Лотос

First topic message reminder :

Кабинетът за обучението на земните магове, така наречените Друиди или Тера магове. Освен просторен той е изпълнен и с книги и учебници, за растенията и природата като цяло. Ментори са Хейз Бишъп и новопостъпилия, все още съвсем зелен като учител Аш Сайръс, протеже на Бишъп, който е обучавал в течение на година. Бързо схватлив, младежът спечели правото си да замести покойния Нейл Силвърмайнд. Огромната му лоялност към базата го прави перфектен и отзивчив ментор.


Хейз Бишъп



Аш Сайръс

Има два вида успех на този свят. Единият е чрез концентрация, съсредоточеност, ясно фиксирана цел и преследването й, в точност, до най-малките подробности. Това са стабилните успехи. Тези, които веднъж достигнеш ли, трудно ще се отървеш. Те ще се загнездят в съзнанието ти, ще се отпечатат в списъка с постижения и никога няма да напуснат килера на уменията ти, в който са складирани. От тях продължава само на една страна: все нагоре.
Другият вид са моментните, появили се като чудо в най-неочаквания етап. Те са тези, които се раждат при стрес, паника, кризисна ситуация, застрашаваща живота ти. Когато към теб лети смъртта, инстинктът и тялото ти реагират напълно в разрез с мозъка и те изненадват светкавично и като гръм от ясно небе. Пламват стихийно, ненадейно и бързо. Но има една опасност - също толкова бързо могат и да изгаснат и да бъдат забравени, като потушен пожар с литри кубика вода. Те са рисковани, много рисковани, но пък появят ли се, улучват точния момент. Сякаш цепят секундата с нож.
Ситуацията при Аш бе от вторите. В паниката си нямаше ни най-малка представа какво да прави. Колкото повече се мъчеше, толкова повече сякаш магията му нарочно капитулираше. Искаше да му даде урок ли? Да го накаже за предишната си небрежност? Нима не разбира се, че ако бойкотира го обрича на гибел? Що за егоистична, префърцунена магия? Да му играе такива номера. Да не е някаква примадона, която се появява на сцената само когато й е удобно? Ама, че нахалство и безочие!
Младият мъж все по-ясно и по-ясно предвкусваше настъпващата смърт. Всичко се случваше толкова бавно в ума му, като забавен каданс, но в реалност толкова бързо, че нямаше време дори да се отмести. Ръцете му бяха приготвени да поемат ударите на пясъчните кинжали. Във въображението му изглеждаха като купища хвърчащи ножчета от цирков артист, а той, горкия асистент, който са завързали за въртящо се колело и може само да се надява, майстора да не направи грешка. В действителността грешката бе Тес да пропусне. Но изблици за подобно щастие нямаше и на магът не му оставаше нищо друго, освен да стиска очи и да се моли богу и духо да се размине с някой друг пронизан далак или бъбрек, да речем....
Докато изведнъж не дойде и този неписан успех, толкова ненадейно, като фойерверк запален не от клечка кибрит, а от насъбралия се адреналин и изхвърча пръскайки искри и барут във всички посоки. Цял залп от неконтролируема енергия, която сама се показа когато й е кеф с достолепна, подмолна и интригантски възторжена усмивка и дълбок реверанс за показност. Избуя толкова силно, че Аш си помисли, че самите му крайници се вкаменяват и съвсем скоро от него няма да остане нищо освен една безмълвна статуя. Но истината бе, че земната магия избиваше през порите му, като отвора намазана с йод. Болката бе голяма да, непривикналото тяло реагираше на този процес. Бе напълно нормално, всеки първи път, когато необучен маг излива земна почва от себе си се сблъсква с агонията и мъката, сякаш самите му органи се разкъсват. Всичко това е илюзия, драги приятели. Няма разкъсвания, няма нахлуване на кръв в капилярите, няма пръсване на вени. Всичко се случва в мозъка, който изпраща импулси до мускулите, а после всичко отшумява, за да даде път на крайния резултат.
А той бе на лице. Една висока стена от каменни блокове се изправи пред Сайръс, секунди преди остриетата да го достигнат. Те се забиха в процепите й, а някой ретушираха и паднаха на земята. Младия мъж отвори боязливо едното си око, когато усети, че все още диша и явно няма рани и надзърна, само за да види творението си. После успокоено отпусна ръце и застана захласнат, като малко дете, което вижда за първи път в живота си слон, примерно.
-Уаааууууу.....
-Хубавица е, нали? - засмя се Хейз, който заедно с чернокосия се показаха иззад зданието.
-Аха....даже не разбрах как го направих.
-Инстинкт за самосъхранение, Аш. Няма по-силен от него. Само че, не можем да оставим нещата на случайността. Защо не пробваш пак...
-Ааа, не, не, не....
-Без чужда намеса.... - продължи изкъсо учителя. -Без заплаха. Спокойно и колкото време ти е нужно. Просто, за да го затвърдиш. Дори няма да ти се месим. Ще стоим от страни и ще гледаме.
Тес се приближи до приятеля си и прошепна в ухото му.
-Хайде, човече. Направи го и да изчезваме. Роза ще ни чака в столовата по обяд да издействаме плана за знаеш кое. - намигна му заговорнически той и почти зеленокосия кимна.
-Добре, добре. Ще го направя. Ами ако не мога?
-Ако искаш мога пак да те замеря, за да те вдъхновя. - ухили се червеноокия.
-Аааа...няма нужда. Ще се справя и сам.
Със смях, мъжете се отделиха от него, дадоха му нужото пространство, в очакване до първата да се появи още една колона.

/Теди, опиши успешен опит. После си свободен да ходиш с Тес в столовата, а аз ще ти запиша резултата.
Soundtrack на поста: https://www.youtube.com/watch?v=ejIk_Za-q4Y/

Още при думите на Тес, за "знаеш кое", сърцето ми затуптя лудо. Знаех, какво има в предвид и трябваше да го свърша бързо-бързо.
За това, се заех направо се изучаването на новото умение. Застанах на няколко метра от г-н Бишъп, като Тес стоеше от едната ми страна и ме наставляваше :

- Хайде, братле...направи го бързо. Вече знаеш как става. Нали? Вдигаш ръцете, пускаш малко магия, правиш камъни и...изчезваме.
Извърнах глава към него, като го погледнах право в онези малки червени точки, които той самият наричаше очи.
- Да не би да искаш да го направиш вместо мен?
- А, не. Мерси! Аз вече го мога. Ето, виж!
И в следващият миг, перкото повдигна едната си ръка, завъртя китката си няколко пъти и изпускайки няколко нишки пред себе си, ги накара да се завият една около друга вертикално нагоре. А веднъж поели нагоре към тавана, те започнаха да изчезват, а на тяхно място се появи сивкав камък с дебелината на най-обикновена врата. Дори тънък, той изглеждаше доста здрав и масивен. Трябваше да опитам и аз нещо такова!
Изпънах двете си ръце напред и освободих магията си. Концентрирах я право пред себе си, като се стараех да поема контрола над нея. Управлявах я така, че да обрисувам пред себе си една малка скала, чийто долни краища опираха в земята. Направих го бързо, без да се разсейвам много. Издърпах краищата на магията си към пода, оформих върха на все още липсващата скала и концентрирах магията си. Тя започна да се вие около себе си, образувайки малка вихрушка. Имах предвид - образно.
Няколко секунди по-късно, пред нас имаше достатъчно голям камък, зад който можех да се скрия от евентуална атака. Не бе нищо особено, но все пак изглеждаше по-добре от този на Тес.

- Браво, момчета! - чух гласа на г-н Бишъп - Сега сте свободни!
Това и чакахме! Без да му мислим много, с Тес хукнахме право към вратата, зарязвайки учителя и камъните зад нас...