Лотос

First topic message reminder :

Кабинетът за обучението на земните магове, така наречените Друиди или Тера магове. Освен просторен той е изпълнен и с книги и учебници, за растенията и природата като цяло. Ментори са Хейз Бишъп и новопостъпилия, все още съвсем зелен като учител Аш Сайръс, протеже на Бишъп, който е обучавал в течение на година. Бързо схватлив, младежът спечели правото си да замести покойния Нейл Силвърмайнд. Огромната му лоялност към базата го прави перфектен и отзивчив ментор.


Хейз Бишъп



Аш Сайръс

Столът и масата бяха поправени, пак по-бавно отколкото трябваше, но Хейз щеше да се заеме и с този проблем. Той отиде до Арадел и я потупа по рамото.
-Добра работа. Виждаш ли колко полезен може да бъде дарбата на един тера маг. А сега кажи изморена ли си вече или искаш да продължиш?

/Сила - 3, Ловкост - 2, Интелект - 4; Опит-3/

-Добра работа. Виждаш ли колко полезен може да бъде дарбата на един тера маг. А сега кажи изморена ли си вече или искаш да продължиш?-попита Хейз
Замислих се за скунда или по-скоро проверявах запасите от сила които ми бяха останали и установих ,че има още за хабене.Исках да раздам цялата си енергия след което да отида на някое спокойно място и да се зареда отново.
-Мисля , че можете да ме измъчите още малко.-отвърнах швговито.-Но нека не е нещо много претенцьозно.

-Хммм.... - замисли се учителят. Това всъщност изключваше доста от нещата, но да личеше си, че девойката почва да губи силите си. Новаците трябваше да се научат малко по-малко да бъдат по-издръжливи. Значи физическите умения отпадаха за момента. Хейз превърташе възможност след възможност след ума си. Накрая реши да наблегне на менталната й енергия.
-Така. Настани се удобно. Нека ти е комфортно. Ще се опиташ да се научиш на телекинеза. Едва ли трябва да ти обяснявам какво е, сигурно си наясно. С няколко думи местене на предмети със силата на ума. Да използваме стола, който поправи.


/Опиши опита си. Не пиши, повтарям не пиши дали си успяла или не. Искам само опит, аз ще реша дали се е получило/

Настаних се удобно на земята и започнах да разтривам слепоочието си.По този начин се опитвах да разсея мислите ми и да се освободя от тях.В съзнанието ми стана тихо и пусто.Втренчих се в стола , оглеждах всеки един негов детайл , всяка малка резка и драскотина.Малките несъсъвършенства създават цялото за това бяха от значение.Бяхме като животни които се опознават , без вербален контакт , без думи.На практика го бях върнала от царството на мъртвите , където вероятно го чакаше съдбата да се превърне в клечки за зъби.
Все пак това бе дърво и някъде вътре в него ако се вслушаш можеш да доловиш тих тупот като от сърце.Опитвах се да изравня енергиините ни полета и когато почти се получи , тихия тупот вече кънтеше в ушите ми.А щом имаше живинка в него , значи можеше да чуе и мислите ми.Представях си как го замервам с тях като хиляди малки стрели , които достигайки повърхността му , се топяха и напояваха дървото.Пак трябваше да заема ролята на кукловод този път с нова марионетка.Конците ми под формата на зповеди пълзяха към него, като хищници готови да го обвият и отнемат волята му.Исках да гледам как от силната прегръдка с моя контрол , тя започва да се стича по махагоновата му покривка.Като сълзи на човешко същество , само където молбите му не достигаха до мен.А волята ми като красива изкусителка се включи също в малката ни игра.С гъвкава походка се насочи към него и започна да го милва , шепнейки му лъжовни слова.Сетивата ми като изкусни мошеници , се опитваха да му внушат ,че в илюзията се крие свободата.
Бях дала ход на всичките ми оръжия и хитрини , само очакването се сви в мене като котка в трепет нещо да се случи.

Всички видяха как стола поддава над натиска на силата й и леко се повдигна във въздуха. Задържа се няколко секунди в пространството, но веднага след това връзката стана нестабилна и предмета падна на земята.
-Пробвай пак. - каза Хейз. - Овладей контрола на магията си. Изгради по-стабилна връзка между теб и стола и го накарай да ти се подчини.


/Хайде пак. Вкарай магията си в цялата работа, не само мислите/

"По- дяволите" казах си аз.Наистина бях впрегнала всичките си сили , но явно бях оставила магията на заден план.Повторих ритуала от преди малко , но този път в съзнанието ми ме отведе до онзи храм в който държах магията си.Тя бе най-ценното и святото което претижавах , храм не защото съм набожна...а защото тя еединственото нещо в което вярвам и съм сигурна.Вече се бях научила как да усвоявам контрол над нея , така ,че не бе трудно да я призова.Виолетови искри започнаха да се стичат по пръстите ми , като бавно и мързеливо се насочиха към стола.Като го достигнаха го обвиха в виолетово сияние , което леко ме заслепи и присвих очи за да мога да виждам какво правя.Постепенно притока на магия ставаше все по-силен и бърз .Започнах да се потя и да треперя от напрежение , толкова бях напрегната ,че си мислех ,че ще се сдобия с още един бял кичур.

Този път връзката между момичето и стола беше стабилна и той се застопори във въздуха за повече време и после плавно се върна на първоначалната си позиция. Оставаше още малко, за да усвои напълно тази не толкова сложна, но изпълнена с търпение процедура.
-Добре. Остава още едно нещо. Сега искам пак с това, което научи сега да разцепиш стола на две. Мисли прецизно и практично. С телекинеза не само се местят предмети, но може да се въздейства и на структурата им. Опитай.

/Последен пост, след което ще получиш умението/

Вече наистина се обърках.Съживявай , местии , разрушавай.Тези хора не си знаеха интереса.И все пак ако исках да стане нещо от мен , трябваше да изцедя и последните капки мощ , които ми бяха останали.
Явно щеше да ми се наложи отново да призовавам онази магия , която бе способна единствено да руши.Тя стоеше в тъмния си ъгъл и обикаляше напред-назад като хищник в клетка.Дебнеше момента в който отново щеше да е свободна.Призовах я , тя нетърпеливо се стрелна по тялото ми...сякаш се задушаваше в него и искаше глътка въздух.И този път вместо виолетовата приятна светлина , излезе мрачна и тегава като нощта магия.Толкова бе тъмна ,че имах чувството че приглуши светлината идваща от прозорците.Докато мигна вече се бе нахвърлила като хала на дървената мебел.С настървението на диво животно готово да разкъса жертвата си.Като киселина започна да прояжда виолетовата магия.Да се просмуква във всяка една пукнатина и да го обвива като питон.Пръстите ми трепереха и имах чувството ,че всеки момент ще припадна.А и тази магия изпълваше съзнанието ми с негативни чувства, тя се хранеше с тях и те я правеха по-силна.Бъркаше в главата ми , търсейки и най-малкия лош спомен.За части от секундата трябваше отново да го преживея след което го поглъщаше.Ако се вгледах в нея , можех да видя случки от миналото си.Сълзи започнаха да се стичат по страните ми м от гняв и мъка.Това я направи още по-могъща и започна да кънти.Звукът се разнесе из залата като буреносен облак.Пречерняваше ми , но за нищо на света нямаше да се предам....

И след известно време дървените дъски почнаха да се пукат. Столът се разцепи на две. Трески захвърчаха на всички посоки. Една улучи Аш в главата.
-Бавно отново. Поне стана. Добре. Искам да се упражняваш над това в свободното си време. Магията ти е все още много хаотична. И двамата трябва да се научите да я поддържате плавна и гъвкава иначе много ще се лута в съзнанието ви и ще се подчертава повече от емоциите отколкото от необходимостта.
Той хвана Арадел и я дръпна малко на страна, като преди това се обърна към зеленокосият й приятел.
-Аш, не се скатавай. Оправи пода. - леко му с скара той, повече на шега отколкото наистина, само където липсваше усмивка или смях. Двамата с момичето се отдалечиха.
-Кажи ми, нещо притеснява ли те? Енергията ти...прекалено е необуздана. Това не е типично за тера маговете. Ако продължаваш така ще ти изневери в най-важния момент.
Той спря за миг след което продължи топло.
-Ако има нещо знай, че винаги можеш да дойдеш при мен. Вратите ми са отворени.

/Получавах Телекинеза над предмети - Сила -4, Ловкост-5, Интелект-8, Воля-6; Опит-8/

Покрих лицето си с ръце , беше ме страх да погледна.Не исках след като бях изразходвала толкова сили за един нищо и никакъв стол , начинанието ми да бъде овенчано с неуспехна .Но след като чух звука от пукащо се дърво и звучното "Ауч" на Аш се осмелих да притворя очи.Столът , или останките от него лежаха на земята , все едно никога не бяха усетили полъха на живота.Малките ми войни сега крачеха смело към царството на смъртта и аз техният командир ги бях обрекла на тази участ.При тази мисъл се зачудих как изобщо на този свят има хора , които искат да са Бог.
-Кажи ми, нещо притеснява ли те? Енергията ти...прекалено е необуздана. Това не е типично за тера маговете. Ако продължаваш така ще ти изневери в най-важния момент.- подхвана неочаквано Хейз.
С оглед на събитията в близкия час...единствено черната сфера ме притесняваше.Н бях такъв човек , познавах себе си , но това бе нещо нетипично за моята същност.Знаех на какво се дължи , но не знаех защо е там.
-Професоре , днес когато се вгледах в себе си , установих ,че освен моята магия , заедно с нея има още един заряд.Двата са коренно различни , но са част от мен.Не мисля ,че се притеснявам , по-скоро съм озадъчена.Дали при всички магове е така?Но определено , ако я използвам още няколко пъти , смятам ,че ще ми бъде подвластна напълно.- отговорих му аз.

Той помисли за миг и почна:
-Виж, Арадел, ти си силна жена и не говоря само физически. Тази друга магия....може да е опасна. Това, че трябва да се научите да се защитавате, не значи, че трябва и ти да се обвиеш в тъмнина. Успявай да се разграничиш от нея. Тренирай магията си и това ще стане. Каквото и да се случва в живота ти опитай се да запазиш същността си. А, за да не бъдеш подвластна на нея се научи да я контролираш. Почивай си, отдъхвай си от лошите емоции.
Хейз се огледа из стаята и видя всичките си ученици, към които изпитваше някаква благоверна закрила, близост. Това бяха неговите ученици. Винаги е искал те да са добре - миналите както и настоящите.
-Нека направим така. - каза накрая. - Остатъка от деня ще ти е свободен. Излез сама, разходи се, разтовари се и се прибери. В осем вечерта ще дойда да те взема от стаята ти. Ще излезем само двамата - като ментор и последовател. Какво ще кажеш?

-Виж, Арадел, ти си силна жена и не говоря само физически. Тази друга магия....може да е опасна. Това, че трябва да се научите да се защитавате, не значи, че трябва и ти да се обвиеш в тъмнина. Успявай да се разграничиш от нея. Тренирай магията си и това ще стане. Каквото и да се случва в живота ти опитай се да запазиш същността си. А, за да не бъдеш подвластна на нея се научи да я контролираш. Почивай си, отдъхвай си от лошите емоции.-посъветва ме учителя.
Думите му някак ме притесниха.Не исках да се превръщам в една от онези съмнителни личности , живеещи на дърво...както говореха хората в бара.Винаги съм знаела ,че тази енергия е там и я приемах като част от себе си.Но днес за пръв път се сблъсках с нейната мощ.Пък и вече като я познавах , смятам ,че би ми била полезна.Нея мога да я използвам за хора с не до там чисти намерения и действия , за самоотбрана.А другата магия , ще ми служи за благородни цели , магия която ще пази мен и ще помага на околоните.
-Хейз , оценявам загрижеността Ви , но смятам ,че ще имам полза от нея.Не смятам да ви обеснявам точно каква , смятам да ви покажа.И тогава от позицията на мой ментор , ще кажете дали предназначението което съм й определила , Ви се нрави или не. -заключих аз.-А , относно довечера , с най голямо удоволствие бих излязла с любимия ми учител.Ще ви чакам в стаята си.
Дори не изчакала отговор , се запътих към вратата на помещението.Покровителството на професора ме караше да се чувствам някак си сигурна и защитена.Беше като онова чувство когато си излязал на разходка в парка с баща си и докато си на катерушките не изпитваш страх ,защото знаеш ,че той е там и те наблюдава.

След като Арадел се зае да си оправя бъркотията от счупения стол, аз реших да се отдам на почивка. Дълга и заслужена, след всичко което направих.Най-вече исках да си почина, защото ме очакваше доста чистене.Нашата приятелка бе строшила само един стол, а аз половината зала.От всякъде зееха дупки, имаше разпръсната пръст дори и по масите, че и труповете на мъртвите лиани все още лежаха на старото си място без да се помръднат.
Приближих се до една маса, като скочих върху нея и се настаних удобно.Изпънах рамене назад като ги раздвижих в кръг, след което последва една голяма прозявка от моя страна.Току да тупна на масата и вече щях да съм заспал.Постоях така известно време, като погледах спектакъла който направи Арадел.Докато я наблюдавах, една треска която се отдели от стола, ме улучи право в главата.Почти не ме заболя, само се ядосах на това колко невнимателна бе, дори когато упорстваше и се вреше навсякъде.

-Аш, не се скатавай. Оправи пода. - подвикна учителя към мен, което ме стресна и спрях да мисля за дървената треска забила се в цветната ми коса.Скочих на пода, като след няколко минутно обикаляне намерих една метла, с която бавно започнах бавно да забърсвам пръстта от пода, като я събирах на малки купчинки.Събрах няколко от тях на едно място, като се бе образувала малка планина на пода от боклуци и отломки от падналите на земята лиани.Огледах се да видя какво се случва около мен и срещнах единствено пренебрежителният поглед на учителят си.Хванал ме в крачка, той стоеше и ме наблюдаваше недоволно.Усмихнах му се по най-невинният начин който бе възможен да се възпроизведе на лицето ми, след което хвърлих метлата на пода.

- Добре де, хехе.. - извиках леко, след което се обърнах към купчината с пръст стояща близо до мен.Приближих се до нея и се зачудих аджеба, как да ги събера с магия.Изритах със сила купа, като около мен се разхвърча навсякъде от почвата, която до преди малко събирах.Изобщо не ми се занимаваше, но нямаше начин.Трябваше да го направя.Успокоих мислите си и се съсредоточих над това да предизвикам отново енергията си.По онзи лесен начин, с който се занимавах в началото.Отпуснах ръцете си и потърсих малкото кътче в душата си където се чувствах спокоен.Накарах енергията отново да се разлее по вените ми и да заблика от всяка една част на ръцете ми.Насочих я към почвата и я покрих с нея, като тя засия в лилаво.Бавно почвата започна да се пропива в земята, като изчезваше от погледа ми.Когато остана съвсем малко на пода, енергията която остана над нея започна да се разстила по пода, докато не покри и останалите разрушени части от залата.Всичко около нас светеше като нощното небе, но през деня.Умъртвените корени на лианите бавно започнаха да се разлагат, като зловонната им миризма не се усещаше вече.Не ми отне много време да се справя с тази задача, но вече се чувствах доста изморен след всичко.Когато приключих, завърших задачата си с онази сладка прозявка, с която я и започнах.

Докато Аш се занимаваше с поправката на пода, който беше разрушил едно малко, мърляво момче, прилично на гаврошче влезе в Лотус. Огледа се малко и тъй като не знаеше точно кой търси отиде при Хейз и му прошепна нещо на ухото. Момчето държеше в ръцете си голяма черна торба пълна с дрехи. Те си размениха няколко думи, след което зеленокосия мъж извади от джоба си един златен петак и го даде на детето. То му връчи торбата и изчезна толкова тихо, колкото и беше дошло. Учителят отиде до Аш, който се усмихваше доволно и изморено и седна на един от столовете.
-Това е за теб. Явно си я забравил в града.
Той му връчи личните вещи, замисли се за малко и продължи.
-Макар, че си бавен добре се справяш като за новак. Ако наистина искаш да помогнеш в мисията ела утре в градината в осем сутринта. Но, Аш, имай предвид, че няма да е лесно. Ако наистина си сигурен Лаура ще ти обясни за какво става въпрос утре.

/Сила-3, Ловкост-2; Опит-4/

- Благодаря много - отвърнах на учителя си, като грабнах торбата с дрехите.Поставих я между коленете си и се заслушах в съвета му. - Мисля че ще мога, г-н Бишъп.Утре съм на линия!
Изправих се от мястото, като му стиснах ръката след това чисто приятелски, след което се запътих към изхода.Имах нужда от една голяма доза почивка, за да мога утре да съм свеж като пролетно цвете.Преди да изляза, се обърнах към учителят си с думите :

- Благодаря Ви отново.

Мъжете влезнаха с трите тела в залата и се гледаха за Хейз. Всъщност те бяха само работници и не го познаваха, но директора го беше описал толкова подробно, че нямаше как да го сбъркат. Висок, с много дълга зелена коса, благородна осанка. Безспорно го бяха открили. Приближиха се до него, а той прекъсна работата си с пъпчивото момче и Тес и се обърна към тях.
-Извинете г-н Бишъп дошли сме от театъра. За празника - това са част от куклите, които ще използваме.
Оставиха ги на пода, сбогуваха се с мъжете и си излезнаха. Тес се кикотеше, беше му толкова смешно. Той отиде пред Хейз и посочи тримата си колеги.
-Това май е твое, драги. - тупна ги той и се разсмя толкова силно, че и другите хора в залата прихванаха от него, макар и да не разбираха точно защо се смеят.
Учителят ги гледаше строго. Те най-накрая отпуснаха захвата си. Само на Скай му беше малко по-трудно. Толкова се беше вживял. Тримата наведоха виновно глави и не смееха и да продумат.
-Големи хора, а се държат като деца. Не ви ли е срам. - почна да ги поучава той, след което си даде сметка, с кой всъщност разговаря. -В прочем за вас двамата изобщо не се учудвам.
-Ние...такова - измънка Кейт.
-Хайде хайде ти като че ли не си правил глупости. - контрира го Скай. - Нужно ли е да ти напомням за онзи път в Наргиле когато ти...
Хейз светкавично го хвана през рамо и му запуши устата, така че да не може да продължи и почна да се смее неловко.
-Ха ха ха....мисля, че не е нужно приятелю.
Скай мяташе ръце, за да се освободи и накрая успя. Русокосия красавец го гледаше доволно. Той бе победил в този словесен двубой.
-Така ще кажеш.
-Добре де, добре. Но ти млада госпожице, как ще се извиниш? - прехвърли вниманието си той към Арадел, само и само да избяга от сконфузната случка, която щеше да му напомни колегата му.

Бях забила поглед в земята....първо, че ме беше срам, второ да прекрия напушващия ме смях.Ситуацията бе толкова нелепа, а голямата уста на Скай, не я правеше по-лека.
-Добре де, добре. Но ти млада госпожице, как ще се извиниш? - ме попита Хей колкото да избегне сконфузната история, която щеше да последва.
Погледнах русокоското, после Кейт и Тес...всички чакаха обяснение.
-Амиии....ааз....съжалявам, знам, че не беше разумно и рискувах да ороня имиджа ви.Но, честно казано не съжалявам, за направено и случилото се вътре, защото беше едно от най-вълнуващите преживявания.Пък и съм сигурна професоре, че когато сте били на моите години имате повече такива историй от мен, който можете да разкажете.-за миг се поколебах дали това трябваше да го кажа, но поне бях честна.
Шейн блееше през прозореца...в такива моменти толкова му завиждах.Почти винаги се отърваваше безнаказано.

-Моля?! - извика се Хейз възмутено. -Да не намекваш, че съм стар?
-Е, не си от най-младите. - отвърна вместо нея Скай.
Тес се смееше до припадък. Обожаваше Скай, просто го обожаваше.
-Я повтори хлапако. Когато аз бях ученик тук, теб тепърва те приемаха.
-И пак станах учител по-бързо от теб, нали?
Двамата се бяха изправили един срещу друг, блъснали челата си едно в друго. Искри преминаваха между очите им. Всъщност те бяха приятели и то добри, но много обичаха да се състезават. Кейтлин махаше неловко ръце и още по-неловко се смееше.
-Стига, стига за това, момчета. Прекалявате.
-Ахахаха, остави ги да се изтрепят взаимно. - пошегува се Тес.
Тера магът махна челото си от това на колегата си и с жален поглед се обърна към ученичката си.
-Кажи ми, че този перко те е накарал да го направиш. Нали, той беше? На мен можеш да кажеш. Нали знаеш, че можеш да ми кажеш всичко?
Бяха като малки деца. Незаменима гледка от където и да я погледнеш.

Не се стърпях и аз избухнях в смях.Все едно лгедах два петела, които всеки момент щяха да се хванат за гушите."Спортната злоба е голямо нещо" , помислих си.
-Кажи ми, че този перко те е накарал да го направиш. Нали, той беше? На мен можеш да кажеш. Нали знаеш, че можеш да ми кажеш всичко?
Беше ми толкова смешно, че самата ситуация ме накара да се отпусна и да забравя, че съм в компанията на учител.Все едно бях с банда приятели.Пък и от историите които дочух за него от Скай, ми стана ясно, че с него няма смисъл да фамилиарнича, защото и той е същата скрита луда глава:
-Хейз...-подфванах аз.-Направих го по своя воля и съм много доволна, разчупих сивото ежедневия.Ако ти кажа, че си страшно, запазено парче, ще се размина ли без наказание?- опитах се да се пошегувам.

Учителят клюмна глава когато чу, че всичко е било по нейна прищявка. Плачеше му се, но после последва и нещо друго.
-Ако ти кажа, че си страшно, запазено парче, ще се размина ли без наказание?
Той повдигна светкавично глава с лице грейнал като слънце. Опули се на блондина и му се ухили:
-Ха видя ли? Страшно парче съм.
Той повдигна рамене:
-И все пак аз съм по-хубав.
-Каквоооо? Кейт кой е по-хубав?
-Ъъъ...амммм.... - чудеше се как да се измъкне от сконфузната ситуация красавицата. -Тес....? - каза накрая несигурно тя.
-Моляяяяя? - извикаха двамата мъже като ударени от падаща звезда.
-Ха, казаха ли ви го най-накрая. - гордо и подигравателно констатира чернокосия.
Двамата приятели се облегнаха на раменете на другия. Идеше им да заплачат.
-Те, те....нищо не разбират.
-Знам братко, знам. - утешаваха се взаимно.
Накрая се отърсиха от този потрес.
-Добре тогава. - каза Бишъп. -Арадел отивай да оставиш багажа си. Ще те чакаме тук. Казах ти, че ще излезнем, е мисля, че сме достатъчна компания. Скай нека им покажем как се забавляват истинските мъже.
-С теб съм, друже.

Имах чувството, че присъствам на конкурс за Мис Свят.Но когато двама се карат трети печели и този трети в случея бе Тес.И наистина , дали защото бях пристрастна или не и аз бях на същото мнение.Което ми напомни за изминалата вечер и за това как спах в прегръдките му...мисълта ме накара да се изчервя леко:
-Багаж?!Ще нощуваме в някой бар ли?-попитах.Наистина щом щяхме да се забавляваме, защо ни е багаж. Реших да не се задълбочавам много в мисълта.
-Добре тогава, айде някой да ми помогне само с сакчето ми?Кейт, Скай...някой?

-Хайде. - каза Кейт и подхвана едната дръжка на сака. -Какво си накупила бе жена. - пошегува се тя - цял магазин ли?
Двете се засмяха след което тръгнаха към изхода.
-Води към стаята ти, русокоске.
Жените излезнаха и остана само мъжката част от компанията. Пъпчивото момче отиде до Хейз и го задърпа за блузата. Учителят се обърна и видя как младият му ученик го гледа умолително.
-Какво?
-Може ли и аз да дойда?
-Забрави! Много си малък още. Хайде отивай да се упражняваш над ботаниката. Тичкай. - подхвана го по гърба той и пъпчивия тинейджър огорчено излезе.
-Никога не ме взимат никъде. - измънка той.
-Много си строг с детето Хейз.
-Ааааа.....само ще пречи.
Тримата почнаха да си говорят и да правят планове за вечерта докато чакаха момичетата.

Влязохме в залата а момчетата още спореха, този път за някаква случка в бар и игра с бири.Млакото пъпчиво момче ги гледашв в захлас, личеше си, че пред него стояха трима от неговите идоли.Шейн внимателно наблюдаваше опита на едно червенокосо момиче с едни лиани, след като растенията започнаха да мърдат и излизат изпод земята, големият тигър се хвърляше върху тях и ги правеше на парченца.Не му се скарах, беше смешна картинка.
-Деца, готови сме.-провикнах се леко, за да им привлека вниманието.-Можем да тръгваме, надявам се можете да вървите и говорите едновременно.
Всички леко се подсмихнаха и тръгнахме към вратата.

Въведох я в залата със сто каратова усмивка, бях толкова развълнувана от това, че ще остане при мен.В залата както винаги занятията си протичаха със своята първичност-експлозий, гигантски растения отказващи да се покорят и летящи предмети.Постоянно следях реакциите й, всяка малка бръчица която се появеше я разчитах като знак.Сега тя вървеше с притворена уста и бвана крачка, момиче толкова чуждо и далечно на всичко заобикалящо е, но и някак си близко до човешкото.
-Това е залата Лотус в която се упражняваме.Предполагам и вие имате такива.Нооо имам чувството, че тук винаги цар някакъв хаос и евала на Хейз, че успява да го овладява.
Видях професора до голямата тераса, разговаряше с една ученичка, която при вида на Дориан на лицето й се изписа искрена погнуса.Неодобрих това което забелязах:
-И ти имаш криви зъби , но никой не ти го казва!-сопнах се аз.-Хейз, това е Дориан, нашата нова гостенка.Пожела да те види, но преди това исках да те помоля за тези два-три дни през които ще е тук да имам малко по-лека програма, за да може тя да не е сама.Ако трябва ще се упражнявам докато съм някъде навън.-усмихнах се мило аз.

Въведе ме в тяхната тренировъчна зала. Да си призная честно беше доста по-различна от нашата. Тук имаше наплив от ученици, а при нас почти не се засичахме, беше широко, просторно и ....естествено светло. Още при влизането ни едно подобно на кактус растение прелетя над главата ми. Наведох се инстинктивно, за да не ме удари.
-Значи ти си земен маг!
Тя ме изгледа с такава достолепна усмивка казваща "не е ли чудесно". Само ако знаеше колко различни бяхме. Те вдъхваха живот, ние го отнемахме. Приближихме се до учителят й. С него имаше някакво момиче, което ме изгледа с такава погнуса заради вида и дрехите ми, че ми причерня пред очите. "Убий я" казваше съзнанието ми. "Озапти се, не си в свои води" говореше разсъдъкът ми.
Арадел я контрира точно на място, при което свих клепачите си злобно, а устните ми се изкривиха в лукава усмивка, която ясно й показваше, че ако каже даже и една дума гостенка или не щях да й изтръгна грозната главица. Момичето се усети и се отдръпна. Проследих я с поглед. Магове.... Представи ме на учителя с дългата зелена коса. Още един г-н Зелен, макар и доста по-различен. Подадох ръката си.
-Дориан Смит, некромансър на 19 години, за първи път появила се в Града на прокълнатите. - изкаканизах като войник от рота. -Първо искам да ви благодаря, че сте се погрижили за мен. Рядко се случва двете територии да си подадат ръка. И второ искам да ви помоля да ми кажете кой е най-бързият начин да доставя писмо до гилдията си. Трябва да предупредя за отсъствието си. Разбирате ли имам един пияница за учител, който обича да ходи гол до кръста и едното му око липсва. Май се превърнах в нещо като негово близко протеже и искам да го оповестя за развитието на събитията. Съмнявам се, че може да се е алкохолизирал в мое отсъствие.
Арадел се кикотеше на думите ми. Обърнах се леко към нея и се засмях също:
-Сериозно, не се шегувам. - казах усмихвайки се.