Общата зала

First topic message reminder :

Ясно е. Цялата къща се събира тук да пие, да се бие, да е.... Абе като цяло да разпуска. Малка и задушевна, смехът или псувните са нещо нормално в това малко братство.

Добре де... играта му се струваше интересна, но някой хора явно искаха наистина да прекрачат границата. Облизването си бе наистина шеговито и подмамващо, но не и за Дрейк. Още преди да е прибрала езика в устата си, младата Силвия се озова с дупе на земята. Дрейк съумя да избута малкият женски маг от себе си още преди да е прекалила с игрите.

- Мисля че си забрави кафето - пошегува се ковача, поглеждайки към малката масичка която стоеше срещу него.
После присягайки се към своята чаша кафе той я взе в ръце и отпи няколко малки глътки. Остави топлата течност да се разлее по гърлото му и продължи :
- Според мен колкото и да си могъща заедно с приятелчетата си тук, по-добре за теб ще е да не си навличаш неприятности. А и като включим че с Дориан много не се понасяте, няма да бъде добре както за теб така и за повечето обитатели тук някой да разбира за намеренията ти.
Още няколко глътки кафе и чашата на Дрейк бе празна. Единствено мислите му в този момент бяха заети с кроежа на планове как да премине деня му. Дилемата която му се въртеше в главата бе дали да остави малката Силвия да продължи да съска сама в стаята и да духне яко дим или да се прибере в стаята на Арадел за още няколко часа. Уви, съня не го ловеше точно в момента най-вече след това силно кафе. Ала пък и не искаше да оставя Дориан сама тук с всичките тези откачалки. Щеше да почака още известно време докато му писне, а пък после щеше да реши какво да прави. За сега, искаше да се позабавлява със белокосата госпожица.

Силвия буквално кипна. Ако сега беше чайник, от ушите й щеше да излиза пара, а носът й да издава онзи дразнещ звук, когато чаят ти изкипява. Тя не позволяваше на никой да се държи така с нея. На никой! Още по дупе, отпусна част от магията си, която без разрешение обгърна тялото на мъжът и направи така, че да не може да мърда.
-Ти май не знаеш къде се намираш, момче.
Определението момче беше толкова надменно и пренебрежително, че Дрейк се издразни, въпреки че се стремеше да запази самообладание.
Жената се изправи бавно, вдигна кракът си и заби токът си точно между краката му. Половин сант по-напред и щеше да смачка достойнството му. Наведе глава напред и му се озъби.
-Разбери, че си в моят дом. Ако кажа, че те искам за себе си, значи ще те имам и ти нямаш думата по въпроса.
Туул се опита да се освободи, но за жалост не успя. Вече почваше да му писва. От игра, сега му се искаше да й смачка хубавото личице, но за момента това беше напълно невъзможно. Куклата наистина беше силна.

В общата зала ставаше нещо доста интересно. Наистина много забавно. Изпълваше кръвта ми с копнеж.
Чу се продължително и бавно ръкопляскане и Силвия и Дрейк погледнаха назад, от където идваше шумът. Бях се облегнала на страничната каса и наблюдавах цялата тази триада. Усмихнах се злобно.
-Мяу!
Оттласнах се от дървото и тръгнах с умерени крачки към тях.
-Браво! Чудесен спектакъл. Просто прекрасен.
Лидерката ме изгледа намръщено, но после се усмихна ехидно и спокойно, даже весело заговори:
-Какво да ти кажа скъпа. Твоят мъж просто е ненаситен. Истински жребец.
-О, да. Такъв е.
Стигнах до нея, като я подминах, но преди да се отдалеча много я хванах за косата и я дръпнах рязко, така че изгуби баланс, махна кракът си от креслото и освободи магията си. Продължих да я влача необезпокоявано. Знам, че не бях по-силна, но тя не очакваше точно такива реакции от мен, което я хвана неподготвена. Стигнах до прозореца и дръпнах кичурите й болезнено, така че изви главата си нейде под мен.
-Виждам, че има доста слънце днес. Мисля, че ще ти се отрази добре да се попечеш, какво ще кажеш?
Тя не отговори, само изръмжа като животно. Това ме накара да се усмихна злорадо.
-Така си и мислех.
Със свободната си ръка бързо отворих прозореца и преди който и да е от двамата да се усети, я хвърлих с помощта на малко магия от него. Чу се едно леко изквичаване и падане на земята. Навесих се надолу и видях, че се е приземила на крака. Тя гледаше нагоре. Сигурно в мозъкът й се въртяха планове как най-жестоко да ме убие. Усмихнах се отново и й помахах. После се обърнах и отидох до Дрейк. Погледнах към масата.
-Кафе! За мен? Нямаше нужда.
Седнах там, където преди малко беше стояла онази глупачка, взех чашата й и отпих. Свъсих леко вежди.
-Прекалено е сладко.
После се обърнах към ковача така, сякаш нищо не се е случило.
-И как мина сутринта ти? Нещо интересно?

Останал доволен от гледката, Дрейк си доля още малко кафе в чашата. Капна няколко щипки захар и разбърка внимателно течността.


- Мисля че видя достатъчно, не мислиш ли? Всъщност преди да дойдеш тази кокона ми развали кафето. Бях си се настанил най-удобно на креслото а тя като дойде... "ама ти защо си с оная некромансърка", "ти това - ти онова". Сега разбирам защо я мразите толкова!

Дрейк се изправи оставяйки чашата на малката масичка до некромансърката. Наведе се напред към нея и повдигна с ръка брадичката и. Погледите им пак се срещнаха.

- Между другото, добро утро. - поздрави я той с целувка - Как мислиш да завърши деня ни? Надявам се ако имаш някаква идея тя да не включва тормозенето на онази белокосата. Все още сме на тяхна територия и може да стане опасно.
- Теб да не те е страх? - попита леко подигравателно Дориан.
Дрейк вдигна ръце пред лицето си и ги постави от двете страни на лицето си.
- О, повярвай ми. Умирам от страх... - Дрейк спря за секунда, след което извика рязко - Чакай, чакай... дойде ми идея.
До гледаше глупаво отпивайки от кафето си. Но все пак не възрази да изчака въпреки че не бързаше за никъде и да види какво е измислил.

- Е, да не ти избяга идеята?
- Не, не... чакай. Обмислям я! Всъщност, направо ще ти я кажа какво имам в главата си, а ти я изпипай.
- Е?
- Хайде да скроим номер на Арадел и Лезо. Все още спят предполагам. Навита ли си ?
Дрейк изглеждаше като малко злорадо дете пред нея което се изкушава да направи някаква пакост. Оставаше До да се съгласи. Но това бе почти на сто процена сигурно, имайки се предвид че тя бе доста по-луда от него.

Усмивка се разля по лицето ми. Съзаклятническа, показваща кроежа на някой пъклен план. Ах, този Дрейк. Това е моят мъж, помислих си гордо. Дали не му влияех зле? Едва ли. Той си беше зле и като се запознахме. Все пак кой нормален използва човешки кости за части за оръжията си?
Изправих се от креслото.
-Съгласна съм. Даже вече имам идея.
Зарязахме всичко както си беше и излезнахме от залата. Какво лошо да спретнеш забавен номер на най-добрата си приятелка?
-Тъкмо ще ги събудим. Прекалено много спят.
-Може Лезандър да я е изморил. - пошегува се Туул.
-Глупости. Сигурна съм, че страхливецът не е направил нищо.
И тръгнахме по коридорите, в търсене на стаята на графчето.

Арадел седеше сама на едно от креслата и търпеливо чакаше, а така или иначе никой друг не се появяваше. Явно наистина всеки беше по някакви задачи. Нито Ерик, нито Клайд, никой. Даже и Хелга не тресеше къщата с огромните си крачки.
Е, на блондинката не й се наложи да чака дълго, защото скоро влезе Лезандър и я фокусира. Приближи се до нея, а тя със светнало, че го вижда лице го погледна.
-Хайде. Отиваме в гората.
Тя го погледна в леко неразбиране. Всъщност мъжът си очакваше точно тази реакция, затова поясни.
-Това, че имаме гости не означава, че няма да тренираме. Остават ти броени дни до сблъсъка с Хелга и всеки ден е от значение.
Арадел леко се намуси, не й се искаше точно сега да се бие, учи или каквото и да е, но Д'Арвил беше непреклонен. Хвана я за ръката като я вдигна от креслото и двамата тръгнаха, иска или не.
-А Дориан къде е?
-Спокойно. Ще дойде.
И напуснаха къщата.

/Гери, знаеш, пиши в гората/

Да, наистина се върнахме привечер. Слънцето беше залязло преди час, може би малко повече, а къщата светеше на тъмния фон. По време на целият път си мислех за Скай. не исках да се разделяме точно така, но....Май-на-та му! Та той не ми е никакъв. И все пак се държах зле и с Дрейк. не му дадох обяснение, а даже не знам защо. Не трябваше да крия каквото и да е, това беше още преди....е не преди да го познавам, но преди да имаме каквито и да е отношения. И все пак нещо ме караше да не му разкажа миналото ми с русокосия красавец. Може би защото тогава щеше да види конкуренция. Но това, което наистина ме учуди бе, че Скай се оттегли без никакъв проблем. не го очаквах точно от него. Не, че е мръсник и обича да прави мръсно, напротив и все пак мислех, че ще иска да ми го върне по някакъв начин заради това, че го отблъснах в тоалетната на бара онази вечер.
Както и да е, всичко се разви добре. Видях стар познат и въпреки, че не си казахме много вътрешно се радвах, а сега - сега трябваше да оправя отношенията си с най-скъпата ми приятелка.
Влезнахме вътре. Все още нямаше много хора. Само няколко непознати члена, онази странно руса жена, чието едно око липсваше. Ерик и Лезандър. Когато ме видяха, Матюс стана от креслото си и се запъти заплашително към мен, но ръката на Дрейк му препречи пътя:
-Да не си посмял.
Погледът на Ерик почти наподобяваше убийствен и не го винях.
-Единственото, което ме спира да не те нападна е, че бяхте гостоприемни с нас.
Даже не се опитвах да му противореча.
-Знам, тъпа чи. Заслужавам си го. Къде е тя?
Той адски се учуди от държанието ми и само протегна ръка сочеща стаята на Лезо.
-Благодаря.
Обърнах се и тръгнах по коридора, оставяйки Туул при тях. Последното, което видях преди да излезна бе замисленият поглед на Д'Арвил, който падаше право върху мен.

В залата бяха почти всички.Разтворих вратата внимателно и надникнах вътре, като тайно се надявах поне Силвия да не е там, но уви.Крис се бе настанила на един от столовете и като ме видя, кимна окуражително да вляза смело.Разтворих вратата и събрах целия си кураж, който имах.Кимнах на няколко от членовете и се насочих към кухнята.Ерик и Лезандър разговаряха с някакъв мъж и ми хвърлиха по един поглед.Тъкмо бях стигнала вратата на помещението когато блондинката се изправи от мястото си и се приближи."Защо все на мен" помислих си аз, като вече знаех какво ще последва...

Силвия се облегна на плота със скръстени ръце пред гърдите си. Известно време не каза нищо. Оставяше Арадел да се пече на бавен огън и това й допадаше. Измененията на израженията й, които подсказваха за всевъзможни мисли си бе най-малкото комично. Поне за лидерката. Нашата героиня обаче не издържа на усмивката на Куклата и след като осъзна, че не може да продължава с това неловко, изпитателно мълчание, разтвори ръце и леко се провикна:
-Добре дееее... хайде казвай. Насоли ме, нагруби ме, обиди ме, давай хайде. Знам, че искаш.
Водната магьосница вдигна веждите си с престорено неразбиране и лежерно заговори:
-Какво имаш предвид?
-За тигъра. Говоря за тигъра!
-Какво за него?
-Ще искаш да го разкарам, нали? Сигурно си ги наговорила. Те всичките те слушат, все едно че си някоя кралица.
В този момент Лезандър се приближи до нея, сложи юмрук пред устните си и издаде кашлящ звук, от онези, които привличат вниманието. Картие се обърна към него.
-Ари....Силвия бе една от първите, които се съгласиха да запазиш големият Шейн.
-Моляяяяя!!!! - изпищя блондинката на умряло. Не можеше да повярва, та това си беше чудо. Да не би света да свършва?
-Истина е!
Арадел се извърна стъписана към водача си.
-Ти сериозно ли?
Силвия вдигна незаинтересувано рамене:
-Защо да не?

Много мразех някой да ме гледа с преценяващ поглед и да следи всяка една моя реакция и действие.В момента точно това правеше Силвия и ме докарваше до нервен срив.Ръцете ми леко трепереха и не бях способна да продължа заниманието си.
Реагирах импулсивно и й повиших тон, но репликата на Лезандър ме закова:
-Ари....Силвия бе една от първите, които се съгласиха да запазиш големият Шейн.
Гледах, като ударена с мокър парцал, това никога нямаше да го повярвам.Отидох до шкафа с храната съвсем хладнокръвно, сипах храна на двата си питомника и отново се приближих до Силвия, като спазвах нужната дистанция:
-Благодаря ти.-казах с равен тон, нито заслужаваше да и стискам ръката или да и падам на колене от благодарност, защото до последно бях убедена , че зад това се крие нещо гнило.-Само това мога да кажа...но няма да го повярвам докато не го докаже чрез действия...и съм си в правото.-изгледах я, така че да и стане ясно за коя случка говоря конкретно.
Отидох до дивана и седнах пред камината със скръстени ръце.Какво бе намислила?Тази мисъл не спираше да ме гложди...Но хората са казали, дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо.Затова и прибегнах до следващото действие:
-Силве?-казах с вече по-мек тон.
-Да?-отвърна тя сухо иззад гърба ми.
-Защо не дойдеш да изпием по кафе?-говорех все още с гръб към нея.-Тук в каничката има...
Блондинката се плъзна при мен с гъвкавостта на котка.На масата имаше и чаши, затова поставих една пред мен и една пред нея, като ги напълних с горещата течност:
-Е, я ми разкажи как по-точно реши да гласуваш "за" за Шейн?-попитах с престорена усмивка.
При гледката аз и тя седнали една до друга на Лезо и Ерик щяха да им окапят очите.

Силвия пое чашата в дългите си пръсти и отпи глътка.
-Не мисля, че съм длъжна да ти давам обяснения. Не забравяй, че си ми подчинена. - усмихна се тя. Една от онези искрени усмивки, защото знаеше, че е права, и все пак доминираща.
-Хайде дееее.... - измънка Арадел.
-Защото в тигър естествено. Голям, силен, може да е полезен. Не като онзи малкия, на когото още му текат марсолите. Не се лъжи, може да съм кучка, но не съм тъпа. Знам кога някой ми носи изгода.
Това определение за бебето Шейн обиди Картие, но стисна зъби и си замълча. Реално осъзнаваше, че факта, че спи с Лезандър не я прави някакъв вид равноправна. Самият той не беше лидър.
-Добре. А как реши да ме убиеш?
Куклата я стрелна с края на очите си.
-Просто ми е интересно. - и блондинката се усмихна невинно, за да подкрепи думите си.
-Убих те поради две причини. Първата е, че си изключително дразнеща. Втората - застана ми на пътя.
Зениците на земният маг се разшириха.
-Наистина ли това е причината?
-Да ти изглеждам да се преструвам? Без значение коя си, изпречиш ли ми се, умираш. Нещо друго интересува ли те? - скептично продължи белокосата.

Стояхме там и си говорихме, което никога досега не се бе случвало.Трудно ми бе да общувам с персона, като нея без да си изпусна нервите.Осъзнавах колко е силна, както това, че е лидер, но не можех да преглътна факта, че се налага да й мълча.Дори да бях подчинена, си имах своите човешки права и право на глас, колкото и да е дразнеше това.Света Елисандра ми е свидетел само колко много я мразех:
-Убих те поради две причини. Първата е, че си изключително дразнеща. Втората - застана ми на пътя.-каза тя съвсем спокойно.
При тези думи просто изтръпнах.Куклата не се шегуваше, което бе още по-дразнещото.Както вече казах , бях свободна да изразявам мнението си:
-Така значии..дразнеща.Супер.И как по-точно те дразня?С присъствието ли си?Нито съм заплаха за теб, нито нищо...Не се стремя към някакъв лидерски пост и не целя да заемам мястото ти.Но за напред ще живееш много по-спокойно ако примириш с присъствието ми.Съжалявам миличка, но така стоят нещата.
Тя ме изгледа с ледения си поглед, а аз продължавах да и се усмихвам.Кръстосах крака и продължих, исках да и кажа всички, което мисля:
-Свободна съм да изразявам мнението си, нали така.И нито един лидер не може да ме лиши от човешките ми права...И за да нямаме подобни проблеми за в бъдеще, предлагам да спрем да се дразним.Капиш?

-Свободна съм да изразявам мнението си, нали така.И нито един лидер не може да ме лиши от човешките ми права...И за да нямаме подобни проблеми за в бъдеще, предлагам да спрем да се дразним.Капиш?
Момент на мълчание, след което устните на Силвия се сбръчкаха и от тях се процеди висок, подигравателен смях, който продължи повече от необходимо.
-Виж се само. Съща Клео. Вярно, че си нейна дъщеря. Толкова високомерна и префърцунена. Скръстила крака, като някоя примадона, раздаваща заповеди. Хахахаха.... - смехът продължи, а той още повече подразни Арадел, която целеше точно обратното.
-Права си. Никой не може да те лиши от човешките ти права. Също така никой не може да ми забрани да използвам своите.
Лидерката се изправи и се надвеси над девойката, която почна да потъва в кожата на дивана. Искаше да е силна и самоуверена пред тази жена, но каквото и да кажеше или направеше все не бе достатъчно. Тя винаги изкласяваше по някакъв особен начин. Дали с поглед, дали с действие или дума.
-Така че, ако искам да те убия още веднъж точно тук, никой не може да ме спре и човешките ти права няма да значат нищо....миличка....
Жената се надвеси още повече и помириса лицето на Арадел.
-Харесва ми парфюмът ти. Аристократически. Определено пасва идеално на кожата.
При тези думи, Силвия погледна настрани към Лезандър, който в момента разговаряше с Казаки, и Картие проследи този поглед.
-Би трябвало да зная, все пак и аз съм го носила.
Куклата й намигна и се изправи. Врътна се в типичната си котешка походка и тръгна към вратата. Спря се пред двата тигъра, клекна и вплете пръстите си в късата грива на по-големият от тях. После продължи надолу и го хвана под брадичката. Повдигна главата му, така че очите им да се срещнат.
-Сладко котенце.
Тя го пусна и обърна само главата си и част от раменете отново към Арадел.
-И още нещо. Кой е казал, че не живея спокойно?
Усмихна се отново кораво и лукаво и излезе от общата зала. Наистина малката я забавляваше. Може би нямаше да я убие все пак. Добре е къщата да разполага с клоун, който да ги разсейва.

Повечето от нещата, които ми наговори не ме засегнаха особено.Гледах да не и обръщам внимание и успявах.Докато ръсеше злобата си, аз просто стоях и я гледах тъпо, без да и отговарям, но едно единствено нещо от всичко се заби в малкото ми сърце като трън:
-Харесва ми парфюмът ти. Аристократически. Определено пасва идеално на кожата. -каза тя, когато се бе навряла в мен почти цялата и много добре знаех за какво говори.
Последва и най-тежкото от всички:
-Би трябвало да зная, все пак и аз съм го носила.
Пред очите ми изникна онази гледка, която бях скътала надълбоко в съзнанието си и гледах да не се връщам към нея, понеже колкото повече си я припомнях, толкова по-трудно ми ставаше да простя.Тъкмо когато се бях наострела , че всичко между него и нея е било игра...тя ми припомни колко лесно е взела това което е искала и как едва ли не пожелае ли, пак може да има.
Не ми остави възможност да отговоря, пък и не бях в състояние, бях толкова бясна, че магията ми се освободи от тялото без позволение.Не причини никакви щети, само кръжеше около мен.Не исках да ме виждат така, най-лошото бе че бях отново бях бясна на Лезандър за онази постъпка.А не трябваше, нали уж го преживях.Абе и аз не знаех дали трябва или не, станах от мястото си, отворих прозореца и излязох на клоните.Двата тигъра ме последваха.
Започнах да разрушавам каквото ми бе пред очите, дървета, храсти...всичко.Чуваше се грозен пукот, последван от тътен и изчезваха.Рядко изпадах в подобно състояние:
-Няма ли веднъж да бъда първа в нещо?А?Не биваше да го правя, беше грешка...Сега съм един от трофеите му, сега паднах на нейното ниво...-почти крещях на себе си, никой не ме чуваше, само големите котета.
Шейн ме бе виждал в такова състояние и сега стоеше с наведена глава, кротко чакайки да ми мине.

Въведох брат си в залата и започнах да му показвам някои от интересните неща.Лезандър отиде до мини бара и ни наля по питие.Седнахме на дивана пред камината, аз, Ерик, Лезо и Арманд, в началото просто стояха и ни слушаха внимателно.Аз разказах за Сто Слънца, работата в бара, загубата на паметта ми и Дориан:
-Не ти е било скучно така като те слушам.-усмихна се брат ми.-Когато пристигнах в Захрид започнах, като чирак в една ковачница.Арадел знае, но аз също съм земен маг, само където ме влекат бойните изкуства и се насочих към най-подходящото за тази цел място.В момента съм дясната ръка на един Маршал и съм затрупан от куп отговорности.Но явно не бях достатъчно зает, понеже преди две години за малко да се сгодя за една проклетница, която една сутрин се измъкна с всичките ми пари.Но това вече е минало, не съм толкова дребнав.
Ерик се засмя и добави:
-И какво се оказва накрая....че работим за жените, да плащаме прищявките им...
-Ееей, не слагайте всички под общ знаменател.-добавих аз.
-Както и да е...и намерих малко свободно време и реших да го посветя на теб, малката.-приключи Арманд.
-Мисля, че е време да вдигнем наздраве за новия ни гост.-каза Лезандър и всички вдигнахме чаши.
-Е, господа...какво ще кажете за Ари...слуша ли ви?Как се справя с материала?От това, което помня от нея като малка е че бе доста своенравна.Голямо зло може да е понякога, надявам се да сте се запасили с достатъчно нерви.

-Какво мислиш за него?
-Същият като Арадел е, изнежен. Ако ги погледна в гръб сигурно ще ги сбъркам. Но иначе не е лош, не бих го върнала ако ми падне, така да се каже.
Двете жени разговаряха отделени, в близост до началото на залата. Обсъждаха новодошлия, нещо, което се очакваше. Към тях се приближи Ейвъл, облегна се до Силвия и изсумтя.
-Ако питате мен, къщата се пренасели от неканени гости откакто тя е тук. Това място все повече и повече заприличва на бардак.
-Лезандър се държи по-дружелюбно от обикновено. - каза Крис.
-Разбира се. Нали й е брат, трябва да се подмаже сега, когато дели леглото си с нея.
-Ти да не ревнуваш?
Куклата го изгледа с онази нейна отровна усмивка и го погали под брадата.
-Спокойно скъпи. Графа е хубав мъж, но е само за игра. Малката може да го задържи. Едва ли ще изтрае много, така или иначе.

-Е, господа...какво ще кажете за Ари...слуша ли ви?Как се справя с материала?От това, което помня от нея като малка е че бе доста своенравна.Голямо зло може да е понякога, надявам се да сте се запасили с достатъчно нерви.
Ерик се засмя на думите му.
-Зло? Ако прекали винаги знаем как да я върнем на земята, нали така мило другарче? - засмя се той шеговито отново, като прегърна Арадел.

-Зло? Ако прекали винаги знаем как да я върнем на земята, нали така мило другарче?-беше отговора на Ерик и ме прегърна през рамо.
-Тук не бих могла да отрека.Нали все пак затова са приятелите, да те свалят на земята.-отвърнах аз на прегръдката му.
Отдадохме се на разговори относно миналото и настоящето, разказвахме си небивалици и се смяхме с цяло гърло.Прекарвахме си доста добре четиримата, животните се гониха из клоните явно вече бяха станали приятели.Останалите членове на къщата стояха в другия край на залата и коментираха новодошлия.Това бе типично за тях, имайки предвид че групата се състоеше от Ейвъл и Силвия.Не ми пукаше особено, в момента се забавлявах и бях адски щастлива от факта, че брат ми е с мен.Това ме караше да се чувствам сигурна, все едно До беше тук.
Разговаряхме за какво ли не, политика, наука, взаимоотношения..любов, нямаше тема която да ни отбегне.След две празни бутилки вино и два пепелника с фасове, гледката бе следната-аз сгушена в скута на Ерик заспала дълбоко, а останалите от малката ни групичка говореха за гилдията и несправедливото и отношение.След известно време Ерик предложи:
-Лезо, аз викам да прибираме тигрите...или поне малкия фъстък.Не може да ги оставим така на произвола.
Графът се съгласи и двамата мъже излязоха на клоните...аз все още спах на дивана.
Арманд не пропусна възможността останал сам да се запознае с останалите.Стана от мястото си се насочи към една привлекателна руса жена.Когато ги приближи разговорите им замлъкнаха.Мъжът се усмихна с пълния си чар и подаде ръката си към нея:
-Арманд Картие, приятно ми е.А вие сте?

Белокосата се обърна и включи в действие омайната си, но лъжовна усмивка. От извиването на устните й, обицата в долният й край изглеждаше доста сладко, а сините очи блестяха на светлината идваща от множеството свещи.
-Силвия! - пое ръката му в своята и мъжът съвсем леко я целуна. - Това са приятелите ми - Крис и Ейвъл.
-Приятно ми е. - поздрави ги Арманд. Лидерката отвърна на поздрава му, но същото не се отнасяше за магът, който предпочиташе по-грубият метод.
-Не мога да кажа същото.
Той се оттласна от мястото си и излезе извън залата, като повлече Юрик и Казаки след себе си. Не беше от доброжелателните. Никога не е бил, нямаше да стане и сега.
-Извинете го, малко е темпераментен.
-Няма проблем. Разбирам. Все пак съм чужд.
-Така е, чужд сте, но пък добре дошъл.
Крис погледна с края на окото си другарката си. Какво бе намислила пак? Тази жена винаги можеше да я изненада. Голяма змия беше, но такава я харесваше. Допълваха се. Единствените две жени начело на братството. Как да не им се възхищаваш.
-Ако ме извините, ще отида да си налея нещо за пиене.
Блондинката под псевдонима Дама купа ги остави сами и се насочи към масата, където Арадел беше заспала. Настани се почти до главата й, сипа си чаша вино и изпи половината на един дъх. После се облегна и лежерно почна да размишлява за нейни си неща.

Нагласено или не, цялата агитка на привлекателната дама я остави и сега Арманд имаше възможност да бъде насаме с нея.Като всеки нормален мъж, красивите жени представляваха афинитет за него, което само по себе си не бе лошо, но тази тук бе прекалено голям залък за неговата уста.Не бива да подминаваме и факта, че златокосия бе и подпиинал, което допълнително сваляше задръжките му.О, само да бе будна милата Арадел, с голи ръце щеше да построи масивна преграда между тях двамата, но уви.
Арманд покани Силвия да седнат на едно двойно диванече в края на стаята и и наля питие.Куклата от своя страна бе впуснала всичките си оръжия в действие, които действаха като хипноза на здравия мъж.Бедрата и бяха дълги и стегнати, а тялото и пълно с извивки, които нямаха край.Мъжът знаеше много добре, че тя е един от лидерите и се възхищаваше на жени с мощ:
-Вие сте живото доказателство, че една жена може да бъде не само красива, но и с перфектни лидерски умения.
Силвия се засмя кокетно:
-Сега комплименти ли ще си правим...
От там разговорът тръгна в малко по-интимна насока, като всеки споделяше разочарования и успехи.
Лезандър и Ерик бяха готови с прибирането на животните и влязоха в залата.Когато белокосия забеляза, че Арманд и Силвия са се усамотили им хвърли един напрегнат поглед:
-Мисля, че забравихте да приберете останалия ви домашен любимец.-каза Крис посочвайки с чашата си заспалата Арадел.

-Да, права си. - съгласи се Лезандър и отиде при Арадел.
Подхвана я през кръста и я повдигна на ръце. Това момиче доста често го носеха по този начин. Той тръгна към изхода като се спря при Арманд и Силвия.
-Ще я сложа да си легне. Утре ще се видите.
-О, да, сложи я милата. - отвърна Куклата вместо русокосият хубавец. - Горката доста се изморява напоследък.
Д'Арвил й хвърли един студен поглед, но тя само му отвърна с престорена усмивка. Младият Картие на свой ред кимна разбиращо и графът ги остави като излезе от залата следван от Ерик, с когото се разделиха по пътя.
-И аз ще си лягам. - заяви Крис и така в рамките на няколко минути залата се изпразни.
Единствените останали обитатели се оказаха лидерката и гостът им.
-Разкажи ми за пустините. - плъзна ръката си по неговата длан тя. - Никога не съм ходила там. Чувала съм, че е обградено с мистика.

Дали бе късмет или не, но не след дълго Арманд остана насаме със Силвия.Дългите й пръсти се плъзгаха по ръката му и сякаш впускаха отровата си през порите му.Красива бе тази жена, но имаше нещо в нея...нещо което те смачкваше и те караше да се чувстваш незначителен.Но мъжете нали си падат по такива жени - властни:
-Разкажи ми за пустините. -започна тя.-Никога не съм ходила там. Чувала съм, че е обградено с мистика.
Той се усмихна при този въпрос:
-Какво да ти кажа...Самотно е.Нямаш време за връзки било те приятелски или интимни.Но е красиво...определено има нещо мистично в дивата природа.Тя е като темпераментна жена, своенравна, неопитомена...дива.-той изрече тези думи бавно, гледайки я право в очите, плъзгайки ръка по продължението на ръката и.
Куклата не се дърпаше, дали защото в главата и се въртеше пореден пъклен план или защото и харесваше...не се знаеше.
Атмосферата се нажежаваше с всяка изминала минута, ризата на Арманд бе разкопчана до половина и се подаваше част от твърдата му гръд.Бе ясно, той искаше да има тази жена.Искаше да зарови лицето си в нежната и кожа и аромата и да го накара да забрави поне за момент за проблемите, които имаше:
-И сега какво?-попита той и я изгледа право в очите.

-Какво? Всяка игра трябва да се развива, нали така?
Тя повдигна чашата си и я изпи на един дъх. Положи я обратно на мястото си и с едно-две движения се озова седнала в скута на мъжа. Подобен номер пробва при Дрейк, който за жалост не поддаде. Този щеше. Виждаше го.
Обгърна врата му с едната си ръка и отметна един непокорен кичур.
-Трябва да ви се признае нещо на вас, семейство Картие. Имате хубава физика.
Жената долепи устни до ухото му и съвсем леко облиза възглавничката, така че сърцето му да затупти от натрупан тестостерон, а заедно с него и други части на тялото.
"Мъжете са толкова лесни. Като кучета. Подадеш им кокал и са твои до гроб" помисли си Силвия, която се наслаждаваше на развитието на събитията. Бе толкова лесно, като да откраднеш близалка от ръцете на новородено. Но пък и забавно. Никога не й писваше. Никога. Бе успяла да стигне до върха именно с хитростта си. Умееше да използва тялото си толкова подмолно, че почти нямаше нещо, с което да не успее. А когато човек си мисли, че я е притиснал натясно, храс.....пада му главата. Защото очите виждат само повърхностното, вътрешното забравят. А душата, тя може да изиграе много жестока шега, дори и на най-силните. Дори и на най-мъдрите.....

Сурках краката си сънено по тъмния коридор, бях превключила на автопилот и взимах завоите с лекота.Дори си позволих да съм с притворени очи за да не се разсънвам много и когато се върна в леглото при Лезандър да си заспя спокойно.Отворих вратата на общата зала и продължих да се движа по същия начин, но нещо ми направи впечатление, нечие присъствие.Отворих очите си и за момент помислих, че ме е заслепила светлината на лампите, но осъзнах, че не са те а гледката пред мен.
На масата като коледна пуйка бе положено тялото на Силвия, голо голеничко както майка я е родила, ако изобщо това изчадие го е раждала майка.А над него се бе надвесил брат ми, който все още пръхтеше похотливо.Да, забравих да спомена, че и той бе гол, но не изцяло, само боксерките му бяха смъкнати едва до половината.Постоях няколко секунди така, просто ги гледах и осмислях следващите си действия, а те дори не подозираха, че съм там.
След няколко секунди реших, че достатъчно пъти съм преосмисляла действията си спрямо тази уличница, затова сега просто щях да действам.Да действам независимо дали това щеше да коства живота ми отново.Не направих нищо , когато я заварих в коридора пред стаята на Лезандър през онази вечер, търпях подигравките и, но сега си бе сложила и мръсните ръце върху брат ми, това ми дойде в повече.Прочистих гърло за да им покажа, че съм там от няколко секунди:
-Ари?!?-изгрухтя смутено Арманд и вдигна бельото си, а по лицето на Силвия се плъзна единствено една доволна усмивка.
Тръгнах с бързи крачки към двамата, Арманд се опита да ме разубеди по някакъв начин, но не го чувах, той не бе виновен.Бутнах го настрани и хванах блондинката за косата издърпвайки я на земята до себе си, като извих още повече ръката си:
-Продължаваш да пипаш там където не ти е работата, този път няма да те подмина като миналия.Разбра ли?!-изсъсках злобно и я ритнах здраво в корема.
Брат ми явно разбра накъде отиват нещаата и излезе от залата, отивайки до стаята на Лезандър, нямаше да се справи сам.

Когато Арманд и Лезандър връхлетяха в залата се спряха на прага й. Гледката, която видяха изобщо не беше комична. Не бе даже малко забавна. Когато някой чуе изразът "женски бой" първото нещо, изникващо в главата му е бой с възглавници, въргаляне в кал или чаршафи, а в най-лошият случай скубене, дерене или бъркане в очите. Но това не се отнася за жените, стремящи се да станат велики войни или магьосници. За тях правилата не важат и дават всичко от себе си, жертват визията и физиката си за прелом над противника. За тях няколко синини, спуката скула или счупен крайник е нищо. Цената на победителя винаги е висока, но си заслужава.
Точно и в този случай, необезпокоявана ни най-малко от голотата си Лидерката бе налегнала Арадел, която бе притисната по корем и в момента извиваше болезнено ръката й. Още малко натиск и костта щеше да изпука. Но младата магьосница не се предаде толкова лесно. Напрегна тялото си и изхвърли на малко, но достатъчно разстояние във въздуха Силвия, така че тя да падне и сега златокоска бе върху й, налагайки я с юмруци по красивото лице.
Куклата се ошашави бързо и пусна енергията си в действие. Изтласка Картие мощно и тя се строполи до масата като удари кръста си. Приви глава, а в следващият момент белокосата жена стана и силно я ритна в корема, връщаше си го за преди малко.
Мъжете се спуснаха към тях. Лезандър хвана Силвия през мишниците и я придърпа към себе си, а Арманд повдигна сестра си. Но порцелановата хубавица не приемаше тази намеса. отблъсна Д'Арвил, протегна ръка и Ари усети липса на вода в гърлото си. Организмът й почна да изсъхва все по-надолу и по-надолу. Недостигът на течност се отрази на приема на кислород и тя почна да се задушава.
-Силвия престани. - хвана я пак графът опитвайки се да я озапти. - Стига, убиваш я!
-Не ме интересува..... - крещеше предводителката. - Ще я унищожа.....
-Моля те, Сил. Стига, пусни я. Сил.....
Обезумялата жена продължаваше да натиска органите й и да ги съсухря като грозд, превръщащ се в стафида, но после почна да мисли логично и спря. Освободи магията си и Арадел падна безпомощно на колене. Пое си дъх, държейки се за гърлото. Самата Кукла дишаше учестено в своя бяс. Още малко и щеше да се свърши. Но се сети на време, че малката им е нужна за проникването в гилдията. Успокои я и факта, че веднъж свършеше ли се всичко, ако не бе умряла при голямата битка, тогава нищо нямаше да й пречи да я довърши собственоръчно.

/Гери давай, реакции, мисли, всичко знаеш и от името на двамата Картие/

Картите бяха свалени, и двете знаехме, че словесния двубой е излишен.Последваха върволица от охкания, пъшкания, крошета, хватки и нокти.И двете нямаше да спрем докато не унищожим другия или поне докато не го осакатим.Докато разчитахме единствено на физическата си сила, Силвия започна да играе мръсно и впусна магията си в тялото ми.Тя се вля в тялото ми като най-силната отрова, изпиваща всяка капчица живот. Започнах да се задушавам и да ми причернява, но намесата на Лезандър явно я вразуми.
Стояхме една срещу друга, а мъжете ни държаха да не извършим поредна глупост, дишахме тежко като животни.За мен обаче схватката не бе свършила тук.Напрегнах цялото си тяло, което в момента бе лесно и изкарах най-силната енергия на коята бях способна.Тялото ми започна да пари и брат ми трябваше да ме пусне.Изстрелях виолетовата топка право към нея.Нямаше да се откажа така лесно, Лезандър пусна блондинката и се отдръпна...резултата не бе ясен.