"Братска любов"

First topic message reminder :

Най-предпочитаното заведение от младите. Държат го чаровните близнаците Нео и Лео, които знаят как да забавляват себе си и клиентите си. Тук освободеното държание е задължително. Винаги е весело и шумно. Идеалното място за събиране с компанията за по бира или нещо по-силно. Цените са приемливи, напитките са студени, храната е предимно снаксове и ядки, но това не е ресторант все пак.

Нео(русият) и Лео(чернокосият)

По принцип никога не съм оставяла с впечатлението, че тези двама близнаци са по някакъв начин привързани към мен...или поне са били, откъде да знам сега как се чувстват.Заподозрях, че има нещо такова, когато единия от тях ме занесе на ръце от тук, чак до стаята ми в Сто слънца, сега не мога да кажа кой точно понеже щом са ме носили, знаете в какво състояние съм била.Но тези думи, казани от двама почти непознати, казвам непознати защото с тях сме били рамо до рамо единствено в забавленията, но дефакто не познавам тревогите им, както и те моите.Нямахме времето, а и желанието да си споделяме онези така банални за едно приятелство съкровени неща от сорта на "аз обичам шоколадов сладолед"...но някак си те ме познаваха.
По някаква причина изпитвах желанието да ги виждам и да се посмеем...защото те не ме натоварваха с проблемите си и не ме товареха с въпроса "защо".
Видят ли уморената ми физиономия насреща, те знаят, че задачата им не е да разберат какво се е случило, а да я заменят с усмивка:
-Там ли ще стоиш цяла вечер?-подвикна Лео.-Няма ли да кажеш нещо? Това е твоето голямо завръщане!
Засмях се...тези двамата наистина ме изненадаха, затова станах от мястото си и отидох до тях:
-Аз не мисля, че хората са дошли тук за да слушат сърцераздирателни речи, те са тук за да се забавляват.Те идват тук не да говорят за проблемите си, а за ги забравят.И докато вие двамата, продължавате да им помагате да се справят с неволите си с пълни чаши и силна музика, то това заведение никога няма да остане празно.Братска любов винаги ще си остане моят втори дом и нека всички дружно се напием по този повод, мили съквартиранти!Наздраве, за Нео и Лео!-вдигнах чашата си нагоре, а останалите последваха примера ми и всички погълнаха питиетата си на екс.
Музиката отново зазвуча, смеха и веселата приказка също се върнаха в заведението, а аз стоях зад бара и си приготвях нова доза от смъртоносния ми коктейл.Нео погледна критично към чашата ми:
-Съдейки, по това което пиеш мога напълно сигурно да твърдя, че във вените ти не тече кръв, а керосин.
-Трябва да ти кажа, че ще е добра идея ако включиш този коктейл в менюто.Примерно, като изпият по един такъв, по-бедните хора ще си спестяват пари за алкохол.Нали трябва да мислим и за тях...
-Ми като са бедни, няма да пият.Ние сме заведение, не приют.
-Да, да..както и да е...
Той ме гледаше с някакъв странен интерес, все едно му бе странно как съм облечена и как изглеждам...погледа му бе почти втренчен:
-Какво?-не издържах аз.
-Нищо...Къде се изгуби толкова време?Трябва да е било нещо доста важно, че да зарежеш така всички.
Сведох леко виновнo глава:
–Наложи се...не мога да ти кажа повече, но всички ми липсвахте адски много и сега съм безкрайно щастлива, че съм сред вас.Какви са тези въпроси пък сега от теб...
-Просто питах., стана ми странно.
Бях на път да изръся някаква глупост, когато се пресегнах към една голяма чаша за да си извадя от нея бъркалка под формата на палма, но отвътре изпадна и нещо много по-интересно.Вдигнах малката цигара, така че Нео да я види:
-Ах вие маймунки мръсни...-казах , а една усмивка бавно озаряваше лицето ми.-Не сте зарязали вредните навици, а?
-Айде сега, не ми се прави на някаква моралистка.Не ти отива, ами кажи ще го пушим ли или няма да го пушим.
Обърнах се към Ерик, понеже не бях много наясно какво му бе отношението към този той сладък порок.Но да си бъда честна ми бе доста интересно, какъв ли е когато е напушен.Затова завъртях фишека пред очите му и попитах въпросително:
-Ерик?

Всъщност това нямаше да е първия път, в който Арадел щеше да сподели този си порок с Ерик. Още когато До беше на гости, тримата задружно се напушиха под дървото, където Лезандър ги сгащи и им секна кефа. Тогава чернокосия изпадна в някакви фантазии, свързани с животински изблици, но това е минало.
-Е, какво пък! - повдигна рамене той и се ухили в съгласие.
-Така те искам, брат. - тупна го по рамото русия барман и той, заедно с брат му, преминаха от другата страна, озовавайки се до тях. Така, четиримата на калъп се отправиха към задния вход на заведението, че да не се налага да делят съкровището си с някой от останалите клиенти, а самите тях оставиха в ръцете на малката Нанси, която все повече се отпускаше и прекрачваше границите на закостенелия си морал.
Намирайки се в задната уличка, която не бе много широка, защото бе притисната от отсрещната страна от висока сграда, Нео превъртя фишека няколко пъти около пръстите си, докато реши да го запали. Първото въртене бе на лице и героите ни се подготвяха за следващото, което щеше да ги отведе в някой друг свят, ако имаха късмет. За сега единствено леките усмивки ги издаваха, но скоро всичко щеше да се промени. И докато все още бяха в състояние, Лео реши да подведе разговорът, който го интересуваше.
-И как успя да го вържеш този момък?
-Ами така, успях.
-Хах, определено ме изненада, не съм го очаквал от теб.
-А какво си очаквал?
-Нещо по..... - чернокосия вдигна вежда иронично, оглеждайки Ари от глава до пети. - .....лигаво.
-Ха! Това ли е мнението ти за мен?
-Малко. - усмихна се предизвикателно той.
-Вярно, че понякога си е лигличка. - намеси се Матюс, прегръщайки изгората си. - но е адски сладка.
И я дари с една звучна целувка по бузата.
-Иу.... - обади се блондина. - това не беше нужно да го виждам.
Всички избухнаха в див смях, който скоро не стихна. В един от моментите, в които Нео и земният маг се бяха заговорили, брат му хвана Картие за ръката и я дръпна по-настрани, където останалите нямаше да ги чуят.
-Какво има пак? - бе готова за поредната му контра, девойката, имайки предвид характера му.
Тютюнът като че ли изобщо не му бе подействал и сега лицето му изглеждаше сериозно и замислено.
-Защо не ми кажеш какво наистина става? Къде изчезна изведнъж? Може да не сме ти много близки, но си част от голямото семейство. А и онази синята. Последно когато чух за теб бе от нея, и тя си мислеше, че си мъртва. Месеци по-късно се пръкваш като от нищото, все едно нищо не се е случило. Разбирам, че не можеш да ми обясниш всичко, но не мога да не се замисля. Та....

И ето ги първите сладки симптоми завладяващи тялото ми - коленете ми омекнаха, хлапашка, блуждаеща усмивка и желание за водене на неангажиращи разговори.За жалост, последното ми желание нямаше как да се изпълни, понеже Лео се възползва от най-подходящия момент за да ме придърпа настрани и да ме затрупа с един от поредните въпроси, от които всички явно така живо се интересуваха.Разбирам, че са се тревожили докато отсъствах, но не може ли просто да са благодарни, че съм жива и здрава и, че вече съм сред тях?Но как очаквате да отговоря?Да бъда искрена и да си изпея всичко като отче наш без да мисля, че това ще има някакви последици?Ами, да , между другото станах част от онази бунтовническа организация, която готви преврат срещу Сто слънца, уча се как да се бия и как да убивам, бях в рая и ооо да, бях мъртва за няколко минути но после се съживих като паметта ми бе изтрита.Не звучи ли забавно, а?Беше голям купон....Няколко секунди стоях и гледах тъпо в нищото, като търсех в главата си правдоподобен сюжет за отсъствието ми:
-Е, ще ми кажеш ли?-повтори си въпроса барманът.
-Какво искаш да чуеш, Лео?Че съм заминала на почивка на някое приятно местенце и съм се наливала с коктейли?Или, че съм се отдала на аскетизъм в някоя пещера, търсейки пътя към Бог и към себе си?
-Не знам, каквото и да...някакъв отговор и обяснение.
-Добре...Истината е, че претърпях инцидент и загубих паметта си за известно време.Не помнех вас, приятелите си, дори себе си.Ерик и останалите му приятели ме намериха и ми помогнаха, след което заживях при тях.Сега всички сме приятели и живеем щастливо в една сладка къщичка.Досущ като Снежанка и седемте джуджета, но в по-извратен вариант, имайки предвид, че съм спала вече с две от джуджетата.Всичко е наред, наистина!-опитвах се да го гледам убедително.-Просто нелеп инцидент, това е всичко!Това устройва ли те , като отговор?
-Може би...-продължаваше да се взира в мен той, сякаш се надяваше да прозре истината в очите ми.
-Хубаво, защото имам намерението да се забавляваме, а не да правим разбор на отминали неща.Да се връщаме при останалите.-положих ръка на рамото му и се върнахме при по-веселата агитка.
-И аз ти казвам човече, енотът ровеше в кофата за боклук с тези свой малки ръчички и след като ме видя, ме замери с кутийка от кока кола?!Представяш ли си?!Къде изчезнаха малките дружелюбни животнки, които се гушкат в краката ти и мъркат.Станали са толкова враждебни...-разправяше някаква история Нео, а Ерик се държеше за корема в пристъп на див смях.
-Каква е темата?-попитах ведро.
-Сега всяка вечер , като заключваме бара имам чувството, че ме чака зад някой тъмен ъгъл...този зъл енот...държащ кутийка от кола.
-Хахахахах Нео...Нео си има....Нео си има опасни врагове....-успя да каже Матюс.
-Хах, не знам какво да ти кажа.Мога да ти услужа с тигъра ми да ти бъде охрана.
-Оооо, не човек, тази мечка е по-силна и от тигър, знаеш ли какви мускули има?Тцтцтц...това сто процента е от храната от кофите, тя е токсична.
-Добре, Шерлок.Да влизаме вътре и да ти налеем питие преди енота ти преследвач да е дошъл.-подкани ни Лео и започнахме един по един да влизаме в бара.
-О, да, да!Нека влизаме!-кимаше оживено блондина, като се оглеждаше параноично.
А вътре цареше добре познатия ни купон за това емблематично заведение.Викове, смях и шумна весела музика гъделичкаха сетивата ни.Нансито наливаше питиета и раздаваше похотливи усмивки на клиентите.Господи, какво сторих с това момиче?Както и да е, настанихме се отново на местата си, изпихме остатъка от питиетата си на екс и се заехме да се борим с нови.Аз си стоях права, като се поклащах в такт с музиката, дори можеше да се каже ,че направо си танцувах.Ерик, надигаше чашата си и говореше отново някаква весела история с Лео, а брат му се бе заел да ухажва някаква девойка, като галеше леко китката и.
Всичко вървеше подобаващо докато, въпросната ми нова заместничка, подтикната от новото си амплоа и излъчване не тръгна да прави нещо, което ми се стори доста интересно в първия момент.Явно не забелязала, че между нас с Матюс има нещо, сега тя леко почерпена му се лепна на рамото със сластна усмивка върху начервените си устни:
-Ей, бейби!Гледам те от известно време и мисля, че си страшно готин.Имаш ли нещо против да ти правя малко компания?
Приближих се едва забележимо за да мога да слушам по-добре и ме напуши смях, но не исках да развалям тази златна картинка, понеже имаше шанс от нея да излезе нещо забавно...

И докато всичко вървеше добре, най-голямата изцепка за вечерта блесна в целият си блясък. И то не от някой от напилите или напушилите се, а от самата певачка, която горката толкова се заблуди, че дръзна да сваля сигурно единственият мъж в кръчмата, който нямаше никакъв начин да й пусне. Залепила с за Ерик, гледайки го в големите червени очи, тя пърхаше с мигли, както предполагаше, че би направила нейната учителка, същата, която в момента я наблюдаваше и още малко щеше да разкърви захапаните си устни от сдържането на смеха си. Погледите с чернокосия красавец се срещнаха. Неговият търсеше съвет. По принцип бе кавалер и даже в нейната компания не смяташе да бъде груб и нахално и просташки да разкара момичето, а по-скоро да се усмихне и да й обясни ситуацията. Но очите на Арадел в момента говореха за един вид игра, която имайки предвид, че беше употребил забранени вещества, му се стори доста забавна и реши да се впусне в нея.
-Разбира се, че може. Какво ти се пие?
Тук Нансито се сепна и дори леко стресна. Заоглежда се като кошута, търсеща си място за скривалище.
-Ами аз...всъщност не пия.
-Как така! Не може да не пиеш.
И пренебрегвайки възраженията й, Ерик се обърна към добрите си познати и се провикна.
-Лео, една водка с тоник за дамата.
Барманът първоначално се учуди, но после разбра какво се случва и се ухили ехидно. Наля една голяма водка, отвори pvc бутилката, като капачката изпука звучно и му ги подаде.
-Само не се гаври много с персонала ми, Матюс, ясно.
-Разбира се. Знаеш, че не съм такъв.
Магът се обърна и връчи на свалячката си чашата. Тя я пое, вдиша аромата й и веднага отмести носът си, силно раздразнен от спиртните изпарения.
-Хайде, моето момиче. Не се стеснявай.
За да й вдъхне кураж, взе своята собствена чаша и я чукна в нейната, като отпи една голяма глътка. Нансито, както ще я наричаме често, последва примера му, искайки да се докаже. Но ефекта бе по-скоро комичен отколкото смел. Тя буквално изригна. Задави се, закашля се, а от гърлото й все едно излизаха огнени струи. Дори си заби няколко юмрука в гърдите, за да изкара и последните токсини от тялото си, което така или иначе нямаше да се случи. Но Ерик не спря до тук, а я накара да продължи. Така, само за пет минути, девойчето се прости със съдържанието в чашата, а погледът й се мъждееше някъде в пространството. Очите й се бяха зачервили, а мислите отдавна блуждаеха нейде в небитието.
Отпусната и без граници, но и без да успее да се задържи на крака, тя се ухили пиянски и размята пръстът си високо.
-Харесфффф....а мии да рабо...тя тукъъъъ....
И бум. Строполи се право надолу. Добре, че беше Мат'с, който я улови във въздуха, а тя горката взе, че припадна в ръцете му.
-Миличката. - обърна се към останалите той. - Хич не държи.
-Че ти какво искаш от момичето? Те първа почва да се развращава, нека й дадем малко време. - обади се блондина, подсмихвайки се под мустак.
-Няма да е лошо да придобие малко тренинг, че така и до първа среща няма да стигне.
-Ще й мине. Просто я остави тук някъде. - взе нещата в свои ръце Лео.
-Къде тук?
-Де да знам, където има място.
-Ти сериозно ли?
-Напълно. Вече съм мъкнел една певица до домът й в подобно състояние. Втори път няма да се повтори. - погледна към Арадел чернокосия с острите си, проницателни очи.
Земният маг послуша другарите си и вдигна Нансито на ръце. Намери една свободна маса, в близост до бара, където шефовете й ще могат да я наглеждат и я остави на стола, а главата й клюмна върху дървената плоскост и тя сякаш съвсем спокойно и сладко си заспа, като някакво уморено зайче. Дори се усмихваше в съня си.
По това време, червеноокия се върна при компанията и прегърна Арадел през рамо.
-Значи и ти си била такава едно време, а? Доста си израснала. - засмя се той.

Честно казано ми се искаше свадата между тях да продължила малко по-дълго , да се види някаква игра, интрига или нещо подобно, но за жалост ниската алкохолна култура на малката Нанси попречиха на това ми желание.Сега тя лежеше в сладък алкохолен делириум на една свободна маса и тънка слюнка от задоволство се спускаше по лицето и.Въздъхнах тежко, какво да се прави...това донякъде погъделичка егото ми, че едва ли скоро ще се намери добър мой заместител.Ужасна съм:
-Значи и ти си била такава едно време, а? Доста си израснала. - засмя се Ерик, като ме прегърна през рамо.
Хвърлих му един от онези мой погледи:
-Всички сме започнали от някъде, нали така скъпи?Или трябва да ти напомням отново онази история за пустините и твоето крехко пиянство тогава?
-Яяяяя, това ми звучи като една доста интересна история.-наостриха слух двамата бармани.
-Каква ти интересна история...всъщност беше доста тъжно.Привиждаха му се еднорози и после се отърка в един здравеняк , като му каза, че мирише много хубаво.А, да, и за разкош една супер яка мадама го разкара и той после демонстрираше накърнено достойнство.
-Брей, Ерик...не знаех, че си падаш по здрави мъжаги.-изкиска се Нео.
Матюс ми хвърли един мрачен поглед:
-Ако искаш да знаеш ти беше първата, която започна да вижда еднорози.
-Да, но не аз заспах под формата на ембрион на стол и се къпах с лигата ми.
-Заради теб беше цялата онази свада в бара!
-Не е верно!Ти и твоята голяма уста бяхте виновни, аз си траех.
-Заради теб се напихме, ти предложи да играем на онази глупава игра.
-Не съм ти виновна, че не можеш да носиш на пиене!
-Аз не мога да нося?Аз?
-Да, ти!-оплезих му се аз.
-Сигурна ли си в това, което казваш?
-Напълно, г-н Матюс.
-Радвам се, г-це Картие...нека проверим отново този толкова оспорван факт.
За да сложи край на малкия ни спор, той отиде и се облегна на бара като каза нещо на момчетата.Те за миг се замислеха, но после ехидни усмивки украсиха лицата им:
-Какво пък сега?-сложих ръка на кръста си.
Матюсе приближи до мен и опря показалец в гърдите ми:
-Ти и аз!Ще се видим на ринга!-след което се обърна артистично и отиде да помогне на близнаците да преместят една маса.
Цялата работа беше, че нашия чаровен чернокоско бе решил да си търси някаква загубена слава, като реши да направи реванш на онази игра в бара на Марк - странния пустинен барман.И ето, че след малко чашите бяха послушно наредени по средата на помещението на една дървена маса.
Приближих се да погледна съдържанието им и както си мислех, те не бяха пълни изобщо с бира.Имаше вариант да се напия, но имаше и друг в който за пореден път ще му натрия носа.Но честно казано изобщо не ми се искаше да ме влачат по улиците, това вече ми се струва толкова унизително.Приближих се до Ерик и му подадох ръката си:
-Е, друже, нека най-добрия победи!-казах тихо и му намигнах, а той разтърси китката ми енергично.
-Готви се за сериозно поражение, малката.
-Нека го направим така...който загуби ще бъде личен роб на победителя в продължение на три дни!И ще трябва да прави всичко ама всичко, което му бъде казано и заповядано.Имаме ли сделка?
Ерик малко се позамисли , но после прие с изпъчени гърди:
-Дадено!Нали знаеш, че ще включа и специална униформа за моята малка робиня?-добави той с мазна усмивка.
Грабнах топчето и го хвърлих импулсивно към чашите , като уцелих една на Ерик, какъв късмет.

Само да добавя, че играта на биер понг представлява маса с пластмасови чаши в два цвята.Те са разбъркани и целта е да улучваш колкото се може повече чаши на противника, а твоите да си останат непокътнати (до колкото може).

Стартът бе даден, а играта започна. За радост на Арадел, първата точка бе в нейна полза и демонстративната усмивка на победител се озова на лицето й. Доста припряно, но все пак със самочувствие. Ерик от друга страна просто я изгледа незаинтересовано, пресегна се и взе чашата. Подуши я и се оказа, че е пълна с уиски, чисто и силно.
-Е, първо вътре не е вътре. - заяви спокойно той и изпи съдържанието на екс.
Присви клепачи, а когато ги отвори тросна чашата на бара, без никакви задръжки.
-Мой ред. И за да е по-интересно, нека хвърляме и с двете ръце.
Това малко стресна блондинката, защото тя си бе заклета десничарка и със сигурност лявата ръка щеше да й изневери. До сега, въпреки всичките й тренировки, никога не бяха наблягали на този по-слаб крайник. Но поне се надяваше същото да се отнася и за него. Така или иначе, красавецът взе две топчета, прицели се и ги хвърли по жълтите чаши, който бяха тези на възлюбената му. И двете паднаха точно в целта. Едната в скоч, а другата в текила. Взривоопасна комбинация, определено.
Матюс се ухили самодоволно, така че да й натрие носа.
-Наздраве, слънчице.
С известна доза неохота, хубавицата грабна питиетата и ги гаврътна едно след друго. Може да беше умел пияч, но нямаше как тези силни спиртни алкохоли да не й се отразят. Удариха я точно в главата и петите, но още бе далеч от сдаването на фронта. Щеше да се бори до последно, каквото и да й коства, дори накрая на вечерта да се наложи да си изповръща червата. Бе нейн ред, отново. Имаше още единадесет чаши, по пет за нея и шест за него. Но оставаше проблема с лявата ръка. Все пак, Картие взе топчетата и ги разпредели между дланите си. Застана точно пред масата и се опита да се фокусира, докато погледите на братята и на няколко от по-любопитните клиенти бяха втренчени в нея. Това само по себе си можеше да я разконцентрира, но тя всячески се опитваше да пребори изпитващите я очи.
Момичето си пое въздух, издиша шумно и хвърли топките. Едната улучи противникова чаша, като по поръчка. Колкото до тази в лявата, те първа щеше да се разбере....

/Гери описваш как хвърляш лявата топка и нагласяш зара на 1. Ако се падне четно улучваш, ако е нечетно, не улучваш. Късмет./

Тези префърцунени изпълнения можеше да ги запази за някой друг.Кой е казал, че той ще определя правилата на това как да се хвърля?Въпреки недоволството ми, не исках да правя драми затова реших кротко да се съглася и да се надявам късмета да е на моя страна.Имах късмет с първото си хвърляне и мога да кажа, че прибързах с празнуването на евентуалната ми победа, тъй като след това ми се върна двойно под формата на скоч и текила.
Дори и най-голямото пиянде ще премрежи погледа при тази взривоопасна комбинация.Но бях далеч от напиването, даже си бях съвсем добре.Вярно , че краката ме бяха отпуснали, а самата аз имах чувството че витая из облаците, но това си бе просто едно приятно замайване, нали така?А пък и си бях взела едно шише минерална вода, и то голямо, което периодично надигах и мога да споделя че наистина помага.
Но не можех да изключа мисълта от главата си, какво бих карала Ерик да прави ако аз спечеля?Ще го карам да ме носи на конче, вместо да ходя пеш?Всяка сутрин закуска в леглото?Звучи добре....Или също ще го карам да поема различни предизвикателства?Звучи наистина добре.....Лека замечтана усмивка изгря на лицето ми, а погледа се рееше някъде там където аз вече бях победител:
-Ариии...ехооо...ако не отвърнеш си пиша служебна победа, да знаеш!-викаше ме Ерик.
-Тук съм, просто бях твърде заета да обмислям план графика ти за тези три дни в които ще си мой роб.
-Пф, ще ти се....
Завъртях няколко пъти топчетата в дланите си, накарах едно произволно момиче от клиентите да духне, след което ги хвърлих към цветните чашки, като веднага сключих пръстите си за късмет.

The member 'aradel' has done the following action : Зар

'Късмет' : 7

Е, както казахме малко по-горе, едната топка попадна право в целта, което си бе половин победа. Колкото до другата, онази в лявата ръка, да кажем, че нашата героиня нямаше толкова голям успех с нея. Не само, че не улучи червена чашка, ами не улучи никаква. Топчето се завъртя по ръба на две от тях - едната нейна, другата на Ерик, но в крайна сметка попадна между една от пролуките и се заби в масата, оставаща напълно суха. Като монета, която пада на калъч.
Двамата играещи се спогледаха въпросително, но тъй като никой не знаеше какво да прави в ситуацията, дори се обърнаха към барманите.
-И сега какво? - искаха съвет те.
-Ми много ясно бе, ние ли трябва да ви учим? Улучената си я пие пича, а за другата се разбирате. Или я пие Ари или никой.
И ето тук дойде големия спор, кой ще изпие алкохола. Матюс твърдо държеше изгората му да изпие една от неговите чаши, макар че не бе улучила никоя, тя пък спореше, че това не е по правилата и той си измисля нови такива, като набляга на измама.
-Аз да мамя? Не мисля, че имам нужда от това.
-Но точно това правиш.
Още малко и щяха да се сбият, когато две ръце ги избута демонстративно, а един женски глас прекъсна свадата им.
-Аз....ше я...изпия....
Нансито, събудила се без време от махмурлука си, се промуши между тях с една такава криволичеща походка и дебилна физиономия, която допълнително се подчертаваше от зачервените й бузи, завеяният поглед и широката несъразмерна усмивка. Без изобщо да се интересува, стигна до масата, грабна една от чашите и я гаврътна на екс.
-Ихууу..... - хвърли пластмасата някъде зад гърба си, като се завъртя в безформен пирует с високо вдигнати над главата ръце.
-Тая игра е....върхх..ххх...а.... Искам още.
-Аааа не! - извикаха всички на куп и се втурнаха да я спират.
Нео хвана ръката й точно преди да е достигнала поредната чаша.
-Мисля, че и достатъчно, слънчице. Защо не си полегнеш?
-Ама аз...искам да пияяя....
-Да, да. Някой друг път отново.
И без да й позволи да възрази, блондинът я хвана под колената и я повдигна като булка, занасяйки я обратно на мястото й и я положи на стола.
-Стой тук. - и я потупа по главицата досущ като пале, което го учат на нови номера.
Когато се върна, избърса чело и заяви.
-Тази жена е ужасна. Мисля, че почвам да се влюбвам. - захили се той. -До къде стигнахме?
-До там, където Ерик изпиваше улучената чаша.
Чернокосия красавец изгледа приятелката си със саркастична усмивка и грабна алкохола.
-Спокойно, не съм забравил.
Извади топчето и го облиза, като го остави на масата, приготвяйки си го. Приближи предмета до устните си, които потръпнаха. Водка!
-Какво да се прави.
Преглътна на сухо и погълна съдържанието, което изгори гърлото му.
-Мамка му.
Вече доволно замаян, все още се държеше. Нямаше да се предаде, независимо какво. Не докато краката все още го държаха, а чашите все още бяха на лице.
-Пет на четири за мен сме злато. Май падаш.
-Играта не е приключила, Дон Жуан. Хвърляй.
Мъжът взе топчетата и се прицели. Дейност, която вече му се опъваше и не можеше да фокусира чак толкова добре. Което си и пролича при изпълнението, защото вместо две нейни улучи една нейна и една негова.
-Мамка му! Май ще пием заедно.
Любовниците си дадоха наздраве и погълнаха и следващата доза спирт. Останаха три чаши в арсенала на Картие и четири в този на Матюс. Бе нейн ред да му го натрие.

/Гери, хвърляш и с двете ръце. Нагласяш зара на 2. Ако сбора на числата е по-малко от десет улучваш и двете чаши. Ако е по-голям, улучваш само една негова и една твоя./

Добре де, това че се наложи да пием заедно не бе кой знае какво падение.Беше честно, че всичко бе разпределено по равно и че на мен не ми се наложи да обръщам тези две чаши с отровен спирт, понеже да се кажа честно бях доста замяна.Пак повтарям, не пияна, а замаяна.Обичам го това чувство, когато не си усещаш коленете, а главата ти представлява един балон пълен с темперни боички и когато положиш и последната капка метил в отпуснатото си тяло, се отключва една многоцветна експлозия.
Светът се върти, лицата избледняват, битието се превръща в едно незначително място и всичко е толкова лесно достижимо.Обичам да пия, обичам спирта да си проправя път през вените ми и да достига до сърцето ми, като го кара да бие до пръсване, обичам и звъна на кристал от наздравиците, сякаш огласящ поредния рунд за неудачници.
А после идва утрото, а то не носи нищо по-хубаво от едно просто главоболие.Цветовете вече са изтекли вече от мозъка ти и сега е останала единствено една тежка празнота от която ти се драйфа.Повръщаш, докато проклинаш момента в който си бил себе си и в който си се забавлявал, след това изтрезняваш и се сливаш с масата.Балонът е празен, цветовете ги няма, боите са пресъхнали и така до следващата чашка....
Стоях облегната на бара за малко, докато се наглася отново да хвърлям и надигах чашата с коктейла.Вече не ми гореше, сетивата ми бяха привикнали и сега това ги смазваше, като цяр погубващ нищетата в тялото ми.Алкохола циркулираше из тялото ми, като стигаше до лицето и опъваше мускулите в нелепа усмивка, а зад нея страхът се радваше на новото си скривалище.
Но един персонаж в този цирк ме спираше от саморазрушението към което се целях и сега той стоеше на няколко крачки от мен, с игриво рошава коса, светещ поглед и чаровна усмивка.Заради него си струваше да опитам:
-Айде бе, пъзло.Какво отказа ли се?
-Не съм!Просто ти давам малко време да изтрезнееш.
-Да, затова ти си се подпряла на бара....
-Мисли си каквото поискаш, но те предупреждавам, че няма да мога да те нося.
Ерик тръсна глава и се усмихна на себе си, като съвсем доловимо се олюляваше, но това бе само ако се загледаш.Докато стоях и се навивах да ходя отново да хвърлям, една жена в дъното на бара ми направи впечатление, тя стоеше на една от масите, сама и бе втренчила погледа си в мен.Отпиваше бавно от сладкото си шери и ирисите и проблясваха, знаех че не е културно да зяпам така, но ми бе интересна.Непознатата изпи последната глътка на екс и се изправи бавно, имаше красива фигура, дълга черна коса, бяло лице и сини очи.
Стъпките и водеха право към мен, а погледа и не ме изпускаше, даже ме караше да се чувствам леко неудобно.Когато се приближи на не по малко от една ръка разстояние, можех да усетя аромата и...миришеше на жасмин.Усмихнах се нервно и кимнах за поздрав, познавахме ли се?Реших да попитам:
-Познаваме ли се?
Устните и се извиха в доволна усмивка, протегна ръка и ме хвана за тила, като ме притегли към себе си.Докато се усетя, езикът и се опитваше да проникна в устната ми кухина.Какво по дя.....Откъсна се от мен, намигна и изчезна някъде до тоалетната ако не се лъжа, като изръси само едно "Късмет, малката"...Бях като попарена, а погледа на Ерик изразяваше нещо повече от смайване:
-Трябва...да...пия..-изрекох бавно.
Хванах топчетата с двете си ръце и ги запратих към чашите, като дори не следих какъв е резултата от опита ми...

The member 'aradel' has done the following action : Зар

'Късмет' : 5, 7

Е, целувката с жена бе нещо ново за Арадел, което едновременно я стъписа и развесели. Първо, че явно бе достатъчно привлекателна не само за мъжкия, но и нежния пол, второ, че както казах бе нещо ново, а нашата героиня обичаше новите преживявания. Тя живееше за тях. За глупостите на младостта, които щяха да я карат да се усмихва на старини. Но все пак й бе странно, затова след едвам промъмленото "Трябва да пия", тя грабна топчетата и се настрои, колкото бе възможно за следващият рунд. Колкото повече краят наближаваше, толкова повече и двамата почваха да усещат последиците от замайването си, което съвсем скоро щеше да придобие други отенъци. Но никой не възразяваше.
Така или иначе, проблемната й ръка си каза думата и факта бе на лице. Пак същото. Една негова, една нейна. Красавицата изруга на ум, най-вече защото не му се искаше да бъде слугиня, а на нея й останаха само две свободни чаши, като не броим тази, която сега бе наполовина, от плискането на предмета в нея. Нямаше как. Двойката грабна по една чаша и с лицемерни усмивки ги изпиха на екс. Лицемерни, защото любовта си е любов, но съревнованието си е съревнование. Никой не искаше да излезе губещ.
Нека видим какво имаме до тук. В отбора на Ерик останаха три самотни войника, а в този на Картие двама.
-Мисля, че...е....мой ред.... - почна да завалва думите чернокосия.
Взе топките и се прицели. За жалост алкохола вече му взимаше силите и планът му не провървя по първоначалните изисквания. Вместо две нейни, той улучи две свои. Нещата бързо се обърнаха в полза на сивооката и искаше или не Матюс, трябваше да преглътне загубата и да изпие съдържанието на чашите си. Така той се сдоби с една пълна, а Ари имаше две. Но точно тук се намесиха и собствениците, или по-точно Нео, който реши да направи нещата малко по-интересни и предизвикателни.
-Предлагам ви следното.
Блондинът грабна една от чашите на приятелката си и я изсърба досущ като чай.
-Всеки остава с по една пълна чаша. И двамата ще стреляте с по едно топче. Който улучи тази на противника печели. Навитаци?
Двамата влюбени се спогледаха.
-Какво пък...нека е...така. - съгласи се мъжът и пое едно от топчетата.
Другото бе връчено на изгората му, която ако сега имаше ръкави би ги запретнала бойно, би избърсала потта от челото си и би се приготвила за последната важна битка за вечерта. Двамата застанаха рамо до рамо, хвърлиха си по едно бегло "Късмет" и се прицелиха. Всички наблюдаващи като че ли бяха притаили дъх. Очакваха невъзможното да се случи, а някой стискаха пръсти, защото имаха смелостта да направят по някой друг облог, от който смятаха, че ще изкарат добри пари.
-На три. Едно...две....три....
Топчетата изхвърчаха като бомбени снаряди и сякаш прилетяха на забавен каданс. Арадел стискаше юмруци, а Ерик скандираше нещо, все едно така щеше да даде кураж на топчето си. Това, което стана обаче изненада всички. А с други думи - нямаше пропуск. Тази на девойката влезе в чашата на любимият си, а неговата в нейната. Всичко затихна, а клиентите се чудеха и маеха какво по дяволите се случи.
-Ами сега?
-Всичко е ясно, мили мои. И двамата печелите.
-Как така и двамата? Не съм съгласна. Не така бе решено.
-Хей, хей, не аз определям правилата. - замаха с длани Нео.
-Напротив! Ти го измисли.
-Оплачи се на папата, малката. - засмя й се на свой ред той, без да му пука какво ще каже и колко ще недоволства.
На младата Ари й идеше да му забие един, но тогава се намеси Матюс, който я спря.
-Добре, предлагам ти сделка. Ще се разделим. Един ден аз ще ти бъда роб, на следващият ти на мен. Така съгласна ли си?
Русокосата хубавица млъкна и почна да обмисля предложението му. Имаше известна правота в него, а и така нямаше да има сърдити.
-Дадено!
Стиснаха си ръцете, след което, той я придърпа към себе си и я дари с една страстна целувка. Точно в този момент, се върна и непознатата жена от преди малко. Все така с котешка, предизвикателна походка без да е в излишък и застана до тях.
-Браво, кукло. Натри му носа.
-Ъъъ...извинете. Аз съм тук. Коя сте вие?
-Аз съм Анастасия и всъщност бих ви отправила една оферта.
Двамата ококориха очи, питайки се какво ли иска тази жена от тях. Самата тя се наведе към Арадел и й прошушна нещо в ухото, което земният маг не успя да чуе.
-Моляяяя? - почти не извика Картие.
-Какво, какво?
-Тройка? С нас?
-Точно така. - усмихна се доволно чернокосата. - Такава хубава двойка, няма как да остана безпристрастна.
Когато чу това, на Ерик щяха да му изскочат очните ябълки. Да прави тройка с някаква непозната? Никога! Имаше си ценности, морални при това. Не смяташе да дели Арадел с никой, както и не мислеше да докосва друга жена, било то в нейно присъствие или не. И все пак мълчеше и чакаше половината си да разкара натрапницата както само тя си знае.

Чудесно!Спортменски си стиснахме ръцете и победата бе договорена, така че да е изгодна и за двете страни.Изгарях от любопитство какви ли щяха да са желанията на Матюс към мен и честно да си кажа, нещо ме караше да си мисля, че ще бъдат смесица от прикрити нагони и малко отмъщение за излагацията, която без да искам му спретнах онзи ден.А ако става въпрос за това какво аз щях да поискам, то все още се проектираше в главата ми, но ще е от сорта на някакви женски глезотиики.
След последната чаша алкохол, бариерата в съзнанието ми се срина на парченца и действах на автопилот.Не бях толкова заляна, че да не отговарям за действията си и да се олюлявам досадно воняща на джибри, а просто доста замаяна и доста гладна за забавления и още нещо...
Ерик до колкото можех да съдя бе в същото положение, хилеше се хлапашки на някакви шеги на близнаците, прегръщаше ме през кръста и ми раздаваше мокри и възбуждащи целувки.Но тогава, точно когато бяхме на път да си поделим общата победа, стана нещо непредвидено.
Онази мадама, която ми лепна целувката преди малко се появи от някъде със своето секси излъчване и се присъедини към малката ни групичка.Гледах я леко нагло, за да и покажа, че си е позволила повече от нормалното, но тя не спря с фриволностите до тук.Напротив, приближи се към ухото ми и ме офертира за нещо, което накара ченето ми да падне до земята.Тройка!Тройка с мен и Ерик!Как ли пък не ще деля с някаква си непозната мъжа си, пък и с който и да е било.
Вдигнах ръка и отместих бавно Ерик, който стоеше съвсем леко между нас, докато не спирах да се взирам в очите на тази натрапница.Тя на свой ред не спираше да оголва бялата си усмивка и да пърха с черните си мигли...какво нахалство.Стоях пред нея, бяхме еднакви на височина, затова очите ни се срещаха, гърдите ми опираха в нейните:
-Тройка ,а ?!-попитах за пореден път.
-Ами да, повярвай ми ще си прекараме чудесно.Знам някой номера.-смигна ми непознатата.
-Номера, викаш...-отбелязах с ледено изражение и усетих как върховете на пръстите ми се пълнят с кръв, а дишането ми е тежко.
-Да, мога да правя доста неща...не искам да се хваля, но ме бива.
-И мен ме бива.-отвърнах монотонно.
-Така ли?В какво точно?-прояви интерес тя.
-В левите крушета.
-В ка...-зяпна, но в този момент ръката ми се понесе към скулата и и се заби болезнено в нея, като я накара да залитне назад.
Но всичко не свършваше до тук, бях много много ядосана и това не можеше да се поправи с разговор или глупави оправдания и обяснения.Нещо като онези състояния на Дориан, но в по-слаба фаза като се имаше предвид, че става въпрос за мен.
Приближих се до дамата, която "много я бива" ,хванах я за косата, скубейки я и започнах да я дърпам от заведението.Не исках да развалям купона на останалите, пък и все пак имах уважението към заведението на двамата братя и тези неща трябваше да се случват на улицата:
-Пусни ме, пусни ме ма!Ще те смачкам, мършооо!-викаше тя.
Ерик стоеше все още като изтукан и се колебаеше дали да се намеси или не, поне такъв вид имаше.
Излязохме на улицата и аз я пуснах, като я изритах преди това в корема, след което се отдръпнах:
-Хайде, покажи ми в какво още те бива!Или това да си градската курва , ти се отдава най-добре, а?

Поредния женски бой в списъка на Арадел за последния какво...месец? Да, един там, в морската страна, а сега и един тук. И двата заради едно и също - мъж и то не кой да е, а точно същия чернокос, който явно доста често привличаше женското око. Е, в случая, непознатата бе привлечена не само от него, но и от златните коси на нашата героиня, но самата тя не бе стигнала до там, че да отива на отсрещния бряг и определено нямаше намерение да дели любовта си с който и да било. Дори с Дориан, но пък тя никога не би го и искала от нея.
Така, какво имаме до тук? Една привита на две красавица, и още една, която само чакаше първата да изправи заканително глава, та да й пукне челото, че и по-лошо.
-Малеее...брат....тея двете ще се избият вънка.
Истината е, че близнаците, както и Ерик и още няколко любопитни клиента се бяха наредили на прага на вратата, други на прозорците и гледаха случващото се вън.
-Аз като гледам едната си е още доста жива.
Барманите се засмяха на поредните си шеги и отново се втренчиха в женките, копнеещи да погледат малко сеир. Самият Матюс все още не се намесваше, защото смяташе, че Арадел трябва да се оправя сама, а и му беше някак странно да бие жена, освен ако не ставаше въпрос за самозащита. Така или иначе, чернокосата се изправи и се обърна към противницата си. От долната й устна течеше струйка кръв, а коремът все още я болеше яко. Тя тръгна към земната магьосница с бавни стъпки, тъй като от болезнените конвулсии й бе трудно да върви.
-Ако не искаше можеше просто да откажеш.
Това още повече ядоса русокосата ни хубавица и без да се извинява за постъпката си и заби поредното круше, което извъртя главата й почти на деветдесет градуса. Удара бе доста силен и най-вероятно скулата на свалячката бе строшена на поне две места.
Мъжете от заведението извикаха, имитирайки агонизиращ звук от сорта на "Оуууу....", а Ерик дори се уплаши. Не от любовницата си, нито от другата жена, а от това, че ако продължава по същия начин, току виж вземе, че я убие без да иска.
-Май е време да се намеся.
-Стой бе, какво ще се месиш? - хвана го за ръката Нео, но червеноокия само се отскубна от него и продължи напред.
-А какво, искаш да лежи в затвора за предумишлено убийство ли?
-Има право. - обърна се към брат си Лео, а блондина все още съжаляваше, че ще му секнат кефа.
Така, Ерик се озова зад гърба на непознатата и преди Картие да нанесе поредната си атака, я стисна за врата. Жената се изпъна като струна, а в следващият момент се свлече на земята в безсъзнание. Всички ококориха очи, дори самата Ари.
-К...какво й направи?
-Нищо. Просто натиснах две доста важни точки. Ще спи до сутринта и ще се събуди.
Мъжът отиде при изгората си и я прегърна през кръста, като я целуна страстно.
-Много си готина когато си бясна. Но не мислиш ли, че малко прекали?
-Не.
Матюс я погледна поучително и тя се намуси недоволно.
-Може би малко.
-Все пак си сладка. Хайде, какво ще кажеш да се махаме от тук? Ще оправя сметката, а после се прибираме. Утре ще ти бъда роб и ще са ми нужни всичките сили, които имам.
Ако нещо можеше да я умилостиви, то това бе усмивката му, която вкара и този път.
-Е добре... - въздъхна престорено тя и на свой ред също се усмихна.
Магът я остави за малко сама и отиде до барманите, като извади кесията си, наброи нужните жълтици за изпития алкохол и се сбогува с тях.
-Ей, фурио и пак да дойдеш. И не чакай още няколко месеца.
-Няма, няма. - махна им тя, хвана мъжът си под ръката и двамата се отправиха към улиците, чиято тъмнина погълна телата им.
Братята ги гледаха чак до тогава.
-Липсваше ми това хлапе.
-Сигурно. - отвърна чернокосия и влезе обратно в заведението.
-А на теб не ли?
-Естествено, че не. За какъв ме мислиш? За теб ли?
Лео застана зад бара, като почна да го мие, тъй като скоро щяха да затварят. Гледаше надолу към дървената плоскост и съвсем леко се усмихваше. Това не остана скрито за очите на брат му, но той не каза нищо, а само го подмина. Знаеше, че й се радва по собственият си начин и нямаше нужда да го признава на глас.

ПС:Знам, че винаги искате първи впечатления и такива неща, но Азии не се впечатлява лесно, така, че моля не мислете, че ме мързи да пиша описания, ами че моята геройня е сложна :)

Влязоха в бара и Азии въздъхна за пореден път през тези двадесет минути. Последните й ходения до барове не бяха никак забавни. Първия път я пребиха а втория за малко да не умре. Но тук бяха в Феникс. Нямаше кой да я спаси.
А и компанията не изглеждаше кой знае колко приятна. О, също така се бе напила пред очите на цялата гилдия заради някаква си нагла селянка.
Азии тръгна към бара, но Томас я дръпна към една маса до прозореца а трима. Настаниха се и младежите си поръчаха бира. Азии изпуфтя и се примири с топла чаша чай.
След което момчетата се заговориха как не са се виждали отдавна и тем подобни.
Тя отново изпуфтя и се огледа. Само пияници. Нищо по-различно от всеки бар. Само, че Азии я преследваше проклятиено на ''Влез, напий се и ще те пребият, за малко убият, предизвикат или тем подобни''. Затовя тя сега седеше нащрек и оглеждаше всеки един внимателно очаквайки да сгафи и всеки момент да й скочи.

Преди да преминем към събитията връхлетели върху нашата героиня, искам да обърна малко внимание на мястото, на което се намираше."Братска Любов", едно от култовите заведения в този град, различен от дупките приютяващи пияници и побойници, в това място витаеше като домашен дух веселяшката енергия на двамата бармани, а и съдържатели Нео и Лео.Място на което можеш още при влизането си да загърбиш проблемите, да закачиш задръжките на закачалката, да давиш мъката си от питие на питие, да пееш, да танцуваш, да се сбиеш, да плачеш, да се влюбиш или да намериш нови приятели.
Атмосферата допринасяше за това настроение, мекия цвят на дървото и мириса на засъхнала смола, на единия край имаше малка дървена сцена, на която момиче на име Нанси забавляваше клиентите и гостите с песните и танците си, масите също бяха изработени от масивно дърво.Барът бе главозамайващо дълъг, а зад него като кристални войничета гордо пъчеха гърди различни бутилки а алкохол, с цел Нео и Лео да угодят на всеки вкус и фасон.
Разбира се, че ставаха побоища между мъже, а и между жени, но те бързо биваха потушавани, понеже политиката на заведението не одобряваше подобен род изпълнения.
Затова опасенията и предразсъдъците на Азии се оказаха напълно безпочвени и малко по малко тя самата се убеждаваше в това, само като се огледаше виждаше около себе си засмени лица, а звукът от наздравиците отекваше като хиляди малки камбанки.Настроението, което собствениците се опитваха да вдъхнат на това заведение витаеше наоколо и заразяваше с енергията си всеки новодошъл.Стените му пазеха славни истории за велики купони, а леещата се музика обещаваше за бъдещи такива.
Двамата мъже до нея надигаха бутилка след бутилка и разговорът вървеше , като по вода, на няколко пъти се опитаха да включат и Азии, но тя не им отвърна с особена охота, затова решиха да не я закачат.
Междувременно на бара Лео и Нео пушеха цигари и надигаха кехлибарни чаши пълни с уиски, като обсъждаха новите:
-Абе брат, видя ли онази мацка с дългите уши?-попита Нео.
Чернокосия се огледа и фиксира Разир:
-Някаква си елфка, не се ли радваш, че имаме гости от други територии?
-Радвам се, но не мога да си обясня едно нещо...
-Какво?
-Защо пие чай по дяволите?Мислиш ли , че е болна?-повдигна вежда русокоското.
-На мен ми изглежда напълно здрава...
-На мен обаче ми е интересно и предлагам ако наистина е болна да я излекуваме, както само ние си можем, а?
-Нищо не пречи да се позабавляваме....  
Нищо подозиращата Азии надигаше скептично чашата си с чай, а очите и шареха наоколо, като звездички.Тес разправяше на Томас някаква история от детството си свързана явно с Хейз и двамата се заливаха в див кикот.След малко Нео прескочи бара и отиде на тяхната маса, като потупа Тес по гърба:
-Рапунцел...какво сте се изолирали тук?Виждам, че сте с дама, а една дама не бива да стои на някаква си затънтена си маса.Хайде, елате, запазили сме ви места на бара.
Младежите се надигнаха и се насочиха към високите столове на бара, а Азии отново изпуфтя.Когато вече се настаниха, двамата бармани се втренчиха в червенокосата:
-Как се казваш?-попита Лео.
-Азий.-отвърна му сдържано и леко хапливо тя.
Нео се приближи до ухото на брат си и подшушна "Ясноо, болна е...от лошо настроение", чернокосия се усмихна едва и продължи с опознаването на новодошлата:
-Защо пиеш чай Азии?
-Защото това ми се пие!
-Добрем, а можеш ли да ми кажеш колко е часа, ако обичаш.
Момичето погледна часовника, който се намираше над бара, леко се озадачи, но отговори:
-Девет и половина..
-Леле, колко бързо минава времето...Брат ми ти усети ли?
-Не, но май е станало време..-отвърна му с усмивка в блондина.
-За какво е станало време?-позволи си да полюбопитства елфата.
-След 8 и 30 вечерта не сервираме безалкохолни...-без да чака отговор мъжът грабна чашата и и демонстративно я изля в мивката.-Не се безпокой, чая е от заведението, ето ти нещо по добро.
И постави пред нея чаша с прозрачна, но ароматна течност.Беше сладко мартини и тъкмо Азии да започне да протестира, вратата на барът се отвори и през нея влезе красив мъж, със синя, като нощта коса и пронизителен огнен поглед.Двамата бармани се усмихнаха широко и Нео вдигна ръце във въздуха, като се провикна:
-Касиииии, принцесо...откога не си ни посещавал, не те е срам.
Стигнал до бара Кастиел се усмихна и разпери ръце:
-Признавам се за виновен само ако спреш да ми викаш "Каси"...
-Дадено!Какво ще пиеш?
-Чаша червено вино.
Мъжът се настани до Азии и приятелите и извърна глава за да види кого ще му прави компания.Веднага позна Тес с който си смигнаха и кимна на Томас, след което погледа му падна на Разир:
-С вас не се ли запознахме на бала?
Тя го гледаше като хипнотизирана и за миг забрави да му отговори:
-Да!Аз съм Азии Разир...да...
-А, да...от Илион, вярно.Ами наздраве тогава!
Вдигна чашата си красавецът и Азий иска не иска трябваше да отпие от сладко-тръпчивата течност.

/Азии, свободно РП, давам ти поле на действие и свобода.Но без да изнасилваш Кастиел и да му се нахвърляш!/

Азии отпи възможно най-малката лгътка на света и реши да се заговори с някой.
-Хмм осем и тридесет вечерта, а?- Поде закачливо тя към барманите.
Те се подсмихнаха и Нео се облегна на бара близо до лицето й като тихо каза:
-После ще ми благодариш.- И продължи с търкането на все още топлата чаша вече без чай.-
-Е, не съм имала удоволствието да ви разбера имената?- Започна тя.
-Лео-
-А аз Нео, но можеш да ми викаш ''скъпи''.-
Тя се засмя и отпи още една малка глътка.
Лео се нацупи и я приближи.
-Момиче, ще трябва да се отпуснеш или ще бъда принуден да те изхвърля от тук.-Закачи се той.
-Че аз съм си отпусната...-Започна момичето, но бе бързо прекъсната от чернокосия младеж:
-Така ли... Тогава те предизвиквам да изпиеш тази чаша на екс! Знам, че няма да можеш... Освен ако разбира се...-
Преди да довърши Азии вече бе хванала чашата и пиеше. Мразеше да я предизвикват. Винаги искаше а докаже че може.
След което я стовари на бара и разтърси леко глава от което ароматът от косите и тялото й на цветя, непомирисвани досега и никога се просмъка в всеки близък ъгъл. Освен мистичните цветя се долаваше ухание и на свобода, цл и борбеност. Закачливо момиче бе тя.
Нео и Лео побързаха с усмивка на лице едновременно да й сипят ново питие, но тя леко го подбутна встрани и усмихнато се облегна на дланта си.
-Е-Обърна се към нея внезапно нов глас-Какво ви води пак тук госпожице Разир?-
-Билки-Мъжът се засмя-Тоест дойдох да събера билки за гилдията си.- Отвърна тя смутено. За сега не се справяше кой знае колко добре.
-О, значи няма да сте тук за дълго? Кога заминавате?-
-Ами всъщност утре.-
-Жалко. Хейз щеше да се радва да ви види вас с Томас. Но той замина.-
-Е, това не е проблем. Вече се видяхме с него.-
-Значи да разбирам, че вече сте съпроводена от някой да огледате гилдията?-
-Ами не точно. Знаете ли можете да ми викате само Азии ако нямате нищо против.-
-О, да... Както кажеш Азии.-
В това време момчетата се намесиха и въвлякоха Кастиел в разговор. Азии се загледа към алкохола, нареден като аптекарски шишета и забеляза как Лео я гледаше съжаляващо. И двамата знаеха, ч можеше да се справи много по-добре от това. Определено много по-добре.
След секунди и тя се присъедини към разговора.

Какъв обрат, дами и господа, какъв обрат в тази тъй оспорвана игра.На полето виждаме знойна красавица, привлекателен мъж и двама другари, които допринасят за доброто настроение , а барманите?Те бяха там с мисия, да направят всяка една нощ в своето заведение, незабравима.
Разговорът между Кастиел и Азий бе напълно формален, мъжът се придържаше към етиката , а девойката се червеше в негово присъствие, понеже както знаем всички, не и бе особено безразличен.
Разир лигавеше чашата си с мартини повече от половин час, през който останалите бяха набрали доволна инерция за един добър старт на вечерта.Но според Нео, това красиво червенокосо цвете на бара, не бе само за украса, искаше му се тя да разгърне възможностите си и да покаже на какво е способна , сиреч да покаже как се забавлява.
Толкова ли скучни бяха елфите?Пиеха чай, ядяха курабийки и се караха на кой ушите са му по-дълги.О, той не мислеше така.Тропна на бара за да привлече вниманието на останалите:
-Ей, не сме се събрали тук на седянка, пенсионери такива!Затова нека поиграем на нещо.
-На какво?-попита Тес.
-На една специална игра?
-Абе Нео, не сме в детската градина, за да си играем..няма ли го онова момиче дето се кълчи около масите?Как и беше името..ъъм...Ненси?-намеси се и Кастиел.
-А, Нанси ли?Тя ще дойде след малко...малката ни птичка си пудри носа.Та да преминем към играта.
Без повече да ги пита искат или не искат барманът извади изпод бара една рулетка, на чиито квадратчета където вместо цифри имаше шотове, на всеки един имаше цифра в червено или черно, а посредата кръг със стрелка със същите тези цифри.
Лео грабна няколко произволни бутилки и започна да пълни чашите, а в няколко специални смеси различен вид алкохол, което си бе взривоопасна комбинация.Двамата братя дружно поставиха рулетката пред гостите си, за да не разлея течността:
-Е, първи са гостите!-обяви Нео.-Хайде елфичке, честта е твоя.
Азий мигна няколко пъти на парцали, не и се искаше много, много, но не искаше и да се изложи затова завъртя стрелката и тя се спря на цифрата 6, а на нея отговаряше шот пълен с текила:
-Хайде, миличка, до дъно!-подкани я Томас.
Тя обърна чашата в гърлото си и направи гримаса заради силния и вкус и я тупна на бара.
Всички се завъртяха и пиха, но това не беше особено интересно , затова Тес предложи:
-Какво ще кажете да се предизвикваме?По двойки, един вид като игра за издържливост и надпиване, но пак с рулетката?
-Навити сме!-отвърнаха хорово всички освен червенокоската.
-Е, понеже сме кавалери, даваме път на дамата.Азии, ти кого ще предизвикаш?-попита Тес.
В този момент от задната стаичка на заведението излезе красиво , слабо момиче с дълга коса и прилепнали оскъдни дрехи.Всички в бара започнаха да ръкопляскат и да викат, а девойката се качи на сцената, даде знак на барманите да пуснат музиката и започна своята ритмична песен:
-Е, чакаме...-напомни Томас на елфата.

Азии се оказа в безизходица. Не искаше да изглежда скучна пред Кастиел. Имаше нещо загадъчно в този мъж. Нямаше какво да направи и реши да загърби симпатиите си към мъжа и да се отпусне само както тя знае.
-Добре.... Предизвиквам Томас да.... Се боядиса с розова коса когато се приберем в Илион и да се разхожда така един месец.- Надигна тя леко вежди.
-Не лошо начало червенокоске-закачи се Томас-Но нещо ми подсказва, че за наша жалост след всяка чашка ще ставаш все по-опасна и по-опасна.- Намигна й тя и надигна шота.
-Мой ред!-Извика въодушевлено Лео-Предизвиквам госпожица Азии след всяка отказана чашка да смъква по едно парче безполезна дреха.-Намигна й тя и я погледна предизвикателно.
Азии остана безмълвна за части от времето. Сега найстина вече бе в задънена улица.
-Е, принцесо какво ще кажеш? Съгласна ли си?-
-Съгласна-Отвърна хапливо тя и надигна чашата.
Тази вечер щеше да бъде интересна. Единствените неща който не искаше е да се изложи пред Кастиел, да се озове гола посредата на бара или да се окаже в леглото с някой познат или непознат. Е с какво ли щеше да я удостой съдбата тази вечер никой не знаеше.
Ред бе на Нео и той не криеше, че в главата му бушуват куп налудничави идея борещи се за свобода.
-Нансии.. Ела за малко миличкаа-поде той мазно и всички преглътнаха тежко-Би ли потанцувала за малко в скута на синекоското моля? Да видим дали е податлив на женското сърце.-Каза той и му намигна с насмешка.

Тези игри винаги са ми били любимите, благодарение на тях на повърхността излизат потискани чувства и емоции, желания и трепети.А алкохола?Той бе един доста добър провокатор и спомагателна сила за разкрепостеното мислене.Вечерта наистина се очертаваше да бъде интересна и Азии се забавляваше от сърце, съмненията и притесненията относно сбивания и лошо отношение вече се бяха изпарили и бяха отстъпили място на доброто настроение и едно тихо вълнение.Вълнение, което предизвикваше човека седящ в дясно от нея - Кастиел.Дали бе увлечение или нещо повече , само тя може да ни каже, но определен той си бе личност, която предизвикваше множество въпросителни и интерес в хората.
Малко по малко моралните граници на тази велика игра започнаха да се размиват и да се стичат по замъгленото стъкло на благоприличието, като ситни капки дъжд.Запознаха и първите предизвикателства на сексуална тематика.Стартира ги, така любимия ни и закачлив Нео:
-Нансии.. Ела за малко миличкаа-поде той мазно и всички преглътнаха тежко-Би ли потанцувала за малко в скута на синекоското моля? Да видим дали е податлив на женското сърце.
Да, определено тук присъстващите не можеха да се похвалят с това, че са виждали въпросния Каси в интимна женска компания, но все пак и той бе човек и той си имаше слабости, а на всичкото отгоре беше и мъж.Красавецът се ухили развеселено и подметна:
-Е, четеш ми мислите, значи.Тъкмо няма да си плащам за компаньонка .-пошегува се Кастиел.
А, Нанси тъкмо бе привършила с едно от малките си представления и сега жадно смучеше някакъв коктейл - бе станала необуздана по отношение на алкохола и пръст в тази работа имаха Арадел и Матюс.Тя се извърна с невинно изражение към веселата компания и се усмихна:
-За мен би било най-голямо удоволствие..-измърка девойката.
Запристъпва бавно, като котка към "жертвата си" и малко преди да го достигне щракна с пръсти, което бе знак за барманите да пуснат подходяща музика.
Хвана Кастиел за ръката и го поведе към един по-нисък и удобен стол.Преди да го възседне започна да извива сластно тялото си и от време на време спускаше по някоя друга ръка.
Нанси го бе забелязала още когато той влезе през тази врата и сега вътрешно пируваше, че и се е отдала тази златна възможност.
Тя седна в него, като започна да му се търка и да извива талията си, а той не оставаше длъжен и съвсем безцеремонно си я опипваше.Доста гореща картинка отстрани, движеха се напълно в синхрон с музиката, а към края бяха изпаднали в такъв транс, че по едно време учителя я хава нежно за тила и я придърпа към устните си, те се сляха и останаха така дори когато песента свърши.Явно им бе харесало....:
-Ма и аз съм един...-заключи Нео, наблюдавайки картинката.
-Е, поне разбрахме, че не е гей.-вдигна рамене Лео.
-Чий ред е сега?-обади се Томас, твърде решен , че вече е време да спрат да ги зяпат понеже нещата пру тях загрубяваха.
Лео повдигна вежда:
-Мой.-и разтърка дланите си все едно кроеше пъклен план.-Така....предизвиквам Азии.
-Мен?-попита учудено момичето.
-Да, теб!И понеже смятам да не правя същата фатална грешка, като брат ми ще те накарам да ни направиш един хубав стриптийз, но условието е да обърнеш внимание на всеки един от мъжката част на компанията, че да не вземе да стане, като с Кастиел.Ееее, какво ще кажеш?

Явно тази нощ нямаше да бъде съвсем обикновена. Купона явно едва сега започваше и Азии бе в центъра му. Нямаше как да се измъкне, а и не искаше вече. Тя обърна още една чашка в гърлото си и погледна предизвикателно компанията. Е, нека купонът да започне момчета помисли си тя и се усмихна. Нямаше да откаже. Не искаше да проваля забавлението на момчетата, а и искаше да докаже, че е също толкова добра колкото и Нанси. Даже по-добра.
-Само гледай сладък.- Отвърна тя и бързо се качи на бара. Избута всички неща настрани от обсега й и започна да се движи в такт с музиката на която и Кастиел и Нанси се движеха.
Извиваше тялото си така както само елфити можеха и правеше неприлични пози. След няколко минути побъркване на момчешката аудитория тя премахна наметалото си и започна да го върти над себе си съчетавайки го с предизвикатилни извивки и чупки на кръста.
Вечерта бе стигнала до гореща точка. Във погледа на компанията и този на Азии не се четеше началната забава, а нещо подивяло и превъзбудено.
Елфата за миг хвърли поглид към Кастиел и Нанси, които сякаш имаха намерение никога да не спират и реши , че е време за нещо повече. Тя се сниши и подбра жертвата си като тигрица, търсеща забавление. Седна в скута на Томас и започна истинската веселба. Мъжът си би мъж и след миг горещити му здрави ръце бяха навсякъде по тялото ѝ.
След няколко минути в рая за Томас тя се отдели от него и се върна да покорява бара. Изчака момчетата едва ли не да подивеят, чакайки я да набележе следващия, докато само наливаше масло в огъня със страстнити си движения и после се насочи към Нео. Тя легна на плота и започно да се извива, оставяйки прелестите си да красят, след което на четири крака започно бавно да ходи към него. На свой ред момчето я хвана леко за лицето и я придърпа леко към себе си натиквайки езика си в гърлото ѝ. Тя се усмихна и измърка в устата му.
След тридесет минути всичко бе свършило и играта продължаваше, а от време на време Нео и Азии жадно се споглеждаха.

Сори за грешките писах го от тел.

Какви извивки, какъв сексапил, дами и господа.Надявам се тези от вас с по-слаби сърца да са напуснали помещението по време на този еротичен танц, а майките да са закрили очите на децата си.Азий явно бе твърдо решена да даде всичко от себе си, като прикове вниманието на всички от бара и накара спомена за сладката танцьорка Нанси да избледнее.Не мога да ви кажа дали е успяла, но гарантирам че поне няколко мъжки сърца се разхлопаха.
Обикаляше, като тигрица, която търси жертвата си и я намери в лицето на горкия Томас, който кротко надигаше коктейла си и точеше лиги по събеседника си - Тес.Но Разир реши, че единствено тя е достойна за вниманието му и скочи ловко в скута му, като започна да се кърши.Дали бе забравила за наклонностите му или бе решила да го вкара в правия път също не се знае.Но на момчето му стана крайно неудобно, затова реши да не излага новата си приятелка и с треперещи ръце и с неохота обхождаше тялото и.
Но при другите момчета в компанията имаше известен късмет и особено с Нео.
А всички си го знаем що за хаймана е той...дали алкохола бе виновен или чарът на Азий е спорно, може би двете взети заедно.Той я хвана и я дари с изпепеляваща целувка, карайки сетивата и да молят за още.Но все пак той бе на работа и не искаше да оставя всички клиенти на гърба на брат си.
Когато танцът свърши, нашата героиня си седна кротко на местото и отпи доволна глътка от питието си, като се опитваше да успокои пулса си.Но не остана сама за дълго, една ръка бе положена на рамото и и след като се обърна видя усмихнатото лице на Томас зад себе си:
-Браво, тигрице!Не знаех, че имаш такива скрити таланти.
Девойката леко се изчерви:
-Ами нали знаеш, тихите води са най-дълбоки.
-И все пак искам да ти стисна ръката.- и повдигна дланта си към нея.
-За какво?-изгледа го учудено тя.
-Затова, че благодарение на теб и танца ти се убедих, че женските ласки не ми се нравят и съм си сто процентов гей.- той я хвана за китката и я разтърси.-Още веднъж ти благодаря!От известно време имах съмнения, но ти ги премахна.
-Ъхъ...-гледаше го опулено елфата.
-Да, сега спокойно мога да се насоча към онзи сладур, който седи до мен.
-Кой?Тес ли?
-Мдма, същия!-отвърна ентусиазирано Томас.
-Не вярвам, че ще имаш особен късмет.
-Гледай и се учи, малката...гледай и се учи.-отдалечи си той с доволна усмивка.
Отново остана сама на бара, близнаците имаха да изпълняват поръчки, а двамата мъже до нея се бяха уединили в заглушен разговор.Е, Азий поне знаеше как да се наслаждава на собствената си компания и не и бе особено скучано.Зае се да разглежда лицата на клиентите, дрехите, маниерите...бяха толкова цветни.Можеше да се каже, че маговете знаеха как да се забавляват, една компания пееше весела песен на края на заведението, имаше няколко танцуващи до сцената, двойка която се натискаше в един тъмен ъгъл...целия този почти напевен унисон бе раздран от вика не Тес:
-МОЛЯ?!Ти нормален ли си бе?-младежът бе застанал в отбранителна позиция, а Томас се усмихваше неловко:
-Знам, че и ти ме харесваш...почерпи ме питие, а това е сигурен знак.
-Да!Почерпих те, защото те помислих за точен пич....а не защото...О, Боже..
-Хайде де!Виж каква хубава коса имаш, обещавам, че ще я реша по сто пъти, а да знаеш какъв красив златен гребен имам.
-Забрави!
-Ще те направя щастлив!-не се отказваше блондина.
-Казах да забравиш и да ме оставиш...не съм от твоята партия, братле!
-Но...
-Казах нещо.
Елфът направи тъжна физиономия и целия посърна:
-Сигурен съм, че ще си намериш някой...-опита се да го успокои Тес, понеже бе широкоскроен и му влизаше в положение.
Нео и Лео дочули малкия им спор сега се заливаха от смях, русокосия се доближи до ухото на брат си и му подшушна нещо, чернокосия кимна и Нео се приближи до Азии, като се облегна на бара пред нея и се усмихна чаровно:
-Здравей, красавице!
-Здравей и на теб.
С едно ловко движение той се прехвърли до нея и започна да си играе с един кичур от косата и:
-Ммм ти..в местния хотел ли си отседнала?
-Даа..-отвърна несигурно Азии понеже не знаеше накъде биеше красавецът.
-А какво ще кажеш, да ме изчакаш да свърша тук и да дойда да изпием по нещо в стаята ти?

Нео бе чаровно момче. Хубав и забавен. Какво още можеше да иска едно момиче? Той умело се прехвърли на бара и се заигра с косата й. След което без много заобиколки съвсем на пряко й обясни, че иска нещо повече от нея. Много повече.
Азии не знаеше дали да е обидена за това, че иска само да я вкара в леглото или поласкана, че я е поискал даже и след кат току-що се запознаха. Тези мисли я накараха да си зададе въпросът който се опитваше яростно да избегне откакто мъжът се заигра с косата й.
А защо да не иска обвързване? Помисли си тя.
Азии се усмихна и се наведе към него.
-Е, слънчице, ще ти трябва много повече от една дива целувка за да прекараш вечерта с мен.-
Каза тя гледайки към устните му в това време.
За жалост и Нео си мислеше същото. Той хвана лицето й в дланите си и впи жадно устни в нейните. Това момче знаеше как се прави. Азии измърка и след един много ама много дълъг миг мъчително се изтръгна от него.
Усмихна му се и бързо се изниза.
-Аз ще тръгвам. Надявам се да се срещнем пак.- Каза тя и закачливо му намигна. След което се приближи към Томас който седеше и пиеше здравата след разбитото сърце.
-Азии, скъпа, нищо лично, но си много тъпа. Поне теб някой да те пожелае и ти го отрязваш! И то такъв сладуур!-
Каза той и държейки нещастно халбата с бира се облегна на рамото й.
-Хайде сладък, да продължи купона към регистъра на хотела.-
Каза тя и се замъкна към Лео който за нейна радост не бе около брат си.
-Ей готин- поздрави го приятелски тя- ние ще се махаме, че утре сутрин имаме да пътуваме и да гоним махмурлук-казвай колко ти дължим и да тръгваме.-
-Ще заминавате утре сутрин?- Попита Нео случайно подочул разговора им.

Нашата героиня определено знае как да държи мъжете в напрежение, не ни е споделила досегашния си опит с тях, но нещо ми подсказва, че е солиден.А какво намираше Нео в нея ще попитате вие.Какво можеш да откриеш в един човек, с когото си се запознал преди минути, не му оставаше нищо друго освен да оцени външния и вид, който бе приличен и факта, че умее да се забавлява.А на него това му стигаше...не искаше повече.То живееше за мига, за този миг, в който сърцето ти лудо препуска от непознатото, от това какво се крие зад ъгъла.
За такива хора си има специална дума в речника, наричат ги авантюристи, а на авантюристите не можеш да им сложиш каишка, това е все едно да се опиташ да обуздаеш вятъра - невъзможно е.
Разир стоеше мирно до русокосия си приятел и го чакаше да се допие бирата за да могат да тръгнат, но Томас явно бе на различно мнение от нейното.С навлажнен поглед се обърна към Тес:
-Какво не ми е наред?А?Грозен ли съм?Дебел ли съм?Защото ако ме наречеш дебел мога да ти кажа, че от два месеца се подлагам на стриктна диета...
-Братле..-прекъсна го чернокосия.-Проблема не е в теб, ти сам по себе си си чаровен, просто разбери, че не си падам по мъже.-и за да засили думите си положи длан на рамото му.-Но, вярвай ми, ако нещо се случи и случайно обърна резбата, ти ще си първия, който ще потърся.
-Наистина ли?-надеждата отново огря лицето на блондина.
-Имаш думата ми.
Елфът изпи съдържанието на чашата си на екс и се обърна към Азий:
-Но ти!Зарекъл съм се, че никой няма да се прибере у дома, ако поне единия от нас не е прекарал една бурна нощ в този град.Аз нямах този шанс, така че госпожичке , нямаш право да ми противоречиш.
Той стана решително от мястото си и се запъти по посока на русокосия барман:
-А ти, господинчо, идваш с нас.-Том го хвана за ръката и го поведе към изхода на заведението.
-Но, но...аз съм още на работа, еееей.-започна да пелтечи Нео.
-Вече не си!-усмихна се ехидно брат му и му помаха за довиждане.
Азии премигна няколко пъти на парцали и ги последва.

На улицата тримата застанаха един до друг и се гледаха така че все едно се готвеха да започнат дуел.Вече минаваше полунощ и единствените шумове огласящи града бяха воят на кучета, приглушената музика от някое заведение или самотното мяучене на котка.Томас пръв тръгна посока към хотела , Нео несигурно го последва, но след като не чуха стъпките на Азии след себе си и двамата се извърнаха:
-Е, ще дойдеш или не?-попита барманът, като протегна ръка.
Тя трябваше да реши дали ще се впусне в щура авантюра или ще остане вярна на предразсъдъците си или....на някой друг.

Азии премига на парцали. Не можеше да повярва, че това се случва. Отново беше в безизходица. Това бе като да се отървеш от прокълнат предмет и той отново и отново да се връща. Но тук бе по-различно. защото Азии тайно изгаряше отвътре да получи този предмет. Да го запази за себе си и за никой друг. Желаеше го.
Но все пак какво правеше той по дяволите?!? да води момче без нейното позволение, когато тя му бе казала, че ще трябва да се постарае повече. Това определено я раздразни, но не го показа външно.
Тя ако искаше можеше да се позабавлява с Нео. Все пак бе приключила всички с Раян, но това бе друго. Тя не искаше просто да прекара една магическа нощ с него. Искаше нещо повече. А не само забивка. А това момче явно бе на друго мнение. Тя въздъхна шумно.
Сега бе изложена на кръстопът. И не знаеше на къде да поеме.
-Е, ще дойдеш или не?-попита барманът, като протегна ръка.
-Сладък, казах ти, че ще ти трябва много повече за да ме вкараш в леглото.- Натърти тя на последните думи.
Може би Томас смята, че нямам право на избор, но аз ще те попитам така:
-Ти ще дойдеш ли или не, като се има в предвид, че няма да стане това което искаш.- Усмихна му се тя.
Не го казваше със злоба. Просто му показваше, че не е лесна като Нанси. Представи си до къде ли бяха стигнали сега и й се догади, но бързо премахна тези картини от главата си при вида на Нео.