youtube.com/watch?v=o3zasN-84HY Гери, поеми инициативата : )/

Събитията се развиха с такава скорост , в един момент стоях и кротко пиех безалкохолен коктейл на бара и един мой , малък прост въпрос ме беше изпратил на импровизирания дансинг.Ситуацията бе точно отражение на едни от най-смелите ми мечти , винаги съм си представяла как танцувам пред много хора , било то в бар или другаде и накрая всички изпадат във възторг от уменията ми.Но до сега единствената ми по-голяма публика бяха цветята в градината на баба ми.
Тес въртеше тялото ми в такт с музиката , ръцете му шареха из цялото ми тяло , бях като кукла в ръцете му.Беше наистина умел в стъпките си , пък и не по-малко харизматичен , хората от неговата страна вече не се поклащаха тромаво , а пристъпваха свенливо от крак на крак.Огънят в очите му , сега беше пожар , изпепеляващ съзнанието ми.Оставих го да ме води почти до края на песента , след което реших ,че е време за смяна на ролите.Хвърлих му един лукав поглед и насочих вниманието си към Нео от когото идваше музиката.Завъртях пръста си във въздуха , знак да смени песента...бармана явно бе разбрал мислите ми , защото няма и секунда песента за която си мислех , започна да изпълва цялото пространство.Тес гледаше с недоумение , за това просто положих пръста си върху устните му в знак да замълчи.Стоеше неподвижно по средата и ме изпиваше с очи.Беше като красив пилон , поне аз за това го използвах , гъвкаво се въртях около него , отърквах се най-безобидно в тялото му , но погледа ми ме издаваше , исках да ме издава.След което издърпах един стол и го подканих да седне на него.Танцът ми бе страстен и може би малко еротичен , но не и мръснишки.Поклащах съблазнително бедра , освободих косата си от стегнатия малък кок и тя също се включи в танца ми.Галех се на Тес като котка , закачах се с хората около мен , няколко момичета също последваха примера ми и се оставиха на музиката да ги обладае.Не ме интересуваха погледите на останалите , дори не ги усещах , в момента се забавлявах.Малко преди края на песента обкрачих Тес , с лице към него , зарових нежно пръсти в косата му и прошепнах:
-Благодаря ти ,че бе така послушен.-и го целунах леко бузата , след което се насочих към бара за да отдоля жаждата си.

-Това е песента на която танцувам