"Братска любов"

First topic message reminder :

Най-предпочитаното заведение от младите. Държат го чаровните близнаците Нео и Лео, които знаят как да забавляват себе си и клиентите си. Тук освободеното държание е задължително. Винаги е весело и шумно. Идеалното място за събиране с компанията за по бира или нещо по-силно. Цените са приемливи, напитките са студени, храната е предимно снаксове и ядки, но това не е ресторант все пак.

Нео(русият) и Лео(чернокосият)

Думите му явно въздействаха на момичето предвид реакцията й.Старецът предположи,че тя по-скоро се е трогнала от думите от колкото да му се е присмяла.Това сякаш му вдигна малко самочувствието и пулсът му се поуспокои.Вече не трябваше и да се напряга,за да излъчва ведро настроение.Това,че жената харесваше алкохола се хареса на магът.Той харесваше по-"буйните" момичета и новата му позната сякаш спадаше в тази група.Докато синьокосата жена му говореше той се огледа по-внимателно и наистина имаше право.Макар и даващо вид на западнало заведение то имаше хубава атмосфера и предрасполагаше хората обичащи чашката.Когато дамата приключи с приказките си Голос избърза да се представи,а и да разбере нейното име.
-Извинете грубостта ми,че не се представих.Името ми е Голос.-продума магът по-уверено от предишния си опит.-А това красиво същество-продължи старецът,оглеждайки я от глава до пети докато го казваше-има ли си име?-като се престори,че не е чул името й когато барманът го съобщи.Чаровна усмивка грейна на лицето му,а очите му се спряха на нейните.

Това старче беше странно. Дали не е перверзник? Отплеснах се. Не му подадох ръка, не бях от приветливите, добронамерени или жизнерадостни хора.
-Дориан. - отвърнах кратко.
Отпих от джинът си и го изгледах с крайчеца на черните си очи. Смееше ми се ентусиазирано.
-Да не си някакъв сводник, който си търси работнички?
Мъжът се сепна от думите ми. Стана ми смешно от тази реакция, затова само махнах с ръка:
-Не ми отговаряй.
Нео мина пак покрай нас като се спря и се облакати на бара.
-Сигурна ли си, че не искаш да попееш малко?
-Не мисля.
-Поне се опитах. - жалко отвърна той и отмина.
Запалих поредната цигара и се втренчих към сцената. Наистина беше предизвикваща, но не бях изобщо в настроение.

/Сори, че е някво скучно, опитвам се да измисля нещо интересно, но още не е дошъл подходящия момент явно/

-Сводник?-повтори си наум Голос,сякаш да се увери,че не му се е причуло.Не знаеше да бъде поласкан или да се обиди от тези думи.Може би наистина бе прекалил с ласкателните думи,но това момиче си ги заслужаваше.Изненадващото твърдение на Дориан смрачи за момент усмивката му,но настроението си бе все така приповдигнато.
-Много хубаво име!-продума леко развълнувано магът.Престори се,че не е чул какво го пита преди малко.Тогава барманът за втори път от както тя е дошла я попита дали няма да изпее нещо.Това породи у Голос любопитството какво ли е ставало предишния път.Той бе доловил разговорът им когато Дориан пристигна и реши да се пробва да я убеди:
-Извинете нахалството ми,Дориан,но защо не се пробвате на сцената?Тук явно ви обожават щом толкова усилено барманът иска да Ви подкани да пеете.Обещавам най-бурните си аплодисменти!-каза Голос в опит да я убеди.Последното му изречение бе последвано от лека доза смях.А и се виждаше,че цялото му лице е грейнало.Много му се искаше да види новата си позната на сцената.
-Е,какво мислите?-завърши магът и я погледна предизвикателно.

Обожавали ме казва. Че кой мъж не би се радвал на разголено момиче, било то и от прокълнатата раса.
-Е,какво мислите?
-Не! - отсякох студено. Не стига, че цял ден обикалях и се криех от кой ли не. Не стига, че се сбих, после имах видение, а накрая преживях и земетресение. Не стига, че скапания Дрейк ме вкара във филм, в който не исках да участвам, ами сега и да пея. Само това ми липсваше. Чувствах се гадно, ядно и хич не ми беше до разгонени чичковци да точат лиги по мен.
Нео, магически дочул предложението на старчето веднага се преплъзна.
-Да, хайде...
-Не!
-Хайде....
-Не!
-Хайде, хайде, хайде....
Изгледах ги и двамата. Боже, бяха като деца, така смешно ухилили се.
-Хайде, хайде.... - кимаха с глава.
-Добре дееее.... - извиках се накрая ядосано. Гръмна ми мозъка от тея. Станах сопнато и отидох до сцената като най-брутално си правех път през тълпата. Тъкмо един ентусиаст се качваше когато и аз. Хванах го за блузата на гърба му и го метнах назад. Застанах по средата и взех микрофона. Изгледах сърдито Нео, отпуснах се и се концентрирах. Всички знаехме, че той контролираше музиката чрез тялото си, затова просто му кимнах и придадох вълните си към него. Той усети какво искам, разпери ръце и звуците заизлизаха от тях.
-Аз съм хулиган, аз съм грешник.
Аз съм изгубил новак.
Аз съм заплаха за себе си.
Аз съм избухващ армагедон.
Аз съм изрод, аз съм лъжкиня.
Аз съм кучка, но отричам, че не съм добра.

И понякога си мисля, че съм единствената.
Нищо чудно че ставам толкова няма, ди дъм ди дъм.

Ставам все по-странна.
Полудявам, построявам нещо,
само, за да го разруша.
Получавате, каквото виждате - продукт на нефункционално семейство.

Нефункционално, нефункционално.
Нефункционално семейство.

Склонна съм към самоубийство.
Аз съм най-големият си враг.
Развалина, бял боклук, изрод, маниак, психо.
Аз съм размирен бунтар.
Сключила съм сделка с дявола.
Далеч съм от завръщането.

И понякога си мисля, че не съм единствената.
Нищо чудно че ставам толкова няма, ди дъм ди дъм.

Ставам все по-странна.
Полудявам, построявам нещо,
само, за да го разруша.
Получавате, каквото виждате - продукт на нефункционално семейство.

Нефункционално, нефункционално.
Нефункционално семейство.

Аз не съм никой,
не плачи за мен.
Аз съм просто продукт на нефункционално семейство.

Семейство, семейство, семейство, семейство...

Ставам все по-странна.
Полудявам, построявам нещо,
само, за да го разруша.
Получавате, каквото виждате - продукт на нефункционално семейство.

Шат, стоп, тряс. Музиката свършва, микрофона пада, тъмнина и....

/Песента, която пея https://www.youtube.com/watch?v=383IDq753Xc /

През цялото време на изпълнение усмивката не слезе от лицето на стареца.Той потропваше с крак в ритъма на музиката и се прехласна по изпълненението на Дориан.Това момиче наистина си го биваше.Текста на песента пробуди у Голос някакви съмнения за миналото на момичето,но се познаваха от скоро и не смяташе да разпитва.След края на изпълнението бурните му аплодисменти отекнаха редом с другите из помещението.Магът се бе изправил на крака,пляскащ и доволен.
-Бива си я!-обърна се към бармана Голос,но не дочака отговорът му и погледът му отново се насочи към Дориан.Старчето вдигна високо палеца си,показвайки й,че изпълнението много му е харесало и я привика отново на бара.
-Сипи й още едно,за моя сметка.-подшушна отново на бармана.Голос грабна халбата си бира и се извика така че да могат всички да го чуят:
-Наздраве за новата ми приятелка-Дориан Смит!-след което вдигна високо,сякаш победоносно,ръката,в която държеше бирата си.Когато я свали отпи на големи глътки от нея.

Аплодисменти като небесни шамари. Удряха, туптяха в душата ми, но за какво? Не ми трябваха. Не изпитвах нужда от тях. Запълваха ли вътрешното ми усещане? Не! Всичко е напразно. Музиката. Музиката сама по себе си беше важна.
Слезнах от импровизираната сцена и се върнах на бара, като минавах през цялата тази тълпа от овации. На плота ме чакаше още една чаша. Хванах я и погледнах към Голос, който явно доста се забавляваше. Изимитирах някакво подобие на бегла усмивка:
-Наздраве.
В момента, в който надигнах чашата към устните си, през цялото ми тяло мина електрическа вълна, което го парализира. Останала така като статуя усетих....усетих...Арадел. Мъртва....Тя беше мъртва.... Чувствах как животът й отлита до мозъка на костите си.
Удар, тъмнина. Причерня ми пред очите. Бях като неадекватна. Пръстите ми изгубиха осезанието си и стъклото падна на пода, разпръсквайки се на милиони искрящи частици. Нямаше я! Изчезна...изпари се, увехна като цветята, които излизаха от нея.
Стоях като парализирана, очите ми трепереха. Не можеше да бъде! Старецът и Нео забелязаха промяната, бе толкова очевидна.
-Дориан, добре ли си?
Думите преминаваха през ушите ми като ехо. Гърлото, така остро пресъхнало извади нечленоразделни звуци.
-Ара...дел...
Трупът ми не издържа на този психически удар и просто се строполи безчувствено на земята. Не изпаднах в несвяст, не. Бях като безжизнена кукла, с широко отворени очи. Стоях на колене, с опрени ръце на земята, а главата гледаше в пода. Всичко се размъти, всички изчезнаха. Никой не съществуваше освен аз и тя, която се отдалечаваше все повече и повече от погледа ми, губейки се в тъмнината, от която връщане нямаше.

-Наздраве!-надигна чаша да отпие Голос.Пивото меко навлизаше в устата му когато това се случи.Старецът преглътна тежко и бързо остави халбата си на плота.Ведрото му изражение бе заменено от притеснение.Очите му се ококориха,а от усмивката му нямаше и помен.
-Какво по дяволите!?-изруга на ум магът,втренчил се в момичето.-Дориан,добре ли си,Дориан!-каза с трепещ глас Голос.Тембара на гласът му издаваше тревожността,която изпитва.За пръв път му се случва нещо подобно.В първия момент му хрумна,че се е задавила с питието,но отговорът й го узадачи.
-Арадел??Това не беше ли някоя нейна позната?-започна да размишлява на ум.Нещата пък съвсем се влошиха.Както си стоеше така вцепенена,Дориан се просна на земята.Голос наистина не разбираше какво става.Инстинктивно старчето се наведе над безжизненото,но все още будно,тяло на Смит и я пораздруса.Дали от адреналина или от силното желание да я свести магът я разклати доста силно.Беше обвил раменете й със старите си и захабени ръце.
-Кажи нещо!Добре ли си?Дориаааан!?!?-говореше й на висок тон докато се опитваше да я свести.Не знаеше как се действа в подобни сигуации,дали изобщо това бе ситуация или нещо обичайно за момичето?Тя и без друго си изглеждаше странна...не биваше да рискува и даде всичко от себе си да я свести.

Знаех, че някой ме друса, но сякаш не усещах допира на човешките ръце. Звуците, стъпките бяха някак си глухи, като в зарита дупка. Нео беше прескочил на бара и също се бе надвесил над мен. Усетих как две силни ръце ме повдигат и ме слагат на един от столовете. Бях като хипнотизирана. Гледах, но не виждах. Слушах, но не чувах. Стоях, но не бях там. Едно безизразно лице. Двамата ме пипаха, опитваха се да разберат какво ми е, но не получаваха обратна реакция. Нео ми наля нещо в нова чаша и ми го поднесе. От миризмата леко дойдох на себе си.
-Какво става, До? Какво за Арадел? Говори! - притеснено ме разпитваше бармана.
От хипноза, сега се преобразих просто в порцеланова кукла. Не чувствах нищо....нищо освен празнота. Хванах чашата и изпих количеството на един дъх. Като привидение я поставих обратно на бара, гледаща в една точка.
-Мъртва е.... - отговорих ледено, приела реалността, от която се късаше така или иначе закърнялото ми сърце. Нео беше като потресен. Не можеше да повярва на думите ми. Защо всички около мен умираха? Дали аз щях да бъда причината или не, май нямаше никакво значение. Те все пак изчезваха. Клавдий...Боунс се обърна против мен, Меропа я преследваше някаква неясна опасност, Арадел умря, а Дрейк....Боже....Ами ако нещо се случи и с него? Нещо заради мен? Сега когато Боунс искаше да ме покори, беше въпрос на време да ме намери. Тогава Дрейк, Дрейк колкото и да беше силен, каквато и божествена мощ да притежавах аз, дали щеше да му се размине? Ами, ако не?
Отминаха минути, които ми се сториха като часове. Накрая просто станах все така механично и погледнах и двамата.
-Аз....ще вървя....Аз трябва...трябва да се махна....
Обърнах се и тръгнах като някой дух.
-Дориан. - викна след мен бармана, но думите му отекнаха някъде в пространството.
На входа се сблъсках с някой, който не видях. Но разбрах кой е - беше Лео. Явно току що влизащ ме изгледа учудено. Едва ли очакваше да ме види тук.
-До?
Но не отговорих и на него. Просто продължих като изчезнах от заведението така, както и бях дошла.

Двамата вървяха по улиците. Слънцето отдавна се беше скрило, а луната приветстваше за нощен живот изпълнен с развлечения, алкохолен делириум, някоя друга закачка, тръгващи си нови двойки и тютюнев дим. Мъжко царство си беше Маджестик нощен и двамата другари щяха да се възползват от това, което града може да им предложи.
-Може да не знаеш, но винаги съм те харесвал и се радвам, че беше приятел на Арадел. И не съм толкова скучен колкото си мислиш.
"Ще проверим това", помисли си Аш и продължи след него.
Стигнаха до "Братска любов" и нахлуха вътре с широки усмивки готови за подвизи.
Запътиха се централно към бара и се тропясаха отгоре му.
-Йоооо, Тес, братче. К'во става? Не съм те виждал от хиляда години. - ухили се насреща им Нео.
-Да, не ми беше много до излизания.
-А сега в настроение ли си?
-Абсолютно.
-Така те искамммм. Какво ще бъде?
-Джин. Голям с лед.
-Имаш го.
Блондина извади една бутилка от алкохола, превъртя я няколко пъти в ръката си и му наля с дозар. Сложи три кубчета лед и му я даде.
-А, за теб драги?
-Това не е ли Аш? - брат му дойде до него и се вгледа в земния маг. Бяха се запознавали веднъж, тогава когато бара им беше нападнат от онези берсерки и Аш и Лаура им помогнаха да се справят с тях.
-Същия. - усмихна се момчето на чернокосия и двамата си удариха юмруците по приятелски.
-Радвам се да те видя.
-И аз се радвам. За мен една бира, като начало.
-Готово.
След секунди през зеленоокия стоеше ледено студена бутилка пиво.
На малката сцена, която братята бяха сглобили преди време се изявяваше едно червенокосо момиче, с руси кичури в оскъдно облекло, но честно казано не пееше кой знае колко хубаво, а движенията й бяха леко сковани от време на време. Хората я гледаха само заради изрязаните кожени панталони, от които се подаваха част от бузите на дупето й.
-Май не е много добра? - попита Тес.
-Не. Не съм вярвал, че ще го призная, но когато твоята мацка беше на нейно място правеше пълен фурор. А в комбинация с онази малка мътрвородна, направо им скриваха шапката. Никога парите не са се сипали толкова. Но двете изчезнаха и трябва да се задоволим с каквото имаме. - отвърна Лео.
А в момента момичето се въртеше около мъжете, като им се умилкваше.
-Къде я намерихте тая бе?
-На околовръсното.
Двете момчета се спогледаха, а после отправиха същите погледи и към собствениците.
-Не се бъзикам.
Четиримата прихнаха в смях и си дадоха наздравица.

/Аш, свободно РП скъпи/

Отпих една голяма глътка и се посмяхме още малко...когато ме просвети идея. Обърнах се към русокосият брат с думите :

- А коя е другата мадама която е била с тях?
Почти бях сигурен, че беше тази която си мислех. Но каква беше точно връзката им в момента? Не знаех... Може би пък и тя беше виновна за случилото се с Арадел и нейното изчезване.
В това време покрай нас премина и новата им танцьорка, която се опитваше в момента да ме впечатли. Въртеше малко шалче около врата ми, като се опитваше да ме отскубне от масата. На няколко пъти го махах, ала нахалството и бе безгранично. Накрая ми писна и след като хванах шалчето здраво с ръка, го издърпах рязко, смачках го на топка и го запратих на една близка маса на която стоеше плешив госопдин. Шала падна върху главата му прикривайки плешевината и всички бурно се засмяхме отново.

- Може би трябва да си купи един такъв - констатирах аз като едва сдържах сълзите си от смях и отново се проснах на тезгяха, прикривайки вече сълзящите си очи.

- А коя е другата мадама която е била с тях?
-Дориан ли? - почна Тес. - Тя е пекана. Малко необуздана, но пекана.
Аш щеше да зададе още въпроси свтрзани с нея, но тогава танцьорката се лепна за него и почна да му се увива. Последва запращането на шала й и тя ядно се врътна като се върна на сцената.
-Пфф...Арадел беше смахната, ма поне не беше толкова нахална като тази.-констатира Аш.
-Верно си е брато....-отвърна Лео.
-Ъхх...Арадел..-въздъхна Тес.-Две текили, Лео.
Лео се усмихна съучаснически усетил на къде отива нощта:
-Харесва ми как мислиш приятелю!-отвърна му той като му подаде чашките и наля една за себе си.-Хайде, момчета, наздраве и майната им на тъпите женки.
Аш пое с охота шота и го гаврътна набързо.Това даде някакъв старт на алкохолния му метаболизъм и колелцата започнаха да се въртят.Нямаше миг и бирата вече бе изпита, както и джина.
-Абе кой пие тука бе?!-провикна се Тес. -Хайде сега любимите ни бармани да ни забъркат едно от онези вълшебни шейкърчетааа.
-Сега на мъже ли ще се правим?-попита шеговито Аш.
-Момче...ние сме професионалисти.-отговориха в един глас братята.
Двамата се завъртяха като фурия зад бара, като всеки допълваше другия.След третата бутилка Аш спря да брои какво се сипва във въпросния шейкър и се подготви психически за едно легендарно пиянство.На бара се сервираха двайсет шота, Нео изля съсържанието от шейкъра, което бе в неопределен цвят:
-Десет за мен, десет за теб.-раздели ги Тес.
Аш без да се противи застана пред своята половина и кротко започна да повдига чашките.Двамата се срешнаха на края на редицата и се погледнаха:
-Абе....вие барманите сигурни ли сте, че в тези шотове натуралния сок не е бил в повече, 'щот на мен нищо ми няма.
-Да бе...прав си!И аз нищо не усетих...а искам да ви кажа, че аз лично в правенето на шотове съм факир!-каза нашето момче като започна вече леко да се поклаща.
-Мисля да затапим с едно уиски, какво ще кажеш брат?
-Става.
Барманиете само се подсмихнаха и Лео каза тихо на Нео:
-Щом запонаха да си говорят на брат, работата е ясна!-сервираха им поръчката, която за отрицателно време бе консумирана.
Изведнъж музиката в заведението коренно се промени, танцьорката спря да танцува и се заслуша...парчето беше ритмично , с индиянски елементи и просташки текст.
-Хаааа, това е на'шта песен бееее-провикна се Тес и хвана Аш през врата.
Двамата започнаха да се покащат в такт и да пеят гръмогласно, но явно това не им стигна, защото след малко Аш разчисти непохватно столовете от бара и започна да се катери върху му:
-Хайде, Тесчоооо...ГЕТ ИН ДА ЧОПААААА!АУУУ!
Тес като кученце го послуша и тромаво се покатери до него.Двамата започнаха да извършват странен пиянски ритуален танц.Изведнъж Тес в прилив на емоции се изкрещя:
-Ааааа, приятелката ми ме напуснаааа!
-Кво ти пука, моята умря бееееее!Ей тъй...умря си като пичччшш....-бе последното, което каза Аш, след което доброволно се отдаде на алкохолна амнезия.

/Песента, която звучи https://www.youtube.com/watch?v=ENhMSUxYeDI/

Изведнъж, музиката в заведението се промени. От веселата просташка песен която слушахме до преди малко, премина към нещо което направо ми бъркаше в мозъка. Пронизваща музика, а текста не беше нищо особено...или поне аз чувах единствено няколко думи. Пееше се за някакви магьосници, което ме накара да развинтя въображението си. Докато се клатех ритмично с музиката върху бара, започнах да крещя дочул няколко думи от песента.

- Вууду, Вууду брат! - виках аз към Тес, като подмятах чашата си уиски в едната ръка, а другата използвах да се балансирам върху бара.
Запрях се за малко като понечих да пия от уискито, ала то бе свършило. Тогава, зоркият ми поглед съзря бирата на Тес ( или поне си мислех че е негова ) която стоеше на бара между краката ни. Надявах се да няма нищо против да ме почерпи две-три глътки и се наведох. Смених чашите като хванах здраво халбата пенлива течност и я вдигнах. Отпих няколко големи глътки като се приведох напред за да не се олея. Една глътка, втора, малко бира и по блузата и бях перфектен! Реших да затворя за малко очи и ... следващите няколко минути ми се изгубиха в пространството. Когато ги отворих отново, се озовах не върху бара, а сред тълпа подскачащи и крещящи хора, а срещу мен се клатушкаше или по-скоро тресеше въз-пълничко русокосо девойче.

- Н-наздрави - измрънках под носа си като изкривих устни в странна гримаса и подадох бирата към нея. Алкохолният делириум в който бях изпаднал ме накара да я приема за част от компанията и бързо се сближихме. Аз се поклащах като през повечето време движех тялото си единствено в коленете, а тя си се друскаше на място. Доста бързо ми доскуча и този танц. Завъртях се без да се сбогувам и затърсих новия си другар. Видях един дългуч да се крепи върху бара и реших че това е той. Приближих се със залитаща крачка и подпирайки се на един от щъркелите, извиках отново :

- Теси, дай ръка бе брат!
Сериозно, изобщо не го виждах! Чувствах се като слепец. Пред очите ми се виждаха единствено силуети, които се разясняваха ако започнех да мигам по-често. Е, опитах и това...но не помогна много. Запърхах с мигли като пеперуда, ала единствено разпознах барманите които се смееха зад тезгяха.

( www.youtube.com/watch?v=-Fz85FE0KtQ )

Аш се клатеше ухилен като за световно. Купона вървеше на шест, а смесицата от музика преливаше от забавна, до рок, до такава, която те кара да подскачаш и пак просташка.
Нашият сериозно натряскан приятел се извика:
- Теси, дай ръка бе брат!
И прегърна един непознат за него човек, който по нищо не приличаше на Тес, освен по ръста. Той го изгледа на кръв, а от страни братята се хилеха до сълзи.
Непознатия грубо изблъска ръката на момчето, като то залитна и се блъсна в друг мъж.
-Тесчо, що така бе брат?
Зад гърба му чу гласа на новия му приятел.
-Ъъъ...Аш, аз съм тук.
Той се обърна и чак тогава съзря дългокосия.
-А, тогава кой е този?
А онзи на бара вече се беше изправил и гледаше заплашително.
Двете момчета извиха вратове напред и се взряха в изпречилия се на пътя им.
-Ми не знам. Ти познаваш ли го?
-Ми не!
И прихнаха да се смеят за неволната грешка, но на мъжът това не му се понрави и им се визвика яростно.
-Лол...лоллллл....споко бе човече. - излезе напред чернокосия маг като държеше дланите си до гърдите си, за да му покаже да намали топката.
-Разкарай се бе, пиянде.
-Аааа....не с лошо.
-Да, бе, няма да закачаш брата Тес. - намеси се и Аш и тогава на непознатия му падна пердето. Той замахна и удари Аш по рамото, където на обяд беше ранен. Той се хвана за мястото. Не усети особена болка защото алкохола малко или много беше затъпил възприятията им, което беше добре за тях. Когато мъжът атакува, Тес се хвърли на гърба му, а ръцете му обгръщаха гушата му отпред. Мъжът почна да се мята, а Тес крещеше.
-Аааа, ще удряш Ашчо ли беее. Аааа....Удари го брат. Държа ти го.

Хлъцнах! Тоя наистина се беше побъркал, щом искаше да се занимава с нас. Не че нещо, ама като пийнех чувствах един такъв прилив на енергия, че хич не ми пукаше какво ще стане от тук нататък. Ако искаха можеха да ми се наредят тука всичките в кръчмата в една редичка, и да им хвърлям по един тупаник на всеки.
Срещу мен стоеше едрия мъжага, който Тес бе яхнал в това време. Той се опитваше да се отскубне от хватката на брата като размахваше ръце около главата си, ала големите му бицепси не му позволяваха да го хване.
-Аааа, ще удряш Ашчо ли беее. Аааа....Удари го брат. Държа ти го.

Точно това и чаках! Тес го разсейваше и в момента имах удобен момент да го цапардосам право в десетката. Халбата която все още стоеше в ръката ми щеше да ми попречи, а и не исках да му нарежа лицето с нея, за това се опитах да я оставя на бара. Присегнах се, пуснах дръжката, ала явно не бях преценил добре разстоянието, защото тя тупна направо на земята. Пръсна се на малки кристалчета, а бирата се разля по краката ни. Погледнах бързо към все още хилещите се братя преди да атакувам и им пуснах една пиянско-чаровна усмивка. Е, явно днес не само алкохол ще плащам ами и чаши...
Както и да е. Взех се в ръце метафорично или поне се опитах да се окопитя навреме, преди да отнеса още един тупаник. Тес крещеше иззад врата на големият ни общ враг и ме подканваше да го цапна. Присвих левачката си в лакътя назад и поклащайки се, се опитах да преценя разстоянието между мъжа и себе си. Не беше много далеч, тъй че бях сигурен че ще го цапна. Вгледах се право в носа му където исках да стоваря юмрука си. Озъбих се като разярен вълк и замахнах напред. Един път, два пъти... ала не улучих. Явно боя не ми беше силната страна, но не мислех да се отказвам. Твърде пиян бях за да използвам магията си и можеше да направя голяма бъркотия тук. Накрая очите ми се спряха отново в това малко носле което исках да разцепя на две и... *Прас*! Усетих как ръката ми намери своето препятствие отсреща и чух как някой извика. Това беше един от онези моменти в които примигнах пак за повече от една секунда и малко от времето ми се губеше. Отворих очи и се извиках самодоволно:

- Ха-а, праснах ли те бе....ъ?!
Застинах от очудване. Мъжа стоеше пред мен, показал няколко от липсващите си зъби с усмивка. Ама...тоя не го ли ударих?! Нещо ми просветна в главата, което ме накара да се вгледам зад него. Измежду краката му се подаваха лъскавите чепици на Тес, който аз явно бях проснал на земята. Леле колко бях непохватен! Туй си е то...земните магове явно не може да се бием! Ядосах се още повече и след един боен вик, се хвърлих напред, размахвайки юмруци. Да си призная, пропуснах повечето от тях, ала един беше решаващ в този момент. Стоварих го право в дясната му буза, а мъжа залитна назад, препъвайки се в тялото на Тес. Е, инерцията не остави и мен по-назад, като залитнах напред и паднах също върху тях. Направихме нещо като пиянски сандвич, в който плънката се бунтуваше разярено. Проснал се върху мъжа, усетих вонящият му дъх, който можеше да ме накара да изтрезнея. Не исках да бъда нападнат и премазан от него, за това се опитах да се изправя. Погледнах в страни и видях разкървавеният нос на Тес, който в момента реанимираше на земята. Оттласках се с ръце от пода и се изправих залитайки назад. Сритах мъжа силно в кокалчетата за да може по-бързо да спре да премазва другаря ми с тялото си и го подканих да се изправи, като го привиквах към мен с ръце.

Мъжът се изправи, а Тес все още повален се свести и погледна нагоре с премрежен поглед. Съзря тила на врага и се ухили, докато от устата му излизаха алкохолните изпарения. Той го подсече с крак и в момента, в който залитна с Аш му се нахвърлиха.
Стана патаклама, която почна да се разраства и скоро половината заведение се изниза, а другата половина се включи в боя. Нямаше нещо, което допадаше повече на група пияни мъже и няколко жени, от това да се млатят всеки с всеки без особена причина. Просто ей така за спорта.
Навсякъде се налагаха тукати, летяха чаши и столове, обръщаха се маси, разнасяха се псувни и какво ли още не.

Нео и Лео се спогледаха.
-Ще се включим ли?
-Ама разбира се.
И без да си кажат нищо повече се обърнаха и пльоснаха на земята, като се намираха под дървения бар. Седнаха си като пълни пичове. Имаха една бутилка с мента, която си въртяха и спокойно си пиеха, докато заведението им се изпотрошаваше.
-Мамка му. Забравих си цигарите на бара.
-Споко, пуши от моите.
Лео извади кутия Кент и подаде една на брат си.
-Ей за това те обичам, аххахаха.

В същото време Тес и Аш се бяха облегнали на гърбовете си, като се поддържаха.
-На девет часа. - извика по-опитния маг и Аш се наведе, избягвайки удар. Приятелят му парира юмрука на нападателя и му отвърна като го изблъска на достатъчно разстояние. Зеленокосия пак се изправи и този път той предупреди.
-Зад теб.
Чернокосия залегна, а Аш удари глава на прииждащия.

Под бара, братята си тананикаха някаква песен и въртяха поредната цигара. Шишета се разбиваха в стената и малки стъкла валяха върху главите им. Те гледаха като пълни непукисти.
-Их значи. Пак ще трябва да чистим.
-Съдба.

Малко по малко биещите се намаляваха, вече озовали се в несвяст, докато накрая не останаха прави само двамата ни другари, все още облегнати на гърбовете си. Когато и последния атакуващ беше повален, те инстинктивно се обърнаха един към друг с изпънати юмруци, но когато видяха, че са само те се успокоиха и огледаха бара. Няколко маси бяха на парчета, хора лежаха на пода, някои се поддържаха на столове с кървящи носове или избити зъби, но никой не посмя да стане и да продължи.

Когато усетиха, че всичко е привършило, собствениците се ослушаха.
-Да се покажем?
-Да се покажем!
Двамата се надигнаха и огледаха кръчмата си.
-Брей, брей.
-Добър бой се очерта.
-И аз това казвам.
Извадиха ментата от долу и наляха четири чаши.
-Ей, шматки, още едно като за последно?

Пак хлъцнах! А след като го онаправих, усетих остра болка в лявата страна на устните си. Докоснах ги с ръка и осъзнах че е разранена. Явно в суматохата някой здраво ме бе цапардосал. Облизах кръвта от ръката си и се ухилих насреща на братята. Тес взе своята чаша мента, но аз не можех повече.

- А-а, пичове..аз съм пас. Стига с това къркане че гледайте до къде води.
Всички ме погледнаха учудено че се "цепя от колектива", което промени рязко мнението ми.

- Добре де, добре... ще се лее алкохол!
Взех чашата и вдигнахме една обща наздравица. Изпих всичко на един дъх. Беше сладко. Ето за това не можех да откажа на това питие!
Погледнах към Тес, а той стоеше на бара подпрял се, въртейки чашата си в ръка. Сякаш държеше чаша вино и се правеше на някой изкусен разбирач. Отпиваше малки глътки, поглеждаше "професионално" и после изохкваше от удоволствие след като преглътне. Разсмя ме, наистина!

Запътих се направо към Маджестик. Отне ми около час, тъй като се влачех като гол охлюв по пътя. Не мислех за нищо. Ефекта на алкохола отдавна бе пуснал душата ми и се чувствах трезвен. Всъщност, как толкова бързо се напих? И аз не можех да си отговоря. Може би, защото не бях хапнал почти нищо, през последните двадесет и четири часа.
Преминавайки по улиците на града, видях каруцата която бяхме оставили пред онзи клуб. Стоеше си самотна, а кончето продължаваше да си пасе грижливо. Ако на сутринта все още беше тук, щях да се прибера с нея. Но, сега имах други планове за кесията в джоба ми. След около пет минути пристигнах в заведението на онези братя, чийто очи винаги бяха зачервени. Надявах се да намеря с кой да ударя едно твърдо питие. Мъж, жена...все ми беше тая. Даже коня с каруцата да дойде, щях да му поръчам кофа вода и да пия заедно с него. И сам да остана, пак нямаше да имам против. Важното бе, да се отърся от мисълта, че се чувствах като подритнато мокро коте.
А, ето я и кръчмата. Не се усетих, кога се озовах пред нея. На вратата висеше някакъв тип, който явно му се повръщаше. Внимателно преминах покрай него, за да не го стресирам и се вмъкнах право вътре. Нямаше много хора. Около четири или може би пет маси, на които имаше хора. На бара също имаше някакви люде, които не ме грееха в момента.
Наместих се между няколко души, на единственият останал "щъркел". Настаних се удобно и се загледах зад бара. Оглеждах бутилките една по една, чудейки се какво да пия. Всъщност, не познавах добре алкохола. Ако си поръчах марково уиски, а ми сипеха някакъв бълвоч, щях да го позная единствено на сутринта, когато се скъсам да повръщам. Това понякога е голям минус, особено ако мразиш да повръщаш с глава навряна в тоалетната.
Избрах си някаква шарена бутилка, с птица на нея. Нямаше определена причина за този ми избор. Просто, шишето се открояваше повече от другите. Сега, трябваше да намеря кой да ме обслужи. На бара в момента нямаше никой. Ни Лео, ни Нео. Ама че имена имаха тези странни пичове. Хем забавни, хем кратки да ги запомниш. Ама кой, кой беше...убийте ме не помня.
След около пет минути се появи едно момче на бара. Виждах го с гръб и единствено черната му коса бе ориентир. Бе се навел над една каса и редеше бутилките пред себе си. Трябваше или да се извикам в този момент, или щях да си почакам още доста.
- Ей, Лео...Леооо....
Виках като хамалин, ама на дали някой щеше да ми обърне внимание. Чувах хорските разговори около себе си, които се смесваха с музиката. Беше шумно, но се надявах да е достатъчно тихо, че бармана да ме чуе.

Чернокосият барман повдигна глава и се ослуша. Да, слухът му не го лъжеше. Някой го викаше по име. Някой намиращ се зад него. Собственикът се обърна и веднъж видял Аш, впусна чаровната си усмивка, с която бе доста известен, в действие. Помнеше този перко. Харесваше го, беше забавна компания.
-Йо, Аш. Как си брат?
Подаде му ръката си и двамата плеснаха длани, стискайки ги една в друга. Поздрав между мъже, както се казва. Нито префърцунено здрависване, нито лигава прегръдка.
-Бива. Дойдох да пия. Онази бутилка с птицата ми изглежда привлекателна. Едно голямо.
-Веднага, човече.
Лео извади бутилката от рафта, отвори я и наля в една чаша точно сто грама, без да го цака с лед. После му я поднесе и клиентът я изпи почти на един дъх.
-Охо, май не само искаш да пиеш, но и да се напиеш.
-Може би... - тромаво отговори зеленокосият.
-Тогава да ти досипа.
И така и направи. Сипа от кехлибарната течност, запълвайки цялото празно място в чашата му.
-Ей, Лео, нямаш ли намерение да ми помогнеш малко?
Барманът се обърна към склада и видя брат си, който бе натоварен с един голям кег за бира.
-Да бе, да бе. Идвам.
Той остави магът за известно време, за да настроят кегът на място. Въпреки късният час, който отдавна минаваше полунощ, заведението все още имаше клиентела, а бирата бе едно от най-поръчваните питиета.
Аш почна да пие сам. Изобщо не го интересуваше нищо. Като алкохолик утешаващ скръбта си с пиене. Банален, но безотказен метод. А истината е, че младежът наистина се чувстваше зле. Чисто емоционално. Опитваше се да не го приеме, да не си го признава, но вътре нещо го глождеше. Не разбираше. Дали не я обиди с нещо? Може би. Тя е жена, все пак, а те са лесно раними, поне в повечето случаи. Какво му ставаше само. Ама, че каша. Не знаеше как да реагира с тази жена. Дали да й се извини, дали да й обясни или просто да остави нещата така.
Забит в мислите си, не забеляза колко бързо изпи и втората си чаша. Но сърцето му копнееше за още. Изпитваше неумолима сухота в устата, която можеше да запълни само с алкохол. Дори не се замисли за разредител. Грабна оставената на бара бутилка с уиски и си доля. Третата чаша спирт, трета чаша размисъл, трета доза объркване. Животът му изглеждаше толкова неясен, толкова хаотичен, че понякога се питаше има ли някаква определена цел и дали някога ще разбере каква е. До сега винаги се е лутал между капките, удрящи се в съзнанието му. Щастие, тъга, любов и предателство. Всичко на приливи и отливи, но нищо постоянно. Трябваше да има причина, просто трябваше. Съдбата трябваше да има някакви ако не грандиозни, то поне достатъчно приемливи планове за него. Иначе защо изобщо е тук?
В другият край на заведението, на една от масите беше насядала малка компания от двама мъже и две момичета в своята младост. Говореха си ентусиазирано, отделили се от останалата глъчка. Всички освен една. Сега тя гледаше право към бара и игриво въртеше един от кичурите на черната си, стигаща до раменете коса. Беше привлекателна, не много висока, опитваща се да изглежда такава, компенсираща с доста дълги токове на обувките си. Очи кафяви, с остра форма, кожа матова, устни плътни. Жена, която явно знае какво иска и как да го постигне, поне в едно отношение. А сега то бе забито право в зеленокосият непознат, който се открояваше със своят интересен вид и сладко, леко детско лице. Тя стана от столът си и без да дава обяснение на другарите си се запъти право към бара.
Стигна до Аш, провря се в пролуката между него и съседът му по стол и положи ръка на рамото му.
-Самотна нощ? Какво ще кажеш да почерпиш една млада дама с питие? - съблазнително попита тя, усмихвайки се игриво.

Докато въртях пръста си по ръба на чашата, усетих докосване по рамото си. Леко се стреснах, но не си дадох такъв вид. Явно алкохола вече бе започнал да действа, което бе достатъчно за да забавя малко хода.
Когато се обърнах, я видях. Не я познавах, а и ако я срещнех на улицата, на дали щях да я заговоря. Не бе първа красота, но пък може би щеше да е идеален събеседник.
-Самотна нощ? Какво ще кажеш да почерпиш една млада дама с питие?
Всичко умря в мен, след като чух това изречение от устните и, които всъщност ми се сториха доста...приятни за гледане. Бях вперил погледа си в тях, докато те леко помръдваха.
Да не би случайно да ходех с издут джоб и той да и е подействал така? Или ерекцията ми стоеше, или кесията ми с пари се бе подала от джоба. Друг повод на дали щеше да има. Всъщност, мразех да си плащам по този начин. Разбирам ако аз я бях харесал, да я черпя питие...ама толкова нагло? Някак си, мацката ми падна още повече в очите, когато изрече това изречение. Но, нямаше да се женя за нея я.
Присегнах се през бара и взех една чиста чаша. Изпих количеството на своята, а новата я поднесох на мацката заедно с бутилката, като преди това и налях до половината. Станах от мястото и бръкнах в джоба си. Извадих кесията и изброих 500 злато, които оставих на купчинка на бара. Погледнах към двамата братя и извиках силно :

- Лео, братле...дано стигнат!
Явно готиния пичага ме чу, защото се обърна доста бързо. Погледна купчинката на бара, но не реагира тъй като помагаше все още на брат си. Надявах се ако има някакъв проблем, да ми съобщи по-късно и да му платя ако трябва да му давам още. Когато се обърнах, мацката все още стоеше до мен и се усмихваше.
- От къде се появи?
Проследих пръста и, който сочеше към една маса в края на заведението. Стояха две момчета и едно момиче. Когато видях свободният стол на тяхната маса, мозъка ми асимилира ситуацията.
- Хубаво, но като гледам там няма място за мен. Ако преча на компанията, мога да остана на бара да продължа да си пия сам...
Девойката ме хвана за ръката и ме поведе право към другия край на бара, на една доста скътана маса. Интересно. Дори леко подпийнал заради коктейлното питие преди това и трите уискита сега, предположих как би завършила вечерта. Честно ли? Нямах против. Поне, щях да се разсея от всички глупости, които ми се въртяха в главата. Момичето седна на единият свободен стол, но реших да предприема друг ход. Наведох се към нея, като се облегнах на ръба на масата и заговорих направо :
- Такива вечери и двамата знаем как завършват. Тъй че, предлагам ти следното. Взимаме от бара достатъчно пиене и мезе и идваш с мен. Ще се забием някъде, където няма да е толкова шумно. Накрая на сутринта нито аз ще те видя повече, нито ти мен.
Напълно ме устройваше, стига тя да се съгласеше. Все още си спомнях къде бе каруцата и можеше да я грабнем набързо. Не мислех да я водя в стаята си, поради много причини, които нямам желание да изброявам. Ако чуех положителен отговор, щях да взема нужното от бара и щяхме да се покрием някъде извън града.

Виж ти, младокът бил бърз и прям. Явно нямаше смисъл даже да се представя по име. Какво пък? Ако наистина бе дама, както се изрази по-рано, думите му биха я обидили, унижили и с лека ръка би си тръгнала. Като Ив. Но явно, брюнетката не бе от този сой жени. Интересуваше я едно и то й стигаше. Една нощ на неангажиращо изживяване, а после кой от къде, по живо по здраво.
Непознатата хвана чашата и катурна съдържанието й на екс. Изправи се, усмихна се предизвикателно и застана право пред него.
-Ти водиш.
Аш не чака второ нареждане. Хвана я за лакътя и я повлече към изхода. Преди да успее да го достигне, Лео го спря като застана пред него. Подаде му шепа с монети.
-Тъй като си пиян нямам намерение да ти взимам повече отколкото е нужно.
За интригант като брата това си беше нещо ново, но както казахме, магът му беше симпатичен. Рано или късно щеше да изтрезнее и да осъзнае грешката, която е направил, а барманът не смяташе да губи редовен клиент като него, заради лъжи. Пъхна монетите в джоба му, а после погледна придружителката му. Беше я виждал тук и преди, макар че не й обръщаше особено внимание. Но познаваше жените от нейният вид. Те искаха само едно. Лео се наклони към ухото на Аш и му прошушна, така че мацката да не го чуе.
-Сигурен ли си за нея? Не е стока.
-Майната му. - изпусна само младият мъж, потупа чернокосият по рамото и продължи да я влачи, докато не излезнаха от заведението. Стигнаха до каруцата и се метнаха в нея, макар че не изглеждаше кой знае колко привлекателна на девойката.

/Аш, води я където си искаш и действай/

Не им трябваше много време да се подготвят. С такъв ентусиазъм кой би се бавил? Все пак губеха ценно време, което можеха да запълнят с доволни количества алкохол, по възможност марков, от който няма да те боли главата на сутринта.
Та.....влюбената двойка вече от известно време крачеше по улиците на Маджестик, чиято търговска отдаденост бе приключила за деня. Шатрите от пазара бяха прибрани или застлани с черни плащове, магазините старателно заключени, макар че тук рядко ставаха кражби, а библиотеката отдавна бе затворила порти за любопитните читатели. Единствено часовника на кулата удряше двадесет и един часа и приветстваше новите попълнения на града, които се отправяха към различни дестинации на забавлението. От клубът за танци се носеше шумна ритмична музика, а множество токчета тропаха по пода в доста добър и правилен ритъм. Паркът се огласяше от кикотите на деца, които все още не бяха извикани от майките си. Ресторантите бяха пълни с двойки или семейства отдали се на специална вечеря, а от едно доста примамливо за жителите място, се разнасяше натрапчивият, но мек аромат на всевъзможни тютюневи изделия. Може да се каже, че градът бе отворил своите врати за нощния живот, който кипеше с всичка сила.
Но нашите герои се бяха отправили към едно от най-старите и култови заведения в Маджестик. Това на близнаците. Там, където никой няма да ти попречи да се сбиеш или нафиркаш до козирката. Там, където чашите звънтяха, смехът бе гръмък и невъзпитан, там където имаш свободата да изпадаш в каквито си искаш своеволия. Там където тоалетните са не толкова хигиенични, но въпреки това винаги пълни за какви ли не изляния. Там където хаосът и неразборията царстват по един начин, който те кара да искаш да го посетиш отново и отново. Там, където барманите не само са собственици, но и умели бойци, отдали се на собствен бизнес, често язвителни, скептични и хитри, но толкова симпатични, че дори когато те изнервят и ти лазят по нервите, са и някак си приятни.
Още нестигнали до входа, от вътре се разнасяха весели викове, наздравици и гласът на Нео, който хвърляше купища шеги по адрес на всички. Разпознаха, че е неговият по леко по-изнежения тембър. Този на брат му бе по-твърд и някак натъртващ.
Ерик натисна бравата надолу и отвори широко вратата, като даде път на възлюбената си да мине първа. Така де, нали беше кавалер! Веднъж озовала се тук, след толкова много време, я лъхнаха куп спомени. Местонахождението, където за първи път срещна Лезандър, първата й работа, от която изкарваше пари, песните, който споделяше с Дориан, Дориан с нея и с всички останали. Танците с Тес, дрязгите с Лео и още много и много, които заслужаваха почетно място в животът й. А сега щеше да пресъздаде поредния спомен и с Матюс.
Вървейки към бара, двамата не останаха незабелязани от шефовете. Веднъж видял я, блондинът сръчка брат си в реброто, който го изгледа на кръв.
-Какво бе?
-Виж!
Чернокосия се обърна по посока на протегнатият му пръст и очите му се разшириха. Веднага след това една широка, леко ехидна усмивка се прокрадна по устните му. Не го съдете, той си е такъв.
-Виж ти, блудната дъщеря се завърна! - провикна се достатъчно силно, че Картие да го чуе. -Как си, скитня? Мислех, че си пукнала в някоя канавка.
-Ха-ха, забавен и язвителен както винаги. Виждам, че не си се променил.
-Съмнявала ли си се някога? - ухили се Лео.
-Не!
-Хахаха. Събрали се след толкова време и пак се репчите. - обади се блондина, прегръщайки брат си през рамото. -Някои неща никога не се променят. Ах...носталгия...
-Виждам, че си с нов ескорт.
Чернокосия се обърна към земният маг.
-Как е, друже? Къде е белокосата ти графиня, от много време не е идвала.
-Изпаднала е в депресия.
-Не думай!
Арадел гледаше ту единия, ту другите.
-Ама....вие познавате ли се?
-А, не бе! Да не мислиш, че само ти си известна. Това братле тука е един от най-яките пичове, които съм срещал. Слава богу, че вече не си с онзи лигав дългокос от гилдията.
-За Тес ли говориш? - попита Матюс.
-А, виждал си го.
-Да, не е лошо момче.
По погледа на Лео си личеше, че не е на същото мнение.
-Имаш предвид, че не е чак толкова женствен?
Ерик и Нео се засмяха на шегата, нямаше как, не можаха да се сдържат, само Ари се бе нацупила леко и вече почваше да съжалява, че е дошла тук.
-Хайде, хайде, стига си се мусила като бивша примадона. Казвай сега, какво ще пиеш?

Да се завърнеш на едно толкова емблематично място си бе толкова приятно, че ми идеше още при влизането ми да се втурна да прегръщам двамата глупаци, дори част от клиентите, които не познавах...пък и онази част чиито лица ми бяха познати.Бях с ясното съзнание, че Нео и Лео като ме видят няма да се втурнат да ме обсипват с целувки и да ми хленчат колко съм им липсвала бяха прекалено горди за такъв подвиг, а и си имаха свой запазен начин да се радват на някой- най-често използвайки солидна доза сарказъм и куп просташки шеги.
Мястото не се бе променило кой знае колко, имаше само добавени още няколко маси и още един рафт за нови бутилки с алкохол.А тук, човек можеше да изпадне в безпаметен алкохолен делириум, от който на сутринта или ще се проклина или за късметлиите, ще има да разпитва околията какво се е било случило.
В интерес на истината тук бе положено началото на една нова страница от живота ми, място което насочи съдбата ми и ме доведе до тук, където се намирам в момента.Ако не бях последвала онези виолетови пеперуди и не бях решила да престъпя прага на този бар, сега нямаше да познавам Ерик, нямаше да познавам До и нямаше да ми се случат всички онези приключения, които оставиха ярка следа в живота ми.
Благодарна съм на тези два индивида, понеже освен да се напиваме безпаметно ме научиха и на доста неща.Като например да поемам отговорност, да съм спонтанна, да пия и да оценявам всеки един момент, който може да се окаже последен за мен:
-Хайде, хайде, стига си се мусила като бивша примадона. Казвай сега, какво ще пиеш?
Погледа ми се спусна по всяка една от цветните бутилки:
-Ами не мога да реша точно...
-Като не можеш, пии всичко в едно.-предложи Лео.
-Да, и после да съм като онзи заспал пияница на масата...няма да стане.-посочих към един хъркащ чичка.
-Ти ли бе?Заради теб и онази синекоса фурия ми се налагаше да поръчвам по допълнителни кашони с алкохол понеже нямаше да изкарам седмицата, било то и месеца.
-Мисля, че малко преувеличаваш....
-Да ти покажа ли тетрадката с разходите, а?
-Добре де, не се пали....Забъркай ми сега нещо.
-Какво да ти забъркам?
-Ами де да знам...
-Като не знаеш ела и си го забъркай сама.-отсече Нео.
-Ма ти сериозно ли, бе?
Той не отговори, а просто изкара онова свое каменно изражение, което показваше, че не се шегува.Нямах друг избор, затова прескочих бара и се озовах зад тезгяха.Все още помнех кое къде се намира , затова ми бе лесно да се ориентирам.Грабнах една бутилка с водка и една дълбока чаша и налях вътре малко, после взех малко портокалов сок, бакарди, кампари и куп други боклуци, но в крайна сметка резултата се оказа не толкова лош, като го опитах:
-Честито, моето момиче, току що сътвори първата алкохолна бомба в света.Това може и мъртвец да вдигне.-пошегува се бармана.
-Така и така съм тук, ти какво ще пиеш слънце?-обърнах се към Ерик, който гледаше малко стъписано чашата ми.
-Ъм..за мен просто едно голямо и чисто уиски.
Лео забеляза, че Матюс е леко разтревожен относно коктейла ми затова го тупна съчувствено по рамото:
-Сори, брат..отгледали сме чудовище.
Върнах се отново на мястото си и започнах малко по малко да отпивам от въпросната смес , която не ми се отразяваше никак зле.По едно време от някъде излезе някакво скромно момиченце, с блуза с дълги ръкави и черен панталон...стоеше някак си семпло на цялата тази обстановка.Качи на сцената, която до болка познавах и започна да пее някаква песен, която звучеше толкова тихо и неуверено че започнах да се чудя дали само аз я виждам и случайно да не се окаже някакъв призрак.Никой от присъстващите не показваше въодушевление, че я слуша.Само някой от по-наглите търкаха погледа си по крехкото и тяло , а тя стоеше неподвижно все едно се е явила на кандидатстудетски изпит:
-Виждам, че сте си намерили нова звезда, а?-повдигнах вежда аз.
-Ъх, не ми говори...Имам чувството, че преди да дойде тук е пеела по панахиди и погребения, но на девойката и трябват пари, така че решихме да и помогнем.
-Абе не изглежда лоша...-добави Ерик.
-Така е, но като нищо може да ме сложи да си легна.-изхилих се аз.-На хората им се танцува, не мислите ли?

-Така е, но като нищо може да ме сложи да си легна. На хората им се танцува, не мислите ли?
-Мислим. - поде блондинът. - Но явно тя не е на същото мнение.
И тогава на барманът му хрумна най-гениалната идея за вечерта. Ухили се широко и непукистки, доста по-различно от близнакът му и без никой да очаква се набра на бара. Прехвърли дългите си крака през него и скочи от външната страна, където се намираха клиентите. Прегърна Арадел през рамото и я притегли до себе си, така че тя почти не се заби в показаните му на всеослушание бели зъби. Тя много добре познаваше този негов поглед, изпълнен с ентусиазъм и поредният хлапашки план, водещ най-вече до проблеми или сигурно забавление. Бе цар в това отношение. Всеки от братята блестеше с нещо. Ако чернокосия бе ненадминат дразнител, то Нео бе сърцето на купона. Винаги готов за нова изцепка, която ще възроди бурни смехове, още повече поръчки и безпаметни нощи, стигащи чак до ранните часове.
-Какво? - попита го сега блондинката, виждайки погледът му.
-Ариии...мила, красива, скъпа Ари...
-Какво искаш, Нео?
-Ти си старша в този занаят. Защо не й помогнеш малко?
-Какво имаш предвид да й помогна?
-Накарай я да се чувства у дома си. Да се освободи малко и да изкара бастуна, който е глътнала от задника си.
-И как да го направя?
-Предай й някой друг урок.
-Хааа...... - възкликна хубавицата.
Предпочиташе тя да се качи на сцената и да заеме мястото й, не да се изявява като учител по вокална и сценична техника.
-Хайде де, заради нас. Аз ще дойда с теб.
И без да й позволява да възрази, мъжът я замъкна след себе си право към сцената.
-Хей, чакай малко... - протегна ръка Ерик, но твърде късно.
От страни Лео му се хилеше, а когато магът го погледна само повдигна рамене.
-Брат ми има собствен начин на мислене, дори аз не мога да го озъптя.
-Аха....
-Е, заеби ги тези брат. Айде наздраве.
Матюс се усмихна и чукна чашата си в тази на брюнета, като и двамата отпиха по една доволно голяма глътка, от която като че ли дим излезе от устите им.
Колкото до нашите герои, те вече бяха стигнали до ниската сцена и се покатериха на нея. Момичето, което в този момент пееше, спря и се изпъна още повече, видимо притеснена, че шефът й идва при нея. В мислите й се въртеше тази, че сигурно е сгафила, че не я харесва и ще я замени с непознатата, която мъкне със себе си.
-Нанси, това е Ари. Ари ще те научи как трябва да се държиш.
-Как да се държа?
-Точно така, миличка. Не се обиждай, но приличаш на някоя монахиня.
Блондинът щракна с пръсти и през тях се процеди ритмична музика, която просто караше краката да те сърбят и да искат да скочат и да затанцуват моментално.
-Сладкишче, оставям я в твоите ръце. - заяви гордо той и се отдалечи на метър разстояние, от където зорко щеше да следи развоя на събитията.
А Нанси, както явно се казваше девойчето, стоеше послушно като кутре и макар да не й се искаше особено, чакаше някакви наставления, съвети или каквото и да е от красивата русокоса.

/Гери свободно РП/

Бях тотална отвлечена на сцената, но честно да се каже нямах нищо против понеже всяка една частица от мен копнееше да се завърна отново там.Не ми трябваше голяма сцена, заобиколена от куп прожектори, а точно тази малка, дървена сцена и тази шепа хора, които макар солидното количество алкохол, което бяха погълнали знаеха как да оценят таланта ти.
А сега задачата ми не бе точно да забавлявам публиката, а да съм музикална гувернантка на това неориентирано девойче, което имаше някакви вокални заложби, но някакъв свян му пречеше да ги разгърне като хората.
Примигнах няколко пъти на парцали докато се окопитя, трябваше да действам бързо и да не карам хората да чакат.За миг през тялото ми премина ледена тръпка на притеснение, понеже Ерик вероятно за първи път щеше да ме види в такава светлина, но какво толкоз, нека разбере как се забавлявам аз.
Хвърлих един преценяващ поглед на малката, а облеклото и бе толкова неправилно - черна, разкроена рокля до коленете, която на всичкото отгоре нямаше и деколте, а бяла якичка около врата....същинска монахиня както се изрази барманът.А обувките и....тях и баба ми би отказала да ги сложи.Иначе в лицето бе сладка, а телосложението - прилично, но определено нямаше да оставя нещата в този им вид:
-Добре, миличка...като за начало няма да те карам да правиш вълшебства, затова от теб искам само да правиш това, което правя и аз, но с най-големия хъс на който си способна.Разбра ли?
-Така мисля...-отвърна несигурно тя.
-Добре...и по-ведро.Тук сме да се забавляваме, не да работим.Повярвай ми, правила съм го около месец.
-Работила си тук?-попита тя с разширени очи.
-Да, но това после...Сега да махнем тези вехти дрехи.
Щракнах с пръсти и отвратителната и рокля бе заменена с мини, секси, кабаретна рокличка със златисто-черни харбалички и черен корсет очертаващ линията на тялото.Жартиери и красиви високи обувки с връзки.В същия вид преведох и себе си, отидох до нея и освободих косата и от небрежната опашка и тя се разля по тялото и:
-А сега да добавим щипка настроение...
Изтичах до бара и извиках на Лео да даде бързо два шота с текила, още не довършила поръчката си те вече стояха пред мен.Занесох ги до Нанси и и подадох единия, като тя го гаврътна послушно, а аз строших моята чаша в пода, като тя направи същото:
-Време е за шоу.-намигнах и аз и застанах с гръб към публиката и следващото което направих бе да изгася част от осветлението насочено към сцената докато почне песента ми.
Първоначално само гласа ми се извиси из заведението, освободен като първите пролетни птици, а след това започна и бързата част.А когато дойде и тази част, тялото ми започна да се извива в красиви чупки, това на Нанси също се опитваше да ги копира и се справяше доста добре за момента.Първоначално пеех на сцената, но после започнах да обикалям и около масите като се закачах с някой от клиентите, я бутах нечия шапка или ги подканвах да станат да танцуват, те покорно се надигаха и се отдаваха на ритъма.Новобранката вървеше по петите ми и къде копираше, къде се опитваше да прави нещо дръзко.Малко по малко се приближавахме към бара където, двама младежи, схванали идеята ми ни помогнаха да се качим отгоре.
Нансито бе леко като в небрано лозе горе, но аз се приближих към нея и започнах да извивам тялото си около нейното, подканвайки я да се движи малко по-освободено.Дали текилата подейства или я вдъхнових, но това момиче започна да се движи като малка фурия.Застопори се пред група момчета и ги омайваше с движенията си, за сметка на това аз се насочих към моето момче , като си играех с косите му или полюшвах бедрата си игриво пред лицето му.
И когато песента ми свърши се поклоних дълбоко:
-Сега искам да ви чуя дали искате това секси парче Нанси да запали заведението с гласа и тялото сии?-извиках към публиката която вече се бе разкършила за да дам някакъв старт на новото момиче.

/Песента, която пея: https://www.youtube.com/watch?v=U4pR5U82RL8 /

Никой не очакваше, но от малко невзрачно девойче, Нанси се превърна в истинска хубавица. Веднъж заменила стегнатите, закриващи я почти цялата дрехи, отървала се от конската опашка и глупавите старовремски обувки тип сабо, тя направо блесна на небосвода. Като грозното патенце, което се превръща в лебед, сега кафявите й коси падаха небрежно до кръста в непокорни вълни, малките, но твърди гърди току се подаваха от бюстието, тънките й бедра лъснаха с млечнобялата си кожа, а устните й станаха по-плътни, подчертани от червеното червило, което Арадел нанесе с магията си, като завършващ щрих. Може да се каже, че малката монахиня бе криела през цялото това време едно секси тяло, създадено да бъде изпивано с поглед, а и не само. Като девственица, каквато сигурно бе, сега откри нещо ново, непорочно в себе си, което първоначално я притесняваше, но колкото повече следваше стъпките на "учителката си", толкова повече свянът намаляваше, а погледът се изменяше в почти перверзен, без да е прекалено.
Когато се качиха на бара, куп мъже от най-различни възрасти се стекоха в желанието да зърнат гащичките, които леко се показваха под рокличката й. А Картие, като една добра, горда с произведението си менторка, отстъпи славата за нея, че дори я подклади допълнително.
-Сега искам да ви чуя дали искате това секси парче Нанси да запали заведението с гласа и тялото сии?
Бурни овации и викове, дадоха положителния отговор, който блондинката чакаше и спокойно можеше да се оттегли, отдавайки вниманието си само на единственият мъж в заведението, който я интересуваше. Отпивайки от коктейла си, тя танцуваше сластно пред него, а той не й оставаше длъжен, като от време на време й пускаше по някоя друга ръка, галеше изваяните й бедра през роклята и я застопоряваше на дупето й, което изпъкваше игриво под нотите на музиката. Нанси им пригласяше, с доста намалял свян, с нова, забързана, ритмична песен и вдигаше публиката на крака. Нямаше да бие рекорда на Ари, но определено бе добра заместничка. Дори Нео се хвана как се отплесва по извивките й, което направо си бе шок за него. Кой да предположи, че държат в пазвата си такова богатство.
Ерик придърпа своята дама близо до себе си, като гърбът й се облегна на торсът му, а той често я даряваше с целувки по оголената шия, която ухаеше доста примамливо.
-Браво, моето момиче. Страшна си!
-Мислиш ли?
-Знам го!
Когато песента свърши и музиката бе прекратена, русият барман подаде ръка на певицата да слезе, а когато и това стана, той грабна чашата си и я вдигна високо във въздуха, като се провикна толкова силно, че всеки да го чуе.
-Искам да вдигна тост за Арадел Картие, която даже след месеци отсъствие не е изгубила живителната си сила и голямото си очарование, с което ни забавляваше безброй нощи. Надяваме се да не чакаме още няколко месеца до поредното ти идване. Нашите врати винаги ще са широко отворени за теб и приятелите ти. Ти даде началото на тази традиция и винаги ще си останеш нейната основателка. За Арадел!
Поредната доза викове и бурни аплодисменти заваляха като милиони падащи звезди, с което веси, който я бе виждал и слушал, а и не само, отдаваха почитта си към нея.
Лео не каза нищо, нямаше нужда. Само кимна в съгласие. Блондинката долови този жест и му се усмихна, вперили поглед един в друг. Те говореха много повече. Двамата много често стигаха до словесни двубои, но той я харесваше по негов си начин и тя много добре знаеше това. Не веднъж го бе доказвал с постъпките си.
-Там ли ще стоиш цяла вечер? - попита я той леко иронично. -Няма ли да кажеш нещо? Това е твоето голямо завръщане!