"Братска любов"

First topic message reminder :

Най-предпочитаното заведение от младите. Държат го чаровните близнаците Нео и Лео, които знаят как да забавляват себе си и клиентите си. Тук освободеното държание е задължително. Винаги е весело и шумно. Идеалното място за събиране с компанията за по бира или нещо по-силно. Цените са приемливи, напитките са студени, храната е предимно снаксове и ядки, но това не е ресторант все пак.

Нео(русият) и Лео(чернокосият)

Арадел отиде до бара и жадно отпи голяма глътка от дъгата в чашата й. Около Тес танцуваха хора - млади и възрастни, жени и мъже. От време на време усещаше чужд женски допир, но бързо се отскубна от тълпата и отиде до красивата си спътница.
-Това определено беше хубав танц. - констатира той със зачервено лице, като се опитваше обаче да не показва чак толкова удоволствието си. Не искаше тя да си помисли, че е натегач. Просто му беше приятна и му харесваше, но не искаше да бъде нахален по какъвто и да е начин.
До тях се приближи леко брадясал мъж, не много в кондиция, но не толкова пиян, че да не може да си каже думата. Той стовари дланта си върху рамото на Тес и му се ухили.
-Пич, много ме кефи твоята приятелка. Голяма кукла е. Много ви се радвам, страшна двойка сте.
Арадел не успя да скрие учудването и свенливостта си. Тес също беше малко изненадан, но кимна в съгласие. Опасяваше се, че ако мъжът разбере, че не са двойка ще почне да я сваля. Почерпеният господин продължи:
-Виж, пич. Ако някой ви прави проблем, ето. - той извади един джобен нож и го подаде на младия мъж. -Ще викнеш и ще го оправим на бързо нали, а,а .... - захили се той.
Ножът блесна на светлината, но вместо да се уплаши Тес просто се засмя и му го върна.
-Мерси, но всичко, което ми е нужно е тук. - той вдигна юмрука си и го сви. Мъжът пред него го погледна учудено. Явно не разбираше.
-Ще ти покажа. - продължи мага. Изпъна пръстите си/ В следващият момент от дланта му заизлизаха три дебели корена, обрасли с бодли. Те се издължаваха все повече и повече като си намираха път между забавляващите се клиенти. Накрая стигнаха до един стол, увиха се около него. Тес сви пръсти и столът се пръсна на парчета.
-Ясно... - измънка натреселият се. Неговият нож не можеше да се мери по никой критерии със силата на момчето. - Добър защитник си имаш. - обърна се към Арадел, която наблюдаваше представлението.
-Ей! - извика ядосан Лео. - По дяволите Тес, дължиш ми нов стол.
-Добре де!
Пак протегна ръка, концентрира се за миг и на мястото на счупената мебел се появи нова, още по-здрава и хубава от предишната.
-Доволен?
-Разбира се. - отвърна Лео.

Стоях и гледах танцуващите хора около мен , някой танцуваха по двойки , други по тройки...можех да разбера в какви взаимоотношения са само по начина по който танцуват.Беше като разговор , начин да опишеш себе си , а няма по-добър художник от музиката.Тес се радваше на женското внимание което последва след краткото ни шоу.Гледах го как раздава ослепителни усмивки , как погледът му гали крехките им тела...как не скриваше хищника в себе си.Малко започнах да се дразня , танцувах за него пред толкова много хора а той...."Това беше хубав танц" бла , бла , бла.Не можех да си обясня защо жадувах за неговото внимание , харесваше ми определено..но нещо ми пречеше да го възприемам само като приятел.Докато се бях отдала на размисъл , към нас се приближи видимо подпийнал мъж.Изведнъж си припомних случката при първото ми посещение тук и инстинктивно потърках ръката си , мисълта за това доведе и образа на Лезандър в съзнанието ми...даааам Лезандър и тогава признах пред себе си ,че имам нужда отново да го видя.След което отново погледнах Тес , който културно се опитваше да отпрати старото пиянде и осъзнах ,че имам проблем.Долових неестествено движение с периферното си зрение и някакви корени се мотаха из заведението.После стоплих ,че всъщност растенията излизат от дланта на чернокоското. Тея хора всичко ли можеха да изкарат от там ...първо пеперуди , сега корени.Погледнах намръщено към собствената си длан и реших и аз да опитам , пък да видим какво ще се получи.Затворих очи и отново бръкнах в златното ковчеже , насочих виолетовата сила към ръката ми , но първо трябваше да премине през сърцето ми.напрегнах още малко сили , почувствах лек гъдел върху дланта си и тогава ги видях.Два малки стръка , пробиваха своя път през плътта ми , извисяваха крехките си телца в пространството и се бореха за глътка въздух.Но тогава ми направи впечатление , че са две , а не едно както очаквах ,че ще бъде.И тогава наяве дойде и крайния продукт-красиво разцъфнала червена роза , изпепеляващо червено почти като очите на спътника ми , а до нея извиваше нежното си тяло красива виолетова орхидея.Взех розата в другата си ръка и я подадох на Тес:
-Това предполагам е за теб .-усмиханх му се мило аз.В ръката ми остана само орхидеята.-А това тук....е за един друг човек , може би....

-Не! - поклати глава Тес - За теб е! - и забучи розата в косата й зад ухото, като нежно я оправи и прокара пръстите си по дължината на златния й кичур. Арадел ясно виждаше блясъка в очите му, който отсъстваше когато танцуваше с другите момичета. Усещаше как продължава да държи крайщата й и някак неусетно да скъсява дистанцията между тях. Тръпчинките му се появиха от страни на устните и предадоха своят оттенък за чаровността му. Все още не искаше да й се натрапва, но сякаш не можеше да спре тялото си, когато усети, че е на един дъх разстояние от нея.
Изведнъж Нео наддаде предсмъртен вик и затича от стаята на склада през цялото заведение. Направи няколко кръга като мяташе ръце наляво и надясно, а музиката беше заглъхнала. Крещеше ли крещеше. Всички го гледаха уплашено включително и нашите двама героя на бара. Всеки момент се очакваше някаква лоша новина и хората се настройваха за бойна готовност когато накрая се спря в центъра на заведението. Огледа се първо на едната, после на другата страна.
-Няма повече бираааа...... - плачебно изстена той. - Няма бира....
Ухили се подмолно с широка усмивка, която показваше всичките му бели зъби до един и докато другите гледаха като гръмнати и не можеха да вденат какво по дяволите точно беше това, той разпери пръсти и от тях пак почна една забавна мелодия. Нео отвори уста и запя с цяло гърло.
-Цяла сутрин се набирам
по баира без да спирам.
Неа бираaaa‚ неа бира.
А сърцето ми направо ... направо спира.

Сервитьорът защо се бави?
Може би сега я прави.
Неа бирааа‚ неа бира.
А сърцето ми направо ... направо спира.

Една мадама ме фиксира‚
ала не може да ме гипсира
шот' неа бирааа‚ неа бира.
А сърцето ми направо ... направо спира.

Веднъж в живота се умира‚
дано да не е шот' неа бира.
Неа бирааа‚ неа бира.
А сърцето ми направо ... направо спира

Спря да пее, но музиката продължаваше да звучи. Той хвана една девойка, сплете лакътя си с нейния и двамата почнаха да се въртят в кръг, като сменяха посоката точно като детските игри, на които сме се любували като малки. Всички последваха примера им и започнаха този толкова обикновен, но забавен танц. Тес се смееше от все сърце и пляскаше с ръце.
-Явно танците продължават. - каза той на Арадел, грабна я и я заведе на дансинга и двамата също почнаха да се въртят. Розата подскачаше на хубавата й глава в такт с музиката.

Аз съм човек на знаците.Розата която исках да му подаря бе чиста , по нея нямаше бодли , които да наранят някого.Чиста като дете , а и предназначението й бе такова-да рисува усмивки по хорските лица.Стоях там и го гледах в очите , музиката , виковете , хората бяха изчезнали...само аз , той и двете най-нежни неща в косите ми-розата и ръката му.Сигурно сме били красива картинка , защото имах чувството ,че и света бе забавил ход в този момент за да ни се полюбува.Гравитацията също даде своя принос като започна да скъсява дистанцията помежду ни ,усетих аромата му , дъхът му галеше лицето ми.искриците в погледа му под формата на жар , сякаш ме хипнотизираха и не ми даваха да мисля.Но точно в този момент магията на момента бе раздрана от пронизителния писък на русия барман.Явно бирата бе свършила и за да замаже положението , Нео започна да пее някаква нелепа песен за бирата.Барът избухна за пореден път.А аз стоях и имах чувството ,че някой ми е зашлевил плесница в просъница.Не знаех как да се отърва от неловкия момент , но за щастие в този момент Тес ме хвана за ръката и ме завлече сред множеството танцуващи хора.Спуснахме се в див танц , смеехме се с цяло гърло и се опиянявахме от момента.След като песента свърши , прегърнах кавалера ми и му прошепнах:
-Време ли е вече за моята изненада?-след което го сръчках в ребрата.

Стигнах до бара, в който бяха нахълтали мацката от стаята ми и онзи с нежните движения.Приближих се до вратата и се опитах да я отворя с лакът, но безуспешно.Не можех да хвана торбите с една ръка, тъй като бяха доста претъпкани и неудобни.Отдръпнах се крачка назад, като повдигнах крака си и положих пета отгоре.Натиснах надолу, а след това ритнах вратата която се отвори широко.Лъхна ме една димна завеса, в която се появи новата ми съквартирантка, окичена с цвете на главата като коледно дърво, в обятията на мекият си приятел.Тя ме забеляза, определено!Докато се въртяха във своят танц, очите и се забиха в моите.Усмихнах и се загадъчно, по онзи начин с който сякаш казваш "ще си моя".Не знам защо... или може би знаех?Все пак я видях гола преди няколко часа а тази картина още стоеше в главата ми.Вървях право към тях, като отвръщах поглед единствено когато те се въртяха така, че тя заставаше с гръб към мен.При последната среща на очите ни, бях достатъчно близо до тях.Дори ако исках, можех да изритам приятелчето и на шега, но не го направих.Единствено и намигнах, като не свалях усмивката от лицето си.
Запътих се към бара, където имаше доста хора.Мернах двамата пичове зад бара, като се запътих към русия който стоеше в ъгала на бара.Оставих торбите на земята, след което му подадох малка купчинка монети като си поръчах един силен Грог.Рядко пиех алкохол, почти никога, но обожавах тази смесица от удоволствия да топли гърлото ми.Разхлаждаща през летните дни и ободряваща в студените зимни нощи.Поех питието си от бармана, след което се завъртях към танцуващите хора като облегнах едната си ръка, опрян в бара.Докоснах устни до питието - вече можех да отпия от него тъй като не бе толкова горещо.Затворих очи и поех една малка глътка която прокарах през гърлото си.Топлата течност накара тялото ми да изтръпне и изпитах удоволствие.Отворих очи и затърсих с тях къде се върти малката хубавица която обича да се разкарва гола в къщи след баня.

Изведнъж от множеството лица , изглеждащи размити от веселия танц , се открои едно определено , същия онзи нахален поглед от сутринта отново пълзеше по тялото ми.Не го изпусках от поглед , очите ни се търсеха сред тълпата , играеха на гоненица ,но без да се знае кой кого гони.Припомних си сутрешната случка и страните ми поруменяха , исках да извърна поглед , да се съсредоточа върху Тес...но следях движенията на Аш с такава ловкост , с каквато котка следи врабче.Той сякаш не ходеше , а плуваше в пространството.Усещах как отново ме съблича с очи и това никак не ми се нравеше.Все пак делях стая с този човек и не трябваше да забравям добрите маниери.
-Виждаш ли онова моравото на бара?-почти изкрещях в ухото на Тес ,заради силната музика.-Това е великия ми съквартирант , онзи с женските дрехи.Вече ме видя ,че съм тук и смятам ,че няма да е много прилично ако не отида да го поздравя.Ей сега се връщам.
Пристъпвах бавно към бара , дразнех се на блаженото му спокойствие , абе имаше нещо в това момче което не ми даваше мира като беше около мен.Може би беше това ,че се чувствах твърде гола пред него и в буквалния и преносния смисъл.
-Я какво е домъкнало котето!-ахнах аз.- Здравй воайорче!Удобно ли ти е да разговаряш с мен така , или трябва да се съблека.-казах уж на шега и погледнах към късата си черна рокля.

- Не знам - усмихнах и се аз - твоята приятелка няма ли да има нещо против ? - отвърнах на закачката, като визирах партньора и който в момента стоеше зарязан на дансинга и си ровеше в джобовете за да избегне сконфузната ситуация "сам съм".Огледах госпожицата, с рокля наистина изглеждаше зашеметяващо.Най-вероятно момичето което е носило дрехите от чантата в гардероба е имала почти същото телосложение като нея.Спуснах погледа си от горе до долу, обхождайки бавно тялото и, като го правех така че да забележи местата на които се вглеждах за повече от секунда.Върнах погледа си пак нагоре, като го спрях на очите и.Задържах няколко секунди, повдигнах вежди и и рекох :

- Е, приятна вечер - след което се обърнах към единият от Барманите и му подвикнах приятелски че чашата ми е с пресъхнало дъно...

Отношението му премина всякакви граници.Бях решила да му дам шанс да се държи човешки , но неговата вулгарност нямаше край.И делях една стая с този перверзник , в никакъв случей няма да му направя удоволствието да се изнеса.На колко години беше той всъщтност?!Защото познавам пубертети , които се отнасят с по-голямо уважение към формите ми.Стоях пред него , а той отново влачеше малкитеси очички по тялото ми...бях бясна толкова бясна ,че реших да сложа край на наглостта му.Притворих леко уста сгоровност да изрека куп обиди , но вместо речта си задействах друга неочаквана сила.Гневен импулс премина през ръката ми и зашлевих кукленското лице на Аш.Като го направих имах чувството ,че наблюдавам отстрани ,че съм се вселила в някой от посетителите , разумът ми отказваше да признае ,че е извършил нещо подобно.Като дойдох на себе си , запуших устата си с двете си ръце , като дете което е счупило любимата вза на майка си.Дори не благоволих да се извиня , бях развълнувана и учудена от постъпката си , но не съжалявах.Адреналинът тресеша тялото ми и бучеше в ушите ми , побързах да се махна , за това с треперещи крака забързах към Тес , който смутено наблюдаваше случилото се.Сигурно му бях направила ужасно впечатление.
-Да се махаме , моля те!Веднага!-казах с треперещ и задъхан от вълнение глас.

-Ти си полудял! Няма да стане!
-Хайде де. Ще е добре за бизнеса. Нали я видя?
-Да видях я.
-Тогава?
-Не!
-Защо?
-Защото не я познаваме. Нямам й вяра.
-Я стига. Безобидна е. Ще изкараме много пари, Лео. Много повече от сега.
Разговорът на барманите бе прекъснат от цветно момче, което лежерно размахваше чашата си, за да покаже, че е празна. Лео бързо отиде до бара и му наля от същото.
-Съжалявам друже. Семейни скандали. Не съм те виждал до сега тук. И ти ли си нов?

Докато Лео правеше компания на току що зашлевения Аш, Арадел намери път към кавалера си.
-Да се махаме , моля те!Веднага!
-Добре, спокойно. Не се вълнувай. - опита се да я успокои Тес.
След секунда към тях се приближи русокосият барман и я хвана приятелски за ръката.
-Слушай, Арадел. Имам предложение за теб.
Той се обърна към брат си в дъното, като му показа с поглед, че ще стане така както той иска и няма винаги да оставя решенията на него.
-Какво ще кажеш да работиш тук като танцьорка? Само петъците. е ти плащаме по 50 злато на вечер. Наистина се движиш много добре и мисля, че ще правим още по-голям оборот. А и ти ще си изкарваш допълнителен доход. Е какво ще кажеш?

Бях се вкопчила в ръката на Тес , като за спасителен пояс.А и така и го чувствах , все пак той бе човека , който щеше да ме отведе след малко от това място .Никога преди не си бях позволявала да посегна на човек , винаги съм се опитвала да оправя нещата с разговор и винаги съм била на мнението , че думите носят много по-силен и опасен заряд от боя.Но днес , гадния , малък , цветен леприкон и за жалост мой съквартирант ме доведе до крайност.Докато затъвах в дебрите на моя яд , една ръка ме извади от там и след като извърнах глава да видя кой е моят "спасител" , лицето на Нео стоеше на сантиметър и от моето и явно очакваше някакъв отговор:
-Какво ще кажеш да работиш тук като танцьорка? Само петъците. е ти плащаме по 50 злато на вечер. Наистина се движиш много добре и мисля, че ще правим още по-голям оборот. А и ти ще си изкарваш допълнителен доход. Е какво ще кажеш?
Значи все пак някой ме е наблюдавал и все пак не очаквах точно такава оферта.От малка си мечтая за така възможност , обичах музиката и тя е единствената сила на която мога да се подчиня.И все пак ставаше дума за някакъв долнопробен бар , представих си пияниците , които се просягаха към тялото ми.нямаше и да се учудя ако държаха "униформата" ми да е прекалено оскъдна и да не отговаря на благоприличието ми.
-Изкушаваща оферта наистина , Нео.Но преди да ти дам отговор ми се иска да се доуточним за някой работи.Като например:облекло , работно време и най-важното-дали пияните ти приятелчета ще имат досег до мен.Не ми се иска да съм една от онези метреси , които веднъж бях гледала в един бордей на име "Червената мелница".Момичетата там също се водеха танцьорки , но след като свършеха танца си , се оттегляха с някой от заможните типове , посещаващи заведението.

-Хахаха, не, не. - засмя се на думите й Нео. -Не става въпрос за стриптиз. Колкото и да сме пропаднали няма да позволим на никой да те докосне без твое съгласие. Колкото за дрехите.... - той я изгледа от главата до петите и не можа да разбере защо му прави забележка за облеклото при положение, че нейното си беше доста оскъдно. -Няма да те карам да обличаш нещо по-късо и разголено от това, с което си в момента. Даже, бих ти предложил сама да избираш тоалетите си.
Тес стоеше до тях и слушаше внимателно офертата на бармана. Допадаше му, а и знаеше, че двамата братя не лъжат. Щом казва, че ще е така, значи ще е така. Може да бяха много неща, особено Лео, но държаха на думата си.

Думите на Нео накараха лицето ми да се изкриви в най-голямата усмивка , която някога съм успявала да направя.От гневните чувства не бе останала и следа.Аз , танцьорка , за сега в прост квартален бар , но нали така се случва в приказките...единия ден си в кухнята и търкаш пода , а в следващия (дали от препаратите или чиста проба реалност) идва добрата фея кръсница и те води в двореца.Вече имах тиква-дбрия Нео , само феята ми липсваше.За принцове не исках да мисля...те само усложняват нещата , пък и те връщат там от където си почнал-кухнята.Бях изпаднала в омайни мечти , розавото ми настояще мъркаше доволно в корема ми толкова силно ,че замайваше главата ми.Едно пиянде ме побутна и се наложи да утеша ревящата публика в главата ми ,че ще се видим в петък.Хвърлих се на врата на Нео:
-Ооооо , момчета...вие сбъднахте една мечта.От малка исках да се занимавам с това , толкова съм ви благодарна!
След което се обърнах към Тес и се хвърлих към неговия врат:
-Имам си нова работаааа!Толкова съм щастлива , направо не мога да повярвам че нещата се развиват в такава прекрасна насока.А ти можеш ли да повярваш , имам чувството ,че ще се пръсна на хиляди пеперудки.И да , като съм нервно-щастлива много говоря.
В следващия момент не знам какво ме накара да направя следващото нещо.Може би съм била опианена от вълнение или двамата братя ми бяха сипали нещо в питието.Но се кълна ,че наблюдавах от единия тавански ъгъл , как тялото ми се насочва към бара , стига и бута чашите и бутилките , след което с едно ловко движение се озовах върху него.Щракнах с пръсти и почна песента която ми трябваше.
-Искате купон , а?Мисля ,че това ще ви хареса!
Тялото ми следваше дивия ритъм , тропах с крака и мятах косите си.Може би трябва да го нарека музикален екстаз.Хората под мен се забавляваха , харесваше им и искаха още.След края на песента , запъхтяна и запотена прочистих гърло и се провикнах.
-Ако ви е харесало...от сега нататък всеки петък ще бъде така , драги мой!-след което се поклоних , слязох от бара и се запътих към моите хора.Непознати ме тупаха по гърба и ме поздравяваха.Но не исках да се замайвам , защото от много тупане по гърба , човек се изгърбва.

-Съжалявам друже. Семейни скандали. Не съм те виждал до сега тук. И ти ли си нов? - бяха думите на бармана, който ми наля ново питие.Усмихнах му се и преди да се замисля какво да му отговоря, отпих една глътка от чашата си.Поогледах се около мен, беше пълно с хора.Малката ми съквартирантка бе намерила отново своята компания, при което и другият барман се бе присъединил към тях.Наблюдавах ги известно време, като най-вече изучавах действията и мимиките на момичето.Беше жизнерадостна, явно бе получила някаква интересна новина или предложение.Отпих още една глътка.Питието ми се услаждаше, а рядко пиех.Явно бармана бе добавил нещо интересно вътре, което ме привличаше до толкова че исках да разливам тази мека течност в гърлото си отново и отново.
Тъкмо се обръщах към бармана за да му отговоря на въпроса, когато малката девойка която ми плесна шамар преди малко, се озова върху бара.Звучеше ритмична песен която тя явно харесваше и движеше тялото си като вятъра.Не се подчиняваше на никакви закони и изобщо не и пукаше кой какво мисли за нея.Държеше се така, сякаш никой не я гледа.Бях на няколко метра от нея, вперил поглед по продължението на краката и което се изкачваше нагоре, стигайки до долният ръб на роклята и.
Беше като котка.Едно голямо и диво котенце!
Обърнах се към чернокосият младеж, като посочих преди това момичето с поглед.Явно ме разбра какво имам предвид, защото се усмихна.

- Невероятна е! - провикнах се, след което поднесох чашата с питието си към него, в знак на наздравица. - Аз съм Аш - представих се най-любезно.

Тес я прегърна усмихнато през рамо.
-Това е моето момиче. - не се усети как и кога го бе казал. Даже не му направи впечатление, беше толкова нормално и на място. Момчетата си поговориха още две-три минути, след което дългокоското се обърна към Арадел. - Готова ли си да тръгваме?
Момичето кимна в знак на съгласие. Той пак я подхвана и двамата се запътиха към изхода. Тълпата останала зад тях продължи шумното си празненство.

-Невероятна е! - каза шареното момче.
-Щом казваш. - леко резервирано отвърна бармана. Чувство, което още повече се засилваше от факта, че брат му май ще се окаже прав - ще я харесат. Но той не я харесваше. Имаше нещо в нея, което го дразнеше. Беше прекалено нежна, прекалено слабохарактерна за неговия вкус, прекалено изваяна. Нямаше нито един недъг, нито един косур във външния й вид. Не обичаше перфектни хора. Освен това се мърдаше около приятелите му и младия мъж усещаше, че ще има проблеми. А колкото и да се сопкаше на приятелите си, не искаше да си набавят главоболия. Този младеж пред него с прекалено нежното да мъж лице, коса, която имаше собствено мнение, с преливащи цветове например му се нравеше много повече. Защо? Защото не беше съвършен.
-Лео! - подаде му ръка и двамата се здрависаха. -Надявам се да откриеш тук това, което търсиш, Аш. Елисандра ми е свидетел, че това място може да бъде много досадно на моменти.

/Арадел пиши как стигате до ТУК и как се качвате на цепелин. Аш - играта ти продължава в заведението/

Стиснах ръката му приятелски.Не знаех коя изобщо е тази Елисандра, нито пък какво имаше предвид с това, но не издавах това с лицето си.Ръката му бе студена, което накара кожата ми леко да потръпне.Замислих се за миг... *Не!* Не беше от онова чувство когато докосваш кожата на жена, което ме успокои.Отдавна не бях изпитвал студ.А дали знаех какво значи тази дума всъщност?
Някога дядо ми разказваше че по земите в които е живеел, е валял замръзнал дъжд.Наричали са го "сняг" и изглеждал като бели ледени кристалчета - които бели снежинките на снега.Винаги съм искал да видя истински снежинки.Преди години когато скитах безцелно, видях за първи път да вали, но беше твърде малкo.Изглеждаха по-скоро мокри, примесени със падащият същевременно дъжд предавайки му просто повече студенина.Обичам топлите сезони и красивите разстения които се появяват тогава, но нищо не може да се сравни толкова, както настъпващият студен сезон.Да стоиш в топлата стая, застанал зад прозореца, и да наблюдаваш как вали.Да се вият ветровете пред очите ти, студа да кара дърветата да се вият, а аз да стоя разсъблечен зад прозореца и само топлината да гали тялото ми.И да ми е топло, от запаленият огън който се намира близо до мен.Обожавам го, наистина...но понякога когато стоях така като дете, си представях че навън вали сняг.Представях си вятъра как подухва малките снежинки, а те се вихрят като в небесен танц.Ала дръзне ли някой да излезне сред тях, да гледам как се опитва да си пробие път през преспите, свит от вцепеняващия студ около него.Мислите ми се въртяха една след друга в главата, блъскайки се една в друга в надпревара коя по-напред да избера...Едни такива топлички, весели... като майчино огнище.Понякога тъжни, и ме завладяват в продължение на часове.Мисля за много неща - обикновено за себе си, живота.Понякога и за хората - дори тези които срещам само за миг от живота си.Например онзи човек - ей там... където крачи бавно в главата ми през снежните преспи.Но обикновено мисля за себе си, колкото и да е егоистично.Интересното е, че не ми омръзва, незнайно защо.От една простичка мисъл, раждам втора, после трета... докато се наредят една след друга, като броеница, и докато осъзная, че съм се онесъл в спомени отминали в годините, вече се намирам в друг свят.Губейки усещането си за околността, а спомняйки си за нея, малкият ми свят се превръщаше в някак си още по-красив, вълшебен, далечен, но малко топъл...като онази красива топлина...
Върнах се пак в моя свят.Реалният.Този който ме кара да се натъжавам понякога и да изглеждам като дъгата в небето - цветна, красива, но самотна.Дори студът от ръката на бармана бе изчезнал.Погледнах към него, а той ме гледаше тъпо.Защо ли?Явно го бях държал доста време за ръката, замечтан за снежинки и вятърни мелници.

- Извинявай, Лео.Отплеснах се ...

-Няма нищо. - дръпна сопнато ръката си Лео и я избърса в блузата си. Беше му станало малко неудобно от замечтания поглед на Аш. Дали си мечтаеше за него? Опази боже дано не. Той разтърси глава и премахна тези натрапчиви и не до там приятни мисли. Помощ за това бе и брат му, който дойде до него докато междувременно "свиреше" с тялото си.
-Виж кой влезе през вратата. - каза той и двамата погледнаха натам. Аш не се усети как последва примера им, макар че не обръщаше особено внимание на заобикалящите и все пак. Но веднъж извърнал глава той ахна. През прага с грациозни като на газела крачки влезе не кой да е, а Лаура. Стройното й дълго тяло бе покрито с елегантна черна рокля до коленете, с достатъчно дълбоко деколте и тънки презрамки, които подчертаваха раменете. Фината й снага се виеше едва забележимо в такт с музиката. Косата - изправена, без нито една гънка бе хваната на дълга странична опашка, която стигаше чак до кръста. Клепачите нежно подчертани с тъмен цвят придаваха котешки нюанс в цялата прелестна картина. Високите токове се забиваха в главите на минувачите, сякаш заглушаваха музиката, а каишките на обувките й се извиваха като лиани върху тънките й глезени и ги караха да изглеждат още по-изящни. Нямаше нищо излишно по нея. Шарките по лицето и тялото й вместо да я правят неприятна за окото, по-скоро й придаваха божествена осанка. Имаше премного красиви жени тук, други като Арадел вече си бяха тръгнали. Но нещо точно в тази я открояваше от останалите. Не само силата с която бе известна. Нещо в походката, в държанието, което я извисяваше над останалите. Гледаше ги от високо и имаше защо. Мнозина се опитваха да я ухажват и да спечелят предразположението й, но напразно. Лаура съчетаваше в себе си достойнството на лъвица, мощта на бик и нежността на сърна.
Тя достигна до бара без никакви затруднения. Всеки се отдръпваше да й направи място. Единствено можеха да я наблюдават и да въздишат. Облегна се леко, вдигна показалеца си и това бе достатъчно. Една чаша бяло вино с две кристални бучки вътре застана пред нея. Тя хвана и вдигна чашата така, все едно държеше стъклена роза, и отпи една малка глътка. Част от червилото й се отпечата на ръба. Чак тогава тя измести с няколко милиметра погледа си и забеляза, че до нея седеше не кой да е, а самият Аш. Тя му кимна сдържано въпреки държанието си към него.
-Отдавна не си идвала, Лаура. Какъв е поводът? - попита я Лео.
-Да. Домъчня ни за хубавото ти лице. - добави брат му.
-Съмнявам се. - подсмихна се жената. - Поводът е, че скоро заминавам и искам да прекарам една разпусната нощ преди това.
-Дошла си на правилното място.
-Дано да е така. - взискателно отвърна тя и отпи още една глътка.

И разсея се за миг, дори за два, размечтаната ми мисъл за снежинки.Ето че отново се появи Тя, водеща красотата на раменете си.Жена която всеки би желал има, но малко биха се докоснали до нея.Погледът ми се спря на нея още когато влезе, ала го отместих за да не бъда твърде нахален.Обърнах се към бара и загледах отражението и в огледалната стена на бара.Между малките рафтове с чаши, имаше поставени огледала които отразяваха част от заведението.Не се виждаше много, ала лицето и не ми убягна.Не знам дали ме забеляза, но седна на ръка разстояние от мен.Аха да се обърна и можех да се ударя в нея.Обърнах се и я погледнах.Не знам дали улови блуждаещият ми поглед, но и тя ме последва като погледите ни се срещнаха в пространството между нас.Не знаех какво да направя, дали да кажа нещо...спекох! Тя ми кимна в знак на уважение, след което последвах примера и доста по-нескопосано, a после бързо се обърнах към лавиците с чаши, сякаш не се познаваме.Надигнах чаша и отмерих още една малка глътка кехлибарено питие върху езика си.Слушах ги, колкото и нахално да бе от моя страна.Исках да разбера нещо повече за нея, а в момента бях на достатъчно близко разстояние за да чувам гласа и идеално.Заговориха за заминаване, което тя плануваше.Признавам си - не ми стана приятно.Но кой ли бях аз в този момент? Подслушващият.Този който дори не смееше да я заговори.Та имах ли аз правото да и кажа "Не, не тръгвай!", като дори не мога да и отвърна с едно "здравей"? Не бях достоен за това, може би за сега.
Братът на Лео се бе настанил срещу Лаура и и обясняваше някакви неща които в момента не ме интересуваха.Обърнах се към чернокосият барман и му рекох :
- Ей, приятел.Можеш ли да забъркаш нещо интересно? Ама такова... да ни жегне на бара. - рекох аз, вярвайки в способностите на барманчето.Надявах се да направи нещо с което да ме шашне, а пък може и да ме напие...нямаше да му откажа!

-Веднага, брат! - отвърна Лео и се зае с приготовленията за както каза Аш - нещо да го жегне. Лаура го изгледа с крайчеца на окото си. Отпи от чашата си и стана. Направи няколко крачки и се озова точно до колегата си, като седна на високия стол до него.
-Мислиш ли, че е добра идея да се напиваш? Как ще се прибереш после?
Докато му задаваше този въпрос тера мага наблюдаваше как бармана слага в една по-голяма чаша черна течност, най-вероятно ликьор, а в нея една по-малка пълна с текила. Направи три такива - една за себе си, една за брат си и една за поръчалия. Преди Аш да успее да отговори на дамата чашите бяха наредени пред него. Лео ги запали, взе едната и я изпи, като незнайно как огъня просто изгасна при повдигането й. Същото направи и брат му. Остана една за зеленокосото момче.

Не ми остана време да отговоря на Лаура.Барманчето наистина си го биваше.Три чашки и огнената напитка бе готова след няколко минути.Постави ги на бара, като двамата с брат му обърнаха своите за отрицателно време, а моята малка алкохолна доза все още догаряше като романтична свещ на бара.Двамата стояха ухилени с вперени погледи в мен, очаквайки да излея течността в гърлото си.Взех малката чашка, като преди да я изпия погледнах към Лаура и и се усмихнах.Изпих алкохола на един път.Усетих как огънят на малкият коктейл изгасна още преди да докосна с устни чашката, а след това усещах всяко едно местенце в тялото си което бе докоснато от огнената течност.Изгаряше ме от вътре.Не очаквах да бъде толкова силно питието и от изненада ударих бара с ръката в която бе малкият шот, като се чу силното удряне на дъното му.

- Ууух - въздъхнах, като се обърнах към Лаура за да и отговоря - ако тези момчета продължат в същият дух, няма да имам време да си направя планове.
Още усещах топлината на напитката в устата си, за това се обърнах пак към Лео :
- Приятел, още едни но нека не забравяме този път дамата - обърнах се към него приятелски, като се надявах да разбере какво имам предвид.

-Нека бъде още едно.
Последва същото и този път на бара бяха наредени четири чаши. Момчетата вече знаеха какво да правят и почти с професионален замах погълнаха питиетата си. Даже и Аш сега бе свикнал на силата на алкохола и му дойде малко по-леко. Лаура погледа няколко секунди питието, вдигна рамене, като си каза, че не губи нищо и сръчно го изпи, като стисна очи заради киселия вкус. Тя тропна чашата и въздишка се прониза през гърлото й. Силничко си беше за нейния вкус.
От някъде се разнесе звук на танго. От къде може? От Нео разбира се. Това си беше удар под кръста. Все едно я жегна в жлъчката. Много добре знаеше, че това е любимият й танц и колкото и сдържана да е, не може да устои. Тя го изгледа ядосано. Но с кой в този бар изобщо да танцува? Едва ли някой умееше тези изящни движения, а и никой не й беше особено приятен. Е, може би....Не, не, не...Но пък мелодията така жадно я привличаше. Накрая тя се предаде и се обърна към Аш.
-Ти.... - малко недоволна, че се налага да го пита каза тя. - Можеш ли да танцуваш танго?


/Тед реши какво ще предприемеш. Топката е в твоите ръце. Музиката, която звучи е тази https://www.youtube.com/watch?v=3EI8rRvvQA8 /

Танцът понякога казваше повече от думите.Истории, които не можем да изразим и с най-красивите думи.Погледът е твоето перо, а движенията са красивите думи които партньорът ти трябва да улови.Лаура ме покани на танц, но колкото и неочаквано да бе за мен не чаках втори път да ме попита.А може би алкохолът ме бе накарал да се отпусна?Не знам, а и в този момент не исках да мисля за това.Обърнах се към нея както стоях на стола и кимнах рязко в съгласие.
Отпуснах тяло като го оставих бавно да се свлече от стола и застнах до нея.Подадох ръката си към нея и поех меката и длан.Имаше нежна кожа, приятна на допир.Поведох я след себе си към дансинга, където имаше и други танцуващи хора.Забелязах свободно място и за нас, към което се запътих към него.Нито много бързо, нито много бавно.Достатъчно, че да усещам тялото и близо до моето.Това може би щеше да ни е първият танц, но навярно и последен ако тя заминеше.За това и не се поколебах изобщо в действията си и се държах уверено.
След като достигнахме малкото освободено място от хора, двамата застанахме успоредно един на друг, с разперени ръце на страни.Леко я дръпнах към себе си, а тя последва движението ми и сякаш се нави като кълбо прежда, докато не стигна обятията ми, като се спусна леко надолу.Държах тялото си една ръка, след което тя се изправи и впи поглед в моя.Очите и бяха малко под височината на моите и в този миг изпитах нещо красиво..Прокарах лявата си ръка по нейната от лакътя към китката, докато не стигнах пръстите и.Опрях длан в нейната, така чe и дадох опора.Първата ми крачка бе последвана от втора, после трета, а след това от още много.Всяка следваща стъпка по пода беше все по-страстна от предишната.Тангото за мен бе не само танц, но и начин да говориш с партньора без думи.Докато не спирахме и за миг, усещах че влага чувства в танца, че го прави с удоволствие и и харесва.Имаше класа и то си личеше - дори ми бе малко трудно с изкусните и движения, но не се спрях.Лицето ми бе сериозно като отбягвах всякакви емоции.Емоциите идваха от танца, а не от околните.Бяхме като във вихър който сами сме създали.За първи път се чувствах себе си, не лъжех никого, не заблуждавах себе си за това кой съм и какво искам.В този момент нямаше нищо по-важно от парньорът.
Но ето, че се появи онзи момент в тангото, в който песента спираше...макар и за миг.В този миг илюзията бе прекъсната, мeлодията забави своят ход.Страстите охладняха и сякаш се събудихме от красива приказка.Погледите ни се срещнаха неволно, но движенията ни не спряха.Всичко потъна в тишина.Tелата ни отново заговориха за онази красива приказка, която само ние двамата разбирахме.Казваше ми неща които може би никога няма да изрече на думи, но очите никога не лъжеха.A в нейните виждах само истина.Чиста, неопетнена и невинна.Така продължихме и до края на песента, докато не завършихме танца си с онова красиво навеждане, при което аз я придържамс ръка тя е опряла бедрото си в мен като е спуснала тялото си назад.

След рязкото накланяне Аш я вдигна бавно към себе си. Инстинктивно Лаура беше положила ръката си на врата му и беше впила ноктите си в кожата му. Устните й се отваряха в конвулсии на учестено дишане от адреналин и лека умора. Усетила се най-накрая тя го пусна и почна да оправя косата си. Чувстваше се някак си неудобно изпитала такова преживяване точно с него, макар и да не беше нещо кой знае какво. Допирът му й говореше много неща, които не й се понравиха и все пак не го отблъсна. Сконфузната ситуация беше нарушена от виковете и смеха около тях.
-Добре танцуваш. Не съм го очаквала. - каза Лаура като тръгна към бара, а Аш вървеше по стъпките й. Двамата отново се озоваха настанени на бара, а красивата жена отпиваше от виното си.

Настаних се удобно до Лаура и въздъхнах.Огромното удоволствие което ми достави танца с нея, ме караше да потрепервам несъзнателно.
- Добре танцуваш - бяха думите и.
- Но на дали ще стигна някога Вашето ниво, Лаура - отвърнах аз, след което взех полупразната си чаша с алкохол и изпих остатъка от нея.Започвах да усещам ефекта от него, а и шотовете на барманите допринесоха за силният ефект още повече.
- Дочух преди малко че заминавате...мога ли да попитам защо невероятният Маджестик ще се раздели с такава красива личност?

-Аш, комплименти? - малко наставнически го погледна тя. Беше свикнала на такива, но все пак й направи впечатление обръщението му към нея - на Вие. Явно си знае мястото. -Да заминавам. Но всички се надяваме да не е за дълго. Мисиите са си мисии. Нямам голям избор.

Викторин стоеше до тесния прозорец и се взираше в останките от стената на Антоний, издигната далеч на север от огромните укрепления на Маджестик и простираща се от бряг до бряг на повече от четиридесет мили. Беше издигната от торф върху каменни основи и докато я гледаше разсеяно, младият войн я видя в нова светлина - преди триста години три легиона бяха патрулирали из този регион, а на всяка миля се бе издигнало укрепление. Сега тук патрулираше единствено вятърът, градовете бяха повече от развити, а инфраструктурата им безупречна. Той отпи от ела си и погледна към другия край на заведението, където Галчмай и Карадок седяха заедно, отвъд шестима берсеци. Тримата бяха на път вече от девет дни. Бяха успели да купят провизии и нови дрехи от един пустинен търговец по пътя, южно от тук. Сега Викторин беше облечен като изкупчия - с дълга вълнена роба и къс, прилепнал кожен жакет. През рамото му висеше кожена чанта, съдържаща стило, пергамент и писмо от Пабло Аристархос, което го назоваваше като Варий Сенека - изкупвач от Илион.
Русолявият съдържател на бара седна на масата до него и попита:
-За колко време ще ми докарат стоката ако я поръчам по тебе?
-Ще бъде тук през втората седмица на пролетта. - отговори Викторин като не забрави и за миг за шестимата бeрсеци, седнали близо до него. -Разбира се зависи от какво имате нужда. Беше лоша година за виното в планината и запасите не са изобилни.
-Не съм им умрял за планинското вино, но виж от сол имам нужда. - каза Нео - По нашите хълмове имаме добър улов, но без сол не мога да запазя много месо. Та кажи ми, колко иска твоя търговец за солта?
Викторин си пое дълбоко въздух. Не беше никакъв изкупчия и не разбираше от тези неща.
-Колко ти взимат напоследък?
-Шест кесии на фунт. Пет ако купя целият товар.
-Цената се качи - каза Викторин - Боя се, че не мога да се състезавам с цената, която спомена.
-И колко можеш да предложиш?
Шест и половина. Но ако можеш да подсигуриш поръчки от околните градове ще ти направя отстъпка. Една на всеки десет продадени торби ще ти бъде безплатна.
Един висок берсеркси войн с дълбок белег на бузата стана от масата си и приближи до тях.
-Не съм те виждал преди.
-А трябва ли да си ме виждал? Често ли пътуваш до Илион? - отвърна Викторин.
-Повече приличаш на войник, отколкото на изкупчия.
-Така припечелвам доста повече сол, приятелю, и то с много по-малък риск.
-Сам ли пътуваш?
-Нали виждаш? Но пък нося малко пари, а и не са много ония, които биха нападнали изкупчия. По-скоро биха изчакали да си свърша работата и после да нападнат фургона с поръчаните стоки.
Мъжът кимна, но острите му сини очи не се отместваха от младия илионец. Най-накрая му обърна гръб и се върна при другарите си. Викторин поднови разговора със съдържателя, който по време на разпита на набития войн се обърна към бара и стрелна брат си с поглед, казващ да бъде нащрек. Лео отвърна по същия начин и двамата се подготвиха психически за възможна атака. По едно време войника с белега се обърна към Карадок и Галчмай.
-От къде сте? - попита той.
-От юг. - каза Карадок.
-Илионец, нали?
Карадок кимна.
-Правилно си помислих, че ми мирише на риба! - останалите берсеци се изхилиха и Карадок почервеня, но все пак премести поглед от войника. -Веднъж спах с една от вашите - продължи Белязания. - Взимаше по меден петак. Приличаше на тебе, сигурно е майка ти.
Галчмай сграбчи ръката на Карадок, който посегна към меча си.
-Наистина може да е била майка му. - вметна той - До колкото си спомням тя си падаше по животните.
Берсекът се надигна от стола си:
-Не е умно да обиждаш хората когато си толкова далече от дома.
-Вие също не сте си вкъщи. Но е въпрос на възпитание предполагам. - каза Галчмай и се изправи. - Учили са ме да затварям устите на джавкащите кучета.
Стоманен звук изязоха със съскащ звук от ножниците. Галчмай преобърна масата и скочи вдясно, изваждайки в движение гладиуса си. карадок мина вляво с насочен напред меч.
-Шестима срещу двама - каза Галчмай и се ухили. -Съвсем по берсеркски.
-Целта на битката е да спечелиш! - каза Белязания. очите му святкаха, лицето му бе почервеняло. Карадок посегна с лявата си ръка към колана и извади от него кинжал. Берсерките тъкмо напрягаха мускули за атака когато ръката на Лео се стрелна напред и малък, тънък нож се заби в гърлото на Белязания, под каишката, която придържаше бронзовия му шлем. Той изхърка и се срина на пода, оставящ голяма локва кръв след себе си. Брат му вече беше готов за удар, Лаура стикаше ръце решена всеки момент да срине дъските под краката им в дън земя.
-Тук не обичаме излишните кръвопролития зверове! - изсъска Нео към огромните опоненти и застана пред двамата илионци, за да им помогне. Двете територии бяха в приятелски отношения от векове и една шепа пасмина нямаше да промени това. -Тръгвайте по пътя си докато още можете.
-Няма да стане магче. - изхрачи се един от останалите пет на земята и нападна дето свари заедно със събратята си.
Викторин изпсува, извади гладиуса си изпод робата и се втурна да им помогне. Заби острието дълбоко в гърба на един нисък, набит войник. Той се срина на колене, но само след минута се изправи пак и меча му намери път до рамото на Нео. Бързите му рефлекси го спасиха и от ръката му потече само струя. Лаура вече беше увила един от нападателите в лияните си и непоклатимо го задушаваше.
Страноприемницата се изпълни с бойни викове и звънтене на желязо - стомана у стомана, стомана у плът.

/Аш опиши действията си. Искам хубав, дълъг пост/

Докато водех разговора си с Лаура, по едно време тя ми подаде знак да погледна към чернокосият барман.Беше се втренчил в далечината и наблюдаваше нещо или някой доста съсредоточено.Той също ме забеляза с периферното си зрение, като ми направи знак да погледна и аз, в същата посока.Обърнах глава през рамо и в далечината забелязах брат му Нео в компанията на двама мъже от неговата страна и около петима грозновати гиганта от другата.Постоях малко така и гледах какво ще се случи.В главата ми се завъртяха какви ли не мисли.От търгуване на оръжия, до продажбата на бели девици в планинските градове.Докато ги наблюдавах, видях погледът на русият барман който бе насочен към нас.Или по-точно към брат му.Проследих мислено параболата която правеше той, като срещнах отново погледа на Лео.Обърнах се към Лаура, която също бе се обърнала назад за да огледа и бе заела удобна позиция да скочи от бара в миг на опасност.Разбрах какво може ще се случи, за това се приготвих мислено за това което ще последва.Очакванията ми бяха оправдани след броени минути.Докато гледахме спокойно развиващата се сцена, най-едрият от тях посегна към стоманеното си оръжие, като го изкара от ножницата му, а след това и приятелите му направиха същото.Нещо изтръпна в мен при тази гледка.Свих юмруци и зачаках.

Непознатите мъже които стояха от страната на русият барман, обърнаха масата и се подготвиха за атака.След миг, единият от тях падна сразен от малък нож излетял изпод ръкава му.Погледнах към Нео, но него вече го нямаше.Беше се озовал точно до брат си, а Лаура бе стиснала юмруци в готовност.Стойката и излъчваше божественост.Леко изпънала гръб напред, с присвити крака към стола.Изглеждаше като пантера която чакаше удобният момент за да се изстреля към жертвата си.Взех чашата си от бара без да изпускам случката от очи и я доближих до устните си.Надигнах я, но нищо не потече по нея.*Мамка му!* - мина мисълта през главата ми, а гърлото ми бе зажадняло за малко течност.
Всичко се промени за миг.Едва бях премигнал за секунда и Лаура вече бе хванала един от по-едрите мъжаги в своята магия, като не му позволяваше да си поеме дъх.Тялото му се опитваше да се гърчи, но силните лиани които тя управляваше не му даваха шанс да помръдне и за миг.Постепенно губеше силите си, а очите му се затваряха бавно.

- Еби му майката - извиках аз, като захвърлих чашата на пода, след което скочих от стола.Хванах с две ръце седалката му, като го поставих да стои странично от тялото ми за да ми бъде по-удобно да се засиля към нападателите.Трябваше само да си избера жертва която да го захапе, което нямаше да ми бъде особено трудно.Лаура измъчваше своята жертва, стискайки юмруци сякаш бе обхванала гърлото му.Двамата непознати които бяха на наша страна вече бяха намерили кой да ступат, а този който бе с красивата роба бе замахнал с меча си да опази единият от барманите.Оставаха трима.Едри, силни и достатъчно грозни че ако ги срещна в тъмна улица да не искам да си имам работа с тях.Нямах много време за мислене, за това реших да го направя в движение.Засилих се заедно със стола който държах, а като наближих извиках към единият урод.
- Ей, грозник!
Не зачаках поканата му да излезем на любовна среща, а просто завъртях стола пред себе си, като насочих краката му централно към грозната глава на съществото.Ударът ми бе увековечен с невиждан успех и четирите крака на стола се забиха в голямата му глава, като му нанесоха трайни щети от сцепена устна и бъркане в едното око.Грозноватият войн хвана краката на стола като се опита да ме избута, но натиснах малко по-силно в раните му което го накара да отпусне хватката си.Отдръпнах стола от него като го приближих до себе си, като хванах с две ръце онази част от стола, където си поставяме краката когато седнем.Отпуснах го на зад като той се залюля във въздуха, след което го завъртях обратно на часовниковата стрелка, за да опише кръг покрай тялото ми и да се забие в главата на противника ми.Последва кух звук от удряне в черепа на война, след което и той се строполи обездвижен на земята.Погледнах към Лаура, но тя нямаше никаква нужда от нищожната ми помощ.Вече бе хванала следващата си жертва в мрежата си от лиани, като се опитваше да разчлени тялото му по най-болезненият начин.Но къде беше последният от тях?Уви твърде късно го забелязах, или поне огромната му ръка която се заби в лицето ми.Почувствах се така сякаш физиономията ми хлътна на вътре и искаше да разбие задната част на черепа ми, а от там да се появи вражеската ръка.Силната болка премина през лицето ми, а единственото което си спомнях след това е как залитнах назад изпускайки стола и се строполих на земята.