"Братска любов"

First topic message reminder :

Най-предпочитаното заведение от младите. Държат го чаровните близнаците Нео и Лео, които знаят как да забавляват себе си и клиентите си. Тук освободеното държание е задължително. Винаги е весело и шумно. Идеалното място за събиране с компанията за по бира или нещо по-силно. Цените са приемливи, напитките са студени, храната е предимно снаксове и ядки, но това не е ресторант все пак.

Нео(русият) и Лео(чернокосият)

Аш падна тежко на земята, а доминанта му яростно като разярено животно се наведе заплашително към него. От устата му капеше пяна от бяс. Той хвана припадналото момче за косата и болезнено издърпа на горе главата му. Извади дагера си и го приближи до гърлото на мага. Всеки момент щеше да се прости с живота си. Но миг преди това да се случи берсерка усети тъп удар по гърба. Стана му топло от течащата кръв, после студено от липсата на течност в тялото му. Захвата се отпусна и дагера звучно падна на земята. Огромния труп се стовари на пода. Отворените му очи показваха последния блясък на неочаквана изненада. Накрая и той изгасна. Над тялото му деспотично се извисяваше Галчмай. Всичко свърши. Шестимата берсерки се бяха простили с живота си. Лео, окървавен, но без нито една рана се наведе и изправи Аш. Поля лицето му със студена прясна вода и младежа се разбуди. Огледа се. Труповете, ранения рус барман, Лаура, която злобно срита един от нападателите, за да провери дали е жив, Викторин забиващ ножа си в поваления от Аш войник, само за всеки случай. Клиентите отдавна бяха избягали. Карадок довърши собствения си противник, а после тежко седна на пода. Викторин коленичи до него и объркано се втренчи в меча, който стърчеше от корема му.
-Май ми видя сметката. - каза Карадок и изскърца със зъби от болка.
-Боя се, че е така. - тихо се съгласи Викторин.
-По-добре ме оставете тук. Имам доста неща, за които да помисля.
Викторин кимна и каза:
-Ти беше добър приятел.
-Ти също....като за рейнджър.
Галчмай клекна до тях.
-Мога ли да помогна с нещо?
-Можеш да се грижиш за жена ми, Гал. Пак е бременна. Можеш да.... - искрицата в очите му изгасна и последния дъх излезе шумно от гърлото му.
Галчмай изпсува, после попита:
-Мислиш ли, че са се сетили кои сме?
-Може би - отвърна Викторин -Но по-вероятно е било поредната проява на естествената берсеркска склонност към междуплеменна ненавист. Хайде по-добре да хващаме пътя.
-Колко остава до Прокълнатите територии?
-Много. Освен ако боговете не ни се усмихнат.
Двамата се изправиха и се обърнаха към спасителите си. Рейнджъра се поклони.
-Благодаря ви, приятели. Няма да го забравим. Съжаляваме, че станахме повод на касапница в града ви.
Лаура като най-висшестояща от присъстващите се приближи до тях и изгледа мъжа в тъмно кафевите очи. Сви юмрука си и силно го стовари върху бузата му. Той залитна, страната му пулсираше, но прие смирено тази постъпка. Заслужаваха си го. Заради тях сега трябваше да обясняват шест мъртви тела, няколко ранени мага и още един повален гладиатор.
-Хайде тръгвайте. - каза тя след малко. -Ние ще се погрижим за приятеля ви.
Двамата другари тихо събраха оръжията си и напуснаха заведението като благодариха още веднъж. Нео огледа разбитото си заведение и изруга недоволно. Отиде на бара и почна да промива раната си с най-силната ракия, която имаха. Извади една бутилка уиски и няколко чаши за останалите, както и за себе си. Имаха нужда от нещо силно.
-Берсерци... - изплю се на един от труповете брат му, повдигна Аш и го заведе да седне. Алкохола се разля в стъклото и всички почнаха да пият тихо. Чакаше ги дълга нощ в оправяне на бъркотията. Единствената жена в компанията отиде до новоприетия си колега.
-Добре ли си? - попита го тя, без да показва нито капка на притеснение. Въпроса й по-скоро беше формален.

Лео ми помогна да стигна до бара, след което наля питиета за всички.Грабнах своята чаша като отпих една голяма глътка от нея.Алкохола притъпи малко болката която изпитвах, но не мога да отрека че ми стана по-добре и по-спокойно.
Лаура се приближи до мен.

- Добре ли си ? - попита ме по онзи неин начин.Сухият, който срещнах в началото в приемната зала.Сякаш го направи все едно да отбие номера.
Усмихнах и се вместо отговор и се присегнах за една свободна чаша след което я поднесох към ръцете и.Взе я без да казва нищо, а аз просто почуках с моята за наздравица по бара.

- Каква е мисията която Ви очаква?

Тя отпи голяма глътка. Четиримата стояха и мълчаха.
-Каква е мисията, която ви очаква?
-Не тук! - каза Лаура. Това определено не беше подходящото място за обясняване на секретни задачи. Още повече, че от това до някъде зависеше съдбата на цялата територия. Макар вярваше в дискретността на двамата братя първото правило на войната бе да не се създава паника. А Лаура знаеше кога да мълчи. След като пресушиха бутилката Нео и Лео се захванаха да изнасят труповете навън.
-Ще докладваш ли за това? - обърна се към жената чернокосият мъж.
-Не! - категорично отвърна тя. Разтвори длани и почвата под труповете почна да се разтваря. За няма и минута се образува голяма дупка, която погълна умрелите. С още едно движение пръстта ги засипа, а земята зае предишният си гладък, леко напукан вид.
-Това ще бъде техния вечен дом от тук нататък.
Върнаха се вътре. Време беше да премахнат кръвта и щетите. Нео замахна с ръце и една голяма вълна се изсипа от дланта му. Мина през всички места, на които имаше кръв. Червените локви почнаха да се изтичат от заведението навън и попиха в сухата почва. Лаура на свой ред повдигна счупените маси и столове във въздуха и ги преобразува в чисто нови. Всичко стана изрядно в рамките на десет минути. Минавайки покрай Аш тя се спря и му каза:
-Добре се справи по-рано.
След което изморена се сбогува с двамата бармани и си тръгна като очакваше неопитния маг да направи същото скоро.

/Аш свободно РП/

Още пред вратата се чуваха възгласите на хората.Песни, викове, еуфория и екстаз бяха основни гости тази вечер.Отворихме вратата бавно, бяхме тук за да правим шоу и хората трябваше да ни удостоят с полагащото ни се внимание.И без да си го търсим още като влязохме погледите бяха приковани в нас, нещо с което трябваше да свикна вече, но не спираше да ми прави удоволствие.Целият съспенс траеше около 3 минути, до момента в който не стигнахме бара.
Лео и Нео бяха твърде заети да ухажват две момичета, които се топяха на столовете си.Излгедах Дориан с досада...приближих се до Нео и го потупах по рамото.
-Мислих, че ще работим тази вечер, драги.-усмихнах му се аз.
Той ме поздрави и отиде зад бара където му беше мястото за да вземе поръчката на Дориан.Прегърнах я през рамо и я представих с гордост:
-Нео, тази вечер имаме гости...това значи, че няма да се държим особено прилично!Запознайте се ,това е Дориан!

Цялата обстановка не се различаваше особено от кръчмата в Найтмер с единствената разлика, че беше чужда. Да и вместо малка, лигава барманка, която не търпи някой да я засенчи тук "царе" бяха двама братя, които бяха почти като две капки вода. Поне на външен вид. Не ми трябваше много, за да забележа различията в характерите им. Запознах се с въпросния Нео като си поръчах голямо уиски. Не пропуснах да се запозная и с близнака му, който обаче беше доста по....как да го определя, по-сдържан в отношението си. Съвсем леко намръщените му вежди ми подсказваха за труден характер, недоверчив, често хаплив. Той определено ми допадна повече. Всъщност това беше може би първия маг, който видях откакто съм тук, който да не грееше със силата на слънцето.
Получих питието си и докато отпивах огледах помещението.
-Значи тук ще пееш.
-Не. Тук ще пеем.
-Моля!!!??? - ченето ми щеше да се отчупи от изумление. -Не, не, не. Това няма как да се случи.
Тя се намръщи и ме дръпна за ръката. Почна да ми обяснява, че е чувала гласа ми, че е хубав и няма от какво да се срамувам. Аз не се срамувах, просто не исках да се показвам толкова явно пред всичките тези хора. Когато пях в бара с Дрейк, тогава бях само аз, един стол и една китара. Тук имаше издадена, малка сценка, пияно и явно щеше да има танци и кълчения. Когато видя, че не е успяла да ме навие, почна с онзи нейн молещ се поглед, като на куче. След още няколко приказки, в които почна да става доста дразнеща се предадох и се съгласих.
В този момент вратата се отвори и през нея влезе не кой да е, а Скай и Тес. Те ни видяха, Тес махна на Ари, а Скай ми се усмихна дяволито и се настаниха на една маса, с пряк изглед към сцената.
-Чудесно! Просто чудесно! Само това ми липсваше! - оплаках се иронично. - Е, добре. Щом ще сме заедно в кюпа ми покажи поне как се прави.

- Е, добре. Щом ще сме заедно в кюпа ми покажи поне как се прави.
-Няма да ти покажа...ще ти припомня...
Усмихнах се дяволито на Дориан.Плеснах я закачливо по малкото дупе и се качих на новопоставената сцена.В мига в който стъпих на нея, всички замлъкнаха и зяпнаха към мен.Отворих уста и гласът ми се извиси в пространството, в началото без никакъв инструментал , но все пак магията на Нео бе в действие защото,той отекваше в цялото пространство.След това дойде и музиката, а с нея тялото ми започна да се движи в див ритъм из сцената.Мелодията бе толкова заразяваща , че вече имаше хора които си тананикаха и танцуваха пристъпвайки от крак на крак.Атмосферата олицетворяваше едно малко кабаре, нещо ново което хората щяха да видят в този бар.С танците си доказах на барманчетата, че не са сгрешили като са ме наели.От време на време търсех Тес в тълпата, гледаше ме с изненада и гордост, нали все пак бях "неговото момиче".Май беше заради това, че до сега не ме бе чувал как пея, даже и не предполагаш, че умея.


Песента която пея и танцът с нея:
https://www.youtube.com/watch?v=U3APrqTKtcA&feature=results_video&playnext=1&list=PL8410C34F0546CC30

Докато дамата на вечерта се опитваше да подлуди публиката, двамата близнаци се побъркваха зад бара.Заведението малко по малко се пълнеше, а гласът на Арадел привличаше все повече хора.Доста от посетителите бяха нови и бяха тук за да видят "Специалната вечер", както я рекламираше Лео.
Скай се мерна на бара за секунда, като подвикна на барманите :

- Ей, дребосъци!
- Хаха, небесни демонее! - провикна се в бързината Нео, докато подмяташе една бутилка в ръцете си.Докато разливаше от алкохола в няколко чаши на бара, той попита русокосия учител какво ще желае.
- Подай две бири за загрявка, а пък вечерта каквото покаже! - леко му намигна той, a след малко и две халби ледено студена бира се озоваха пред него.Той ги грабна, благодари на барманите и ги остави да си свършат работа.Когато се върна при Тес, видя че е намерил прекрасни места близо до бара.Народа вече беше заел почти всичките маси и късметът им си каза думата.Скай тропна с бирите по масата и се разплу върху стола.

- Хайде, наздраве! - подвикна той като повдигна пълната халба, удари я в тази на Тес и отпи няколко големи глътки.
Тес направи същото, но погледа му беше съсредоточен върху Арадел.Не откъсваше от нея очи докато тя се вихреше на сцената и описваше с поглед всяко едно нейно движение.

- Ей, друже...ще я глътнеш с този поглед! - подвикна Скай, облягайки се на масата. - Да не би нещо...а?
Тес леко се стресна от думите му, но леката засрамена усмивка която се подаде на лицето му го издаде.Скай се захили и го тупна по гърба.
- Охоо, май някой е подковал жабата снощи.А?
Тес се засмя, но не му остана длъжен.Приближи се до него и прошепвайки му нещо в ухото, той го сръчка в ребрата.
- А, не! Няма такова нещо!Беше само секс...


От една маса в дъното, забулена от тъмнина я гледаха два чифта очи. Два искрящи чифта, едните злобни, другите безразлични.
-Значи това е тя?
-По неговите думи. Знаеш, че никога не греши.
-Да, знам, че копелето никога не греши. Кажи ми нещо ново.
-Новото е, че бухтичките на Моника този път станаха много вкусни, хахахаха.
-Ти си идиот, знаеш ли?
-Може би! Но, не, наистина. Има нещо странно в нея.
-Какво?
-Не съм сигурен, но имам натрапчивото чувство, че съм я виждал и преди.
-Не е ли просто защото...
-Не, не е това. Виждал съм я. Но къде....

Арадел завърши зашеметяващо изпълнението си. Бурни аплодисменти се разнесоха из цялото заведение. Ето, че дойде и моя ред. Преглътнах на сухо. Дългоочаквания момент, който ме плашеше доста. Не обичах да се разкривам пред другите. Хванах чашата си и изпих силната течност на екс. Алкохола се разстла по гърлото ми, като се приземи в стомаха ми все едно си дойде у дома. Това ми даде нужния кураж. Казах си майната му и се качих на сцената. Арадел ми отстъпи мястото си. Премрежих очи, за да мога да виждам всички. Скай ми правеше някакви намеци, че очаква с нетърпение шоуто. Че аз да не го правех за него. Е да щеше да ми е приятно, че поне двама-трима човека ще ми пляскат. Но това не ме устройваше. Ако щях да пея и танцувам ми беше нужно някакво уединение, поне за малко. Изтичах до Лео като му казах да загаси осветлението и да го пусне чак когато започна да пея. Не му беше много приятно, но го направи. Качих се отново, стана тъмно, а аз застанах с гръб към "публиката" в края на сцената. Поех си дълбоко въздух, подготвяйки се психически. Музиката започна да излиза от тялото на Нео, наистина интересна магия. Няколко
секунди по-късно отворих устни и запях. Една единствена лампа светна като ме озари. Обърнах главата си към хората и почнах плавно да движа само гърба си. После се обърнах и танцът ми започна. Не беше толкова буен като на Арадел. Песента ми беше сравнително бавна, еротична. Точно затова и движенията ми бяха плавни, гъвкави, без определени комбинации. Може да се каже, че танцувах около самата себе си. Овивах се около собствената си плът като виеща се змия. Погледа ми, в момента лукав, сексапилен пронизваше тълпата като най-вече се спираше върху Скай. По средата на песента когато имаше само музика клекнах надолу, седнах на колена и се наведох назад като плътно легнах с гръб на пода. После пластично го изправих и прокарах длан по деколтето си, като я спуснах надолу към интимните ми части
и я застопорих на земята. Изпънах първо краката си, а после и торса. Продължих като слязох от сцената и се запътих към Скай. Той се учуди от това, но не възрази ни най-малко. Вкопчих се в него и се обърнах с гръб като притиснах дупето си в чатала му, а с ръка галех лицето му. Поиграх си достатъчно с него и се отделих като го оставих с пръст в уста. Завърших песента си в средата на заведението. Музиката спря, осветлението се пусна нацяло.

/Песента https://www.youtube.com/watch?v=Z0NC-UdAw_4 /

Изпълнението на Дориан бе впечатляващо...наистина на сцената разгърна целия си талант.Умееше да влияе на хората, съдех по погледите на повечето мъже в заведеието.Бурно я аплодираха, след което я замъкнах с мен на бара да пием шотове по случей чудесното представление което си спретнахме.Казах си няколко приказки с Лео, които бяха леко навъпреки, просто искаше веднага да се качвам да танцуеам, а аз му обясних, че все пак съм човек и след като изпия едно питие започвам.
Взех си от моя любим, ароматен бейлис...сладката му и топла прегръдка ме омайваше всеки път.Това за мен бе питието на боговете.Дориан си взе още едно уиски и се насочихме към маста на която бяха момчетата.Аз седнах до Тес, а тя до Скай...но леко му бе обърнала гръб за да не демонстрира близост и интерес.
-Наздраве!-казах весело аз и всички вдигнахме чаши.

-Наздраве! - отвърнаха всички весело и отпиха. Смееха се, приказваха си и се веселяха. Слава богу на двамата мъже, никой не посмя да докосне момичетата. Само вулгарни погледи се плъзгаха по телата им, но нищо повече.
По едно време до Арадел дойде Лео и я вдигна от масата.
-Знам, че е проблемно, но би ли отишла до съседното заведение да купиш лед. Нашия свърши, а не можем да смогнем на клиентите, че някой от нас да отиде. Собственика на Наргиле ще ти даде на драго сърце.
Арадел се съгласи. Чернокосия брат й даде пари и тя тръгна като обясни защо няма да я има за малко. Дориан си запали цигара и почна да си говори с момчетата.
Красавицата излезе от бара.

-Сега е момента.
-Така е. Да вървим.
Двата силуета излезнаха след нея и се скриха в сенките.

Интересен факт беше, че никой не й направи проблем нито я закачи. Набързо изтича до Наргиле, където клиентелата беше доста по-малка по това време и взе лед от собственика. Върна се бързо. Преди да влезе обратно в бара обаче някакъв шум от страничната стена привлече вниманието й. Арадел предпазливо пристъпи. Нямаше никой. В този момент усети зад гърба си неописуема притегателна сила. Торбите с лед паднаха от ръцете й и се разбиха в земята. Тя се обърна и видя пред себе си две извисили се фигури. Фигура на мъж, който беше скръстил ръце пред гърдите си и на жена, която беше поставила нейните на кръста си със злобен поглед. Мъжът беше с бомбе, руса коса и сини очи. Изглеждаше й доста познат, но не можеше да се сети от къде. Жената приличаше по-скоро на кукла отколкото на човек. Порцелановата й кожа, русата, почти бяла коса със сини кичури и стъклените очи придаваха някаква нереалност във външния й вид. Ангелската целувка на устните й стоеше някак си ту неестествено, ту като неотлъчна част от нея.
-Привет малка Арадел. - изсъска тя злокобно.
-Сега се сетих къде съм я виждал! - възкликна мъжа. - Преди близо седмица се блъсна с Лизандър на улиците. Той каза, че нея познава, но по нейното изражение останах с друго впечатление.
При тези думи Арадел настръхна, а Силвия....Нейните очи пламнаха от ярост.
-Лизандър казваш?
Преди да успее да реагира Ари се намери забита в стената от младата жена. Пръстите й бяха на корема й и го натискаха толкова силно, сякаш всеки момент щеше да разкъса кожата и да откъсне дълбоко парче месо. Опита се да извика, но устата й беше грубо запушена от другата й ръка.
-Само да си гъкнала и ще те разкъсам. Не ми дреме чия дъщеря си.
-Ой, ой, по-спокойно Сил. Не трябва да я нараняваме, а само да я предупредим.
-Така ли мислиш? Не съм получила заповеди за действията си.
-Щом Джек-Джей ти казва, че не може, значи не може.
Водния маг изгледа навъсено. Искаше й се да изсмуче всяка една водна клетка от хърбавото тяло на тази никаквица.
-Ако искаш да видиш майка си. - каза тя. - ела в къщата на дървото. Как ще е намериш е твоя работа. Ако не дойдеш това ще е последната ти грешка.
Тя стисна още по-силно дългите си нокти и пронизваща болка премина през стомаха на Арадел.
-Чувствай се предупредена.

/Свободно РП/

GorgeousNightmare написа:

Арадел завърши зашеметяващо изпълнението си. Бурни аплодисменти се разнесоха из цялото заведение. Ето, че дойде и моя ред. Преглътнах на сухо. Дългоочаквания момент, който ме плашеше доста. Не обичах да се разкривам пред другите. Хванах чашата си и изпих силната течност на екс. Алкохола се разстла по гърлото ми, като се приземи в стомаха ми все едно си дойде у дома. Това ми даде нужния кураж. Казах си майната му и се качих на сцената. Арадел ми отстъпи мястото си. Премрежих очи, за да мога да виждам всички. Скай ми правеше някакви намеци, че очаква с нетърпение шоуто. Че аз да не го правех за него. Е да щеше да ми е приятно, че поне двама-трима човека ще ми пляскат. Но това не ме устройваше. Ако щях да пея и танцувам ми беше нужно някакво уединение, поне за малко. Изтичах до Лео като му казах да загаси осветлението и да го пусне чак когато започна да пея. Не му беше много приятно, но го направи. Качих се отново, стана тъмно, а аз застанах с гръб към "публиката" в края на сцената. Поех си дълбоко въздух, подготвяйки се психически. Музиката започна да излиза от тялото на Нео, наистина интересна магия. Няколко
секунди по-късно отворих устни и запях. Една единствена лампа светна като ме озари. Обърнах главата си към хората и почнах плавно да движа само гърба си. После се обърнах и танцът ми започна. Не беше толкова буен като на Арадел. Песента ми беше сравнително бавна, еротична. Точно затова и движенията ми бяха плавни, гъвкави, без определени комбинации. Може да се каже, че танцувах около самата себе си. Овивах се около собствената си плът като виеща се змия. Погледа ми, в момента лукав, сексапилен пронизваше тълпата като най-вече се спираше върху Скай. По средата на песента когато имаше само музика клекнах надолу, седнах на колена и се наведох назад като плътно легнах с гръб на пода. После пластично го изправих и прокарах длан по деколтето си, като я спуснах надолу към интимните ми части
и я застопорих на земята. Изпънах първо краката си, а после и торса. Продължих като слязох от сцената и се запътих към Скай. Той се учуди от това, но не възрази ни най-малко. Вкопчих се в него и се обърнах с гръб като притиснах дупето си в чатала му, а с ръка галех лицето му. Поиграх си достатъчно с него и се отделих като го оставих с пръст в уста. Завърших песента си в средата на заведението. Музиката спря, осветлението се пусна нацяло.

/Песента https://www.youtube.com/watch?v=Z0NC-UdAw_4 /

Скай стоеше сам на масата и гледаше края на изпълнението на Дориан.Tой и подаде знак че е самотен и иска вниманието ѝ, а тя с бавни крачки се запъти към него, като котка готвеща атаката си.Самодоволната и усмивка от предишната игра с него грееше по лицето ѝ.
От единият и край някакъв пияница се пресегна и я грабна за ръката.Завъртя я придърпвайки я и тя тупна в скута му.

- Ей кукло, а на мен ще ми попееш ли на ушенце? - задрънка стария пияница, а компанията в която беше се разкискаха.Алкохолът вече бе надделял над тях и бяха решили че могат да си позволят своеволия.Мъжа който дръпна Дориан беше нисък и дебел, с оредяваща коса.От устата му се носеше зловонието на прокиснал алкохол, чийто аромат можеше да те накара да ти се доповръща.
Дориан изпита силна погнуса от него и просто се отскубна рязко от мазните му лапи.Пияницата не можа да я задържи и остана с пръст в устата.А за довиждане, дори получи един юмрук в лицето, който го накара да замлъкне проснат по гръб на пода.Приятелите му все още се кискаха, но този път се смееха на това как техният другар издаваше сподавени стонове на пода, изпаднал в делириум.

Дориан продължи спокойно към своят другар, сякаш нищо не се бе случило.Когато стигна до Скай, го видя да стиска юмруците си.Беше готов да скочи и да разкъса шепата пияници.Виждайки Дориан, той скри ръце под масата, сякаш искаше да се прикрие по този начин.Тя се настани удобно до него и взе питието му като отпи няколко глътки за да се oсвежи.

- Кой беше този? – попита Скай.

Дориан се засмя и махна с ръка.

- Някакъв пияница. Искаше да му пусна.

- Е, като гледам юмруците ги пускаш доста точно.

Малка усмивка пробягна по лицето на Дориан.

- Да не би да ревнуваш?

Той не каза нищо, но тя продължи да се усмихва, гледайки го право в очите.
Нещо му прищрака и Скай скочи от стола.Грабна ръката на Дориан докато все още не отделяше поглед от нея и я задърпа в незнайна посока.Преминаваха през хората плавно и бързо, като се смееха един на друг.Скай я водеше напред, като често си прехвърляше ръката ѝ от едната в другата и се завърташе назад за да я погледне.Накрая достигнаха до тоалетните.Скай блъсна вратата и влязоха в женската.Имаше няколко момичета които се изплашиха като ги видяха и бързо изскочиха навън.
Скай плъзна ръцете си към гърдите на Дориан, като я буташе към стената.Когато опря гърба ѝ в стената, той се допря силно в нея.Дориан усети набъбналия му член който пулсираше от желание.Тя го погледна в очите, без да казва нищо.Погледа и изразяваше ту страх, ту желание.Скай също не отделяше поглед от нея, когато неочаквано каза нещо, което никога не си би мислил, че ще каже :

- Липсваше ми...

Усети, че това не е той, че тя не е такъв, и бързо добави:

- ... сексът с теб.

Заключи вратата след нас като направи тоалетната недостъпна за никой друг. Положи ръце на бюста ми и ме блъсна в стената. А като се замисля, че сега горкия Тес стоеше сам. Всъщност не ми пукаше особено за него.
- Липсваше ми...
Опулих се насреща му. Как можа да го каже. Не разбра ли що за човек съм? Какво по дяволите му беше причинила песента ми?
-.....сексът с теб.
Това също малко ме ядоса. Не обичах да ме използват, но всъщност ние се използвахме взаимно. Както аз него, така и той мен.
Замислих се за момент, оглеждайки атмосферата. Положих ръка на врата му и го придърпах към себе си. Впих устните си в неговите. Отвърна ми с доста голяма доза желание. Възбудата му се усещаше от километри. Лъхаше на тестостерон. Отлепих се от него и го захапах силно за врата, оставяйки му следи, които щяха да красят кожата му поне няколко дена. Нека има нещо за спомен. Той хвана бедрото ми и вдигна кракът ми на таза си като шареше по него. Разкопчах блузата му и прокарах език по цялото продължение на торса му, та чак до врата. Усещах, че му става горещо бързо. Почнал беше да се възбужда. Хванах мъжествеността му с едната си ръка и почнах да я масажирам. С другата се придържах за врата му. Притиснах гърдите си до неговите и ефекта се засили. Той се отскубна от устните ми и почна да целува гърлото и деколтето ми. Грабна шапката от главата ми и я хвърли. Сините кичури се сипеха като вълни. Тъкмо когато беше на косъм да ме разсъблече аз ахнах в такова учудване, каквото изобщо не е очаквал. Погледнах го с черните си очи. Предадох си стреснато и шокирано изражение.
-О, неее. Забравих, че трябва да пея.
Физиономията ми бе повече от искрена. Избутах го мощно от себе си и Скай се заби в отсрещната стена.Беше толкова учуден, че не знаеше какво да каже. Наведох се и взех шапката си като я изтупах. Добре, че пода беше чист.
-Не си мисли, че можеш да ме имаш винаги когато си поискаш. Не съм момиче за тоалетна. Заслужавам или нищо или малко повече.
Нахлупих цилиндъра на главата си, отключих вратата и излезнах най-безцеремонно като я оставих широко отворена. Върнах се при Тес, все едно нищо не се беше случило. Седнах при него да му правя компания. Запалих цигара. Скай щеше да се върне, но щеше да знае, че не съм играчка. Ако иска нещо повече то да ми го предложи подобаващо.

Дориан излезе от тоалетната, а Скай остана с тупкащо сърце между белите стени.Явно нямаше да се получи така както му се искаше.
Когато Дориан се върна на масата при Тес, той вече се бе снабдил с ново питие, както беше взел и едно за нея.Той и подаде чаша червено вино а след това вдигна наздравица за хубавото и изпълнение.

- Браво, браво! Страхотно беше - похвали я мъжа.
Тя не отговори, а леко смутено извърна глава, незнаеща какво да отвърне.Не получаваше рядко комплименти, но всеки път отвътре в обземаше странно чувство когато чуе нещо мило за себе си.
В този момент се върна и Скай, оправяйки косата си по пътя.Той се настани мълчаливо от срещуположната страна на Дориан, а Тес стоеше между тях.Учителя се правеше все едно нищо не бе станало, но все пак беше загубил настроението си.Надигаше чашата минута след минута и питието му бързо свърши.Когато чашата му остана празна той стана, извини се на компанията си и се запъти към бара без да казва нищо.

- Какво му стана на тоя ? - обърна се Тес към синекосото момиче, любопитен за случващото се.

Извърнах глава по продължението на Скай и го проследих как стига до бара. Знаех какво му става, но нямах намерение да го обсъждам с никой. Повдигнах небрежно рамене:
-Не знам! Сигурно нещо не се е получило така както иска и сега си го изкарва на алкохола.
Тъмната ми, безкрупулна страна се появи за момент. Приветствах я с отворени обятия, липсваше ми. Отворих уста и студено пророних:
-На кой му пука изобщо!
Тес ме изгледа леко недоверчиво. Ясно! Вече беше разбрал, че нещо се е случило миналата нощ между мен и приятелят му и сега не можеше да повярва, че реагирам толкова безчувствено. Е, аз не бях Арадел и емоциите и загрижеността не бяха стихията ми. Запалих цигара и вдишах дълбоко. Все пак, за да го успокоя сухо отвърнах на учудването му:
-Ще му мине!
Надигнах чашата и изпих една трета от омайната, червена течност.

Тес се засмя и също последва примера и.Отпи няколко големи глътки като на една от последните почти не се задави.
Докато Дориан обръщаше блажено чашата с течността, Тес се оглеждаше наоколо търсейки малката дългокоса танцьорка.Арадел вече липсваше около двадесет минути и нещо в него го караше да се притеснява.Без видима причина или ясно обяснение, сърцето му тупкаше всеки път когато покрай него минеше девойка с руса коса.

- Абе, къде се запиля това момиче? - попита той Дориан леко притеснен.

Влязох в бара сякаш ураган бе преминал през мен , блъсках се в хората и гледах през тях.Не ми се искаше да отлагам срещата ми с Нея, 10 години вече се лутах в задънените улици на неуспешните ми опити да я намеря и сега когато ни деляха дни...полудявах.Погледнах към масата на която се бяха настанили приятелите ми, помислиха, че ще се присъдения към тях, но ги подминах и се насочих към сцената.Не исках да ги натоварвам с това което ми се случи, не трябваше да разбират.Пък и исках да изкарам целия този гняв и да го излея върху хората под формата на песен.Песен която щеше да освободи всичките ми демони преобразени в метафори, галещи ушите на нищо неподозиращите хора.
Като се качих на подюма , разговорите заглъхнаха и публиката се подготви да бъде забавлявана.Пеех със затворени очи, цяло гърло...далеч от публиката и фалша , някъде в онази къща на дърво, тя стоеше до прозореца и гледаше пътя, сигурно чакаше своето момиче...тихо тананикаше приспивната песен. Може би освободих гласа ми толкова, надявайки с да стигне до нея, да трепне майчиното сърце, да ме усети....

Песента която пея:
https://www.youtube.com/watch?v=PstrAfoMKlc&ob=av2e

Тъкмо когато Тес ме попита за възлюбената си тя нахлу в заведението. Той й махна, но тя просто ни подмина все едно не съществувахме и се отправи директно към сцената. Наблюдавах я внимателно. Не ми беше нужно ясновидство или магия, за да забележа, че нещо не беше наред. Движенията, физиономията й, всичко го издаваше, а може би до някъде я бях и опознала. Песента и танца й още повече потвърдиха това ми твърдение. Пълна с решителност, до някъде с агресия. Нито веднъж не се усмихна докато пееше. Все едно водеше вътрешна борба с незнаен противник.
Тълпата малко се учуди на това изпълнение, но все пак го харесаха изключително много и в края му бурните аплодисменти заваляха със същата пара като предния път. Веднъж свършила, Арадел гледаше пусто в масата от хора. Остатъците от тревогата й все още стояха. Време беше да се намеся. Станах и бързо отидох до нея. Качих се и я хванах за лакътя. Доближих се до ухото й, за да не ни чуе никой.
-Не знам какво е станало и няма да те питам. Ти сама решаваш дали ще ми кажеш, но сега слез, вземи си питие седни да си починеш. Едва ли искаш някой друг да разбере, че си разстроена, нали?
Погледите ни се засякоха и без думи си казахме повече отколкото беше нужно. Тя кимна и слезе от сцената като се запъти към масата, на която беше Тес. Веднъж изляла всичко сега сложи изкуствената усмивка, която обаче успя да го заблуди. Малката актриса.....
Аз се обърнах към публиката и се стъписах. Чудех се какво да направя. От едната страна ме наблюдаваха Тес и Ари, от бара Скай все още намръщен, а от друга всички останали. Викнах Нео с глава и той дотича до мен. Казах му нещо на ухо. Той се усмихна и седна на малкото пияно, което бяха подготвили. Колкото и да излизаше музика от него щеше да е срамота ако не използвахме и красивия инструмент. Пръстите му зашариха по клавишите в симпатичен, игрив джазов ритъм. Почнах да пея и този път да танцувам по-професионално, без да се отърквам в един или друг.

/ Песента и танца https://www.youtube.com/watch?v=BPFKMco8AL0 /

Тес остана сам.Държеше чашата бира в ръка и я поклащаше леко като разливаше цялата течност по дъното. Погледна към малката сценка, а там синекосата Дориан бе прегърнала приятелката си и си говореха нещо.Той гледаше тъжното лице на Арадел и се чудеше защо е този празен поглед.Постояха така малко, след което тя се запъти към него, а Дориан започна своята песен.Приближавайки се към него, Арадел смени рязко настроението си и му се усмихна широко.

- Ей!
- Ти си ей! - отвърна Тес, като я хвана през кръста и я дръпна в скута си.Момичето полетя и падна върху коленете му, като той я притисна силно към себе си.Промуши лице през русите коси и я целуна силно по бузата.
Двамата постояха мълчейки и никой не обелваше дума за случилото се.Наслаждаваха се на изпълнението на Дориан като понякога тихо си тананикаха мелодията.

- Танцува ли ти се? - прошепна Тес тихо в ухото на Арадел, надявайки се тя да се съгласи.

Спуснах се плавно към Тес, оставяйки зад себе си мислите, които разяждаха съзнанието ми като червей, гнила ябълка.Пуснах фалшивата си усмивка в действие, маската която винаги ме измъкваше от неудобни въпроси.
Той плъзна ръцете си по тялото ми като онези мои любими лиани, целуна ме силно по бузата и звукът отекна в ухото ми.
- Танцува ли ти се?-прошепна той в ухото ми.
Какъв по-добър начин от този за да се разсея.
-Питаш танцьорката в този бар дали й се танцува.-отговорих му аз ставайки и дърпайки го за ръката, водейки го към импровизирания дансинг.-Това ми напомня за една наша стара среща.
Почнах гъвкаво да се движа около него, превивайки талията си в такт с музиката.Хората наоколо ни освободиха място, спуснахме се във вихъра на танца като умели танцьори.В никакъв случай не го оставях той да води, бутах го нежно вживявайки се в ролята си, търках тялото си в неговото..а погледът му също танцуваше върху тялото ми оставяйки горещи следи по него.След като приключихме го притиснах и го целунах страстно.След което се качих върху бара, оставяйки Тес с пръст в устата след себе си,танцувах на някаква песен в рок стил.Дадох всичко от себе си, хора вдигаха наздравици.В един момент целият глъч се превърна в смесица от бучене и ярки цветове, топла алена струйка рукна от носа ми и последното нещо което помня е усещането как се нося надолу към каменния под...емоциите надделяха, но в най-неправилния момент.Докато падах не знам защо си пожелах да се ударя толкова лошо, че това да е последния път в който да затворя очи и да ги отворя на място на което няма майки, бащи...къщи на дървета и всякакви други обезпокояващи фактори.Лека нощ, свят.

След около час път Голос си търсеше местенце където да пийне и да разпусне."Братска любов" му се стори име като за гей-бар,но имаше ли избор?Старецът влезе в заведението и се огледа наоколо.Стори му се,че е най-стария на това място,а може би наистина бе така.Имаше само млади момчета и момичета,които се забавляваха.Това ни най-малко не го смути.Въпреки годините си Голос винаги се е чуствал млад по душа.Самоуверено магът се запъти към бара където да си поръча питие.
-Една бира,ако обичате...студе за предпочитане!-продума Голос на човека зад бара.След това отново се огледа около себе си да види по-добре хората,които бяха в заведението.Не търсеше компания,но ако някоя млада и красива дама го заговореше би му дошло добре за самочувствието.Облегна лактите на бара и зачака поръчката си.

-Други нямаме освен студени друже. - усмихна се Нео и му поднесе добре изстудената халба. Русокосият собственик огледа добре непознатия. Не го беше виждал до сега в бара си, но се радваше, че привличат не само постоянните, но и нови клиенти. Тази вече учудващо беше сам и шеташе зад бара, като си разговаряше с хората. Лъчезарната му усмивка осветяваше западналото, но така любимо на мнозина място. Брат му липсваше и сега обстановката бе доста по-спокойна в сравнение когато и той е тук. На малката дървена сценка бе седнал един мъж на средна възраст с набола брада, каубойска шапка и китара в ръцете. Той се бе настанил на един висок стол и свиреше една приятна, леко забързана кънтри песен, а гласът му бе мек, но топъл и гърлен. Голос се заслуша в музиката докато оглеждаше и отпиваше от кехлибареното пиво. Всъщност въпреки първоначалните му мисли заведението се оказа доста разпускащо, изцяло дървеният интериор отпускащ, а хората весели. Със сигурност често ставаха и сбивания и кавги, но за сега не се виждаха предпоставки за това.
Няколко дами пляскаха и тактуваха с крак в ритъма на музиката, други играеха на карти, а няколко двойки даже и танцуваха.
-Откакто направихме тази сцена това място се преобрази. Имаш късмет, че дойде в петък, когато има жива музика. Аз съм Нео - подаде му ръка бармана. Той обичаше да се запознава с всеки новодошъл, след което го запомняше за цял живот.

Музиката допадна на старецът.Не бе нещо много мадежко.Танцуващите двойки,веселите момичета,хубавото питие го накараха да се почуства добре и на място.На всичкото отгоре и обслужването бе прекрасно.Всичко в бара му хареса и напълно забрави първите си мисли за заведението.
-Голос...Приятно ми е!-отговори старецът на бармана и стисна ръката му.-Много хубаво местенце си отворил.Харесва ми.-побърза да го похвали магът.Хвана здраво халбата си с дясната ръка и я отправи към устата си.Отдавна не бе пил и когато вкуси от студената напитка жаждата му сякаш се увеличи повече.Изпи половината халба на четири-пет големи глътки и я остави отново на бара.Звук на блаженство излезе от устата му след като утоли жаждата си.Голос се заслуша в музиката и потъна в мислите си за бъдещето.

Вървях из улиците на града. Луната отдавна бе изгряла, а мислите ми се блъскаха с бясна скорост от едната стена на мозъка ми до другата. Ако се заслушаш в тях щеше да чуеш - бум...бум...бум... Прецакана от съдбата бях аз, казвам ви. Просто глупост след глупост. Мразех това място. Мразех цялата тази територия с тези магчета. Е, може би омраза е силно казано, но винаги когато идвах тук се случваше нещо. Като се замисля у дома не се отървавах от неприятности, така че може би проблема си беше в мен, а не в мястото. Това ме накара да се усмихна накриво. Ама че си, Дориан, помислих си. Неусетно стигнах до "Братска любов". Ъх....на обяд се извърнах когато го видях, но сега като се замисля, какво пък? И друг път съм пила тук, онези двамата ми бяха забавни, да не говорим, че с Арадел сложихме началото на музикалните петъци, които явно се развиваха по звука от вътре.
Повдигнах рамене, казах си "майната му" и отворих вратата. Удари ме вълна с мирис на алкохол и тютюн. Това моментално накара ръката ми да бръкне в джоба ми, да извади цигарената кутия и да запаля една. Днес бях пушила доста малко от всичките разправии и сега ми дойде повече от добре и освежаващо. Тръгнах навътре, веднага привличайки няколко погледа към мен. Сефте....Вярно, че си личеше от километри, че съм от територията на прокълнатите, но все още се дразнех на това, че всички ме гледат като някое зомби. Тръгнах право към бара. Ето го и него! Погледите ни се срещнаха. Стигнах и седнах на бара до някакъв човек, който даже не погледнах.
-О света Елисандра! Не мога да повярвам на очите си.
-Здравей, Нео. - усмихнах се.
-Дориан Смит! Какво правиш тук, малка откачалке? Кажи ми, че си дошла да пееш и си довела и Арадел с теб. Моля те. От онази нощ, нито сме я виждали, нито чували. Вие бяхте бума. Не е същото без вас.
-Едва ли ще я видиш отново. Но не, не съм дошла да пея. Просто искам да пийна нещо, а на сутринта си заминавам.
Физиономията му посърна като на малко дете, което не е получило сладолед.
-Защо не останеш повече?
-Няма как. Има неща, които ме чакат у дома. Неща с които трябва да се справя.
Тонът ми бе монотонен, така че барманчето разбра, че по-добре да не пита повече.
-Е, какво ще пиеш тогава, сладка убийце?
-Джин с тоник. Колкото по-силен толкова по-добре.
Той се засмя, забърка ми желаното питие и ми го поднесе.
-Извини ме за момент, До. След малко идвам.
Кимнах в разбиране, имаше си работа все пак. Чудех се къде ли е проклетия му брат. Голям образ е. Изпих няколко глътки и продължих да пуша без да се оглеждам около себе си.

Случайно или не до Голос се настани млада дама.Едва успя да я огледа с периферията си,но му стори леко странна.Дали да я заговори?Но какво да й каже?"Сладката убийца",както я нарече барманът,можеше да не е в настроение за разговори по баровете,а просто да иска да пие.Любопитството му обаче надделя и се обърна към нея,за да я заговори.Думите обаче не излизаха от устата,която бе зейнала.Красота и нежност извираха от момиче,но в същото време и някак си загадачна.
-Добър вечер,госпожице!-едва успя да каже Голос.В момента,в който казваше тези думи си помисли "Какво направих!Не бива да се забърквам в глупости,това не е за мен!".Изобщо не бе уверен в това,което прави,но се опита да го прикрие с насилена усмивка.
-Какво търси красива и очарователна дама като вас на подобно място?-продължи старецът като с това целеше да изглежда по-уверен от колкото всъщност е.Димът от цигарите й не му понасяше и се изкашля.Отпи от питието си,за да се пооправи и се загледа в дамата.

Човекът на съседния стол ме заговори и чак тогава се обърнах, за да го видя. Възрастен, в соите петдесет може би, с брада, явно маг. Изгледа ме доста странно, с увиснало чене. Това хич не ми хареса. В мозъка ми нещо веднага се активира, което крещеше "Елиминирай го". Писна ми вече от всичко тук. Всеки имаше някакъв проблем с мен. Правех се на нехайна и събирах енергията си, за да го поваля незабележимо, докато надигах чашата си и отпивах. Но точно тогава той заговори.
-Добър вечер,госпожице! Какво търси красива и очарователна дама като вас на подобно място?
Задавих се в глътката си. Тряссс!!! "Красива и очарователна дама". Дама!? Аз!? И то очарователна. За малко да изплюя алкохола си от изненада. Е те това не го очаквах. Преглътнах леко трудно като се закашлях. Когато успях да си поема въздух го изгледах учудено, след което пак възвърнах студеното си изражение.
-Не намирам нищо лошо в мястото. Пиенето е добро и евтино, което ме устройва напълно. Да кажем, че имам проблеми с алкохола и дойдох да се напия сред другите алкохолици. Така се чувствам по-добре и не толкова пропаднала.
Така де, нямаше да се наливам в някоя градинка заради личните си проблеми.